Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България

Раздел VII.

Предлагам § 81 да се измени по следния начин:

Съгласно чл. 212, ал. 3 от ЗОВС основното месечно възнаграждение за войник в момента е 2299 лв, на база средната работна заплата за второто тримесечие на 2025 година. За сравнение за месец март тази година средната работна заплата е вече 2559 лв и ще продължава да расте. Това означава че основното месечно възнаграждение на един войник винаги ще е под средната работна заплата за страната, а на един лейтенант може би ще се доближи до средната работна заплата. Така заложените в ЗОВС коефициенти по чл. 212, ал. 3 от ЗОВС (1 за войници и сержанти и 1.2 за офицери) са неадекватни на икономическата реалност и не отговарят на тенденциите на пазара на труда. Когато влизат в сила, те вече са безвъзвратно остарели. 

Въведжате рестриктивни мерки!

Така ли ще спасявате некомплекта от военнослужещи, чрез установяване на норми, необосновано нарушаващи основни, неотменими граждански права на военнслужещите. Защо се прави така, че цената на вашата политика да се плаща от заварените военнослужещи, които до идването на вашия лидер бяха в мир със себеси и със правата и задълженията в закона.

Какво налага и какви са мотивите за въвеждането на рестриктивните мерки – вие твърдите „При установяване на несъвместимостите по чл 188 ЗОВС - Военнослужещите могат да попаднат в техния правен обсег само при нарочно виновно неизпълнение, което налага в този случай те също да бъдат ограничени в получаването на горепосоченото обезщетение и доволствие.“, защо тогава не предложите да се налага и дисциплинарното наказание УВОЛНЕНИЕ, на каквото почти е равносилно лишаването от „20-те“ заплати при освобождаване от военна служба?

Само от волята на военнослужещия ли могат да настъпят обстоятелствата водещи до несъвместимост?

Къде е баланса между реалния икономически и политически живот и възможностите за прекратяване на договора за военна служба – без да има гарантиран минимален  организационен срок за това. Т. е  гарантираните от Конституцията права на гражданите съответно на военнослужещия да бъде избиран и да участва в стопанския и политическия живот в страната е поставен в зависимост от волята на МО, дали да освободи военнослужещия в конкретен момент. Това е противоконституционно, защото е един вторичен непозволен от конституцията способ за отстраняване от своевременното участие в икономическия и политическия живот на обществото, от което са част военнослужещите.

Един вид се цели военнослужещият да бъде просто един „крепостен“ – парадокс с оглед прокламираното уважение към тази категория хора от закона.

Защо целите да накажете военнослужещите, които попаднат в хипотезите на чл. 188 ЗОВС, чрез лишаване от правото на обезщетение. Това е придобито право и сега действащия закон урежда изцяло баланса, защото и сега при неизпълнение  на договора за военна служба, военнослужения дължи обезщетение за неспазения срок на договора, който му се приспада от обезщетението, когато разликата е положителна.

Отговора е ясен, защото сте това, което сте, защото резултатът от политиките и работа ви е нула. Интересуват ви само вашите привилегии, заплати и безконтролно и необезпокоявано участие в снабдяването на въоръжените сили.

 Другият аспект на тези рестриктивни мерки е „избягването на дисциплинарна отговорност от военнослужещите“, каквито са основните ви аргументи и мотиви за да го предложите. Дисциплинарната отговорност не може да се избегне и сега, но вие искате към евентуалната дисциплинарна отговорност да добавите и имуществена, но ще я взимате от децата и съпрузите на военнослужещите. От едни хора при които в повето случаи няма да има умисъл, за да ги давате на създаденото стадо от послушни АПЗ-та.

Командирите с оглед конкретните казуси и случаи, следва да могат да решават в кой случай са налице основания за освобождаване от военна служба по взаимно съгласие и в кой от случаите да отказват такова освобождаване до изхода от съответната проверка или производство, когато има вероятност за избягване на наказателна или дисциплинарна отговорност, както правилно и конституционосъобразно са въведени съществуващите текстове уреждащи по-гореизложените хипотези.

Другия скрит замисъл на предлаганите рестрикции е създаването на страх у военнослужещите, които правите свидетели на полузаконно и нецелесъобразно изразходване на финансови средства, за снабдяване на Въоръжените сили с необходимите материални и нематериални средства. Въвеждате бухалка, с която да се бетонират порочни практики. Това е незаконосъобразно и противоконституционно.

Основно правило при реализирането на наказателна отговорност е „По добре е 100 виновни да са на свобода, отколкото 1 невиновен да бъде лишен от свобода“. На какво основание предлагате да се зачеркнат двадесет, двадесет и седем или както по-нататък във времето ще предложите да се служи до умиране, безупречната служба, заради изпити 2 бири (Командирите/началниците знаят, за съответния военнослужещ такова събитие инцидентно ли е или е типично за човека военнослужещ. Те трябва да решават съдбата на този военнослужещ, не вие.)

По тези съображения предложените рестриктивни мерки не следва да се реализират и да останат съществуващите текстове, без редакции.

предлагам следната редакция на чл. 25, ал. 2 ЗОВС

„ал. 2 При изпълнение на правомощията си по този закон министърът на отбраната се подпомага от заместник-министри, секретар на отбраната и началник на отбраната.“

По същество предлагам да отпадне думата „постоянен“ от словосъчетанието „постоянен секретар на отбраната“.

МОТИВИ:

Целта на предложението е следната – да не се допусне, някой да се вкопчи в думата „постоянен“ и да иска постоянно да е, постоянен секретар на отбраната.

Гражданският контрол в отбраната се изроди в гражданско управление и резултате са налице – тотална демотивация на личния състав и формализъм с оглед липсата на переспектива. Недопустимо е постоянно едно е също лице да е постоянен секретар докато за началниците на отбраната е въведен ограничен мандат. Това една напълно излишна и паразитна длъжност, която не  развива способности а напротив създава неформален подмолен, център на влияние и политики.

Въведе се като правило „постоянният секретар“ да подписва заповеди, с които да  командва, управлява и да администрира, дейности касаещи военнослужещи. Къде в текстовете на ЗОВС, той има вменени такива правомощия. Такъв паразитен и неформален център на ръководсво и управление, който измества министъра и началника на отбраната е пагубен за системата и вече е довел до пълна деморализация на огромна част от хорта в отбраната. МО вече е негово феодално владение.

§ 55. отменя чл. 216

§ 54. чл. 215 се изменя така:

(1) Военнослужещите имат право на допълнително възнаграждение за временно изпълнение на задълженията на отсъстващ повече от 30 работни дни военнослужещ, притежаващ същия образователен ценз.

(2) Заместването по ал. 1 се извършва със заповед на командира или началника, който има право да назначава на длъжността на отсъстващия.

(3) За времето на заместването военнослужещият продължава да изпълнява задълженията на основната си длъжност.

(4) Размерът на допълнителното възнаграждение по ал. 1 е 20 на сто от основното месечното възнаграждение за вакантната длъжност и притежаваното от военнослужещия военно звание.

(5) Възнаграждението по ал. 1 не се изплаща по време на отпуск.

(6) Възнаграждението по ал. 1 не се изплаща на военнослужещите, които заместват подчинените им служители.

(7) Възнаграждението по ал. 1 е с непостоянен характер.

(8) При овакантяване на длъжността, се обявява в последващия регистър на вакантни длъжности, око не бъде обявена се прекратява възнаграждението по ал. 1 от датата на регистъра.

Мотиви:

• Известна компенсация за назначените да изпълняват задължения/заместване на драг военнослужещ.
• Мотива за образователен ценз, пример: капитан може да замества майор ако отговаря на изискванията на длъжността а имено ако няма „академия“ може да замества само „не академична“ длъжност на 21 длъжностно ниво на 22 длъжностно ниво не може поради изискването за образование.
• Съгласно чл. 64 от Колективния трудов договор на МО, цивилните служители имат подобно право за заместване, без то да бъде ограничавано във времето както е ограничено за срок от една година в сегашният текст на закона.
• Ограничението за заместник не е съвсем коректно.

Хипотеза, на „оперативно ниво“ – отсъства повече от 30 дни, „Началник щаб на/по … „ ако го замества „Заместник-началник на щаба на/по…“ при така въведеното ограничение не може да замества и да получава компенсация(възнаграждение) но ако също така отсъстват и  „замесниците“ „началника на отдел ……..“може да му се плаща за заместване на „Началник щаб на/по….“.

И Заместник-началник на щаба на/по…. и „Началника на отдел ……“ си имат достатъчно свой задължения, не изглежда справедливо на единия да възможно да се изплаща възнаграждение на другия не.

Също така справедливо е когато се изпълняват задължения на друга длъжност да се заплаща за това, в крайна сметка е предвидено да има конкретен брой и вид длъжности за да се изпълнят поставените задачи!

Нова алинея (7) към чл.296

На цивилните служители, работещи по трудово правоотношение в Министерство на отбраната, Българската армия и в структурите на пряко подчинение на Министъра на отбраната, за които не се прилагат Закона за държавния служител и чл.107а от Кодекса на труда, се изплаща допълнително възнаграждение при условията на чл.259 от КТ  в случаите когато изпълняват част от служебните задължения на отсъстващ военнослужещ служител. Длъжностите за които това е допустимо, както и размера на допълнителното възнаграждение се определя от Министъра на отбраната.

МОТИВИ: От последно проведените ОССС-МО се разбра, че такива длъжности има и цивилните служители трябва да бъдат овъзмездени. Аналогичен текст има и в Закона за МВР./чл.180, ал.8/

Нова алинея (7) към чл.296

На цивилните служители, работещи по трудово правоотношение в Министерство на отбраната, Българската армия и в структурите на пряко подчинение на Министъра на отбраната, за които не се прилагат Закона за държавния служител и чл.107а от Кодекса на труда, се изплаща допълнително възнаграждение при условията на чл.259 от КТ  в случаите когато изпълняват част от служебните задължения на отсъстващ военнослужещ служител. Длъжностите за които това е допустимо, както и размера на допълнителното възнаграждение се определя от Министъра на отбраната.

МОТИВИ: От последно проведените ОССС-МО се разбра, че такива длъжности има и цивилните служители трябва да бъдат овъзмездени. Аналогичен текст има и в Закона за МВР./чл.180, ал.8/

§ 29 от ЗИД ЗОВСРБ предвижда в чл. 142, ал. 2 да се създаде буква „з“, съгласно която на курсантите се изплаща равностойността в лева или евро на полагащата им се храна и ободряващи напитки само при изпълнение на задачи, свързани с учебния процес и подготовката им за изпълнение на военна служба като професия, извън постоянното им място за обучение.

