Проект на Постановление за изменение на нормативни актове на Министерския съвет

Във връзка с публикувания проект на Постановление за изменение на нормативни актове на МС изразявам становище по отношение на предложените изменения в чл. 28 от Наредбата за служебното положение на държавните служители (НСПДСл).

В проекта на Постановлението е записано:

§ 2. В Наредбата за служебното положение на държавните служители, приета с Постановление № 34 на Министерския съвет от 2000

г. (обн., ДВ, бр. 23 от 2000 г.; попр. бр. 47 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 53, 62,

89 и 90 от 2000 г., бр. 28, 35, 54 и 108 от 2001 г., бр. 15, 67 и 115 от 2002

г., бр. 17, 59 и 109 от 2003 г., бр. 18 от 2004 г., бр. 50 и 83 от 2005 г., бр. 2

и 46 от 2006 г., бр. 46, 64, 92 и 101 от 2008 г., бр. 21, 95 и 106 от 2011 г.,

бр. 21 и 49 от 2012 г., бр. 27 от 2013 г., бр. 93 от 2019 г. и бр. 105 от 2020

г.), се правят следните изменения:

1. В чл. 28, ал. 1, т. 1 думите „до 450 лв.“ се заменят с „до 231 евро“;

2. В чл. 28, ал. 1, т. 2 думите „до 250 лв.“ се заменят с „до 128 евро“;

Посочените суми в лева в чл. 28, ал. 1, т. 1 „до 450 лв.“ и в чл. 28, ал. 1, т. 2 „до 250 лв.“ са в сила от 01.01.2009 г. и до настоящия момент не са актуализирани.

През този период (2009-2026 г.) настъпиха значителни промени в ценовото равнище на стоките и услугите в страната, което доведе до обезценяване на посочените суми и невъзможност те да покриват реалните разходи за закупуване на качествено и представително облекло. Това създава затруднения за държавните служители при изпълнение на служебните им задължения, свързани с официални срещи, контакти с граждани и партньори, както и при участие в национални и международни форуми и събития.

С оглед на гореизложеното, предлагам да бъде предприета инициатива за преразглеждане и актуализация на размера на средствата за представително облекло, регламентирани в чл. 28 от НСПДСл, така че те да отговарят на съвременните икономически условия и да осигуряват възможност за поддържане на необходимия професионален имидж на държавната администрация.

Според данните на Националния статистически институт (НСИ), кумулативната инфлация за периода 2009–2025 г. е приблизително 55,7% (по ИПЦ – Индекс на потребителските цени), което означава, че реалната покупателна способност на средствата за представително облекло е намаляла значително и обосновава нуждата от по-високи лимити.

Считам, че е налице основание за актуализация на размера на средствата за представително облекло на държавните служители като те бъдат обвързани с минималната работна заплата за страната и по този начин ще се  гарантира икономически обоснован подход за определяне на размера им.

Предлагам да бъде направено изменение и по отношение на правото на облекло на служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация. Съгласно чл.8, ал.4 от Наредбата за безплатно работно и униформено облекло, служителите по трудово правоотношение са задължени да представят разходооправдателни документи за закупено облекло и не се допуска заменянето на облекло с пари. Тази очевидна дискриминация трябва да бъде премахната като се приемат текстове в Наредбата за безплатното работно и униформено облекло, регламентиращи условия и ред за предоставяне на представително работно облекло за служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация.

Реализирането на това предложение предполага приемането на нова ал.22 в чл.107а от Кодекса на труда. 

ДО

Г-ЖА МАРИЯ ТОМОВА

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

СОФИЯ

ДО

Г-Н ИСКРЕН ИВАНОВ

ДИРЕКЦИЯ „КООРДИНАЦИЯ И

МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

СОФИЯ

secr.gen@government.bg

gis@government.bg

СТАНОВИЩЕ

на

СИНДИКАТ НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ „ПОДКРЕПА“

ОТНОСНО:    Проект на Постановление за изменение на нормативни актове на Министерския съвет

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ТОМОВА,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ИВАНОВ,

Във връзка с публикувания за обществени консултации проект на Постановление на Министерския съвет, в който се предвижда изменение на подзаконови нормативни актове, Синдикатът на административните служители „ПОДКРЕПА“, в качеството си на пълноправен член на Конфедерация на труда „ПОДКРЕПА“, изразява следното становище:

I.                По отношение предложените изменения в чл. 20 и чл. 23 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация (НЗСДА):

Предложеното изменение на чл. 20 от НЗСДА касае допълнителното трудово възнаграждение за положен извънреден труд. Предвижда се думите „един лев“ да се заменят с „едно евро“. Следва да припомним, че изразът „но не по-малко от 1 лев“ фигурира в текста, защото при преминаване към обвързване на този вид ДТВ с размера на МРЗ за страната (считано от 01.01.2021 г.), 0,15 % от размера на МРЗ към онзи момент беше на стойност под 1 лев. Приемаме мотива, че към днешна дата 0,15 % от актуалния размер на МРЗ е под 1 евро, но със същите аргументи би следвало МС да измени и чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), в текста на който, след последното изменение (ДВ, бр. 115 от 2025 г., в сила от 01.01.2026 г.), за работещите по трудово правоотношение е предвидено, че допълнителното възнаграждение за нощен труд е в размер „не по-малък от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, но не по-малко от 0,51 евро“. Прилагането на различен подход в двата нормативни акта на МС създава необосновано различно третиране на адресатите на двата акта. Отделен е въпросът, че при изменението на чл. 8 от НСОРЗ и превалутирането не е приложено правилото за закръгляне на възнаграждения за положен труд, регламентирано в чл. 45, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ).

