Профил на Златка Керемедчиева

Въведеният и действащ административен режим за издаване на разрешения за участие на деца във филмови продукции създава сериозно процесуално затлачване, което на практика затруднява нормалното функциониране на филмовия сектор.

На първо място, изискването за събиране на множество документи – включително становище от служба по трудова медицина, медицинско заключение и преминаване през ЛКК – води до значително удължаване на подготвителния етап. Особено проблематично е обстоятелството, че ЛКК прегледите се извършват основно в ограничен брой многопрофилни болници, които са съсредоточени в няколко големи града. Това създава териториален дисбаланс и ограничен достъп, особено за продукции, работещи извън столицата или в динамични снимачни условия.

Допълнително усложнение произтича от факта, че ЛКК комисиите заседават обикновено само веднъж седмично, което прави практически невъзможно бързото реагиране при спешна необходимост от включване на дете в продукция. В резултат, дори при добра организация от страна на продуцентите, времето за събиране на всички необходими медицински документи често надхвърля разумните срокове.

Към това се добавя и административният срок за произнасяне от страна на Инспекцията по труда, така процеса за издаване на разрешение достига до 14 дни. В контекста на филмовото производство, където графиците са силно динамични, а кастингът на деца често претърпява промени в последния момент (включително поради творчески решения, отпадане на участници или промяна в сценария), този срок се оказва непропорционално дълъг и практически неприложим.

Така се формира кумулативен ефект:
бавен достъп до медицински комисии + ограничен брой институции + фиксирани графици на заседания + административен срок за разрешение = реална невъзможност за гъвкаво планиране на снимки с деца.

В резултат, вместо да улеснява и гарантира защитата на детето, системата често води до:

• забавяне или проваляне на снимачни дни;
• увеличаване на продукционните разходи;
• отказ от включване на деца в определени сцени;
• търсене на заобиколни практики, което компрометира самата цел на регулацията.

Следователно, може да се направи извод, че макар нормативната рамка да е изградена с цел защита на здравето и правата на децата, в настоящия си вид тя страда от свръхадминистративност и липса на съобразяване със спецификата на филмовия процес, който изисква бързина, гъвкавост и адаптивност.

Необходима е реформа, насочена към:

• дигитализация и ускоряване на процедурите;
• разширяване на достъпа до ЛКК (вкл. чрез повече лечебни заведения);
• съкращаване на сроковете или въвеждане на ускорена процедура за филмови продукции;
• въвеждане на по-гъвкави механизми при промени в кастинга.

Без подобни мерки съществува риск нормативната уредба да продължи да функционира като административна бариера, вместо като ефективен инструмент за закрила.