1. Причини, които налагат издаването на предложения проект на наредба:
Необходимостта от изготвянето на проекта произтича както от промени в стандартите и препоръчителните практики, съдържащи се в Приложение № 14, Том I и Том II към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване (Конвенцията), така и от нормативната уредба в областта на летищата в Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ).
В проекта са включени две групи изменения и допълнения:
Първата група промени произтичат от измененията в Том I „Проектиране и експлоатация на летища“, с включени поправки 1-17 и Том II „Вертолетни летища“, с включени поправки 1-9 от Приложение № 14 към Конвенцията. Промените се отнасят до вида на пожарогасителните средства, включително допълнителните такива, които следва да се осигуряват на летищата. Премахнати са пожарогасителни вещества като халони и въглероден диоксид. Извършена е изрична категоризация на пенообразувателите, като основно пожарогасително вещество. Друга немалка част от измененията са свързани с конкретизирането на изискванията за аварийно-спасително и противопожарно оборудване на вертолетни летища. Не на последно място, като съществено изменение, което следва да бъде отбелязано, е отпадането на задължението за аварийно-спасителното, противопожарното и медицинското осигуряване по отношение на летищата, които не обслужват операции за търговски въздушен превоз.
Втората група промени на Наредба № 3 е свързана с промените чл. 43 от ЗГВ, обнародвани в бр. 16 от 2021 г. на „Държавен вестник“, касаещи обществените отношения в областта на летищата и използването на единен термин „летища“, съответно отпадане на понятието „площадки“.
Основните причини за приемането на предложения проект са постигане на съответствие на подзаконовата нормативна уредба с международните стандарти и националните законови изисквания в областта на летищната дейност, както и адаптиране на процедурите и изискванията към съвременните практики в безопасността и управлението на летищата.
Мотивите за предложените изменения и допълнения са както следва:
С промяната в § 1 относно чл. 10, ал. 4 се посочва коректната абревиатура на наименованието на органа, отговорен за противопожарното и аварийно-спасителното осигуряване.
С предложените нови ал. 3-6 на чл. 21 (§ 2 от проекта) се регламентират изискванията към осигуряването на аварийно-спасително и противопожарно оборудване, времето за реакция и аварийните изходи на вертолетните летища, като се въвежда и задължението за разполагане на персонала на аварийно-спасителната и противопожарна служба на или в близост до вертолетното летище при активни полети. С предложението се постига съответствие с изискванията в раздел 6.2.4. и 6.2.8 от том I на Приложение № 14 към Конвенцията.
Предлаганата промяна в § 3 относно чл. 22, ал. 1 е с цел постигане на съответствие с раздел 9.2.1 от том I на Приложение № 14 към Конвенцията. С промяната се въвежда изричното условие за осигуряване на аварийно-спасително и противопожарно оборудване само на летищата, обслужващи операции за търговски въздушен превоз. Предложението е в съответствие с актуализираните международни изисквания и реалните експлоатационни нужди на летищата, като се прави ясно разграничаване между големите летища за извършване на търговски въздушни превози и малките летища, които обикновено са за лично ползване, за спортни или развлекателни цели или за извършване на специализирани авиационни работи. Предпоставка за това изключение е фактът, че на тези летища обикновено кацат въздухоплавателни средства, които не са големи, т.е. са с по-малко излетно тегло - под 5 700 кг. На борда им могат да са малко на брой лица, което предопределя по-ниско ниво на риск на полетните операции. Чрез предложената промяна се избягва въвеждането на допълнителни изисквания за аварийно-спасителното, противопожарното и медицинското осигуряване по отношение на летищата, на които не се извършват търговски полети.
С новия чл. 23а (§ 5 от проекта) се въвеждат изисквания за евакуационни маршрути и изходи на вертолетни летища над земната повърхност и палубни летища, съгласно посоченото в Приложение № 14, Том II към Конвенцията и Наредба № Із-1971 от 29 октомври 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Определят се параметрите на евакуация според броя пътници, включително при специализирани операции (HEMS) с цел гарантирането на по-висока безопасност при евентуален пожар или авария.
