Профил на САС Подкрепа

ДО

Г-ЖА МАРИЯ ТОМОВА

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

СОФИЯ

ДО

Г-Н ИСКРЕН ИВАНОВ

ДИРЕКЦИЯ „КООРДИНАЦИЯ И

МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

СОФИЯ

secr.gen@government.bg

gis@government.bg

СТАНОВИЩЕ

на

СИНДИКАТ НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ „ПОДКРЕПА“

ОТНОСНО:    Проект на Постановление за изменение на нормативни актове на Министерския съвет

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ТОМОВА,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ИВАНОВ,

Във връзка с публикувания за обществени консултации проект на Постановление на Министерския съвет, в който се предвижда изменение на подзаконови нормативни актове, Синдикатът на административните служители „ПОДКРЕПА“, в качеството си на пълноправен член на Конфедерация на труда „ПОДКРЕПА“, изразява следното становище:

I.                По отношение предложените изменения в чл. 20 и чл. 23 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация (НЗСДА):

Предложеното изменение на чл. 20 от НЗСДА касае допълнителното трудово възнаграждение за положен извънреден труд. Предвижда се думите „един лев“ да се заменят с „едно евро“. Следва да припомним, че изразът „но не по-малко от 1 лев“ фигурира в текста, защото при преминаване към обвързване на този вид ДТВ с размера на МРЗ за страната (считано от 01.01.2021 г.), 0,15 % от размера на МРЗ към онзи момент беше на стойност под 1 лев. Приемаме мотива, че към днешна дата 0,15 % от актуалния размер на МРЗ е под 1 евро, но със същите аргументи би следвало МС да измени и чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), в текста на който, след последното изменение (ДВ, бр. 115 от 2025 г., в сила от 01.01.2026 г.), за работещите по трудово правоотношение е предвидено, че допълнителното възнаграждение за нощен труд е в размер „не по-малък от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, но не по-малко от 0,51 евро“. Прилагането на различен подход в двата нормативни акта на МС създава необосновано различно третиране на адресатите на двата акта. Отделен е въпросът, че при изменението на чл. 8 от НСОРЗ и превалутирането не е приложено правилото за закръгляне на възнаграждения за положен труд, регламентирано в чл. 45, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ).

            Предложението по чл. 23 от НЗСДА се отнася до допълнителното възнаграждение за времето на разположение извън местоработата и извън установеното работно време, като изменението предвижда замяната на думите „0,10 лева“ с „0,06 евро“. Заплащането за времето на разположение е определено в НЗСДА в този размер от приемането на наредбата през 2012 г., а по принцип размерът на този вид ДТВ не е променян от около две десетилетия. Целта на това възнаграждение е да компенсира работника или служителя за неудобството да е на разположение в „свободното“ си от труд време и да е в готовност при необходимост да се яви на работа годен да изпълнява служебните си задължения. Повече от явно е, че ако работника или служителя се ограничава в рамките на свободното и личното си време, за да е на разположение на работодателя, създаденото неудобство не може по никакъв начин да се компенсира с възнаграждение от 0,06 евро на час. Съществуването на допълнително възнаграждение в този си размер е обидно за всеки работник или служител. Освен това, ако за работещите по трудово правоотношение отдавна е установена практика това недомислие да се отстранява чрез договаряне на многократно по-големи размери на ДТВ в КТД, то за полагащите труд по служебно правоотношение такава възможност не съществува, защото Закона за държавния служител не регламентира сключването на колективни трудови договори.

            Извън категорично обоснованата по-горе потребност от актуализация на размера на този вид ДТВ, следва да се посочи, че и в този случай е налице разминаване с измененията, реализирани от МС във връзка с въвеждането на еврото при съпоставяне на уредбата в НСОРЗ и предложението за изменение на НЗСДА, защото думите „0,10 лева“ в чл. 10 от НСОРЗ са заменени с думите „0.05 евро“, а предложената замяна на същите думи в чл. 23 на НЗСДА е „0,06 евро“, което отново указва, че при изменението на НСОРЗ не е приложено правилото на чл. 45, ал. 1 от ЗВЕРБ.

