Министерски съвет
Портал за обществени консултации
Моите коментари
ПРОГРАМА „ЛЮБИТЕЛСКО ИЗКУСТВО“ – Така разписана, Програма „Любителско изкуство“ не демаркира фокус от този на Програма „Културно наследство“.
Отново, след направения Анализ на дейността на Националния фонд „Култура“ се установява, че количеството и качеството на проектите по тази програма, както и обемът на занимаващите се с любителско изкуство в България, не могат да бъдат посрещнати с финансовия размер, определен по нея. Бюджет под 3 млн. лв. от общ бюджет от над 18 млн. (т.е. поне 15%, а в предложението този процент е 6) е недопустимо малък. Програмата обслужва едни от най-важните национални цели и приоритети и предоставя достъп до култура и в най-малките населени места.
Защо по тази Програма има допустимост за организации, които нямат културен предмет на дейност, като това е в противоречие на Закона за закрила и развитие на културата?
ПРЕДЛОЖЕНИЕ 13.: Да се прецизира фокусът на Програма „Любителско изкуство“. Допустимите кандидати да бъдат само културни организации според Закона за закрила и развитие на културата (вкл. читалища и еднолични търговци). Бюджетът на програмата да се увеличи на 3 млн. лв.
ПРОГРАМА „ТВОРЧЕСКА ЕВРОПА“ – Не става ясно дали при кандидатите за финансиране с повече от 30000 лв. от Националния фонд „Култура“ оставащите 20 или 10% трябва недвусмислено да осигурени като финансово самоучастие на организациите.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ 14.: Да се прецизират условията за финансиране.
Горното съдържание е изпратено и до Управителния съвет и Администрацията на Националния фонд „Култура“.
01.09.2024 г., С уважение: Сава Драгунчев
ПРОГРАМА „ДЕБЮТИ“ – Изрично беше отбелязано в Анализа на дейността на Националния фонд „Култура“, че програмата не може да изпълни целите си в случаите, когато един и същи кандидат се ползва от механизма повече от веднъж. Предложеният вариант за програмата през 2025 г. с възможност за финансирането на един и същи кандидат три пъти по тази програма води до необоснован комфорт на дадени кандидати и затвърждава неспособността им да се развиват в проектното финансиране по-нататък. В този вариант програмата е и в противоречие с основната дефиниция по нея.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ 9.: По Програма „Дебюти“ да се допуска само еднократно финансиране на даден кандидат, като това може да бъде негов първи, втори или трети професионален опит. Т.е. кандидат, който вече е финансиран по Програма „Дебюти“, да е недопустим по тази програма.
ПРОГРАМА „КРИТИКА“ – Програма „Критика“ в годините предлага чист пример за дублиране на финансирането като механизъм на Националния фонд „Култура“ и Министерството на културата/Министерството на образованието. По Програма „Критика“ не следва да могат да кандидатстват организации, на които именно тази им дейност е основна и основно субсидирана от държавния бюджет (създаване на критическо съдържание, например Българската академия на науките, Софийски университет „Св. Кл. Охридски“ и т.н.).
ПРЕДЛОЖЕНИЕ 10.: Допустимите кандидати да бъдат само частни културни организации, еднолични търговци с предмет на дейност в сферата на културата според Закона за закрила и развитие на културата или (самоосигуряващи се) физически лица.
ПРОГРАМА „ПРЕВОДИ“ – Програма „Преводи“ във вида, в който ни е предложена в Индикативната програма за 2025 г., изключва издаването на българска литература на официалния език на Република Северна Македония, съобразно националната политика по отношение на езика на тази държава. Ако това е намерението на авторите на Индикативната програма, то те са го постигнали.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ 11.: Да се прецизира субектният и предметен обхват на програмата.
ПРОГРАМА „КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО“ – Така разписана, Програма „Културно наследство“ не демаркира фокус от този на Програма „Любителско изкуство“. Съобразно световните тенденции, тя следва да се фокусира върху предаване на нематериалното културно наследство и съвременни начини за представяне на материалното културно наследство, като задължително се избягва самоцелното предоставяне на възможност за държавните културни институти да закупуват ДМА или да генерират допълнително възнаграждение за дигитализиране, осигурено по други донорски програми (като Проект 43 на НПВУ, Норвежки финансов механизъм и др.).
ПРЕДЛОЖЕНИЕ 12.: Да се прецизира фокусът на Програма „Културно наследство“, като несвойствени за такъв тип финансиране дейности и разходи да бъдат премахнати.
ПРОГРАМА „РАЗПРОСТРАНЕНИЕ“ – Програма „Разпространение“ доказва през 2023 г., че не изпълнява заложените задачи. Преждесъздадени висококачествени културни продукти не са подкрепени за разпространение през 2023 г., като основната причина за това е, че такива не кандидатстват. Въз основа анализ, във версията от началото на 2024 г. Индикативната програма не включваше такъв конкурс. В предложената програма за 2025 г. виждаме прикрита форма на издръжка на организации за „осигуряване на по-дълъг живот на културните продукти“, без фокус и без доказана нужда от разпространяването на съответните продукти. Недъг и на програмата за 2024 г. е, че тя отново няма фокус (или стратегическа насоченост) какво и колко дълго да продължава да се подкрепя. Програма „Разпространение“ се дублира буквално и от две грантови схеми по Плана за възстановяване и устойчивост (BG-RRP-016 и BG-RRP-017), и от действаща програма в Министерството на културата. Защитниците на широк портфейл от еднотипни механизми от различни донори вероятно се водят от порочната възможност един и същи нискокачествен проект/продукт да може да намери финансиране в поне един от механизмите. А това не следва да е допустимо.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ 6.: По целесъобразност Програма „Разпространение“ да отпадне от Индикативната програма за 2025 г.
ПРОГРАМА „ФЕСТИВАЛИ И КОНКУРСИ“ – Предложената програма няма фокус. Тя не постулира нужди нито за организациите, нито за публиките, нито за децентрализацията на културното съдържание, нито за сектора в цялост. Тя буквално заявява, че конкретен брой частни фестивали и конкурси (вероятно се има предвид даже фестивали с конкурсен характер!) следва да бъде задължително подкрепян от държавния бюджет (видно и от размера на финансирането!).
Евентуалното подобно приоритизиране, ако въобще, на този вид събития следва да бъде предшествано от анализ на целите, които би си поставяла програмата – дали фестивалът традиционно се подкрепя от съответната община или е нужна национална стратегическа подкрепа; целен икономически ефект на провеждане на фестивала при съответен избор на регион и календарен период за засилване на ефекта; целен и обоснован художествен ефект на проявата; национална стратегическа цел, която не може изрично да се постигне без провеждане на целево безвъзмездно финансиране.
Следва да се има предвид, че (отново!) програмата дублира идентична програма на Министерството на културата.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ 7.: По целесъобразност Програма „Фестивали и конкурси“ да отпадне от Индикативната програма за 2025 г.
