Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване

Категорично възразявам срещу предложения проект за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 08.06.2011 г., тъй като считам, че същият води до отслабване на режима за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване.

Предложените изменения не са подкрепени с достатъчна оценка на риска за водите, потенциално риска за подземните водни тела и общественото здраве. Липсва убедителна обосновка защо следва да се допуска заустване в санитарно-охранителни зони при положение, че и към настоящия момент съществуват сериозни проблеми с мониторинга, контрола и учредяването на СОЗ за множество водоизточници в страната.

Считам, че предлаганите изменения противоречат на принципа за недопускане на влошаване на състоянието на водите, заложен в Рамковата директива за водите (Директива 2000/60/ЕО), както и на принципа на предпазливостта при защита на водите за питейно-битово водоснабдяване.

Особено тревожно е, че проектът се предлага без участие на Министерството на здравеопазването и без публично представена оценка на въздействието върху общественото здраве.

Следва също да се отчете, че срещу Република България е открита процедура от Европейската комисия във връзка с неправилно транспониране на Директива (ЕС) 2020/2184 относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека, което допълнително поставя под съмнение готовността на държавата да гарантира ефективна защита на питейните води.

Предвид изложеното настоявам проектът за изменение и допълнение на Наредба № 2 да бъде изцяло оттеглен.

СТАНОВИЩЕ на НПС ВС на КИИП -

Предложение за изменение на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване:

§ 1. В чл.6, ал.1, т.1 се изменя така: „1. отпадъчни води в зони за защита на водите по чл. 119а, ал.1, т. 1, 2, 4 и 5 от Закона за водите, освен в случаите, в които пречистените отпадъчни води от обекта при заустването им, няма да влошат качеството на водата във водоприемника“.

Критичен анализ на предложението:

1.Неопределеност на сегашната формулировка: Формулировката „няма да влошат качеството на водата“ е неясна без конкретни параметри, които да се използват за оценка на качеството на отпадъчните води в контекста на прилаганите норми. Трябва да се зададат ясни и измерими критерии, за да се избегне правна неяснота.

2.Контекст на разпоредбите: Целите, които се поставят, описват необходимостта от „еднозначност в подхода“, но не отразяват конкретни рискове или текущото състояние на водоемите. Трябва да се извърши подробно преценяване на потенциалните отрицателни ефекти от заустването на отпадъчни води.

3.Липса на оценка на риска: Мотивите не предвиждат задоволителна оценка на риска. Важно е да се анализират потенциалните последици от заустването в контекста на защитените зони, посочени в Закона за водите. Трябва ясно да се определят типа отпадъчни води, предназначението на приемника и как качеството на заустваните води ще се сравнява с качеството на водите в приемника.

4.Липса на подробности по прилагането на предложението: Необходими са конкретни детайли за административните задължения и процедури, свързани с мониторинга на качеството на заустваните води, включително как ще се оценява качеството, по какви показатели и за какъв период.

Препоръки за конкретизиране на предложението :

1.Спецификация на параметри: Вместо общо твърдение, е необходимо да се дефинират конкретни параметри на качество на водата (например допустими стойности на амоняк, нитрати, колиформи и др.) и методите за измерване на тези параметри в зависимост от целите на защитените зони.

2.Интегрирана оценка на риска: Препоръчително е да се включи оценка на рисковете, свързани с заустването на отпадъчни води в защитените зони. Тази оценка следва да разглежда влиянието на заустванията върху биологичното разнообразие, екосистемите и общественото здраве.

3.Процедура за разрешаване: Необходимо е да се предостави ясна препратка към процедурата за получаване на разрешение за заустване, включваща изисквания за мониторинг, отчетност и периодичност на измерванията.

4.Провеждане на консултации: По-широки консултации с експерти в области като екология, право на околната среда и обществено здраве са важни за идентифициране и адресиране на всички потенциални опасности и притеснения.

Заключение:

Предложението за изменение да не се приема в предложения вид, предложеното изменение на Наредбата трябва да бъде внимателно разгледано и конкретизирано с критерии и параметри, за да се гарантира, че заустването на отпадъчни води в защитените зони е безопасно и отговаря на най-високите екологични стандарти. Включването на уточнени критерии за качество, цялостна оценка на риска и ясни административни процедури ще помогне за предотвратяване на правни спорове и ще осигури защита за водните ресурси и общественото здраве.

