Министерски съвет
Портал за обществени консултации
Моите коментари
Неравенството между майките и бащите също е неравенство между жените и мъжете. Защо в този доклад няма нито дума за общоизвестния факт, че е масова практика българските съдилища, при раздяла на родитеилите да натоварват майките с цялата родителска тежест, а бащите стават неделни татковци. Случва се, по рядко и обратното, но и то е несправедливо неравенство.
Защо в този доклад не се изследва нуждата от промяна на семейния кодекс, така че да се премахнат всички неравенства относно родителската тежест и отговорност? Защо не е изследван въпросът за въвеждане на оборима презумпция, която да задължава съдилищата да определят равно (или поне приблизително равно) време на детето при всеки един от разделените му родители? Само една такава оборима презумпция ще сложи край на неравноправното третиране в момента.
Не разбирам защо този вид неравенство систематично се игнорира от доклади като настоящия.
Моите коментари
На първо място, не може да не направи лошо впечатление, че документът - предмет на общественото обсъждане е публикуван на 23.12.2024, точно във вихъра на Коледните и Новогодишни празници и приключва на 6.01.2025 - Йордановден. За да няма съмнения за зла умисъл в чистата случайност, че общественото обсъждане е отредено да е по време на празниците, редно е времето за обществено обсъждане да бъде удължено, така, че заинтересованите лица да имат на разположение достатъчно работно време за реакция.
На второ място, в доклада на вносителя е посочено, че Проектът на Координационен механизъм е изготвен от междуинституционална работна група, създадена със Заповед № ЛС-13-139 от 13.10.2023 г. на министъра на правосъдието. Координационният механизъм е одобрен от Националния съвет за превенция и защита от домашното насилие, но тази заповед е неоткриваема и е редно да бъде прикачена към документите за обсъждане, за да се знаят имената на истинските автори на предложеният документ за обсъждане. Липсата на тези данни създава едно неприятно усещане за анонимност на авторите.
На трето място, не е ясен правният характер на предложения документ за обществено обсъждане, защото в Закона за нормативните актове и по-точно в номенклатурата на видовете нормативни актове не е предвиден нормативен акт с наименование „координационен механизъм“. Това поставя под съмнение защитата на правата на засегнатите лица. Например, по съдържанието си този „координационен механизъм“ прилича на общ ненорманивен акт, но тъй като се приема с решение на МС, може да бъде окачествен и като нормативен акт. Задължително е това недоразумение да се поправи.
На четвърто място, от съдържанието на предложения за обсъждане документ не става ясно как точно се осъществява взаимодействието между описаните в него административни структури и как засегнатите лица, търсещи защита или засегнати по друг начин могат да се защитят.
На пето място, в документа предложен за обсъждане се отпраща към електронно приложение с неясен правен статут. Препоръчително е да се създадат правила, на които да отговарят електронните приложения, с които може да се подават сигнали за домашно насилие, но е неправомерно с акт на МС да се създава монопол на един единствен продукт.
На шесто място, в документа предложен за обсъждане има позоваване на Методически указания за действията на служителите в Министерството на вътрешните работи по Закона за защита от домашното насилие, които също са неоткриваеми и е редно да бъдат приложени, към настоящия пакет за обсъждане. Със сигурност ще възникнат спорове за доказателствената стойност на т.н. “оценка на риска“ извършван от МВР. Опасно е да се правят предположения за риск, защото такава една възможност води до злоупотреби.
На седмо място, остава неизяснен правният характер и стойност на приложенията към документа предложен за обсъждане. Например в т.н. „карта за предварителна оценка на риска“ се събират множество лични данни, които е трудно да се прецени дали и как са защитени от злоупотреба.
На осмо място, прави впечатление, че с този неясен по правното си значение акт се дописват правила за правна помощ от адвокати, като се въвеждат нереални срокове за изпълнинение. Така например от написаното „А9. При необходимост от правна помощ се осъществява връзка с Регионален център за консултиране към НБПП за правна консултация или изготвяне на молба за издаване на заповед за защита или тъжба, като при искане на лицето се предоставя молба за издаване на заповед за защита до РС по образец и се организира предоставянето й в срок до 24 часа до съответния компетентен съд. Юридическа консултация може да бъде предоставена и от адвокати.“ се създава усещането, че има ситуации на домашно насилие, при които (едва ли не) не е необходима правна помощ. На практика обаче винаги има нужда от правна помощ. А от документа предложен за обсъждане излиза, че ако изобщо има нужда от правна помощ, първо се осъществява връзка с НБПП, сякаш достъп до асвокат може да осигури само НБПП. А споменаването че „Юридическа консултация може да бъде предоставена и от адвокати.“ създава усещането, че юридическа консултация може да се осъществи и от НЕадвокати. Може би и от НЕюристи?!
Като цяло усещането от четенето на този документ е, че с него не се търси улесняване на жертвите на домашно насилие, а улесняване на НПО, които твърдят, че се борят с домашното насилие. Редно е срокът за обсъждане да бъде удължен, за да могат повече специалисти и заинтересовани лица да вземат отношение по него. Не бива с такъв документ с неясен статут да се създават правни норми, мястото на които е в закона.