Профил на Пламена Николова

Водени от принципите за най-добрия интерес на детето, както и от своя дългогодишен практически и застъпнически опит в областта на ранното детство и ранното обучение, ние, от Фондация за децата в риск по света предлагаме в структурата на Министерство на образованието и науката да бъде обособена отделна самостоятелна Дирекция „Обучение и грижи в ранна детска възраст“, която да поеме функциите по планирането, изпълнението, отчитането и проследяването на политиките в областта на национално ниво. Това е необходимо най-вече и във връзка с делегираната към общините отговорност да управляват детските градини, но в същото време и необходимостта от целенасочено национално поставяне и изпълнение на приоритети според спецификите на различните региони, както и с оглед на подкрепата, закрилата и гарантирането на достъп до качествени ОГРДВ услуги на най-уязвимите деца и техните семейства.

Вярваме, че така предложените изменения в Устройствения правилник на Министерството на образованието и науката (УПМОН) ще доведат до по-балансирано и ефективно управление на образователния ресор, свързан с ключовия период на ранното детство.

Фондация за децата в риск по света (ФДРС) e регистрирана в България през 2009 г. и оттогава работи за насърчване на ранното детско развитие и учене през игра. ФДРС преобразява живота на деца, семейства и общности в нужда чрез своите програми, които са насочени към справяне с травмата от страна на уязвимите деца, както и за повишаване на тяхната увереност и самооценка и готовността им за училище.

Фондация за децата в риск по света

Юли 2024 г.

Раното образование и грижа се превръща все повече в приоритетна сфера на образователните системи в Европа и ЕС, предвид солидните доказателства за огромната добавена стойност и възвръщаемост на инвестициите в ранното детство за обществата. Те спомагат преодоляването както на тежки социални проблеми като поколенческата бедност, изолация и маргинализация, така и на интеграцията на различни групи деца в уязвимо положение, като деца с майчин език, различен от български, деца емигранти и бежанци, деца на български граждани-работници в ЕС, които са родени и израснали в чужбина, деца с увреждания и специални образователни потребности и много други. Всички те са в риск от по-лошо справяне с образователния материал, по-трудна адаптация и ранно отпадане от средното образование, ако не бъдат положени допълнителни усилия и не бъдат посветени достатъчно човешки и финансови ресурси, за да бъде обезпечен техния успешен старт. Накрая, качествените услуги за ранно образование и грижи подпомагат по безспорен начин средното образование и гарантират много по-висока резултатност, напредък и успеваемост, както по отношение на образователния елемент, така и на възпитанието и социализацията на всички деца.

На този фон, обаче, България продължава да отделя едва половината от средното за ЕС-27 БВП в областта на ранното и предучилищното образование – 0.8% към 1.6% (ЕС), при по-високо БВП за средно образование – 2% при 1.7% за ЕС.

От така посочените данни и като имаме предвид предприетите стъпки към значителни реформи през последната година в областта на ранното детство, като приемане на Годишен план за насърчаване на ранното детско развитие 2024, подготовката на Визия за ранно детско развитие, разработвана в широк консенсус с представители на всички заинтересовани страни, както и предвижданата и така необходима реформа по преминаване на яслените грижи за деца под 3 години от Министерство на здравеопазването към Министерство на образованието и науката, което ще позволи преосмислянето на моделите на обучение и грижа за най-малките и приравняването им към съвременните, доказани в науката и практиката подходи, става ясно, че ранното образование и грижа имат своето важно и независимо място в системата на българското образование. Всички тези вече стартирали и/или планирани и очакващи своето изпълнение цели са намерили своето място и в Националната рамка за качество на образованието и грижите в ранна детска възраст, която беше разработена от Министерство на образованието и науката и с подкрепата на УНИЦЕФ-България, неправителствения сектор, академичните среди и множество утвърдени международни и национални експерти по темата. Съществуването на подобен всеобхватен стратегически документ, създаден да подпомага структурните реформи в държавите от ЕС, само по себе си е достатъчно основание за отделяне на обезпечен административен ресурс за обезпечаване на темите, свързани с ранното обучение и грижи.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Във връзка с отворената обществена консултация, засягаща предложени изменения и допълнения в Устройствения правилник на Министерството на образованието и науката (УПМОН), ние от Фондация за децата в риск по света бихме искали да предложим допълнение на Устройствения правилник на МОН със създаване на нова дирекция в рамките на специализираната администрация на министерството, която да отговаря за планирането, изпълнението и мониторинга на политиките и въпросите, касаещи образованието и грижите в ранна детска възраст.

Управлението на предучилищното образование към момента се изпълнява от Дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“, като в рамките на тази структура попада разработването и изпълнението на държавната политика в областта на предучилищното, общото и профилираното училищно образование, както и неформалното и информалното образование, учебните програми, ученическите олимпиади, държавните зрелостни изпити и редица други сами по себе си изключително важни и ключови за функционирането на общественото образование теми и системи. По тази причина не е възможно в рамките на тази дирекция да бъдат фокусирани специфичните предизвикателствa  и приоритетни цели на ранното учене и образование като самостоятелна, отделна и придобиваща все по-голяма значимост за националната и европейска политика тема.

През 2023 г. броят на децата в България на възраст 0-7 години е едва 468 423, като в сравнение с 2015 г. децата в тази възрастова група намаляват с 15%. България е сред 6-те страни от ЕС-27, в които има най-нисък обхват на децата в ОГРДВ. През 2022 г. в ясли и яслени групи са записани едва 17.9% от децата на възраст 0-3 години. Този дял е около 2 пъти по-нисък от средния за ЕС-27, където в тази възрастова група са обхванати 35.9% от децата. Данните на Евростат за обхвата на децата под 3 годишна възраст в България са още по-обезпокоителни през 2023 г. – в тази възрастова група в ОГРДВ не участват 90.9% от децата[1]. Тези данни показват, че България трябва да увеличи около 4 пъти обхвата на децата в ОГРДВ, за да постигне целевият показател за 2030 г., определен от Съвета на ЕС през 2022 г.: най-малко 50% от децата под 3-годишна възраст да участват във формални висококачествени услуги за образование и грижи в ранна детска възраст най-малко 25 часа седмично. През учебната 2022/23 година, дори след включването в системата на предучилищното образование на 5 036 5-годишни деца и 1 752 6-годишни деца[2] в резултат на дейности по механизма за обхват[3], груповият нетен коефициент на записване на децата в детските градини, отразяващ броя на учащите в предучилищното образование във възрастовата група 3-6 години към броя на населението в същата възрастова група, достига 87.3%, като обхватът в детските градини остава изключително нисък в област Сливен, където нетният коефициент е едва 71.1%, а в областите Смолян и Благоевград стойностите на този показател са най-високи – съответно 95.0% и 92.6%[4].

За сравнение в ЕС-27 средната стойност на дела записани в образователната система деца във възрастовата група между 3 години и възрастта за постъпване в първи клас в периода 2019 - 2021 година е 93%[5].

Делът на децата на възраст от 3 до 6 години, които не са записани в предучилищно образование и грижа в ранна детска възраст е много по-висок при децата от ромския (41.7%) и турския етнос (32.8%), отколкото при децата от българския етнос (17%)[6].