Освен това, взаимодействието с различни заинтересовани страни и провеждането на консултации с експерти ще допринесат за развиването на устойчив подход, който е в съответствие с принципите на Европейския съюз и добрите практики в управлението на водните ресурси. Налага се необходимостта от внедряване на проактивни мерки и мониторингови системи, които да гарантират спазването на мерките за защита на водите.

Тази интеграция на наука, правна уредба и активно управление е необходима стъпка за постигане на целите за опазване на водните ресурси и устойчиво развитие.

Изискванията към водите са описани в чл. 119а от Закона за водите.

ДО
МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

СТАНОВИЩЕ
относно проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 08.06.2011 г.

Уважаеми дами и господа,

Изразявам несъгласие с предложените изменения на Наредба № 2 от 08.06.2011 г., тъй като считам, че те създават предпоставки за увеличаване на риска от замърсяване на водните обекти, включително в защитените зони по чл. 119а от Закона за водите.

В мотивите към проекта се посочва, че целта е „регламентиране“ на заустванията чрез въвеждане на подходящо пречистване. На практика обаче липсват достатъчни гаранции, че това пречистване ще бъде ефективно, постоянно контролирано и реално поддържано във времето.

Предложените промени разширяват възможността за разрешаване на зауствания в чувствителни и защитени зони, без да се предвиждат:

• по-строги механизми за независим мониторинг;
• засилен последващ контрол;
• прозрачност на данните от измерванията;
• ефективни санкции при нарушения;
• обществен достъп до резултатите от контрола.

В условията на недостатъчен административен капацитет и съществуващи обществени съмнения относно ефективността на контролните механизми, съществува реален риск нормативната промяна да доведе до формално разрешаване на дейности, които на практика ще влошат качеството на водите.

Особено притеснително е, че проектът допуска нов подход към заустванията именно в зони, предназначени за защита на водите и общественото здраве. Дори при наличие на пречиствателни съоръжения, всяка неизправност, недостатъчна поддръжка или занижен контрол може да доведе до трайно замърсяване, чиито последици често са необратими.

Считам, че преди приемането на подобни изменения следва:

• да се извърши задълбочена оценка на риска за защитените водни обекти;
• да се изведат ясни критерии и показатели за преценка на влошаването;
• да се предвидят независими и публични механизми за мониторинг;
• да се въведе задължително онлайн публикуване на резултатите от пробонабиране и контрол;
• да се гарантира реално участие на обществеността при издаването на разрешителни.

Опазването на водите следва да бъде водещ принцип, а не улесняването на режими за заустване в защитени територии и в зоните за защита на водите за питейно-битово водоснабдяване и къпане. В противен случай съществува риск наредбата да не изпълни предназначението си да осигури ясно, еднакво и законосъобразно прилагане на Закона за водите и на изискванията на европейското право, но и да влоши качеството на живот и да застраши здравето на хората/ живите същества.

С уважение, 

Гергана Пенчева

СТАНОВИЩЕ, ВЪЗРАЖЕНИЕ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ

по проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване

До:
Министерство на околната среда и водите
бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 22
гр. София 1000

Относно: Възражение срещу предложения § 1 за изменение на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2/2011 г.

Уважаеми дами и господа,

Във връзка с публикувания проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 08.06.2011 г. изразявам настоящото становище, възражение и предложения.

С предложения § 1 се изменя чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2/2011 г., като се допуска заустване на отпадъчни води в зони за защита на водите по чл. 119а, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 от Закона за водите, когато пречистените отпадъчни води от обекта при заустването им „няма да влошат качеството на водата във водоприемника“.

Категорично възразявам срещу така предложената промяна.

Считам, че в настоящия си вид проектът създава недопустим риск за водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, за санитарно-охранителните зони, за зоните за къпане и за останалите зони за защита на водите. Предложението не следва да бъде приемано, защото заменя защитен режим с неясна административна преценка, без достатъчни технически, екологични, здравни и правни гаранции.

Основната ми позиция е следната:

Не следва да се допуска заустване на отпадъчни води, включително пречистени, в санитарно-охранителни зони и в зони, свързани с питейно-битово водоснабдяване. За тези зони защитата на питейната вода трябва да има абсолютен приоритет пред частния инвестиционен интерес.

I. Основно възражение

Предложеният текст създава опасна възможност за разрешаване на нови зауствания в зони за защита на водите, включително зони, свързани с питейно-битово водоснабдяване и къпане, само въз основа на общата формулировка, че пречистените отпадъчни води „няма да влошат качеството на водата във водоприемника“.

