Профил на Радован Денков

СТАНОВИЩЕ, ВЪЗРАЖЕНИЕ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ

по проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване

До:
Министерство на околната среда и водите
бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 22
гр. София 1000

Относно: Възражение срещу предложения § 1 за изменение на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2/2011 г.

Уважаеми дами и господа,

Във връзка с публикувания проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 08.06.2011 г. изразявам настоящото становище, възражение и предложения.

С предложения § 1 се изменя чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2/2011 г., като се допуска заустване на отпадъчни води в зони за защита на водите по чл. 119а, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 от Закона за водите, когато пречистените отпадъчни води от обекта при заустването им „няма да влошат качеството на водата във водоприемника“.

Категорично възразявам срещу така предложената промяна.

Считам, че в настоящия си вид проектът създава недопустим риск за водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, за санитарно-охранителните зони, за зоните за къпане и за останалите зони за защита на водите. Предложението не следва да бъде приемано, защото заменя защитен режим с неясна административна преценка, без достатъчни технически, екологични, здравни и правни гаранции.

Основната ми позиция е следната:

Не следва да се допуска заустване на отпадъчни води, включително пречистени, в санитарно-охранителни зони и в зони, свързани с питейно-битово водоснабдяване. За тези зони защитата на питейната вода трябва да има абсолютен приоритет пред частния инвестиционен интерес.

I. Основно възражение

Предложеният текст създава опасна възможност за разрешаване на нови зауствания в зони за защита на водите, включително зони, свързани с питейно-битово водоснабдяване и къпане, само въз основа на общата формулировка, че пречистените отпадъчни води „няма да влошат качеството на водата във водоприемника“.

Тази формулировка е недопустимо обща. Тя не посочва:

• кой доказва липсата на влошаване;
• по каква методика се доказва това;
• по кои показатели се прави оценката;
• за какъв период се извършва мониторинг;
• как се отчита маловодие;
• как се отчита кумулативното въздействие от други зауствания;
• как се отчита аварийният режим;
• как се защитава питейното водоснабдяване;
• как се действа при липса на данни;
• какви са последиците при последващо влошаване.

В този си вид предложението не създава надежден защитен механизъм, а отваря нормативна врата за административно разрешаване на зауствания в чувствителни зони при неясни критерии.

Това е особено опасно при санитарно-охранителни зони и води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване. При тях рискът не е абстрактен. Той е пряко свързан със здравето на населението, качеството на питейната вода и обществената сигурност.

II. Проектът създава корупционен риск и възможност за административен произвол

Когато една нормативна уредба не съдържа ясни, измерими и проверими критерии, а оставя решаващата преценка на администрацията, се създава реален риск от административен произвол, неравнопоставено третиране на заявителите, корупционен натиск и формално узаконяване на зауствания, които не са доказано безопасни.

Не твърдя, че всеки административен орган ще действа недобросъвестно. Но законодателството не трябва да се пише така, че да разчита на добрата воля на отделния служител. Законодателството трябва да съдържа такива правила, че дори при натиск, зависимост, местен интерес или корупционна среда, защитата на питейната вода да не може да бъде заобиколена.

Предложената редакция прави точно обратното. Тя поставя защитата на водите в зависимост от преценка, която не е достатъчно ограничена с конкретни нормативни критерии. Така разрешителният режим може да се превърне от инструмент за защита на водите в инструмент за административно оправдаване на зауствания в защитени зони.

Това е недопустимо.

Водата за питейно-битово водоснабдяване не може да бъде поставяна в зависимост от субективна преценка, служебна удобност, местен натиск или частен икономически интерес.

III. Противоречие с принципите на Закона за водите

Законът за водите поставя водите под специална защита. Съгласно чл. 2а, ал. 1 от Закона за водите целта на закона се постига при спазване на принципа за признаване на водите като жизненоважен ресурс и общо наследство, което се опазва и защитава.

Този принцип не допуска подзаконов нормативен акт да въвежда неясен разрешителен режим, който може да доведе до заустване на отпадъчни води в зони, предназначени да защитават именно този жизненоважен ресурс.

Чл. 119а, ал. 1 от Закона за водите определя зоните за защита на водите, включително водните тела и санитарно-охранителните зони, водите за къпане, чувствителните и уязвими зони, както и защитените територии и зони.

