Профил на Марина Василева

Уважаеми г-н Министър,

С настоящото становище изразявам подкрепа за основната посока на предложения ЗИД на ЗЗРК. Необходимостта от тази реформа е безспорна, тъй като действащият модел на финансиране и управление на държавните културни институти е достигнал своите структурни ограничения и не осигурява нито предвидимост, нито условия за развитие и показва системен дисбаланс, който не може да бъде преодолян без целенасочена законодателна намеса. Именно поради тази причина е от съществено значение предлаганите промени да бъдат прецизирани още на законово ниво, така че да създадат реални условия за развитие, а не единствено нов механизъм за преразпределение на ограничен ресурс. В този контекст формулирам следните ключови бележки и предложения:

На първо място, по отношение на модела на финансиране и категоризация на държавните културни институти, считам, че в законопроекта следва да бъдат по-ясно заложени принципи и гаранции, които да ограничат риска от задълбочаване на съществуващите дисбаланси. Въвеждането на категоризация и нови механизми за разпределение на средства е необходима стъпка, но при липса на компенсаторни механизми съществува риск институти в демографски, икономически и инфраструктурно по-уязвими райони да бъдат поставени в трайно неблагоприятна позиция. В тази връзка е необходимо в бъдещия модел да бъдат изрично разпознати фактори като регионален контекст, достъп до публика, обхват на дейността и обществен ефект.

В същия контекст следва да се отчете, че държавните културни институти не могат да бъдат единственият носител на културната система. Днешният модел ги поставя едновременно в условия на недофинансиране за качествена промяна и на привилегирован достъп до основния ресурс, което създава фалшиво противопоставяне между институционален и независим сектор. Поради това считам за необходимо да се обсъди въвеждането на минимален гарантиран дял за проектно и програмно финансиране извън държавните културни институти, както и целенасочено укрепване на Национален фонд „Култура“ като реален публичен донор.

На следващо място, по § 16 (чл. 23а), смятам, че въвеждането на възможност за възлагане на държавни задачи и изпълнение на национални програми е правилна стъпка, която може да даде нов инструмент за провеждане на културна политика. За да бъде този инструмент ефективен, е необходимо на законово ниво да се въведат минимални гаранции за неговото прилагане, включително ясни критерии, срок, бюджет и очакван обществен резултат. В противен случай съществува риск от непрозрачно пренасочване на ресурс и ограничаване на институционалната автономност.

В тази връзка следва да се изгради по-ясна връзка между стратегическото планиране на културните институти и механизма на държавната задача. Подкрепям въвеждането на стратегически планове и годишни отчети, но считам, че може да се предвиди и подаване от всички директори на културни институти на кратка рамка за приоритетите и дейностите за следващата година, например до 30 август. Това би позволило инструментът „държавна задача“ да се използва като средство за насърчаване на развитие, международна мобилност, нови художествени проекти, интердисциплинарни формати и достигане до публики в региони с ограничен достъп до културно съдържание, а не като инструмент за централизирано влияние.

В същия контекст считам, че в чл. 23а, ал. 3 следва изрично да се уточни, че съвместните продукции включват и взаимодействието между публичния и частния сектор. Подобно уточнение ще насърчи партньорствата между държавните културни институти, независимите организации и професионалните артисти и ще допринесе за изграждането на по-свързана и устойчива културна среда.

По отношение на предвидените изменения в културния календар следва да се гарантира, че те няма да доведат до ограничаване на възможностите за международно участие, професионални пазари и други форми на културно присъствие извън страната, които са ключови за развитието и видимостта на българската култура.

По отношение на регистрите считам, че законопроектът е в правилната посока, но тяхната ефективност ще зависи от начина на прилагане. При регистъра на културните организации следва да се избегне дублирането на данни чрез максимално използване на служебен обмен на информация с публичните регистри. В случай че това не бъде осигурено, срокът за подаване на годишен отчет следва да бъде съобразен със сроковете на годишната финансова отчетност (30 юни) и изтеглен до 15 юли.

