Министерски съвет
Портал за обществени консултации
Моите коментари
Съгласно Закона за закрила на детето „дете е всяко физическо лице до навършването на 18 години.“
Съгласно Конвенцията на ООН за правата на детето „дете" означава всяко човешко същество на възраст под 18 години освен ако съгласно закона, приложим за детето, пълнолетието настъпва по-рано“
Съгласно Закона за семейни помощи за деца се приемат лицата до 18-годишна възраст и след 18-годишна възраст до завършване на средно образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, ако настанените продължават да живеят в семейството.
Сега разбирам, че всички живеем в заблуда и за ДАНС в категорията деца попадат ВЪЗРАСТНИТЕ лица до 27-годишна възраст:
Новото предложение е следното:
Чл. 15. Децата до 27-годишна възраст на служителите от ДАНС, участващи в международни операции и мисии, които учат в основни и средни училища, в редовна форма на обучение във висшите училища в страната и/или в чужбина, имат право на месечна стипендия за периода на операцията или мисията, през който родителят отсъства, в размери, както следва:
1. за ученици от I до XII клас – 110 лв.;
2. за обучаващите се в редовна форма на обучение във висшите училища в страната и/или в чужбина – 150 лв.“
Извинете, но те ще бъдат „деца“ на родителите си и на 80 години. Да вземем да разширим обхвата на групата и децата да получават помощи до 80 години, как мислите? И още нещо – кой учи висше до 27 години? Обичайно в България магистърска степен се завършва на 24-25 години.
Отделно защо е нужно това стимулиране? Веднъж служителите на ДАНС получават основни трудови възнаграждения, доплащаме им за стаж, доплащаме им за допълнително възнаграждение за служба в зона на непосредствен риск в размер 50 на сто от възнаграждението, стимулираме ги допълнително материално чрез увеличение на командировъчните и трети път – отглеждаме възрастните им деца. Браво! Ако ще взимаме предвид риска, на който ги излагаме, тогава е редно да включите в групата и децата на всички служители от органите на реда, както и пожарникари. Всички те също са изложени на риск при изпълнение на техните служебни задължения.
Като гражданин на Република България считам за недопустимо възрастни хора да се считат за деца, както и да се подкрепят материално с месечни помощи при положение, че висшето образование за нормалното население продължава най-много до 25 години. Дори семейните помощи за деца на територията на България се дават до най-много 20 годишна възраст и завършване на средно. С какво са по-различни възрастните деца на служителите на ДАНС, че чак се притесняваме, че са засегнати от инфлацията?
Друго – никъде не стават ясни какви са условията, при които се получава тази стипендия. Единствено е посочено, че се дължи за периода, в който родителят отсъства. В този случай питането ми е защо разширяваме групата на децата и включваме тези, които се обучават в чужбина? В тези случаи детето е в постоянно отсъствие от страната, а не родителят? Това означава, че едно дете на 27 години, ако учи в Германия, а родителското тяло живее в България и го командироват за 2 години в Иран (примерно), детето ще започне да получава месечна стипендия, защото е прекъсната връзката му с родителя ли?
Считам, че възрастта на "децата" трябва да се намали до приетата в Закона за закрила на детето или поне до тази, до която всички нормални деца имат право да получават помощи в страната. Не може да се наричат "деца" пълнолетни пълноправни граждани на Република България. Всеки е дете на родителя си, но не всеки е в детска възраст.
Считам, че трябва да отпадне помощта за децата, които се обучават в чужбина, защото физическата връзка с родителя така или иначе е възпрепятствана от обективни факти, несвързани с мисията, възложена от ДАНС. Реално така отпада основанието за "отсъстващия" родител.
Моите коментари
Здравейте,
Моля да включите изменения в КТ и подзаконовите нормативни актовете (където е необходимо) и в нормата, регулираща писменото подаване на молби за отпуск.
В момента нормативно положението е следното:
Разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) предвижда, че платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя.
В чл. 22, ал. 2 от Наредба за работното време, почивките и отпуските се казва, че „платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя.“
В чл. 128б. от КТ се регламентира воденето на трудово досие за всеки служител и съответно се дава правна възможност част от документите да могат да бъдат създавани и съхранявани като електронни документи.
В чл. 2, ал. 1 от Наредбата за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя (НВИССЕДТДРС) се казва, че работодателят може да изгражда, поддържа и/или използва информационни системи за създаването и/или съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя в съответствие с изискванията на тази наредба, приложимите нормативни актове и стандарти, както и приетите от работодателя вътрешни документи за организация на труда в предприятието.
