Във връзка с приетите изменения в Закон за движението по пътищата (ЗДвП) се налага да се установи ред за връщане на табели с регистрационен номер на водачи, които са управлявали превозните средства с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 11, както и определяне на ред за възстановяване на тази регистрация. В ЗДвП са предвидени нови хипотези за превозни средства, които не подлежат на регистрация по реда на ЗДвП. Налага се и удължаване на сроковете по някои административни услуги, като удължаване от „един“ на „три“ месеца при „Запазване на табелите с регистрационен номер“ с цел използването им за регистрация на друго моторно превозно средство (МПС) от същата категория, както и удължаване на сроковете на разрешението за временно движение при издаване на временни табели с регистрационен номер по чл. 30 от една на три години. Налага се и прецизиране на условията, реда и начините за обмен на информация между информационните системи на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и МВР по отношение на регистрираните превозни средства и периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на превозните средства.
Друга съществена причина, която налага издаването на наредбата и касае безопасността на движението по пътищата е необходимостта от въвеждане на ясна регламентация по отношение на изискванията към пожарогасителите, с които се оборудват движещите се по пътя пътни превозни средства от категории М1, М2, М3, N1, N2, N3, О2, О3, О4, както и моторните превозни средства от категории L5e, L6e и L7e по смисъла на чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013 г.
Констатирана е необходимост от прецизиране и на някои административни дейности, включващи идентификация на превозни средства, които могат да бъдат съкратени, за да се намали административната тежест върху гражданите и бизнеса без това да окаже влияние върху контрола на безопасността на движението по пътищата и осъществяваната превенция върху престъпленията с моторни превозни средства.
Министерство на вътрешните работи
Адрес: София, ул. „6-и септември“ 29
Електронна поща: priemna@mvr.bg
дирекция "Правно-нормативна дейност" - Министерство на вътрешните работи
Електронна поща: pravna@mvr.bg
Пакет основни документи
Консултационен документ
---
Справка становища
---
Общо 7 коментара
Предлагам в чл. 1, ал. 5 текстът на т. 6 да се
запази във вида, който има в момента т. 9 от същата алинея (съгласно действащата в
момента версия на наредбата), а именно:
„6. индивидуални
електрически превозни средства по смисъла на § 6, т. 18б от допълнителните разпоредби на
Закона за движението по пътищата“.
Мотиви: Нормата по чл. 143, ал. 5а от ЗДвП не се отнася абсолютно за всички индивидуални електрически превозни средства, а само до тези по смисъла на § 6, т. 18б от ДР на ЗДвП.
Наредбата,
като подзаконов акт, не бива да допуска разширително тълкуване на законовите разпоредби,
а трябва да ги прилага стриктно съгласно смисъла и значението, които им е
придал законодателя.
Алтернативно, ако авторите на проекта искат разпоредбата на чл. 1 ал. 5 да изглежда „едно към едно“ с тази по чл. 143, ал. 5а от ЗДвП, предлагам в допълнителните разпоредби към наредбата да се добави определение за индивидуално превозно средство.
Предлагам в чл. 1, ал. 5 текстът на т. 6 да се
запази във вида, който има в момента т. 9 от същата алинея (съгласно действащата в
момента версия на наредбата), а именно:
„6. индивидуални
електрически превозни средства по смисъла на § 6, т. 18б от допълнителните разпоредби на
Закона за движението по пътищата“.
Мотиви: Нормата по чл. 143, ал. 5а от ЗДвП не се отнася абсолютно за всички индивидуални електрически превозни средства, а само до тези по смисъла на § 6, т. 18б от ДР на ЗДвП.
Наредбата,
като подзаконов акт, не бива да допуска разширително тълкуване на законовите разпоредби,
а трябва да ги прилага стриктно съгласно смисъла и значението, които им е
придал законодателя.
Алтернативно, ако авторите на проекта искат разпоредбата на чл. 1 ал. 5 да изглежда „едно към едно“ с тази по чл. 143, ал. 5а от ЗДвП, предлагам в допълнителните разпоредби към наредбата да се добави определение за индивидуално превозно средство.
В чл. 3, ал. 5 за пръв път се използва
съкращението „ПС“, но без да се пояснява какво означава то. Такова пояснение се
съдържа чак в ал. 1 на чл. 7. Което е в разрез с правилата за изготвяне на
нормативни документи.
Предлагам този пропуск да се отстрани със
съответно допълнение на чл. 3, ал. 5 или, алтернативно, §2, т. 1 от ДР да се допълни по
следния начин:
„1. "Превозни средства (ПС)"
са моторните превозни средства ....“
В чл. 3, ал. 5 за пръв път се използва
съкращението „ПС“, но без да се пояснява какво означава то. Такова пояснение се
съдържа чак в ал. 1 на чл. 7. Което е в разрез с правилата за изготвяне на
нормативни документи.