         В мотивите към законопроекта за изменение и допълнение липсва аргументация относно уреждането само на този частен случай, в който е допустимо изплащането на равностойността на полагащата се храна.

         Липсват и мотиви относно различното третиране на курсантите, които изпълняват задачи извън постоянното им място на обучение в сравнение с тези, които са в постоянното си място на обучение и във военното формирование/структура по обективни причини (хипотези свързани с приложението на Закона за обществените поръчки, липса на помещение за приготвяне и/или сервиране на храна и др.) не е организирано войсково хранене или хранене от външен изпълнител.

         Липсват мотиви относно различното третиране на военнослужещите и курсантите, пък били те и с особен статут, предвид факта че на военнослужещите се изплаща равностойността на полагащата се храна когато във военното формирование/структура по обективни причини не е организирано войсково хранене или хранене от външен изпълнител (чл. 224, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ във връзка с Наредба № Н-5/2015 г. за условията, реда и нормите за осигуряване на безплатна храна и ободряващи напитки в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия в мирно време).

         Важността на храненето е несъмнена – за курсантите, тъй като се обучават за изпълнение на отговорната военна служба, а за военнослужещите, тъй като експлоатират, обслужват и поддържат техника за милиони. В настоящия случай възниква въпроса, чие хранене е по-важно и защо това не е аргументирано по никакъв начин.

         Предвид изложените по-горе мотиви предлагам следния текст: „храна и ободряващи напитки или равностойността им в лева или евро – по норми, при условия, по ред и в размери, определени с акт на министъра на отбраната.“

Крайно време е след като сме взели посоката към Запада да се адаптираме напълно към системата им (в миналото бяхме на Изток и всичко беше адаптирано и работещо, тогав)!

Години реформи и нищо работещо – Франкенщайн!

В публичният сектор и конкретно в армията се разчита на приемственост, не на незаменимият!

Поздрави на всички с конструктивни предложения и градивни коментари, бъдете здрави и така полезни на обществото!

Последните години се наблюдава порочната практика офицерски места да биват трансформирани в цивилни такива, очаквам с нетърпение новия стар директор на дирекция (и др. подобни, отдел, сектор и т.н.), който е „полковник“ да стане „г-н“ и когато се пенсионират „всички“ незаменими до 2-3 г. и заемат длъжностите си като цивилни, да го забраните с мотивите за равнопоставеност, та други като тях да не правят.

Тъй като някой беше споменал по-горе в коментарите че от Антикорупционната комисия още през 2020 г. било констатирано че има Риск от корупция в подбора, на кой "упражнил" да се дадат още 3 г. съгласно „§7 относно пенсионерите в МО на БА и СППМО“.

ТА ДА ПОПИТАМ ИМА ЛИ РИСК ЗА КОРУПЦИЯ ПРИ ТРАНСФОРМИРАНЕ НА ДЛЪЖНОСТО, ЗАЕМАНА ОТ ВОЕННОСЛУЖЕЩ В ЦИВИЛНА ТАКАВА?????

НАНЕСЕНА ЛИ Е ЩЕТА НА БЮДЖЕТА, ТЪЙ КАТО АКО ЦИВИЛЕН СЛУЖИТЕЛ Е МОЖЕЛ ДА ИЗПАЛНЯВА СЪЩИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, ЗАЩО СА ИЗПЪЛНЯВАНИ ОТ ВОЕННОСЛУЖЕЩ (ИМА РАЗЛИКА ПРИ ИЗПЛАЩАНЕТО НА ЗАПЛАТИ И ОБЕЩЕТЕНИЯ)???????

Също така липсва спазване на еднаква политика(последователност) в отговорите-справките на ведомството, в едни случай отговарят на конкретно предложение, че не било по темата на обсъждането в други случай приемат предложение НЕ по темата, в други случай обосновките са откровени лъжи че се нарушавало нещо си а то не се нарушава ама кой да ги пита, попълнили са полето ….!?!

Пример:

В Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България с дата на откриване: 2.9.2024 г. и дата на приключване:2.10.2024 г. бе прието предложение за промяна на Чл. 73. и придоби следния текст „(3) Срокът за сдаване на длъжността може да бъде до два месеца в зависимост от спецификата на длъжността.“

Беше заличен текста „от 3 работни дни“

Не коментирам предложението, а принципа на работа на една администрация, а имено безпринципността и!

04.11.2016г. След приключването на обществената консултация по ал. 3 и преди приемането, съответно издаването на нормативния акт, съставителят на проекта публикува на интернет страницата на съответната институция справка (в конкретния случай на сайта на МО е публикувана на 15.05.2025 г. много след ПМС) за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения. Когато съставителят на проекта е орган на изпълнителната власт, публикуването на справката се извършва едновременно и на Портала за обществени консултации (кога е публикувана в портала, по точно може каже администратора на сайта, но не е преди МПС) от ЗНА.

Примери че ме МО погазва законни има много....

Обществено обсъждане на „Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, с което се промени устройственият правилник на МО“ с дата на откриване 21.3.2025 г. и дата на приключване 4.4.2025 г. (14 дни с мотиви че е срочно!?1?). И поради спешността си на 23 април 2025 г е издадено постановление на министерски съвет № 32 в нарушение на „Чл. 26. (5) (Нова - ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от

Примери че ме МО погазва законни има много....

Обществено обсъждане на „Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, с което се промени устройственият правилник на МО“ с дата на откриване 21.3.2025 г. и дата на приключване 4.4.2025 г. (14 дни с мотиви че е срочно!?1?). И поради спешността си на 23 април 2025 г е издадено постановление на министерски съвет № 32 в нарушение на „Чл. 26. (5) (Нова - ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от

Примери че ме МО погазва законни има много....

Обществено обсъждане на „Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, с което се промени устройственият правилник на МО“ с дата на откриване 21.3.2025 г. и дата на приключване 4.4.2025 г. (14 дни с мотиви че е срочно!?1?). И поради спешността си на 23 април 2025 г е издадено постановление на министерски съвет № 32 в нарушение на „Чл. 26. (5) (Нова - ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от

„Министерство на отбраната с активното съдействие на Специализираната администрация“ от години води демотивираща и дискриминационна кадрова политика.

В конкретния свличай, решаващо ще е действието на Президента на РБ дали ще наложи вето и дали ще сезира конституционният съд по спорните текстове както е направил и за промените в „КТ“ и последвалото „Решение № 12 от 11.11.2010 г. на КС по к. д. № 15/2010 г.“

Също така могат да се водят дела в зависимост от административният акт, например по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 2 от Закона за защита от дискриминация.

Ще припомня че:

„Български хелзинкски комитет (БХК) осъди военното министерство за дискриминационна наредба, която позволява жените да не бъдат допускани до отдаване на почести в Националната гвардейска част – Наредба № 14 от 18.10.2005 г. за дейностите при изпълнение на кадрова военна служба, за които поради тяхното естество или условията, при които се осъществяват, полът е съществено и определящо професионално изискване по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 2 от Закона за защита от дискриминация.

§ 29 от ЗИД ЗОВСРБ предвижда в чл. 142, ал. 2 да се създаде буква „з“, съгласно която на курсантите се изплаща равностойността в лева или евро на полагащата им се храна и ободряващи напитки само при изпълнение на задачи, свързани с учебния процес и подготовката им за изпълнение на военна служба като професия, извън постоянното им място за обучение.

         Следователно възниква въпроса как следва законосъобразно да се осигури полагащата се храна на курсантите, когато се намират в постоянното им място на обучение, при така направеното предложение за изменение, и имайки предвид въведената с чл. 3, ал. 4 от Наредба № Н-5/2015 г. за условията, реда и нормите за осигуряване на безплатна храна и ободряващи напитки в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия в мирно време, забрана за плащането на равностойността ѝ, за времето, през което се обжалват процедури по възлагане на храненето на външен изпълнител, при прекратяване на обществена поръчка и други хипотези, свързани с приложението на Закона за обществените поръчки (отказ на изпълнител да сключи договор, предсрочно прекратяване на сключен договор за възлагане на храненето и др.), както и при липса на помещение, в което да бъде приготвяна и/или сервирана храна.

         Очевидно така предложения текст не урежда максимален брой  хипотези, а само частен случай.

         Предвид изложените по-горе мотиви предлагам следния текст: „храна и ободряващи напитки или равностойността им в лева или евро – по норми, при условия, по ред и в размери, определени с акт на министъра на отбраната.“

Да се запази изискването за 10 годишен срок за кандисатстване за прием на военна служба от бивши военнослужещи посочен в чл. 141, ал.6, т.3. Същите притежават необходимата квалификация и образование, които нямат срок на приложение. Военнослужещите изпълнявали кадрова военна служба не се нуждаят от допълнителна инвестиция за обучение и подготовка. Намаляването на 10 годишния срок на 3 години не води до облекчаване на условията за прием на военна служба от бивши военнослужещи. 

На цивилните служители, работещи по трудово правоотношение в Министерство на отбраната, Българската армия и в структурите на пряко подчинение на Министъра на отбраната, за които не се прилагат Закона за държавния служител и чл.107а от Кодекса на труда, се изплаща допълнително възнаграждение при условията на чл.259 от КТ  в случаите когато изпълняват част от служебните задължения на отсъстващ военнослужещ служител. Длъжностите за които това е допустимо, както и размера на допълнителното възнаграждение се определя от Министъра на отбраната.

МОТИВИ: От последно проведените ОССС-МО се разбра, че такива длъжности има и цивилните служители трябва да бъдат овъзмездени. Аналогичен текст има и в Закона за МВР./чл.180, ал.8/

На цивилните служители, работещи по трудово правоотношение в Министерство на отбраната, Българската армия и в структурите на пряко подчинение на Министъра на отбраната, за които не се прилагат Закона за държавния служител и чл.107а от Кодекса на труда, се изплаща допълнително възнаграждение при условията на чл.259 от КТ  в случаите когато изпълняват част от служебните задължения на отсъстващ военнослужещ служител. Длъжностите за които това е допустимо, както и размера на допълнителното възнаграждение се определя от Министъра на отбраната.

