Профил на Георги Райновски

Колегията на Физическият факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ изразява принципно несъгласие с използването на коригиращи коефициенти, намаляващи тежестта на научни публикации в зависимост от относителния дял на съавторите от съответната организация. Предложеният механизъм въвежда количествен критерий, който игнорира и обезценява участието на българските учени в определени съвременни фундаментални научни изследвания, извършвани по необходимост от големи международни научни колаборации. Следва ясно да се подчертае, че приносът на отделните учени в такива колаборации е предмет на вътрешни механизми за оценка и разпределение на отговорности, включващи разработка на изследователски хардуер, софтуер, поддръжка на експериментални системи, анализ и обработка на огромни масиви данни, прилагане на комплексни аналитични методи. Индикация за такъв принос е включването на съответния учен в авторския колектив на публикациите. В области като физиката на високите енергии, ядрената физика, астрофизиката, космическите науки и други научни направления, зависими от мащабни експериментални съоръжения, научните резултати се постигат единствено чрез координирани и непрекъснати усилия на множество изследователи за изграждането и използването на високоспециализирана инфраструктура. Това не е въпрос на организационен избор, а на обективна научна необходимост, без която съответните резултати не биха били възможни. Намаляването на стойността на публикациите единствено поради броя съавтори представлява методологически некоректен подход и противоречи на международно утвърдените практики за оценка на научната дейност.

Прилагането на редукционни коефициенти ще доведе до следните неблагоприятни последствия:

• фактическо обезценяване на научния принос на българските учени в стратегически международни проекти;
• създаване на силен демотивиращ ефект за участие в съвременни научни инфраструктури от световен мащаб;
• изкривяване на националната система за оценка в посока, която поощрява формално авторство в малки групи за сметка на реален принос към научни резултати с високо въздействие;
• риск от изолация на българската наука от глобалните изследователски мрежи.

В рамките на действащите критерии за определяне и финансиране на изследователски университети не се прилага редукция на публикационните резултати въз основа на относителния институционален дял на съавторите. Въвеждането на подобен механизъм в настоящата програма би довело до нормативна и методологическа несъгласуваност между различните инструменти на националната научна политика, при която едни и същи научни резултати биха били оценявани по съществено различен начин. Такава непоследователност създава противоречиви стимули за институциите, намалява предвидимостта при оценяването и затруднява стратегическото планиране на научната дейност. От гледна точка на принципите на добра регулаторна практика е необходимо механизмите за оценка в рамките на публичното финансиране да бъдат съгласувани и взаимно непротиворечиви.

Евентуален механизъм за оценяване на публикуваните резултати следва изрично да отчита технологичната сложност, инфраструктурната зависимост и интердисциплинарният характер на изпълняваните изследвания. В определени области научните изследвания изискват значителен научен и експертен ресурс, координация между различни научни и инженерни дисциплини и дългосрочен ангажимент, които от своя страна предпоставят участие на голям брой съавтори от различни държави.  Участието на български учени в такива проекти е стратегически важно за развитието на националния научен потенциал и за международната видимост на българската наука. Предложените в настоящия им вид коефициенти са формални параметри и не само не стимулират научната активност в тези области, а създават реален риск от санкциониране на изследователи, които работят на най-високо международно ниво. 

В тази връзка настояваме предвидените коригиращи коефициенти да бъдат премахнати от програмата.

Убедени сме, че националната политика следва да насърчава интеграцията на българските учени в научните процеси от световен мащаб, а не да въвежда механизми, които де факто ги обезкуражават.

проф. дфзн Георги Райновски

Декан на Физическия факултет, Софийски Университет Св. Климент Охридски