С § 6 относно чл. 25, ал. 2 се посочват критериите за определяне на категорията на аварийно-спасителната и противопожарната защита на вертолетните летища, а именно: на база най-дългия вертолет, използващ летището и в съответствие с определената категория на вертолетното летище. С предложената промяна се осигурява съразмерност между размера на вертолета и нивото на осигуряване, като се гарантира адекватна безопасност при аварийно-спасителни и противопожарни операции, без да се създават допълнителни изисквания за летища, ползвани само от по-малки вертолети.
С § 7 относно чл. 25а се определят изискванията към собственика или ползвателя на летището по отношение на предоставяне на аеронавигационни данни/информация на доставчика на аеронавигационно обслужване и ползвателите на летището с публикация в AIP или при поискване информация за категорията, осигурявана на летището по отношение на аварийно-спасителната защита и гасене на пожари. Предложението е в съответствие със стандартите и правилата в Приложение № 14, Том I и II към Конвенцията.
Промените с § 8 относно чл. 26 целят хармонизиране на разпоредбите с европейските стандарти, съгласно които се изисква пожарните автомобили да подават пяна, отговаряща на стандартите за реакция ≤ 60 секунди. С предложената промяна се гарантира както навременна реакция, така и ефективност при гасенето.
С § 10 относно чл. 28 се извършват промени относно изискванията към пожарогасителните вещества. Въвеждат се нови изисквания за основни вещества (пенообразуватели с нива А, B, C съгласно ICAO) и правила за комбинираното им използване. Предложените промени осигуряват както съответствие с изискванията в раздел 9.2.9. от том I на Приложение № 14 към Конвенцията, така и надеждност на пожарогасителната защита.
Предложената с § 11 на отмяна на чл. 29, ал. 3, т. 3 е съобразена с отмяната на посочения в разпоредбата стандарт.
С предложените с § 12 нови алинеи в чл. 30 се предвиждат мерки за допълнителни резерви от огнегасящи вещества, съобразно които да се осигури готовност за продължаване на гасителните действия при продължителни или последователни инциденти.
С предложените с § 14 промени в чл. 32 се въвеждат изисквания относно осигуряването на аварийно-спасително и противопожарно оборудване и аварийни служби на вертолетните летища. Диференцират се изискванията за аварийно-спасително и противопожарно осигуряване на вертолетните летища, съобразени с тяхното местоположение, конструктивни характеристики и нивото на риск. Разграничават се обектите с повишен риск, за които осигуряването е задължително, от тези, при които то се определя въз основа на оценка на риска, в съответствие с препоръките на ICAO (Doc 9261). Определят се минимални изисквания за оборудване, правила за разполагането му и изисквания за аварийна комуникация и лични предпазни средства.
С § 15-17 относно чл. 32а-32в се определят изискванията към минималните количества пожарогасителни вещества на вертолетни летища и начина на определяне на разходните норми на допълнителните пожарогасителни вещества.
С предложената с §18 нова алинея в чл. 36 се създава възможност за разполагане на противопожарно депо и извън територията на летището, при условие, че за максимално определеното време от 3 минути противопожарните аварийно-спасителните автомобили могат да достигнат до всяка точка на ПИК и работната площ на летището. Предложението е с оглед обстоятелството, че съгласно действащите разпоредби на наредбата противопожарното депо може да бъде разположено единствено на територията на летището, което в определени хипотези създава затруднения.
С § 19 се предлага изменение в чл. 69, ал. 1, като целта е коректно изписване на всички изменения и допълнения, които са настъпили в Наредба № 20 от 24.11.2006 г. за удостоверяване експлоатационната годност на граждански летища, за лицензиране на летищни оператори и оператори по наземно обслужване и за достъпа до пазара по наземно обслужване в летищата, от момента на нейното обнародване до настоящия момент. В сегашния текст на цитираната разпоредба е отбелязано последното изменение в Наредба № 20 от 24.11.2006 г. от 2007 г., като след него са настъпили още общо седем изменения и допълнения, които следва да бъдат коректно отбелязани.
С § 20 относно чл. 70, ал. 5 и 6 се предвижда въвеждането на изисквания за оценка на подходните зони при летища до водоеми и за определяне на отговорни служби при аварийно приводняване. С допълненията се отчитат международните стандарти относно изискванията за аварийно-спасителни действия в специфични терени.
