Моите коментари
Чл. 85, параграф 6 въвежда определения за повторяемост и умишлено неспазване.
6. Когато едно и също неспазване продължава или се повтори веднъж в рамките на три последователни календарни години, процентното намаление като общо правило е 10 % от общата сума на плащанията, посочени в параграф 1. Следващи случаи на същото неспазване без основателна причина от страна на бенефициера се считат за случаи на умишлено неспазване.
Докато в чл. 5 на методиката е определено следното:
в. т. 6. „повторяемост на неспазването“ означава неизпълнение на едно и също изискване или стандарт повече от веднъж в рамките на последователен период от три календарни години, при условие че бенефициерът е бил уведомен за предишна нередност и, когато е приложимо, е имал възможността да вземе необходимите мерки за коригиране на тази предишна нередност;
в. т 13. „умисъл“ е налице, когато лицето осъзнава, че могат да настъпят противоправни последици и допуска тяхното настъпване; земеделският стопанин съзнателно е искал, или допускал неспазване на стандартите за ДЗЕС и/или на законоустановените изисквания, с което съзнава, че създава условия за увреждане на общественото здраве, на здравето на растенията, на хуманното отношение към животните, на околната среда, или ги е увредил (т.е. съзнателно допуска или причинява замърсяване на водни обекти, на почвата, на въздуха, увреждане или/и унищожаване на екосистеми, на биоразнообразието или на местообитанията и др.).
В така предложената методика се изкривява и затруднява прилагането на правото на ЕС, чрез опосредяването му в административен акт.
Моите коментари
В проекта не са предвидени възможности и случаи, при които ще се удължава срокът за обработка засенчи нередности. Такава възможност се предвиждаше в предходните периоди и бенефициентите се уведомяваха за спиранията. По този начин се оповестяваха обстоятелствата за удължаване на срока административното производство по предоставяне на подпомагане и одобрение на заявлението. Предлагаме тези случаи да се опишат изрично в проекта.
Предлагаме чл. 15 да се съобрази с измененията на ЗПЗП в чл. 68 в сила от 8.10.2024 г., като наредбата следва да препраща към закона, а не да го преписва. Към момента ал. 4 противоречи на чл. 68, ал. 10 от ЗПЗП.
В чл. 12, ал. 9 е предвидено да съгласува увеличението на бюджета. Мониторинговия комитет няма такава правомощия според Раздел III от Правилата му за работа, приети Протокол от първото заседание на комитета. Такива правомощия не са предвидени и в чл. 68 от ЗПЗП, като с наредбата се въвежда нови правомощия, които не са предвидени в Закона.
При прилагането на ал. 9 следва да се съобразят и ограниченията на разпоредбата на чл. 14, ал. 6 от наредбата с оглед определяне на необходимия ресурс за увеличение на бюджета.
Чл. 12, ал. 2 предвижда под условие, извършването на задължителни проверки за допустимост, което се потвърждава и от ал. 6, само и единствено ако те са предвидени в насоките. Това означава ли, че ако ДФЗ или УО установи случайно разходи, които надвишават пазарната стойност, но тази проверка не е предвидена в насоките, то тези разходи ще се одобрят и изплатят на бенефициентите. Това означава, че в условията може да се предвиди, че не се извършва обоснованост на разходите и същите да се подпомагат над пазарната им стойност. По аналогия, това означавали, че ако надхвърляме праговете, предвидени в законодателството за държавни помощи ще ни се отпуска подпомагане без никакви последствия? Обърнете внимание, че надвишаването на праговете е нарушение на правото на ЕС, което не може да се променя с условията или с който и да е акт на държава членка и носи последствия.
Считаме за неравнопоставени сроковете, които администрацията си е определила за разглеждане на възраженията по чл. 11, ал. 5. Бенефициентите имаме срок за мотивирано възражение от 7 дни, а администрацията ще го гледа 30 дни.
