Профил на Българска музикална асоциация

СТАНОВИЩЕ

на Българска музикална асоциация

относно проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата

Уважаеми г-н Министър,

Българска музикална асоциация изразява своята силна подкрепа за необходимостта от допълване и надграждане на Закона за закрила и развитие на културата, както и за въвеждането на инструменти за по-детайлно наблюдение, категоризация и модернизиране на системата за финансиране на държавните културни институти, както и за превръщането на регистъра на културните организации и регистъра на професионалните артисти и специалисти в областта на културата в реално работещи инструменти на културната политика. Българската музикална асоциация неколкократно е изпращала предложения до Министерството на културата и до Комисията по култура и медии както относно допълването на чл. 23а, касаещ финансирането на държавните културни институти в областта на сценичните изкуства, така и относно функционирането на регистъра на професионалните артисти и специалисти в областта на културата. 

Поддържаме становището, че съществуващата към момента система и методика на финансиране не е ефективна. Тя не само възпрепятства развитието на културните институти, но и реално ограничава тяхната дейност и изпълнението на обществените им функции. Необходими са промени в областта на държавното финансиране на сценичните изкуства, които да осигурят по-добра предвидимост при планирането на средствата, по-добро управление и възможности за растеж и развитие на културните институти. В тази връзка многократно сме предлагали обвързване на единните разходни стандарти с коефициент към минималната работна заплата, което ще позволи своевременно индексиране на субсидията и ще компенсира влиянието на инфлационните процеси.  Друг ключов елемент за осигуряване на устойчивост на държавните културни институти и създаването на качествени културни продукти, достъпни за публиката в цялата страна, е гарантирането чрез закона на справедливо заплащане на работещите в тях.

По § 4. Създава се чл. 4а

Настоящият законопроект предлага сериозна промяна в системата на финансиране на държавните културни институти, но тази промяна е делегирана на бъдеща наредба, която все още не е публикувана. Това означава, че на този етап се обсъжда бъдещата рамка, но не и реалният механизъм, по който ще се разпределят ресурсите и ще се осъществява наблюдението и оценката на системата. Самият проект изрично предвижда с новия чл. 4а условията и редът за категоризиране на държавните културни институти, тяхното финансиране въз основа на категориите, както и наблюдението, анализът и оценката на дейността им да се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на културата.

Същевременно в закона не са заложени достатъчно ясни параметри и минимални критерии, които да очертаят методологията на категоризация, което може да породи съществени рискове за държавните културни институти. Особено проблематично би било, ако критериите и финансовите последици от категоризацията стъпят основно върху количествени показатели или се ограничат само до социални или само до икономически измерители. При подобен подход малките институти и тези в демографски и икономически по-уязвими региони лесно могат да изглеждат неефективни, не защото не са необходими и не изпълняват своите функции, а защото работят в по-неблагоприятен контекст. При подобен модел може да се очаква навлизане в спирала на отслабване - ограничен ресурс, ограничена численост, редуцирана програма, отслабен екип и в перспектива фактическо свиване на ролята на института. Ето защо е необходимо системата да включва компенсаторни и стимулиращи механизми, които да не фиксират отделни институти в трайно неравностойно положение, а да позволяват развитие в рамките на съответния вид културен институт.

Оценката на въздействие изрично посочва, че въведените категории ще определят стандартите на финансиране и ще влияят пряко върху възнагражденията и осигуряването на заетите в държавните културни институти. Съгласно представените данни около 85% от разходите на тези институти са за персонал. При такъв профил на разходите натискът върху заплащането и кадровата устойчивост е практически неизбежен в случай на ограничаване на публичния ресурс. Съществува опасност от дисбаланс във възнагражденията и текучеството на заетите кадри в културните институти. 

В хипотеза на промяна на модела на финансиране и потенциално намаляване на обема на финансовите средства е от съществено значение да се уточни дали ще бъдат запазени действащите и вече утвърдени от Министерството на културата щатни поименни разписания, както и дали ще бъде въведена нова нормативно определена численост на персонала в зависимост от категорията на съответния институт. Необходимо е също да се изясни предвижда ли се условията на действащите браншови колективни трудови договори и споразумения да бъдат запазени или ще бъде въведена нова система и формула за определяне на възнагражденията по отделните длъжности.

В предложения модел липсва и достатъчно ясен фокус върху човешкия ресурс като основен носител на културния процес, особено в сферата на сценичните изкуства. Предвидените механизми са насочени предимно към публиките, финансовите измерения и регулацията на културния пазар, без да се отчита в достатъчна степен качеството на труд, стандартът на живот и дългосрочното развитие на артистите и специалистите, които работят в тези институции. Това създава опасност да се развива политика на централизация, категоризация и преразпределение на ресурси, без едновременно с това да се провежда политика за развитие на хората, които създават културното съдържание.