С предложените промени в § 21 относно чл. 79 подзаконовият нормативен акт се привежда в съответствие с чл. 128 и чл. 129 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Разширява се възможността за участие на частни и чуждестранни търговци, регистрирани в ЕС/ЕИП/Швейцария, при осигуряване на пожарната безопасност. Промяната цели по-голяма конкуренция и ефективност при аварийно-спасителни дейности.
С § 22 от проекта се създават т. 23 и 24 в § 1 от Допълнителните разпоредби, като се добавят дефиниции за „търговски въздушен превоз“ и „система за аварийно оповестяване“, с цел уеднаквяване на терминологията и избягване на различни тълкувания.
С § 23 и § 27 се предлагат промени на Приложение № 3 и Приложение № 8 към наредбата, които определят категорията на противопожарна защита и минималните необходими количества пожарогасителни вещества на вертолетно летище. С измененията се постига съответствие между националните изисквания и тези, предвидени в раздел 6.2.2.2., 6.2.3.2. и 6.2.3.2 от том II на Приложение № 14 към Конвенцията.
С § 24 се предлагат промени на Приложение № 5 към наредбата, в което се определя минималното количество на огнегасящи вещества, в зависимост от категорията на летището. С измененията се постига съответствие между националните изисквания и тези предвидени в раздел 9.2.11 от том I на Приложение № 14 към Конвенцията.
С § 25 се предлагат промени в Приложение № 6, представляващо таблица за Еквивалентни количества за замяна на основни с помощни пожарогасителни вещества, като се премахва използването на СО2 съобразно с промените в Приложение № 14 към Конвенцията и се правят терминологични поправки съгласно препоръките на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН).
С § 26 се предлагат терминологични поправки в Приложение № 7 към чл. 30, ал. 3, Таблица № 7 съгласно препоръките на ГДПБЗН.
Втората група промени в проекта е свързана с промените чл. 43 от ЗГВ, обнародвани в бр. 16 от 2021 г. на „Държавен вестник“, касаещи обществените отношения в областта на летищата. Във връзка с посочените по-горе изменения в закона, с § 22-26 в проекта на наредбата са променени редица термини. С въвеждането в ЗГВ на единен термин „летище“ отпадна категорията „летателна площадка“, „палубна вертолетна площадка“ и др., с оглед на което в проекта на наредбата са направени промени в използваната терминология. В тази връзка са и предложените изменения в § 28, съгласно който се предлага навсякъде в наредбата думите „вертолетната площадка“, „вертолетни площадки“ и „вертолетните площадки“ да се заменят съответно с „вертолетно летище“, „вертолетното летище“, „вертолетни летища“ и вертолетните летища“.
С § 29 се предлагат терминологични поправки съгласно препоръките на ГДПБЗН, за да се постигне съответствие с БДС EN 1846-1 “Автомобили за пожарогасителни и спасителни дейности. Част 1: Номенклатура и означения“.
Не на последно място, с § 30 се предвижда отложено влизане в сила на наредбата, след обнародването ѝ в „Държавен вестник“, което е обусловено от необходимостта заинтересованите субекти да разполагат с достатъчен срок за привеждане на дейността си в съответствие с новите и изменени изисквания. Предвиденият шестмесечен период ще даде възможност да бъдат планирани и реализирани организационни, технически и финансови мерки, включително осигуряване и/или подмяна на аварийно-спасително и противопожарно оборудване, пожарогасителни вещества, системи за подаване на пяна, както и обучение и разположение на персонала. Отлагането на влизането в сила гарантира плавно и ефективно прилагане на наредбата.
2. Цел.
Целта на проекта е да се постигне пълно съответствие на националната подзаконова нормативна уредба в областта на аварийно-спасителното осигуряване на гражданските летища с актуалните международни стандарти и препоръчвани практики, съдържащи се в Том I „Проектиране и експлоатация на летища“, с включени поправки 1-15 и Том II „Вертолетни летища“, с включени поправки 1-9 от Приложение № 14 към Конвенцията, както и в съответствие с действащите относими разпоредби на Закона за гражданското въздухоплаване.
Основната насока е да се гарантира повишаване на авиационната безопасност чрез актуализиране на правилата за аварийно-спасително, противопожарно и медицинско осигуряване на летищата, като същевременно се отчита спецификата на различните видове летища и се създават по-гъвкави условия за тяхната експлоатация. Чрез предложените промени се цели и намаляване на административната и финансовата тежест върху по-малките летища, които не обслужват търговски въздушен превоз, без това да компрометира сигурността на полетите.
3. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба.
Предложеният проект няма да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет. Приемането на предложения проект на наредба не изисква осигуряването на финансови или други средства за прилагането му, тъй като всички, регламентирани в проекта на наредбата дейности ще се извършват от служителите в ГД ГВА в рамките на утвърдения бюджет на администрацията за съответната бюджетна година.
4. Очаквани резултати от прилагането на проекта на наредбата.
Приемането и прилагането на проекта за изменение и допълнение на Наредба № 3 ще доведе до осигуряване на прилагането на международните стандарти и добри практики при проектирането, експлоатацията и аварийно-спасителното осигуряване на гражданските и вертолетните летища в Република България, което ще гарантира устойчиво развитие и безопасна експлоатация на гражданските летища в Република България. Промените подобряване на аварийната готовност и реакция, чрез конкретизираните изискванията за оборудване, персонал, време за реакция и евакуационни маршрути, което ще се повиши ефективността на действията при авиационни произшествия и извънредни ситуации.
На следващо място, би се постигнало ясно разграничаване на изискванията за големи летища, обслужващи търговски въздушен превоз, и малки летища с ограничен риск, като се намалява административната и финансова тежест за последните. Предвидена е адаптация към специфични експлоатационни условия, чрез въвеждане на правила за аварийно-спасителни действия при летища, разположени в близост до водоеми или със специфични конструктивни характеристики, което ще осигури адекватна защита в различни експлоатационни сценарии.
Не на последно място, с предложените промени ще се постигне уеднаквяване на терминологията относно летищата, което ще ограничи възможността за противоречиво тълкуване и ще улесни прилагането на разпоредбите.
5. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.
Проектът на постановление не е свързан с въвеждане на актове от правото на Европейския съюз, поради което не е изготвена и не се прилага към настоящия доклад справка за съответствието с правото на Европейския съюз.
На основание чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове проектът на наредба и докладът към него са публикувани на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации, като на заинтересованите лица е предоставен 30-дневен срок за предложения и становища по проекта.
Министерство на транспорта и съобщенията
Адрес: София, София , ул. Дякон Игнатий № 9
Електронна поща: mail@mtc.government.bg
Александър Семерджиев, главен юрисконсулт в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“
Електронна поща: asemerdzhiev@caa.bg
Пакет основни документи
Консултационен документ
---
Справка становища
---
Общо 1 коментар
---
Tова събитие описва запис на акт в ЗП или ОП.06.02.2026
08.03.2026
---
Справка или съобщение.
Предвидената промяна с § 7 от Проект за изменение на Наредба № 3 за аварийно-спасително осигуряване на летищата (Наредбата), с която се създава нова разпоредба на чл. 25а от Наредбата не е в съответствие с Регламент 139/2014 за на Комисията от 12 февруари 2014 година за определяне на изискванията и административните процедури във връзка с летищата в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета и по-специално ADR.OPS.B.010 Спасителни и противопожарни служби - своевременното осигуряване на адекватно оборудване, пожарогасителни средства и достатъчен персонал; GM2 ADR.OPS.B.010(a)(2) Спасителни и противопожарни служби.
При определяне на броя на персонала, необходим за осигуряване на спасителни и противопожарни дейности, следва да се извърши анализ на задачите и ресурсите, като се вземат предвид типовете въздухоплавателни средства, опериращи на летището, наличните спасителни и противопожарни превозни средства и оборудване, всички други задължения, изисквани от персонала на спасителните и противопожарни служби и др.
ADR.OPS.B.010 Спасителни и противопожарни служби - Временното намаляване на нивото на защита на спасителните и противопожарни служби на летището, поради непредвидени обстоятелства, не изисква предварително одобрение от компетентния орган.
Изменението на чл. 26, ал. 2 е в пряко противоречие с член 27, според който член 27 изисква пристигане на място и започване на изпускането на пожарогасителния агент в рамките на общо 180 секунди, докато член 26, параграф 2 позволява пристигане на място, а също така позволява до максимум 60 секунди за започване на изпускането на пожарогасителния агент. Например, съгласно член 26, параграф 2, пожарна кола може да пристигне на място на 180 секунди и след това да ѝ бъде разрешено да изпусне пожарогасителния агент преди 210 секунди. Това не е съвместимо с член 27 и не е съвместимо нито с критериите на EASA, нито с критериите на ICAO. Пристигането на първото превозно средство на място и започването на изпускането на пожарогасителния агент трябва да се случи в рамките на общо 180 секунди. Средното време за изгаряне на фюзелажа на самолет е средно три минути или по-малко, въз основа на индустриални тестове. Допускането на забавяне на изпускането на пожарогасителния агент до четвъртата минута ще позволи на огъня и пламъците да пробият обшивката на фюзелажа на самолета и да проникнат в кабинното отделение, увеличавайки вероятността от загуба на човешки живот.
В съответствие с Ръководството за услуги на ICAO, част 1 - Спасителни и противопожарни дейности, раздел 2.3.3, скоростите на изпускане на пожарогасителен агент са изчислени с отчитане на време за контрол от 60 секунди. Времето за контрол се определя като времето, необходимо за намаляване на интензивността на външния пожар с 90%.
Относно промяната в чл. 28, следва да се има предвид, че в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/1021 и Регламент (ЕС) 2020/784, пожарогасителните пени, обозначени като C-8, вече не са разрешени за употреба от противопожарните служби на летищата. В съответствие с Регламент (ЕС) 2025/1988, не се пускат на пазара или използват от 23 октомври 2030 г. в пожарогасителни пени в концентрация, равна или по-голяма от 1 mg/L за сумата от всички PFAS. Пожарогасителните пени, обозначени като C-6, не се използват от 23 октомври 2030 г.
Относно промяната в чл. 30 следва да се има предвид, че този раздел е в противоречие с AMC4 ADR.OPS.B.010(a)(2) Спасителни и противопожарни служби: на летището се поддържа резервен запас от пяноконцентрат, еквивалентен на 200% от количествата, посочени в Таблица 1, за целите на попълването на запасите от превозни средства. Пеноконцентрат, превозван на пожарните превозни средства в количество, надвишаващо посоченото в Таблица 1, може да допринесе за резерва; EASA изисква 200% резерв, докато промяната предлага 100% резерв
Предложената промяна следва да включва формулата за изчисляване на необходимото количество пяна за всяко количество вода. За 1% пяна формулата е следната: (Количество вода / 100 * 1 = ). За 3% пяна формулата е следната: (Количество вода / 100 * 3 = ). За 6% пяна формулата е следната: (Количество вода / 100 * 6 = ).
Като пример за летище от категория 8, използващо пяна от категория B (1% - 18 200 / 100 * 1 = 182 литра) (3% - 18 200 / 100 * 3 = 546 литра) (6% - 18 200 / 100 * 6 = 1 092 литра). Пример за 200% резерв съгласно EASA би бил следният (1% = 364 литра) (3% = 1 092 литра) (6% = 2 184 литра)
Съгласно EASA 139, „Пеноконцентрат, превозван на пожарните превозни средства в количество, надвишаващо количеството, посочено в Таблица 1, може да допринесе за резерва“; Важно е да се отбележи, че всяко съвременно превозно средство ARFF обикновено има капацитет от един резервоар за пяна, който да доставя до четири водни резервоара с количество вода.
Промяната в чл. 69, ал. 1 - Механизмите за координация на плана за действие при извънредни ситуации на летището се определят от летищния оператор. Чл. 70. (1) Планът за действие в случай на извънредна ситуация на летището се изготвя от летищната администрация и трябва да предвижда:
Предложената промяна в Приложение № 5 - В съответствие с Регламент (ЕС) 2019/1021 и Регламент (ЕС) 2020/784, пожарогасителните пени, обозначени като C-8, вече не са разрешени за употреба от противопожарните служби на летищата. В съответствие с РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2025/1988, не се пускат на пазара или използват от 23 октомври 2030 г. в пожарогасителни пени в концентрация, равна или по-голяма от 1 mg/L за сумата от всички PFAS. Пожарогасителните пени, обозначени като C-6, не се използват от 23 октомври 2030 г.