            Предложението по чл. 23 от НЗСДА се отнася до допълнителното възнаграждение за времето на разположение извън местоработата и извън установеното работно време, като изменението предвижда замяната на думите „0,10 лева“ с „0,06 евро“. Заплащането за времето на разположение е определено в НЗСДА в този размер от приемането на наредбата през 2012 г., а по принцип размерът на този вид ДТВ не е променян от около две десетилетия. Целта на това възнаграждение е да компенсира работника или служителя за неудобството да е на разположение в „свободното“ си от труд време и да е в готовност при необходимост да се яви на работа годен да изпълнява служебните си задължения. Повече от явно е, че ако работника или служителя се ограничава в рамките на свободното и личното си време, за да е на разположение на работодателя, създаденото неудобство не може по никакъв начин да се компенсира с възнаграждение от 0,06 евро на час. Съществуването на допълнително възнаграждение в този си размер е обидно за всеки работник или служител. Освен това, ако за работещите по трудово правоотношение отдавна е установена практика това недомислие да се отстранява чрез договаряне на многократно по-големи размери на ДТВ в КТД, то за полагащите труд по служебно правоотношение такава възможност не съществува, защото Закона за държавния служител не регламентира сключването на колективни трудови договори.

            Извън категорично обоснованата по-горе потребност от актуализация на размера на този вид ДТВ, следва да се посочи, че и в този случай е налице разминаване с измененията, реализирани от МС във връзка с въвеждането на еврото при съпоставяне на уредбата в НСОРЗ и предложението за изменение на НЗСДА, защото думите „0,10 лева“ в чл. 10 от НСОРЗ са заменени с думите „0.05 евро“, а предложената замяна на същите думи в чл. 23 на НЗСДА е „0,06 евро“, което отново указва, че при изменението на НСОРЗ не е приложено правилото на чл. 45, ал. 1 от ЗВЕРБ.

II.             По отношение на предложеното изменение на Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от НЗСДА

След премахването на допълнителното възнаграждение за „прослужено време“ през 2012 г., на практика липсва работещ и адекватен механизъм за стимулиране на служителите работещите по трудово и служебно правоотношение в администрацията чрез справедливо заплащане във връзка с придобития от тях професионален опит. Теоретично това би следвало да се реализира чрез определените в НЗСДА нива и степени, през които основната заплата на служителя да съдържа като елемент и да отразява натрупания професионален опит. Анализът на минималните и максимални размери на заплатите по нива и степени показва, че при почти всички случаи минималният размер на заплатата, независимо от нивото и степента, е актуалния размер МРЗ за страната. Маржовете между допустимите минимален и максимален размер на основните заплати по длъжности нива и степени, дават възможност за пълно заличаване на възможните различия между заплатите въз основа на придобития опит. Въпреки, че през 2024 г. бе направен пореден опит да се коригират таблиците и да се намалят предпоставките за създадените диспропорции, на практика уредбата продължава да позволява постигане на точно обратния на целения ефект, поради което не са изключение случаите, когато през годините са назначавани нови служители с минимален стаж, в ниска степен, но с по-високи основни заплати от тези на опитните им колеги, които обикновено и ги въвеждат и обучават при стартиране на кариерата им.

Темповете на нарастване на максималния размер на заплатите, особено в нивата от 15-то до 28-мо,  изостава от темпа на растеж на минималния размер, въпреки че последния в почти всички случаи е равен на МРЗ за страната. По този начин се заличава разликата в заплащането на труда и то във все по-малка степен отчита квалификацията и професионалния опит.

Настояваме, наред с техническите изменения свързани с превалутирането и предвиденото 5 % увеличение на максималните размери на заплатите, Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от ЗНСДА да се преразгледа в частта максимални размери по отношение на нива от 15-то до 28-мо, и да се заложат по-високи прагове на заплатите, позволяващи адекватен на икономическите процеси ръст на възнагражденията. Подобен подход би създал нормативните предпоставки за удовлетворяване в бъдеще на все по-осезаемата потребност от актуализация на заплатите и не води до противоречие с разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от т. нар. „удължителен“ закон, защото промяната на стойностите в таблицата на Приложение № 1 сама по себе си не е фактическо увеличение на заплатите.

III.           По отношение на предложените изменения в чл. 28 от Наредбата за служебното положение на държавните служители (НСПДС)

Предложените изменения и тук имат само технически характер и произтичат от въвеждането на еврото в Република България. В представения за обсъждане проект на МС се предвижда, че максимално допустимата стойност на средствата за представително облекло е 128 евро, което е запазване на съществуващия размер на тези средства.

