Проект на Наредба за реда за водене на регистъра по чл. 14, ал. 4а от Закона за закрила и развитие на културата

Уважаеми г-н Министър,

Настоящото становище се изразява изрично в контекста на предложения Закон за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, който въвежда нова концептуална рамка за функционирането на регистъра по чл. 14, ал. 4а.

В този смисъл следва да се подчертае, че разглеждането на проекта на наредба извън контекста на предстоящите законодателни изменения би било непълно и би довело до изводи, които не отразяват реалната посока на реформата. Именно законопроектът задава нова логика, включително чрез въвеждането на КИД, параметри като вид заетост, квалификация и годишна отчетност, която следва да бъде водеща при изготвянето на подзаконовата уредба.

В този контекст проектът на наредба не отразява тази промяна, а възпроизвежда вече остарял модел. Това обстоятелство не е само нормативен проблем, а води до по-съществен дефицит, липса на ангажираност към реалните нужди на културния сектор и пропускане на възможността регистърът да се превърне в работещ инструмент както за институциите, така и за самите творци.

Към настоящия момент регистърът е структуриран по-скоро като формален административен механизъм, отколкото като инструмент за политика. Липсва ясно дефиниране на неговите цели и очаквани резултати, което води до риск той да функционира като задължение без реална добавена стойност.

С оглед на това считам за необходимо в рамките на нормативната уредба ясно да бъдат дефинирани целите на регистъра, включително като инструмент за улесняване на достъпа до публични ресурси и програми за финансиране, като източник на надеждни статистически данни за изследвания и политики, както и като средство за оптимизиране на административните процедури в културния сектор.

В тази връзка още в ЗИД на ЗЗРК следва да се предвиди и практическо приложение на регистъра, което да гарантира неговата реална полза. Такива приложения могат да включват използването му при предоставяне на творчески стипендии, идентифициране на секторни нужди чрез анализ на събраните данни, както и разработване и актуализиране на програми за публично финансиране на творци и специалисти на свободна практика. Особено важно е регистърът да бъде разглеждан и като инструмент за противодействие на процесите на депрофесионализация в сектора, чрез създаване на ясни критерии за професионална активност.

Паралелно с това следва да се въведе ясен и ограничен обхват на публичната част на регистъра. С оглед защитата на личните данни и избягване на свръхразкриване на чувствителна информация, публичният достъп следва да бъде ограничен до минимално необходимата информация - име и сфера на дейност. Всички останали данни, включително тези, използвани за анализ и мониторинг, следва да бъдат достъпни единствено за оторизирани длъжностни лица.

С оглед на въвеждането на ежегодно отчитане на дейността до 15 май, считам за необходимо да бъде предвидено и задължение за Министерството на културата да изготвя годишен публичен доклад за функционирането на регистъра. Подобен доклад следва да бъде публикуван в разумен срок, например до 30 юни, и да съдържа информация за броя на вписаните лица, разпределението им по изкуства и тип заетост, както и изводи и предложения за политики и мерки за подобряване на работната среда в сектора в следващ период. По този начин ще се създаде възможност тези изводи и предложения да намерят своето логично и навременно отражение при планирането и изготвянето на проекта за държавния бюджет за следващата година.

Особено съществен остава и въпросът за административната тежест, който е изрично поставен и в рамките на съгласувателната процедура. В този контекст е необходимо регистърът да бъде изграден така, че да минимизира необходимостта от ръчно подаване на информация и да използва в максимална степен данни, налични в други публични регистри. Актуализацията на данните следва да се извършва приоритетно по служебен път чрез интеграция със съществуващи административни системи. Без подобен подход съществува риск регистърът да се превърне в източник на допълнителна административна тежест, без да генерира съответната аналитична и управленска стойност.

В заключение, считам, че проектът на наредба следва да бъде съществено преработен така, че да бъде изцяло приведен в съответствие с предложения закононопроект и да отразява реалните нужди на културния сектор. Само при ясно дефинирани цели, практическа приложимост и минимална административна тежест регистърът може да се превърне в ефективен инструмент за културна политика, а не в формално задължение.

С уважение,
Марина Василева - експерт културни политики

СТАНОВИЩЕ
относно проект на Наредба за реда за водене на регистъра по чл. 14, ал. 4а от Закона за закрила и развитие на културата

Уважаеми г-н Министър,

Българска музикална асоциация представя настоящото становище във връзка с публикувания проект на Наредба за реда за водене на регистъра по чл. 14, ал. 4а от Закона за закрила и развитие на културата.

Още в началото следва ясно да се подчертае, че проектът на наредба е изготвен върху концептуална рамка, която към момента вече е съществено изменена на ниво законопроект. Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на ЗЗРК въвежда нов модел на функциониране на регистъра, който не е адекватно отразен в подзаконовия акт.

С измененията в чл. 15а законодателят допуска вписване чрез код по Националната класификация на професиите и длъжностите или чрез код по Класификацията на икономическите дейности, въвежда параметри като вид заетост, образование и професионална квалификация, както и заменя формалното потвърждаване с реално отчитане на дейността. Тези промени представляват съзнателен опит да се обхване реалната структура на културния сектор, включително и дейности, които не се вписват в традиционния модел на трудово правоотношение.

В този контекст проектът на наредбата не отразява тази еволюция, а възпроизвежда предходна логика. Липсата на изрично включване на КИД, отсъствието на новите параметри и запазването на механизъм за формално потвърждаване създават риск от нормативно и практическо разминаване между закона и подзаконовия акт.