Тази формулировка е недопустимо обща. Тя не посочва:

• кой доказва липсата на влошаване;
• по каква методика се доказва това;
• по кои показатели се прави оценката;
• за какъв период се извършва мониторинг;
• как се отчита маловодие;
• как се отчита кумулативното въздействие от други зауствания;
• как се отчита аварийният режим;
• как се защитава питейното водоснабдяване;
• как се действа при липса на данни;
• какви са последиците при последващо влошаване.

В този си вид предложението не създава надежден защитен механизъм, а отваря нормативна врата за административно разрешаване на зауствания в чувствителни зони при неясни критерии.

Това е особено опасно при санитарно-охранителни зони и води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване. При тях рискът не е абстрактен. Той е пряко свързан със здравето на населението, качеството на питейната вода и обществената сигурност.

II. Проектът създава корупционен риск и възможност за административен произвол

Когато една нормативна уредба не съдържа ясни, измерими и проверими критерии, а оставя решаващата преценка на администрацията, се създава реален риск от административен произвол, неравнопоставено третиране на заявителите, корупционен натиск и формално узаконяване на зауствания, които не са доказано безопасни.

Не твърдя, че всеки административен орган ще действа недобросъвестно. Но законодателството не трябва да се пише така, че да разчита на добрата воля на отделния служител. Законодателството трябва да съдържа такива правила, че дори при натиск, зависимост, местен интерес или корупционна среда, защитата на питейната вода да не може да бъде заобиколена.

Предложената редакция прави точно обратното. Тя поставя защитата на водите в зависимост от преценка, която не е достатъчно ограничена с конкретни нормативни критерии. Така разрешителният режим може да се превърне от инструмент за защита на водите в инструмент за административно оправдаване на зауствания в защитени зони.

Това е недопустимо.

Водата за питейно-битово водоснабдяване не може да бъде поставяна в зависимост от субективна преценка, служебна удобност, местен натиск или частен икономически интерес.

III. Противоречие с принципите на Закона за водите

Законът за водите поставя водите под специална защита. Съгласно чл. 2а, ал. 1 от Закона за водите целта на закона се постига при спазване на принципа за признаване на водите като жизненоважен ресурс и общо наследство, което се опазва и защитава.

Този принцип не допуска подзаконов нормативен акт да въвежда неясен разрешителен режим, който може да доведе до заустване на отпадъчни води в зони, предназначени да защитават именно този жизненоважен ресурс.

Чл. 119а, ал. 1 от Закона за водите определя зоните за защита на водите, включително водните тела и санитарно-охранителните зони, водите за къпане, чувствителните и уязвими зони, както и защитените територии и зони.

Следователно законът третира тези зони като специално защитени, а не като територии, в които чрез обща административна преценка може да се допуска заустване на отпадъчни води.

Поради това предложеното изменение противоречи на духа и целите на Закона за водите, защото вместо да засилва защитата на зоните по чл. 119а, ал. 1, то създава изключение, което не е обвързано с достатъчно конкретни и строги гаранции.

IV. Противоречие с Наредба № 3 за санитарно-охранителните зони

В мотивите към проекта самият вносител се позовава на чл. 13 от Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за санитарно-охранителните зони. Според посоченото в мотивите, чл. 13 допуска заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти, попадащи в пояси II и III на СОЗ, само ако качеството на заустената вода по емисионни стойности отговаря или е по-добро от качеството на водата във водоприемника.

Това правило обаче не е достатъчно ясно и задължително възпроизведено в предложения текст на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2.

Предложената редакция не казва:

• че качеството на заустената вода трябва да бъде равно или по-добро от качеството на водоприемника;
• за кои показатели се прави сравнението;
• как се доказва качеството на водоприемника;
• как се доказва качеството на заустената вода;
• какво се прави, ако няма достатъчно данни;
• какво се прави при сезонно влошаване или маловодие;
• какво се прави при авария;
• какви са санкционните последици.

Налице е очевидно противоречие между мотивите и реалния текст. В мотивите се говори за специфични изисквания и уеднаквяване на подхода, но в самия проект такива гаранции липсват.

Още по-важно: ако целта на държавата е да пази питейната вода, правилото трябва да бъде по-строго, а именно:

в санитарно-охранителни зони, свързани с питейно-битово водоснабдяване, да не се допуска заустване на отпадъчни води по никакъв начин, независимо дали са пречистени.