САС „Подкрепа“ многократно през последните години отправя мотивирани предложения за определяне на нов размер на средствата за представително облекло и за въвеждане на механизъм за неговото автоматично актуализиране, чрез обвързването му с размера на МРЗ за страната. Този подход бе успешно възприет и приложен през 2021 г. към актуализацията на допълнителното възнаграждение за нощен труд. Максимално допустимата стойност за осигуряване на представително облекло при приемането на НСПДС през 2000 г. е в размер на 150 лева за експерти и 300 лева за ръководни длъжности при МРЗ през същата година в размер на 67 лева. Сегашният размер на средствата (250 лв., съответно 450 лв.) е определен през далечната 2008 г. и е в сила от 1 януари 2009 г., когато МРЗ за страната е 240 лева. С други думи, първоначално за представително облекло се предоставят средства в размер на над 2 МРЗ, 8 години по-късно в размер на 1 МРЗ, а днес - в размер на едва около една пета от МРЗ. Обективните икономически процеси в страната и значителната промяна на покупателната стойност на предоставяните парични средства, безспорно дават основание да се изисква определяне на нов размер на средствата за представително облекло, за да могат същите да изпълнят адекватно своето предназначение. Поради тази причина, предложението на САС „Подкрепа“ нееднократно и неотклонно е предвиждало възпроизвеждане на съотношението с МРЗ, което е съществувало през 2009 г., за да се даде възможност на служителя към днешна дата действително да закупи не незначителен аксесоар, а представително облекло, което да използва при изпълнение на задълженията си и контактите си с гражданите и бизнеса.

В допълнение към горните аргументи ще добавим и сравнението с отделни бюджетни структури, за които средствата за представително облекло традиционно се определят в значителни размери. Така, например, според чл. 221 от Закона за съдебната власт, на съдиите, прокурорите и следователите се изплащат всяка година средства за тога или облекло в размер две средномесечни заплати на заетите лица в бюджетната сфера. Така, през март тази година Пленумът на ВСС определи сума за облекло за съдиите, прокурорите и следователите в размер на 2832 евро, а за служителите – 2414 евро. Друг пример са служителите на Сметната палата, които имат право на средства за представително облекло до 3 (три) минимални работни заплати за страната.

Предвид всичко посочено, използваме случая за пореден път да отправим предложение за изменение на чл. 28 от НСПДС, както следва:

1.     В чл. 28, ал. 1, т. 1 думите „до 450 лева“ се заменят с израза „не по-малко от удвоения размер на минималната работна заплата за страната“;

2.     В чл. 28, ал.1, т. 2 думите „до 250 лева“ се заменят с израза „не по-малко от размера на минималната работна заплата за страната“.

САС „Подкрепа“ неведнъж е отправял и предложение за разпростиране на режима за предоставяне на средства за представително облекло и по отношение на работещите по трудово правоотношение в държавната администрация.

Предоставянето на работно облекло на работещите по трудово и по служебно правоотношение в държавната администрация в момента се урежда по различен начин:

-        Държавните служители имат право на „представително работно облекло“ или униформено облекло за всяка календарна година съгласно Наредбата за служебното положение на държавните служители (НСПДС), като в наредбата се посочва, че  стойността на представителното облекло се дава в пари, като изборът и видът на облеклото се осигуряват от всеки държавен служител;

-        Служителите по трудово правоотношение в държавната администрация имат право на работно облекло съгласно чл.296 от КТ и издадената за неговото прилагане Наредба за безплатното работно и униформено облекло (НБРУО), съгласно чл.8, ал.2 от която, „работното облекло се предоставя в готов вид“.

Спецификата на работа на служителите в държавната администрация, в общия случай, на практика изисква носенето на представително облекло по време на изпълнение на служебните им задължения, а не на работно облекло, което по смисъла на НБРУО има за цел да предпазва личното облекло по време на работа. Облеклото на служителите по трудово правоотношение следва да се възприема като „представително работно“, каквато е терминологията в НСПДС по отношение на облеклото на държавните служители. Именно поради тази причина, за служителите по трудово правоотношение в администрацията трябва да бъде създадена правна възможност да получават средства за представително облекло, подобна на създадената за педагогическите и административни специалисти, работещи по трудово правоотношение в образователните институции.

Приемането на това предложение ще премахне често съществуващата практика на непредоставяне на работно облекло на служителите работещи по трудово правоотношение, което от своя страна е неизпълнение на задълженията на работодателя па чл.296 от КТ. Регламентирането на задължение за осигуряване на средства за представително облекло ще облекчи административно работодателите в държавната и местна администрация, поради отпадането на необходимостта на провеждане на процедури по ЗОП за закупуване на работно облекло в готов вид. Не на последно място, осигуреното представително общество ще повиши самочувствието и престижа на служителите, а оттам ще повлияе положително на отношението им при контактите с граждани и институции при осъществяване на служебните задължения.

В тази връзка, САС „Подкрепа“ предлага:

В НСПДС да се създаде нов чл. 31а:

Чл. 31а           (1) Този раздел се прилага и за служителите работещи по трудово правоотношение в държавната администрация.

21.04.2026 г.

София

С уважение,

………………………………

КРЕМЕНА АТАНАСОВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ на

Синдикат на административните служители ”ПОДКРЕПА”

Във връзка с публикувания проект на постановление, с който се предвиждат промени в чл. 28, ал. 1 от Наредбата за служебното положение на държавните служители, изразявам следното становище: Предложената промяна единствено превалутира определените в наредбата суми.

Наредбата е приета с ПМС № 34 от 20.03.2000 г., като са определени следните суми - 300 лв. за ръководни длъжности и 150 лв. за експертин длъжности при минимална заплата за страната 75 лв.

С изменение от 01.01.2009 г. сумите се определят, както следва: 450 лв. за ръководни длъжности и 250 лв. за експертин длъжности при минимална заплата за страната 240 лв.

Като се има предвид увеличените в този период цени на стоки и услуги, както и съществен ръст на минималната работна заплата, считам че е  обосновано да се преразгледат и актуализират стойностите.

