Проект на Наредба за реда за водене на регистъра по чл. 14, ал. 4а от Закона за закрила и развитие на културата

СТАНОВИЩЕ
относно проект на Наредба за реда за водене на регистъра по чл. 14, ал. 4а от Закона за закрила и развитие на културата

Уважаеми г-н Министър,

Българска музикална асоциация представя настоящото становище във връзка с публикувания проект на Наредба за реда за водене на регистъра по чл. 14, ал. 4а от Закона за закрила и развитие на културата.

Още в началото следва ясно да се подчертае, че проектът на наредба е изготвен върху концептуална рамка, която към момента вече е съществено изменена на ниво законопроект. Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на ЗЗРК въвежда нов модел на функциониране на регистъра, който не е адекватно отразен в подзаконовия акт.

С измененията в чл. 15а законодателят допуска вписване чрез код по Националната класификация на професиите и длъжностите или чрез код по Класификацията на икономическите дейности, въвежда параметри като вид заетост, образование и професионална квалификация, както и заменя формалното потвърждаване с реално отчитане на дейността. Тези промени представляват съзнателен опит да се обхване реалната структура на културния сектор, включително и дейности, които не се вписват в традиционния модел на трудово правоотношение.

В този контекст проектът на наредбата не отразява тази еволюция, а възпроизвежда предходна логика. Липсата на изрично включване на КИД, отсъствието на новите параметри и запазването на механизъм за формално потвърждаване създават риск от нормативно и практическо разминаване между закона и подзаконовия акт.

Особено съществено е разминаването по отношение на годишното отчитане. Проектът на наредбата предвижда вписаните лица ежегодно до 31 януари да подават заявление за потвърждаване на вписаните обстоятелства, докато законопроектът въвежда различен подход - ежегодно до 15 май да се подава отчет за дейността през предходната календарна година. Това представлява концептуална промяна - от декларативно потвърждаване към реална отчетност, като неподаването на отчет е обвързано със заличаване от регистъра. В този си вид наредбата е процедурно несъвместима с бъдещия закон и следва да бъде преработена.

От гледна точка на музикалния сектор този проблем има особена тежест. Музикалната индустрия се характеризира с висока степен на самонаети, проектна заетост и смесени форми на професионална реализация. Именно тази реалност налага и включването на КИД като алтернативен механизъм в закона.

Класификацията на икономическите дейности обхваща съществени сегменти от музикалния сектор, включително чрез кодовете 90.11 за дейности по музикално композиране, 90.20 за изпълнителско изкуство, 90.39 за спомагателни дейности и 59.20 за звукозапис и издаване на музика. Същевременно тя е икономическа, а не професионална класификация и не разграничава ясно ключови функции като културен мениджмънт, посредничество, дигитално разпространение, управление на права и специализирани технически дейности.

В тази връзка Българска музикална асоциация счита, че следва да бъде поставен и въпросът за развитието на КИД чрез въвеждане на по-детайлни кодове за дейности по управление в сферата на културата и за специализирани технически дейности, така че да се постигне по-точно отразяване на съвременните културни и творчески индустрии.

Считаме също така за необходимо в рамките на наредбата да бъде въведен функционален подход към описанието на дейностите, който да отчита ролята на лицето в културния процес: създаване, изпълнение, продуциране, управление, разпространение, управление на права и техническа реализация. Без подобна диференциация регистърът рискува да остане прекалено общ и да не изпълни аналитичните си функции.

В допълнение, следва да се отчете и позицията на администрацията на Министерския съвет, според която въвеждането на задължение за пререгистрация и ежегодно подаване на информация представлява съществено ново административно натоварване както за администрацията, така и за вписаните в регистъра физически лица.

В този контекст липсата на синхрон между законопроекта и проекта на наредба не е само нормативен, но и практически проблем. Поддържането на механизъм, който не отчита реалните модели на заетост и не използва пълноценно наличните административни и информационни системи, създава риск регистърът да се превърне в източник на допълнителна административна тежест, без да генерира съответната аналитична и управленска стойност. Ето защо считаме за необходимо при преработката на наредбата да се предвиди максимално използване на данни, събирани по служебен път.

С оглед на изложеното, Българска музикална асоциация предлага следните основни промени: изрично въвеждане на възможност за използване на КИД, добавяне на параметри като вид заетост и квалификация, въвеждане на механизъм за годишен отчет за дейността в съответствие със закона, както и прецизиране на областите на дейност.

Предвид нарастващото значение на културните и творческите индустрии за икономическото развитие на страната и предстоящите политики в областта на културата, дигитализацията и креативната икономика, е от съществено значение регистърът да бъде изграден върху актуална и функционална нормативна основа. Приемането на подзаконов акт, който не е съобразен с направените законодателни изменения и с действителните модели на работа в сектора, би ограничило още в началото неговата приложимост и ефективност.

В заключение, Българска музикална асоциация подкрепя създаването на регистъра като стратегически инструмент за културната политика, но счита, че в настоящия си вид проектът на наредба следва да бъде съществено преработен преди неговото приемане. В противен случай съществува риск да бъде въведен формален механизъм с ограничен обхват, който не може да изпълни целите, за които се създава.

С уважение,
Българска музикална асоциация

При вписването трябват много по-ясни критерии на професионален артист.  Трябва да има изисквания или за диплома свързана с изкуството или за определен брой години стаж, където да може да се събират доказателства за дейност. Дейността не трябва да е свързана с публично финансиране, но също и не трябва да е само учителска. Културна дейност само за забавление, също трябва да има своята отделеност.  Трябва точно и ясно да има място където да се отбележат години на майчинство. Може да изглежда, че 10 години нямаш практика, а реално да си гледал 3 деца през това време. Надявам се, че това в бъдеще ще доведе до нормални и равноправни условия на майчинство в независимия артистичен сектор. Абсолютно не адекватно е да се вписваме всички в категориите които са изброени в направление 1.  По-скоро това трябва да е първата стъпка, след която да можеш да избираш като какво работиш в сектора на културата.  Да не забравяме, че по-вечето хора работят поне 4-5-6 позиции, защото всички пишем проекти, ръководим ги, промотираме, създаваме, преподаваме,  и участваме като изпълнители в проектите на другите. Надявам се след това преброяване, да можем да се борим по-добре за опазването на човешкия ресурс от артисти в България и създадем нормални условия на живот, възможност за отпуски, майчинство и кандидатстване за кредит. Нещо невъзможно в момента за независимите артисти и огранизации в България. 

В така представения проект на наредба не става ясно какви правни последици носи вписването в този регистър.  Понятието „професионален артист/изпълнител“ е непълно и отново не ясно. Не са налични критерии, на които следва да отговаря лицето  „професионален артист/изпълнител“, за да може да се впише в регистъра.  Ако аз съм професионален артист на свободна практика и съм реализирал няколко професионални проекта, но през останалата част от времето работя в частния или публичния сектор в сфера, различна от изкуството, това какъв етикет ми лепва – на професионалист или аматьор?  

Към ИА НФЦ има създаден публичен регистър по глава четвърта от Закона за филмовата индустрия,в който се вписват независимите продуценти. Те следва ли да се вписват и тук и не се ли създава по този начин колизия?