Профил на Калин Ангелов

    Уважаеми г-н/г-жо

             във връзка с провежданата обществена консултация относно проект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс с # 11719-K в сайта на МС за обществени консултации, чийто вносител е Министерство на правосъдието, представям следните предложения.

            1. Несъмнено предложеният проект представлява една добра стъпка за пълното и точно транспониране на директивите от Пътната карта на ЕС за укрепване на процесуалните права на заподозрени и обвиняеми лица. Намирам обаче, че има какво още да се желае и се надявам със следващите кратки предложения да подпомогна този процес.

            2. Изглежда законодателната техника, която Министерството на правосъдието предлага да се ползва в този проект, е допълване на някои от способите за доказване в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) с набор от права и информация, които следва да бъдат разяснени на лице, за което полицията има или придобива данни, че е извършило престъпление.  По същество такива са промените предложени с § 4 (разпит на свидетел), § 7 (очна ставка); § 8 (освидетелстване); § 9 (извършване на претърсване и изземване); § 10 (обиск); § 12 (разпознаване).

            3. Като приемам тази законодателната техника, намирам, че са пропуснати две важни хипотези, които са от голямо практическо значение:

            3.1  На първо място това ситуацията на т.нар. „доброволно предаване“ по чл. 159 НПК. Много често зад „доброволното предаване“ се крие един незаконен обиск, който полицейските служители вече са извършили на дадено лице. В лицето са открити  някакви забранени вещества (примерно цигара коноп) и полицейските служители, го убеждават, че ако предаде намереното доброволно, това би било по-добре. Полицейските служители, които приемат предметите и веществата, обаче нямат задължение да разяснят правата и информацията, която се изисква от директивите на ЕС. Това е проблем с оглед на приложението на директивите.

            В този смисъл предлагам да се предвиди допълнение в чл. 159 с нови алинеи 3 до 7, съгласно които:

„(3) Ако с предаването на предмета, книжата, компютърните данни, и други данни, които могат да имат значение по делото, съществува възможност лицето да се уличи в извършване на престъпление, органът, който приема предметите или данните, е длъжен да му разясни:

1. че с предаваните от него предмети и данни се самоуличава в извършване на конкретно престъпление;

2. обстоятелствата по чл. 121, ал. 1;

3. правото му по чл. 122, ал. 2;

4. правото му на правна помощ и условията за нейното получаване по реда на Закона за правната помощ;

5. правото му на устен и писмен превод, в случай че свидетелят не владее български език; на свидетеля се предоставя писмен превод на протокола за разпит в разумен срок; свидетелят има право да откаже писмен превод по реда на този кодекс, след като се е посъветвал с адвокат или по собствено желание, след като са му разяснени подробно последиците от отказа му;

6. правата му и по чл. 385а, т. 1, 2, предл. 2 и т. 5 в случаите, когато е непълнолетен.

(4) Информацията по ал. 3 се предоставя на лицето на разбираем език и по разбираем начин, като се отчитат специфичните му потребности.

(5) Когато лицето упражни правата си по ал. 3, т. 3 и 4, адвокатът има право да се среща насаме с него, да задава въпроси, да иска разяснения и да прави искания, бележки и възражения.

(6) Извършването на действията по ал. 3 и 5 се отразява в протокола за разпит.

(7) Изискванията на разпоредбите на чл. 385б и чл. 385в, ал. 5 се прилагат съответно при упражняването на правата по ал. 7, т. 6.“

3.2 Втората хипотеза, която е пропусната в предложения проект, е хипотезата на началото на „Бързо производство“.

Към настоящия момент чл. 356, ал. 4 НПК гласи, че лицето, за което има обоснована предположение, че е извършило престъплението, се счита за обвиняем „със съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него“. С годините на приложение съдебната практика наложи разбирането, че „под съставяне на акта…срещу него“ се има предвид физическото съставяне на  акта за обвинението, с което практически го приравни на „привличането на обвиняем“ по чл. 219 НПК.

Всъщност, целта на чл. 356, ал. 4 НПК, е да се гарантира и даде, колкото може по-скоро и своевременно, защита на обвиняемия. Тази цел е напълно в съответствие с целите на Директивите от пътната карта на ЕС, които просто следва да поправят недобрата съдебна практика, по този текст.

Поради това и смятам, че чл. 356 следва да се измени и допълни по следния начин:

„(4) Когато у полицейски орган възникване на обосновано предположение, че дадено лице е извършило престъпление, полицейският орган е длъжен да му разясни правата по чл. 55 на разбираем език и по разбираем начин, като се отчитат специфичните му потребности, както и да му осигури възможност да се ползва от тях. От този момент лицето се счита за обвиняем“.

4. Освен тези принципни предложения имам бележки към § 12, а именно (уредбата за разпознаването).

4.1. Преди всичко, уместно би било да се уреди изрична възможност лицето да откаже да участва в действието разпознаване. Това трябва да стане след като му бъде разяснена възможността при негов отказ разпознаването да се извърши по снимки.

4.2. Допълнително, предвидената в ал. 8 възможност разследващият орган да не осигури упражняването на правата по ал. 4 т. 1 и 2 отваря вратата за злоупотреби. Познавайки практиката на нашите разследващи органи може да бъдем сигурни, че втората алтернатива в ал. 8: „когато провеждането на разпознаването е наложително и възпрепятстване му би затруднило сериозно наказателното производство“, ще се използва от масово и често, за да заобикалят изискването за адвокат и правна помощ.

В този ред на мисли задължението в ал. 9 това да се мотивира в протокола само по себе си е добро, но не е достатъчно. Следва да се предвиди възможност това решение да може да се обжалва и то още на досъдебно производство.

            Надявам се кратките ми бележки към проекта да бъдат взети предвид и проектът да бъде съобразен с тях.