ПРОГРАМА МОБИЛНОСТ – Съществена характеристика на програмата е тя да бъде гъвкав инструмент за подпомагане и на събития ad hoc, а те не могат да се позиционират в две сесии за цяла година. Практиката на Националния фонд „Култура“ показва, че минимумът за обявяване на прием е три сесии, а оптималният брой (предвид и административния капацитет на Фонда) е четири сесии. Вариантът с финансиране през цялата година (приемане и оценка на проекти целогодишно, без сесии) беше доказано неуспешен през 2022 г., тъй като липсата на ясен механизъм за оценка в цялост доведе до изчерпване на ресурса много преди края на годината.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ 8.: Програма „Мобилност“ да се осъществи в поне три сесии.
Програма „Едногодишен грант/Създаване“ – Националният фонд „Култура“ (след обстоен анализ през 2023 г.) реши и това решение беше препотвърдено от Управителния съвет тогава, че необходимостта от инструмент като „Едногодишен грант“ след приключване на периода на ковид–19 е отпаднала. За това свидетелства анализът на постъпилите кандидатури за тригодишен период назад, както и отчетите на реализираните вече проекти по тези конкурси. В името на плавния преход от ковид–19 към нормализирана обстановка в страната, наред с предстоящите покани по НПВУ, програма „Едногодишен грант“ беше трансформирана в програма „Създаване“, която предлагаше остатъчен инструмент по подобие на „Едногодишен грант“ (разходи по издръжка на организациите), но се концентрираше върху създаването на ново културно съдържание. С провежданите вече схеми по НПВУ (най-вече BG-RRP-015, както и процедурите на Министерството на иновациите и растежа), които се фокусират именно върху създаване на културно съдържание, нуждата от „Едногодишен грант/Създаване“ в следващите две години не съществува.
Тук предложената програма разписва бюджет за средно между 6 и 9 проекта на направление или общо за малко над 4 млн. лв. (близо 1/4 от целия бюджет за субсидии на Фонда, който да се насочи за между 6 и 9 проекта).
Програмата допуска физически лица за кандидати, към които хипотетично могат да се насочат по 100000 лв. за проект без конкретика в подбора. Подобно решение е в пълен разрез със стратегическата рамка за културната политика на ЕС (A New European Agenda for Culture, https://culture.ec.europa.eu/sites/default/files/2020-08/swd-2018-167-new-european-agenda-for-culture_en.pdf ), където се говори и за социално-икономическо развитие на сектор и индустрия, а формулировката в Индикативната програма за 2025 г. стеснява кръга до единици физически лица без специфични критерии за тяхната оценка.
Ако авторите на Индикативната програма за 2025 г. се бяха позовали на Анализа на дейността на Националния фонд „Култура“, щяха да имат съзнанието, че близо 1/3 от одобрените проекти във Фонда имат пороци и най-вече затруднения с цялостното реализиране и отчитане на проекти. Трябва да се има предвид и действащата нормативна уредба в страната, която задължава и донор, и бенефициент с определени изисквания, които в случая с физическите лица с такъв размер на финансирането ще доведе до редица неизпълнения и разваляне на договори.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ 5.: По целесъобразност Програмата да отпадне напълно или да се предефинира наново и изцяло, без да се фокусира върху подозрителен краен брой потенциални бенефициенти. Терминът „деконцентрация“ да бъде заменен (и смислово) с думата „децентрализация“. Ако програмата все пак остане в проекта за 2025 г., по нея да не бъдат допустими физическите лица.
Прави особено лошо впечатление също така, че уводната част (преамбюл?) на Индикативната програма за 2025 г. на Националния фонд „Култура“ е буквално преписана от Насоки за кандидатстване по направленията на Общински фонд „Култура“ на Община Варна – 2023 г. (https://varna.obshtini.bg/doc/5374641). Националната институция Национален фонд „Култура“ не демонстрира собствен капацитет да произведе Индикативна програма, а като че ли оставя преписването ѝ в ръцете на спорни капацитети от ненационален калибър. Индикативната програма не представя формулирани на база на националната политика цели. Националният фонд „Култура“ следва да изгражда своя визия за подпомагане на националната политика в съзвучие с намеренията на Министерството на културата. Индикативната програма не може да преповтаря тези на местно ниво с локално поставени цели.
Във връзка с това, текстът, който следва да задава националната стратегия за работа на Фонда чрез Индикативната програма за 2025 г. на Националния фонд „Култура“, преповтаря насоки за работа на местно ниво в определен регион и общи твърдения с изпразнени от съдържание фрази като „благоденствие на общността“, „социалното включване“ и „чувството за принадлежност“, [развитието на изкуствата и културата] „осигурява по-доброто разбиране и приемане на различни култури“. Твърди се в документа, че Мисията на Индикативната програма за 2025 г. е Националният фонд „Култура“ да бъде финансов инструмент. Този инструмент трябвало да подпомага вдъхновяващи и конкурентноспособни събития и съдържание и т.н.
В „Цели“ пък се говори за „деконцентрация“ вместо за „децентрализация“ (съгласно европейската практика: https://portal.cor.europa.eu/divisionpowers/Pages/Decentralization-Index.aspx, https://culture.ec.europa.eu/policies/strategic-framework-for-the-eus-cultural-policy и https://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/10286632.2021.1941915 ).
Втората цел („устойчиво развитие на публиките“) изобщо не се открива като механизъм в предложената структура за Индикативна програма за 2025 г., нищо че номинално е спомената два пъти.
Третата цел („социализация на пространства“) отново не фигурира в предложените програми, при условие че изрично беше включена във варианта на Индикативна програма от началото на 2024 г. и по-специално в Програма „Намеса в обществена среда“.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ 4.: Да се изготви текст на Преамбюл на Индикативната програма за 2025 г. на Националния фонд „Култура“, отговарящ на ранга на национална институция.
Допълнителен дефект на Индикативната програма е разфокусираният субектен и предметен обхват. Прави много лошо впечатление, че механизмът за финансиране от страна на Министерството на културата нарочно не е демаркиран в програмите на Фонда – по всяка програма могат да кандидатстват всички с, на практика, всякакви по съдържание проекти (разфокусиран предметен обхват).
Въпреки това програмите са безкритично бюджетирани по начин, който да „отсява“ кандидатите не по културно съдържание, а по „качество“ на организацията или физическото лице (например Програма „Фестивали и конкурси“).
ПРЕДЛОЖЕНИЕ 3.: Да се предефинират всички предложени програми като фокус, от който да е ясно какъв вид културно съдържание Националният фонд „Култура“ ще подкрепя. Да се определят и поставят националните и наднационални цели на дейността на Фонда за 2025 г. и предефинират допустимите кандидати в посока постигане на целите за качество и количество на културното съдържание в рамките на 2025 г.
