Министерски съвет
Портал за обществени консултации
Моите коментари
Уважаеми госпожи и господа,
Във връзка с предложените изменения в чл. 41 от Наредба № 1 от 2015 г., с които се предвижда въвеждане на таксите в евро (117,60 евро, 235,20 евро и 117,60 евро), бих искал/а да изразя следното становище:
Преминаването към евро е дълго очакван и системен процес, но с оглед на факта, че таксите по чл. 41 се определят административно, а не чрез свободен пазарен механизъм, изискващ точното им превалутиране по утвърдения курс, считам, че е разумно да се подходи с по-голяма гъвкавост при закръгляването им. Текущите предложения за такси, изчислени на база фиксирания курс, водят до стойности със стотни (117,60 евро; 235,20 евро), които на практика не отразяват реална пазарна точност, а създават административна тежест и неудобство при плащанията.
С оглед на потенциала на тези плащания в рамките инфлационните процеси и необходимостта да се гарантира предвидимост и достъпност за специализантите, предлагам закръгляването на таксите надолу до най-близката цяла стойност:
117 евро (вместо 117,60 евро),
235 евро (вместо 235,20 евро),
117 евро (вместо 117,60 евро).
Това решение няма да окаже съществено отражение върху финансовата устойчивост на базите за обучение, но ще улесни плащанията, ще внесе яснота и ще създаде по-балансиран подход между интересите на обучаващите институции и специализантите. Подобни мерки се предвиждат и при други административни такси на държавно и общинско ниво. Освен това, такова закръгляване е напълно допустимо в рамките на административното определяне на таксите и съответства на добрите практики при конвертиране на суми в евро.
С оглед на горното предлагам таксите в чл. 41 да бъдат определени, както следва:
ал. 2 – 117 евро,
ал. 3 – 235 евро,
ал. 6 – 117 евро.
Така ще се постигне по-голяма предвидимост, справедливост и практичност при въвеждането на таксите в евро.
С уважение,
д-р Костадин Костадинов, д. м,
Моите коментари
Проектът на медицински стандарт „Съдебна психиатрия“ представлява важна стъпка към уеднаквяване на практиките и гарантиране на качеството и безопасността при извършване на съдебнопсихиатрични експертизи и лечение:
Раздел 1.1.1. (Дефиниция)
Да се добави изречение, че съдебната психиатрия има за цел не само защита на обществото, но и осигуряване на правата, достойнството и лечението на лицата с психични разстройства, в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.
Раздел 2.2. (Лекар специалист по психиатрия)
Да се уточни минимален обем обучение или курсове по съдебна психиатрия за психиатри, които не притежават специалността, но участват в експертизи (напр. поне 60 учебни часа).
Да се въведе изискване за периодична квалификация (напр. веднъж на 5 години).
Раздел 3.3. и 3.4. (Нива на компетентност)
Да се конкретизират минималните изисквания за съотношение персонал–пациенти и за охрана в отделенията от второ и трето ниво.
Да се предвиди сътрудничество с психолози и социални работници, особено при оценка на риска и ресоциализация.
Раздел 4.2. (Етични стандарти)
Да се добави текст, че експертите следва да бъдат запознати и да прилагат Етичния кодекс на лекарите в България и международните етични ръководства на WPA и WMA.
Да се препоръча участие в супервизия и интервизия при сложни случаи като стандартна добра практика.
Раздел 5.3. (Алгоритъм на експертизата)
Да се въведат изисквания за информирано съгласие, защита на личните данни и контрол на достъпа до аудио/видеозаписи.
Да се предвиди срок за изготвяне на експертизата (напр. 30 дни от възлагането, освен при особено сложни случаи).
Раздел 6. (Документация и оценка на риска)
Да се включи препратка към международно валидирани инструменти за оценка на риска (HCR-20, START и др.).
Да се добави възможност за електронно водене и архивиране на експертизите при спазване на стандартите за сигурност и защита на личните данни.
Общи предложения
Да се добави раздел за контрол и оценка на качеството на съдебнопсихиатричните експертизи и процедури за вътрешен одит.
Да се уточни механизмът за взаимодействие между съдебните психиатри, съдебните психолози и органите на съдебната власт.
Да се обмисли включване на обучителен модул за превенция на професионално прегаряне и защита на психичното здраве на експертите.
С уважение,
д-р Костадинов, д. м.