В чл. 11, ал. 2 следва да се коригира по начин, който да не предполага отказ на заявление поради непредоставяне на документи. По силата на чл. 6, т. 2 оценката може и да не се извършва на база документи, приложени към заявлението, а и от такива, получени по служебен път.
В чл. 9, ал. 1, изр. 2 не се допуска „изменение“ в чл. 10, обаче се допуска „коригиране на заявлението“, при същите обстоятелства, които са забранени в чл. 9, но ако се дължат на очевидна грешка. Не е ли по-логично чл. 9 и 10 да са една обща разпоредба, която урежда всички възможности и забрани за измененията и оттеглянията без да създава обърквания за бенефициентите.
Считаме, че Чл. 9, ал. 1 противоречи на ал. 2 от същия член. В наредбата е заложено, че след одобрението на заявлението приключва с издаването на индивидуален административен акт. След това се сключва договор с ДФЗ или УО, при това положение изобщо не ни става ясно за какво оттегляне става въпрос. След одобрението на заявлението и подписването на договор би следвало да се даде възможност за прекратяване на отношенията между страните.
Следва да се прецени до колко с предвиденото в чл. 9, ал. 1 не се въвежда нова възможност за оттегляне, която ще влезе в противоречие и ще доведе до объркване при прилагане на чл. 8. Следователно оттеглянето на заявлението до издаване на административен акт, с който същото се одобрява или отхвърля, следва да е обект единствено на чл. 8. След подписването на договор, на прекратяване подлежи само сключеният между страните договор.
В хипотезата на чл.9, ал. 1, изр. 1 няма как да се появят условията, предвидени в следващите изречения на тази алинея, в случаите когато оттеглянето се извършва преди издаване на административен акт. Обстоятелствата, свързани с проверка на място са приложими в случаите на подадена заявка за плащане след изпълнение на проекта.
В чл. 6, т. 2 да се добави и препратка към чл. 4, ал. 6 от Закона за електронното управление. Ал. 6 на чл. 4 от Закона се въвежда изрична забрана подзаконов акт да изисква от гражданите и бизнеса да предоставят удостоверителни документи за доказване пред административен орган на факти и обстоятелства, които са налични в регистри. Вместо това административните органи следва да извършват служебна проверка в съответния регистър на необходимите им за целите на административното обслужване данни, въз основа на съответното законово основание.
Считаме, че в чл. 5 ал. 6 на практика се удължава срокът за подаване на заявления за подпомагане със спазването на процедурата чл. 68, ал. 3 от ЗПЗП. Така се усложнява процеса по издаване на формален акт, който има за цел единствено удължаването на срока за прием. Предлагаме ал. 6 да се промени по следния начин: „Заповедта за удължаване на срока по ал. 1 се публикува на интернет страницата на Стратегическия план и в СЕУ“.
В чл. 5, ал. 3 е въведено ново понятие за бенефициентите – „целеви приеми“. Предлагаме да се въведе определение, тъй като не е ясно какво се има предвид с това понятие. С определението следва да се изясни каква е разликата между целеви прием и не целеви прием. Предвид, че Стратегически план подпомага постигането на конкретни цели, то не са ли всички приеми целеви?
Допълнително да се обмисли дали е подходящо сроковете за разработени нови интервенции в Стратегическия план да се по-кратки от стандартните. Би следвало за нови и непознати интервенции срокът да е по-дълъг от стандартните, а не по-кратък предвид, че те ще са непознати за бенефициентите.
В чл. 4, ал. 4 противоречи на чл. 68, ал. 2 от ЗПЗП относно определянето на крайния срок за публикуване на разясненията.
В чл. 4, ал. 3 е въведено ново понятие за бенефициентите – „качеството на заявленията за подпомагане“. Предлагаме да се въведе определение, тъй като не е ясно какво се има предвид под качество на заявлението, а бенефициентите очевидно ще търпят негативи от въвеждане то му.