Профил на Ивайло Христов

В така предложените текстове на Наредбата не фигурират дългосрочно командированите военнослужещи и цивилни служители от министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, в международни организации или в други международни инициативи извън територията на страната.

Както вече е видно от други коментари, пропуснати са и военнослужещите и цивилните служители командировани или изпълняващи задълженията си в многонационални формирования/структури на територията на страната. Единствено в Наредбата са включени военнослужещите, участващи в мисии и операции извън страната - чл.20.

В тази връзка предлагам да се създаде отделен член в Наредбата, който да регламентира получаването на допълнителни възнаграждения за постигнати високи резултати от военнослужещите и цивилните служители от МО, СППМО и БА, дългосрочно командировани в международни организации или в други международни инициативи извън територията на страната. Също така вместо отделен член би могло да се добави съответен текст към съществуващия чл.20, който да включи всички пропуснати.

Същност на проблема:  С Постановление № 164 от 21.09.2023 г. за изменение на Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат (НКСЗМ) е актуализиран базисния размер на дневните командировъчни пари във валута при дългосрочно командироване на служителите в задграничните представителства на Република България в чужбина при условията и по реда, определени със Закона за дипломатическата служба.

В същото време НФУК е в сила от 01.10.2022 г. и би следвало съгласно нейния чл.3, ал.2, на всеки две години, да се актуализира размера на командировъчните средства, като се отчита индексът на ООН за цените на дребно (RPI). Т.е, би следвало към 01.10.2024 г. да е изчислен новият базисен размер на командировъчните средства за всяка държава и същият да влезе в сила по смисъла на чл.3 ал.2 на НФУК.

В методологията за изчисляване на размера на командировъчните средства за НКСЗМ и за НФУК е залегнала една и съща формула. В този случай е необходимо с настоящите предложения за промени в НФУК да бъдат направени и предложения за промяна на базовия размер на командировъчните средства по НФУК, тъй като в същото време размера на базисния размер за определяне на командировъчните средства по НКСЗМ е по-висок.

Липсата на актуализация на базовия размер на командировъчните средства по НФУК за отделните държави отново ще създаде неравнопоставенност в условията за командироване на служителите от Министерството на отбраната, като ще командирова своите служители и техните семейства в една и съща държава, а понякога и в една и съща организация и в едно и също населено място, при различни условия.

Съгласно справката по чл. 26, ал. 5 от закона за нормативните актове за отразяване на становищата, получени при обществената консултация по проекта на НФУК от 2022 г. са налице следните мотиви за приемане/отхвърляне на направените при обсъждането предложения:

- „Целта на Наредбата е изравняване на финансовите условия при командироване на служители на Министерството на отбраната на международна длъжност в чужбина, с тези командировани в националните представителства на Р България по условията на НКСЗМ“.

- „Ако базата за дневни пари е различна от базата за изчисляване на командировъчните средства по НКСЗМ, то ще се създадат неравнопоставеност в условията за командироване на служителите от Министерството на отбраната. Това е в противоречие на основната цел на НФУКМД - изравняване на финансовите условия при командироване на служители на Министерството на отбраната на международна длъжност в чужбина, с тези командировани в националните представителства на Р България по НКСЗМ“.

- „При промяна на базите за изчисляване на командировъчните средства по НКСЗМ, ще се предприемат и действия за промяна на базите за изчисляване на командировъчни средства и по НФУКМД“.

От посочените мотиви ясно се вижда заявеното намерение на МО за поддържане на равни финансови и други условия при командироването на служители както по НФУК така и по НКСЗМ, което намерение трябва да намери отражение и в изравняване на базата за изчисляване на дневните командировъчни пари по НФУК с тази по НКСЗМ. В противен случай горепосочената основна цел на НФУК няма да бъде изпълнена и за по-малко от две години след влизане в сила на НФУК, неравнопоставеността отново ще бъде налице.

           Предложение:  Базисния размер за определяне на дневните командировъчни пари във валута по НФУК да бъде изравнен с този посочен за съответната държава по НКСЗМ, така както е  посочено в чл.3, ал.2 на НФУК.

