Профил на Тодор Георгиев

В поставената задача във втората част на чл.38, т.18, буква „б“ от Устройствения правилник на МО, а именно „подпомагане на политико-военното ръководство на министерството … при изпълнение на поетите ангажименти на международно ниво в областта на киберотбраната“, няма никаква логика и по същество задачата е безпредметна, тъй като Политико-военното ръководство има достатъчно правомощия и правни инструменти за възлагане и контрол на изпълнението на поетите ангажименти на международно ниво в областта на киберотбраната.

Въпреки несериозно отношение при обобщаването и конкретизирането на тази задача, след бърза справка в Закона за киберсигурност е очевидно, че задачата трябва да кореспондира с чл.13, ал.2, т.2 от Закона за киберсигурност „ Министърът на отбраната организира координацията и взаимодействието във връзка с изпълнението на поети ангажименти за колективна отбрана на споделеното киберпространство с Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) и Европейския съюз“. Същината на този текст е „ангажименти за колективна отбрана на споделеното киберпространство с Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) и Европейския съюз“, което по никакъв начин не е отразено в чл.38, т.18, буква „б“.

Предложението ми е в чл.38, т.18 да бъде добавена нова буква „д“ със следният текст – „подготовка на инвестиционни проекти от портфолиото на МО за реализиране на поетите ангажименти за колективна отбрана на споделеното киберпространство с Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) и Европейския съюз“.

Съгласно чл.13, ал.3 от Закона за киберсигурност, министърът на отбраната има основополагаща роля относно изграждане и поддържане на киберрезерв. Огромен пропуск в Устройствения правилник на МО е липсата на каквито и да е функции и задачи свързани с подпомагане на министъра на отбраната в тази област.

Предложението ми е в чл.38, т.18 да бъде добавена нова буква „г“ със следният текст – „подготовка на документи регламентиращи условията и реда за изграждане и поддържане на киберрезерв и организиране на съвместни обучения и тренировки свързани с киберотбраната”.

Съгласно чл.9 от Закона за киберсигурност, членове на Съвета по киберсигурността от министерството на отбраната са министърът на отбраната (чл.9, ал.3, т.2) и началникът на отбраната (чл.9, ал.3, т.9). Предвид невъзможността за участие на други длъжностни лица от Министерството на отбраната в Съвета по киберсигурността, записаното в чл.38, т.18, буква „б“ – „подпомагане на политико-военното ръководство на министерството при участие в Съвета по киберсигурността“ е безпредметно, тъй като е пределно ясно е кои длъжностни лица трябва да бъдат подпомогнати. Същевременно е пропуснато нещо съществено – как ще бъдат подпомогнати министъра и началника на отбраната.

 Предложението ми е текста на чл.38, т.18, буква „б“ да придобие следният вид – „изготвяне на анализи, доклади, становища и процедури свързани с дейността на Съвета по киберсигурността“.

Съгласно чл.2 от Закона за киберсигурност, „Киберсигурността включва мрежова и информационна сигурност, противодействие на киберпрестъпността и киберотбрана“. В чл.13 от същият закон са записани функциите и задачите на министъра на отбраната и началника на отбраната, където никъде не се среща думата киберсигурност. Логично е в чл.38, т.18 от Устройствения правилник на МО, думата „осигурява“ да бъде заменена с „подпомага“ и думата киберсигурност да отпадне.

Предложението ми е текста на чл.38, т.18 да придобие следният вид -  „подпомага министъра и началника на отбраната при изпълнението на функциите им в областта на киберотбраната, като изпълнява дейности по:“.