Следователно законът третира тези зони като специално защитени, а не като територии, в които чрез обща административна преценка може да се допуска заустване на отпадъчни води.

Поради това предложеното изменение противоречи на духа и целите на Закона за водите, защото вместо да засилва защитата на зоните по чл. 119а, ал. 1, то създава изключение, което не е обвързано с достатъчно конкретни и строги гаранции.

IV. Противоречие с Наредба № 3 за санитарно-охранителните зони

В мотивите към проекта самият вносител се позовава на чл. 13 от Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за санитарно-охранителните зони. Според посоченото в мотивите, чл. 13 допуска заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти, попадащи в пояси II и III на СОЗ, само ако качеството на заустената вода по емисионни стойности отговаря или е по-добро от качеството на водата във водоприемника.

Това правило обаче не е достатъчно ясно и задължително възпроизведено в предложения текст на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2.

Предложената редакция не казва:

• че качеството на заустената вода трябва да бъде равно или по-добро от качеството на водоприемника;
• за кои показатели се прави сравнението;
• как се доказва качеството на водоприемника;
• как се доказва качеството на заустената вода;
• какво се прави, ако няма достатъчно данни;
• какво се прави при сезонно влошаване или маловодие;
• какво се прави при авария;
• какви са санкционните последици.

Налице е очевидно противоречие между мотивите и реалния текст. В мотивите се говори за специфични изисквания и уеднаквяване на подхода, но в самия проект такива гаранции липсват.

Още по-важно: ако целта на държавата е да пази питейната вода, правилото трябва да бъде по-строго, а именно:

в санитарно-охранителни зони, свързани с питейно-битово водоснабдяване, да не се допуска заустване на отпадъчни води по никакъв начин, независимо дали са пречистени.

Причината е проста: пречистването не премахва всички рискове. Винаги съществуват рискове от авария, неправилна експлоатация, байпас, недостатъчно третиране, неправилно пробовземане, манипулиране на данни, микробиологично замърсяване, приоритетни вещества, лекарствени остатъци, тежки метали, пестициди, нефтопродукти, органични микрозамърсители и други замърсители, които могат да застрашат водоизточника.

V. Противоречие с Рамковата директива за водите 2000/60/ЕО

Съгласно чл. 4 от Директива 2000/60/ЕО държавите членки следва да прилагат мерки за предотвратяване на влошаването на състоянието на водните тела. Този принцип е основен в европейското водно право.

Практиката на Съда на Европейския съюз по дело C-461/13 приема, че задължението за предотвратяване на влошаването не е само обща програмна цел, а е правно обвързващо и следва да се прилага при разрешаване на конкретни проекти.

Предлаганият текст е в напрежение с този принцип, защото допуска заустване в защитени зони без конкретна нормативна методика за доказване на липса на влошаване. Самото словесно условие „няма да влошат качеството“ не е достатъчно. Европейското право изисква реална превенция, а не формална декларация.

При липса на ясна методика, базов мониторинг, кумулативна оценка и задължителни последици при влошаване, държавата не може убедително да докаже, че изпълнява задължението си по чл. 4 от Директива 2000/60/ЕО.

VI. Противоречие с Директива 2020/2184 относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека

Директива 2020/2184 има за предмет качеството на водите, предназначени за консумация от човека, и изисква държавите членки да гарантират, че тези води са здравословни и чисти. Чл. 4 от директивата въвежда общо задължение водата, предназначена за консумация от човека, да бъде здравословна и чиста.

Предложеното изменение не е съвместимо с предпазния подход, заложен в режима за питейните води, защото допуска потенциален източник на замърсяване в зони, които следва да служат за защита на водоизточниците.

Когато става дума за питейна вода, правилото трябва да бъде превантивно, а не реактивно. Не е приемливо първо да се разреши заустване, а после да се установява дали е настъпило влошаване. При питейната вода вредата може да бъде значителна, трудна за доказване и понякога необратима.

Затова в санитарно-охранителните зони и в зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, подходът трябва да бъде:

нулева търпимост към нови зауствания на отпадъчни води.

VII. Противоречие с режима на градските отпадъчни води

Директива 91/271/ЕИО урежда събирането, пречистването и заустването на градските отпадъчни води с цел опазване на околната среда от неблагоприятните последици от тези зауствания. Този режим вече е преработен чрез Директива (ЕС) 2024/3019, която урежда събирането, пречистването и заустването на градски отпадъчни води с цел защита на околната среда и човешкото здраве; Директива 91/271/ЕИО ще бъде отменена и заменена от Директива (ЕС) 2024/3019 от 1 август 2027 г.

Това развитие на европейското право показва ясно движение към по-строг контрол, по-голяма прозрачност и по-силна защита на човешкото здраве и околната среда при управлението на отпадъчните води.

Предлаганата промяна в Наредба № 2 върви в обратната посока. Вместо да засили гаранциите при заустване в чувствителни зони, тя създава неясно изключение, което може да бъде прилагано широко и субективно.

VIII. Недостатъчен мониторинг и невъзможност да се докаже „невлошаване“

В обществените становища по проекта се посочва, че в България има не по-малко от 8800 водовземания от повърхностни и подземни води за питейно-битови цели, като само част от тях са с разрешения, само при ограничен дял се измерват количествата, а пунктовете за измерване на качеството са несъразмерно малко спрямо броя на водовземанията.

Ако тези данни бъдат потвърдени от компетентните органи, те означават, че държавата не разполага с достатъчна информационна основа, за да разрешава нови зауствания в защитени зони с аргумента, че няма да се влоши качеството на водата.

Не може да се твърди, че няма да настъпи влошаване, ако преди това няма надеждно измерване на състоянието.

Не може да се твърди, че водата е защитена, ако санитарно-охранителната зона не е определена.

Не може да се твърди, че рискът е управляван, ако липсва задължителен последващ контрол.

Не може да се твърди, че общественият интерес е защитен, ако данните не са публични, проверими и независими.

IX. Защо не трябва да се допуска заустване в санитарни и питейни зони

Санитарно-охранителните зони не са обикновени територии. Те съществуват именно за да предотвратят замърсяване на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване.

Заустването на отпадъчни води в такива зони, включително пречистени, е несъвместимо с превантивната логика на санитарната защита.

„Пречистени отпадъчни води“ не означава „безопасни води“. Пречиствателното съоръжение е техническа система, която може:

• да бъде неправилно проектирана;
• да бъде претоварена;
• да работи неефективно;
• да бъде лошо поддържана;
• да аварира;
• да бъде заобикаляна чрез байпас;
• да не отстранява всички микрозамърсители;
• да не гарантира постоянен микробиологичен контрол;
• да не осигурява безопасност при маловодие.

При питейната вода рискът не трябва да се управлява чрез последващо установяване на щета. Рискът трябва да се елиминира предварително.

Затова в санитарно-охранителните зони и зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, трябва да се запази или въведе пълна забрана за заустване на отпадъчни води.

X. Конкретно възражение

На основание изложеното възразявам срещу приемането на предложения § 1 в настоящия му вид.

Считам, че текстът е опасен, неясен и недостатъчно защитен. Той създава условия за:

• разрешаване на зауствания в чувствителни зони;
• субективна административна преценка;
• административен произвол;
• корупционен риск;
• формално узаконяване на зауствания;
• заобикаляне на защитния режим на питейните води;
• невъзможност за реално доказване на липса на влошаване;
• риск за здравето на населението.

Проектът не трябва да бъде приеман в този вид.

XI. Предложения

Предлагам:

1. Проектът да бъде оттеглен

Настоящият проект следва да бъде оттеглен, тъй като не осигурява необходимите гаранции за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, санитарно-охранителните зони и останалите зони за защита на водите.

2. Да се запази забраната за заустване в санитарно-охранителни зони и питейни зони

В Наредба № 2 следва изрично да се предвиди, че:

Не се допуска заустване на отпадъчни води, включително пречистени отпадъчни води, във водни обекти, попадащи в санитарно-охранителни зони на водоизточници и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване, както и в зони за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване.

3. Да се въведе забрана при липса на определена СОЗ

Да се предвиди:

Не се допуска заустване на отпадъчни води във водоприемник, който е свързан с водоизточник за питейно-битово водоснабдяване, когато за съответния водоизточник не е определена санитарно-охранителна зона.

4. Да се въведе забрана при липса на достатъчен мониторинг

Да се предвиди:

Не се издава разрешително за заустване в зони за защита на водите, когато за съответния водоприемник липсват достатъчни представителни данни за неговото химично, екологично, количествено и микробиологично състояние.

