Профил на Иван Арнаудов

Като гражданин и ползвател на питейна вода намирам предложението за тази промяна за изключително безпардонен опит за застрашаване на здравето и живота на всички граждани в угода на нечии частни интереси. Без да бъда юрист, виждам очевидно усилие тихомълком да се обезоръжи държавата в нейното задължение да защитава качеството на водата, и същевременно да се улесни до максимум безотговорното заустяване на отпадни води.

Предложението за промяната е абсурдно като намерение, оправдание и ефект. То предписва ефективна промяна в реда на издаване на разрешения за заустяване на отпадни води, без по никакъв начин да определя механизмите и условията, които да гарантират, че отпадъчните води няма да влошат качеството на водата във водоприемника. Цялата преценка дали такова влошаване на качеството ще настъпи, е оставена в ръцете на анонимния държавен служител, който одобрява разрешението. Държавата и обществото не получават никаква гаранция за обективността на тази преценка.

Още по-абсурдна е конструкцията "пречистените отпадъчни води ... няма да влошат качеството на водата във водоприемника". Такова допускане не може да бъде статично във времето. Ефектът от заустяване на отпадъчни води не може да бъде оценен еднократно и тази преценка да бъде прилагана в бъдещето. Кандидатът за разрешително би могъл да излива бидони с чиста планинска вода в канала, за да извади оценка за качеството на водата във водоприемника и да вземе разрешително, след което да започне работа и безнаказано да съсипва този водоприемник. Предложението не предоставя на държавата никаква възможност за последващ контрол върху поведението на собственика на разрешителното, нито механизми за неговото оттегляне.

Предложената промяна отваря широка врата в полето на закона. Вместо да защитава живота и здравето на своите граждани и да прави максимално възможното да опазва безценния ресурс — питейната вода, администрацията се опитва безцеремонно да обслужи частния интерес. Тази промяна не мирише, а ВОНИ на средство за упражняване на корупционна практика.

В приложените мотиви е записано, че поставената цел на промяната е "осигуряване на еднозначност в подхода за регламентиране за заустванията", но самата промяна в наредбата не поставя конкретни изисквания и ограничения в цел осигуряване на тази еднозначност, а прави безотговорното и безконтролно заустване еднозначно безконтролно. Пак там се споменава в бъдещо-пожелателен тон, че "ще се въведат специфични изисквания за регламентиране на заустванията на отпадъчни води". Такава промяна не фигурира в самия текст на предложената промяна, което създава пълна правна неяснота.

Отново в мотивите мимоходом се цитира чл. 13 от Наредба № 3, който гласи: "Заустването на отпадъчни води в повърхностни водни обекти, попадащи в пояси II и III на СОЗ, се разрешава само ако качеството на заустената вода по емисионни стойности отговаря или е по-добро от качеството на водата в съответния воден обект - водоприемник на отпадъчните води." Но самата мярка за определяне на качеството не е включена в текста на приложената промяна на чл. 6 на Наредба №2. С други думи, предложението не изпълнява целите и задачите, поставени в приложените мотиви към самото него.

Бих искал да изразя и сериозно съмнение спрямо твърдението, че "Не се налага да бъде изготвена справка за съответствие с европейското право, тъй като с проекта не се транспонират директиви на Европейския съюз."

Бърза и елементарна проверка установява минимум две европейски директиви със сходство в приложното поле:
- директива 2000/60/ЕО (Рамкова директива за водите), която задължава страните-членки да предотвратяват влошаването на всички повърхностни и подпочвени води, да поддържат или подобряват тяхното състояние и да не допускат влошаване на екологичното и химичното им състояние. Дори само тази обща трактовка задължително означава, че е необходима оценка за съвместимост на прилаганите мерки за гарантиране качеството на водата с изискванията на европейското законодателство
- директива 91/271/ЕИО за събирането, пречистването и заустването на градски отпадъчни води, както и пречистването и заустването на отпадъчни води, произхождащи от някои промишлени отрасли, която "има за цел опазване на околната среда от вредните последици, причинени от заустването на споменатите по-горе отпадъчни води."

По никакъв начин не мога да бъда убеден, че предлаганата промяна не налага легитимен правен анализ за съответствие с европейското право. Нуждата от справка за съответствие е необходимо да бъде обоснована или отхвърляна чрез реален правен анализ, а не чрез бланкетен текст, който чиновниците копират мързеливо към всяка мотивировка на законодателна промяна.

Припомням на уважаемите вносители, че:
- достъпът до питейна вода е основно човешко право според международното законодателство (резолюция A/64/292 на Генералната асамблея на ООН от 28 юни 2009 г.)
- българската държава е задължена да предприема мерки за осигуряване на достъп до питейна вода (чл. 24 от Конвенцията на ООН за правата на детето, ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. – ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г. В сила от 3.07.1991 г.)
- Законът за водите признава водата като жизненоважен ресурс и общо наследство, което се опазва и защитава (чл. 2а ал. 1 ЗВ)
- Същият закон има поставена задача "да осигури интегрирано управление на водите в интерес на обществото и за опазване на здравето на населението, както и да създаде условия за:
(...)
5. намаляване на заустванията, емисиите и изпусканията на приоритетни вещества;
6. прекратяване на заустванията, емисиите и изпусканията на приоритетно опасни вещества;
7. предотвратяване или намаляване на вредните последици за човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност, свързани с вредното въздействие на водите."

Предложената промяна в наредбата не само не функционира в посока спазване на законовите норми, а активно — и подмолно — работи с цел тяхното нарушаване и заобикаляне.

Предвид горното, настойчиво призовавам МОСВ да оттегли предложението за тази промяна и да пренасочи бъдещите си усилия към опазване на питейната вода, вместо към обслужване на частните интереси на неназовани замърсители.