Профил на ВОЙНИК

1. По отношение на пределната възраст - трябва редник и ефрейтор да могат до служат до пенсионна възраст. Така или иначе ежегодно покриваме физически нормативи, според възрастовата група, правим медицински прегледи. Който не ги покрива - да бива освобождаван от военна служба. И сега има такива изисквания. Но при положение, че човек е във форма, не виждам проблем да служи като войник до 55 г. И сержантът, както и офицерът има вероятност да не са в състояние да изпълняват служебните си задължения над 49 г. възраст. Голяма демотивация за войника е да излезе от системата на 49 г., започнал примерно на 23-24 г., отдал голяма част от най-активната си възраст за армията и поради факта, че за него няма сержантско място (да се разбира обаждане), да излезе след толкова години, на средна възраст в т.нар. „цивилизация„.

2. Отпуските - през всичките тези години (кой с повече стаж, кой с по-малко), поради недостиг на личен състав, или друга невъзможност да ползваш платения си годишен отпуск, са се натрупали неизползвани такива. Не при всеки са се пазели с цел изплащане при евентуално напускане. Това знаем, че е прийом най-вече при офицерите преди пенсия. Предлагам промените да влязат в сила от новата 2026 г., а натрупаната до момента отпуска, при невъзможност да бъде използвана до 3 години, не да изгуби давност, а да бъде заплатена.

3. Компенсации след дежурство - новите предложения са за намаляване на почивките. Единствено при евентуално заплащане на извънреден труд би могло да се компенсира отделеното лично време от страна на военослужещите. При положение, че голяма част живеят далеч от местоработата си и пътуват ежедневно (особено при военнослужещи, които са само на 24 часови дежурства), при намаляване на почивките и увеличаване на разходите за път, едва ли ще има мотивиран личен състав, който да полага нощен труд, в студ, в пек, рискувайки здравето си, често в не дотам добри условия на труд.