Министерски съвет
Портал за обществени консултации
Министерството на правосъдието предлага проект на Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, чрез който се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява.
Законопроектът предвижда специални правила в Гражданския процесуален кодекс, чрез които се осигурява защита на журналистите, защитниците на правата на човека и други участници в обществения дебат, когато срещу тях се водят дела поради публичното им участие по въпроси от обществен интерес.
Промените имат за цел укрепване на плурализма и на обмена на идеи и мнения като гаранция на демократичното общество, както и облекчаване на натоварването на съдебната система чрез отхвърляне на явно неоснователни искове във възможно най-ранен етап на производството.
Министерство на правосъдието
Адрес: София, София, ул. Славянска 1
Електронна поща: priemna@justice.government.bg
Светла Стойкова - държавен експерт
Електронна поща: Svetla_Stoykova@justice.government.bg
Пакет основни документи
Консултационен документ
---
Справка
---
Общо 1 коментар
---
Tова събитие описва запис на акт в ЗП или ОП.16.04.2026
18.05.2026
---
Справка или съобщение.---
Окончателен акт на Министерския съвет
Българският проект за транспониране на Директива (ЕС) 2024/1069 е важна и правилна стъпка. Най-силното му качество е, че не ограничава защитата само до трансгранични дела, а я въвежда и за вътрешните граждански и търговски производства. Това трябва да остане.
Но за да бъде законът ефективен, а не само символичен, са нужни следните 10 поправки:
1. Да се запази националният обхват - Проектът правилно прилага защитата и при чисто вътрешни български дела. Това трябва да се защити като най-важното решение в проекта.
2. Да се въведе изрична норма за пълни разумни разноски - Обезпечението на разноските е предварителна гаранция, но не е окончателна последица. При установена злоупотреба ищецът следва да понесе всички разумни разноски, включително пълните разноски за адвокатска защита, освен прекомерната част.
3. Да се добави обезщетение за вреди и възпираща санкция - Публикуването на решението е полезно, но недостатъчно. Моделите на Ирландия, Белгия и Испания показват по-силен подход чрез вреди, пълни разноски и санкции.
4. Да се разшири amicus curiae механизмът - Чл. 388ф е тесен, защото допуска само НПО в обществена полза и само документи. Следва да се допуснат становища, данни и експертна информация от организации, синдикати, академични институции, професионални организации и адвокатски органи.
5. Да се допусне по-късно искане при новоузнати основания - Мотивите сами признават, че SLAPP характерът може да стане видим след началото на делото. Затова срокът до първото заседание трябва да има изключение.
6. Да се добави гаранция за състезателност при служебно събрана информация - Когато съдът ползва публични източници или служебно събрани данни, страните трябва да бъдат уведомени и изслушани.
7. Да се разшири статистиката на ВСС - Да се отчитат молби, уважени и отхвърлени искания, обезпечения, откази, оттегляния, спогодби, размер на претенциите, продължителност, видове ищци и ответници.
8. Да се създаде публична информационна точка - Министерството на правосъдието, ВСС или определен орган следва да поддържа страница с права, образци, статистика и организации за подкрепа.
9. Да се включи преходна норма за висящите дела - Иначе първата реална група засегнати лица ще остане извън защитата.
10. Да се въведе последваща оценка на въздействието - Това вече е препоръчано от администрацията на Министерския съвет и трябва да бъде включено с конкретен срок и компетентен орган.
Формулата е проста: достъпът до съд остава защитен за добросъвестния ищец, но съдът не трябва да бъде използван като инструмент за икономическо изтощаване, сплашване и заглушаване на участие по въпроси от обществен интерес.
Затова подкрепата за проекта трябва да бъде подкрепа с условия: по-силни разноски, реална санкция срещу злоупотребата и публична отчетност дали законът действително работи.
Българският проект за транспониране на Директива (ЕС) 2024/1069 е важна и правилна стъпка. Най-силното му качество е, че не ограничава защитата само до трансгранични дела, а я въвежда и за вътрешните граждански и търговски производства. Това трябва да остане.
Но за да бъде законът ефективен, а не само символичен, са нужни следните 10 поправки:
1. Да се запази националният обхват - Проектът правилно прилага защитата и при чисто вътрешни български дела. Това трябва да се защити като най-важното решение в проекта.
2. Да се въведе изрична норма за пълни разумни разноски - Обезпечението на разноските е предварителна гаранция, но не е окончателна последица. При установена злоупотреба ищецът следва да понесе всички разумни разноски, включително пълните разноски за адвокатска защита, освен прекомерната част.
3. Да се добави обезщетение за вреди и възпираща санкция - Публикуването на решението е полезно, но недостатъчно. Моделите на Ирландия, Белгия и Испания показват по-силен подход чрез вреди, пълни разноски и санкции.
4. Да се разшири amicus curiae механизмът - Чл. 388ф е тесен, защото допуска само НПО в обществена полза и само документи. Следва да се допуснат становища, данни и експертна информация от организации, синдикати, академични институции, професионални организации и адвокатски органи.
5. Да се допусне по-късно искане при новоузнати основания - Мотивите сами признават, че SLAPP характерът може да стане видим след началото на делото. Затова срокът до първото заседание трябва да има изключение.
6. Да се добави гаранция за състезателност при служебно събрана информация - Когато съдът ползва публични източници или служебно събрани данни, страните трябва да бъдат уведомени и изслушани.
7. Да се разшири статистиката на ВСС - Да се отчитат молби, уважени и отхвърлени искания, обезпечения, откази, оттегляния, спогодби, размер на претенциите, продължителност, видове ищци и ответници.
8. Да се създаде публична информационна точка - Министерството на правосъдието, ВСС или определен орган следва да поддържа страница с права, образци, статистика и организации за подкрепа.
9. Да се включи преходна норма за висящите дела - Иначе първата реална група засегнати лица ще остане извън защитата.
10. Да се въведе последваща оценка на въздействието - Това вече е препоръчано от администрацията на Министерския съвет и трябва да бъде включено с конкретен срок и компетентен орган.
Формулата е проста: достъпът до съд остава защитен за добросъвестния ищец, но съдът не трябва да бъде използван като инструмент за икономическо изтощаване, сплашване и заглушаване на участие по въпроси от обществен интерес.
Затова подкрепата за проекта трябва да бъде подкрепа с условия: по-силни разноски, реална санкция срещу злоупотребата и публична отчетност дали законът действително работи.