Министерски съвет
Портал за обществени консултации
Министерство на финансите
Адрес: София, ул. Г. С. Раковски № 102
Електронна поща: feedback@minfin.bg
---
Пакет основни документи
Консултационен документ
---
Справка становища
Общо 21 коментара
Част 3
4. В мотивите на предложението е изложено и следното:
„Очаквани резултати от прилагането на мярката
Очаква се предлаганите промени да окажат ефект върху приходите от ДДС, който на този етап не може да бъде изчислен с точност.
Анализ за съответствие с правото на ЕС
С проекта на акт не се въвеждат норми на правото на ЕС, поради което не е изготвена справка за съответствие с европейското право.”
В Европейския съюз регламентите по ДДС за малките предприятия имат за цел да намалят разходите, понасяни от малките предприятия, които са пропорционално по-високи от разходите на големите предприятия поради по-ограничените им ресурси за справяне със сложността и разпокъсаността на системата на ДДС в ЕС. Предвид обосновката по-горе с предложените промени от законодателния орган в предприятията ще се постигне точно обратен ефект-увеличаване на разходите и спад в продажбите заради затваряне на обектите за инвентаризация. Същевременно сивият сектор няма да спре да работи. В такъв случай въвеждането на такова изискване не просто не е в синхрон, но и в разрез с Европейското законодателство.
Обръщаме внимание на вносителя, че съгласно чл. 27 от Закона за счетоводството, с някои изключения предприятията съставят финансов отчет веднъж годишно. С изискванията за тримесечно деклариране, заобикаляйки Закона за счетоводството, на практика се вменява и тримесечно счетоводно приключване. Същото, обаче, не предвижда подаване на данъчни декларации за облагане на финансовия резултат на тримесечие, а се ориентира към събирането на информация за счетоводни показатели „на парче“, без дефинирана цел на последващото им използване от приходната агенция. С други думи, не е видна конкретната полза за фиска от това допълнително натоварване на счетоводителите през годината. Ще отбележим, че всяко допълнително натоварване означава повече вложен труд от счетоводителите, по-високи такси, за счетоводно обслужване , които допълнително обременяват бизнеса.
5. В мотивите е изложено също” От данните, които ще се предоставят на НАП ще може да се правят изводи за наличие на отклонения от данъчно облагане, свързани с ДДС, както и да се вземат мерки за правилното събиране на ДДС... При анализа декларираните данни за размера на наличните дълготрайни активи и материални запаси ще се събират и с цел откриване на пропуски или нарушения относно законосъобразното:
третиране на осъществените сделки с дълготрайни активи, доставки, договори;
определяне на основата, върху която се начисляват задълженията за ДДС;
ползване на данъчен кредит;
начисляване на ДДС по отношение на приложими ставки и срокове;
внасяне на видовете задължения по отношение на размер и срок;
извършване на плащания в брой.
Целта на предложението е да се изследват всички факти и обстоятелства, свързани с упражненото право на данъчен кредит на наличните дълготрайни активи и материални запаси, както и за наличието на сделки, сключени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане. „
Министертво на Финансите е наясно, че тези цели няма да бъдат постигнати, а само ще се наливат в базата данни информация, която ще се дублира и е крайно ненужна. Предвид и огрничения човешки ресурс на НАП и другите проверяващи органи, не може да се достигнат поставените цели дори и при наличните изисквания за деклариране на данни.
Част 3
4. В мотивите на предложението е изложено и следното:
„Очаквани резултати от прилагането на мярката
Очаква се предлаганите промени да окажат ефект върху приходите от ДДС, който на този етап не може да бъде изчислен с точност.
Анализ за съответствие с правото на ЕС
С проекта на акт не се въвеждат норми на правото на ЕС, поради което не е изготвена справка за съответствие с европейското право.”
В Европейския съюз регламентите по ДДС за малките предприятия имат за цел да намалят разходите, понасяни от малките предприятия, които са пропорционално по-високи от разходите на големите предприятия поради по-ограничените им ресурси за справяне със сложността и разпокъсаността на системата на ДДС в ЕС. Предвид обосновката по-горе с предложените промени от законодателния орган в предприятията ще се постигне точно обратен ефект-увеличаване на разходите и спад в продажбите заради затваряне на обектите за инвентаризация. Същевременно сивият сектор няма да спре да работи. В такъв случай въвеждането на такова изискване не просто не е в синхрон, но и в разрез с Европейското законодателство.
Обръщаме внимание на вносителя, че съгласно чл. 27 от Закона за счетоводството, с някои изключения предприятията съставят финансов отчет веднъж годишно. С изискванията за тримесечно деклариране, заобикаляйки Закона за счетоводството, на практика се вменява и тримесечно счетоводно приключване. Същото, обаче, не предвижда подаване на данъчни декларации за облагане на финансовия резултат на тримесечие, а се ориентира към събирането на информация за счетоводни показатели „на парче“, без дефинирана цел на последващото им използване от приходната агенция. С други думи, не е видна конкретната полза за фиска от това допълнително натоварване на счетоводителите през годината. Ще отбележим, че всяко допълнително натоварване означава повече вложен труд от счетоводителите, по-високи такси, за счетоводно обслужване , които допълнително обременяват бизнеса.
5. В мотивите е изложено също” От данните, които ще се предоставят на НАП ще може да се правят изводи за наличие на отклонения от данъчно облагане, свързани с ДДС, както и да се вземат мерки за правилното събиране на ДДС... При анализа декларираните данни за размера на наличните дълготрайни активи и материални запаси ще се събират и с цел откриване на пропуски или нарушения относно законосъобразното:
третиране на осъществените сделки с дълготрайни активи, доставки, договори;
определяне на основата, върху която се начисляват задълженията за ДДС;
ползване на данъчен кредит;
начисляване на ДДС по отношение на приложими ставки и срокове;
внасяне на видовете задължения по отношение на размер и срок;
извършване на плащания в брой.
Целта на предложението е да се изследват всички факти и обстоятелства, свързани с упражненото право на данъчен кредит на наличните дълготрайни активи и материални запаси, както и за наличието на сделки, сключени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане. „
Министертво на Финансите е наясно, че тези цели няма да бъдат постигнати, а само ще се наливат в базата данни информация, която ще се дублира и е крайно ненужна. Предвид и огрничения човешки ресурс на НАП и другите проверяващи органи, не може да се достигнат поставените цели дори и при наличните изисквания за деклариране на данни.
Част 2
2. Предложената промяна в ал.11 на чл.123 от ЗДДС е в пряк разрез с обявените цели, мотиви и намерения на Минисерството на финансите. Неминуемо всяко едно предприятие ще трябва да заплати допълнтелно за труда на наетите лица или счетоводни предприятия за декларираните за толкова данни. Тук не се касае за пренос на едни цифри в декларация от отчетните регистри. Касае се за извършване на инвентаризация на тримесечие в точно определен ден. При наличие на няколко обекта в страната изобщо не е предвидено от предлагащият орган колко души допълнително трябва да бъдат назначени само за извършването на тази инвентаризация, за да може да се декларират верни данни.
Не е направен качествен анализ и становището, че „За прилагане на предложените промени не са необходими допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост и промените няма да доведат до допълнителна финансова тежест за лицата” е невярно, несъобразено с действителността и икономически неефективно.
Предложението ни в тази връзка е: предприятията, които следва да декларират тези данни да бъдат компенсирани от бюджета в размер на направените за текущите инвентаризации и отчети разходи, тъй като декларирането на тези данни обслужва единствено и само данъчната администрация без реално изчислен икономически ефект в полза на държавата или предприятията, и без необходимост, заложена от Европейското законодателство, както сам посочва вносителят на предложението за изменение.
3. Предложената промяна в ал.11 на чл.123 от ЗДДС не е съобразена с настоящото законодателство и се предлага в пряк разрез с чл.28 от Закона за счетоводството, а именно: Чл. 28. (1) Предприятията извършват инвентаризация на активите и пасивите най-малко веднъж годишно с цел достоверното им представяне във финансовите отчети.
(2) Предприятията, чиито нетни приходи от продажби не надвишават 200 000 лв. за текущия отчетен период, не извършват задължителна инвентаризация по ал. 1.
(3) Инвентаризация се извършва и по решение на ръководителя на предприятието, по искане на органите на съдебната власт и на други органи, когато това е предвидено в закон.
Внесените предложения изискват инвентаризация по своята същност, тъй като за деклариране на неверни данни се носи отговорност. Предложението за промяна касае пряко материя, която вече е регулирана в друг действащ закон с други поставени времеви граници.