Особено съществено е разминаването по отношение на годишното отчитане. Проектът на наредбата предвижда вписаните лица ежегодно до 31 януари да подават заявление за потвърждаване на вписаните обстоятелства, докато законопроектът въвежда различен подход - ежегодно до 15 май да се подава отчет за дейността през предходната календарна година. Това представлява концептуална промяна - от декларативно потвърждаване към реална отчетност, като неподаването на отчет е обвързано със заличаване от регистъра. В този си вид наредбата е процедурно несъвместима с бъдещия закон и следва да бъде преработена.

От гледна точка на музикалния сектор този проблем има особена тежест. Музикалната индустрия се характеризира с висока степен на самонаети, проектна заетост и смесени форми на професионална реализация. Именно тази реалност налага и включването на КИД като алтернативен механизъм в закона.

Класификацията на икономическите дейности обхваща съществени сегменти от музикалния сектор, включително чрез кодовете 90.11 за дейности по музикално композиране, 90.20 за изпълнителско изкуство, 90.39 за спомагателни дейности и 59.20 за звукозапис и издаване на музика. Същевременно тя е икономическа, а не професионална класификация и не разграничава ясно ключови функции като културен мениджмънт, посредничество, дигитално разпространение, управление на права и специализирани технически дейности.

В тази връзка Българска музикална асоциация счита, че следва да бъде поставен и въпросът за развитието на КИД чрез въвеждане на по-детайлни кодове за дейности по управление в сферата на културата и за специализирани технически дейности, така че да се постигне по-точно отразяване на съвременните културни и творчески индустрии.

Считаме също така за необходимо в рамките на наредбата да бъде въведен функционален подход към описанието на дейностите, който да отчита ролята на лицето в културния процес: създаване, изпълнение, продуциране, управление, разпространение, управление на права и техническа реализация. Без подобна диференциация регистърът рискува да остане прекалено общ и да не изпълни аналитичните си функции.

В допълнение, следва да се отчете и позицията на администрацията на Министерския съвет, според която въвеждането на задължение за пререгистрация и ежегодно подаване на информация представлява съществено ново административно натоварване както за администрацията, така и за вписаните в регистъра физически лица.

В този контекст липсата на синхрон между законопроекта и проекта на наредба не е само нормативен, но и практически проблем. Поддържането на механизъм, който не отчита реалните модели на заетост и не използва пълноценно наличните административни и информационни системи, създава риск регистърът да се превърне в източник на допълнителна административна тежест, без да генерира съответната аналитична и управленска стойност. Ето защо считаме за необходимо при преработката на наредбата да се предвиди максимално използване на данни, събирани по служебен път.

С оглед на изложеното, Българска музикална асоциация предлага следните основни промени: изрично въвеждане на възможност за използване на КИД, добавяне на параметри като вид заетост и квалификация, въвеждане на механизъм за годишен отчет за дейността в съответствие със закона, както и прецизиране на областите на дейност.

Предвид нарастващото значение на културните и творческите индустрии за икономическото развитие на страната и предстоящите политики в областта на културата, дигитализацията и креативната икономика, е от съществено значение регистърът да бъде изграден върху актуална и функционална нормативна основа. Приемането на подзаконов акт, който не е съобразен с направените законодателни изменения и с действителните модели на работа в сектора, би ограничило още в началото неговата приложимост и ефективност.

В заключение, Българска музикална асоциация подкрепя създаването на регистъра като стратегически инструмент за културната политика, но счита, че в настоящия си вид проектът на наредба следва да бъде съществено преработен преди неговото приемане. В противен случай съществува риск да бъде въведен формален механизъм с ограничен обхват, който не може да изпълни целите, за които се създава.

С уважение,
Българска музикална асоциация

При вписването трябват много по-ясни критерии на професионален артист.  Трябва да има изисквания или за диплома свързана с изкуството или за определен брой години стаж, където да може да се събират доказателства за дейност. Дейността не трябва да е свързана с публично финансиране, но също и не трябва да е само учителска. Културна дейност само за забавление, също трябва да има своята отделеност.  Трябва точно и ясно да има място където да се отбележат години на майчинство. Може да изглежда, че 10 години нямаш практика, а реално да си гледал 3 деца през това време. Надявам се, че това в бъдеще ще доведе до нормални и равноправни условия на майчинство в независимия артистичен сектор. Абсолютно не адекватно е да се вписваме всички в категориите които са изброени в направление 1.  По-скоро това трябва да е първата стъпка, след която да можеш да избираш като какво работиш в сектора на културата.  Да не забравяме, че по-вечето хора работят поне 4-5-6 позиции, защото всички пишем проекти, ръководим ги, промотираме, създаваме, преподаваме,  и участваме като изпълнители в проектите на другите. Надявам се след това преброяване, да можем да се борим по-добре за опазването на човешкия ресурс от артисти в България и създадем нормални условия на живот, възможност за отпуски, майчинство и кандидатстване за кредит. Нещо невъзможно в момента за независимите артисти и огранизации в България. 

В така представения проект на наредба не става ясно какви правни последици носи вписването в този регистър.  Понятието „професионален артист/изпълнител“ е непълно и отново не ясно. Не са налични критерии, на които следва да отговаря лицето  „професионален артист/изпълнител“, за да може да се впише в регистъра.  Ако аз съм професионален артист на свободна практика и съм реализирал няколко професионални проекта, но през останалата част от времето работя в частния или публичния сектор в сфера, различна от изкуството, това какъв етикет ми лепва – на професионалист или аматьор?  

Към ИА НФЦ има създаден публичен регистър по глава четвърта от Закона за филмовата индустрия,в който се вписват независимите продуценти. Те следва ли да се вписват и тук и не се ли създава по този начин колизия?