II.             По отношение на предложеното изменение на Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от НЗСДА

След премахването на допълнителното възнаграждение за „прослужено време“ през 2012 г., на практика липсва работещ и адекватен механизъм за стимулиране на служителите работещите по трудово и служебно правоотношение в администрацията чрез справедливо заплащане във връзка с придобития от тях професионален опит. Теоретично това би следвало да се реализира чрез определените в НЗСДА нива и степени, през които основната заплата на служителя да съдържа като елемент и да отразява натрупания професионален опит. Анализът на минималните и максимални размери на заплатите по нива и степени показва, че при почти всички случаи минималният размер на заплатата, независимо от нивото и степента, е актуалния размер МРЗ за страната. Маржовете между допустимите минимален и максимален размер на основните заплати по длъжности нива и степени, дават възможност за пълно заличаване на възможните различия между заплатите въз основа на придобития опит. Въпреки, че през 2024 г. бе направен пореден опит да се коригират таблиците и да се намалят предпоставките за създадените диспропорции, на практика уредбата продължава да позволява постигане на точно обратния на целения ефект, поради което не са изключение случаите, когато през годините са назначавани нови служители с минимален стаж, в ниска степен, но с по-високи основни заплати от тези на опитните им колеги, които обикновено и ги въвеждат и обучават при стартиране на кариерата им.

Темповете на нарастване на максималния размер на заплатите, особено в нивата от 15-то до 28-мо,  изостава от темпа на растеж на минималния размер, въпреки че последния в почти всички случаи е равен на МРЗ за страната. По този начин се заличава разликата в заплащането на труда и то във все по-малка степен отчита квалификацията и професионалния опит.

Настояваме, наред с техническите изменения свързани с превалутирането и предвиденото 5 % увеличение на максималните размери на заплатите, Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от ЗНСДА да се преразгледа в частта максимални размери по отношение на нива от 15-то до 28-мо, и да се заложат по-високи прагове на заплатите, позволяващи адекватен на икономическите процеси ръст на възнагражденията. Подобен подход би създал нормативните предпоставки за удовлетворяване в бъдеще на все по-осезаемата потребност от актуализация на заплатите и не води до противоречие с разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от т. нар. „удължителен“ закон, защото промяната на стойностите в таблицата на Приложение № 1 сама по себе си не е фактическо увеличение на заплатите.

III.           По отношение на предложените изменения в чл. 28 от Наредбата за служебното положение на държавните служители (НСПДС)

Предложените изменения и тук имат само технически характер и произтичат от въвеждането на еврото в Република България. В представения за обсъждане проект на МС се предвижда, че максимално допустимата стойност на средствата за представително облекло е 128 евро, което е запазване на съществуващия размер на тези средства.

САС „Подкрепа“ многократно през последните години отправя мотивирани предложения за определяне на нов размер на средствата за представително облекло и за въвеждане на механизъм за неговото автоматично актуализиране, чрез обвързването му с размера на МРЗ за страната. Този подход бе успешно възприет и приложен през 2021 г. към актуализацията на допълнителното възнаграждение за нощен труд. Максимално допустимата стойност за осигуряване на представително облекло при приемането на НСПДС през 2000 г. е в размер на 150 лева за експерти и 300 лева за ръководни длъжности при МРЗ през същата година в размер на 67 лева. Сегашният размер на средствата (250 лв., съответно 450 лв.) е определен през далечната 2008 г. и е в сила от 1 януари 2009 г., когато МРЗ за страната е 240 лева. С други думи, първоначално за представително облекло се предоставят средства в размер на над 2 МРЗ, 8 години по-късно в размер на 1 МРЗ, а днес - в размер на едва около една пета от МРЗ. Обективните икономически процеси в страната и значителната промяна на покупателната стойност на предоставяните парични средства, безспорно дават основание да се изисква определяне на нов размер на средствата за представително облекло, за да могат същите да изпълнят адекватно своето предназначение. Поради тази причина, предложението на САС „Подкрепа“ нееднократно и неотклонно е предвиждало възпроизвеждане на съотношението с МРЗ, което е съществувало през 2009 г., за да се даде възможност на служителя към днешна дата действително да закупи не незначителен аксесоар, а представително облекло, което да използва при изпълнение на задълженията си и контактите си с гражданите и бизнеса.