Видно от всички описани нормативни актове, както и от становището на МТСП, изразявано в отговор на запитвания в раздел Въпроси и отговори, е допустимо документите свързани с ползването на отпуск от служителя да бъдат в електронен вид.
Затова считам, че е необходимо да направите необходимите промени в КТ и Наредбата за отпуските, в които се вижда категоричността по отношение задължителния писмен вид на молбите и заповедите за отпуск, като измените и допълните всяка разпоредба с по едно изречение.
Реално служителите, работещи дистанционно са най-засегнати от това и със сигурност ще се намали административната тежест спрямо тях.
Моите коментари
Предлагам заедно с приемане на програмата да предприемете действия за промяна на Наредбата за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби.
Съгласно чл. 10 (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2006 г., в сила от 05.05.2006 г., доп. - ДВ, бр. 36 от 2014 г., в сила от 25.04.2014 г.) Стипендии за стимулиране на деца с изявени дарби се отпускат на ученици от VІІІ до XІІ клас, класирани до навършване на 18-годишна възраст на национален или международен конкурс, олимпиада или състезание, включени в програмата по чл. 11.
Съгласно чл. 16, ал. 5 от същата наредба обаче (5) Ученик има право да получава само една стипендия по реда на тази наредба или на основание закон или акт на Министерския съвет.
Най-често стипендията, която едно дете може да получава е такава за успех и с тази клауза казвате, че то трябва да избира една от двете, защото няма право да получава 2 стипендии.
При всички положения тази алинея е дискриминационна и е редно да отпадне. От една страна или сте приели, че даровитите деца няма как да са отличници и да получават тази стипендия. От другата страна карате децата да избират между 2 и повече различни видове стипендии, на които децата имат ЗАКОННО право.
Също ми е много интересно как една наредба е с по-висока степен от закон, след като казва, че дете, което има право да получава някакъв вид стипендия по закон, е с ограничено право от една наредба?
Ако едно дете има успехи, то ние трябва да правим всичко да го стимулираме, а не да му казваме - избирай между 6-ците и спорта. След като има пари в държавата да осигурява стипендии на децата на служителите на ДАНС до 27-годишна възраст (за да сме коректни - ако учат и само за времето, през което са в мисии в чужбина), то тогава не виждам проблем нормалните български деца, които са постигнали успехи за България да бъдат стимулирани с тази стипендия, НЕЗАВИСИМО дали получават друг вид стипендия.
п.с. към разработчиците на платформата - вземете и оправете това поле, в което се пишат коментари и добавете възможност за редакция на шрифта, подравняване, защото иначе ще решат, че сме неграмотни като видят няколко различни в един текст.
Моите коментари
Към Цел 1: Повишаване информираността, чувствителността и знанията на органите на съдебната власт и органите на МВР по проблемите на домашното насилие
Бих я формулирала по-различно, предвид вече многото проведени обучения и практика по темата, все пак не е първа среща с проблема на насилието:
Повишаване/Поддържане/ на експертизата на органите на съдебната власт и органите на МВР за работа с лицата, подаващи сигнали за извършено домашно насилие спрямо тях
Към Цел 2: Повишаване информираността и чувствителността на заинтересованите страни по проблемите на домашното насилие
Показателят за наблюдение към целта визира сякаш единствено българското общество, което означава, че трябва да промените формулировката на целта или пък тази на показателя. Бих я записала като – „Продължаване на/Разширяване на кръга на действията и мерките за повишаване на информираността на българското общество/заинтересованите страни по проблемите на домашното насилие“
Към Показатели към Цел : Дял на респонденти, които са на мнение, че има форми на агресия в семейството, които се приемат за нормални в България (т.е. основният ви показател за ефективност ще е отново непредставително изследване и това колко души смятат, че формите на агресия (агресия и насилие не е едно и също) в семейството не са нормални? Виждайки в програмата към кого са насочени обученията и от там кои са заинтересованите страни, считам че показателят тук може да се промени и да обхване и други групи. Твърде далечна е връзката да обучавате например педагози за разпознаване и разбиране на насилието и накрая да изследвате мнението на случайни хора, за да ви кажат дали смятат, че формите на насилие в семейството са нормални. Някак няма логика интервенцията да е върху една група, а да питате друга група за това какво мислят за проблема като цяло.
Към Цел 3: Осигуряване на по-добра (по-добра спрямо кое?) защита на пострадалите лица и предоставяне на по-качествени услуги за пострадалите и извършителите на домашно насилие
Бих я променила по следния начин:
Осигуряване на навременна, ефективна и съобразена с нуждите на пострадалите лица защита, чрез усъвършенстване на законодателството и повишаване на качеството на социалните услуги, насочени към пострадалите и извършителите на домашно насилие.
