Министерски съвет
Портал за обществени консултации
Моите коментари
Предложение:
Чл. 8 от Инструкция № И-4 да се допълни с две нови алинеи:
Чл. 8, ал. 8 (нова) Временен пропуск се издава на българските и на чуждестранните военнослужещи и цивилни служители, заемащи длъжности в Центъра за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия.
ал. 9 (нова) Временните пропуски по предходната алинея се издават за целия период на назначението.
Мотиви:
Със сега действащата разпоредба на чл. 8, ал. 1 от Инструкция № И-4 на министъра на отбраната от 28.09.2020 г. за пропускателния режим в сградите на Министерството на отбраната, военнослужещите и цивилните служители (в това число и военнослужещи от страни-членки на НАТО), назначени/командировани в Центъра за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия (CMDR COE), на практика са лишени от достъп до медицинско и стоматологично осигуряване, а българските военнослужещи са лишени и от вещево осигуряване.
Отказът за издаване на временни пропуски е мотивиран с липсата на функционални задължения, които налагат влизане в сградата на МО-2, което не отговаря на действителността. Служителите на CMDR COE изпълняват множество задачи по искане за съдействие, изпратени от различните структури на Министерството на отбраната и формирования на Българската армия, настанени в сградата на бул. „Тотлебен“ № 34 (МО-2). Липсата на издадени временни пропуски налага многократно подаване на заявления за еднократен достъп до сградата, което е излишна административна тежест.
На следващо място служителите на CMDR COE имат задължения, произтичащи от разпоредбите на Наредба № Н-6 от 13.02.2018 г. за военномедицинска експертиза, които налагат посещения на медицинския пункт, разположен в сградата на МО-2. Със заповед на началника на Военно-медицинска академия от 2015 г., медицинското осигуряване на CMDR COE е възложено на медицинския пункт, разположен в сградата на Министерството на отбраната, намираща се на бул. „Тотлебен“ № 34.
Със заповед на министъра на отбраната ОХ – 95 от 2022 г., вещевото осигуряване на военнослужещите от CMDR COE се осъществява от Звено за осигуряване бул. Тотлебен, МО-2. Невъзможността за достъп до военния магазин в сградата на МО-2, поставя военнослужещите от Центъра в положение на невъзможност да спазват установените изисквания за носене на униформеното облекло, което е тяхно задължение.
И не на последно място, липсата на издадени временни пропуски за сградата на МО-2 възпрепятства получаването на служебната поща и получаването на документи, съдържащи класифицирана информация от съответните регистратури в сградата.
Следва да се има предвид, че отказът за издаване на временни пропуски за достъп до МО-2 влиза в противоречие с разпоредбите на няколко основополагащи документи на НАТО, в това число:
Цитираните документи са ратифицирани по реда, установената с чл. 85, ал. 1 от Конституцията и съгласно чл. 5, ал. 4, са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
Предложение:
Чл. 8 от Инструкция № И-4 да се допълни с две нови алинеи:
Чл. 8, ал. 8 (нова) Временен пропуск се издава на българските и на чуждестранните военнослужещи и цивилни служители, заемащи длъжности в Центъра за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия.
ал. 9 (нова) Временните пропуски по предходната алинея се издават за целия период на назначението.
Мотиви:
Със сега действащата разпоредба на чл. 8, ал. 1 от Инструкция № И-4 на министъра на отбраната от 28.09.2020 г. за пропускателния режим в сградите на Министерството на отбраната, военнослужещите и цивилните служители (в това число и военнослужещи от страни-членки на НАТО), назначени/командировани в Центъра за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия (CMDR COE), на практика са лишени от достъп до медицинско и стоматологично осигуряване, а българските военнослужещи са лишени и от вещево осигуряване.
Отказът за издаване на временни пропуски е мотивиран с липсата на функционални задължения, които налагат влизане в сградата на МО-2, което не отговаря на действителността. Служителите на CMDR COE изпълняват множество задачи по искане за съдействие, изпратени от различните структури на Министерството на отбраната и формирования на Българската армия, настанени в сградата на бул. „Тотлебен“ № 34 (МО-2). Липсата на издадени временни пропуски налага многократно подаване на заявления за еднократен достъп до сградата, което е излишна административна тежест.
