Профил на naso-rb@naso-rb.org

Във връзка с публикувания проект на постановление, с който се предлага изменение на подзаконови нормативни актове с оглед въвеждането на еврото като национална валута, Националната асоциация на секретарите на общини в Република България (НАСО РБ) изразява следното становище и прави предложение по отношение на предвидените изменения в чл. 28, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата за служебното положение на държавните служители:

Предложената промяна има изцяло формален характер, обусловен от необходимостта от превалутиране на действащите стойности във връзка с въвеждането на еврото. Същата не води до реална промяна в размера на средствата и не отчита настъпилите съществени икономически изменения от момента на последната им актуализация.

Действащите към момента стойности за представително работно облекло не са променяни от 2009 г. За този продължителен период са настъпили значителни промени, изразяващи се в:

• съществен ръст на минималната работна заплата – от 240 лв. през 2009 г. до 1213 лв. за 2026 г. (увеличение с над 400%);
• нарастване на средната работна заплата в бюджетната сфера;
• натрупана инфлация и чувствително увеличение на цените на стоки и услуги, включително на облекло.

Тези обстоятелства са довели до значително намаляване на реалната покупателна способност на предвидените суми. Към настоящия момент с определените лимити не може да се осигури в пълен обем необходимото представително облекло, съответстващо на характера на държавната служба. Практиката показва, че дори базови елементи от формалното облекло често надхвърлят предвидените стойности, докато към момента на приемане на разпоредбата е било възможно с тях да се осигури цялостен комплект.

Следва да се подчертае, че средствата за представително облекло не представляват социална придобивка, а са част от материалното осигуряване на изпълнението на служебните задължения и инструмент за поддържане на институционалния авторитет и публичния образ на администрацията.

С оглед на изложеното, считаме за необходимо предлаганото изменение да бъде допълнено с цялостен преглед и осъвременяване на максималните размери на средствата за представително работно облекло. Подобна актуализация следва да се основава на обективни икономически индикатори, каквито са натрупаната инфлация за съответния период и динамиката в ценовите равнища на облеклото.

При приемане на разпоредбата размерът на средствата за облекло е бил съпоставим с минималната работна заплата – приблизително една минимална работна заплата за експертни длъжности и близо две за ръководни.

Към настоящия момент това съотношение е съществено нарушено. За пример – в случай, че средствата бяха обвързани с минималната работна заплата, техният размер за 2026 г. би достигнал приблизително 620 евро за експертни длъжности и около 1250 евро за ръководни длъжности. Макар и ориентировъчни, тези стойности ясно показват мащаба на настъпилото изоставане.

В тази връзка за целесъобразно може да се приеме прилагането на подход, включващ:

• привеждане на максималните стойности в съответствие с актуалните пазарни условия;
• създаване на механизъм за тяхната периодична индексация, който да гарантира предотвратяване на бъдещо съществено отклонение от икономическата реалност.

Поддържането на фиксирани стойности за продължителен период от време води до тяхното фактическо обезценяване и до необходимост от периодични, но закъснели и частични нормативни намеси.

Липсата на обвързване с обективен икономически показател създава предпоставки за:

• трайно изоставане на нормативно определените размери спрямо икономическата реалност;
• нарушаване на принципите на справедливост и съразмерност;
• компрометиране на целите на правната уредба.

Показателно е, че при други категории служители в публичния сектор са въведени значително по-високи стандарти или механизми за актуализация, което допълнително задълбочава неравнопоставеността.

Бихме искали да поставим и въпроса за статута на служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация. Въпреки уредбата на чл. 107а от Кодекса на труда, по отношение на правото на облекло е налице съществено различие спрямо държавните служители по служебно правоотношение. Докато за последните средствата се предоставят в парична форма, служителите по трудово правоотношение са задължени да доказват разходите чрез разходооправдателни документи, съгласно чл. 8, ал. 4 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло.

Двете категории служители изпълняват функции в рамките на една и съща администрация при сходни условия, но се третират различно по отношение на предоставяните им права, което се още един вид неравнопоставеност.

В тази връзка считаме за важно да се обмисли изменение в чл. 107а от Кодекса на труда чрез създаване на нова алинея, с която да се предвиди, че служителите по трудово правоотношение в държавната администрация имат право на представително и униформено облекло при условията и по реда, приложими за служителите по служебно правоотношение. Подобна промяна би допринесла за преодоляване на съществуващото необосновано различие в правната уредба.

Заключение и конкретни предложения

Предвид всичко гореизложено, предлагаме да бъде извършено преразглеждане и цялостна оценка на действащите размери, като се предприемат действия по тяхното адекватно увеличение, вместо да се пристъпва единствено към формалното им превалутиране в евро.

Считаме, че настоящият нормативен процес следва да бъде използван и като възможност за въвеждане на устойчив механизъм за определяне на размера на средствата за представително облекло, който да представлява обективно и дългосрочно решение, съобразено с икономическите реалности и с целите на закона,  а именно:

1. да възстановява първоначалната логика и съотношение, заложени при приемането на нормата;
2. да осигурява автоматична и обективна актуализация на размера във времето;
3. да гарантира предвидимост и прозрачност при прилагането на разпоредбата;
4. да създава баланс между необходимостта от адекватно финансиране и бюджетната поносимост;
5. да съответства на принципите на равнопоставеност и съразмерност в публичната служба.

Като временна мярка предлагаме:

- В чл. 28, ал. 1, т. 1 думите „до 450 лв.“ се заменят с „до 400 евро“;

- В чл. 28, ал. 1, т. 2 думите „до 250 лв.“ се заменят с „220 евро“.