Предлагам този пропуск да се отстрани със
съответно допълнение на чл. 3, ал. 5 или, алтернативно, §2, т. 1 от ДР да се допълни по
следния начин:
„1. "Превозни средства (ПС)"
са моторните превозни средства ....“
Моето предложение касае отпадането на стикера за техническа
изправност при първоначална регистрация на МПС, поради това че той не носи
никаква информация сам по себе си (само номер), и е едно безсмислено задължение,
което продължава да съществува необезпокоявано вече доста години. Информацията
от извършения първоначален технически преглед се обменя автоматично и на
момента по електронен път между звената на „Пътна полиция“ и Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ и при осъществяване контрол на пътя,
справките се правят електронно, което прави стикера напълно излишен!
Другият съществен
проблем (който също не е засегнат от готвените изменения) е талончето (Знак) за
първоначален технически преглед от „Приложение 4“ в същата наредба, заради
което българските шофьори имат доста проблеми в чужбина от тамошните контролни
органи, поради това, че е леко несериозно документ попълнен на ръка, без
никакви подробни данни за автомобила (категория. модел, VIN, данни от километропоказателя и др)
да служи за „доказателство“, че имаш преглед. И наистина са прави! В тази
връзка предлагам хармонизиране между МВР и ИААА, и издаване на единен документ
за техническа изправност при първоначален и периодичен технически преглед (Например:
Удостоверение за техническа изправност от Наредба 32), което ще важи с еднаква
тежест извън граница и ще облекчи както институциите, така и шофьорите. Другият
проблем който ще се реши веднага, чрез това хармонизиране е категоризирането на
автомобилите в екологични групи съгласно Наредба 32 още при първоначалната
регистрация и така ще се ограничи свободното придвижване на коли втора употреба
до преминаването на периодичен технически преглед, чак след една година!
Моето предложение касае отпадането на стикера за техническа
изправност при първоначална регистрация на МПС, поради това че той не носи
никаква информация сам по себе си (само номер), и е едно безсмислено задължение,
което продължава да съществува необезпокоявано вече доста години. Информацията
от извършения първоначален технически преглед се обменя автоматично и на
момента по електронен път между звената на „Пътна полиция“ и Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ и при осъществяване контрол на пътя,
справките се правят електронно, което прави стикера напълно излишен!
Другият съществен
проблем (който също не е засегнат от готвените изменения) е талончето (Знак) за
първоначален технически преглед от „Приложение 4“ в същата наредба, заради
което българските шофьори имат доста проблеми в чужбина от тамошните контролни
органи, поради това, че е леко несериозно документ попълнен на ръка, без
никакви подробни данни за автомобила (категория. модел, VIN, данни от километропоказателя и др)
да служи за „доказателство“, че имаш преглед. И наистина са прави! В тази
връзка предлагам хармонизиране между МВР и ИААА, и издаване на единен документ
за техническа изправност при първоначален и периодичен технически преглед (Например:
Удостоверение за техническа изправност от Наредба 32), което ще важи с еднаква
тежест извън граница и ще облекчи както институциите, така и шофьорите. Другият
проблем който ще се реши веднага, чрез това хармонизиране е категоризирането на
автомобилите в екологични групи съгласно Наредба 32 още при първоначалната
регистрация и така ще се ограничи свободното придвижване на коли втора употреба
до преминаването на периодичен технически преглед, чак след една година!
към коментар: abonaa
Въвежданото ограничение за издаване на транзитни табели с регистрационен номер до два пъти.
към коментар: abonaa
Въвежданото ограничение за издаване на транзитни табели с регистрационен номер до два пъти.
Приветствам предложенията за промяна на чл. 14, ал. 2
от Наредбата, касаещ идентификация на МПС при промяна на собствеността. Предлагам
възрастовото ограничение от 10 години от датата на първа регистрация на
превозното средство да отпадне. Считам, че ако трябва да има ограничения, то
такива биха могли да бъдат или екологичната категория или наличие на валиден
годишен технически преглед, или и двете. Например: екологична категория 5 и
по-висока и ГТП.
Приветствам предложенията за промяна на чл. 14, ал. 2
от Наредбата, касаещ идентификация на МПС при промяна на собствеността. Предлагам
възрастовото ограничение от 10 години от датата на първа регистрация на
превозното средство да отпадне. Считам, че ако трябва да има ограничения, то
такива биха могли да бъдат или екологичната категория или наличие на валиден
годишен технически преглед, или и двете. Например: екологична категория 5 и
по-висока и ГТП.
