Моите коментари
Във връзка с публикувания проект на постановление, с който се предвиждат промени в подзаконови нормативни актове с оглед отразяване на замяната на българския лев с еврото като национална валута изразявам следното становище по отношение на предложените изменения в чл. 28, ал. 1 от Наредбата за служебното положение на държавните служители:
С проекта се предлага:
1. По отношение на размера на сумите за облекло
Считам, че предложеното механично превалутиране на сумите не отчита значителните икономически промени, настъпили през последните години. Посочените размери са в сила от 01.01.2009 г., т.е. повече от 15 години не са актуализирани. За този период икономическата среда в страната се е променила съществено. За илюстрация:
Това означава, че размерът на минималната работна заплата е нараснал приблизително пет пъти спрямо 2009 г., докато средствата за представително облекло на държавните служители се запазват практически в същия реален размер.
Подобен подход не съответства на принципите на справедливост и адекватност на възнагражденията и социалните придобивки в държавната администрация.
За съпоставка следва да се отбележи, че при други категории служители в публичния сектор, чиито правоотношения са уредени със специални закони, са предвидени значително по-високи стандарти:
На този фон предлаганите стойности за държавните служители са значително по-ниски и не отразяват реалните разходи за представително облекло.
В тази връзка предлагам да се обсъди не просто превалутиране, а осъвременяване на размера на средствата, като те бъдат обвързани с обективен икономически показател (например минималната работна заплата или средната работна заплата в бюджетната сфера).
2. По отношение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация
Бих искала да поставя и един дългогодишен нерешен въпрос, свързан със статута на служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация. За тази категория служители е създаден специален чл. 107а в Кодекса на труда. Въпреки това, по отношение на правото на облекло съществува съществено различие спрямо държавните служители по служебно правоотношение. Докато държавните служители получават средства за облекло в парична форма, служителите по трудово правоотношение са задължени да представят разходооправдателни документи за закупено облекло. Това произтича от разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло, съгласно която не се допуска заменянето на облекло с пари.
Това води до неравнопоставеност и предпоставки за дискриминационно третиране, тъй като:
В тази връзка предлагам да бъде направено изменение в чл. 107а от Кодекса на труда, като се създаде нова алинея със следното съдържание:
„Служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, имат право на представително и униформено облекло при условия и по ред, определени от Министерския съвет за работещите по служебно правоотношение.“
Считам, че това изменение ще гарантира равнопоставеност между служителите в държавната администрация, независимо от вида на правоотношението им, и ще премахне съществуващото към момента необосновано различие.