Моите коментари
Физически факултет на СУ Св. Климент Охридски е едно от водещите научни звена в Университета и страната. Научно-преподавателския състав участва активно в международни и национални научни проекти в това число в няколко Национални научни програми, обекти от Националната Пътна Карта за Научна Инфраструктура, проекти свързани с ОИЯИ Дубна и ЦЕРН и Рамковите програми на ЕС за научни изследвания и иновации. В тези си дейности учени от факултета взаимодействат тясно с екипа на Дирекция Наука на МОН. Колегите оценяват високо професионализма екипа на Дирекция Наука, но също така споделят и мнението, че числения състав на този екип е крайно недостатъчен за задачите, с които е натоварен. Предвид това и новите задължения на Дирекция Наука, произтичащи от Закон за насърчаване на научните изследвания и иновациите считаме, че е необходимо значително увеличаване на щатния състава на Дирекция Наука. Рамките на настоящето обществено обсъждане, предлагаме да се използва възможността при промяната на УП на МОН и да се разшири състава на дирекция „Наука“ с допълнителни поне 5 щатни бройки.
Настоящето становище е подкрепено единодушно от Факултетния съвет на Физически факултет на СУ Св. Климент Охридски на редовно заседание, проведено на 11.06.2024 г.
проф. дфзн Георги Райновски
Декан на Физически факултет на СУ Св. Климент Охридски
Моите коментари
Колегията на Физическият факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ изразява принципно несъгласие с използването на коригиращи коефициенти, намаляващи тежестта на научни публикации в зависимост от относителния дял на съавторите от съответната организация. Предложеният механизъм въвежда количествен критерий, който игнорира и обезценява участието на българските учени в определени съвременни фундаментални научни изследвания, извършвани по необходимост от големи международни научни колаборации. Следва ясно да се подчертае, че приносът на отделните учени в такива колаборации е предмет на вътрешни механизми за оценка и разпределение на отговорности, включващи разработка на изследователски хардуер, софтуер, поддръжка на експериментални системи, анализ и обработка на огромни масиви данни, прилагане на комплексни аналитични методи. Индикация за такъв принос е включването на съответния учен в авторския колектив на публикациите. В области като физиката на високите енергии, ядрената физика, астрофизиката, космическите науки и други научни направления, зависими от мащабни експериментални съоръжения, научните резултати се постигат единствено чрез координирани и непрекъснати усилия на множество изследователи за изграждането и използването на високоспециализирана инфраструктура. Това не е въпрос на организационен избор, а на обективна научна необходимост, без която съответните резултати не биха били възможни. Намаляването на стойността на публикациите единствено поради броя съавтори представлява методологически некоректен подход и противоречи на международно утвърдените практики за оценка на научната дейност.
Прилагането на редукционни коефициенти ще доведе до следните неблагоприятни последствия:
• фактическо обезценяване на научния принос на българските учени в стратегически международни проекти;
• създаване на силен демотивиращ ефект за участие в съвременни научни инфраструктури от световен мащаб;
• изкривяване на националната система за оценка в посока, която поощрява формално авторство в малки групи за сметка на реален принос към научни резултати с високо въздействие;
• риск от изолация на българската наука от глобалните изследователски мрежи.
В рамките на действащите критерии за определяне и финансиране на изследователски университети не се прилага редукция на публикационните резултати въз основа на относителния институционален дял на съавторите. Въвеждането на подобен механизъм в настоящата програма би довело до нормативна и методологическа несъгласуваност между различните инструменти на националната научна политика, при която едни и същи научни резултати биха били оценявани по съществено различен начин. Такава непоследователност създава противоречиви стимули за институциите, намалява предвидимостта при оценяването и затруднява стратегическото планиране на научната дейност. От гледна точка на принципите на добра регулаторна практика е необходимо механизмите за оценка в рамките на публичното финансиране да бъдат съгласувани и взаимно непротиворечиви.
Евентуален механизъм за оценяване на публикуваните резултати следва изрично да отчита технологичната сложност, инфраструктурната зависимост и интердисциплинарният характер на изпълняваните изследвания. В определени области научните изследвания изискват значителен научен и експертен ресурс, координация между различни научни и инженерни дисциплини и дългосрочен ангажимент, които от своя страна предпоставят участие на голям брой съавтори от различни държави. Участието на български учени в такива проекти е стратегически важно за развитието на националния научен потенциал и за международната видимост на българската наука. Предложените в настоящия им вид коефициенти са формални параметри и не само не стимулират научната активност в тези области, а създават реален риск от санкциониране на изследователи, които работят на най-високо международно ниво.
В тази връзка настояваме предвидените коригиращи коефициенти да бъдат премахнати от програмата.
Убедени сме, че националната политика следва да насърчава интеграцията на българските учени в научните процеси от световен мащаб, а не да въвежда механизми, които де факто ги обезкуражават.
проф. дфзн Георги Райновски
Декан на Физическия факултет, Софийски Университет Св. Климент Охридски