Министерски съвет
Портал за обществени консултации
Моите коментари
[…]Следователно налице е противоречие на националните норми с нормите на Директива 2011/95/ЕС и Директива 2004/83/ЕО. [..] Предоставената международна закрила на жалбоподателката, по силата на чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, задължава всички власти, органи и институции да признават правата и задълженията й, както на български граждани. Изпълнението на чл. 28, § 1 от Директива 2004/83/ЕО задължава държавите членки чрез съответните органи да полагат грижи за тези лица (с предоставена международна закрила) да гарантират получаване в държавата членка, предоставила статута, необходимото социално подпомагане, равностойно на предвиденото за гражданите на тази държава членка.“
Тези изводи на административния съд се споделят в стотици други съдебни решения, сред които: Решение № 306/04.11.2022г. по адм.дело № 609 по описа на Административен съд Велико Търново за 2022г., Решение №4062/19.06.2023г. по адм. Дело 10568/2022г. на АССГ, Решение №311/12.07.2023г. по адм. дело 192/2023г. на Административен съд - Добрич, Решение №626/31.03.2023г. по адм. Дело 3189/2022г. на Административен съд - Пловдив, решение № 4052/19.06.2023г. по адм.дело 10568/2022г. на АССГ, Решение № 1374/23.10.2023г. по адм.дело №1676/2023г. на Административен съд -Варна, Решение №1764/13.12.2023г. по адм.дело 2370/2023г. на Административен съд - Варна, Решение № 2372/28.02.2025г. на Админиатративен съд - Варна, Решение № 2365/28.02.2025г. на Административен съд Варна; Решение № 6068/04.07.2025 по адм.д. № 842/2025; Решение № 6228/09.07.2025 по адм.д. № 823/2025;Решение № 6227/09.07.2025 по адм.д. № 737/2025;Решение № 6380/14.07.2025 по адм.д. № 1129/2025;Решение № 6600/22.07.2025 по адм.д. № 962/2025;Решение № 6612/22.07.2025 по адм.д. № 1047/2025;Решение № 6377/14.07.2025 по адм.д. № 1175/2025;Решение № 6618/22.07.2025 по адм.д. № 961/2025; Решение №5486/16.06.2025 по адм.д. № 660/2025;Решение № 5570/18.06.2025 по адм.д. № 659/2025; Решение № 4154/07.05.2025 по адм.д. № 437/2025
Решение № 4416/15.05.2025 по адм.д. № 670/2025;Решение № 2605/20.03.2025 по адм.д. № 158/2025;Решение № 1617/20.02.2025 по адм.д. № 2243/2025
Решение № 2975/31.03.2025 по адм.д. № 321/2025;Решение № 1958/28.02.2025 по адм.д. № 2157/2024;Решение № 1957/28.02.2025 по адм.д. № 1986/2024;Решение № 2323/12.03.2025 по адм.д. № 2282/2024;Решение № 1986/04.03.2025 по адм.д. № 2200/2024 и др.
Ето защо и Фондация за достъп до права предлага следното изменение на чл.3, т.5 от ЗСПД:
„Чл. 3. Право на семейни помощи за деца имат:
5.бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, когато са получили международна или временна закрила в Република България или ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.“
Чрез предложеното изменение в ЗСПД от една страна ще се гарантира изпълнение на задълженията на Република България по Конвенцията за правата на детето, която е вътрешно за страната право, а от друга – българският закон ще се приведе в съответствие с правото на ЕС. Същевременно ще се избегне воденето на стотици съдебни дела срещу ДСП годишно, разноските, за които се поемат изцяло от Дирекция социално подпомагане.
По-натам в решението си Административен съд-София град посочва, че:
Съгласно съображение 15 от приложимата Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица (Директивата), задълженията на държавите – членки по тази директива следва да предоставят адекватно ниво на защита на тези, които се нуждаят от нея. В чл. 3, § 2 от Директивата е предвидено, че държавите-членки прилагат режима на временна защита при стриктно спазване на човешките права и основните свободи, и на техните задължения за недискриминация, а съгласно чл. 13, § 2 държавите - членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от "Социални грижи" на лицата, ползващи се с временна закрила.
Семейните помощи за деца по ЗСПД са особен вид социални помощи по смисъла на чл. 47, ал. 1 от Конституцията на РБ, които се финансират от държавния бюджет съгласно чл. 5 от ЗСПД (Решение № 2 от 2006 г. по к. д. № 9 от 2005 г. на Конституционния съд на РБ). Те се предоставят с оглед на разходите по издръжката на децата и са израз на социалната функция на държавата, която е задължена да подпомага отглеждането на децата в семейна среда от родителите и от лицата, полагащи грижи за тях, съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗСПД и да осигурява най-добрия им интерес в съответствие с принципа по чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето....Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин, а разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ предвижда, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане.
[..]Съдът намира още, че цитираната по - горе норма на чл. 3, т. 5 от ЗСПД не е съобразена с разпоредбата на чл. 28, § 1 на Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г.[...], и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011г.