Подкрепям направените предложения сумата за представително облекло да бъде обвързана с минималната работна заплата.

По отношение на публикувания проект на постановление, с който се предвиждат промени в подзаконови нормативни актове, с оглед отразяване на замяната на българския лев с еврото като национална валута, по отношение на предложените изменения в чл. 28, ал. 1 от Наредбата за служебното положение на държавните служители (НСПДСл), считам че същите се изчерпват с формалното превалутиране на действащите стойности, без съобразяване с настъпилите във времето съществени икономически изменения.

Така заложените в НСПДСл суми са били адекватни към 2009 г., но към настоящия момент са крайно недостатъчни за осигуряване на изискуемото облекло, което да съответства на институцията, в която работят държавните служители и на заеманата от тях длъжност. Това поставя под въпрос възможността чрез тях да се постигне целта на закона – осигуряване на подходящо представително облекло, съответстващо на характера на държавната служба и изискванията към външния вид на служителите.

Представителното облекло не е социална придобивка, а е елемент от осигуряването на нормалното изпълнение на служебните задължения и поддържането на институционалния имидж. В този смисъл неговото адекватно финансиране е от значение както за служителите, така и за администрацията като цяло.

Считам, че ако се запази досегашния размер на средствата за представително облекло се допуска неравно третиране на държавните служители и несъответствие с принципите на справедливост и адекватност на възнагражденията и социалните придобивки в държавната администрация, предвид че в някои администрации сумите за представително облекло са значително по-високи.

Считам за целесъобразно при изменение на НСПДСл не просто да се превалутират сумите, а да се осъвременят, като се обвържат с обективен икономически показател (например минималната работна заплата или средната работна заплата в бюджетната сфера).

В публикувания проект на постановление, с който се предвиждат промени в подзаконови нормативни актове с оглед отразяване на замяната на българския лев с еврото, изразявам следното становище по отношение на предложените изменения в чл. 28, ал. 1 от Наредбата за служебното положение на държавните служители:

Действащите към момента стойности за представително облекло на държавните служители – до 450 лв. за ръководни длъжности и до 250 лв. за експертни длъжности – не са актуализирани от 2009 г. насам. При последната им актуализиция за ръководните слижители размера е бил приблизително две МРЗ, а за експертните длъжности малко над една МРЗ. С предложената промяна, касаеща само превалутирането на стойностите, размерите на средствата за представително облекло са приблизително 37% от МРЗ за ръководни длъжности и 20% от МРЗ за експертни длъжности. Имайки предвид, че тези размери не са актуализирани от 15 години и за този период се наблюдава чувствително увеличение на цените на стоки и услуги, включително на облекло, предлагам да се предвидят нови размери на средствата за представително облекло, обвързани с размера на МРЗ за страната, като за ръководните служители да е до две МРЗ и за експертни длъжности до една МРЗ.

След като се запознах с доклада на заместник министър-председателя по европейските средства относно предложения проект на постановление за изменение на нормативни актове на Министерски съвет изразявам становище, че при извършената частична предварителна оценка на въздействието на проекта на постановлението  не са взети предвид обстоятелствата, свързани с актуалността на размера на стойността на представителното работно облекло, предложен като изменение в §2 от проекта на постановлението.

В частичната оценка на въздействието на проекта е посочено, че изменението „ще има положителен социално-икономически ефект, ще гарантира правата на засегнатите лица и ще доведе до по-добра управляемост на публичните разходи“, което не отговаря на разпоредбите на чл. 26 от ЗНА, а именно, че изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност.

Проектът за изменение има пряко влияние върху управлението на публичните средства и правата на служителите в държавната администрация, поради което неговата предварителна оценка е от особено значение.  

Правната рамка, въведена със Закона за въвеждане на еврото в Република България е реалната необходимост от актуализация, но това не следва да бъде единственият мотив за изменение на действащите подзаконови нормативни актове. Измененията следва да са адекватни, с реален положителен ефект, следвайки принципите за добро управление, поради което при изготвянето на окончателния проект на ПМС би следвало да се гарантира спазването на принципите  в чл. 26 от ЗНА, като се отчетат реалните нужди на администрацията и обществото.

Във връзка с гореизложеното и предвид факта, че размерите на представителното работно облекло не са актуализирани повече от 15 години, което е довело до тяхното съществено реално обезценяване, предлаганото превалутиране в евро запазва единствено номиналната стойност, но не възстановява реалната покупателна способност на средствата. Необходима е актуализация, съобразена с натрупаната инфлация и съвременните икономически условия.

Към настоящия момент цените на облеклото и обувките са нараснали значително, като определеният размер в §2 от проекта на постановлението не позволява закупуването на пълен комплект служебно облекло, без допълнително лично финансиране от страна на служителите, като по този начин се стига до фактическо обезсмисляне на целта на разпоредбата. Първоначално предвидената от законодателя възможност за цялостно обезпечаване с облекло е сведена до частично и формално покритие. Разликата се поема от служителите, което представлява скрито намаляване на социалната придобивка. Липсата на актуална индексация превръща първоначално адекватно определените стойност в икономически неактуални и функционално неефективни.