Приетите поправки от 23.02.2024 г. в Закона за закрила и развитие на културата дефинират Управителния съвет като орган към Министъра на културата, който е натоварен със стратегически задачи и осигуряването на прозрачността на дейността на фонда (чл. 27). В тази връзка Индикативната програма за 2025 г. трябва да демонстрира подпомагане в определянето на стратегически насоки, а не действия в конкретика по отношение на механизма за разпределяне на средства. Индикативната програма не следва да се изготвя с оглед на конкретни кандидати, които могат да се ползват от механизма, а да формулира широка платформа за избор при финансирането чрез конкурс на най-добрите проекти и на тези, които биха отразили стратегическите цели в развитието на културата у нас (разработвани по закон ежегодно от Министерството на културата).
В проекта виждаме заложен бюджет за 2025 г., който е аналогичен на този, планиран, но не реализиран, от администрацията на Министър Кръстю Кръстев за 2024 г. Неслучайно до 31.07.2024 г., съгласно чл. 27, ал. 3 от Закона за закрила и развитие на културата, Индикативната програма за 2025 г. трябваше вече да е одобрена от Управителния съвет (след като е предложена от Изпълнителния директор и след преминало обществено обсъждане с отразени бележки – от същия член в ЗЗРК). Причината за това е променената философия на Закона, който изисква Администрацията на Фонда мотивирано да предложи на Министъра на културата размер на финансирането, който Министърът да осигури/защити при изготвянето на бюджета за следващата година пред Министерския съвет и/или Народното събрание. Целта на промените в Закона е пълното изготвяне на Индикативната програма до началото на бюджетния процес, с оглед по нея да бъде изготвен и защитен бюджетът на Фонда. Това в пълния смисъл следва да бъде „Програмен бюджет“.
Предложената Индикативна програма за 2025 г. не отчита разпоредбата на чл. 31, ал. 3 от Закона за закрила и развитие на културата, като от своя страна тази алинея противоречи изцяло на Закона за публичните финанси. Това е един от аргументите, изложени от Националния фонд „Култура“ пред Президента на Европейската комисия още в началото на 2024 г. срещу тогава готвените промени в ЗЗРК.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ 1.: Националният фонд „Култура“ да мотивира размера на финансирането от държавния бюджет по начин, от който да са видни усилие и грижа в полза на Сектор „Култура“, т.е. бюджетът да бъде аргументирано увеличен, съгласно нуждите и възможностите на Сектора.
Индикативната програма за 2025 г. е в нарушение на чл. 27, ал. 3, т. 5 от Закона за закрила и развитие на културата.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ 2.: Националният фонд „Култура“ да разпише императивно Индикативната си програма за 2025 г. в съответствие с чл. 27, ал. 3, т. 5 от Закона за закрила и развитие на културата.
С моя екип в началото на 2024 г. подготвихме и представихме на новия Управителен съвет на Националния фонд „Култура“ готов проект за Индикативна програма. Проектът стъпваше ясно върху изготвения предварително обстоен Анализ на дейността на Националния фонд „Култура“ през последните години, в който конкретно са очертани потребностите и възможностите на Сектор „Култура“. Специално внимание беше обърнато на нововъведенията в Закона за закрила и развитие на културата, които предефинират ролята на Министъра на културата и ролята на Управителния съвет, като органи с основно стратегически функции. В Анализа са отбелязани лошите практики от предишните години и са изведени положителните примери в публичното разходване на средствата за култура. Този проект на Индикативна програма не беше одобрен. На негово място новият Управителен съвет и новото ръководство на Фонда изготвят Индикативна програма за 2024 г., която сега виждаме като буквално повторена в предложението за 2025 г.
В Индикативната програма за 2025 г. изцяло липсва употребата на финансовия механизъм (субсидиране на културата и изкуствата) в смисъла му на подпомагане на трудно финансирани и национално определени като стратегически културни дейности (липсва Програма „Социално ангажирани изкуства“, програма „Културно наследство“ в сегашния ѝ вид не съответства на световните тенденции в опазване на културното наследство и т.н.).
ДО
УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА
НАЦИОНАЛНИЯ ФОНД „КУЛТУРА“
АДМИНИСТРАЦИЯТА НА
НАЦИОНАЛНИЯ ФОНД „КУЛТУРА“
ОТНОСНО: Индикативна програма за 2025 г. на Националния фонд „Култура“ с общ бюджет 18300000 лв., публикувана на Портала за обществени консултации на Министерския съвет.
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,
Приложено представям бележки и предложения по Проекта за Индикативна програма за 2025 г. на Националния фонд „Култура, която съдържа структура на конкурси за финансово подпомагане на изкуствата и културата в България. Предложенията са съставени в посока тя да бъде в услуга на културния сектор, а да не представлява инструмент за финансиране на проекти без осигуряване на механизъм за оценка на качество и конкурентоспособност, с цел облагодетелстване на краен брой бенефициенти, както и да не представлява буквално преповтаряне на Индикативната програма от 2024 г.
Основната концепция, от която са водени бележките и предложенията, е, че Индикативната програма за 2025 г. следва да бъде съобразена, но на практика не е, с:
Моите коментари
БЕЛЕЖКА 13: Създателят на Проекта на наредба по чл. 15а, ал. 3 от ЗЗРК не си дава сметка явно, че огромна част от творците, заети в сектора, работят само по граждански договори. Как се обвързват граждански договори с код на професията по НКПД? В проекта такава практика няма как да бъде формулирана, което всъщност означава или изпускане на голям процент от заетите в сектора, или последните ще бъдат принуждавани да предоставят неверни данни.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Задължителното изискване за код на професията по НКПД да отпадне за случаите, в които дейности, свързани с културата и изкуствата, се извършват само по силата на граждански договори.
БЕЛЕЖКА 14: От друга страна, авторите на Проекта следва да имат предвид, че механичното преписване от работни документи (бланки от конкурси) на Националния фонд „Култура“ не е в полза на Сектор „Култура“ и предлагания регистър. Целта на конкурсната документация във Фонда е доказване на личен творчески капацитет за изпълнение на проект/доказване на творчески принос при кандидатстване за творческа стипендия. Тази информация се изисква винаги доброволно – кандидатът сам преценява с оглед на защита на собствените си интереси колко и каква информация да предоставя, а формулярите за всеки от конкурсите се адаптират към съответните изисквания, те не са статистически въпросник.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ: (вж. Предложението към Бележка 1) Събирането, съхраняването, обработването и последващото използване на подаваните данни задължително и формулирано трябва да стъпва върху конкретна (описана) методология, залегнала в събирането именно на такива данни, и на статистическите/иконометричните модели, по които данните ще се набират, управляват, използват и най-вече опазват.