Считам този период за сериозно ограничение с оглед идеята на
законодателя за наличието въобще в нормативната уредба на възможността за
използване на транзитни табели, а именно – привеждане в изряден вид за
регистрация и състояние за безопасно използване, както и набавяне на всички
необходими за целта документи. Постигането на тази цел е сериозно
предизвикателство за срок от 2 месеца в случай на необходимост от доставка
на определена резервна част, след като обикновено официалните сервизи
предвиждат срок за доставка от около 15-20 дни (често работни), с оглед ограничените им
складови наличности и изпращането й от друг континент (в повечето случаи). След
доставка е необходимо тя да се монтира, за което следва да се има предвид
запълнения график на сервиза, т.е. отново се добавят няколко дни. Вместването в
графика много често е дори след месеци (!), когато става въпрос за услуги за
ремонт на купе и боядисване. Лесно може да се провери, че доверените сервизи
работят със запълнен за 2-3 месеца напред график, като изпълняват с предимство
поръчките, които попадат в договорните им отношения със застрахователните
компании.
Жонглирайки с графици, срокове и нормативни ограничения се
стига (за определени автомобили) до още поне 10 дни чакане за излишното според
мен, когато става въпрос за внос на автомобил без конструктивни изменения, типово одобрение (хомологация) - процес на официално сертифициране, който
гарантира, че даден продукт отговаря на всички законови и технически стандарти
за безопасност, екологичност и качество. Тук отварям една скоба – кога най-накрая
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
ще влезе в 21 век, като използва дигиталните технологии, а не чака хартиени
документи, издадени от съответната нотифицирана
техническа служба и донесени „на гише“? Затварям
скобата.
Придвижването измежду всички тези локации с транзитна
регистрация се извършва със задължително предварително сключена застраховка
Гражданска отговорност (ГО) с най-краткия възможен период на валидност от 3 месеца,
например. В описания пример реално времето минава в чакане, т.е. плаща се за
нещо, което в действителност не се ползва през по-голямата част от срока на
валидност.
Следваща възможна житейска ситуация е при смяна на
собственост след използвана втора възможност за издаване на транзитни табели с
регистрационен номер и необходимост от придвижването на автомобила от Хасково
до Видин (или обратното).
Решението, макар и никъде да не се споменава явно, е използване
на специализиран автомобил (репатрак). В което не би имало нищо лошо, ако е
въпрос на избор, а не на нормативна принуда.
Разбирам мотивите на вносителя от необходимостта на това ограничение, макар изменението да изглежда чисто лобистко – използване на определен вид транспортна услуга (подозренията ми са в същата посока по отношение промяната с обратен знак при издаване на временни табели с регистрационен номер по чл. 30 - от една на три години). Ето защо предлагам ограничението да е за максимум 3 месеца за едно ПС. Така поне сочи логиката, обвързвайки го с минималния срок на задължителната застраховка. В противен случай е сигурно, че през третия месец задължително плащаш двойно – репатрак и ГО.
В заключение считам, че най-разумна би била възможността за до 3 пъти издаване на транзитни табели с регистрационен номер , което надявам се ще удовлетвори и вносителя на промените и гражданите.
Считам този период за сериозно ограничение с оглед идеята на
законодателя за наличието въобще в нормативната уредба на възможността за
използване на транзитни табели, а именно – привеждане в изряден вид за
регистрация и състояние за безопасно използване, както и набавяне на всички
необходими за целта документи. Постигането на тази цел е сериозно
предизвикателство за срок от 2 месеца в случай на необходимост от доставка
на определена резервна част, след като обикновено официалните сервизи
предвиждат срок за доставка от около 15-20 дни (често работни), с оглед ограничените им
складови наличности и изпращането й от друг континент (в повечето случаи). След
доставка е необходимо тя да се монтира, за което следва да се има предвид
запълнения график на сервиза, т.е. отново се добавят няколко дни. Вместването в
графика много често е дори след месеци (!), когато става въпрос за услуги за
ремонт на купе и боядисване. Лесно може да се провери, че доверените сервизи
работят със запълнен за 2-3 месеца напред график, като изпълняват с предимство
поръчките, които попадат в договорните им отношения със застрахователните
компании.
Жонглирайки с графици, срокове и нормативни ограничения се
стига (за определени автомобили) до още поне 10 дни чакане за излишното според
мен, когато става въпрос за внос на автомобил без конструктивни изменения, типово одобрение (хомологация) - процес на официално сертифициране, който
гарантира, че даден продукт отговаря на всички законови и технически стандарти
за безопасност, екологичност и качество. Тук отварям една скоба – кога най-накрая
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
ще влезе в 21 век, като използва дигиталните технологии, а не чака хартиени
документи, издадени от съответната нотифицирана
техническа служба и донесени „на гише“? Затварям
скобата.