Същност на проблема: При провеждане на планирани учения на НАТО/ЕС, както и на други дейности/мероприятия, породени от средата за сигурност, изискващи спешна реакция на НАТО/ЕС се налага разполагане на отделни военнослужещи/цивилни служители и/или структури/формирования извън държавата, в която същите са дългосрочно командировани, за период надхвърлящ 14 дни.

Текстът на чл.10, ал.4 ограничава времето за служебно пътуване на територията на Република България за период до 14 дни, след което служителят не получава командировъчни средства по смисъла на НФУК (чл.5 ал.1 и ал.2), както и пътни и квартирни пари по смисъла на Наредбата за командировките в страната (НКС).

Същевременно няма изискване колко пъти през годината служителя може да бъде командирован на територията на Република България за срока на въпросните 14 дни. Т.е. служителят може да бъде командирован за 14 дни на територията на Република България, след което да се завърне обратно в държавата, в която е командирован, дори за 1 ден, и отново да бъде командирован за 14 дни на територията на Република България.

Създава се хипотеза, при която служител може да бъде многократно командирован в Р България за срок до 14 дни, като същият ще получава полагащите му се финансови средства както по НФУК така и по НКС. В същото време друг служител, който е командирован еднократно в  Р България за срок над 14 дни ще бъде лишен от финансови средства след този 14 дневен срок. В този случай поставяне на ограничение с въпросните 14 дни са нелогични и необосновани. Също така текстът на чл.10, ал.4 използва термина „служебно пътуване“ без да се конкретизира, какво означава това.

В друг пример се получава така, че служител командирован в трета страна за участие в учение на НАТО, с продължителност над 14 дни, ще получава всички полагащи му се финансови средства по НФУК и по Наредбата за командировки в чужбина (НКЧ), за целия срок на учението, а служител командирован за участие в същото учение на НАТО, но на територията на Р България ще получава финансови средства по НФУК и НКС, само за срок от 14 дни, но и за дните над този срок.

Участието в планирано учение на НАТО или на спешна реакция на НАТО/ЕС, породена от средата за сигурност в изпълнение на длъжностната характеристика и функцията, мисиите и задачите на съответната структура, в която служителят е дългосрочно командирован не може да се поставя в обхвата на чл.10, ал.4 тъй като не става въпрос за служебно пътуване с цел участие в конференция, работна среща, работна група и други подобни, които основно се провеждат в рамките на установения работен ден. При участие в планирано учение или на спешна реакция на НАТО/ЕС, породена от средата за сигурност служителите изпълняват същите функционални задължения, съгласно длъжностната им характеристика, но с удължено служебно време, а в много от случите в режим 24/7.

Участието на служител в операции и мисии на НАТО и ЕС и съпровождащите финансови параметри са уредени в чл.11 на НФУК, но чл.11 не включва случаите на участие в учение на НАТО/ЕС или в спешна реакция на НАТО/ЕС, породена от средата за сигурност, при която се налага командироване на служителя на територията на Република България за период надхвърлящ 14 дни.

Предложение: Към чл.10 да се създаде нова алинея, която да регламентира командироването на служител на територията на Република България, без времево ограничение, в случаите на провеждане на планирани учения на НАТО/ЕС или спешни/неотложни реакции на НАТО/ЕС, породени от средата за сигурност, както следва:

Чл.10 (5) При командироване на служителя в Република България за участие в планирано учение на НАТО/ЕС или при спешна реакция на НАТО/ЕС, породена от средата за сигурност, служителят има право на командировъчни пари по чл.5. ал 1 и 2, за целия срок на командировката, а в случаите, когато командировката е до населено място, различно от населеното място по постоянен или настоящ адрес на служителя – и на пътни и квартирни пари, съгласно Наредбата за командировките в страната, приета с Постановление № 72 на Министерския съвет от 1986 г. (ДВ, бр. 11 от 1987 г.).

(6) В случаите по ал. 1 – 5 командироването се извършва от министъра на отбраната или оправомощено от него лице.

(7) досегашния текст на алиния 6 се запазва (променя се само номерацията на алинията).

