Министерски съвет
Портал за обществени консултации
Моите коментари
ДО
МИНИСТЪРА НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
ВЪЗРАЖЕНИЕ
относно Проекта на План за определяне на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия
Възразявам срещу предвидената зона 22 от проекта на плана, тъй като същата навлиза в строителните граници на гр. Хасково, което е недопустимо.
Съгласно § 5, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ „територия на населено място“ е селищната територия, обхваната от неговите строителни граници, определени с устройствен план, без да се включва землището. Следователно навлизането на зона 22 в строителните граници на гр. Хасково противоречи на устройствените изисквания и не следва да бъде допускано още на етап стратегическо планиране.
Освен това чл. 141, ал. 1 от Наредба № 14 от 15.06.2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия изисква вятърните генератори да се разполагат на разстояние не по-малко от 500 м от територията на най-близкото населено място, а ал. 2 предвижда ефективна изолация от шум, вибрации и инфразвук. Това изискване следва да бъде отчетено още при определянето на самите приоритетни зони, а не едва на следващ инвестиционен етап.
Съгласно чл. 1, т. 1 от Закона за опазване на околната среда законът урежда обществените отношения, свързани с опазването на околната среда за сегашните и бъдещите поколения и защитата на здравето на хората. По чл. 19 от същия закон информацията за околната среда включва и информация относно състоянието на човешкото здраве и безопасността на хората, доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на компонентите на околната среда и от въздействието на дейности и мерки върху тях. Това налага в рамките на процедурата да бъде направена ясна и убедителна преценка за въздействието върху жизнената среда и здравето на населението.
Следва да се отчете и че на Портала за обществени консултации към Министерския съвет през 2024 г. е публикуван проект на Наредба за здравните изисквания към устройството на урбанизираните територии, в който за възобновяеми източници на електрическа енергия, включително вятърни, е предвидено да се определя хигиенно-защитна зона. В проекта е посочено, че тази зона за вятърни обекти се определя чрез изчисление за всеки конкретен обект въз основа на граничните стойности на експозиция за шум и електрически и магнитни полета, както и че за определянето ѝ се изготвя здравно-хигиенна оценка. Макар този проект да не е действащо право, той ясно показва, че самата държава е отчела необходимостта от специална здравна преценка при разполагането на подобни съоръжения в близост до урбанизирани територии.
Считам, че включването на зона 22 в този обхват противоречи на устройствените и здравно-защитните изисквания и следва да бъде коригирано.
Поради изложеното настоявам:
С уважение,
арх. Елисавета Георгиева
Моите коментари
ДО
МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
СТАНОВИЩЕ
по проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 8.06.2011 г.
Уважаеми дами и господа,
По предложения § 1, с който се предвижда изменение на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2/2011 г. и се допуска заустване на отпадъчни води в зони за защита на водите по чл. 119а, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 от Закона за водите, когато пречистените отпадъчни води „няма да влошат качеството на водата във водоприемника“, изразявам следното становище.
Предложената редакция е прекалено обща и не изпълнява в достатъчна степен функцията на подзаконовия нормативен акт. Наредбата следва да конкретизира реда, критериите и условията за прилагане на закона, а не само да възпроизвежда общо условие за „невлошаване“.
В действащата Наредба № 2/2011 г. не се съдържа самостоятелна, ясна и достатъчно конкретна уредба на критериите и методиката, по които да се преценява кога заустването не води до влошаване на качеството на водата във водоприемника. Наредбата урежда режима чрез забрани, индивидуални емисионни ограничения, мониторинг и препратки към плановете за управление на речните басейни и към други нормативни актове, но не дава собствено конкретно правило за преценка на „невлошаването“. Поради това, ако абсолютната забрана по чл. 6, ал. 1, т. 1 бъде заменена с общата формулировка, че заустването е допустимо, когато пречистените отпадъчни води „няма да влошат качеството на водата“, без допълнителна нормативна конкретизация, ще се създаде риск от нееднакво тълкуване и прилагане на наредбата.
Този риск е особено съществен, тъй като зоните по чл. 119а, ал. 1 от Закона за водите имат широк и различен по характер обхват. Те включват територията на водосбора на повърхностните водни тела и земната повърхност над подземните водни тела, водни тела, определени като води за отдих и водни спортове, зони за опазване на стопански ценни видове риби и други водни организми, както и защитени територии и зони за местообитания и видове. Именно поради това не е достатъчно всички тези случаи да бъдат подведени под една обща и неконкретизирана формулировка.
Съгласно чл. 4 от Директива 2000/60/ЕО държавите членки са длъжни да предотвратяват влошаването на състоянието на водните обекти, като при наличие на повече от една цел се прилага по-строгата. Отклонения са допустими само при изрично предвидени и строго ограничени условия. Практиката на Съда на Европейския съюз по дело C-461/13 приема, че това задължение има обвързващ характер и се прилага при разрешаване на конкретни проекти, а не представлява само обща цел на планирането.
Следователно не е достатъчно наредбата да допуска заустване въз основа на обща преценка, че няма да се влоши качеството на водата, без да посочва по кои показатели, по каква методика и при какви условия се установява това, както и без да отчита различния режим на отделните видове защитени зони.
Предлагам проектът да бъде прецизиран, като в самата наредба се въведат:
В противен случай съществува риск наредбата да не изпълни предназначението си да осигури ясно, еднакво и законосъобразно прилагане на Закона за водите и на изискванията на европейското право. Самите мотиви към проекта показват, че се цели преодоляване на въведена с действащата редакция практическа забрана, каквато според вносителя не се съдържа в закона, но тази корекция не следва да се извършва чрез прекалено общ текст, който създава нова правна неяснота.
Предлагам проектът да бъде преработен в тази насока.
С уважение,
арх. Елисавета Георгиева