5. Да се въведе задължителен анализ за съответствие с правото на ЕС

Да се изготви реален анализ за съответствие с:

• Директива 2000/60/ЕО;
• Директива 2020/2184;
• Директива 91/271/ЕИО;
• Директива (ЕС) 2024/3019;
• практиката на Съда на Европейския съюз относно принципа за недопускане на влошаване.

Не е достатъчно формално да се заяви, че проектът не въвежда нова европейска директива в българското законодателство. Необходимо е да се провери дали предложената промяна не противоречи на вече действащите задължения на България по правото на Европейския съюз.

6. Ако изобщо се обсъжда изключение, то да не важи за питейни и санитарни зони

Ако Министерството счита, че трябва да се създаде режим за регламентиране на съществуващи обекти, този режим не трябва да се прилага за санитарно-охранителни зони и зони, предназначени за питейно-битово водоснабдяване.

За останалите защитени зони евентуално изключение може да се обсъжда само при наличие на:

• базов мониторинг;
• независими лабораторни анализи;
• хидроложка и хидрохимична оценка;
• екологична оценка;
• оценка при маловодие;
• оценка на кумулативното въздействие;
• публичност на данните;
• становище от Басейнова дирекция;
• становище от РЗИ;
• становище от ВиК оператора;
• задължителен последващ мониторинг;
• автоматично спиране на заустването при влошаване;
• отнемане на разрешителното при повторно или съществено нарушение.

XII. Предложение за редакция

Предлагам чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2 да бъде редактиран по следния начин:

„1. отпадъчни води във водни обекти, попадащи в санитарно-охранителни зони на водоизточници и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване, както и във водни обекти и зони за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване.“

Ако се приеме, че трябва да се предвиди изключение за други защитени зони, предлагам то да бъде изрично ограничено и да не се прилага за питейните и санитарно-охранителните зони:

„За останалите зони за защита на водите по чл. 119а, ал. 1, т. 2, 4 и 5 от Закона за водите заустване може да се допуска само когато въз основа на представителен базов мониторинг, независима хидроложка, хидрохимична и екологична оценка, оценка на кумулативното въздействие и оценка при маловодие е доказано, че заустването няма да доведе до влошаване на състоянието на водното тяло, няма да възпрепятства постигането на екологичните цели и няма да създаде риск за човешкото здраве, околната среда, водните организми и защитените зони.“

Да се добави и следният текст:

„Не се допуска издаване на разрешително за заустване, когато липсват достатъчни представителни данни за състоянието на водоприемника или когато не е осигурен последващ контролен мониторинг.“

И още:

„При установяване на влошаване на качеството на водата във водоприемника компетентният орган незабавно спира заустването и предприема действия по изменение, ограничаване или отнемане на разрешителното.“

XIII. Заключение

Предлаганият проект не трябва да бъде приеман в настоящия му вид.

Той не гарантира защита на водите. Не гарантира защита на питейната вода. Не гарантира защита на здравето на населението. Не гарантира обективност на административната преценка. Не гарантира последващ контрол. Не гарантира прозрачност.

Вместо това проектът създава опасна възможност за разрешаване на зауствания на отпадъчни води в чувствителни защитени зони чрез неясна формулировка и административна преценка без достатъчно нормативни ограничения.

Това е неприемливо.

Питейната вода не е обикновен ресурс. Тя е жизненоважен ресурс и общо наследство, което държавата е длъжна да опазва. Когато има конфликт между частен интерес за заустване и обществения интерес за защита на питейната вода, предимство трябва безусловно да има общественият интерес.

Поради изложеното настоявам:

1. проектът да бъде оттеглен;

2. да не се допуска заустване на отпадъчни води в санитарно-охранителни зони и зони, предназначени за питейно-битово водоснабдяване;

3. да се изготви анализ за съответствие с правото на Европейския съюз;

4. да се въведат ясни, строги и проверими правила за всички останали случаи;

5. да се гарантира публичност, независим контрол и незабавно спиране при риск за водите.

Докато тези гаранции не бъдат въведени, всяко облекчаване на режима за заустване в зони за защита на водите представлява неоправдан риск за обществото, здравето на гражданите и сигурността на питейното водоснабдяване.

С уважение,

Инж. Радован Денков
Дата: 15.05.2026г.
гр. Асеновград