МОТИВИ: От последно проведените ОССС-МО се разбра, че такива длъжности има и цивилните служители трябва да бъдат овъзмездени. Аналогичен текст има и в Закона за МВР./чл.180, ал.8/

​   Уважаеми господа и дами властимащи  ,защо цената за увеличените заплати в сектор Сигурност отново трябва да бъде заплатена от военнослужещите.

Предлагам разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗОВСРБ да стане:

„Чл. 52. (1) Въоръжените сили на Република България гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост.“,

т.е. да се добави думата „сигурността” и запетайката пред нея.

Мотиви: Сегашният текст на чл. 52, ал. 1 от ЗОВСРБ е:

„Чл. 52. (1) Въоръжените сили на Република България гарантират суверенитета и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост.“

Едно сравнение с релевантната разпоредба от Конституцията, а именно чл. 9, ал. 1:

„Чл. 9. (1) (Предишен текст на чл. 9 - ДВ, бр. 12 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост.“

разкрива, че между двете разпоредби има малка, но важна разлика и тази разлика е, че в чл. 52, ал. 1 от ЗОВСРБ липсва думата „сигурността“.

Това на практика означава, че разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗОВСРБ е противоконституционна, в смисъл, че не е пълна и че не отговаря на целия текст на чл. 9, ал. 1 от Конституцията, а някой си е позволил да съкрати конституционния текст.

Лесно може да се провери, че в предишния ЗОВСРБ, обн. ДВ. бр. 112 от 27 декември 1995г. и отм. ДВ. бр. 35 от 12 май 2009 г., този текст е бил в чл. 64 и е бил едно към едно, както в Конституцията:

”Чл. 64. Въоръжените сили на Република България гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост.“,

Предишният ЗОВСРБ е приет 1995 г., т.е. 4 (четири) години след приемането на новата Конституция. Следователно той е бил в съответствие с Конституция и 14 години никой не е имал забележки по тази разпоредба и след това тихомълком (без някаква известна на обществото важна причина) се прави тази уж дребна промяна.

Не съм забелязал в някой друг закон да има разпоредба, която да посочва кое друго ведомство (извън Въоръжените сили) гарантира сигурността на страната. На практика се получава, че има законова празнота за сигурността на страната. Но дори и да има такава разпоредба, то тя ще е противоконституционна, защото пряко ще противоречи на чл. 9 ал. 1 от КРБ, ако ведомството е извън въоръжените сили.

Важно е да се отбележи, че разпоредбата на чл. 9, ал. 1 е в сила, както за мирно, така и за военно време.

Затова е необходимо да се добави думата „сигурността“ в чл. 52, ал. 1 от ЗОВСРБ, за да има съответствие с Конституцията, защото Конституцията е над всичко. Дори и в договорът за ЕС е посочено, че националните конституции са над европейското законодателство и освен това изрично е посочено, че в областта на сигурността всяка държава има суверенното право да определя свои правила. Следователно, след като Конституцията повелява, че само Въоръжените сили и никой друг гарантират сигурността на страната, не може в най-висшия нормативен акт, който „урежда обществените отношения, свързани с отбраната и с въоръжените сили на Република България“ (чл. 1 от ЗОВСРБ), в съответната разпоредба, която законово регламентира висшите цели на Въоръжените сили (чл. 52, ал. 1), да не присъства думата „сигурност“.

Във връзка с гореизложеното предлагам в чл. 52, ал. 1 от ЗОВСРБ след думата „суверенитета“ да се сложи запетая и да се добави думата „сигурността“.

Предлагам да се изписва с главна буква изразът „Въоръжените сили“ в наименованието на ЗОВСРБ и навсякъде в текстовете на закона, в които са посочени Въоръжените сили като обособена структурна единица.

Мотиви: Един внимателен преглед на Конституцията на Република България, така както е обнародвана в ДВ, бр. 56 от 13 юли 1991 г. разкрива, че в разпоредбите, в които се посочват Въоръжените сили като обособена структурна единица, това наименование е изписано с главна буква. По същия начин, с главна буква е изписано „Въоръжените сили“ и в отменения през 1995 г. Закон за всеобщата военна служба.

Разпоредбите на Конституцията, в които Въоръжените сили са изписани с главна буква са

„Чл. 100. (1) Президентът е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България.

(2) Президентът назначава и освобождава висшия команден състав на Въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет.“

и

„Чл. 105. (2) Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили.“

Видно е, че в тези разпоредби Въоръжените сили се имат предвид като цялата обособена структурна единица.

В разпоредбите, в които за понятието въоръжени сили се имат предвид отделни военни формирования, наименованието е изписано с малка буква, например чл. 84, т. 11:

„Чл. 84. Народното събрание:

11. разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната, както и пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея;“

В чл. 9, ал. 1:

„Чл. 9. (1) (Предишен текст на чл. 9 - ДВ, бр. 12 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост.“

наименованието „Въоръжените сили“ е в началото на изречението, така че си е с главна буква.

Изразът „въоръжените сили“ се среща само на още едно място в Конституцията и това е новата разпоредба на чл. 9, ал. 2, която е добавена през 2007 г.:

„(2) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Дейността на въоръжените сили се урежда със закон.“

и където „въоръжените сили“ е изписано в малка буква. В този случай не е ясно защо вносителите са го изписали с малка буква и какъв смисъл са вложили в това понятие. Много вероятна причина за такова изписване е, че е действащия по онова време ЗОВСРБ изразът „въоръжените сили“ се е изписвал с малка буква, а изразът „Българската армия“ с голяма буква, макар че от разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от сега действащия ЗОВСРБ е видно, че Българската армия е само една част от целия състав на Въоръжените сили. Следователно щом Българска армия е с главна буква, е логично и по-голямата структура на Въоръжените сили на Република България също да е с главна буква. А и такава е била волята на законодателите при съставяне на Конституцията и на предишните военни закони.

Във връзка с гореизложеното предлагам да се изписва с главна буква изразът „Въоръжените сили“ в наименованието на ЗОВСРБ и навсякъде в текстовете на закона, в които са посочени Въоръжените сили като обособена структурна единица.

Тази разпоредба е неадекватна, защото тя не дава някаква информация какво ще се прави и каква е целта на цялото мероприятие. Според текста задължително е само представянето, т.е. след представянето генералът/адмиралът може да си тръгне и да ги остави депутатите и министърът/зам.-министърът да си говорят.

Законът не дава отговор и на въпроса дали при всяко удостояване с висше офицерско звание на един и същи офицер следва да се прави такова представяне. Това може да доведе до практическото обезсмисляне на разпоредбата, ако е необходимо отново да се представят вече представени лица. Тази неясна разпоредба, в която не се разбира вложеният смисъл, не допринася за утвърждаването на правовата държава. Същевременно тя крие риск и създава предпоставки от политизиране на висшия команден състав на Въоръжените сили.

Освен всичко друго, разпоредбата е и юридически сбъркана и неиздържана. В нея става въпрос за „удостояване с висше военно звание с указ на президента на републиката“, но терминът който се използва най-често в ЗОВСРБ, а и в указите на президента е „висше офицерско звание“. На практика, понеже няма генерал/адмирал, който да е удостоен с висше военно звание, следователно може да не се ходи за представяне в Комисията по отбрана и няма да има нарушение на закона. Всичко това разкрива колко безсмислена и безумна е тази разпоредба, но разкрива и колко слаби са били военната подготовка и познаването на закона на нейните вносители и на депутатите, които са я приели. Трябва да се има предвид, че тази разпоредба бе приета на два пъти с гласуване в пленарната зала, поради наложеното вето от президента.

На основание гореизложеното предлагам разпоредбата на чл. 136, ал. 3 от ЗОВСРБ да се отмени.

Ето защо ще е недопустимо под претекст, че е нужен контрол и прозрачност в дейността на даден висш държавен орган, който и да е друг висш държавен орган по пътя на разширително тълкуване на конституционните разпоредби, които определят неговия правен статус и правомощия, да им придава по-широк смисъл, отколкото те имат. Подобен подход не е нищо друго освен дописване и следователно предизвикателство срещу конституционно закрепената формула, по която следва да функционира управлението на държавата.“

Ясно е видно, че според КС „Същността на парламентарния контрол е Народното събрание да получава информация за законността и целесъобразността на дейността на правителството по въпроси, които засягат държавни и обществени интереси“

и следователно парламентарните комисии нямат право да привикват „за представяне“ представители на изпълнителната власт, когато това е извън техните правомощия, които са посочени в Конституцията и ПОДНС (парламентарен контрол, проучвания и анкети). В случая, първо не са налице хипотезите на парламентарен контрол, проучване или анкета и второ, дори не се отнася до представители на изпълнителната власт, а до новоназначени генерали и адмирали, които са напълно извън изпълнителната власт и дори още нищо не са направили на новите си длъжности, за да има какво да им се контролира.

Според чл. 73 от Конституцията:

„Чл. 73. Организацията и дейността на Народното събрание се осъществяват въз основа на Конституцията и на правилник, приет от него.“

Следователно само в ПОДНС може да се дават права и задължения на депутатите, които да са различни от тези, които са посочени в самата Конституция. Следователно, след като в ПОДНС не се позволява на парламентарните комисии да искат представяне на новоназначени генерали и адмирали, без това да има някаква връзка с конкретен парламентарен контрол, проучване или анкета, не може в друг нормативен акт това да се позволи и това на практика е дописване на Конституцията.

Ако се анализира внимателно разпоредбата на чл. 139 от ПОДНС:

„Чл. 139. Държавните и местните органи и техните администрации са длъжни да оказват съдействие на народния представител и да му предоставят при поискване сведения и документи във връзка с изпълнение на правомощията му в срок от 14 дни. Народният представител има право на достъп до държавните и местните органи и организации, както и на достъп до информация за вида и размера на задължения на държавни ведомства и органи на местното самоуправление и местната власт, както и на държавни или общински дружества.“

ще се убедим, че съдействието се изисква само „във връзка с изпълнение на правомощията“, а от гореизложеното е видно, че в случая такива правомощия няма. А от второто изречение е видно, че ако имат голямо желание да се запознаят с новоназначените генерали и адмирали, депутатите от Комисията по отбрана могат да им идат на посещение, макар че и това е доста спорно, защото повечето военни формирования не се вписват, според мен, в понятията „държавните и местните органи и организации“. А и това посещение е логично да е някакво разумно време след встъпването в новата длъжност, а не веднага след издаването на указа, каквото е изискването на разпоредбата. Това време е необходимо на новоназначените за да добият някаква практическа представа на новите отговорности и задачи и перспективите за развитие и така ще бъдат значително по-полезни при евентуална беседа.

