Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 70 от 1999 г., бр. 42 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 37 и 103 от 2003 г., бр. 37 и 70 от 2004 г., бр. 11, 63 и 88 от 2005 г., бр. 30 и 82 от 2006 г., бр. 11, 29, 52, 63 и 109 от 2007 г., бр. 13, 26, 28 и 69 от 2008 г., бр. 12, 32, 36, 74, 82, 93 и 103 от 2009 г., бр. 73 от 2010 г., бр. 9 и 43 от 2011 г., бр. 21 и 44 от 2012 г., бр. 16, 23, 52, 68, 70 и 108 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14, 79 и 80 от 2015 г., бр. 15, 33, 97, 101 и 103 от 2016 г., бр. 97 от 2017 г., бр. 14, 24, 56 и 77 от 2018 г., бр. 1, 24, 34, 58 и 101 от 2019 г., бр. 17, 28, 44, 60, 89 и 98 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 22 от 2022 г., бр. 8 и 67 от 2023 г., бр. 39 и 79 от 2024 г. и бр. 52 от 2025 г.)

Предлагам в чл. 83 от Закона за здравето (ЗЗ) да се промени ал. 6 по следния начин:

(6) В случаите, при които задължителната застраховка по ал. 5 се сключва при влизане в страната, общите условия, минималната застрахователна сума, минималната застрахователна премия и редът се определят с наредба на Министерския съвет тя трябва да отговаря на изискванията, валидни за медицинската застраховка по чл. 19, ал. 1, т. 3 от Закона за чужденците в Република България.

Мотиви: В момента съществува разнобой в нормативната уредба относно изискванията към медицинската застраховка, с която трябва да разполага всеки чужденец на територията на страната. От една страна съществува наредба на Министерския съвет, издадена на основание чл. 19, ал. 2 от ЗЧРБ, с която се уреждат изискванията към медицинските застраховки, сключени в чужбина, а от друга страна, отново с наредба на Министерския съвет, но издадена на друго основание (чл. 83, ал. 6 от ЗЗ), се уреждат изискванията към медицинските застраховки, които се сключват при влизане в страната. Така на практика се нарушава принципът за правна сигурност, който изисква законите да бъдат ясни и недвусмислени, за да могат гражданите да съобразяват поведението си според законовите норми. От житейска гледна точка също не е логично медицинската застраховка, с която трябва да разполага всеки чужденец на територията на страната, да бъде подчинена на различни изисквания, в зависимост от това къде е сключена - дали в чужбина или при влизането на чужденеца в Република България. Няма логика и в това един държавен орган, в случая Министерският съвет, да издава различни нормативни актове от една и съща степен, с които се уреждат едни и същи обществени отношения (изискванията към медицинската застраховка за чужденци), като това е в явно нарушение и на разпоредбите на чл. 10 от ЗНА.

Следва да се отчете и това, че едновременното действие на две наредби относно медицинската застраховка на чужденците може да се разглежда като форма на непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация. Това е така, защото не може да се приеме, че приемането на отделна наредба по чл. 83, ал. 6 от ЗЗ е обективно оправдано, при положение че законовата цел (определяне на изисквания към медицинската застраховка за чужденци) може да се постигне и чрез наредбата по ЗЧРБ.

Не на последно място искам да изтъкна и това, че на 13.05.2024 г. Комисията за финансов надзор (КФН) издаде специален информационен документ (съдържанието на този документ може да се види тук – https://www.fsc.bg/informacziya-otnosno-sklyuchvane-na-zadalzhitelnata-mediczinska-zastrahovka-na-chuzhdenczite), в който изрично се подчертава, че от 31.03.2024 г., във връзка с пълноправното членство на Република България в Шенгенското пространство, наредбата по чл. 83, ал. 6 от ЗЗ вече не може да се прилага (на основание чл. 15, ал. 2 от ЗНА), тъй като противоречи на Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс). Като съответно се прилагат нормите на чл. 15, пар. 3 от този регламент, които са въведени и в българското законодателство посредством наредбата по чл. 9е, ал. 1 от ЗЧРБ. И след като наредбата по чл. 83, ал. 6 от ЗЗ вече е загубила своето значение (според КФН), най-нормалното нещо е (от гледна точка на разума и с цел процесуална икономия) да се използва случая и със ЗИДЗЧРБ да се внесе поправка и в разпоредбата на чл. 83, ал. 6 от ЗЗ.