БЕЛЕЖКА 15: В Мотивите към Проекта се твърди, че „финансови и други средства за прилагането на новата уредба не са необходими“ и че тя „не води до въздействие върху държавния бюджет“. Ако така описаният регистър влезе в сила, най-малко работата по него би означавала значителен обем от обработка на данни (включително лични), за който очевидно „оправомощените от Министъра на културата длъжностни лица“ няма как да съвместяват с други служебни задължения. Само това означава назначаване на нови длъжностни лица, което неминуемо води до утежняване на бюджета на Министерството на културата.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Да се изготви финансова обосновка по въвеждането на предлагания регистър, в която да бъде включена поне финансовата тежест на определените от Министъра на културата длъжностни лица.
Предлаганият Проект на наредба по чл. 15а, ал. 3 от Закона за закрила и развитие на културата демонстрира непреодолими дефекти, както е описано по-горе, и задължително трябва да бъде основно преработен, за да отговаря както на вътрешното, така и на европейското законодателство. Скицираната съвсем общо събираема информация напомня въпросник за статистически цели, които обаче нито Мотивите, нито самият текст на предложението обясняват как ще бъде ползвана, нито изясняват каква е методологията, залегнала в събирането именно на такива данни, и какви са статистическите/иконометричните модели, по които тя ще се набира, управлява, използва и най-вече опазва.
Д-Р САВА ДРАГУНЧЕВ
09.12.2024 г., София
БЕЛЕЖКА 9: Според чл. 8, ал. 1 „вписаното [в регистъра] лице е длъжно да подаде ново заявление за нови обстоятелства“. Тук отново се връщаме към липсващите причини за създаване на въпросния регистър, защото ако разгледаме Приложение 1, откриваме, че всъщност регистърът няма да се „води“ и „поддържа“ от Министерството на културата, а от самите вписани лица. Актуалността и автентичността на данните в така предложения Проект са де факто невъзможни, защото няма правно основание вписаните да бъдат задължавани да актуализират данните си. Още повече, валидността на тези промени, както и на първоначално подадените данни, се определят от служител в Министерството на културата, който ще трябва да преценява дали:
Дори и да приемем, че декларираните обстоятелства бъдат верни и точни (и качествено и компетентно оценени от длъжностните лица в Министерството на културата), според чл. 8, ал. 1 те ще трябва да се актуализират от самите творци постоянно. Съгласно описаните в този член стъпки, това ще означава безкраен сбор от подавани заявления и корекции, които оправомощените от Министъра на културата лица (подозираме, че те ще бъдат краен и малък брой) ще трябва да обработват. Основният въпрос тук (наред с добросъвестното подаване на данни) е колко актуален ще бъде този регистър. Така разписан, Проектът недвусмислено подсказва, че всъщност механизъм за поддържане на актуален регистър не съществува.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Административната тежест по постоянното актуализиране на първоначално подадените данни от заявителите да бъде прехвърлена върху управляващия орган (Министерството на културата), а не върху представителите на Сектор „Култура“, съгласно чл. 14б, ал. 2 , т. 1 от Наредбата за административното обслужване. (Това задължително изисква основно преработване на Приложение 1, от което следва да отпаднат всички статии за последващо несъбираеми от управляващия орган данни.)
БЕЛЕЖКА 10: Не съществуват и разписани санкции при неспазване на разпоредбите на чл. 8, ал. 1 от вписаните лица. Липсва, разбира се, и срок по чл. 8, ал. 2.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Изрично да се посочи какви са правните последствия от неспазването на разпоредбите на чл. 8, ал. 1 за вписаните лица, както и какъв е срокът по чл. 8, ал. 2. И общо: какви биха били правните последствия при подаване на неверни данни от заявителите и как са обвързани с НПК?
БЕЛЕЖКА 11: В Приложение 1 фигурира изведнъж и изискване за подаване на информация за „придобита образователна степен в следните области: социални, стопански и правни науки“. Връщаме се на въпроса за целевите групи, които следва регистърът да обхваща.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Текстът да отпадне. Евентуалното припокриване на образователния ценз може да се тълкува спрямо Бележка 7.2.
БЕЛЕЖКА 12: Според Приложение 1 Проектът не предвижда включването на чуждестранни лица (включително и такива от държави от Европейския съюз), които извършват културна дейност на територията на Република България, а това е грубо нарушение на Регламент (ЕС) № 492/2011, особено ако се пристъпва към противозаконното намерение, залегнало в Мотивите на проекта, за формулиране на регистъра като инструмент за придобиване на статут на артист (вж. Бележка 2).
ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Регистърът задължително да отчита залегналия в Регламент (ЕС) №492/2011 принцип за свободно движение на работници в Съюза.
БЕЛЕЖКА 6: Твърди се, че регистърът е публично достъпен на интернет страницата на Министерството на културата, както и на портала по чл. 12, ал. 1 от Закона за електронното управление. Предвид събираната (според Приложение 1) информация какво точно ще публикува на страницата си Министерството на културата? Кой преценява, на какво основание и с какви правомощия каква част от тази чувствителна информация ще бъде публична? Как тя ще опазва личните данни на заявителите? И ако все пак успява да ги опази, каква по-различна информация от вече публично достъпните и сега данни ще бъде включена в публичната част на регистъра? Не се ли обезсмисля той, ако бъде функционално употребяем само от „упълномощените от Министъра на културата длъжностни лица“. За какви анализи и идентификации се говори тогава в Мотивите към Проекта?
ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Изчерпателно да бъдат изредени включените в публичната част на регистъра данни, след като бъдат строго съобразени с изискванията на ЗЕУ, ЗДОИ, ЗЗЛД и Наредбата за административното обслужване. Да бъде категорично формулирано по какъв начин е съставен подборът на събираните данни и на какво основание те ще бъдат публикувани. (Вж. и Бележка 14.)
Проектът на наредба изобилства от нелогични и опасни за демократичните процеси в европейска България рестрикции:
БЕЛЕЖКА 7.1.: В чл. 3, ал. 1 от Проекта се говори за НКПД, но в чл. 3, ал. 2 изведнъж се говори за [изчерпателен] списък от професии, за които да важи регистърът, който списък, забележете!, ще се утвърждава от Министъра на културата. Възможно ли е нормативен акт да овластява отделен министър да определя коя професия е свойствена за изкуствата и културата?
БЕЛЕЖКА 7.2.: В чл. 3, ал. 4 пък изчерпателно са изредени основните допустими дейности в сферата на културата (с референция към чл. 3, ал. 3, т. 4, който отново говори за основни дейности в сферата на културата без дефиниции). Тук прави впечатление, че, може би нарочно, са изпуснати всякакви академични, интердисциплинарни и научни дейности.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Да отпадне текстът за списъка с професии, утвърждаван от Министъра на културата, в чл. 3, ал. 2. Задължително да бъдат включени в чл. 3, ал. 4 академичните, интердисциплинарните и научните дейности, които представляват важна част от създаването и развиването на културния фон в страната.