При регистъра на професионалните артисти и специалисти в областта на културата ЗИД на ЗЗРК прави важна стъпка спрямо досегашната рамка и отговаря по-добре на реалността на сектора, в който свободните професии и проектната работа са широко разпространени. Но именно защото законът прави тази стъпка, считам, че предназначението на регистъра следва да бъде по-ясно изведено като инструмент за улесняване на достъпа до публични ресурси и програми за подкрепа, като източник на надеждна статистическа информация за изследвания и политики и като средство за оптимизиране на административните процедури в културния сектор. Това е в пълно съответствие и с констатацията в оценката на въздействието, че досегашната рамка не е определяла достатъчно ясно ролята на регистъра като инструмент за формиране, прилагане и оценка на културната политика.

В тази връзка считам, че подходът към заличаването и в двата регистъра следва да бъде преосмислен. В проекта неподаването на годишен отчет води до заличаване както на културните организации, така и на физическите лица. Това придава на регистрите твърде силен санкционен характер и влиза в напрежение с тяхната основна функция като инструмент за картографиране, анализ и наблюдение на сектора. По-удачно решение би било въвеждането на статус „неактивен“, който да позволява запазване на данните и проследимост във времето, без да се губи административната и аналитичната стойност на натрупаната информация. Това е особено важно в културния сектор, където проектната, сезонната и цикличната активност са обичайни и временното отсъствие на отчет не следва автоматично да води до институционално или професионално заличаване от общата картина на сектора.

Считам също, че Министерството на културата следва да публикува ежегоден доклад за динамиката на двата регистъра. При срок за отчет на индивидуалните артисти до 15 май докладът може да бъде публикуван до 30 юни, а при изместване на срока за организациите до 15 юли - съответно до 30 август. Докладът следва да съдържа обобщени данни за сектора, като минимум броя на вписаните лица и организации, тяхното разпределение по изкуства, други релевантни характеристики, както и изводи и предложения за политики и мерки за подобряване на работната среда в сектора в следващ период. По този начин ще се създаде възможност данните от регистрите да имат пряко и навременно отражение върху планирането на мерки и върху изготвянето на проекта за държавния бюджет за следващата година. Без такъв механизъм съществува риск регистрите да акумулират данни, които не се превръщат в управленски решения.

По отношение на използваната терминология считам, че е необходимо допълнително прецизиране. Разбирам логиката за замяна на понятието „културни ценности“ с „културни продукти“, вероятно с оглед избягване на колизия със Закона за културното наследство. В същото време терминът „продукт“ въвежда силно пазарна конотация, която не отразява в пълнота спецификата на културната дейност, особено в областта на сценичните изкуства и нематериалното творчество. Поради това считам за по-адекватно използването на понятието „културно съдържание“, което отразява както процеса на създаване, така и неговото представяне и разпространение, без да редуцира културната дейност до икономическа категория. В този смисъл предлагам съответната замяна да бъде отразена и в дефиницията, като тя се преформулира по начин, който запазва акцента върху художествената, духовната и културната стойност.

Предлагам:

„Културно съдържание“ е резултат от дейност в областта на културата, който има художествена, духовна или културна стойност и е предназначен за създаване, представяне и/или разпространение пред публика.

Същевременно предлаганата дефиниция за „професионална дейност в областта на културата“, обвързана с наличието на специализирани познания, образование и опит, създава риск от прекалено стеснително тълкуване, което не отчита реалната структура на сектора. В практиката значителна част от професионалистите в културата, особено в областта на съвременните изкуства, музикалната индустрия и творческите индустрии, се развиват извън формалните образователни траектории или чрез комбиниране на различни форми на обучение и практика. Поради това считам, че дефиницията следва да бъде прецизирана така, че да отчита не само формалното образование, но и доказуемата професионална дейност и практика като равностоен критерий.

Предложение за редакция на „професионална дейност“:

„Професионална дейност в областта на културата“ е дейност, която се осъществява с цел създаване, изпълнение, разпространение, управление или техническо обезпечаване на културно съдържание и се извършва от лица, притежаващи необходимите знания, умения и/или професионален опит, независимо от начина на тяхното придобиване.

В заключение, подкрепям основната насока на законопроекта, като считам, че чрез допълнително прецизиране той може да се превърне в реален инструмент за по-предвидима, балансирана и устойчива културна политика.

С уважение,
Марина Василева - експерт културни политики