В тази връзка предлагам:

I.         В мотивите, изложени в доклада на заместник министър-председателя по европейските средства относно проекта на постановлението, да бъде засегната не само необходимостта от превалутиране на сумите, а също да бъде добавен допълнителен аргумент в подкрепа на необходимостта от актуализация (увеличение) на средствата за представително работно облекло до ниво, съответстващо на актуалните икономически условия, като е необходимо средствата да отразяват реалната покупателна способност и съвременните пазарни условия.   

II.       В § 2 да бъдат направени следните изменения:

„§2. В чл. 28, ал. 1 се правят следните изменения:

1.       В т. 1 думите „до 450 лв.“ се заменят с „до двукратния размер на минималната работна заплата, установена за страната към 1 януари на съответната година“.

2.       В т. 2 думите „до 250 лв.“ се заменят с „до размера на минималната работна заплата, установена за страната към 1 януари за съответната година“.

III.     В § 7 да бъдат направени следните изменения:

„§7. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на §2, който влиза в сила от 1 януари 2026г.“

АНГЕЛИНА ТОПЧИЕВА

Секретар на Община Пловдив

Във връзка с публикувания проект на постановление, с който се предлага изменение на подзаконови нормативни актове с оглед въвеждането на еврото като национална валута, Националната асоциация на секретарите на общини в Република България (НАСО РБ) изразява следното становище и прави предложение по отношение на предвидените изменения в чл. 28, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата за служебното положение на държавните служители:

Предложената промяна има изцяло формален характер, обусловен от необходимостта от превалутиране на действащите стойности във връзка с въвеждането на еврото. Същата не води до реална промяна в размера на средствата и не отчита настъпилите съществени икономически изменения от момента на последната им актуализация.

Действащите към момента стойности за представително работно облекло не са променяни от 2009 г. За този продължителен период са настъпили значителни промени, изразяващи се в:

• съществен ръст на минималната работна заплата – от 240 лв. през 2009 г. до 1213 лв. за 2026 г. (увеличение с над 400%);
• нарастване на средната работна заплата в бюджетната сфера;
• натрупана инфлация и чувствително увеличение на цените на стоки и услуги, включително на облекло.

Тези обстоятелства са довели до значително намаляване на реалната покупателна способност на предвидените суми. Към настоящия момент с определените лимити не може да се осигури в пълен обем необходимото представително облекло, съответстващо на характера на държавната служба. Практиката показва, че дори базови елементи от формалното облекло често надхвърлят предвидените стойности, докато към момента на приемане на разпоредбата е било възможно с тях да се осигури цялостен комплект.

Следва да се подчертае, че средствата за представително облекло не представляват социална придобивка, а са част от материалното осигуряване на изпълнението на служебните задължения и инструмент за поддържане на институционалния авторитет и публичния образ на администрацията.

С оглед на изложеното, считаме за необходимо предлаганото изменение да бъде допълнено с цялостен преглед и осъвременяване на максималните размери на средствата за представително работно облекло. Подобна актуализация следва да се основава на обективни икономически индикатори, каквито са натрупаната инфлация за съответния период и динамиката в ценовите равнища на облеклото.

При приемане на разпоредбата размерът на средствата за облекло е бил съпоставим с минималната работна заплата – приблизително една минимална работна заплата за експертни длъжности и близо две за ръководни.

Към настоящия момент това съотношение е съществено нарушено. За пример – в случай, че средствата бяха обвързани с минималната работна заплата, техният размер за 2026 г. би достигнал приблизително 620 евро за експертни длъжности и около 1250 евро за ръководни длъжности. Макар и ориентировъчни, тези стойности ясно показват мащаба на настъпилото изоставане.

В тази връзка за целесъобразно може да се приеме прилагането на подход, включващ:

• привеждане на максималните стойности в съответствие с актуалните пазарни условия;
• създаване на механизъм за тяхната периодична индексация, който да гарантира предотвратяване на бъдещо съществено отклонение от икономическата реалност.

Поддържането на фиксирани стойности за продължителен период от време води до тяхното фактическо обезценяване и до необходимост от периодични, но закъснели и частични нормативни намеси.

Липсата на обвързване с обективен икономически показател създава предпоставки за:

• трайно изоставане на нормативно определените размери спрямо икономическата реалност;
• нарушаване на принципите на справедливост и съразмерност;
• компрометиране на целите на правната уредба.

Показателно е, че при други категории служители в публичния сектор са въведени значително по-високи стандарти или механизми за актуализация, което допълнително задълбочава неравнопоставеността.

Бихме искали да поставим и въпроса за статута на служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация. Въпреки уредбата на чл. 107а от Кодекса на труда, по отношение на правото на облекло е налице съществено различие спрямо държавните служители по служебно правоотношение. Докато за последните средствата се предоставят в парична форма, служителите по трудово правоотношение са задължени да доказват разходите чрез разходооправдателни документи, съгласно чл. 8, ал. 4 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло.

Двете категории служители изпълняват функции в рамките на една и съща администрация при сходни условия, но се третират различно по отношение на предоставяните им права, което се още един вид неравнопоставеност.

В тази връзка считаме за важно да се обмисли изменение в чл. 107а от Кодекса на труда чрез създаване на нова алинея, с която да се предвиди, че служителите по трудово правоотношение в държавната администрация имат право на представително и униформено облекло при условията и по реда, приложими за служителите по служебно правоотношение. Подобна промяна би допринесла за преодоляване на съществуващото необосновано различие в правната уредба.

Заключение и конкретни предложения

Предвид всичко гореизложено, предлагаме да бъде извършено преразглеждане и цялостна оценка на действащите размери, като се предприемат действия по тяхното адекватно увеличение, вместо да се пристъпва единствено към формалното им превалутиране в евро.

