Профил на Людмила Вълчева

Относно публикувания на 3.4.2025 г. за обществени консултации Проект на Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, правя следните коментари и предложения за промяна на текстовете в законопроекта, както следва:

По §1 за изменение на чл. 34, ал. 3 ГПК чрез заличаване на думите „в случаите по чл. 140а и 140б“.

Коментар: С редакцията на текста на чл. 34 ал. 3 ГПК, се предвижда изрично упълномощаване единствено за участие в процедура по медиация.

Изричното упълномощаване за участие в информационна среща или участие на страна, както и изрично упълномощен адвокат в тази среща, остават нерегламентирани.

Предложение за редакцията на чл. 34, ал. 3 ГПК:

„Чл. 34. (3) За сключване на спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване на исканията на другата страна, за участие в информационна среща за процедурата по медиация и в процедура по медиация, за получаване на пари или на други ценности, както и за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото, е необходимо изрично пълномощно.“

По §4 за изменение на чл. 92а ГПК чрез създаване на нови ал. 2 и 3:

„(2) Страна, която неоснователно не се яви или откаже да участва в информационна среща за процедура по медиация, когато е била задължена от съда, заплаща глоба в размерите по чл. 91, ал. 1.“

„(3) Определението на съда по ал. 1 и 2 може да бъде обжалвано с частна жалба.“

Коментар: Доброволното участие на страните в процедурата по медиация е основен принцип, с който налагането на глоба за неизпълнение на участие в информационна среща е несъвместимо. Пропорционална мярка би била присъждането на разноските за неосъществената информационна среща на неявилата се страна или разпределяне между неявилите се страни.

Предложение: предложенията за нови ал. 2 и 3 на чл. 92а да бъдат редактирани съответно.

По §7 за изменение на чл. 140 ал.5 ГПК:

(5) В случаите по ал. 3 и 4 съдът указва на страните, че при неизпълнение на задължението за лично участие, се налага глоба по чл. 92а, ал. 2.“

Коментар: Предложението за налагане на глоба противоречи на основен принцип в медиацията, този на доброволността. Относим е коментарът по §4 за чл.92а.

По §8 за изменение на чл. 140а, ал. 1 ГПК

Коментар: Отчитам като пропуск изключването от приложното поле на споровете между съдружници. Между такива страни, аналогично на партньорите в граждански брак, често висящите дела са повече на брой и между тях са налице трайни или дългосрочни отношения. Практиката на съществуващите центрове към съдилищата показва, че успешно проведената процедура по медиация, вкл. по такива спорове, води до постигане на спогодба, в резултат на споразумение в процедура по медиация, респ. прекратяване на множество дела между същите страни едновременно и същевременното възстановяване и запазване на отношенията между тях. Възможно е процедурата по медиация да не завърши със споразумение, но положителният ефект от нея да даде резултат въпреки това.

По Преходни и заключителни разпоредби за изменения и допълнения в Закона за медиацията (§ 14) за създаване на нов чл. 21а: „Определяне на медиатор“.

Коментар: По ал. 1, координаторът в съдебен център по медиация е служител на съда. Считам, че при определяне на медиатор/и, когато страните не посочат такъв/такива, следва да се подходи аналогично на разпределенията на делата на съдебните състави чрез Централизирана система за разпределение. В настоящият си вид предложената разпоредба създава условия за непрозрачност и би увеличила недоверието на гражданите към медиацията.

От текста на ал. 1 и ал. 2 не става ясно, че информационната среща и следващата я процедура по медиация обикновено се провеждат от същия медиатор/медиатори, освен ако страна/страните не пожелаят смяна.

По ал. 3, Недопустимо е съдът да има отношение за избора на медиатор.

Предложение: ал.3 на чл. 21а да отпадне, а ал. 1 и ал. 2 да бъдат редактирани съответно.