Освен всичко гореизложено, считам че тази разпоредба е неадекватна и уронваща достойнството (да не кажа по-силна дума) на висшия команден състав от Въоръжените сили. Уронваща достойнството е по няколко причини, а една от тях е, че според тази разпоредба новоназначените генерали и адмирали трябва да се придружават и „представят в Комисията по отбрана на Народното събрание от министъра на отбраната или определен от него заместник-министър“. Ясно е, че всеки генерал/адмирал може сам да се яви пред който и да е държавен орган, да се представи и да кажи каквото трябва и няма нужда някой да го съпровожда като малко дете и да го представя. Освен това, сякаш нарочно в разпоредбата се дава изрична възможност да го съпровожда и заместник-министър, но докато министърът на отбраната по закон е пряк началник на всички генерали и офицери (защото е непосредствен началник на началника на отбраната), то заместник-министрите не им се явяват някакви началници.

Предлагам да се отмени разпоредбата на чл. 136, ал. 3 от ЗОВСРБ, която има следния текст:

„(3) (Нова – ДВ, бр. 85 от 2017 г.) Офицерите, след удостояване с висше военно звание с указ на президента на републиката, се представят в Комисията по отбрана на Народното събрание от министъра на отбраната или определен от него заместник-министър.“

Мотиви: Считам че тази разпоредба е незаконосъобразна и противоречи на разпоредбите на „Правилника за организацията и дейността на Народното събрание“ (ПОДНС) и дори противоречи и на разпоредбите на Конституцията на Република България.

В сега действащия ПОДНС липсва специална разпоредба относно правомощията на постоянната Комисия по отбрана и затова за нея са приложими общите правомощия на всички постоянни комисии в НС, които са посочени в чл. 26, ал. 1 от ПОДНС:

„Чл. 26. (1) Постоянните комисии разглеждат законопроекти, годишната програма по чл. 116, проекти за решения, декларации и обръщения и други предложения, разпределени им от председателя на Народното събрание, изготвят доклади, предложения и становища по тях.“

Видно е, че според ПОДНС никоя постоянна комисия в НС няма правомощия да изисква представянето на новоназначени длъжностни лица и то задължително придружавани от ресорния министър, още повече без санкцията на председателя на Народното събрание. Следователно това е прецедент и на мен не ми е известно в друг закон да има подобна разпоредба.

Според Конституцията на Република България:

„Чл. 105. (2) Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили.“

и затова подобни действия в тези области са в компетентността на изпълнителната власт, но не и на НС, а още по малко на една отделна постоянна комисия. Следователно с тази разпоредба се нарушава принципа на разделение на властите.

Затова и текста от чл. 136, ал. 3 от ЗОВСРБ е в противоречие дори и с Конституцията, защото според чл. 79, ал. 2 от Конституцията:

„Чл. 79. (2) Постоянните комисии подпомагат дейността на Народното събрание и упражняват от негово име парламентарен контрол.“

а дейността на НС според чл. 62, ал. 1 е:

„Чл. 62. (1) Народното събрание осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол.“

Има редица решения на Конституционния съд, в които ясно е посочено, че парламентарният контрол не може да се използва за даване на разпореждания към изпълнителната власт или други държавни органи.

В Решение № 20 от 23.XII.1992 г. на КС на РБ по конст. д. № 30/92 г. се посочва, че „Поначало парламентарният контрол не може да се счита като средство за управление на парламента, защото парламентът не управлява, а оставя това да прави правителството.“

В Решение № 1 от 12.03.2013 г. на КС по к. д. № 5/2012 г. КС посочва, че „България е република с парламентарно управление (чл. 1, ал. 1 от Конституцията), което не означава управление на парламента, а на избраното от него правителство. Същността на парламентарния контрол е Народното събрание да получава информация за законността и целесъобразността на дейността на правителството по въпроси, които засягат държавни и обществени интереси, с цел да прецени политиката на правителството следва ли политиката на избралия го парламент, за да продължи да се ползва с доверието му.”

В Решение № 6 от 11.04.2012 г. на КС по к. д. № 3/2012 г. се посочва, че „Обстоятелството, че според формата си на управление Република България е парламентарна република обаче не означава, че тя се управлява от Народното събрание. Парламентарно управление не означава управление на парламента. Нещо повече, в духа на принципа за разделение на властите Конституцията изчерпателно определя компетентността на парламента, което идва също да покаже, че не му позволява да се вмесва или обсебва всеки аспект на управлението. Според нея основните правомощия на Народното събрание са да осъществява законодателната власт и да упражнява парламентарен контрол (чл. 62, ал. 1 от Конституцията), както и други изрично посочени правомощия (чл. 84 и сл. от Конституцията), които влизат в тези две функции. Въобще Конституцията отхвърля представата за парламент, който притежава обща компетентност и може да се намесва в която и да е сфера на управлението. Оттук и възгледът, че няма въпрос, който парламентът не може да реши, не намира конституционна опора.

Ясно е видно, че на заседанията на Съвета по отбрана има изрично законово задължение да се разглеждат само общите стратегически документи (с изключение на предложенията за назначаване и освобождаване на висшия команден състав и удостояването на офицери с висши военни звания, но реално и тези предложения са направени и внесени само от министъра на отбраната), а разглеждането и решаването на реалните практически важни проблеми по осигуряването на Въоръжените сили зависи само от благоволението на министъра на отбраната, дали ще реши да ги внесе за разглеждане в Съвета по отбрана или ще си ги решава сам. Считам, че всичките тези законови разпоредби значително нарушават разумния баланс между правомощията на висшето цивилно и висшето военно ръководство (цивилната и военната експертиза) на Въоръжените сили, което оказва неблагоприятно отражение на тяхното развитие.

С цел осигуряване на разумен баланс между правомощията на цивилното и военно ръководство предлагам разпоредбите на чл. 33, ал. 4 и 5 от ЗОВСРБ да се изменят, както следва:

“(4) Всеки член на Съвета по отбрана може да внася за разглеждане в Съвета по отбрана и други въпроси.

(5) Министърът на отбраната определя правилата за работа на заседанията на Съвета по отбрана.”

Поради същата причина (разумен баланс между правомощията на цивилното и военно ръководство) и горепосочената обосновка предлагам разпоредбата на чл. 33, ал. 3 да се допълни с нови точки 6 и 7 със следното съдържание:

„6. предложенията за логистичното осигуряване на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия;

7. предложенията за финансовото и материалното осигуряване на личния състав на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия.“

С горепосочените промени ще се осигури законова гаранция за разумен баланс между правомощията на цивилното и военно ръководство на Въоръжените сили.

Предлагам да се изменят и допълнят разпоредбите на чл. 33, ал. 3, 4 и 5 от ЗОВСРБ

Мотиви: Сега действащите разпоредби на чл. 33, ал. 4 и 5 от ЗОВСРБ са:

“(4) Министърът на отбраната внася за разглеждане в Съвета по отбрана и други въпроси.

(5) Министърът на отбраната определя правилата за работа и дневния ред на заседанията на Съвета по отбрана.”

Тези разпоредби се появяват едва в новия ЗОВСРБ (обн. ДВ, бр. 35 от 12 май 2009 г.) и напълно отсъстват в предишния отменен ЗОВСРБ. Ясно е видно, че според закона само министърът на отбраната може да определя какво да се допусне до разглеждане от Съвета по отбрана (Съвета). Ако някой от членовете на Съвета предложи нещо за разглеждане, това пак ще зависи от благоволението на министъра, а не например от мнозинството в Съвета. Считам, че с тези разпоредби значително се ограничава възможността на висшето военно ръководство да участва във вземането на важните решения в областта на отбраната и Въоръжените сили.

Ще опиша хронологията на процеса на ограничаване на правомощията на висшето военно ръководство. В новия ЗОВСРБ (обн. ДВ, бр. 35 от 12 май 2009 г.) първо се появява разпоредбата в чл. 33, ал. 4:

„(4) Министърът на отбраната определя правилата за работа и дневния ред на заседанията на Съвета по отбрана.“

Такава разпоредба липсваше в отменения ЗОВСРБ и с нея започва ограничаването на правомощията на висшето военно ръководство, защото неговите представители в Съвета вече не могат да определят дневния ред на заседанията. Но все още в разпоредбата на чл. 33, ал. 3, т. 9 е бил налице текста от предишния закон:

„(3) Съветът по отбрана подпомага министъра на отбраната по въпроси, свързани със:

9. други въпроси от компетентността на министъра на отбраната.“,

който все пак позволява на заседанията да се предложат за разглеждане и други въпроси, освен включените в дневния ред. Тази възможност бързо е премахната след по-малко от година и с ДВ, бр. 16 от 2010 г. са направени промени, като разпоредбата на чл. 33, ал. 3, т. 9 е отменена и се появява новата разпоредба на чл. 33, ал. 4:

„(4) Министърът на отбраната внася за разглеждане в Съвета по отбрана и други въпроси.“,

а предишната ал. 4 става ал. 5. По този начин вече само министърът на отбраната има право да определя какво да се разглежда от Съвета по отбрана и какво не и следователно висшето военно ръководство вече е значително ограничено за вземането на важните решения.

Прави впечатление, че с промените през 2010 г. от разпоредбата на чл. 33, ал. 3 отпадат и разпоредбите на т. 6 и 7:

„(3) Съветът по отбрана подпомага министъра на отбраната по въпроси, свързани със:

6. логистичното осигуряване на министерството;

7. финансовото и материалното осигуряване на личния състав на министерството;“

и решаването на тези важни въпроси също вече зависи само от волята на министъра на отбраната и няма законово изискване те да се разглеждат и приемат на заседанията на Съвета.

Сега действащата разпоредба на чл. 33, ал. 3 от ЗОВСРБ е:

„(3) Съветът по отбрана подпомага министъра на отбраната, като в него се внасят за обсъждане:

1. проект на Национална отбранителна стратегия;

2. проект на устройствен правилник на Министерството на отбраната;

3. проект на бюджет на министерството;

4. проект на план за развитие на въоръжените сили;

5. предложенията за назначаване и освобождаване на висшия команден състав и удостояването на офицери с висши военни звания.“

Ще направя и ще обоснова няколко предложения за прецизиране на текстове от ЗОВСРБ и привеждането им в съответствие с други действащи нормативни актове.