На следващо място служителите на CMDR COE имат задължения, произтичащи от разпоредбите на Наредба № Н-6 от 13.02.2018 г. за военномедицинска експертиза, които налагат посещения на медицинския пункт, разположен в сградата на МО-2. Със заповед на началника на Военно-медицинска академия от 2015 г., медицинското осигуряване на CMDR COE е възложено на медицинския пункт, разположен в сградата на Министерството на отбраната, намираща се на бул. „Тотлебен“ № 34.
Със заповед на министъра на отбраната ОХ – 95 от 2022 г., вещевото осигуряване на военнослужещите от CMDR COE се осъществява от Звено за осигуряване бул. Тотлебен, МО-2. Невъзможността за достъп до военния магазин в сградата на МО-2, поставя военнослужещите от Центъра в положение на невъзможност да спазват установените изисквания за носене на униформеното облекло, което е тяхно задължение.
И не на последно място, липсата на издадени временни пропуски за сградата на МО-2 възпрепятства получаването на служебната поща и получаването на документи, съдържащи класифицирана информация от съответните регистратури в сградата.
Следва да се има предвид, че отказът за издаване на временни пропуски за достъп до МО-2 влиза в противоречие с разпоредбите на няколко основополагащи документи на НАТО, в това число:
Цитираните документи са ратифицирани по реда, установената с чл. 85, ал. 1 от Конституцията и съгласно чл. 5, ал. 4, са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
Моите коментари
Моите коментари
В проекта липсва нещо много съществено – преходна разпоредба, установяваща гратисен период за ползването на акумулирания, неизползван платен годишен отпуск. Липсата на такава разпоредба би довела до множество негативни последици:
Правни
Военнослужещите могат да оспорят по съдебен ред отказа за отпуск или обезщетение, ако са натрупали отпуски в предходни години, които не са успели да ползват поради служебна необходимост, недостиг на личен състав, участия в мисии и др.
Финансови последици
При съдебно признати права за обезщетение за отпуски (вкл. стари), МО ще бъде задължено да изплати значителни суми със задна дата, в повечето случаи с лихви и съдебни разноски.
Морална демотивация и загуба на доверие
Отнемане на натрупан отпуск (включително не изплащането на обезщетение при освобождаване от военна служба) ще се възприеме от военнослужещите като наказание. Ще се създаде усещане за непредвидимост, липса на диалог и непоследователна кадрова политика, което ще влоши мотивацията за оставане на служба и съответно ще увеличи броя на вакантните длъжности.
Административен и кадрови хаос
При осъзнаване, че отпуските ще „изгорят“, военнослужещи ще искат ползване на отпуск в отклонение на установените графици; ще поискат обезщетения и предсрочно освобождаване от военна служба, което би могло да доведе до нарушаване на бойната готовност и недостиг на личен състав на ключови длъжности (общоизвестен факт е кои са военнослужещите с най- голям брой дени неползван отпуск).
На следващо място, цитираната в мотивите за изменение и допълнение на ЗОВСРБ, Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година, по никакъв начин не задължава установяването на давност, след изтичането на която правото на отпуск се погасява. Нещо повече, в чл. 7, ал. 2 от цитирания документ, изрично е установена възможността при прекратяване на трудовото правоотношение (в случая договора за военна служба) платен годишен отпуск може да се замества с финансово обезщетение.
В заключение
Въвеждането на давност за платения отпуск без гратисен период или преходна защита е не само юридически спорно, но и организационно опасно и морално уязвимо. Една кратка и разумна преходна клауза (напр. до края на 2027 г.), в голяма степен би отговорила на изброените по-горе рискове.
Предвид на изложеното до тук, предлагам следната преходна разпоредба:
§ ... (нов)
Военнослужещите, които към датата на влизане в сила на този закон имат неизползван платен годишен отпуск от предходни календарни години, запазват правото си да го използват или да получат парично обезщетение при освобождаване от военна служба в срок до 31 декември 2027 г., независимо от срока по чл. 198в.
Мотиви:
Защита на придобити права
Натрупаният отпуск представлява придобито право на военнослужещите. Премахването му с обратна сила без възможност за компенсация би било в разрез с принципа на правна сигурност.
Предвидимост и плавен преход.
Преходният срок до 31.12.2027 г. осигурява достатъчно време за:
Ползване на отпуск от военнослужещите;
Планиране на служебната дейност от командирите;
Равномерно разтоварване на натрупаните дни;
Предотвратяване на масови жалби и съдебни спорове;
Липсата на преходна клауза може да доведе до съдебни спорове за нарушено право на обезщетение, което допълнително ще натовари МО.