Считаме, че настоящият нормативен процес следва да бъде използван и като възможност за въвеждане на устойчив механизъм за определяне на размера на средствата за представително облекло, който да представлява обективно и дългосрочно решение, съобразено с икономическите реалности и с целите на закона,  а именно:

1. да възстановява първоначалната логика и съотношение, заложени при приемането на нормата;
2. да осигурява автоматична и обективна актуализация на размера във времето;
3. да гарантира предвидимост и прозрачност при прилагането на разпоредбата;
4. да създава баланс между необходимостта от адекватно финансиране и бюджетната поносимост;
5. да съответства на принципите на равнопоставеност и съразмерност в публичната служба.

Като временна мярка предлагаме:

- В чл. 28, ал. 1, т. 1 думите „до 450 лв.“ се заменят с „до 400 евро“;

- В чл. 28, ал. 1, т. 2 думите „до 250 лв.“ се заменят с „220 евро“.

Предложеното изменение се изчерпва с формално превалутиране на действащите стойности, без съобразяване с настъпилите във времето съществени икономически изменения.

Безспорно е, че определените размери са установени преди повече от 15 години, при съществено различни социално-икономически условия. За този период минималната работна заплата е нараснала с над 400%, като е налице съпоставима динамика и при средните възнаграждения в бюджетната сфера, както и при ценовите равнища на основни стоки, включително облекло.

При това положение, запазването на фиксирани стойности при липса на механизъм за тяхното осъвременяване води до тяхното обективно обезценяване и до отклонение от целта на правната уредба.

Ето защо ограничаването на предложението единствено до техническо превалутиране не може да бъде възприето като достатъчно. Необходим е нормативен подход, който да гарантира както еднократна актуализация, така и последващо поддържане на съответствието на размерите с икономическата среда.

Предвид изложеното, намирам за необходимо да се предвиди механизъм за периодично, включително ежегодно, преразглеждане и актуализиране на съответните стойности въз основа на обективни икономически показатели.

Записано е в § 2. В Наредбата за служебното положение на държавните служители, приета с Постановление № 34 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 23 от 2000 г.; попр. бр. 47 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 53, 62, 89 и 90 от 2000 г., бр. 28, 35, 54 и 108 от 2001 г., бр. 15, 67 и 115 от 2002 г., бр. 17, 59 и 109 от 2003 г., бр. 18 от 2004 г., бр. 50 и 83 от 2005 г., бр. 2 и 46 от 2006 г., бр. 46, 64, 92 и 101 от 2008 г., бр. 21, 95 и 106 от 2011 г., бр. 21 и 49 от 2012 г., бр. 27 от 2013 г., бр. 93 от 2019 г. и бр. 105 от 2020 г.), се правят следните изменения: 1. В чл. 28, ал. 1, т. 1 думите „до 450 лв.“ се заменят с „до 231 евро“; 2. В чл. 28, ал. 1, т. 2 думите „до 250 лв.“ се заменят с „до 128 евро“;

Предлагам да се измени чл.28, ал.1 от наредбата за служебното положение на държавните служители и придобие следният вид:

ПРОЕКТ

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № .......
на Министерския съвет от .......... 2026 г.

за изменение и допълнение на Наредбата за служебното положение на държавните служители, приета с Постановление № 34 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 21 от 2000 г.)

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ:

§ 2. В чл. 28, ал. 1 се правят следните изменения:

1.       В т. 1 думите „до 450 лв.“ се заменят с „до двукратния размер на минималната работна заплата, установена за страната към 1 януари на съответната година“.

2.       В т. 2 думите „до 250 лв.“ се заменят с „до размера на минималната работна заплата, установена за страната към 1 януари на съответната година“.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Постановлението влиза в сила от 1 януари 2026 г.

МОТИВИ

към проекта на Постановление за изменение и допълнение на Наредбата за служебното положение на държавните служители (НСПДС)

1. Причини, които налагат приемането на акта:
Настоящите размери на средствата за представително облекло по чл. 28, ал. 1 от НСПДС са фиксирани като абсолютни стойности през 2004 г. и оттогава не са актуализирани. За изминалия период от над 20 години кумулативната инфлация и промяната в потребителските цени на стоките от група „Облекло и обувки“ направиха тези суми символични. Това препятства реалната възможност на държавните служители да поддържат външен вид, съответстващ на ранга им и престижа на държавната администрация.

2. Цели, които се поставят:
Основната цел е въвеждането на механизъм за автоматична актуализация на лимитите за облекло чрез обвързването им с минималната работна заплата (МРЗ). Това ще гарантира:

·         Устойчивост: Премахва се необходимостта от ежегодни нормативни промени.

·         Социална адекватност: Сумите ще отразяват текущата икономическа конюнктура в страната.

·         Равнопоставеност: Намаляване на диспропорцията между служителите в общата администрация и тези в специализираните ведомства (МВР, МО, съдебна власт), където сумите за облекло са значително по-високи.

3. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба:
Необходимите средства за реализиране на предложението следва да бъдат предвидени в бюджетите на съответните разпоредители с бюджетни кредити за следващата финансова година. Тъй като текстът предвижда лимит („до“), конкретният размер в рамките на тавана ще се определя ежегодно от ръководителя на съответната администрация съобразно утвърдения бюджет.