Предложението ни в тази връзка е: исканите данни да се декларират в НСИ с предварително регламентирани механизми за корекция на допуснати технически грешки.
Част 2
2. Предложената промяна в ал.11 на чл.123 от ЗДДС е в пряк разрез с обявените цели, мотиви и намерения на Минисерството на финансите. Неминуемо всяко едно предприятие ще трябва да заплати допълнтелно за труда на наетите лица или счетоводни предприятия за декларираните за толкова данни. Тук не се касае за пренос на едни цифри в декларация от отчетните регистри. Касае се за извършване на инвентаризация на тримесечие в точно определен ден. При наличие на няколко обекта в страната изобщо не е предвидено от предлагащият орган колко души допълнително трябва да бъдат назначени само за извършването на тази инвентаризация, за да може да се декларират верни данни.
Не е направен качествен анализ и становището, че „За прилагане на предложените промени не са необходими допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост и промените няма да доведат до допълнителна финансова тежест за лицата” е невярно, несъобразено с действителността и икономически неефективно.
Предложението ни в тази връзка е: предприятията, които следва да декларират тези данни да бъдат компенсирани от бюджета в размер на направените за текущите инвентаризации и отчети разходи, тъй като декларирането на тези данни обслужва единствено и само данъчната администрация без реално изчислен икономически ефект в полза на държавата или предприятията, и без необходимост, заложена от Европейското законодателство, както сам посочва вносителят на предложението за изменение.
3. Предложената промяна в ал.11 на чл.123 от ЗДДС не е съобразена с настоящото законодателство и се предлага в пряк разрез с чл.28 от Закона за счетоводството, а именно: Чл. 28. (1) Предприятията извършват инвентаризация на активите и пасивите най-малко веднъж годишно с цел достоверното им представяне във финансовите отчети.
(2) Предприятията, чиито нетни приходи от продажби не надвишават 200 000 лв. за текущия отчетен период, не извършват задължителна инвентаризация по ал. 1.
(3) Инвентаризация се извършва и по решение на ръководителя на предприятието, по искане на органите на съдебната власт и на други органи, когато това е предвидено в закон.
Внесените предложения изискват инвентаризация по своята същност, тъй като за деклариране на неверни данни се носи отговорност. Предложението за промяна касае пряко материя, която вече е регулирана в друг действащ закон с други поставени времеви граници.
Предложението ни в тази връзка е: исканите данни да се декларират в НСИ с предварително регламентирани механизми за корекция на допуснати технически грешки.
Уважаеми дами и господа,
Отново сме пред края на една календарна и финансова година и традиционно за обществено обсъждане бяха предложени промени в данъчните закони за 2025г. от Министерство на финансите. Наред с промените, предложени във връзка с имплементирането на изискванията на нормативни документи на ЕС и ОИСР, специално впечатление прави предложената нова ал. 11 на чл. 123 от ЗДДС . Поредното задължение за деклариране на счетоводни данни , а не на данъчни задължения е изключително смущаващо и безспорно води до административна тежест за бизнеса. Наред с описаното и въведените вече изисквания в чл. 123 ал. 10 от ЗДДС, няма как да се постигне целта , заложена в Проекта за изменение на данъчното законодателство за 2025г., а именно създаване на по-добри условия за бизнеса.
Прави впечатление, че има съществено разминаване между предложението и текущото законодателство, както и вътрешни противоречия между мотиви и предложения.
В мотивите на предложенията в Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност е записан следния текст:
„
С разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/285 са приети правила, с които се предоставя значителен стимул за стартиращите предприятия и се осигурява възможност за извършване на ефективен контрол върху по-големите данъчно задължени лица, за заделяне на повече ресурси за борба с измамите с данък върху добавената стойност (ДДС) и за подобряване на прилагането на настоящата система на ДДС. В изпълнение на задължението за въвеждане в ЗДДС на Европейското право са направени предложения за създаване на разпоредби ....... Специалните режими за малките предприятия имат за цел да намалят разходите, понасяни от малките предприятия, които са пропорционално по-високи от разходите на големите предприятия поради по-ограничените им ресурси за справяне със сложността и разпокъсаността на системата на ДДС в ЕС. „
Както и следното в част II:
„Финансови и други средства, необходими за прилагането на мярката:
За прилагане на предложените промени не са необходими допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост и промените няма да доведат до допълнителна финансова тежест за лицата. „
Предложената промяна в ал.11 на чл.123 от ЗДДС не отговаря на мотивите цитираните в следните направления:
1. Предложената промяна в ал.11 на чл.123 от ЗДДС по никакъв начин не облекчава малките и микро предприятия и не води до ефективен контрол върху големите предприятия, тъй като създава НОВА административна тежест върху малките предприятия, едновременно разводнява и претрупва базата данни от информация с такава за малките предприятия, а отделно проверяващите органи нямт необходимия капацитет от човешки ресурс, който да следи текущо и да проверява цялата база данни на ВСИЧКИ предприятия.