Надявам се, че тези предложения ще бъдат от полза, особено за постигането на разумен баланс между правомощията на висшето цивилно и висшето военно ръководство (цивилната и военната експертиза) на Въоръжените сили.

Предложение за допълнение на чл. 33, ал. 1 от ЗОВСРБ

Предлагам в състава на Съвета по отбрана да бъде включен като постоянен член съветникът на Върховния главнокомандващ на Въоръжените сили по военната сигурност чрез допълнение в чл. 33, ал. 1 от ЗОВСРБ.

Мотиви: Президентът е държавен глава и е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България в мирно и военно време и следователно е напълно логично и целесъобразно неговият представител да участва като постоянен член в заседанията на Съвета по отбрана, който е най-висшия съвещателен орган в МО. Президентът има свои представители като постоянни членове в съставите на Съвета по сигурността и Съвета по киберсигурност и това е ясно регламентирано в съответните закони. Следователно няма никаква логика и причина в състава на Съвета по отбрана да не участва като постоянен член представителят на президента с компетенции във военната област и най-подходящият за тази цел е именно съветникът на Върховния главнокомандващ на Въоръжените сили по военната сигурност, първо поради факта, че е действащ военнослужещ с висше офицерско звание и второ, защото неговата област е конкретно военната сигурност, както е видно от наименованието на длъжността.

Възможността, която се дава от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗОВСРБ:

„(2) В заседанията на Съвета по отбрана по решение на министъра на отбраната могат да участват и други лица извън лицата по ал. 1.“

не може да бъде обяснение или оправдание, че няма пречки за присъствието на представител на президента в Съвета по отбрана, защото не е логично и дори е неуважително към един държавен глава и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили, неговият представител да се нуждае от специално разрешение от един министър, който е представител на изпълнителната власт и е политическо лице. Освен това тези „други лица“ нямат право на решаващ глас за решенията на съвета.

От тесния смисъл на чл. 33, ал. 6 от ЗОВСРБ:

„(6) Министърът на отбраната информира върховния главнокомандващ за заседанията на Съвета по отбрана.“

е видно, че министърът на отбраната има законово задължение само да информира президента за предстоящите заседания, а липсва ясно законово основание за запознаване на президента с пълните решения и разисквания на заседанията на Съвета по отбрана.

В следствие на гореизложеното, предлагам с допълнение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗОВСРБ да бъде включен в състава на Съвета по отбрана и съветникът на Върховния главнокомандващ на Въоръжените сили по военната сигурност.

(2) По изключение поради обоснована необходимост или неотложни служебни причини се допуска компенсирането с намалено служебно време  по ал. 1 да се извърши до шест месеца след края на календарния месец, в който е положено дежурството.

(3) При освобождаване от военна служба или при обективна невъзможност за осигуряване на намалено служебно време в срока по ал. 2, на военнослужещия се изплаща обезщетение за некомпенсираните часове в рамките на съществуващото му правоотношение по изпълнение на военната служба.

(4) Обезщетението по ал. 3 се определя на база на основното месечно възнаграждение на военнослужещия, дължимо към датата на изпълнение на дежурството, на освобождаването от военна служба или отстраняване от длъжност.

(5) Обезщетението по ал. 3 не се облага с данъци.

Чл. 196а. Редът за разпределяне на служебното време, за неговото отчитане и компенсиране с намалено служебно време в случаите по чл. 194, чл. 195, ал. 4 и чл. 196, ал. 1 и 2, и за изплащане на обезщетението по чл. 196, ал. 3, се определя с акт на министъра на отбраната.“

Кратки мотиви: Предложеното от мен увеличение на срока в чл. 196, ал. 2 от два на шест месеца ще осигури реална възможност за извършването на компенсирането. На всеки военнослужещ му е пределно ясно че предложеният в проекта срок от два месеца е нереален и в него е заложена предпоставката за неговото неизпълнение. Този срок е особено неадекватен през летните месеци по очевидни причини. Може да се прецени дали този срок да се увеличи дори на 12 месеца, което ще осигури още по-добра гъвкавост на процеса на компенсирането.

За дадените 24-часови дежурства в два почивни/празнични дни също е пределно ясно, че полагащата се компенсация трябва да е 24 часа. Интересно е, какви са мотивите за нерегламентирането на тази възможност, но не намерих такива в проекта. Прави впечатление, че към проекта липсват мотивите за доста от предложените спорни промени.

Ясно е също, че при обективна невъзможност за осигуряване на намалено служебно време в срока по чл. 196, ал. 2, на военнослужещия трябва да се изплаща своевременно обезщетението, а не да се чака освобождаването му от военна служба. Да се погасява по давност това право е меко казано некоректно. Затова трябва да я има добавката „или при“ в чл. 196, ал 3.

В чл. 174, ал. 7 е необходимо да се добави думата „обедна“, за да има яснота и да няма различни тълкувания.

Обръщам внимание, че така предложената в проекта нова редакция на чл. 194, ал. 5, в частта й „не се компенсира“ влиза в известно противоречие с ал. 6 в частта й „Алинеи 1 – 5 не се прилагат“.

С предложения проект за изменение и допълнение на ЗОВСРБ продължават порочните опити да се ощетяват военнослужещите по отношение на компенсирането на положеното от тях служебно време над нормалната му месечна продължителност. Особено показателни в това отношение са предложените нови разпоредби с § 38, т. 1 и § 40 от проекта.

По долу предлагам една редакция на разпоредбите от чл. 194 до новата разпоредба на чл. 196а, които ще осигурят справедливо компенсиране на военнослужещите.

В тази редакция с наклонен шрифт съм отбелязал новите разпоредби, а с удебелен (болднат) шрифт съм отбелязал предложените от мен промени.

„Чл. 194. (1) Нормалната продължителност на служебното време на военнослужещите е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

(2) Общата продължителност на служебното време на военнослужещия в денонощие не може да надвишава с повече от една втора нормалната дневна продължителност на служебното време.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) В случаите на превишаване общата продължителност на служебното време по ал. 2 на военнослужещия се заплаща допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 3.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) За изпълнение на службата през почивните дни на военнослужещия се заплаща допълнително възнаграждение в размер 50 на сто, изчислено върху основното му възнаграждение, а за дните на официалните празници - допълнително възнаграждение в размер 100 на сто, изчислено върху основното му възнаграждение.

(5) (да се отмени)

(6) (Доп. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г., предишна ал. 5, изм., бр. 98 от 2016 г.) Алинеи 1 – 4 не се прилагат при обявяване на положение на война, военно или извънредно положение, както и при мобилизация, щормова готовност, военни учения и мероприятия, планирани с продължителност, по-голяма от едно денонощие.

(7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 98 от 2016 г.) Времето за обедна почивка на военнослужещите не се включва в продължителността на служебното време.

Чл. 195. (1) Военнослужещите могат да бъдат назначавани за носене на дежурства при условия и по ред, определени с уставите на въоръжените сили и с други нормативни и административни актове, издадени от министъра на отбраната.

(2) Максималната продължителност на дежурството не може да превишава 24 часа, а общо за един месец - 168 часа.

(3) Времето за дежурство е служебно време.

(4) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2016 г.) По изключение продължителността на дежурството може да надвишава 24 часа при условия и по ред, определени с акта на министъра на отбраната по чл.196а.

(5) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2016 г.) При дежурство не се прилагат разпоредбите на чл. 194, ал. 3 и 4.

Чл. 196. (1) Когато военнослужещият изпълнява дежурство, с изключение на случаите по чл. 195, ал. 4, но е назначен на длъжност, за която носенето на дежурство не се включва в основните му функционални задължения, той получава допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 1, осигурява му се междудневна почивка от 12 часа и междуседмична почивка не по-малко от 36 часа и се компенсира с намалено служебно време непосреДствено след положеното дежурство, както следва:

1. с 8 часа, когато дежурството е с продължителност 24 часа и обхваща само делнични дни;

2. с 16 часа, когато дежурството е с продължителност 24 часа и обхваща един делничен и един почивен или празничен ден;

3. с 24 часа, когато дежурството е с продължителност 24 часа и обхваща само почивни или празнични дни;

4. когато дежурството е с продължителност по-малка от 24 часа, съответните стойности на намаленото служебно време по т. 1, 2 и 3 се намаляват с разликата между 24 и продължителността на дежурството в часове.

Какво да кажа за тези предложения? В момента има около 22% некомплект поради такива гениални управленски решения като настоящите. Ако желаете този некомплект да стане и 30%, че защо и не 40% продължавайте в този дух. Вече никой не иска да става военен. Трета поредна година не можете да запълните отпуснатите бройки във военния университет.

1. Към текстът на чл. 198б, ал. 3 да се добави: "и поради допълнителна ангажираност при некомплект от личен състав в структурата/ организационната единица по-голям от 30%".

2. Текстът на предложения чл. 198в следва да отпадне, тъй като е нерелевантен към настоящите условия на текущия висок некомплект на личен състав във въоръжените сили. Най-малкото той не трябва да е приложим към структури/ организационни единици с повече от 30% некомплект личен състав. Създаването на този член задължава намаляване броя на планираните учения, мероприятия, дейности и ще повлияе върху подготовката на военните формирования в следващите години. Въвеждането на чл. 198в ще рефлектира върху поетите ангажименти към НАТО и Европейския съюз и ще доведе до изпълнението им с ограничения или отказ от участие/ заявен принос.

В новоприетия Устав за войскова служба на Въоръжените сили на Република България, публикуван в ДВ бр. 58/18.07.2025 г., чл. 119, гласи така: "Статутът и отговорностите на военнослужещите са регламентирани в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и правилника за неговото прилагане."

В настоящия проект за изменение на ЗОВСРБ, както и в самия закон се използва термина "статус на военнослужещите" - Раздел III. 

Предложение:

Уеднаквяване на терминологията, като в ЗОВСРБ, навсякъде думата "статус" да се замени със "статут".

Да видим ЗОВС : Чл. 184. Военнослужещите нямат право на стачка и на синдикални действия.

В частта си за забрана на синдикални действия, този член е противоконституционен, защото съгласно Конституцията на Република България:

Чл. 5 - (4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

И като се почне:

Всеобща декларация за правата на човека:

Член 23- 4. Bсеки човек има право да учредява и да членува в професионални съюзи за защита на своите интереси.

Европейска социална харта

5. Всички работници и работодатели имат право на свободно сдружаване в национални или международни организации за защита на техните икономически и социални интереси.

