В КТ правите предложение за нова алинея 8 в чл. 107л, с която изтъквате, че с промените се регламентира т.нар. „право на изключване“, т.е. правото на работника или служителя да не осъществява електронна комуникация с работодателя по време на регламентираните почивки, за да не се допуска нарушаване на законоустановените почивки и за подобряване на възможностите за съчетаването на професионалния и личния живот.

В тази връзка разбирам, че тази нова алинея важи само за работници и служители, които извършват работа от разстояние.

Предлагам в чл. 153, ал. 1 от КТ също да бъде добавен този текст, защото се получава нарушаване на човешките права – за служителите от разстояние да важи, а за останалите, които не работят от домашна среда да не важи.

Когато говорим за подобряване на възможностите за съчетаването на професионалния и личния живот много често забравяте хората, които са държавни служители. Ето защо в чл. 54 от закона за държавния служител също да бъде разписано това правило. Надявам се да вземете под внимание предложенията ми.

Приложение 1 към чл. 3, ал. 2 от Наредбата определя минималните и максималните размери на основните месечни заплати по нива и степени. С предложението Ви МРЗ да стане 933 лв. Ви обръщам внимание, че трябва да се промени максималната степен на длъжността Изпълнител, длъжностни ниво 14. В момента за длъжността Изпълнител максималната и минималната ниво за степен 1 е от 780 до 850 лв. След 01.01.2024 г. излиза че 933 лв. ще бъде и максималното и минималното ниво за степен 1 за длъжността Изпълнител.

Предлагам чл. 37а да бъде отменен. Мотивът ми е за това, че всички служители по трудово правоотношение са запознати с полагаемия им отпуск когато им се връчва екземпляр от отпуската. Не е нужно да бъдат информирани всяка година колко дни им се полагат отпуск или колко остава или колко са отложени. Ненужна тежест. Ако решите да го оставите направете образец който да се ползва от всички и да се конкретизира кой трябва да ги уведомява – работодателя или упълномощено от него лице.

Дами и господа,

С предложението за определяне размера на минималната работна заплата за страната на 1213 лв. се налага спешна актуализация на Приложение № 1 към чл.3, ал. 2 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация. Пример: Ниво Изпълнител ще се окаже с минимална и максимална заплата една и съща от 1213 лв. Всички степени 1, 2, 3 и 4 в частта максимална заплата трябва да се вдигнат нагоре...Надявам се, че ще обърнете внимание на това!

Предлагам 29, 30, 31.12.2025 г. и 02.01.2026 г. да бъдат неприсъствени дни във връзка с въвеждането на еврото като официална парична единица на Република България от 1 януари 2026. Така ще имате повече време с оглед на процеса по присъединяване на Република България към еврозоната. 

ПРЕДЛОЖЕНИЕ
за изменение и допълнение на Наредба № 7 от 9 юли 2003 г.
за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване на дейност като оператор

Предложение за изменение:

В чл. 2, ал. 1 думите
„работещи по трудови правоотношения и по договори за управление“
се заменят с
„работещи по трудови и служебни правоотношения, както и по договори за управление“.

При необходимост от терминологична яснота, в наредбата се правят съответните изменения, като след думата „работодатели“ се добавя „и органи по назначаването“, където е приложимо.

1. Равнопоставеност:
   В действащата редакция държавните служители, назначени по Закона за държавния служител (ЗДСл), не са включени сред лицата, които могат да получават ваучери за храна, въпреки че изпълняват аналогични по характер и обществена значимост дейности като лицата по трудови договори.

2. Социална функция на ваучерите:
   Ваучерите за храна представляват инструмент на социалната политика, насочен към подобряване на храненето и социалния статус на работещите. Включването на служителите по служебно правоотношение би допринесло за по-голяма социална справедливост и мотивация в държавната администрация.

3. Бюджетна неутралност:
   Средствата за ваучери могат да се предвиждат в рамките на утвърдените разходи за персонал по бюджетите на съответните администрации, без необходимост от допълнителни средства.

4. Хармонизация с европейската практика:
   В редица държави членки на ЕС социалните придобивки, включително ваучери за храна, се предоставят без разграничение между трудови и служебни правоотношения.

Знам, че мястото не е тук за това предложение, но много се надявам, да публикувате за обсъждане и тази Наредба!

1. В чл. 2, ал. 1 след думите „работници и служители“ се добавя „включително лицата, заети по служебно правоотношение“.

2. В текста на наредбата, където е уместно, след думата „работодател“ се добавя „или орган по назначаването“.

Мотиви:

1. Неравнопоставеност на служителите:
   Действащата редакция на наредбата не включва изрично служителите по служебно правоотношение, въпреки че в редица администрации и държавни структури се осъществяват дейности при специфични условия на труд, сходни или идентични с тези в частния сектор.

2. Здравословни и социални съображения:
   Целта на наредбата е да гарантира възможност за предоставяне на безплатна храна и/или хранителни добавки на лица, изложени на неблагоприятни условия или повишено физическо натоварване. Тези предпоставки съществуват и за част от държавните служители, което обосновава включването им в обхвата.

3. Социална политика и мотивация:
   Включването на служителите по служебно правоотношение би допринесло за по-висока мотивация, по-добро здравословно състояние и справедливо третиране на персонала в държавния сектор.

4. Административна яснота:
   Добавянето на термина „орган по назначаването“ осигурява съответствие между Наредба № 11 и Закона за държавния служител, като се изясняват задълженията на компетентните органи.

Считам, че предложените изменения ще подобрят ефективността на прилагането на социалната и здравна политика в публичния сектор и ще гарантират равнопоставено отношение към всички категории заети лица