Промяната в годините за престой в дадено звание е наложителна с оглед увеличаването на възможния период на службата. По-големия проблем е в липсата на гъвкавост при назначаване на военнослужещите на длъжност. Особено когато това касае назначаване на военнослужещ с по-ниско звание от званието предвиденото в щата. Бих дал следния пример: Има свободна длъжност за подполковник, но липсват подполковници кандидати за тази длъжност.  Не може да се назначи майор на тази длъжност поради факта, че майора не е завършил ВА, както и липсват кандидати майори със завършена ВА.  В същото време има капитан със завършена ВА, но той не може да бъде назначен на длъжност за подполковник, независимо че има по-висока квалификация от майора без ВА. Да не говорим, че този пример е доста типичен и капитаните със завършена ВА се множат, но не могат да бъдат повишени, защото все още майорите без ВА са заели тези места. В тази връзка е желателно е да се преразгледат нормативните разпоредби и те така да се променят, че това да е възможно. Водещото в случая трябва да бъде квалификацията/преминатото обучение за съответната длъжност, а не притежаваното звание.

Предложение: Създаване на възможност за назначаване на военнослужещ притежаващ по-ниско звание на по-висока длъжност въз основа на изпълнени изисквания по отношение на квалификацията / преминато обучение за съответната длъжност.

1. Задължително следва да се въведе изискване за владеене на чужд език в длъжностните характеристики. Недопустимо е да съществуват длъжности без изискване за владеене на чужд език. Изключително важно е да се въведе изискване за владеене на английски език (2-2-2-2) за команден състав от всички степени и за служителите от щабове на тактическо оперативно и стратегическо ниво (цивилни служители и военнослужещи). А там където е необходимо, с оглед спецификата на длъжността да се въведе изискване и за друг чужд език (различен от английски).  

2. Не мислите ли, че след приемането на еврото, предлаганите допълнителни възнаграждения за владеене на чужд език (т.е. без актуализацията им) ще са пренебрежително малки и дори смеши (10, 15 и 20 евро)???

3. Наредбата следва да регламентира и валидността на издадените удостоверения. В мотивите към промяната на Наредбата се коментира концепция за "актуалност" и валидност", но кой документ всъщност регламентира тези две понятия. Към допълнителние разпоредби трябва да се  да се добави текст регламентиращ понятията: "актуалност", "валидност" , както и "срок на валидността". 

Относно валидността на документа за владеене на чужд език и съпоставянето в по-горен коментар  със свидетелство за управление на МПС (СУМПС). Донякъде е така, но:

- всяко СУМПС има валидност: за категория С е 5 г., за категория Б - 10 г.;

- след като Ви изтече валидността обаче, следва да представите документ за психическа пригодност и медицинско, и чак тогава Ви се издава нов документ СУМПС, с нова валидност;

- в някои случаи, при осъшествен контрол от контролните органи (КАТ) може да се стигне и до проверовъчен изпит.

Всичко това означава, че на практика не Ви е гарантирано вечно притежание на валидно СУМПС.

Да се върнем на темата за удостоверенията за владеене на чужд език.  Накратко: задължително въвеждане на срок на валидност на документа за владеене на чужд език (за страната, за мисии/операции и длъжности зад граница) и същевременно драстично увеличаване на възнаграждението за владеене на чужд език.

В допълнение изготвяне на процедура за продължаване на валидността на удостоверенията, без минаване на пълен изпит за тези които желаят да продължат валидността на удостоверенията си за страната и за мисии/операции, и пълен изпит за тези, които желаят да притежават удостоверение , необходимо им за кандидатстване за длъжности зад граница.

1. Въвеждане на срок на валидност за издадените удостоверения за владеене на чужд език и за страната.