Причината е проста: пречистването не премахва всички рискове. Винаги съществуват рискове от авария, неправилна експлоатация, байпас, недостатъчно третиране, неправилно пробовземане, манипулиране на данни, микробиологично замърсяване, приоритетни вещества, лекарствени остатъци, тежки метали, пестициди, нефтопродукти, органични микрозамърсители и други замърсители, които могат да застрашат водоизточника.

V. Противоречие с Рамковата директива за водите 2000/60/ЕО

Съгласно чл. 4 от Директива 2000/60/ЕО държавите членки следва да прилагат мерки за предотвратяване на влошаването на състоянието на водните тела. Този принцип е основен в европейското водно право.

Практиката на Съда на Европейския съюз по дело C-461/13 приема, че задължението за предотвратяване на влошаването не е само обща програмна цел, а е правно обвързващо и следва да се прилага при разрешаване на конкретни проекти.

Предлаганият текст е в напрежение с този принцип, защото допуска заустване в защитени зони без конкретна нормативна методика за доказване на липса на влошаване. Самото словесно условие „няма да влошат качеството“ не е достатъчно. Европейското право изисква реална превенция, а не формална декларация.

При липса на ясна методика, базов мониторинг, кумулативна оценка и задължителни последици при влошаване, държавата не може убедително да докаже, че изпълнява задължението си по чл. 4 от Директива 2000/60/ЕО.

VI. Противоречие с Директива 2020/2184 относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека

Директива 2020/2184 има за предмет качеството на водите, предназначени за консумация от човека, и изисква държавите членки да гарантират, че тези води са здравословни и чисти. Чл. 4 от директивата въвежда общо задължение водата, предназначена за консумация от човека, да бъде здравословна и чиста.

Предложеното изменение не е съвместимо с предпазния подход, заложен в режима за питейните води, защото допуска потенциален източник на замърсяване в зони, които следва да служат за защита на водоизточниците.

Когато става дума за питейна вода, правилото трябва да бъде превантивно, а не реактивно. Не е приемливо първо да се разреши заустване, а после да се установява дали е настъпило влошаване. При питейната вода вредата може да бъде значителна, трудна за доказване и понякога необратима.

Затова в санитарно-охранителните зони и в зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, подходът трябва да бъде:

нулева търпимост към нови зауствания на отпадъчни води.

VII. Противоречие с режима на градските отпадъчни води

Директива 91/271/ЕИО урежда събирането, пречистването и заустването на градските отпадъчни води с цел опазване на околната среда от неблагоприятните последици от тези зауствания. Този режим вече е преработен чрез Директива (ЕС) 2024/3019, която урежда събирането, пречистването и заустването на градски отпадъчни води с цел защита на околната среда и човешкото здраве; Директива 91/271/ЕИО ще бъде отменена и заменена от Директива (ЕС) 2024/3019 от 1 август 2027 г.

Това развитие на европейското право показва ясно движение към по-строг контрол, по-голяма прозрачност и по-силна защита на човешкото здраве и околната среда при управлението на отпадъчните води.

Предлаганата промяна в Наредба № 2 върви в обратната посока. Вместо да засили гаранциите при заустване в чувствителни зони, тя създава неясно изключение, което може да бъде прилагано широко и субективно.

VIII. Недостатъчен мониторинг и невъзможност да се докаже „невлошаване“

В обществените становища по проекта се посочва, че в България има не по-малко от 8800 водовземания от повърхностни и подземни води за питейно-битови цели, като само част от тях са с разрешения, само при ограничен дял се измерват количествата, а пунктовете за измерване на качеството са несъразмерно малко спрямо броя на водовземанията.

Ако тези данни бъдат потвърдени от компетентните органи, те означават, че държавата не разполага с достатъчна информационна основа, за да разрешава нови зауствания в защитени зони с аргумента, че няма да се влоши качеството на водата.

Не може да се твърди, че няма да настъпи влошаване, ако преди това няма надеждно измерване на състоянието.

Не може да се твърди, че водата е защитена, ако санитарно-охранителната зона не е определена.

Не може да се твърди, че рискът е управляван, ако липсва задължителен последващ контрол.

Не може да се твърди, че общественият интерес е защитен, ако данните не са публични, проверими и независими.

IX. Защо не трябва да се допуска заустване в санитарни и питейни зони

Санитарно-охранителните зони не са обикновени територии. Те съществуват именно за да предотвратят замърсяване на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване.