Харта за основните права на ЕС:

Член 12 Свобода на събранията и сдруженията:

Всеки има право на свобода на мирни събрания и на свободно сдружаване, на всяко равнище, по-специално в областите на политическото, профсъюзното или гражданското сдружаване, включително правото да образува и членува в професионални съюзи за защита на своите интереси.

Европейска социална харта(ревизирана):

5. Всички работници и работодатели имат право на свободно сдружаване в национални или международни организации за защита на техните икономически и социални интереси.

6. Всички работници и работодатели имат право да сключват колективни трудови договори.

В същия дух са и други документи които България е ратифицирала, основно конвенции на МОТ.

Предлагам : Забраната за синдикални действия за военнослужещи в чл. 184 на ЗОВС да отпадне.

Основания: Противоречи на ратифицирани от България международни документи и това я прави противоконституционна.

Всеобщото мнение е, че всички подобни обсъждания са абсолютна проформа и единствения шанс за реална защита на интересите на хората упражняващи военната служба като професия е да се следва примера на колегите от МВР.

Да видим ЗОВС : Чл. 184. Военнослужещите нямат право на стачка и на синдикални действия.

В частта си за забрана на синдикални действия, този член е противоконституционен, защото съгласно Конституцията на Република България:

Чл. 5 - (4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

И като се почне:

Всеобща декларация за правата на човека:

Член 23- 4. Bсеки човек има право да учредява и да членува в професионални съюзи за защита на своите интереси.

Европейска социална харта

5. Всички работници и работодатели имат право на свободно сдружаване в национални или международни организации за защита на техните икономически и социални интереси.

Харта за основните права на ЕС:

Член 12 Свобода на събранията и сдруженията:

Всеки има право на свобода на мирни събрания и на свободно сдружаване, на всяко равнище, по-специално в областите на политическото, профсъюзното или гражданското сдружаване, включително правото да образува и членува в професионални съюзи за защита на своите интереси.

Европейска социална харта(ревизирана):

5. Всички работници и работодатели имат право на свободно сдружаване в национални или международни организации за защита на техните икономически и социални интереси.

6. Всички работници и работодатели имат право да сключват колективни трудови договори.

В същия дух са и други документи които България е ратифицирала, основно конвенции на МОТ.

Предлагам : Забраната за синдикални действия за военнослужещи в чл. 184 на ЗОВС да отпадне.

Основания: Противоречи на ратифицирани от България международни документи и това я прави противоконституционна.

Всеобщото мнение е, че всички подобни обсъждания са абсолютна проформа и единствения шанс за реална защита на интересите на хората упражняващи военната служба като професия е да се следва примера на колегите от МВР.

Уважаеми колеги, във връзка с публикувания за обществено обсъждане проект за изменение на Закона за отбраната, изразявам подкрепа към предложението за увеличаване на пределната възраст за военна служба в звание "редник". Доказан е сериозен недостиг на военнослужещи в звание "редник" във формированията. Опитът и рутината са от значение. Удължаването на пределната възраст ще позволи задържане на подготвен и лоялен личен състав. Военнослужещите в предела на възрастта са пълноценно годни да служат. Промяната би допринесла за стабилност в системата. Апелирам към всички колеги, които са засегнати да изразят подкрепа!

Предлагам:

В § 8. В чл. 28, ал. 1 т. 2 след думите "с навигационно известие до мореплавателите" да бъдат добавени думите "или с издадено известие до мореплавателите".

МОТИВИ:

Със статута на военните зони и пунктове за базиране могат да бъдат въвеждани ограничения не само с „навигационно известие до мореплавателите“, но и с постоянните „Известия до мореплавателите“ (т.нар. Notice to Mariners, които са общопризнати в морското право и практика). За пълна яснота и обхват на правната норма, е уместно текстът да бъде допълнен, така че да включва и двата вида известия.

Предложение – отмяна на т. 4 в § 58, т. 1 от законопроекта за ЗИД на ЗОВСРБ (чл. 227, ал. 6, т. 4):

**Предлагам т. 4 в § 58, т. 1 от законопроекта (нова редакция на чл. 227, ал. 6, т. 4 от ЗОВСРБ), а именно:

"на основание чл. 163 преди изтичането на първоначалния срок на военната служба по чл. 142, ал. 5, чл. 143, ал. 1 и чл. 144, ал. 3;"

да отпадне.**

Мотиви:

1. Потенциал за дискриминация и неравно третиране:
   
   Предложената т. 4 въвежда изключение от правото на обезщетение при освобождаване от военна служба за всички обучаеми* (включително, но не само, курсанти и колежани), напуснали преди изтичане на първоначалния срок на военната служба след обучение. Това създава различен режим спрямо останалите военнослужещи, които при други хипотези на освобождаване получават обезщетение по чл. 227, ал. 1 и 5. Липсва обоснована законосъобразна и пропорционална цел за това разграничение, което влиза в противоречие с чл. 6, ал. 2 от Конституцията на РБ (равенство пред закона) и чл. 7 от Директива 2000/78/ЕО (Забрана на дискриминация в заетостта).

2. Неспазване на принципа за защита на придобитите права
   
   До момента всички обучаеми/военнослужещи, включително и сключилите договор на основание чл. 142, ал. 5, чл. 143, ал. 1, чл. 144, ал. 3, са имали легитимно очакване, че при напускане на служба ще получат обезщетение за всяка прослужена година. Промяната, приложена със задна дата или без преходен режим, ще наруши принципите на правна сигурност и легитимни очаквания (чл. 14 от ЗАКОНА за нормативните актове, решения на Конституционния съд №10/2011 и №12/2010).

3. Липса на справедливост и риск от демотивация
   
   Обезщетението по чл. 227, ал. 1 ЗОВСРБ се дължи за реално положен труд – за всяка година служба. Логиката, че при напускане преди изтичане на първоначалния срок това право отпада, обезценява положения труд и демотивира обучаемите да избират военната професия, особено в условия на недостиг на кадри. Практиките за обратно действие и отнемане на придобити права са изрично осъждани от Европейския съд по правата на човека (виж Член 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ – защита на имуществото, което включва и обезщетения).

4. Влошаване на кадровата ситуация и обществената привлекателност
   
   Премахването на правото на обезщетение при напускане преди срока ще увеличи недоволството, фрустрацията и текучеството на персонала, което е в противоречие с мотивите на законодателя да осигури устойчивост и ангажираност на военния състав (виж: Мотиви към законопроекта, § 4.2 от приложените документи).

Завършващо предложение:

Апелирам т. 4 от § 58, т. 1 от законопроекта за ЗИД на ЗОВСРБ да отпадне изцяло, като така се гарантира равно третиране и се избегне създаване на изключение, лишаващо определена категория военнослужещи/обучаеми от дължимото обезщетение за реално положен труд.

В случай че въпреки изложените аргументи тази промяна бъде приета, настоявам да се въведе преходен режим, съгласно който новият ред ще се прилага само за лица, постъпили на обучение и подписали договори след датата на влизане в сила на закона (по аргумент от чл. 14 от ЗНА).

1. По отношение на пределната възраст - трябва редник и ефрейтор да могат до служат до пенсионна възраст. Така или иначе ежегодно покриваме физически нормативи, според възрастовата група, правим медицински прегледи. Който не ги покрива - да бива освобождаван от военна служба. И сега има такива изисквания. Но при положение, че човек е във форма, не виждам проблем да служи като войник до 55 г. И сержантът, както и офицерът има вероятност да не са в състояние да изпълняват служебните си задължения над 49 г. възраст. Голяма демотивация за войника е да излезе от системата на 49 г., започнал примерно на 23-24 г., отдал голяма част от най-активната си възраст за армията и поради факта, че за него няма сержантско място (да се разбира обаждане), да излезе след толкова години, на средна възраст в т.нар. „цивилизация„.

2. Отпуските - през всичките тези години (кой с повече стаж, кой с по-малко), поради недостиг на личен състав, или друга невъзможност да ползваш платения си годишен отпуск, са се натрупали неизползвани такива. Не при всеки са се пазели с цел изплащане при евентуално напускане. Това знаем, че е прийом най-вече при офицерите преди пенсия. Предлагам промените да влязат в сила от новата 2026 г., а натрупаната до момента отпуска, при невъзможност да бъде използвана до 3 години, не да изгуби давност, а да бъде заплатена.

3. Компенсации след дежурство - новите предложения са за намаляване на почивките. Единствено при евентуално заплащане на извънреден труд би могло да се компенсира отделеното лично време от страна на военослужещите. При положение, че голяма част живеят далеч от местоработата си и пътуват ежедневно (особено при военнослужещи, които са само на 24 часови дежурства), при намаляване на почивките и увеличаване на разходите за път, едва ли ще има мотивиран личен състав, който да полага нощен труд, в студ, в пек, рискувайки здравето си, често в не дотам добри условия на труд.

В предложения проект за изменение и допълнение на  ЗОВСРБ е записано изменение в чл.141, ал.6, т.3 числото "10" да се замени с цифрата "3", което означава ограничаване на връщане на кадрова служба на бивши военнослужещи напуснали МО преди повече от 3 години.

Никъде не са изложени мотиви за тази промяна.

Тази промяна би била по скоро в ощърб на въоръжените сили отколкото в полза. Ограничава се възможността на лица изпълнявали кадрова военна служба с ценен опит и ненуждаещи се от допълнително инвестиране в тях да се завърнат в армията.

Предложение от Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България

Чл. 26, т. 29 се променя така: осъществява сътрудничество с военно-патриотични съюзи, неправителствени организации със сфера на дейност в сигурността и отбраната, сдружения на военнослужещи, резервисти, запасни, ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали, създадени като юридически лица за осъществяване на общественополезна дейност, които формират българското запасно войнство, и определя формите за провеждането на военно-патриотичното възпитание.

Чл. 226м. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.)

(1) (Доп. - ДВ, бр. 20 от 2012 г., в сила от 10.06.2012 г.) Министърът на отбраната може да подпомага военно-патриотични съюзи, неправителствени организации със сфера на дейност в сигурността и отбраната, сдружения на военнослужещи, резервисти, запасни, ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали, създадени като юридически лица за осъществяване на общественополезна дейност, като им оказва финансова или материална помощ.