При положение че сценичните изкуства са живите изкуства и най-големият им актив са хората, липсата на реален анализ на кадровия потенциал, заетите в момента, тези в предпенсионна и пенсионна възраст, както и подготвящите се кадри, създава предпоставка реформата да бъде въведена без оценка на дългосрочните ѝ ефекти върху устойчивостта на сектора. В този контекст съществува и опасност от задълбочаване на дисбалансите между националните и държавните културни институти, което би довело до концентрация на ресурс в ограничен брой структури. Това от своя страна ще има отражение не само върху текущата дейност, но и върху системата за подготовка на кадри в областта на сценичните изкуства, където броят на обучаващите се е значително по-висок от капацитета на националните институти да ги поемат.

Бъдещият стимул за растеж и за разпределяне на този скъп човешки ресурс из страната ще стане крайно непривлекателен, ако държавните институти бъдат поставени в условия, при които не могат да развиват свободно дейността си, да показват продукцията си в по-широк обхват и да изграждат устойчива перспектива за реализация на кадрите. Косвените щети от подобен модел могат да се окажат по-големи и по-дълготрайни от непосредствените бюджетни ефекти.

Необходимо е следните дейности - турнетата в страната и чужбина, копродукциите и образователните програми, изрично да бъдат разпознати като приоритетни индикатори в системата за категоризация и финансиране на сценичните изкуства.

Следва също така да се изясни дали предлаганите промени в категоризацията биха довели до промяна в статута на държавните културни институти, включително евентуалното им трансформиране в регионални структури и прехвърляне към финансиране от общините. Към настоящия момент липсват данни за наличие на необходимата готовност от страна на общините, включително постигнато съгласие относно подобен подход, което може да доведе сериозни турбуленции в системата на сценичните институти.

Остава и въпросът как новото райониране и евентуалната организация на финансирането ще се отразят върху географския обхват на дейност на културните институти. Следва да се отчете, че те функционират в различни социални и икономически контексти. 

Предвиждането на една обща наредба за всички културни институти по чл. 4а може да бъде концептуално удобно от гледна точка на административното управление, но би могло да крие рискове за отделните подсектори в културата. В обхвата на такава наредба попадат както сценичните изкуства, така и музеите, библиотеките и дейностите по опазване на културното наследство. При прилагането на единна регулационна логика към тези по своя характер несъпоставими дейности би могло да не бъде отчетена спецификата на всеки от подсекторите.

По § 7. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения

3. Създава се ал. 7:

„(7) Директорите на държавни културни институти по ал. 1:

1. въз основа на концепцията по ал. 5 изготвят стратегически план за развитието на културния институт за срока по ал. 4, който се одобрява от министъра на културата в съответствие с чл. 2;“

Предложението за изготвяне от директорите на стратегически планове за развитие може да бъде полезен инструмент, който да гарантира по-добро управление на културните институти. В същото време обаче изискването тези планове да бъдат одобрявани от министъра, освен че ще доведе до допълнителна административна тежест за Министерството на културата, създава условия за прекомерен контрол и намеса в автономността на държавните културни институти. За да се избегне това, е необходимо да се осигури прозрачност на целия процес, като одобрението се основава на ясни, предварително разписани и публично достъпни критерии, а не на субективна преценка. В противен случай се създават предпоставки за политизация през целия управленски цикъл, от стратегическото планиране до оценката на изпълнението, което отслабва ролята на директорите като носители на художествена и управленска визия.

По § 16. В чл. 23а се правят следните изменения и допълнения

1. В ал. 1 се създават т. 3 и 4:

„3. реализиране на държавна задача, поставена от министъра на културата, свързана с популяризиране на автори, произведения, изпълнители и събития, с цел развитието на българската култура;
4. изпълнение на национални програми за развитие на изкуствата и културата, одобрени с решение на Министерския съвет.“

Предложените нови т. 3 и 4 в чл. 23а въвеждат възможност министърът на културата да възлага държавни задачи, които в значителна степен са свързани с репертоарната политика и програмната дейност на държавните културни институти. Подобен подход води до допълнително централизиране на процесите по планиране и управление на дейността и ограничаване на институционалната автономност, включително при избора на заглавия, автори, партньори и формати. Така се отварят възможности за индиректно влияние върху художествените решения, за изместване на приоритетите към краткосрочни или конюнктурни цели, както и за селективно насочване на ресурс към определени автори, произведения или събития.

Това е в напрежение с принципите на децентрализация, заложени в ЗЗРК. С оглед на това, и за да се използва тази възможност за пълноценно изпълнение на приоритетите на националната културна политика, е необходимо да бъдат дефинирани ясни критерии, определен срок, бюджет, очакван обществен резултат и публично мотивиран акт, така че този инструмент да не се превърне в канал за селективно пренасочване на ресурс.

3. Алинея 3 се изменя така:

„(3) Формулите за разпределение на средствата по ал. 2 се състоят от основен и допълнителни компоненти:

1. основен компонент, който се определя за съответна група държавни културни институти спрямо тяхната категория, съгласно наредбата по чл. 4а.