БЕЛЕЖКА 8: Особено лошо впечатление прави, че Проектът не предлага и една дума по „водене“ и „поддържане“ на регистъра, съгласно чл. 14, ал. 4а от Закона за закрила и развитие на културата. Или това е пропуск от некомпетентност, или е съзнателно изпуснато с цел да се възпрепятства прозрачността при администриране на събираните данни. Недопустимо е в нормативен акт да се предвижда събирането на данни (вж. Бележки №№ 9, 11, 14), но да не се споменава как тази информация ще се води и поддържа.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Да бъде подробно разписан механизмът по водене и поддържане на регистъра в изпълнение на чл. 14, ал. 4а от ЗЗРК.
БЕЛЕЖКА 3: В предложения текст се твърди и че „в дългосрочен план [регистърът] ще послужи за анализ на сектора и заетите в културните организации.“ Следва да разбираме, че авторите на Проекта не разполагат с анализ на Сектора, не познават заетите в културните организации. Изниква въпросът какви са досегашните политики и, най-вече, предназначени за кого са били и са тези политики. В съчетание с твърдението от предходната бележка, става ясно, че вероятно се подготвя списък от котериен кръг лица в обслужване на продължаващото вече над десетилетие лобистко схващане за водене на държавна политика и управление на публичните средства в областта на културата и изкуствата. А пък като „заинтересовани страни“ е обявена „активната част от сектора“. Не става ясно тази активна част известна ли ни е или не? Също така, отново изпразнено от съдържание е включването на текста „последващ мониторинг на процесите“, без, разбира се, да се уточнява какъв, как и защо ще се провежда такъв.
Публичното обсъждане на Проекта за наредба, обявено от Министерството на културата (https://mc.government.bg/newsn.php?n=9540&i=1) за 12.12.2024 г., е закъснял акт, който е следвало да се случи, много преди Проектът да бъде публикуван на Портала за обществени консултации. Провеждане на паралелен и уж същностен дебат, докато Проектът е в режим на обществено обсъждане, ако не друго, е демонстрация на незадълбоченост и незаинтересованост от страна на Министерството към Сектора.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Текстът да бъде напълно изчистен от противоречия, свързани със създаването на регистър, който да служи за анализ и/или мониторинг, при условие че такъв анализ задължително предхожда създаването на регистъра и нормативното му уреждане. Подобни анализи съществуват. Само един важен пример: Анализ на дейността на Националния фонд „Култура“ за периода 2022 – 2023 г. Целите и смисълът на такъв регистър следва да бъдат резултат от проведени широки консултации със Сектора и да представляват консенсусни становища (Министерството на културата, Министерството на електронното управление, останалите държавни структури в областта на културата и изкуствата и Сектор „Култура“).
БЕЛЕЖКА 4: Предвид че в Мотивите изрично е формулирано, че единна политика по отношение на индивидуалните артисти и специалисти на ниво Европейски съюз няма и предвид че всъщност основателни мотиви за създаването на такъв регистър не са посочени, предложеният текст следва да се преработи изцяло, за да отговори на изискванията на промените в Закона за закрила и развитие на културата.
Не става ясно как (освен защо) ще се ползва регистърът. Проектът на наредба не изяснява и заложеното в чл. 14, ал. 4а от Закона за закрила и развитие на културата обявяване на актове в регистъра. За какви актове става дума и как този регистър ще ги отразява?
ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Текстът да бъде преработен, за да отразява необходимостта от създаване на регистър в контекста на европейските политики за култура, като се премахнат всякакви твърдения, че регистърът е самобитен български феномен.
БЕЛЕЖКА 5: Липсват каквито и да било дефиниции за артист, свободен артист, артист на свободна практика, (най-вече!) професионален артист, специалист в областта на културата и изкуствата, културна ценност, култура, антикултура и т.н. Част от тези категории са използвани бланкетно. Няма референции към нормативни и поднормативни актове, които да изясняват различните категории, включени в Проекта. Ето защо изграждането на този регистър и определянето на принципите му следва да бъдат резултат от обществен консенсус, а не регистърът да предхожда публичния дебат. Такъв дебат не е провеждан и не съществува произнасяне на Сектор „Култура“. Промените в Закона за закрила и развитие на културата, засягащи регистъра, са в сила от края на м. февруари 2024 г., а Министерството на културата предлага еднократна среща със заинтересованите страни едва 16 дена преди приключването на общественото обсъждане.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ: В текста да бъдат включени изчерпателно дефиниции на горните категории, защото в среда най-вече на продължаваща липса на каквато и да било стратегия за развитието на културата в България, Сектор „Култура“ има крайна нужда от ултимативно въвеждане на тези дефиниции. Предлаганият регистър следва да откликне и на тези потребности.
БЕЛЕЖКИ
от д-р Сава Драгунчев
върху
Проекта на наредба по чл. 15а, ал. 3 от ЗЗРК
Във връзка с публикувания за обществено обсъждане Проект на наредба по чл. 14, ал. 4а от Закона за закрила и развитие на културата предлагам следните бележки:
БЕЛЕЖКА 1: Прави силно впечатление, че проектът не отговаря на основния въпрос защо трябва да се поддържа подобен регистър. Формулираните причини за създаването на този регистър са сведени до фактическо изброяване на възможни (и невъзможни) физически лица, действащи в сферата на културата и изкуствата. Твърди се и в Мотивите, и в самия Проект, че създаването на регистъра целѝ да се идентифицират професионалните артисти и специалисти в областта на културата и че ще допринесе за формулиране на реални политики в областта на културата и изкуствата. Освен изпразнено от съдържание, подобно механично и синтактично натрупване на случайни термини всъщност твърди, че към днешна дата реални политики в областта на културата и изкуствата не съществуват. Още повече – документът заявява, че тепърва ще се идентифицират професионалните артисти и специалисти в областта на културата в страна от Европейския съюз, където професионалното образование в изкуствата е факт от 1896 г. (НХА), 1921 г. (НМА), 1948 (НАТФИЗ), а ако прибавим и средните училища по изкуства, идентифицирането на сектора през 2024 г. говори за повърхностно и небрежно отношение към творците в страната.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Да се формулират цели за създаването на Регистър, които да 1) посочват практическа причина за нуждата от такъв регистър и 2) изразяват ясно практическото приложение на Регистъра. Нуждата от подобен регистър е функция и израз на заинтересоваността на представителите на Сектор „Култура“. Използването на подобен регистър следва да е мотивирано от предварително изразено становище на Сектор „Култура“, а не Секторът да бъде поставян пред свършен факт – регистър без никакво практическо приложение в услуга на творците, събиращ неизползваеми данни, но пък създаващ статистическа база от данни, от която не става ясно кой и защо би се ползвал.