Допълнение към чл. 226м, ал. 1 Създава се второ изречение „Тези съюзи, организации и сдружения формират с акт на министъра на отбраната българското запасно войнство с всички права и задължения по този и други закони.“

Мотиви – Въвеждането на тази изрична уредба в ЗОВСРБ ще даде възможност на посочените съюзи, организации и сдружения да регулират по-добре взаимоотношенията си както с Министерството на отбраната, така и по между си. Приемането й в закон ще позволи нейното по-нататъшно развитие в българското законодателство, както и в други документи. Това ще улесни идентифицирането на целевата група, на която министърът на отбраната оказва подкрепа. Като част от запасното войнство тези юридически лица за осъществяване на общественополезна дейност ще имат по-сериозни ангажименти при реализиране на утвърждаваните ежегодно от министъра на отбраната „Приоритети на Министерството на отбраната в областта на военно-патриотичното възпитание и сигурността и отбраната.“

С уважение

Генерал от запаса Златан Стойков, председател на СОСЗР

22.07.2025 г.

София

Настяваме за промяна в закона, която да даде възможност на редниците да служим до навършване на пенсионна възраст, както останалите категории военнослужещи и служители в гражданския сектор.Това ще гарантира дългосрочна перспектива и сигурност за най-масовата категория военнослужещи, която в момента е ощетена и поставена в неравностойно положение. Ограничаването на срока за служба води до преждевременно освобождаване на подготвени и обучени кадри – в ситуация на сериозен недостиг в системата на отбраната.Губият се хора, вложили години усилия и опит, а същевременно не ни се предоставя възможност за пенсия по служебен път. Това е несправедливо както към нас, така и към армията като структура.

В доклада за въздействието се прави паралел и със закона за МВР, без обаче, да се споменава, че в ЗМВР изрично е регламентирано:

"Чл. 187. (1) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.

Чл. 179. (1) На държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение."

Предлагам същите текстове да бъдат заложени и в ЗОВСРБ.

§ 38. В чл. 194 се правят следните изменения:

"Ал. 5 се изменя така:

„(5) Служебното време над нормалната му продължителност до общата продължителност по ал.2 НЕ се компенсира с намалено служебно време.“

Цитирам и ал. 2:

"Общата продължителност на служебното време на военнослужещия в денонощие не може да надвишава с повече от една втора нормалната дневна продължителност на служебното време."

Така разписаните алинии, дават право на командирите/началниците по своя преценка да увеличат общата продължителност на служебното време за (всяка) една седмица до 60 часа (по до 12 часа всекидневно).



А с отмяната на ал. 8 от същия член, се премахва задължителнието за отчитане и компенсиране на допълнителните до 4 часа дневно извън нормалната продължителност или до 20 часа седмично.



Освен това, при 12 часа обща продължителност на служебното време за един ден, не може да се осигури задължителната 12 часа междудневна почивка (тъй като времето за пътуване от и до работното място е повече от 1 секунда, а то не може да се смята за почивка). 

В допълните към (евентуално) 60те часа от понеделник до петък, спокойно може да има и 24 часово дежурство от събота до неделя (с компенсация от 16 часа). 



Освен това, трябва да се обърне внимание и на промяната на чл. 210:

§ 53. Член 210 се изменя така:

„Чл.210. Военнослужещите имат право на минимална непрекъсната междудневна почивка от 12 часа и минимална непрекъсната междуседмична почивка с продължителност 36 часа. Когато почивката не може да се ползва поради служебни причини, на военнослужещите се предоставя съответна почивка във време, определено от командира или началника, доколкото друго не е предвидено в този закон.“,



което регламентира продължителността на минималната междудневна почивка и намалява с 12 часа минималната междуседмична почивка (нима ще се увеличи в някакъв бъдещ момент работната седмица от 5 на 6 дни?) 

Ние и без това сме с официално най-дългото работно време в ЕС (по данни на ЕК), при средно 36 часа седмично в ЕС. 

В AD-45 e посоченo, че официално работното време на щабовете на НАТО е 38 часа седмичнно.

В допълнение на всичко дотук, българските военнослужещи вече полагат поне по 4ч. неотчетен, некомпенсиран и незаплатен труд, явявайки се 2ч. преди 24-часовото дежурство и оставайки поне още толкова след края му. Всичко това е официално заповядано със заповедта за разпределение на времето на формированието, и присъства в плановете на дежурните.

Какво се случва с военнослужещите, които са на сумарно отчитане на служебото време? По колко 24-часови дежурства ще дават те месечно? 10? 11?

Докладът за въздействието НЕ изследва въздействието върху здравето и мотивацията на военнослужещите.

Таблицата за съответствие с европейското законодателство е неточна и подвеждаща. Как точно изчилихте това: "средното работно време за всеки седемдневен период, включително извънредния труд, не надвишава 48 часа."

В момента в ЗОВСРБ не съществува понятие "средно работно време", а видно от предвидените промени, общата продължителност на служебното време (до 60 часа седмично според чл. 194, ал. 2), ще се заплаща все едно е нормална продължителност.

Казано по-просто, ще работим по 60 часа седмично, а ще ни се плаща като за 40. И всичко ще е законно.

В момента европейското законодателство (а също и КТ и КСО) разрешават обща продължителност на работното време до 60 часа, при изрично съгласие на работещия и при неизменно заплащане на всеки отработен час.

Това, което евротейското законодателство не разрешава, е да работиш/служиш от понеделник до петък по 12 часа дневно, и после да дадеш едно 24-часово дежурство събота за неделя (още по-малко от тези 24 часа, да бъдат компенсирани само 16ч.).

Както е писал друг коментиращ, преди мен, "математиката не излиза".

Считам, че вследствие на вече съществуващите и въвежданите сега рестрикции спрямо военнослужещи и същественото засягане и ограничаване на граждански и трудови права на военнослужещите по време на изпълнението на военната служба, следва да се даде възможност за военнослужещите, прослужили 20-25 и повече години, при необходимост от освобождаване от военна служба, вследствие на настъпила негодност поради заболяване (увреждане), да придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в пълен размер, независимо от изискващата се възраст по чл. 69 от КСО .

В случай на такъв неблагоприятен резултат от изпълнение на военната служба и:

- тенденцията за повишаване изискващата се възраст за придобиване право на пенсия от военнослужещите;

- създадените привилегии за част от военнослужещите да получават пенсия и заплата, която ще продължи още няколко години;

- законовата възможност определени категории военнослужещи, като пилоти, подводничари, парашутисти и др., да получават пенсиия и заплата в период от почти 10 години и други,

поставят в дискриминационно положение хората, за които военната служба се е развила в неблагоприятна за тях и семействата им посока, а именно – физическа/психическа невъзможност или силно ограничена възможност за полагане на труд.

Несправедливо е, с оглед посочените доводи, военнослужещи изпълнили почти на 100 % изискванията за придобиване на право на пенсии за осигурителен стаж и възраст, да се отнема възможността за достойно приключване на военната служба и за определен период от време да бъдат оставени на произвола на съдбата, с инвалидна или липса дори на инвалидна пенсия, само защото вече са ненужни на системата.

С оглед вероятността на такива събития и реално пренебрежимият им брой спрямо правото на пенсия и заплата за голям брой категории военнослужещи – хиляди, имат право на пенсия и заплата от 45-47 г. до 55 г., финансовата тежест за държавата би била пренебрежимо малка и непропорционална спрямо заявените и декларирани в закони и прокламирани в редица стратегии, доктрини и визии, възвишен статут и обществено засвидетелствано уважение към военнослужещите.

Поради тези съображения, предлагам да се създаде разпоредба в чл. 227 от ЗОВС, със следното примерно съдържание: „Когато военнослужещият е прослужил 20 (25) и повече години и е освободен като негоден за военна служба поради заболяване или увреждане, придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в пълен размер, независимо от изискващата се възраст по чл. 69 от КСО.“

         Конституцията на Република България, която според чл. 5 е върховен закон и останалите закони не могат да и противоречат, изрично посочва в чл. 16 - „Труда се гарантира и защитава от закона“ , а в чл. 48 е още по- недвусмислена- „Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.“

      Както Ви е известно, на следващо място след Конституцията са международните договори, които веднъж ратифицирани от нашата страна и обнародвани в Държавен вестник, имат примат пред националното ни законодателство. В тази връзка, чл. 23 от Всеобщата декларация за правата на човека в своя чл. 23 постановява: “ Всеки човек има право на труд, на свободен избор на работа, на справедливи и благоприятни условия на труда, както и на закрила срещу безработица.“, а Хартата основните права на Европейският съюз в чл. 15 – „Свобода на избор на професия и право на труд, ал. 1 постановява, че„ всеки има право да работи и да упражнява свободно избрана или приета професия“.

        Както Ви е известно, други международни договори гарантиращи правото на труд са Международен пакт за икономически, социални и културни права(чл. 6, 7, 8), Европейската социална харта (чл. 1), както и редица конвенции на Международната организация на труда. (№122/1964; №87/1948, №98/ 1949 г. , №111/ 1958 г.)

  Безумицата " Кадрови военнослужещ с особен статут" е вредна, категорично дискриминационна и недопустимо защото в чл. 57 на Конституцията е написано ясно: „Основните права на гражданите са неотменими“.

А в конкретния случай конституционно и международно гарантирани права са отменени с подзаконов норматив – приетия на 23.04.1999 г. Правилник на вече отменения ЗОВС.

Предлагам: Статута на курсантите да бъде приведен в съответствие с Конституцията и те да бъдат признати за кадрови военнослужещи с всички полагащи им се трудови и осигурителни права.

Наистина промените касаещи компенсациите след дежурство са много несправедливи и  демотивиращи за хората, които даваме 24 часови дежурства. Ако се отнема единия от полагащите се компенсационни дни, то би трябвало да бъде изплатен в парична равностойност. Това е единственото честно и справедливо решение от гледна точка на хората, които даваме дежурства. Ако в МО не могат да се отделят финансовите средства за по-платени дежурства, то не трябва да се пипат компенсациите! 

В § 17 за чл. 98, текстът "IV-степен" да се замени с "четвърта степен".

Мотиви: Уеднаквяване на терминологията в целия Закон (чл. 93 и чл. 95).  

В така предложената промяна се създава предпоставка при кръводаряване в Четвъртък, Петък или през Уикенда, полагащите се дни за почивка да се ползват във времето в което се ползва полагащата се междуседмична почивка. Тоест за един и същи период ще се ползват два вида почивка което е недопостимо и неправилно. 

Правни 

Военнослужещите могат да оспорват ползването на два вида почивка за един и същи период! 