В допълнение към горните аргументи ще добавим и сравнението с отделни бюджетни структури, за които средствата за представително облекло традиционно се определят в значителни размери. Така, например, според чл. 221 от Закона за съдебната власт, на съдиите, прокурорите и следователите се изплащат всяка година средства за тога или облекло в размер две средномесечни заплати на заетите лица в бюджетната сфера. Така, през март тази година Пленумът на ВСС определи сума за облекло за съдиите, прокурорите и следователите в размер на 2832 евро, а за служителите – 2414 евро. Друг пример са служителите на Сметната палата, които имат право на средства за представително облекло до 3 (три) минимални работни заплати за страната.

Предвид всичко посочено, използваме случая за пореден път да отправим предложение за изменение на чл. 28 от НСПДС, както следва:

1.     В чл. 28, ал. 1, т. 1 думите „до 450 лева“ се заменят с израза „не по-малко от удвоения размер на минималната работна заплата за страната“;

2.     В чл. 28, ал.1, т. 2 думите „до 250 лева“ се заменят с израза „не по-малко от размера на минималната работна заплата за страната“.

САС „Подкрепа“ неведнъж е отправял и предложение за разпростиране на режима за предоставяне на средства за представително облекло и по отношение на работещите по трудово правоотношение в държавната администрация.

Предоставянето на работно облекло на работещите по трудово и по служебно правоотношение в държавната администрация в момента се урежда по различен начин:

-        Държавните служители имат право на „представително работно облекло“ или униформено облекло за всяка календарна година съгласно Наредбата за служебното положение на държавните служители (НСПДС), като в наредбата се посочва, че  стойността на представителното облекло се дава в пари, като изборът и видът на облеклото се осигуряват от всеки държавен служител;

-        Служителите по трудово правоотношение в държавната администрация имат право на работно облекло съгласно чл.296 от КТ и издадената за неговото прилагане Наредба за безплатното работно и униформено облекло (НБРУО), съгласно чл.8, ал.2 от която, „работното облекло се предоставя в готов вид“.

Спецификата на работа на служителите в държавната администрация, в общия случай, на практика изисква носенето на представително облекло по време на изпълнение на служебните им задължения, а не на работно облекло, което по смисъла на НБРУО има за цел да предпазва личното облекло по време на работа. Облеклото на служителите по трудово правоотношение следва да се възприема като „представително работно“, каквато е терминологията в НСПДС по отношение на облеклото на държавните служители. Именно поради тази причина, за служителите по трудово правоотношение в администрацията трябва да бъде създадена правна възможност да получават средства за представително облекло, подобна на създадената за педагогическите и административни специалисти, работещи по трудово правоотношение в образователните институции.

Приемането на това предложение ще премахне често съществуващата практика на непредоставяне на работно облекло на служителите работещи по трудово правоотношение, което от своя страна е неизпълнение на задълженията на работодателя па чл.296 от КТ. Регламентирането на задължение за осигуряване на средства за представително облекло ще облекчи административно работодателите в държавната и местна администрация, поради отпадането на необходимостта на провеждане на процедури по ЗОП за закупуване на работно облекло в готов вид. Не на последно място, осигуреното представително общество ще повиши самочувствието и престижа на служителите, а оттам ще повлияе положително на отношението им при контактите с граждани и институции при осъществяване на служебните задължения.

В тази връзка, САС „Подкрепа“ предлага:

В НСПДС да се създаде нов чл. 31а:

Чл. 31а           (1) Този раздел се прилага и за служителите работещи по трудово правоотношение в държавната администрация.

21.04.2026 г.

София

С уважение,

………………………………

КРЕМЕНА АТАНАСОВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ на

Синдикат на административните служители ”ПОДКРЕПА”