БЕЛЕЖКА 2: Може би най-опасният елемент от предложения Проект се заключава в твърдението, че „[регистърът] ще може да послужи и като инструмент за придобиване на статут на артист“. Статутът на артист не може да бъде обвързван с включването в регистри.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Текстът да бъде изчистен от всякакви внушения, че би могъл дори и на теория да послужи като инструмент за придобиване на статут на артист, защото това е прерогатив на предхождащи етапи в развитието на отделната личност – образование и опит.
Моите коментари
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Като се има предвид несвършената работа от предходния Управителен съвет на Националния фонд „Култура“, неспазването на закона и необявяване на Индикативна програма за 2025 г. до края на м. юли 2024 г., като се има предвид и аритметичният сбор от разнопосочни авторови идеи, които явно съставляват предложената в момента за обществено обсъждане Индикативна програма за 2025 г., смятам, че настоящият Управителен съвет е поставен в неизгодната позиция да утвърждава и провежда чужди намерения, без да разполага с необходимите анализи и време за проучване и разработване на успешна рамка за 2025 г. Затова направените по-горе предложения трябва да се разглеждат като опит за спасяване на моментната ситуация, така че с минимален брой дефекти нищожният финансов ресурс, с който разполага Фондът, да бъде разпределен бързо, справедливо и най-вече законосъобразно. Надявам се, че тези предложения могат добронамерено да бъдат използвани от колегите и като основа за ефективна и ефикасна формула при концептуализирането и съставянето на Индикативната програма за 2026 г., която най-сетне да предложи нова философия за разходването на този вид публични средства чрез ясна демаркация от другите публични донори, да предложи възстановяване и/или създаване на нови/актуализирани конкурсни програми с конкретен фокус върху развитието на всички изкуства, без да фаворизира едни направления за сметка на други и без да лишава отделни социални групи от достъп до култура (разработване на качествено нова Програма „Социално ангажирани изкуства“ например). Индикативната програма за 2025 г. трябва да успее да създаде мост към Индикативната програма за 2026 г., която на свой ред да очертае качествен механизъм за финансиране и в полза на Сектор „Култура“, и в посока на опазване на обществения (да се разбира – държавния) интерес.
д-р Сава Драгунчев, 04.07.2025 г., София
5. Програма „Превод/Адаптация“
Както беше коментирано в т. I, 1. „Чуждестранни кандидати“ и 2. „Държавни културни институти“, както и най-вече в услуга на прозрачността и отчетността на проектите по тази програма, смятам, че по нея не следва да бъдат допустими организации, чиято отговорност към Националния фонд „Култура“ не може на практика да бъде гарантирана.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ 11: По Програма „Преводи/Адаптация“ да бъдат допустими само български частни културни организации (вкл. читалища) със задължението за наличен проектодоговор с чуждестранно издателство (от произволна държава и на произволен език – по този начин е гарантирано участието на всички страни и всички езици по света). Впоследствие, при одобрение на проекта, българската организация следва да представи при подписването на договора с НФК и подписан/о договор/споразумение с чуждестранното издателство.
6. Програма „Културно наследство“
Така разписаната Програма „Културно наследство“ недвусмислено демонстрира отказ от прозрачност както по отношение на обхвата, така и по отношение на потенциалните бенефициенти. Незнайно защо това е програмата с най-висок размер на единичното финансиране и с допустимост пълния спектър от възможни организации, но без фокус на целите и задачите на програмата. Ресурсът, който ще се разпределя, обаче е едва 700000 лв., който би задоволил най-малко 14 проекта (ако всичките те бъдат финансирани в пълен размер). Тук отново следва да се направи коментарът, че държавните културни институти – потенциални кандидати по програмата, както е предложена сега – са на пълна издръжка на Министерството на културата (включително и допълнителните програми на самото министерство). Капацитетът на Националния фонд „Култура“ по отношение на задачи и функции не следва да може да отчита разлики между основната дейност на института (финансиран директно през МК) и евентуалната му проектна дейност. Нека отново отбележим, че финансовият ресурс на Фонда е силно ограничен и следва да се разпределя за доказуемо необходими дейности за развитието на българската култура и изкуства. Този ограничен ресурс няма как да бъде насочван за съмнителни по качество и вид дейности или такива, които вероятно е трябвало да бъдат покрити от бюджета. Подобен палиативен подход не е в услуга на Сектор „Култура“, а задълбочава нищетата на едва действащия независим сектор, като го лишава от средства и се опитва да компенсира дългогодишни недъзи в управляването на Министерството на културата.
Според чл. 17, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. за „политика в областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство“ са предвидени над 46 млн. лв., т.е. Индикативната програма ясно трябва да разграничи финансираното от НФК и от МК спрямо заложеното в Закона за бюджета след обстоен анализ. В този ред на мисли е добре да се припомни, че Националният фонд „Култура“ не би следвало да финансира, например, капиталови разходи (вж. т. 5 по-горе).
ПРЕДЛОЖЕНИЕ 12: Програма „Културно наследство“ задължително да бъде предефинирана по начин, който да отговаря на целите и задачите на Националния фонд „Култура“. Не следва да има и сянка на съмнение, че през НФК ще се финансират недофинансирани от държавата, но и нейно задължение чрез държавния бюджет към Министерството на културата, дейности. Ясно да се опише фокусът на програмата. Допустимостта да бъде сведена само до български частни културни организации (вкл. читалища).
2. Програма „Мобилност“
Видно от предложената Индикативна програма, Програма „Мобилност“ се предвижда да бъде проведена веднъж, като времето за подаване на кандидатури е заложено като 24 дена през м. август 2025 г. Това би означавало, че голяма част от възможните ангажименти на Сектора след есента/зимата на 2025 г. ще останат непокрити от програмата. Националният фонд „Култура“ винаги се е стремял чрез Програма „Мобилност“ да покрива целогодишния спектър от потенциални прояви, по които българските творци да могат да се придвижват.
Предвид несвършената работа от предходния Управителен съвет на НФК, неприемането в разрез със закона на Индикативната програма на НФК за 2025 г. преди 30.07.2024 г., трикратната подмяна на служебно назначавани в рамките само на една година изпълнителни директори на Фонда и генерираното съответно огромно закъснение, НФК следва да осигури форма за компенсиране на Сектора за периода преди м. август 2025 г.
Смятам, че е категорично наложително програмата да се проведе в поне две сесии, като втората да покрива и дейности след 01.01.2026 г. (разбира се, изплащането на средствата следва да се извърши от НФК преди приключването на финансовата 2025 г.). Също така трябва да се прецизира текстът, защото по Програма „Мобилност“ в сегашния ѝ вид неясно защо е изключено Любителското изкуство (съществува текст „с цел професионално развитие“).
ПРЕДЛОЖЕНИЕ 8: Програмата да се прецизира и да се предвидят поне две сесии на Програма „Мобилност“.