4. Очаквани резултати от прилагането:
Повишаване на мотивацията на държавните служители и гарантиране на висок стандарт на визуална идентичност на държавните институции пред обществото и международните партньори.

5. Съответствие с правото на Европейския съюз:
Предлаганият проект не противоречи на актове на Европейския съюз, тъй като материята е от изключителната компетентност на държавите членки.

Във връзка с публикувания проект на постановление, с който се предвиждат промени в подзаконови нормативни актове с оглед отразяване на замяната на българския лев с еврото като национална валута изразявам следното становище по отношение на предложените изменения в чл. 28, ал. 1 от Наредбата за служебното положение на държавните служители:

С проекта се предлага:

• в т. 1 сумата „до 450 лв.“ да се замени с „до 231 евро“;
• в т. 2 сумата „до 250 лв.“ да се замени с „до 128 евро“.

1. По отношение на размера на сумите за облекло

Считам, че предложеното механично превалутиране на сумите не отчита значителните икономически промени, настъпили през последните години. Посочените размери са в сила от 01.01.2009 г., т.е. повече от 15 години не са актуализирани. За този период икономическата среда в страната се е променила съществено. За илюстрация:

• Минималната работна заплата през 2009 г. е била 240 лв.
• За 2026 г. минималната работна заплата възлиза на 620,20 евро (1213 лв.)

Това означава, че размерът на минималната работна заплата е нараснал приблизително пет пъти спрямо 2009 г., докато средствата за представително облекло на държавните служители се запазват практически в същия реален размер.

Подобен подход не съответства на принципите на справедливост и адекватност на възнагражденията и социалните придобивки в държавната администрация.

За съпоставка следва да се отбележи, че при други категории служители в публичния сектор, чиито правоотношения са уредени със специални закони, са предвидени значително по-високи стандарти:

• Служителите на Сметната палата (с изключение на определени категории) имат право ежегодно на представително облекло на стойност до три минимални работни заплати.
• За административните ръководители в органите на съдебната власт за 2026 г. е предвидено изплащане на суми за облекло в размер на две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера (по данни на НСИ за IV тримесечие на 2025 г.), възлизащи на 2832 евро.
• За съдебните служители този размер е определен на 2414 евро.

На този фон предлаганите стойности за държавните служители са значително по-ниски и не отразяват реалните разходи за представително облекло.

В тази връзка предлагам да се обсъди не просто превалутиране, а осъвременяване на размера на средствата, като те бъдат обвързани с обективен икономически показател (например минималната работна заплата или средната работна заплата в бюджетната сфера).

2. По отношение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация

Бих искала да поставя и един дългогодишен нерешен въпрос, свързан със статута на служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация. За тази категория служители е създаден специален чл. 107а в Кодекса на труда. Въпреки това, по отношение на правото на облекло съществува съществено различие спрямо държавните служители по служебно правоотношение. Докато държавните служители получават средства за облекло в парична форма, служителите по трудово правоотношение са задължени да представят разходооправдателни документи за закупено облекло. Това произтича от разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло, съгласно която не се допуска заменянето на облекло с пари.

Това води до неравнопоставеност и предпоставки за дискриминационно третиране, тъй като:

• двете категории служители работят при сходни условия;
• изпълняват функции в рамките на една и съща администрация;
• но се третират различно по отношение на социалните си права.

В тази връзка предлагам да бъде направено изменение в чл. 107а от Кодекса на труда, като се създаде нова алинея със следното съдържание:

„Служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, имат право на представително и униформено облекло при условия и по ред, определени от Министерския съвет за работещите по служебно правоотношение.“

Считам, че това изменение ще гарантира равнопоставеност между служителите в държавната администрация, независимо от вида на правоотношението им, и ще премахне съществуващото към момента необосновано различие.

Във връзка с публикувания проект на Постановление на Министерския съвет, с който се предлага превалутиране в евро на стойностите за представително работно облекло по чл. 28, изразявам следното становище:

Предложената промяна има изцяло технически характер и е свързана с предстоящото въвеждане на еврото като официална валута в Република България. В този смисъл тя цели осигуряване на съответствие на нормативната уредба с новата парична единица и не променя по същество размера на средствата, определени за представително работно облекло.

Същевременно следва да се отчете, че действащите към момента стойности – до 450 лв. за ръководни длъжности и до 250 лв. за експертни длъжности – не са актуализирани от 2009 г. насам. За този продължителен период са настъпили съществени икономически промени, включително значителна инфлация и осезаемо нарастване на цените на стоки и услуги, в това число и на облекло.

В резултат на това реалната покупателна способност на определените суми е значително намалена, което поставя под въпрос възможността чрез тях да се постигне целта на закона – осигуряване на подходящо представително облекло, съответстващо на характера на държавната служба и изискванията към външния вид на служителите.

Следва да се има предвид, че представителното облекло не е социална придобивка, а е елемент от осигуряването на нормалното изпълнение на служебните задължения и поддържането на институционалния имидж. В този смисъл неговото адекватно финансиране е от значение както за служителите, така и за администрацията като цяло.

Ето защо считам, че предложеното изменение следва да бъде допълнено с преразглеждане и актуализиране на максималните стойности за представително работно облекло. Подобна актуализация би могла да се основава на обективни икономически показатели, като например натрупаната инфлация за периода или динамиката на средните цени на облекло.

