Профил на Светла Дионисиева

Допълнение към вече подаденото становище на Българския културен институт Лондон

С оглед пълнотата на изложените предложения, моля да бъдат приети и следните допълнителни точки като неразделна част от вече подаденото становище на Българския културен институт Лондон:

6. Изрично нормативно уреждане на възможността българските културни институти в чужбина да реализират собствени приходи от продажба на билети и да използват тези средства за хонорари и културна дейност

Считаме за необходимо изрично и нормативно да бъде уредена възможността българските културни институти в чужбина да реализират собствени приходи от продажба на билети за организирани от тях културни събития, включително концерти, спектакли, прожекции, литературни вечери, изложби и други прояви, както и да използват постъпленията от тези приходи за изплащане на хонорари на участващи артисти, автори, преводачи, лектори и други професионални участници, както и за покриване на разходи, пряко свързани с осъществяването на културната им дейност.

Подобна възможност съответства и на международноправната рамка, уреждаща дейността на културните центрове между Република България и Обединеното кралство, която допуска събиране на такси за определени дейности и прояви. Поради това е необходимо вътрешната нормативна уредба и административната практика по отношение на българските културни институти в чужбина да бъдат приведени в ясно съответствие с тази възможност, така че тя да може да бъде реално и законосъобразно прилагана.

Липсата на такава ясно уредена възможност на практика затруднява организирането на по-мащабни и конкурентоспособни културни прояви, ограничава гъвкавостта на институтите и препятства възможността им да изграждат по-устойчива и адекватна на местната среда културна програма.

7. Изрично гарантиране, че привлечените дарения и други собствени приходи не водят до намаляване на държавната субсидия

Считаме за необходимо изрично да бъде гарантирано, че привлечените дарения и други собствени приходи на българските културни институти в чужбина не водят до намаляване на държавната субсидия за съответния институт.

При липсата на такава уредба на практика се обезсмислят усилията за привличане на външна подкрепа, ограничават се инициативността и възможностите за изграждане на устойчиви партньорства и се възпрепятства развитието на по-стабилна, гъвкава и конкурентоспособна културна програма.

Поради това предлагаме да бъде предвидена ясна нормативна гаранция, че даренията, спонсорствата и другите привлечени собствени средства на българските културни институти в чужбина имат допълващ, а не заместващ характер по отношение на държавното финансиране.

СТАНОВИЩЕ

на Българския културен институт Лондон

относно необходимостта от промени в Закона за закрила и

развитие на културата, засягащи дейността на българските

културни институти в чужбина

Уважаеми г-н Министър,

Българският културен институт Лондон подкрепя необходимостта от

изменение и актуализация на Закона за закрила и развитие на

културата. Позволявам си да представя настоящото становище с

конкретни предложения, насочени към преодоляване на дългогодишни

проблеми, свързани със статута, финансирането, кадровото

обезпечаване и условията на работа на българските културни

институти в чужбина.

През последните години директорите на всички 11 български културни

института зад граница нееднократно и солидарно са поставяли

въпроса за необходимостта от преразглеждане на нормативната база,

уреждаща дейността на тези институции. Натрупаната практика ясно

показва, че в сегашния си вид уредбата не отчита в достатъчна степен

спецификата на работата в международна среда, нито реалните

икономически, административни и професионални условия, при които

функционират институтите.

В тази връзка си позволявам да обобщя следните предложения:

1. Отпадане на ограничението за не повече от два мандата за

директорите на българските културни институти в чужбина

Предлагаме да отпадне изречението в чл. 17, ал. 3, съгласно което

„Директорите на българските културни институти в чужбина не могат

да бъдат назначавани за повече от два мандата.“

Това ограничение представлява отклонение от общия подход в Закона

за закрила и развитие на културата, където не е възприет подобен

принцип за останалите културни институции. Следователно е налице

различно третиране на една конкретна категория директори, без

достатъчно системна и убедителна обосновка.

Наред с това спецификата на работата в чужбина предполага висока

стойност на приемствеността, натрупания опит, устойчивите

партньорства и институционалната памет. В международната културна

дейност доверието се изгражда трудно и дългосрочно, а

ефективността на един директор често е пряко свързана именно с

възможността да развива започнати политики и отношения в по-дълъг

хоризонт.

Поради това считаме, че заемането на длъжността директор на

български културен институт в чужбина следва да зависи от

професионалните качества, постигнатите резултати и конкурсното

начало, а не от предварително установено формално ограничение в

броя на мандатите.

2. Изравняване на командировъчните средства на служителите на

българските културни институти в чужбина с режима на

задграничния мандат

Към момента служителите на българските културни институти са

единствените български представители зад граница, които се

заплащат по Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина,

вместо по Наредбата за командировъчните средства при задграничен

мандат, приложима за командированите служители от други

министерства при сходни условия и отговорности.

Това води до съществена неравнопоставеност. Размерите на

средствата, определяни по действащия за нас режим, са чувствително

по-ниски и не са актуализирани от дълъг период, което ги прави

несъответни както на настъпилите инфлационни процеси, така и на

реалните разходи за живот в държавите, в които работят българските

културни институти.

Тази нормативна уредба поставя служителите на БКИ в обективно

по-неблагоприятно положение спрямо други категории български

служители зад граница, без да е налице убедително основание за

подобно различно третиране.

Поради това предлагаме в чл. 17, ал. 8 да бъде предвидено, че

специфичните условия и редът за дългосрочното командироване се

определят с наредба на Министерския съвет, като размерите и

условията за заплащане на командировъчните средства се определят

съгласно Наредбата за командировъчните средства при

задграничен мандат по чл. 71, ал. 2 от Закона за

дипломатическата служба.

3. Увеличаване на месечното възнаграждение по трудов договор

в евро на служителите, командировани в българските културни

институти в чужбина

Към настоящия момент месечното възнаграждение по трудов договор

в евро на служителите, командировани в българските културни

институти в чужбина, е на необосновано ниско ниво и не съответства

на характера, обема и отговорността на изпълняваната дейност.

Работата в задграничните културни институти изисква висока степен

на професионална подготовка, административен капацитет,

организационна гъвкавост, езикова компетентност, способност за

представителност и умение за изграждане на международни

партньорства. Наред с това тези длъжности предполагат сериозна

отговорност при представянето на българската култура и държава в

международна среда.

Въпреки това месечното възнаграждение по трудов договор в евро

продължава да бъде определяно на ниво, което не отразява реалната

тежест и специфика на тази дейност и не създава достатъчни условия

за привличане и задържане на подготвени професионалисти.

Поради това предлагаме месечното възнаграждение по трудов

договор в евро на командированите служители в българските културни

институти в чужбина да бъде увеличено от минимално към поне

средно ниво за съответната длъжност и професионална категория.

4. Въвеждане на диференциран подход при определянето на

субсидиите за българските културни институти в чужбина

Считаме за необходимо при определянето на субсидиите и

финансовото обезпечаване на българските културни институти в

чужбина да бъде въведен диференциран подход, основан на

обективни икономически показатели и на спецификата на средата, в

която функционира съответният институт.

Не е нито справедливо, нито практически обосновано институти,

разположени в държави и градове с коренно различни ценови

равнища, валутни режими и административни условия, да бъдат

финансирани по еднаква или сходна логика. Разходите за наеми,

транспорт, услуги, техническо обезпечаване, логистика, местни

възнаграждения и партньорски формати се различават съществено в

отделните държави.

В случая на Българския културен институт Лондон тази специфика е

особено ясно изразена. Лондон е сред най-скъпите градове в Европа и

в света. Наред с това дейността в Обединеното кралство се

осъществява в условията на Брекзит, което създава допълнителни

административни, финансови и организационни затруднения. Следва

да се отчете и обстоятелството, че разходите се извършват в

британски лири, чийто курс е значително по-висок от този на еврото,

поради което при превалутиране на бюджетни средства реално се

генерират загуби, които чувствително намаляват ефективния размер

на субсидията.

Ето защо предлагаме да бъде предвиден механизъм, при който

субсидиите на българските културни институти в чужбина се

определят не по единен формален модел, а съобразно обективни

критерии като местна икономическа среда, валута, разходи за

издръжка, административна тежест и специфика на приемащата

държава.

5. Въвеждане на диференциран подход при определянето на

щатната численост на българските културни институти в чужбина

според реалния обем, интензивност и специфика на дейността им

Считаме, че наред с необходимостта от диференциране на

финансовото обезпечаване следва да бъде отчетена и значителната

разлика в обема, интензивността и сложността на работата,

извършвана от отделните български културни институти в чужбина. Не

всички институти функционират в еднаква среда, при еднакви мащаби

на културна дейност, партньорска мрежа, административна

натовареност и обществено очакване.

Поради това не е целесъобразно щатната обезпеченост на всички

институти да бъде разглеждана по единен модел, без оглед на

конкретните условия, в които те работят. В определени случаи,

особено в големи и динамични международни културни центрове,

настоящият минимален състав не съответства на реалния обем

задачи и не позволява пълноценно изпълнение на функциите на

института.

В частност дейността на Българския културен институт Лондон се

осъществява в среда с изключително висока интензивност, широк

обхват на събития, множество партньорства и значителна

административна, организационна и представителна натовареност.

При тези условия съществуващият състав от директор и един

сътрудник е крайно недостатъчен за обезпечаване на цялостната

дейност на института.

Поради това предлагаме да бъде предвидена възможност за

диференциране на щатната численост на българските културни

институти в чужбина според обективни критерии, свързани с обема и

спецификата на работа, като за Българския културен институт Лондон

бъде разкрита допълнителна щатна бройка за втори сътрудник.

В заключение бих искала да подчертая, че българските културни

институти в чужбина са съществен инструмент на държавната

културна политика и на културната дипломация на Република

България. Ако държавата действително разглежда културата като

стратегически сектор и като част от международното присъствие на

България, е необходимо нормативната уредба да осигури на тези

институти по-справедливи условия, по-адекватно финансово и

кадрово обезпечаване и по-устойчива организационна рамка.

Убедена съм, че отчитането на тези въпроси в предстоящите

законодателни промени би било важна стъпка към по-реалистична,

справедлива и ефективна политика спрямо българските културни

институти в чужбина.