Заустването на отпадъчни води в такива зони, включително пречистени, е несъвместимо с превантивната логика на санитарната защита.

„Пречистени отпадъчни води“ не означава „безопасни води“. Пречиствателното съоръжение е техническа система, която може:

• да бъде неправилно проектирана;
• да бъде претоварена;
• да работи неефективно;
• да бъде лошо поддържана;
• да аварира;
• да бъде заобикаляна чрез байпас;
• да не отстранява всички микрозамърсители;
• да не гарантира постоянен микробиологичен контрол;
• да не осигурява безопасност при маловодие.

При питейната вода рискът не трябва да се управлява чрез последващо установяване на щета. Рискът трябва да се елиминира предварително.

Затова в санитарно-охранителните зони и зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, трябва да се запази или въведе пълна забрана за заустване на отпадъчни води.

X. Конкретно възражение

На основание изложеното възразявам срещу приемането на предложения § 1 в настоящия му вид.

Считам, че текстът е опасен, неясен и недостатъчно защитен. Той създава условия за:

• разрешаване на зауствания в чувствителни зони;
• субективна административна преценка;
• административен произвол;
• корупционен риск;
• формално узаконяване на зауствания;
• заобикаляне на защитния режим на питейните води;
• невъзможност за реално доказване на липса на влошаване;
• риск за здравето на населението.

Проектът не трябва да бъде приеман в този вид.

XI. Предложения

Предлагам:

1. Проектът да бъде оттеглен

Настоящият проект следва да бъде оттеглен, тъй като не осигурява необходимите гаранции за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, санитарно-охранителните зони и останалите зони за защита на водите.

2. Да се запази забраната за заустване в санитарно-охранителни зони и питейни зони

В Наредба № 2 следва изрично да се предвиди, че:

Не се допуска заустване на отпадъчни води, включително пречистени отпадъчни води, във водни обекти, попадащи в санитарно-охранителни зони на водоизточници и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване, както и в зони за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване.

3. Да се въведе забрана при липса на определена СОЗ

Да се предвиди:

Не се допуска заустване на отпадъчни води във водоприемник, който е свързан с водоизточник за питейно-битово водоснабдяване, когато за съответния водоизточник не е определена санитарно-охранителна зона.

4. Да се въведе забрана при липса на достатъчен мониторинг

Да се предвиди:

Не се издава разрешително за заустване в зони за защита на водите, когато за съответния водоприемник липсват достатъчни представителни данни за неговото химично, екологично, количествено и микробиологично състояние.

5. Да се въведе задължителен анализ за съответствие с правото на ЕС

Да се изготви реален анализ за съответствие с:

• Директива 2000/60/ЕО;
• Директива 2020/2184;
• Директива 91/271/ЕИО;
• Директива (ЕС) 2024/3019;
• практиката на Съда на Европейския съюз относно принципа за недопускане на влошаване.

Не е достатъчно формално да се заяви, че проектът не въвежда нова европейска директива в българското законодателство. Необходимо е да се провери дали предложената промяна не противоречи на вече действащите задължения на България по правото на Европейския съюз.

6. Ако изобщо се обсъжда изключение, то да не важи за питейни и санитарни зони

Ако Министерството счита, че трябва да се създаде режим за регламентиране на съществуващи обекти, този режим не трябва да се прилага за санитарно-охранителни зони и зони, предназначени за питейно-битово водоснабдяване.

За останалите защитени зони евентуално изключение може да се обсъжда само при наличие на:

• базов мониторинг;
• независими лабораторни анализи;
• хидроложка и хидрохимична оценка;
• екологична оценка;
• оценка при маловодие;
• оценка на кумулативното въздействие;
• публичност на данните;
• становище от Басейнова дирекция;
• становище от РЗИ;
• становище от ВиК оператора;
• задължителен последващ мониторинг;
• автоматично спиране на заустването при влошаване;
• отнемане на разрешителното при повторно или съществено нарушение.