Относно Приложение № 7 - Изискванията за пяна на пистата са исторически, остарели и отживелица и нямат място в съвременните летищни операции. Приложение 7 трябва да бъде постепенно премахнато изцяло. Приложение 7 към Наредба 3 е взето от Таблица 15-1 от Ръководството за летищни услуги на ИКАО, част 1, което е било в сила от 1990 до 2015 г. През 2015 г. ИКАО публикува Ръководството за летищни услуги, част 1 - 4-то издание, от което е премахната главата за изискванията за пяна на пистата. В изданието от 1990 г. на „Ръководство за летищни услуги“ на ICAO, част 1, се посочва, че дейностите по пистата трябва да се извършват само с „протеинова пожарогасителна пяна“. Важно е да се отбележи, че протеиновата пяна е била широко използвана преди създаването на пяната AFFF през 60-те години на миналия век. По-голямата част от летищата по света са преминали от протеинова пяна към пяна AFFF през 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век. Съвременните летищни операции обикновено не разполагат с протеинова пяна, необходима за операции по разпенване на пистата. Това е остаряла и остаряла практика, която до голяма степен е постепенно премахната от летищната индустрия по целия свят.
Предвидената промяна с § 7 от Проект за изменение на Наредба № 3 за аварийно-спасително осигуряване на летищата (Наредбата), с която се създава нова разпоредба на чл. 25а от Наредбата не е в съответствие с Регламент 139/2014 за на Комисията от 12 февруари 2014 година за определяне на изискванията и административните процедури във връзка с летищата в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета и по-специално ADR.OPS.B.010 Спасителни и противопожарни служби - своевременното осигуряване на адекватно оборудване, пожарогасителни средства и достатъчен персонал; GM2 ADR.OPS.B.010(a)(2) Спасителни и противопожарни служби.
При определяне на броя на персонала, необходим за осигуряване на спасителни и противопожарни дейности, следва да се извърши анализ на задачите и ресурсите, като се вземат предвид типовете въздухоплавателни средства, опериращи на летището, наличните спасителни и противопожарни превозни средства и оборудване, всички други задължения, изисквани от персонала на спасителните и противопожарни служби и др.
ADR.OPS.B.010 Спасителни и противопожарни служби - Временното намаляване на нивото на защита на спасителните и противопожарни служби на летището, поради непредвидени обстоятелства, не изисква предварително одобрение от компетентния орган.
Изменението на чл. 26, ал. 2 е в пряко противоречие с член 27, според който член 27 изисква пристигане на място и започване на изпускането на пожарогасителния агент в рамките на общо 180 секунди, докато член 26, параграф 2 позволява пристигане на място, а също така позволява до максимум 60 секунди за започване на изпускането на пожарогасителния агент. Например, съгласно член 26, параграф 2, пожарна кола може да пристигне на място на 180 секунди и след това да ѝ бъде разрешено да изпусне пожарогасителния агент преди 210 секунди. Това не е съвместимо с член 27 и не е съвместимо нито с критериите на EASA, нито с критериите на ICAO. Пристигането на първото превозно средство на място и започването на изпускането на пожарогасителния агент трябва да се случи в рамките на общо 180 секунди. Средното време за изгаряне на фюзелажа на самолет е средно три минути или по-малко, въз основа на индустриални тестове. Допускането на забавяне на изпускането на пожарогасителния агент до четвъртата минута ще позволи на огъня и пламъците да пробият обшивката на фюзелажа на самолета и да проникнат в кабинното отделение, увеличавайки вероятността от загуба на човешки живот.
В съответствие с Ръководството за услуги на ICAO, част 1 - Спасителни и противопожарни дейности, раздел 2.3.3, скоростите на изпускане на пожарогасителен агент са изчислени с отчитане на време за контрол от 60 секунди. Времето за контрол се определя като времето, необходимо за намаляване на интензивността на външния пожар с 90%.