Моите коментари
Проектът за изменение на Наредба № 6 от 2018 г. предлага преструктуриране и преименуване на Националния раков регистър в „Информационна база данни за лицата със злокачествени новообразувания и карцином in situ“, като базата се организира като функционален компонент на Националната здравноинформационна система. Този подход демонстрира стремеж към модернизация, хармонизиране с международните стандарти и осигуряване на по-добра свързаност със съществуващи здравни информационни системи.
Независимо от положителните намерения и значителното разширяване на обхвата на информацията, проектът има няколко ключови дефицити. Най-съществената липса е отсъствието на ясно разписани механизми за управление и контрол на качеството на данните. В документа не са заложени критерии за минимална попълненост, правила за проверка на коректността, процедури за предотвратяване на дублиране на записи или одит на данните. Европейската мрежа на раковите регистри препоръчва минимум 80% попълненост на критичните полета за всяко лечебно заведение, както и периодични валидационни проверки. В проекта липсва и определяне на задължителните основни полета при първична регистрация, както и на система за проследяване и документиране на промени в записа. Включването на изискване за регулярни вътрешни и външни одити би позволило по-добро управление на качеството и повишаване на надеждността на регистъра.
Втората съществена група проблеми е свързана със защитата на личните данни. Изискването ЕГН да бъде част от всеки запис създава сериозен риск при вторично използване на данните, особено за научни или аналитични цели. За да бъде спазен Общият регламент за защита на данните, е необходимо ЕГН да се използва единствено като административен ключ за свързване на записи, а за аналитични цели да се генерира обезличен идентификатор чрез криптографска хеш функция. Проектът трябва ясно да разграничава достъпа до идентифициращи и до обезличени данни и да въведе регулация на това кой и при какви условия може да работи с чувствителната информация.
В текста липсва и ясно дефиниране на логиката на клиничните комисии в процесът на събиране на данни в регистъра. Това може да доведе до неравномерност, дублиране на записи и пропуски в регистрирането на случаи със сложна и комлексна патология, както и при пациенти с два синхронни или метахронни рака.
Предвидената структура за регистриране на терапевтичния отговор също е недостатъчна. Макар да са изброени различните видове отговор, липсва задължителна методология за оценка, липсва и изискване за документиране на динамиката на лечението или за отразяване на причините за прекратяване. Без подобни стандартизирани показатели регистърът трудно може да бъде използван за анализ на ефективността или за сравнения между лечебните заведения. Международната практика е да се включва и информация за дата на приключване на лечението и за мотива за прекратяване, което позволява анализи на реалната продължителност и поносимост на терапиите.
Особено важно е и разграничаването между инвазивни злокачествени новообразувания и карцином in situ. Обединяването им в един регистър изкривява основни епидемиологични показатели, тъй като преживяемостта, лечението и прогностичните характеристики на тези състояния са коренно различни. Най-подходящият подход е двустепенно структуриране, при което инвазивните форми се регистрират в основния регистър, а карцином in situ и предмалигнените лезии се проследяват в отделен модул. Това е стандартната практика в Европейските ракови регистри и гарантира коректност на националните и международните сравнения.
В частта, посветена на проследяването на пациентите, проектът се ограничава до отбелязване на последния известен жизнен статус, но не предвижда периодичност, методи за актуализация или правила за верификация. За да бъде възможна точна оценка на преживяемостта, е необходимо ежегодно обновяване, минимум петгодишно активно проследяване и ясно определени източници на информация, включително административни бази данни.
Проектът не взема предвид и нуждите на фармакологичната политика, въпреки че данните от регистъра имат съществено значение за процесите по оценка на здравни технологии и за прецизирането на лекарствените бюджети. Необходимо е структурирано събиране на информация за линията на лечение, терапевтичната последователност, употребата на нови терапии и съответствието им с реимбурсираните показания. Това позволява анализ на реалната ефективност и подкрепя оценката на разминавания между прогнозни HTA модели и действителни резултати.
За да изпълнява регистърът функциите си, е необходимо разработването на подробни оперативни правила, включително стандарти за кодиране (ICD-O-3 и ICD-10), процедури за верификация и одит на данни, вътрешни и външни механизми за контрол на качеството и национална програма за обучение на персонала. Подобни ръководства са задължителен елемент според ENCR и са ключови за успешното функциониране на всеки модерен раков регистър.
Предвид немалкия обем на предложените промени, шестмесечният срок за влизане в сила на наредбата е твърде кратък. Реалистичен и устойчив подход е удължаването на срока до дванадесет месеца, което да позволи обучение на персонала, пилотно въвеждане, техническо прецизиране и едва след това пълномащабно внедряване.