3. Програма „Дебюти“
Предвид силно ограничения размер на средствата, които НФК ще разпределя през 2025 г., както и кратката времева рамка за кандидатстване (есента на 2025 г.), смятам, че Фондът следва да подкрепя само и единствено първи професионален опит на кандидатите – каквото всъщност и означава „дебют“. Също така, изрично следва да се посочи, че творци, които вече са били бенефициенти по тази програма, следва да бъдат недопустими, защото противното би означавало пореден дебютен опит в друго направление.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ 9: Допустимите кандидати следва да представят дебютен проект за първи опит. Лица (творци), които вече са се ползвали от Програма „Дебюти“, да бъдат недопустими по програмата. Размерът на финансирането да бъде върнат на предишните нива – т.е. 20000 лв. на проект максимално финансиране от НФК без нужда от представено задължително съфинансиране.
4. Програма „Критика“
За пореден път в Програма „Критика“ тенденциозно са включени организации, разпоредители на бюджетни средства. Това означава, че са допустими всички висши училища, академии и т.н., които ползват публичен бюджетен ресурс, гарантиран от държавата. Основна дейност на тези организации (институти, университети, академии) е научната и изследователската, която по закон е финансирана вече от държавата (най-вече чрез МОН). Няма житейска или икономическа логика и Програма „Критика“ да финансира същите дейности. Още повече че Националният фонд „Култура“ не разполага с по-висока степен на академична преценка от самите академични/университетски заведения.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ 10: (В съзвучие с Предложение 2) От Програма „Критика“ да отпадне допустимостта на организации, разпоредители на (публични) бюджетни средства.
II. Програми от Индикативната програма за 2025 г.
1. Програма „Създаване и/или разпространение“ (Големи и Малки проекти)
Така предложената програма е без фокус, допустимите кандидати в нея предлагат небалансиран и невъзможен за администриране принцип на справедливо разпределение на средствата (вж. Предложение 1 и 2). Направеният Анализ на дейността на Националния фонд „Култура“ от м. януари 2024 г. (а не предлаганите впоследствие просто статистически данни) ясно посочва, че Програма „Разпространение“ (както и предлаганото сега подразделение) не изпълнява задачата си да осигурява жизненост на висококачествените културни продукти в България. Като се има предвид, че по същество в Програма „Създаване“ публичният ресурс основно се употребява за фестивални форми, които сами по себе си представляват спекулативен реприз на съществуваща спорна номенклатура от продукти, но не и устойчив нов културен продукт, подразделението „Разпространение“, логично би било, да се отнася до недофинансирания сегмент от културния пейзаж в страната, а той (отново!) обективно е неконкурентноспособен. Финансирането на „допълнителен живот“ на неконкурентноспособни продукти, каквото е „Разпространение“, е лишено от икономическа логика и е художествено несъотносимо към останалите елементи на културния живот у нас. Така формулираната Програма „Създаване и разпространение“ крие (нарочно или не) опасност да бъдат финансирани в размер от 60000 лв. на кандидатура проекти единствено с цел разпространение. Дали пък зад подобна формулировка не се крие т.нар. и вече силно архаична „структурна подкрепа“, за която в споменатия Анализ на дейността аргументирано е обосновано, че тя във вид на „издръжка“ за независимия сектор не може да съществува при това ниво на държавно финансиране и при използваните от 2021 и 2022 г. критерии? От друга страна, поставянето на „или“ в разработката за Малки проекти подсказва, че по тази програма е допустимо и само разпространение – в този смисъл програмата става невъзможна за еднозначно (с ясни критерии) администриране.
Предвид престъпно кратките срокове, с които разполага в момента УС на НФК заради бездействието на предходния състав на Съвета, е безсмислено на този етап да се коментира острата нужда от преработване изцяло на концепцията за Програма „Създаване“ в посока на целенасочен нов механизъм за финансово подпомагане, който да отразява съвременните изкуства и дейности в културата (дигитални изкуства, изкуства с регионален и национален икономически ефект, изкуства, целящи подобряване и развиване на обществената среда и т.н.).
ПРЕДЛОЖЕНИЕ 6: Програма „Създаване и разпространение“ (Големи и Малки проекти) да бъде предефинирана в посока единствено на създаване на ново културно съдържание, т.е. Програма „Създаване“. Впоследствие, при разписването на условията на самата програма е редно да се включи задължителен допълващ елемент на разпространение (за същото това ново културно съдържание), който да гарантира разширен достъп до култура, децентрализация, покриване на различни социални групи и т.н. Максималният размер на финансирането по тази програма да бъде сведен до 50000 лв. на проект, за да се освободи ресурс за по-малките и фокусирани проекти по програмата.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ 7: Тъй като по програмата е допустимо финансиране над 20000 лв., коментарът „Процент на съфинансиране – неприложимо“ следва да отпадне.
2. Допустимост на държавни културни институти (ДКИ)
През 2025 г. НФК ще разпределя двойно по-малък бюджет от този през 2024 г. – общо под 9 млн. лв., и повече от пет пъти по-малък от този през 2022 г. – близо 40 млн. лв. тогава!
По изнесената от Министър М. Бачев информация, през 2025 г. бюджетът на Министерството на културата е увеличен спрямо предходната година с 6 млн. лв. – от 159 млн. лв. през 2024 г. на 165 млн. лв. през 2025 г., а това означава, че вече близо 155 млн. от бюджета на Министерството са предназначени за държавните културни институти.
Съгласно чл. 5 от ЗЗРК държавните културни институти са юридически лица на бюджетна издръжка, те получават финансиране за цялостната си дейност. Пак съгласно закона, тези средства се отнасят до:
● осъществяване на дейности;
● реализиране на творчески проекти, финансирани от Министерството на културата на конкурсен принцип.
Именно провежданото финансиране от Министерството, утвърдената от Министъра на културата методика (формули) за разпределение на средствата и стратегическата, и методическа роля на Министъра спрямо държавните културни институти следва да бъде инструментът за финансирането им и поставянето им в конкурентна среда.
Дублирането на финансирането и от страна на НФК прави независимия сектор неконкурентен спрямо ДКИ, които разполагат с „удобството“ на цялостната грижа на държавата за дейност и издръжка. Равнопоставеността, за която се говори в Преамбюла на предложената за 2025 г. Индикативна програма, няма да бъде спазена. Тук трябва да се отбележи ниската конкурентоспособност на независимите културни пространства, неконкурентният капацитет на независимите културни организации спрямо държавните и общинските и най-вече липсващият механизъм за отграничаване на основна дейност на държавните от проектната такава. В България все още не съществуват ясно разписани критерии за финансиране на ДКИ на проектен принцип, което означава, че публичният донор (НФК) няма способ, по който да отчита разликите от основната дейност, финансирана по закон от държавата, и потенциалната проектна такава, финансирана от публични донори. Следва да се има предвид и че за „политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и в чужбина и достъп до качествено художествено образование“ в Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. са заложени над 402 млн. лв.