Както бе посочено и по-горе, в практиката си адвокатите на Фондация за достъп до права имат стотици съдебни дела срещу откази за отпускане на помощи по ЗСПД на лица с временна закрила. Основната причина, поради която лицата с временна закрила получават откази по ЗСПД е обстоятелството, че лицата с временна или международна закрила не са изрично изброени като субекти, спрямо които този закон се прилага в чл. 3, т.5 ЗСПД.
Както бе посочено и по-горе, това разбиране на административния орган е изцяло погрешно, поради което и трайната практика на съдилищата в страната е тези откази да се отменят. Така в Решение № 32722 от 7.10.2025 г. на АдмС - София по адм. д. № 7432/2025 г. съдът изрично посочва, че:
„Спорно по делото е приложението на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, като според административния орган семейството на жалбоподателката няма право на семейни помощи за деца, тъй като същото не попада в кръга лица посочен в чл. 3 ЗСПД. [..].Според чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. С разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от КРБ е прогласено правото на гражданите на социално подпомагане. Чл. 26, ал. 2 КРБ сочи, че чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство, каквото изискване в случая липсва.
Отделно от това в случая приложение следва да намери и Конвенцията за правата на детето (ратифицирана през 1991 г.), която по силата на чл. 5, ал. 4 от КРБ е част от вътрешното право на страната и има предимство спрямо останалите норми от вътрешното законодателство, които и противоречат. В чл. 2 от нея е предвидено, че държавите – страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници.
Разпоредбата на чл. 3, § 1 от Конвенцията регламентира, че висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните и законодателни органи.
[..]Едно от основните права, признати от Конвенцията, е правото на жизнен стандарт. В чл. 27, § 1 от Конвенцията е предвидено, че държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в § 3, че държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.
„В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава т. 13: „13. „Дете, посещаващо учебно заведение“ е дете, което е записано и се обучава в институция от системата на предучилищното и училищното образование на територията на страната или въз основа на закон или международен договор, по който Република България е страна.“
Фондация за достъп до права изразява становище, че така предложената т.13 от ДР на ЗСПД е неясно и противоречиво разписана. В мотивите към проекта се изтъква, че по смисъла на закона дете, което е записано и се обучава в институция следва да включва единствено институциите в българската образователна система. Същевременно в редакцията на разпоредбата е посочено „въз основа на закон или международен договор, по който Република България е страна“, като не става ясно кога и при какви обстоятелства детето може да учи в училище извън образователната система в страната.
Нещо повече, цялостният текст на предвидената нова т.13 от ДР на ЗСПД е дискриминационна и поставя в неравностойно положение децата, които биват отглеждани постоянно на територията на страната, но които се обучават в образователни институции, вън от българската образователна система. Предвид правото на социално подпомагане за всички – както граждани, така и чужденци с временна закрила, както и с оглед всеобхватния характер на задължителните за РБ разпоредби на Конвенцията за правата на детето, въвеждането на разпоредба, която дискриминира голяма част от живеещите в страната деца с временна закрила, които се обучават в украински училища, е недопустимо.
Фондация за достъп до права категорично се противопоставя на предвиденото изменение в ал. 6 на чл. 10, съгласно което заповедта по чл.10, ал.6 ще подлежи на обжалване по реда на АПК. В публикуваните мотиви към законопроекта се изтъква, че по този начин ще се подобри ефективността и законосъобразността на административното производство, като ще се осигури възможност за вътрешен административен контрол и своевременно отстраняване на допуснати грешки.
Подобно разбиране е в пряко противоречие с фактическото положение в страната. Общоизвестен и лесно проверим факт е, че от 2022 г. всички лица с временна закрила в България получават откази по Закона за семейните помощи за деца на едно единствено основание – не са изрично предвидени като ктегория субекти с право на помощи по реда на чл. 3, т.5 от ЗСПД (който не е изменян от 2004 г., т.е. преди България да влезе в ЕС). По тази причина и всички заповеди се обжалват пред административните съдилища в страната. Доколкото съдебните актове са публични, лесно проверимо е, че от 2022 г. до сега е установена трайна и константна практика на съдилищата да отменя постановените от директора на ДСП откази по ЗСПД, доколкото редакцията на българския закон не е съобразена с европейското и международно право (повече, изложено по-долу в настоящото становище).
Ето защо и без изменение на чл.3 от ЗСПД, обжалването по реда на АПК, т.е. пред РДСП по никакъв начин няма да доведе до подобряване на административното производство или предотвратяването на допуснати грешки. Отпускането или отказът да се отпусне семейна помощ по ЗСПД е изцяло правен въпрос, решаван еднозначно от административните съдилища в страната. Въвеждането на обжалване по АПК пред РДСП ще има като краен резултат единствено забавяне на производството, доколкото едва след оспорване пред по-горестоящия административен орган, ще бъде допустимо и обжалване пред съд.
В тази връзка, не бива да се забравя, че ЗСПД предвижда предоставянето на социални помощи – целта и идеята на закона е своевременно да се подпомогнат финансово лицата в нужда. Обжалването по административен ред пред по-горестоящ административен орган и едва след това – пред съд, ще забави допълнително изплащането на помощта на нуждаещите се лица.
С оглед на гореизложеното, Фондация за достъп до права предлага да се запази настоящата редакция на закона, като обжалване на заповедта на директора на ДСП се извършва пред съответния административен съд.