Относно §34

На първо място считам, че за да се постигне пълно съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2024/1233 е необходимо в ал. 1 на чл. 12 от ЗТМТМ думите „работник – гражданин на трета държава“ да се заменят с понятието „работник от трета държава“, което се въвежда като т. 37 в §1 от ДР на ЗТМТМ.

Освен това прави впечатление, че предлаганата нова ал. 2 в същия член е формулирана по различен начин в сравнение с нормите на чл. 24к, ал. 24 и чл. 24л, ал. 15 от ЗЧРБ. А би трябвало нормите, които се отнасят до едни и същи обществени отношения, да бъдат формулирани по един и същ начин, за да не се пораждат противоречия и съмнения относно точното им разбиране и прилагане.

Ето защо предлагам ал. 2 в чл. 12 от ЗТМТМ да бъде променена по следния начин:

(2) В случай че достъпът до пазара на труда бъде отнет по вина на работодателя, той дължи на работника от трета държава обезщетение съгласно българското законодателство.

Също така възразявам срещу предложението за изменение на ал. 2 в чл. 28 по следните съображения:

1) Действащата в момента версия на ал. 2 разглежда само една от всички възможни хипотези, при които на сезонния работник се осигурява подслон за времетраенето на трудовия договор, а именно – чрез наемане от негова страна на жилище. Но това по никакъв начин не ограничава възможността за безвъзмездно осигуряване на жилище от страна на работодателя – било чрез предоставяне на собствено жилище, било чрез наемане на чуждо жилище (от името и за сметка от работодателя).

2) С предлаганото изменение на ал. 2 на практика ще се изключи възможността сезонният работник да може да ползва безплатно (за него) жилище. Той винаги ще трябва да плаща наем, дори и той да е символичен. Освен това второто изречение от алинеята не осигурява достатъчно гаранции, че наетото от работника жилище ще му осигурява достатъчен уют (да е достатъчно просторно и да не е пренаселено), защото понятието „качество на жилището“ е нееднозначно и може да се тълкува по различен начин.

3) Необосновано се прави промяна в използваната терминология – в текущата версия и на трите алинеи в чл. 28 се говори за „сезонен работник“, докато в предложението за промяна на ал. 2, в първото изречение се използва „чужденец“.

С оглед на гореизложеното предлагам ал. 2 в чл. 28 да се промени по следния начин:

„(2) Когато жилището по ал. 1 се предоставя или осигурява за сметка на сезонния работник, задължително се сключва договор за наем в писмена форма, като условията по договора трябва да гарантират, че:

1. наемната цена:

а) е съобразена с получаваното от сезонния работник възнаграждение, като след нейното плащане трябва да му остават достатъчно средства за издръжка;

б) не може да се приспада автоматично от възнаграждението на сезонния работник;

2. жилището не е пренаселено, като на всяко лице, настанено в него, се падат по най-малко 15 кв. м от общата застроена площ. " 

Относно замяната на лева с евро

В мотивите се сочи, че наред с въвеждането в националното законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2024/1233, в засегнатите от това нормативни актове ще бъдат променени размерите на глобите от лева в евро. Но прави впечатление, че в законопроекта е възприет диференциран подход – в ЗБЛД и в ЗЧРБ предлаганите нови суми в евро са в цели числа, докато в ЗТМТМ сумите в евро са в десетични дроби.

Което предполага в бъдеще в ЗТМТМ отново да се променят сумите в евро, за да се премахнат центовете.

Затова, с цел процесуална икономия, предлагам и в този закон сумите на глобите в евро също да бъдат „закръглени“ нагоре до цяло число. Предлагам същото да се направи и по отношение на таксите.

Предлагам в чл. 19, ал. 2 от закона след думите „застрахователни рискове“ да се добави „по медицинската застраховка“.

Мотиви: Чрез допълнението ще се поясни, че с наредбата по чл. 9е, ал. 1 се определят минималната застрахователна сума и покриваните застрахователни рискове само по медицинската застраховка, а не по всички възможни застраховки по чл. 19, ал. 1, т. 3 от закона, които е възможно да се изискват при влизане в страната, като например „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.