Към Показател към Цел 3: Дял на респонденти, които по-скоро или изцяло не вярват, че полицията и правосъдната система в България могат да се справят с домашното насилие
Може ли да измервате „по-добрата“ защита и „по-качествените“ услуги с проучване с непредставителна извадка отново? Чие мнение ще изледвате - мнението на лицата със заповед за защита, мнението на лицата в крисините центрове, гражданите, срещнати случайно на улицата? Мнението на обществото не винаги отразява действителната ситуация, защото много често е то не е базирано на експертиза и факти, а е изкривено под въздействие на невярна публична информация.
Към Очакван резултат към Дейност 1 от СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ПРОГРАМИ ЗА ПРОЕДОЛЯВАНЕ НА АГРЕСИЯТА И СПРАВЯНЕ С ГНЕВА ЗА ИЗВЪРШИТЕЛИ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ, КОИТО ВКЛЮЧВАТ СОЦИАЛНО И ПСИХОЛОГИЧЕСКО КОНСУЛТИРАНЕ
Дейностите са в изпълнение на Цел 3,
Намален брой инциденти/случаи на домашно насилие - вече имате случаи на домашно насилие, поради което тези лица посещават този консултативен център, така че по-скоро тук търсите намален брой на последващи инциденти/случаи на домашно насилие, извърешни от лицата, посещаващи тези програми).
Подобрена емоционална регулация. – този показател малко е с друг характер и стои не на място между статистическите данни и междуинституционалните отношения; В единия случай описвате резултат на индивидуално ниво, в друг на национално, групирайте ги поне. Отделно на индивидуално ниво очакваните резултати биха били много повече, така че е безсмислено да се споменава само 1.
Подобрени междуинституционални отношения.
Устойчивост на инициативата.
Повишена осведоменост и ангажираност. – на кого и относно какво? Този показател е валиден за всяка дейност, но тук говорим за пряка работа с извършителите)
4. Коментар към тескт: Служителите на Агенцията за социално подпомагане също са се обучавали през 2023 г. основно във Фондация "Асоциация Анимус" – 2 обучения на тема „Защита на правата на жените и младите момичета от полово базирани престъпления - домашно насилие и промени в ЗЗДН“ с общо 26 обучени служители и 1 обучение на тема „Насилие над деца и домашно насилие - разпознаване, интервенция и междуведомствено сътрудничество“ с 12 обучени служители. (крайно малък брой обучени социални работници от АСП по двете теми. Социалните работници са основните лица, които оказват подкрепа на жертвите и би следвало всеки социален работник да премине обучение по темата, което да се провежда поне на всеки 2 години). За разлика от останалите ангажирани институции, които имат по-скоро регулираща роля в отношенията между жертва и насилник, то тук имаме основно подкрепяща такава. Работата на социалните работници също така се характеризира с по-голяма продължителност на работа във времето, а не в рамките на делото или противодействие на конкретен акт на насилие.
5. Коментар към тескт: Домашното насилие и насилието, основано на пола са сред най-често срещаните престъпления в световен мащаб (Би било добре да базирате това изречение на изследване и да се каже на кое място е или сред кои други се нарежда, за да се акцентира или как се променя в годините).
6. Коментар към тескт: Главна дирекция „Национална полиция“ изпълнява проект на тема „Иновативни решения за ограничаване на домашното насилие“ - „ИЗИДА“ (Innovative Solutions to Eliminate Domestic Abuse - ISEDA), финансиран по програма „Хоризонт Европа“ на ЕС.
…
Срок на изпълнение септември 2022 г.- август 2025 г. (Проектът е започнал през септември 2022 г. През август 2024 г., т.е. 1 година преди края му, би следвало да споделите нещо конкретно, какво е постигнато по него. Какви са реалните действия, които до момента са се случили по проекта за 2 години? Ако нямате информация, тогава потърсете и я напишете. Иначе би било достатъчно само да напишете, че има такава програма и да оставите линк-а към нея).