Придвижването измежду всички тези локации с транзитна
регистрация се извършва със задължително предварително сключена застраховка
Гражданска отговорност (ГО) с най-краткия възможен период на валидност от 3 месеца,
например. В описания пример реално времето минава в чакане, т.е. плаща се за
нещо, което в действителност не се ползва през по-голямата част от срока на
валидност.
Следваща възможна житейска ситуация е при смяна на
собственост след използвана втора възможност за издаване на транзитни табели с
регистрационен номер и необходимост от придвижването на автомобила от Хасково
до Видин (или обратното).
Решението, макар и никъде да не се споменава явно, е използване
на специализиран автомобил (репатрак). В което не би имало нищо лошо, ако е
въпрос на избор, а не на нормативна принуда.
Разбирам мотивите на вносителя от необходимостта на това ограничение, макар изменението да изглежда чисто лобистко – използване на определен вид транспортна услуга (подозренията ми са в същата посока по отношение промяната с обратен знак при издаване на временни табели с регистрационен номер по чл. 30 - от една на три години). Ето защо предлагам ограничението да е за максимум 3 месеца за едно ПС. Така поне сочи логиката, обвързвайки го с минималния срок на задължителната застраховка. В противен случай е сигурно, че през третия месец задължително плащаш двойно – репатрак и ГО.
В заключение считам, че най-разумна би била възможността за до 3 пъти издаване на транзитни табели с регистрационен номер , което надявам се ще удовлетвори и вносителя на промените и гражданите.
---
Tова събитие описва запис на акт в ЗП или ОП.16.01.2026
16.02.2026
---
Справка или съобщение.
Относно чл. 30, ал. 19
Авторите на наредбата предлагат чл. 30, ал. 19 да се промени по следния начин:
„(19) При използване на временни табели с регистрационен номер не по установения ред или когато същите са с изтекъл срок на валидност, табелите се изземват със съставянето на АУАН от органите на МВР и се уведомява отдел "Пътна полиция" при ГДНП. Табелите се изпращат на отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР или ОДМВР, където са издадени.“
Но не става ясно за какво в тези случаи трябва да се съставя АУАН (акт за установяване на административно нарушение).
В чл. 2, ал. 1 от ЗАНН изрично е указано, че деянията, които съставляват административни нарушения, се определят единствено със закон или указ. Но използването на временни табели с регистрационен номер не по установения ред или когато същите са с изтекъл срок на валидност не е посочено като административно нарушение в нито един нормативен акт от подобен ранг. Единствено в чл. 175, ал. 1, т. 7 от ЗДвП се споменава нарушение, свързано с управление на МПС, за което има издадено разрешение за временно движение. Но това нарушение не е обвързано пряко с използването на временни табели с регистрационен номер.
Ето защо предлагам изземването на табелите да става с протокол, а не с АУАН, защото липсва законово основание за съставянето на такъв акт.
Алтернативно, предлагам да се поясни за какво точно нарушение се съставя АУАН, с който става изземването на табелите.
Относно чл. 30, ал. 19
Авторите на наредбата предлагат чл. 30, ал. 19 да се промени по следния начин:
„(19) При използване на временни табели с регистрационен номер не по установения ред или когато същите са с изтекъл срок на валидност, табелите се изземват със съставянето на АУАН от органите на МВР и се уведомява отдел "Пътна полиция" при ГДНП. Табелите се изпращат на отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР или ОДМВР, където са издадени.“
Но не става ясно за какво в тези случаи трябва да се съставя АУАН (акт за установяване на административно нарушение).
В чл. 2, ал. 1 от ЗАНН изрично е указано, че деянията, които съставляват административни нарушения, се определят единствено със закон или указ. Но използването на временни табели с регистрационен номер не по установения ред или когато същите са с изтекъл срок на валидност не е посочено като административно нарушение в нито един нормативен акт от подобен ранг. Единствено в чл. 175, ал. 1, т. 7 от ЗДвП се споменава нарушение, свързано с управление на МПС, за което има издадено разрешение за временно движение. Но това нарушение не е обвързано пряко с използването на временни табели с регистрационен номер.
Ето защо предлагам изземването на табелите да става с протокол, а не с АУАН, защото липсва законово основание за съставянето на такъв акт.
Алтернативно, предлагам да се поясни за какво точно нарушение се съставя АУАН, с който става изземването на табелите.