Възможен подход е:

·       увеличаване на определените максимални стойности до нива, отразяващи реалната пазарна среда;

·       въвеждане на механизъм за периодична актуализация, който да предотврати бъдещо дългосрочно изоставане на стойностите.

С оглед на изложеното, предлагам да бъде извършена цялостна оценка на действащите размери и да се обмисли тяхното увеличение, вместо единствено формалното им превалутиране в евро.

Настоящото становище има за цел да подпомогне постигането на по-адекватна и съобразена с икономическите реалности нормативна уредба.

Да се добави още едно изменение в Наредбата за докумените за заемане на държавна служба -в чл. 2, ал. 4 от текстът „декларация по чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“ да се замени с „декларация чл. 75, ал. 1 от Закона за сметната палата“. Респективно в приложение 1 към чл. 2, ал. 1 – т. 2 отново   „декларация по чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“ да се замени с „декларация по чл. 75, ал. 1 от Закона за сметната палата“.

Становище и предложение по т. 2:

"В Наредбата за служебното положение на държавните служители се предлага в чл. 28, ал. 1:

в т. 1 сумата „до 450 лв.“ да се замени с „до 231 евро“;

в т. 2 сумата „до 250 лв.“ да се замени с „до 128 евро“."

Предложената замяна на стойностите от левове в евро представлява техническо превалутиране, което не отчита съществените икономически изменения от момента на последната актуализация на сумите. Действащите размери (450 лв. и 250 лв.) са определени преди повече от 15 години – в период, при който минималната работна заплата е била 240 лв., докато към 2026 г. тя достига 1213 лв., което представлява увеличение с над 400%.

Това съществено нарастване на доходите и ценовите равнища води до реално обезценяване на предвидените в наредбата суми. Към настоящия момент определените прагове не съответстват на пазарните цени на облекло и не изпълняват в пълна степен предназначението си да осигурят адекватно служебно облекло. Практически наблюдения показват, че дори базови артикули (напр. класическо сако) често надхвърлят предвидения лимит, докато към момента на определяне на сумите е било възможно с тях да се осигури цялостно формално облекло.

С оглед на горното, считам за обосновано не само превалутиране, но и актуализация на размерите, така че да се възстанови тяхната реална стойност.

Предложение за размери:

                по т. 1: до 400 евро

                по т. 2: до 220 евро

Обосновка на предложените стойности:

Частично съобразяване с натрупаната инфлация и ръста на доходите (без механично прилагане на пълния процент на увеличение, с оглед бюджетна поносимост);

Приближаване до реалните пазарни цени на необходимото облекло към момента;

Осигуряване на баланс между адекватност на средствата и финансова устойчивост на администрацията;

Използване на закръглени стойности в евро, съобразени с добрата нормативна практика.

Заключение: Предлаганото изменение следва да бъде допълнено с реална актуализация на стойностите, тъй като в противен случай ще се запази тяхната занижена покупателна способност и ще се компрометира целта на разпоредбата.

Със свое Решение (т. 6.2. ) от Протокол № 5 от 12.03.2026 г. Пленумът на Висшия съдебен съвет определи сума за облекло за 2026 г. на лицата по чл. 352 от ЗСВ (съдебни служители) в размер на 2414 (две хиляди четиристотин и четиринадесет) евро. След приемане на ЗДБРБ за 2026 г. и утвърждаване на бюджета на съдебната власт за 2026 г., при наличие на финансова възможност и след решение на Пленума на ВСС на тези лица следва да се изплати разликата до максимално полагащия се размер от 2832 (две хиляди осемстотин тридесет и две) евро.

Казаното идва да илюстрира очевидно различния нормативен подход при определянето на необходимите суми за облекло на съдебните служители и „обикновените“ държавни служители.

Нормата на ЗСВ, която урежда материята е приета през 2007 г. и целесъобразно обвързва размера на сумата за облекло със средномесечната заплата на заетите в бюджетната сфера. Аналогичната нормата в Наредбата за служебното положение на държавните служители е приета през 2009 г. Тя е определена като конкретна сума, която към онзи момент е била приблизително една минимална работна заплата за страната за експерт и почти двойно за ръководна длъжност. За периода от приемането на тези норми до днес минимална работна заплата за страната е увеличена с 405%. Аналогично увеличение има и за средномесечната заплата на заетите в бюджетната сфера. Разликата в уредбата обаче е довела до справедливо увеличение на сумата за облекло при съдебните служители и нелепото застиване на  предвидената сума за другите държавни служители на нивото на минимална работна заплата за страната отпреди 17 (седемнадесет) години. За нагледност уточнявам, че това е времето, в което едно новородено става абитуриент.

Ако сумата за представително работно облекло на държавните служители за една календарна година беше обвързана с минималната работна заплата за страната, за 2026 г. тази сума би била 620 евро за експерт и 1250 евро за ръководна длъжност. Дори и при този подход не би била достигната дори една средномесечна заплата на заетите в бюджетната сфера (която по отчетни данни на НСИ за IV тримесечие на 2025 г. е 1416 евро), но той е значително по-справедлив.

Предлагам В Наредбата за служебното положение на държавните служители, приета с Постановление № 34 на Министерския съвет от 2000 г., да се направят следните изменения:

1. В чл. 28, ал. 1, т. 1 думите „до 450 лв.“ се заменят с „до 2 минимални работни заплати за страната“;

2. В чл. 28, ал. 1, т. 2 думите „до 250 лв.“ се заменят с „до 1 минимална работна заплата за страната“;