Относно промяната в чл. 28, следва да се има предвид, че в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/1021 и Регламент (ЕС) 2020/784, пожарогасителните пени, обозначени като C-8, вече не са разрешени за употреба от противопожарните служби на летищата. В съответствие с Регламент (ЕС) 2025/1988, не се пускат на пазара или използват от 23 октомври 2030 г. в пожарогасителни пени в концентрация, равна или по-голяма от 1 mg/L за сумата от всички PFAS. Пожарогасителните пени, обозначени като C-6, не се използват от 23 октомври 2030 г.
Относно промяната в чл. 30 следва да се има предвид, че този раздел е в противоречие с AMC4 ADR.OPS.B.010(a)(2) Спасителни и противопожарни служби: на летището се поддържа резервен запас от пяноконцентрат, еквивалентен на 200% от количествата, посочени в Таблица 1, за целите на попълването на запасите от превозни средства. Пеноконцентрат, превозван на пожарните превозни средства в количество, надвишаващо посоченото в Таблица 1, може да допринесе за резерва; EASA изисква 200% резерв, докато промяната предлага 100% резерв
Предложената промяна следва да включва формулата за изчисляване на необходимото количество пяна за всяко количество вода. За 1% пяна формулата е следната: (Количество вода / 100 * 1 = ). За 3% пяна формулата е следната: (Количество вода / 100 * 3 = ). За 6% пяна формулата е следната: (Количество вода / 100 * 6 = ).
Като пример за летище от категория 8, използващо пяна от категория B (1% - 18 200 / 100 * 1 = 182 литра) (3% - 18 200 / 100 * 3 = 546 литра) (6% - 18 200 / 100 * 6 = 1 092 литра). Пример за 200% резерв съгласно EASA би бил следният (1% = 364 литра) (3% = 1 092 литра) (6% = 2 184 литра)
Съгласно EASA 139, „Пеноконцентрат, превозван на пожарните превозни средства в количество, надвишаващо количеството, посочено в Таблица 1, може да допринесе за резерва“; Важно е да се отбележи, че всяко съвременно превозно средство ARFF обикновено има капацитет от един резервоар за пяна, който да доставя до четири водни резервоара с количество вода.
Промяната в чл. 69, ал. 1 - Механизмите за координация на плана за действие при извънредни ситуации на летището се определят от летищния оператор. Чл. 70. (1) Планът за действие в случай на извънредна ситуация на летището се изготвя от летищната администрация и трябва да предвижда:
Предложената промяна в Приложение № 5 - В съответствие с Регламент (ЕС) 2019/1021 и Регламент (ЕС) 2020/784, пожарогасителните пени, обозначени като C-8, вече не са разрешени за употреба от противопожарните служби на летищата. В съответствие с РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2025/1988, не се пускат на пазара или използват от 23 октомври 2030 г. в пожарогасителни пени в концентрация, равна или по-голяма от 1 mg/L за сумата от всички PFAS. Пожарогасителните пени, обозначени като C-6, не се използват от 23 октомври 2030 г.
Относно Приложение № 7 - Изискванията за пяна на пистата са исторически, остарели и отживелица и нямат място в съвременните летищни операции. Приложение 7 трябва да бъде постепенно премахнато изцяло. Приложение 7 към Наредба 3 е взето от Таблица 15-1 от Ръководството за летищни услуги на ИКАО, част 1, което е било в сила от 1990 до 2015 г. През 2015 г. ИКАО публикува Ръководството за летищни услуги, част 1 - 4-то издание, от което е премахната главата за изискванията за пяна на пистата. В изданието от 1990 г. на „Ръководство за летищни услуги“ на ICAO, част 1, се посочва, че дейностите по пистата трябва да се извършват само с „протеинова пожарогасителна пяна“. Важно е да се отбележи, че протеиновата пяна е била широко използвана преди създаването на пяната AFFF през 60-те години на миналия век. По-голямата част от летищата по света са преминали от протеинова пяна към пяна AFFF през 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век. Съвременните летищни операции обикновено не разполагат с протеинова пяна, необходима за операции по разпенване на пистата. Това е остаряла и остаряла практика, която до голяма степен е постепенно премахната от летищната индустрия по целия свят.