Механичното включване на държавните, общинските и регионалните културни институти във всички програми води и до недомислицата в, например, Програма „Цирк“ да бъдат включени организации извън тези, занимаващи се с традиционното цирково изкуство. Нито предвиденият размер, нито същността на дейностите, свързани с цирковото изкуство, могат да се отнасят до друг вид организации.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ 2: От Индикативната програма на НФК да отпаднат държавните културни институти като допустими кандидати. В Програма „Цирк“ допустимите кандидати следва да бъдат само частни културни организации от сферата на традиционния цирк.
I. Общи бележки
1. Допустимост на чуждестранни кандидати
До този момент публичните средства от Фонда се предоставят единствено на български културни организации с изключение на заплащане на разходи за пътуване на чуждестранни артисти за представяне в България (в част от случаите по Програма „Мобилност“) и с изключение на Програма „Преводи“.
Законът за закрила и развитие на културата (ЗЗРК) наистина премахва съществували ограничения пред правото на установяване и свободното предоставяне на услуги от гражданите и организациите от държавите-членки на Европейския съюз в съответствие с поетите от нашата страна ангажименти по Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България, от друга страна, както и с ангажиментите по преговорна позиция по глава 3 „Свободно предоставяне на услуги“. ЗЗРК посочва като допустими културни организации, функциониращи в рамките на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Швейцария.
ЗЗРК също така дава възможност на УС на НФК да определи кръга на допустимите кандидати по всяка конкурсна програма в зависимост от целите, които се поставят с нея. В тази връзка и с оглед намаления с 50% бюджет на НФК в сравнение с предходната година, трудностите при останалите донори за финансиране на култура за започване на активна дейност през 2025 г., смятам, че кръгът от допустими кандидати следва да се прецизира.
До програмите за финансиране следва да се допускат единствено български културни организации с оглед това, че се разпределят публични средства от националния бюджет, а те и тази година са в опасно малък размер. Приоритет за 2025 г. е не само осигуряване на достъп до култура в оставащата вече по-малко от половин календарна година, но и подпомагане на българските артисти с цел преодоляване на негативния ефект от неприемането на Индикативната програма за 2025 г., съгласно закона, още от предходния УС на НФК. Тук трябва да отбележим обаче и големия брой възможности за финансиране на българска култура извън пределите на Република България. Не съществува логика, по която българската държава в лицето на Националния фонд „Култура“ (съответно Министерството на културата) да финансира при крайно ограничен ресурс чуждестранни организации и лица.
Важно е да се има предвид изключително ниската отчетност от предходни години при Програма „Преводи“, където бенефициенти по нея са чуждестранни юридически лица – около 80% неотчетени проекти от чуждестранни издателства. В Анализ на дейността на Националния фонд „Култура“ от м. януари 2024 г. е описан работещият механизъм за финансиране на чуждестранни представители – кандидатът да бъде българска организация, която е в договорни отношения с чуждестранен агент. Така изискуемата по закон отчетност ще бъде отговорност на българско юридическо или физическо лице.
Обратната логика поставя Администрацията на НФК в позиция да бъдат търсени с добра воля издателства от други държави, за да представят отчети за разходени средства и за издаване на произведения, а воденето на съдебни дела в чужди държави е затрудняващо и не съответства на духа и философията на Фонда.
Следва да се има предвид, че НФК се проверява за спазването на финансовата дисциплина от различни контролни органи, а от 2020 г. без прекъсване – от екипи на Сметната плата. Затова е важно да се постигне работещ баланс между законосъобразното разходване на средствата и предизвикателствата, свързани с осъществяваната културна политика.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ 1: Допустимите кандидати по програмите на НФК да бъдат само български културни организации или индивидуални творци.
БЕЛЕЖКИ ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА ИНДИКАТИВНА ПРОГРАМА НА НАЦИОНАЛНИЯ ФОНД „КУЛТУРА“ ЗА 2025 Г.
от
д-р Сава Драгунчев
Уважаеми Национален фонд „Култура“,
Представям своите бележки върху Предложението за Индикативна програма на Националния фонд „Култура“ за 2025 г. в качеството си на законно избран за член на Управителния съвет на Фонда в процедурата по избор на членове на УС на НФК от 30.04.2025 г., чийто избор е противозаконно подменен след редица действия след тази дата, приключващи с незаконно решение в Направление „Театър“ от 06.06.2025 г.
УВОД
За поредна година сме свидетели на предложение за Индикативна програма, в което се чете плетора от авторови стилове и което подсказва различни намерения за уреждане на разполагаемата субсидия от НФК в дух на лобизъм и/или крайно неразбиране на стратегическите задачи, които стоят пред Индикативната програма и Националния фонд „Култура“.
Индикативната програма на НФК трябва да представлява стратегическа макрорамка за разходването на (винаги!) ограничени публични средства в Сектор „Култура“ и да представлява допълнителен демократичен механизъм за финансиране, демаркиран от програмите и дейността на Министерството на културата, на другите български публични донори (други министерства и общини) и на европейските структури. Прави особено лошо впечатление, че нито в Преамбюла на предлаганата Индикативна програма, нито в самите програми по същество се отчита позиционирането на НФК в контекста на общото публично предлагане на средства за проекти в областта на културата и изкуствата или спрямо протичащия Проект 42 от Националния план за възстановяване и устойчивост, администриран от същия Фонд. Напротив, видно е, че Индикативната програма, ако бъде приета в този вид, приоритетно ще добавя конкретни възможности в конкретни направления от отрасъла, като по този начин ще увеличи възможностите за конкретни организации (отдавнашни бенефициенти) и ще отнеме от възможностите на огромно количество (основно по-малки) културни оператори у нас. Без анализ, без обосновка и най-вече без визия за последващи периоди, Индикативната програма разписва угоден и палиативен вид на финансовата подкрепа и не се занимава с подпомагане на устойчивостта (организационна и художествена) на потенциалните бенефициенти – в частност, и на Сектор „Култура“ – в цялост.
За пореден път трябва да бъде даден ясен отговор на въпроса за какво съществува НФК. Трябва ли той да бъде утвърдена каса за краен брой доказани (неясно как) организации и така да утвърждава порочно и доживотно финансиране на отделни котерийно избрани, независимо от качеството на предлаганите културни продукти, или ще се фокусира върху подпомагане на творческото развитие и предоставяне на възможности за създаване на високо художествено съдържание от български творци, така че те да могат да доказват и заемат полагаемото им се място както на нашата културна сцена, така и в европейски и световен мащаб?
В предлаганата Индикативна програма за 2025 г. на НФК следва да се разгледат първо основните дефекти, а след това и самите програми в детайл: