Министерски съвет
Портал за обществени консултации
Моите коментари
Член 7 от проекта за Наредбата
Чл. 7. Изпълнението (монтажът) на бетонни и стоманобетонни конструкции се извършва от строители, които отговарят на изискванията на Закона за Камарата на строителите (ЗКС) и са вписани в Централния професионален регистър на строителя за съответната група и категория на строежа.
е в противоречие с разпоредбите на чл. 14, ал.2 от Закона за камарата на строителите:
(2) Строежи на жилищни и вилни сгради с ниско застрояване и строежи по чл. 137, ал. 1, т. 5, букви "в" и "г" от Закона за устройство на територията с разгъната застроена площ до 100 кв. м могат да се изпълняват и от строители, които не са вписани в регистъра.
Моите коментари
Уважаеми господине/госпожо,
1. входните и комуникационните пространства;
2. помещения и пространства за общо ползване;
(4) При планирането, проектирането и изпълнението на сградите/самостоятелните обекти и съоръженията по смисъла на чл. 53, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗХУ се спазват принципите за универсален дизайн съгласно чл. 1, ал. 3, както и се осигуряват следните основни фактори на достъпната среда: ….
2. при наличие на ПАРКИНГ към сградите/съоръженията се осигуряват изискваните по тази наредба достъпни места за паркиране в близост до главния вход на сградата или съоръжението;
В чл.39 се определя минималния брой жилища за хора с увреждания – „При проектирането на нови многофамилни жилищни сгради или сгради със смесено предназначение с повече от 30 жилища най-малко едно жилище се проектира при спазване на специфичните изисквания на приложение № 4“
Чрез предложените изменения на чл. 22, ал.2 следва, че при многофамилни жилищни сгради с по-малко от 30 жилища може да няма нито едно достъпно място, ако няма „жилища в съответствие с приложение № 4“. Следователно предложеното изменение е в нарушение на чл.53, ал.2 от ЗХУ и чл.39, ал.4, т. 2 от Наредбата.
С оглед на това предлагам нов текст на чл. 22, ал. 2 със следното изменение:
„(2) Броят на достъпните места за паркиране И ГАРИРАНЕ на автомобили на хора с увреждания на паркингите към нови многофамилни жилищни сгради е равен на броя на жилищата в съответствие с приложение № 4 по реда на чл. 39, ал. 2, като местата се осигуряват в рамките на минималният изискуем брой от места за паркиране и гариране съгласно Наредба № РД-02-20-2 от 2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно транспортната система за урбанизираните територии. Осигурява се минимум едно достъпно място за паркиране в откритите паркинги към многофамилните жилищни сгради, разположено в близост до главния вход на сградата.“
С уважение,
Арх. Елисавета Георгиева
Моите коментари
СТАНОВИЩЕ
от арх. Елисавета Георгиева, главен архитект на Община Димитровград
В предложения проект на Наредба за допълнение на Наредба № Із-1971 се предвижда до 1 октомври 2025 г. инвестиционните проекти да могат да бъдат одобрявани или по действащите преди промените в ДВ, бр. 91 от 2024 г. разпоредби, или по новите текстове – изцяло по „избор“ на възложителя, без конкретно посочен обективен критерий (например дата на започване, дата на визата за проектиране и т.н.). Тази формулировка може да породи правна несигурност и да затрудни прилагането на новата уредба.
Отношение към Закона за нормативните актове (ЗНА):
Чл. 9, ал. 1 ЗНА гласи: „Разпоредбите на нормативните актове се формулират на общоупотребимия български език, кратко, точно и ясно.“ Когато липсва конкретика (например как се установява, че проектът е „разработен“ по старата наредба), се отклоняваме от критерия за точност и яснота.
Чл. 26, ал. 1 ЗНА изисква при изработване на проект на нормативен акт да се спазват принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. Предвидимостта изисква органите, които прилагат акта, да могат лесно да определят дали даден проект се оценява по стария или по новия режим.
Чл. 10, ал. 1 ЗНА гласи, че обществени отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен. Макар тази норма да не забранява изрично преходни периоди, логиката ѝ е обществени отношения от една и съща категория да не се уреждат паралелно от два действащи режима без ясен преходен критерий.
Проблеми при липсата на обективен критерий за прилагане на старата уредба:
Правна несигурност:
Административните органи и участниците в инвестиционния процес няма да знаят еднозначно кога се прилага старият режим и кога – новият, тъй като няма проверим факт (напр. административен акт или дата на договор за проектиране).
Неравнопоставеност между субектите:
Възложителите, които могат да „докажат“ субективно, че проектът им е „разработен“ по старата наредба, ще получават по-благоприятни условия, спрямо други, намиращи се в подобна фактическа ситуация.
Риск от смесване на изисквания:
Възможно е едни части от инвестиционния проект да са изготвени по старата наредба, а други – по новата, което би затруднило проверката и одобряването.
Предложение за обективен критерий: ИЗДАДЕНА ВИЗА ЗА ПРОЕКТИРАНЕ
За да се избегнат гореописаните проблеми и да се спази чл. 9, ал. 1 (яснота и точност) и чл. 26, ал. 1 (предвидимост) от ЗНА, е необходимо в преходния текст да се въведе конкретен, проверим и безспорен критерий, например издадена виза за проектиране по чл. 140 или чл. 140а от Закона за устройство на територията (ЗУТ) до определена дата. Това е официален административен акт с ясно отбелязана дата, вписан в регистъра на съответната община/район.
Примерна редакция на спорния параграф:
„(3) Инвестиционни проекти, за които към 30.12.2024 г. включително е издадена виза за проектиране по чл. 140 или чл. 140а от Закона за устройство на територията, могат да бъдат внесени за одобряване от компетентния орган в срок до 1 октомври 2025 г.
(4) В производствата по одобряване на проектите по ал. 3 се прилагат разпоредбите на Наредба № Із-1971 от 2009 г. в редакцията ѝ преди измененията и допълненията, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 91 от 2024 г.“
Предимства на този подход: