Профил на СУБ Украински Дом СУБ Украински Дом

Правна обосновка – ключови международни актове и директиви

🔹 Директива 2001/55/ЕО на Съвета на Европейския съюз от 20 юли 2001 г. относно предоставянето на временна закрила:

- Цел: осигуряване на минимални стандарти за прием и правна закрила за хора, бягащи от масови конфликти.

- Чл. 8 и 13: предвиждат достъп до жилище, образование, медицинска помощ и пазара на труда.

- Чл. 16: насърчава държавите-членки да избягват дискриминация и да осигурят ефективна закрила.

 

🔹 Хартата на основните права на Европейския съюз:

- Чл. 1: Човешкото достойнство е ненакърнимо и трябва да бъде зачитано и защитавано.

- Чл. 34: Право на социална сигурност и жилищна помощ.

- Чл. 35: Всеки има право на достъп до здравеопазване.

 

🔹 Конвенция за статута на бежанците (Женева, 1951 г.):

- Гарантира правото на защита и недопускане на връщане на бежанци в опасна среда.

- Задължава приемащите държави да осигурят адекватен достъп до основни услуги и закрила.

Уважаеми дами и господа,

 

Във връзка с публикуваната за обществено обсъждане „Програма за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселените лица от Украйна с временна закрила в Република България“, бихме искали да изразим своето сериозно притеснение, разочарование и несъгласие с определени постановки и механизми, които не само не изпълняват духа и целите на Директива 2001/55/ЕО, но и реално възпрепятстват интеграцията, дискриминират уязвими групи и поставят хората под временна закрила в риск от социален срив.

Същевременно искаме ясно да подчертаем, че оценяваме високо подкрепата, която Република България оказа на бежанците от Украйна от самото начало на конфликта. Ние сме благодарни за предоставената закрила, достъпа до здравни, образователни и административни услуги, както и за приетите хуманитарни механизми.

Но в условията на ежедневни бомбардировки, разрушени домове и загубени близки, при положение че нито един град в Украйна не е в безопасност, следва да подходим с още по-голяма отговорност към подслона и базовата сигурност на хората под временна закрила. В момента програмата за държавно настаняване се използва от приблизително 5000 души от около 80 000 пребиваващи с временна закрила – около 7%. Голямата част от хората самостоятелно осигуряват прехрана, плащат наеми, данъци, ток, обслужват движимото си имущество, работят и са пълноценни участници в икономическия и социален живот в България.

В този контекст, да се отнеме достъпа до настаняване на най-уязвимите – означава да ги тласнем към бездомност, просия, проституция, трафик или да ги принудим да се върнат в активна военна зона. Това не е избор – това е отказ от хуманност. И в същото време – системна грешка, която ще създаде много по-големи социални и правни последици в бъдеще.

Подчертаваме, че дори ако един единствен човек стане жертва на трафик на хора, сексуална или трудова експлоатация, или бъде убит, тежко ранен или инвалидизиран вследствие на връщане поради безизходица, това би поставило сериозни въпроси относно моралната, административната и евентуално правната отговорност на органите, участвали в разработването и прилагането на подобни мерки.

Това не е просто хуманитарен въпрос – това е въпрос на живот, достойнство и международна правна отговорност.

Връщане на лица в условия на реална опасност за живота или физическата им цялост представлява нарушение на принципа на non-refoulement, закрепен в чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците (Женева, 1951 г.) и в чл. 19 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Съгласно международното хуманитарно право, стандартите на ВКБООН и принципите, заложени в Директива 2001/55/ЕО, всяко лице, което е било принудено да напусне страната си поради военен конфликт, е уязвимо по своята същност, независимо от възраст, пол, трудоспособност или образователен статус.

Да се налагат кратки и негъвкави срокове, да се изключват хора от програмата поради технически критерии или административни бариери, означава да се третира с недоверие и подозрение най-уязвимата категория хора – бягащите от война.

Тези хора не са мигранти по избор – те са оцелели. Те не търсят привилегии – търсят сигурност и шанс да възстановят достойнството си.

Настояваме този основополагащ принцип да бъде признат в Програмата – всички бягащи от война лица под временна закрила следва да бъдат третирани като уязвими и като такива да имат правото на:

- дългосрочен подслон;

- подкрепа за интеграция;

- достъп до труд, образование и здравеопазване;

- и най-важното – отношение, основано на солидарност, а не подозрение.

С уважение,

Сдружение на украинците в България  Украински Дом