2. допълнителни компоненти, които отчитат:
   а) спецификата на държавните културни институти и са определени в наредбата по чл. 4а;
   б) реализирани съвместни продукции с други културни организации и професионални артисти;
   в) ограничаването на дейността в изпълнение на противоепидемични мерки, извънредно положение и други форсмажорни обстоятелства, определени със закон или въведени с друг акт на държавен орган.“

Предлагаме точка б да се редактира така:

„б) реализирани съвместни продукции с други културни организации и професионални артисти, както от публичния, така и от частния сектор;“

Към посочените допълнителни компоненти предлагаме да се включат:

• допълнителни компоненти, които стимулират разпространението на културни продукти в периферни и икономически необлагодетелствани региони, с ограничен достъп до културно съдържание;

• допълнителни компоненти, на базата на реално извършени разходи за реализиране на турнета в страната и чужбина.

Предложенията за включване на тези допълнителни компоненти са обосновани от нуждата да се преодолее дефицитът от качествено културно съдържание извън големите градски центрове, да се разшири публиката на културните институти, както и да се удължи животът на създадените от културните институти сценични произведения. Представянето на българската култура в чужбина е един от основните приоритети в културната ни политика и би следвало да се стимулира и чрез насърчаване на международната мобилност на културните ни институти.

По § 15. В чл. 21, ал. 1, изречение първо се изменя така:

„Министърът на културата внася ежегодно в Министерския съвет културен календар на национално значими събития и чествания.“

Предложеното изменение в чл. 21, ал. 1, създава предпоставки за съществено стесняване на обхвата на подкрепяните дейности. Необходимо е да се уточни дали тази промяна премахва възможността за финансиране на национални прояви и чествания, свързани с външнополитическите приоритети на държавната политика в областта на културата, включително значими международни събития, както е предвидено в действащия текст на закона.

Подобна промяна би довела до отпадане на подкрепата за редица важни международни участия, както и до ограничаване на експортно ориентираните дейности, които са съществен елемент от културната дипломация на страната. Участието в международни форуми, фестивали и професионални пазари е ключово за разширяване на достъпа на българските културни продукти до нови аудитории и за повишаване на тяхната конкурентоспособност. Подобно стесняване противоречи на утвърдените европейски практики, които насърчават активното участие в международното културно сътрудничество като инструмент за икономическо развитие, междукултурен диалог и устойчив растеж на творческите индустрии.

В допълнение към националния културен календар като инструмент за финансиране на ключови събития, считаме за необходимо да се разработи и функционален културен календар, обединяващ програмите на държавните културни институти, гостуващи събития и проекти на независими културни организации по места.  Подобен инструмент ще подпомогне координацията и планирането, както и разпределението на публиките по интереси. 

Предложения за промени в регистъра на културните организации и професионалните артисти и специалисти в областта на културата

Считаме, че предложеното надграждане на регистрите е обосновано и съответства на целите, които те следва да изпълняват. Наред с това, при изработването на наредбата за тяхното функциониране следва изрично да се предвиди максимално използване на данни, събирани по служебен път, с оглед съществено ограничаване на административната тежест, както за МК, така и за организациите и артистите. В противен случай съществува риск от създаване на допълнителни административни бариери за участие, което би компрометирало ефективността на регистрите като инструмент с реална аналитична и управленска стойност. Следва особено внимателно да се отчете спецификата на свободните професии, самонаетите лица и проектната заетост в сектора.

Самият проект предвижда ежегоден отчет и възможност за заличаване. В този вид съществува вероятност регистрите да започнат да функционират не толкова като инструмент за картографиране и анализ на сектора, а като санкционен механизъм. 

По отношение на регистъра на културните организации е важно да се събира и анализира информация за това кои културни организации управляват културни пространства. Това би позволило разработването на по-адекватни публични политики за управление, поддръжка и развитие на този ключов сегмент от културната инфраструктура в страната, включително въз основа на съществуващи данни и наблюдения за мрежата от културни пространства на национално и местно ниво. 

Българската музикална асоциация подкрепя мерките за промяна на законодателството, насочени към укрепване на системата на сценичните изкуства, гарантиране на справедливи условия на труд и създаване на стимули за развитие и повишаване на конкурентоспособността на културните организации и артисти. В същото време считаме, че ако посочените въпроси не бъдат ясно уредени още на законово ниво, има възможност реформата да доведе до концентрация на ресурс, отслабване на културната мрежа в страната, ограничаване на художествената автономия и подценяване на човешкия ресурс като основен фактор за развитието на живите изкуства.

В тази връзка настояваме като следваща стъпка в процеса на реформа да бъде инициирано разработването на самостоятелен Закон за сценичните изкуства, който да създаде цялостна, устойчива и предвидима рамка за развитие на сектора.

Отново обръщаме внимание, че каквито и реформи да бъдат предприети в областта на културата, ако не бъдат аргументирани и съпътствани от увеличение на общия обем на финансиране, те няма да постигнат устойчив ефект. При липса на допълнителен ресурс съществува риск промените да доведат единствено до преразпределение на ограничени средства, без реално да се подобрят условията за развитие на сектора.

С уважение,
Българска музикална асоциация