Наредбата третира изплащане на месечно възнаграждение за владеене на чужд език. В същото време не е нормално за страната да няма изискване за срок на валидност. Така се допуска да се изплащат месечни възнаграждения на служители, притежаващ удостоверение издадено преди повече от 10 години, но в същото време да липсва механизъм за проверка фактическото владеене на чуждия език от съответния служител.  Би следвало да се въведе проверочен изпит на компютър по уменията „Четене“ и „Слушане“  и въз основа на получения резултат да се презавери удостоверението, да се отнеме същото или да се издаде удостоверение за по-ниско ниво.  За служителите, които са дългосрочно командировани в чужбина валидността на удостоверението да се счита до 6 месеца след изтичане срока на командировката им, за да могат да имат време да преминат посочения проверовъчен изпит, след завръщането си в страната.  За служители, които желаят да кандидатстват за длъжности в чужбина или да участват в мисия да се полага цялостен изпит и по четирите умения.

Ползи за МО:

• Ще се повиши желанието за поддържане на съответния чужд език;
• Заплащането на месечното възнаграждение за владеене на чужд език ще се обвърже с реалното (фактическо) владеене на езика.

Предложение: Въвеждане на валидност за удостоверенията за владеене на чужд език и за страната

2. Актуализиране на ежемесечното възнаграждение за владеене на чужд език

Посоченото месечно възнаграждение за владеене на чужд език остава непроменено от над 10 г. и на практика е неадекватно.  При отчитане на цялостното процентно увеличение на заплатите на служителите в МО, СППМО и БА през последните 10 г. би трябвало да се увеличи и финансовото изражение за владеене на чужд език. Липсата на актуализация на тези възнаграждения могат да доведат до нежелание за поддържане ниво на владенен на чужд език.

Предложение: Месечното възнаграждение за владеене на чужд език да бъде увеличено на не по-малко от:  за 2-2-2-2 = 80 лв.;  за 3-3-3-3 = 100 лв.;  за 4-4-4-4 = 120 лв.

Чл.260, т. 6 – В определени случи се налага военнослужещи да напускат местослуженето в работни дни при изпълнение на национални и/или служебни задължения. При така посоченият текст българските военнослужещи би следвало, при никакви обстоятелства да не напускат местослуженето си, освен при наличие на заповед за командировка и/или заповед за отпуск (която се предполага, че е национална такава). Трябва да се прави и разлика между работни дни и работно време. В извън работно време не би следвало да има ограничения, както такива няма и за военнослужещите изпълняващи службата си на територията на страната. В допълнение различните структури/щабове в различните държави имат различни почивни дни.  Предложение: Текстът да се допълни и да придобие вида: „да напуска, в работно време приемащата държава и/или местослуженето, само при наличие на национална заповед за командировка или заповед за отпуск (национална или документ, съгласно процедурите на съответната международна структура/щаб) или цялата точка да отпадне и да бъде част от заповед на министъра на отбраната, като също се има предвид предложения текст за промяна на точката.

В чл.259, т.7 и т.8 съдържат текст „българско законодателство“ и национално законодателство“. Предложение: В случай, че не се приеме предложението тези точки да отпаднат, поне да се използва само единият термин и в двете точки.

Чл. 259, т.5 – Практиката на издадените заповеди за назначаване на български военнослужещи на длъжности в международни структури/инициативи не предвижда период за приемане/сдаване на длъжността. В допълнение, процесът на приемане/сдаване на длъжност в международна структура не изисква каквато и да е била намеса на съответния старши национален представител, тъй като това е непосредствена отговорност и задължение на непосредствения началник, съгласно щатното разписание на структурата.   В тази връзка текстът на предложената точка е неприложима и неизпълнима. Предложение: Точка 5 да отпадне.

Чл.259, т.6 – Изготвянето на атестационните формуляри се организира от националния военен представител, чрез съответната структура по човешките ресурси в дадения международен щаб/организация, но не изисква процес на координиране с други структури. Предложение: Текстът „и координира“ да отпадне.

Чл. 259, т.7 – Военнослужещите/цивилните служители на длъжности в международни структури подават рапорт за разрешаване ползването на отпуск до директора на дирекция „УЧРО“, който се съгласува със старшия национален представител в съответната структура. Ползването на годишния отпуск става след получаване на съответната национална заповед, която го разрешава. Какво точно се има предвид с организирането на ползването на годишния отпуск, съгласно българското законодателство? Също така в министерска заповед са посочени задълженията на старшия национален представител по въпроса свързан с планирането, ползването и отчитането на годишния отпуск. След като въпросът е вече регламентиран, е излишно да бъде част от УВС.  Предложение: точка 7 да отпадне.