6. Коментар към тескт: Проучване на общественото мнение „Домашното насилие в българското общество (януари 2024)“ на Изследователски център "Тренд", проведено сред 1016 пълнолетни български граждани между 17 и 24 януари 2024 г. по метода на прякото полустандартизирано интервю "лице в лице" показа, че общо 18% от българите (изследването представително ли е или не, защото ако не е, тогава уточнете – 18% от участниците и не правете такива генерализации, че българите вярват/смятат и т.н., а уточнявайте - участниците в изслдването, анкетираните и т.н.) …
7. Коментар към текст: Според 25% обидите, псувните (може би е по-добре да използвате друг език в официален документ и да я замените с "използване на цинизми или вулгарни обръщения") и заплахите не представляват форма на домашно насилие.
Като цяло бих казала, че документът е твърде общо написано и с много генерализации. Сякаш е дипломна работа на студент, който търси обем страници, а не съдържание. За мен лично, като бивш социален работник и човек, запознат с този проблем, това е един стандартен текст, с общо съдържание, без да надгражда вече взетите мерки до момента. Колко години жертвите ще трябва да живеят в същата насилствена среда, докато ние основно информираме и събуждаме сензитивността на специалистите, защото това е основният акцент в мерките. Така както е описано, обученията са начални и само служат за повишаване на информираността.
Надявам се, програмата да показва единствено слабост в умения за писане, а не липса на умения за работа по проблемите на домашното насилие. Целта на такива програми не е да бъдат красиво или общо написани, а да показват воля и желание за справяне с проблема. Не е нужно да са дълги документи, а да са точни и конкретни – да назовават ясно и конкретно проблема, да казват какво е направено до момента и какво ще се прави (нови и продължаващи дейности).
Наблюдава се известна липса на съответствие между цели, дейности, показатели и измерители. Остава усещане, че това е първа програма за превенция и защита от домашното насилие и специалистите никога не са били обучавани до момента.
В обосновката описвате единствено брой обучени, но не и ефективност на обученията. Никъде не се казва сега обученията към кого са насочени – към спеициалисти, които ще бъдат включени за първи път или надграждащи обучения; супервизия; въвличане на медиаторите или пък за придобиване умения за медиация от социалните работници, предвид че им се налага да работят с такива случаи.
Защо нищо не се предвижда за работа с работодателски организации например или мерки за осигуряване на заетост на жертвите, след възстановяване от насилието (в посока превенция и овластяване). Жените, жертви на насилие често са финансово зависими от насилника и тази им зависимост ги спира да търсят изход. Повдигането на дискусията с работодателските организации в посока изграждане на патньорство ще е огромна стъпка за овластавянето на жертвите и независим живот.
Доста общ документ, който ако изтрием периода, за който е валиден, ще бъде приложим за всеки предишен такъв. Липсват спецификите на актуалните проблеми, които се срещат (увеличаване на случаите, характеризиращи се с изключителна жестокост и водещи до смърт.) Да, изпълнили сте задължението си да имате такава програма на национално ниво, но тя не носи усещане за ефективност, воля и по-задълбочено разбиране на проблема, което трябваше вече да имате след толкова обучения.
Конкретните ми коментари ми по програмата са следните:
1. Коментар към текст: Насилието има много форми - от физическо и сексуално насилие, които най-често се свързват с него, до пренебрегване, обиди, заплахи, тормоз и друго психическо насилие. Обществото, изследователите, … В началото би следвало да оправдаете причината за нуждата от тази програма. Считам, че бихте могли да бъдете много по-конкретни и да цитирате поне публичните случаи на тежки форми на домашно насилие, завършили със смърт. Цитирайте дори имена, за съжаление има достатъчно много известни смъртни случаи, за да може тази програма да стане близка на всеки и да разбере колко необходима е тя. Такива общи формулировки биха допринесли единствено за обем текст, който всеки гражданин би пропуснал да прочете, защото е ненужен.
2.Коментар към текст: Анализът на данните, които представяме са на базата на различни източници, които са цитирани и са периода 2022-2023 г. Те показвате, че тенденцията да нарастват случаите на домашно насилие се запазва и през 2023 г. - Защо не коментирате дали тенденцията да нарастват случаите не се дължи всъщност на по-голяма разпознаваемост от страна на хората на проблема, както и на това жертвите да търсят помощ? Т.е. увеличаването на броя не е непременно негативна тенденция, а може би по-голямо разпознаване на проблема и търсене на защита. По-малкото случаи преди години по-скоро говорят за това, че насилието оставаше вкъщи, заключено зад вратите на дома.
3. Коментар към тескт: През 2023 г. от домашно насилие са пострадали общо 2 211 лица (спрямо данните на коя администрация са тези данни и какво значи пострадали – т.е. потърсили помощ в ДСП/ОЗД; на НТЛД или телефонната линия за насилие; или това са лицата спрямо които има влязла в сила заповед за незабавна защита?).