XII. Предложение за редакция

Предлагам чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2 да бъде редактиран по следния начин:

„1. отпадъчни води във водни обекти, попадащи в санитарно-охранителни зони на водоизточници и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване, както и във водни обекти и зони за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване.“

Ако се приеме, че трябва да се предвиди изключение за други защитени зони, предлагам то да бъде изрично ограничено и да не се прилага за питейните и санитарно-охранителните зони:

„За останалите зони за защита на водите по чл. 119а, ал. 1, т. 2, 4 и 5 от Закона за водите заустване може да се допуска само когато въз основа на представителен базов мониторинг, независима хидроложка, хидрохимична и екологична оценка, оценка на кумулативното въздействие и оценка при маловодие е доказано, че заустването няма да доведе до влошаване на състоянието на водното тяло, няма да възпрепятства постигането на екологичните цели и няма да създаде риск за човешкото здраве, околната среда, водните организми и защитените зони.“

Да се добави и следният текст:

„Не се допуска издаване на разрешително за заустване, когато липсват достатъчни представителни данни за състоянието на водоприемника или когато не е осигурен последващ контролен мониторинг.“

И още:

„При установяване на влошаване на качеството на водата във водоприемника компетентният орган незабавно спира заустването и предприема действия по изменение, ограничаване или отнемане на разрешителното.“

XIII. Заключение

Предлаганият проект не трябва да бъде приеман в настоящия му вид.

Той не гарантира защита на водите. Не гарантира защита на питейната вода. Не гарантира защита на здравето на населението. Не гарантира обективност на административната преценка. Не гарантира последващ контрол. Не гарантира прозрачност.

Вместо това проектът създава опасна възможност за разрешаване на зауствания на отпадъчни води в чувствителни защитени зони чрез неясна формулировка и административна преценка без достатъчно нормативни ограничения.

Това е неприемливо.

Питейната вода не е обикновен ресурс. Тя е жизненоважен ресурс и общо наследство, което държавата е длъжна да опазва. Когато има конфликт между частен интерес за заустване и обществения интерес за защита на питейната вода, предимство трябва безусловно да има общественият интерес.

Поради изложеното настоявам:

1. проектът да бъде оттеглен;

2. да не се допуска заустване на отпадъчни води в санитарно-охранителни зони и зони, предназначени за питейно-битово водоснабдяване;

3. да се изготви анализ за съответствие с правото на Европейския съюз;

4. да се въведат ясни, строги и проверими правила за всички останали случаи;

5. да се гарантира публичност, независим контрол и незабавно спиране при риск за водите.

Докато тези гаранции не бъдат въведени, всяко облекчаване на режима за заустване в зони за защита на водите представлява неоправдан риск за обществото, здравето на гражданите и сигурността на питейното водоснабдяване.

С уважение,

Инж. Радован Денков
Дата: 15.05.2026г.
гр. Асеновград

Като гражданин и ползвател на питейна вода намирам предложението за тази промяна за изключително безпардонен опит за застрашаване на здравето и живота на всички граждани в угода на нечии частни интереси. Без да бъда юрист, виждам очевидно усилие тихомълком да се обезоръжи държавата в нейното задължение да защитава качеството на водата, и същевременно да се улесни до максимум безотговорното заустяване на отпадни води.

Предложението за промяната е абсурдно като намерение, оправдание и ефект. То предписва ефективна промяна в реда на издаване на разрешения за заустяване на отпадни води, без по никакъв начин да определя механизмите и условията, които да гарантират, че отпадъчните води няма да влошат качеството на водата във водоприемника. Цялата преценка дали такова влошаване на качеството ще настъпи, е оставена в ръцете на анонимния държавен служител, който одобрява разрешението. Държавата и обществото не получават никаква гаранция за обективността на тази преценка.

Още по-абсурдна е конструкцията "пречистените отпадъчни води ... няма да влошат качеството на водата във водоприемника". Такова допускане не може да бъде статично във времето. Ефектът от заустяване на отпадъчни води не може да бъде оценен еднократно и тази преценка да бъде прилагана в бъдещето. Кандидатът за разрешително би могъл да излива бидони с чиста планинска вода в канала, за да извади оценка за качеството на водата във водоприемника и да вземе разрешително, след което да започне работа и безнаказано да съсипва този водоприемник. Предложението не предоставя на държавата никаква възможност за последващ контрол върху поведението на собственика на разрешителното, нито механизми за неговото оттегляне.

Предложената промяна отваря широка врата в полето на закона. Вместо да защитава живота и здравето на своите граждани и да прави максимално възможното да опазва безценния ресурс — питейната вода, администрацията се опитва безцеремонно да обслужи частния интерес. Тази промяна не мирише, а ВОНИ на средство за упражняване на корупционна практика.

