Профил на Антон Карагачлиев

Въпреки, че с промяната по отношение на чл. 300 от ЗСВ, ще бъде премахнато двусмислието в разпоредбата, не се коригира истинският проблем в тази разпоредба, а именно ограничението, което е заложено в ал. 3 на същата разпоредба по отношение на стажант-юристите, за придобиване на правоспособност. Без да се поставя под съмнение значимостта на юридическите професиите, които могат да се упражняват с придобита правоспособност, безсмисленото ограничение – с лимитиране на броя на опитите за придобиване на юридическа правоспособност, не би могло да доведе до придобиване на правоспособност от лица с по-задълбочени знания (качествена теоретична и практическа подготовка), а до възникване на предпоставки за неправомерно получаване на такава. В случай, че законодателят желае да въведе нормативни изисквания, с които да намали риска лица с недостатъчна подготовка да получат достъп до определени юридически професии, това би могло да се получи с поставянето на ясни критерии и изисквания за придобиване на юридическа правоспособност, а не с ограничение на броя на явяванията за нея. Държавата е свободна да налага и поставя условия за придобиване и упражняване на определени професии, но тези изисквания кореспондират и на задължението на държавата за създаване на условия за действителна, качествена теоретична и практическа подготовка по специалността "право". А именно, чрез повишаване на изискванията към висшите учебни заведения, които имат юридически факултети, намаляване на броя на университетите, които предоставят такова образование, промяна на изискванията към начина на формиране на комисиите за провеждане на държавните изпити за специалността „право“, както и чрез създаване на предпоставки за реално провеждане на юридически стаж на дипломиралите се вече юристи и др. Без създаване на такива условия - за получаване на качествено юридическо образование и придобиване на реални практически умния от стажант-юристите, простото налагане на лимит на броя на опитите за придобиване на юридическа правоспособност се явява неоправдано ограничение на правото на труд, омаловажаване на образованието дадено от висшите учебни заведения и няма нищо общо с обществения интерес, защитата на който би следвало да се преследва чрез тази разпоредба.