Чл.259, т.8 – Участието в посочените мероприятия става след изготвяне на докладна записка до постоянния секретар на отбраната за участие в мероприятието, която се съгласува със старшия национален представител. Участието се разрешава след като бъде издадена съответна национална заповед. Контролът на участието се извършва с отчетна докладна записка, така както е регламентирано в заповедта разрешаваща участието. Цялата процедура е разписана в министерска заповед. След като въпросът е вече регламентиран, е излишно да бъде част от УВС. Предложение: т. 8 да отпадне.

Чл.259, т.9 – Въпросът е регламентиран в министерска заповед и е излишно да бъде част от УВС.  В случай, че точката остане би следвало да се допълни с текст относно на кого да се представя това сведение.  Предложение: т. 9 да отпадне.

Чл.259, т.10 – Какво точно се има предвид под „всестранното осигуряване“? Текстът си в този вид предполага неизпълнимо задължение за старшия национален представител. В случай, че текста се запази е желателно да бъде посочено с коя структура в МО се взаимодейства за да бъде координирано въпросното всестранното осигуряване. Предложение: т.10 да отпадне.

Чл.259, т.11 – Следва да се дефинира понятието „български делегации“? При провеждане на официални мероприятия с участието на българска делегация, водеща роля по организирането, координирането и провеждането му има протокола на съответната международна структура. Старшият национален представител задължително е част от координирането на мероприятието. В тази връзка той не може да „организира“  провеждането на официални мероприятия. Обхватът на термина „осигуряване на дейности“ е изключително широк и следва да се прецизира за да може посочените задължения да бъдат изпълними. В тази връзка определени дейности биха изисквали финансов ресурс, с който старшият национален представител не разполага.  Предложение: Прецизиране на текста.

Чл. 255 – Текстът посочва международни организации и инициативи. Така предложеният текст предполага само един старши национален представител за дадена организация/инициатива, което е нелогично (НАТО и ЕС са международни организации). Текстът следва да се прецизира за отделна структура/щаб от международни организации и инициативи. Също така дори и когато има само един представител на съответна нация в даден щаб то той е старши национален представител за страната си. При така предложения текст, в случай, че в даден международен щаб/организация има само един български представител, то тогава цялата Глава V не би следвало да се отнася за него. Предложение: Текстът: „В международни организации и други международни инициативи“ да се промени на: „В съответния щаб/ структура на международната организация/инициатива“. Да се включи и текста: “В случаите когато в дадена структура/щаб където има назначен на длъжност само един български военнослужещ, същият е и старши национален представител”.

Чл.256 – В някои структури и щабове от международни организации и инициативи има назначени и цивилни служители. Те ще бъдат или няма да бъдат подчинени на старшия национален представител? Предложение: Да се включи текст по отношение на цивилните служители и тяхната подчиненост на старшия национален представител.

Чл. 258 – Старшият национален представител е лице за контакт не само със структурите по управление на човешките ресурси/администриране на личния състав в съответната международна организация. С него комуникира командната група на съответния щаб/структура, както и той с тях. Предложение: Да се прецизира текста.

1. Глава V – Така предложеният текст на заглавие за Глава V се отнася само за военнослужещите, но на длъжности в международни организации и инициативи са назначени и цивилни служители. Предложение: да се промени текста на: Задължение на длъжностните лица при изпълнение на служба в състава на структури на международни организации или в други международни инициативи в чужбина.

2. В глава V, чл. 259 регламентира задъженията на старшия национален представител, но няма тесктове по отношение неговите права. Би следвало освен задължения същият да има и правомощия.Предложение:  Да се включи текст относно правомощията.

3. Предложение:  Навсякъде в Глава V текста:  „международна организация или международна инициатива“ да се замени с: „щаб/структура на международната организация/инициатива“