В приложените мотиви е записано, че поставената цел на промяната е "осигуряване на еднозначност в подхода за регламентиране за заустванията", но самата промяна в наредбата не поставя конкретни изисквания и ограничения в цел осигуряване на тази еднозначност, а прави безотговорното и безконтролно заустване еднозначно безконтролно. Пак там се споменава в бъдещо-пожелателен тон, че "ще се въведат специфични изисквания за регламентиране на заустванията на отпадъчни води". Такава промяна не фигурира в самия текст на предложената промяна, което създава пълна правна неяснота.

Отново в мотивите мимоходом се цитира чл. 13 от Наредба № 3, който гласи: "Заустването на отпадъчни води в повърхностни водни обекти, попадащи в пояси II и III на СОЗ, се разрешава само ако качеството на заустената вода по емисионни стойности отговаря или е по-добро от качеството на водата в съответния воден обект - водоприемник на отпадъчните води." Но самата мярка за определяне на качеството не е включена в текста на приложената промяна на чл. 6 на Наредба №2. С други думи, предложението не изпълнява целите и задачите, поставени в приложените мотиви към самото него.

Бих искал да изразя и сериозно съмнение спрямо твърдението, че "Не се налага да бъде изготвена справка за съответствие с европейското право, тъй като с проекта не се транспонират директиви на Европейския съюз."

Бърза и елементарна проверка установява минимум две европейски директиви със сходство в приложното поле:
- директива 2000/60/ЕО (Рамкова директива за водите), която задължава страните-членки да предотвратяват влошаването на всички повърхностни и подпочвени води, да поддържат или подобряват тяхното състояние и да не допускат влошаване на екологичното и химичното им състояние. Дори само тази обща трактовка задължително означава, че е необходима оценка за съвместимост на прилаганите мерки за гарантиране качеството на водата с изискванията на европейското законодателство
- директива 91/271/ЕИО за събирането, пречистването и заустването на градски отпадъчни води, както и пречистването и заустването на отпадъчни води, произхождащи от някои промишлени отрасли, която "има за цел опазване на околната среда от вредните последици, причинени от заустването на споменатите по-горе отпадъчни води."

По никакъв начин не мога да бъда убеден, че предлаганата промяна не налага легитимен правен анализ за съответствие с европейското право. Нуждата от справка за съответствие е необходимо да бъде обоснована или отхвърляна чрез реален правен анализ, а не чрез бланкетен текст, който чиновниците копират мързеливо към всяка мотивировка на законодателна промяна.

Припомням на уважаемите вносители, че:
- достъпът до питейна вода е основно човешко право според международното законодателство (резолюция A/64/292 на Генералната асамблея на ООН от 28 юни 2009 г.)
- българската държава е задължена да предприема мерки за осигуряване на достъп до питейна вода (чл. 24 от Конвенцията на ООН за правата на детето, ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. – ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г. В сила от 3.07.1991 г.)
- Законът за водите признава водата като жизненоважен ресурс и общо наследство, което се опазва и защитава (чл. 2а ал. 1 ЗВ)
- Същият закон има поставена задача "да осигури интегрирано управление на водите в интерес на обществото и за опазване на здравето на населението, както и да създаде условия за:
(...)
5. намаляване на заустванията, емисиите и изпусканията на приоритетни вещества;
6. прекратяване на заустванията, емисиите и изпусканията на приоритетно опасни вещества;
7. предотвратяване или намаляване на вредните последици за човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност, свързани с вредното въздействие на водите."

Предложената промяна в наредбата не само не функционира в посока спазване на законовите норми, а активно — и подмолно — работи с цел тяхното нарушаване и заобикаляне.

Предвид горното, настойчиво призовавам МОСВ да оттегли предложението за тази промяна и да пренасочи бъдещите си усилия към опазване на питейната вода, вместо към обслужване на частните интереси на неназовани замърсители.

С предлаганото изменение разрешавате нови зауствания на пречистени отпадъчни води в зоните за защита на водите за питейно-битово водоснабдяване и къпане. За съжаление независимо от задълженията по Закона за водите и Рамковата директива за водите МОСВ не извършва задължителният мониторинг за качеството на водите в тях.

Съгласно данни на КЕВР в България има не по-малко от 8800 водовземания от повърхностни и подземни води за питейно битови цели. По данни от регистрите на басейновите дирекции (БД)  само за половината от тях са издадени разрешения за водочерпене, едва в 32% от тях се измерват количествата на отнетите води и БД поддържат едва 481 пункта за измерване на качеството на водите, т.е. за 5% от всички водовземания за питейни цели. Санитарно-охранителните зони са определени само за 30% от водоизточниците, като най-малко 40% от населените места в България пият вода от водоизточници без определени СОЗ.

Тези данни показват, че МОСВ няма представа нито колко вода се черпи за питейно-битово водоснабдяване, нито какво е нейното качество. След като не измервате качеството на водите в преобладаващото мнозинство на водовземанията е безмислено да се поставя условие, че ще се разрешава заустване на отпадъчни води само ако не се влошава качеството на водата във водоприемника.  Подобно изключение ще създаде нов риск за чистотата на питейните води за повечето български граждани. 

Категорично възразявам срещу предложението за разрешаване на нови зауствания на отпадъчни води в зоните за защита на водите, докато МОСВ не изгради система за мониторинг на количеството и качеството на водите за всички водовземания за питейно-битово воводнабдяване, а МРРБ не осигури 100% покритие на водовземанията със санитарно-охранителни зони. 

С уважение, Тома Белев

ДО
МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

СТАНОВИЩЕ
по проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 8.06.2011 г.

Уважаеми дами и господа,

По предложения § 1, с който се предвижда изменение на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2/2011 г. и се допуска заустване на отпадъчни води в зони за защита на водите по чл. 119а, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 от Закона за водите, когато пречистените отпадъчни води „няма да влошат качеството на водата във водоприемника“, изразявам следното становище.

Предложената редакция е прекалено обща и не изпълнява в достатъчна степен функцията на подзаконовия нормативен акт. Наредбата следва да конкретизира реда, критериите и условията за прилагане на закона, а не само да възпроизвежда общо условие за „невлошаване“.

В действащата Наредба № 2/2011 г. не се съдържа самостоятелна, ясна и достатъчно конкретна уредба на критериите и методиката, по които да се преценява кога заустването не води до влошаване на качеството на водата във водоприемника. Наредбата урежда режима чрез забрани, индивидуални емисионни ограничения, мониторинг и препратки към плановете за управление на речните басейни и към други нормативни актове, но не дава собствено конкретно правило за преценка на „невлошаването“. Поради това, ако абсолютната забрана по чл. 6, ал. 1, т. 1 бъде заменена с общата формулировка, че заустването е допустимо, когато пречистените отпадъчни води „няма да влошат качеството на водата“, без допълнителна нормативна конкретизация, ще се създаде риск от нееднакво тълкуване и прилагане на наредбата.

Този риск е особено съществен, тъй като зоните по чл. 119а, ал. 1 от Закона за водите имат широк и различен по характер обхват. Те включват територията на водосбора на повърхностните водни тела и земната повърхност над подземните водни тела, водни тела, определени като води за отдих и водни спортове, зони за опазване на стопански ценни видове риби и други водни организми, както и защитени територии и зони за местообитания и видове. Именно поради това не е достатъчно всички тези случаи да бъдат подведени под една обща и неконкретизирана формулировка.

Съгласно чл. 4 от Директива 2000/60/ЕО държавите членки са длъжни да предотвратяват влошаването на състоянието на водните обекти, като при наличие на повече от една цел се прилага по-строгата. Отклонения са допустими само при изрично предвидени и строго ограничени условия. Практиката на Съда на Европейския съюз по дело C-461/13 приема, че това задължение има обвързващ характер и се прилага при разрешаване на конкретни проекти, а не представлява само обща цел на планирането.

Следователно не е достатъчно наредбата да допуска заустване въз основа на обща преценка, че няма да се влоши качеството на водата, без да посочва по кои показатели, по каква методика и при какви условия се установява това, както и без да отчита различния режим на отделните видове защитени зони.

Предлагам проектът да бъде прецизиран, като в самата наредба се въведат:

• ясни критерии и показатели за преценка на влошаването;
• методика за установяване на съответствието;
• диференциран подход според вида на защитената зона и приложимите екологични цели.

В противен случай съществува риск наредбата да не изпълни предназначението си да осигури ясно, еднакво и законосъобразно прилагане на Закона за водите и на изискванията на европейското право. Самите мотиви към проекта показват, че се цели преодоляване на въведена с действащата редакция практическа забрана, каквато според вносителя не се съдържа в закона, но тази корекция не следва да се извършва чрез прекалено общ текст, който създава нова правна неяснота.

Предлагам проектът да бъде преработен в тази насока.

С уважение,

арх. Елисавета Георгиева