Морална демотивация и загуба на кръводарители 

Съществува риск военнослужещите да отказват кръводаряване ако дните за кръводаряване не съвпадат с периода Понеделник-Сряда!  

В заключение 

Съгласно:

НАРЕДБА ЗА РАБОТНОТО ВРЕМЕ, ПОЧИВКИТЕ И ОТПУСКИТЕ

                         Раздел III.

               ДРУГИ ВИДОВЕ ОТПУСКИ



Чл. 50. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работникът и служителят имат право на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за деня на съответното събитие и за следващия го работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползува в първите 2 работни дни след нея. 

Предвид на изложеното до тук предлагам следната промяна: 

§ 46. В чл. 202, ал.1, т. 2 (ново) думите  „два дни след него“ се заменят с „ два работни дни непосредствено след него“. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползува в първите 3 работни дни след нея.

Така предложените промени за компенсиране на дежурствата са опит за създаване на нов дял от математиката.

И КТ и ЗОВС регалментират 40 часова седмица при 8 часов работен ден. 24 часов наряд е три работни дни слети. Толкоз. Или някой трябва да докаже, че в делник 8+8 е 24, а в почивен ден а 16( така де) е пак 24. В тази вселена и при тези условия - не е.

Може да се възприеме, ако ден се компенсира и се изплаща един надник за другия полагам ден. Но пак не е ОК, защото възнагражденията така се сближиха , че ако редник даде три наряда а взодния му един - току виж в края на месеца по фиш взел повече. Хвала ти вера за 5 години военно училище и двете висшета.....

Проблема е , че не се решава истинския гаден проблем - МАСОВОТО И БЕЗОЧЛИВО ЗЛОУПОТРЕБЯВАНЕ С БОЛНИЧНИ. 

Автора на тази идея или съвсем е загубил връзка със строя и хората в него, или никога не е бил там. 

Ако се приемат промените, даже и отговорните хора ще си кажат; "Тези два месеца съм дал 5 наряда. Ощетиха ме с 5 дни. Ами ще си ги взема като болничен."

Бъдете сигурни - ще ги направи. И т когато той/ тя го реши а не по преценка на началника.

Предлагам: Премахнете от така предложените изменения всички, касаещи компенсирането на дежурствата. Само ще озлоби хората и ще внесе още повече хаос в работата. 

 „Чл. 198в. (1) Когато платеният годишен отпуск по чл. 197, ал. 1 и 2 или част от него не е ползван до изтичане на три години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.

 (2) Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 198б, ал. 3 правото на военнослужещия на ползването му се погасява по давност след изтичане на три години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.“.

Така формулиран чл. 198в е „тълкувателен“, за по-голямата част от „читателите“!

Предлагам с цели избягване на спорове и излишно напрежение , създаването на параграф(§) с пореден №…

„Военнослужещите, които към датата на влизане в сила на този закон имат неизползван платен годишен отпуск от предходни календарни години, запазват правото си да го използват или да получат парично обезщетение при освобождаване от военна служба.“

Моля да се вземе в предвид неравенството при пенсиониране за войнишкият състав. При така действащият закон може да служи до пределна възраст 49г, но пределната възраст за служба не е пенсионна. Нека се промени така закона, че всички категории военнослужещи, да могат да служат до пенсионна възраст.

Гледам парада на 6 май и си викам - има ли поне един от всичките тия началници, командващи, директори и т.н.на трибуната, поне един на който сина или дъщерята да са във военно училище?

Има си хас. Те ако не знаят за какво става дума, кой? Как ще си пуснат децата в безумицата " Кадрови военнослужещ с особен статут" ?.

Гледам на сайта на МО днес - хвалят се "29 военнослужещи от НВУ с 3 броя техника също се включиха в гасенето " Ако не дай си Боже сега пострада курсант,  ще го лекуват и толкова. Няма обезщетение.  След време ще трябва да си плати осигуровките за това че е гасил пожари по време на сесия, та да му се зачета за стаж.

Курсанта е най-безправното същество в системата и това се поддържа от години умишлено и с непробиваема упоритост. Резултат - няма кандидати. Ами няма и да има, много ясно.

Но ако това е съзнателно търсен резултат, значи говорим за диверсия, саботаж и подриване отбранителната способност на страната. А това вече е от компетентността на едни други структури.

Предлагам : с насоящите промени изрично да се реши един път завинаги въпроса със статута на курсантите по разумен начин и те да бъдат определени като кадрови военнослужещи с всички полагащи им се трудови и осигурителни права.

• Как е възможно до днес да се насърчава използването на отпуски за 2024 и 2025г., а изведнъж да се предлага да изгорят неизползваните отпуски от преди 2022г.? Това не само звучи нелогично, но изглежда и като подигравка с хората, които винаги са били отговорни и коректни.

• Натрупаните отпуски не са резултат от лично желание, а от системен недостиг на персонал и непрекъснат работен процес. Задачите не спират, а хората просто нямат възможност да ползват правото си на почивка.

• При дежурства, в които човек спи едва по два-три часа, е невъзможно на следващия ден да бъде пълноценен и ефективен на работа. Това изтощение не може да бъде компенсирано с думи или обещания.

• Ако не можете допълнително да мотивирате хората да работят, то поне не ги демотивирайте с подобни решения. Уважението и признателността започват от действията, не от формалните правила.

"Предлага се и отмяна на параграф § 7 ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗОВСРБ (ДВ, бр. 38 от 2020 г., в сила от 24.04.2020 г.), чрез който пределната възраст за военна служба на военнослужещите, които към датата на влизането в сила на този закон са упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на Кодекса за социално осигуряване, в интерес на службата може да бъде удължена до три години по решение на министъра на отбраната след мотивирано предложение по команден ред. Отмяната на посочената норма ще осигури еднакви възможности за военна служба на всички военнослужещи."

"Еднакви възможности за военна служба на всички военнослужещи" отдавна не съществуват!

Как ще мотивирате военнослужещите (около 80-90%), които ще придобият право на пенсия при навършване на възраст 55 г., при условие, че има военнослужещи, които получават пенсия и заплата от 2016 г. до днес, и ще пръдължат още дълги години?

Равнопоставени ли са военнослужещите, ако една категория военнослужещи се пенсионират на възраст 44 г. и 4 м. (към 2025г.) и ще продължат да служат до 55 г. (пределна възраст) с пенсия и заплата, спрямо тези, които ще могат да се пенсионират едва на възраст 55 г. и няма да имат възможност и един ден дори да получават пенсия и заплата в редиците на БА?

Това ли трябва да е мотивацията за служба в БА?

Предлагам:

Да се прецезира пределната възраст за военнослужещите упражнили правото си на пенсия, като за тези упражнили правото си на пенсия по чл. 69 ал. 4 от КСО, да бъде 45 г., а за упражнилите правото си на пенсия по чл.69 ал. 1, да бъде 55 г.

Мотиви:

Еднакви възможности за военна служба на всички военнослужещи.

В проекта липсва нещо много съществено – преходна разпоредба, установяваща гратисен период за ползването на акумулирания, неизползван платен годишен отпуск. Липсата на такава разпоредба би довела до множество негативни последици:

Правни

Военнослужещите могат да оспорят по съдебен ред отказа за отпуск или обезщетение, ако са натрупали отпуски в предходни години, които не са успели да ползват поради служебна необходимост, недостиг на личен състав, участия в мисии и др.

Финансови последици

При съдебно признати права за обезщетение за отпуски (вкл. стари), МО ще бъде задължено да изплати значителни суми със задна дата, в повечето случаи с лихви и съдебни разноски.

Морална демотивация и загуба на доверие

Отнемане на натрупан отпуск (включително не изплащането на обезщетение при освобождаване от военна служба) ще се възприеме от военнослужещите като наказание. Ще се създаде усещане за непредвидимост, липса на диалог и непоследователна кадрова политика, което ще влоши мотивацията за оставане на служба и съответно ще увеличи броя на вакантните длъжности.

Административен и кадрови хаос

При осъзнаване, че отпуските ще „изгорят“, военнослужещи ще искат ползване на отпуск в отклонение на установените графици; ще поискат обезщетения и предсрочно освобождаване от военна служба, което би могло да доведе до нарушаване на бойната готовност и недостиг на личен състав на ключови длъжности (общоизвестен факт е кои са военнослужещите с най- голям брой дени неползван отпуск).

На следващо място, цитираната в мотивите за изменение и допълнение на ЗОВСРБ, Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година, по никакъв начин не задължава установяването на давност, след изтичането на която правото на отпуск се погасява. Нещо повече, в чл. 7, ал. 2 от цитирания документ, изрично е установена възможността при прекратяване на трудовото правоотношение (в случая договора за военна служба) платен годишен отпуск може да се замества с финансово обезщетение.

В заключение

Въвеждането на давност за платения отпуск без гратисен период или преходна защита е не само юридически спорно, но и организационно опасно и морално уязвимо. Една кратка и разумна преходна клауза (напр. до края на 2027 г.), в голяма степен би отговорила на изброените по-горе рискове.

Предвид на изложеното до тук, предлагам следната преходна разпоредба:

§ ... (нов)

Военнослужещите, които към датата на влизане в сила на този закон имат неизползван платен годишен отпуск от предходни календарни години, запазват правото си да го използват или да получат парично обезщетение при освобождаване от военна служба в срок до 31 декември 2027 г., независимо от срока по чл. 198в.

Мотиви:

Защита на придобити права

Натрупаният отпуск представлява придобито право на военнослужещите. Премахването му с обратна сила без възможност за компенсация би било в разрез с принципа на правна сигурност.

Предвидимост и плавен преход.

Преходният срок до 31.12.2027 г. осигурява достатъчно време за:

Ползване на отпуск от военнослужещите;

Планиране на служебната дейност от командирите;

Равномерно разтоварване на натрупаните дни;

Предотвратяване на масови жалби и съдебни спорове;

Липсата на преходна клауза може да доведе до съдебни спорове за нарушено право на обезщетение, което допълнително ще натовари МО.

РЕШЕНИЕ № 12 ОТ 11 НОЕМВРИ 2010 Г. ПО КОНСТИТУЦИОННО ДЕЛО № 15 ОТ 2010 Г.

Обн. ДВ. бр.91 от 19 Ноември 2010г.

това е достатъчно.

Ако някой реши да пипа старите отпуски, може Висшия адвокатски съвет да му гласува пожизнен дивидент:-)

Такава жътва ще им отвори :-)