Предложението ни в тази връзка е изискването за предоставяне на отчетни данни за тримесечието , касаещи ДМА и МЗ да касаят само предприятията, чиито отчетни данни за предходната финансова година надхвърлят най-малко на два от следните три показателя:
1. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г. [*], изм. - ДВ, бр. 72 от 2024 г., в сила от 06.07.2024 г.) балансова стойност на активите - 10 000 000 лв.;
2. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г. [*], изм. - ДВ, бр. 72 от 2024 г., в сила от 06.07.2024 г.) нетни приходи от продажби - 20 000 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период - 50 души.
И да бъдат декларирани не в декларация по чл. 55, а в отчетни форми на тримесечие към НСИ, както при попадане в извадка за деклариране на текущи данни към НСИ.
Заложените в предложението данни не касаят данъчни задължения, за да бъдат декларирани в декларация по чл.55. Те следва да се предоставят като отчетни такива към институцията, занимаваща с отчетни данни.
Уважаеми дами и господа,
Отново сме пред края на една календарна и финансова година и традиционно за обществено обсъждане бяха предложени промени в данъчните закони за 2025г. от Министерство на финансите. Наред с промените, предложени във връзка с имплементирането на изискванията на нормативни документи на ЕС и ОИСР, специално впечатление прави предложената нова ал. 11 на чл. 123 от ЗДДС . Поредното задължение за деклариране на счетоводни данни , а не на данъчни задължения е изключително смущаващо и безспорно води до административна тежест за бизнеса. Наред с описаното и въведените вече изисквания в чл. 123 ал. 10 от ЗДДС, няма как да се постигне целта , заложена в Проекта за изменение на данъчното законодателство за 2025г., а именно създаване на по-добри условия за бизнеса.
Прави впечатление, че има съществено разминаване между предложението и текущото законодателство, както и вътрешни противоречия между мотиви и предложения.
В мотивите на предложенията в Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност е записан следния текст:
„
С разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/285 са приети правила, с които се предоставя значителен стимул за стартиращите предприятия и се осигурява възможност за извършване на ефективен контрол върху по-големите данъчно задължени лица, за заделяне на повече ресурси за борба с измамите с данък върху добавената стойност (ДДС) и за подобряване на прилагането на настоящата система на ДДС. В изпълнение на задължението за въвеждане в ЗДДС на Европейското право са направени предложения за създаване на разпоредби ....... Специалните режими за малките предприятия имат за цел да намалят разходите, понасяни от малките предприятия, които са пропорционално по-високи от разходите на големите предприятия поради по-ограничените им ресурси за справяне със сложността и разпокъсаността на системата на ДДС в ЕС. „
Както и следното в част II:
„Финансови и други средства, необходими за прилагането на мярката:
За прилагане на предложените промени не са необходими допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост и промените няма да доведат до допълнителна финансова тежест за лицата. „
Предложената промяна в ал.11 на чл.123 от ЗДДС не отговаря на мотивите цитираните в следните направления:
1. Предложената промяна в ал.11 на чл.123 от ЗДДС по никакъв начин не облекчава малките и микро предприятия и не води до ефективен контрол върху големите предприятия, тъй като създава НОВА административна тежест върху малките предприятия, едновременно разводнява и претрупва базата данни от информация с такава за малките предприятия, а отделно проверяващите органи нямт необходимия капацитет от човешки ресурс, който да следи текущо и да проверява цялата база данни на ВСИЧКИ предприятия.
Предложението ни в тази връзка е изискването за предоставяне на отчетни данни за тримесечието , касаещи ДМА и МЗ да касаят само предприятията, чиито отчетни данни за предходната финансова година надхвърлят най-малко на два от следните три показателя:
1. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г. [*], изм. - ДВ, бр. 72 от 2024 г., в сила от 06.07.2024 г.) балансова стойност на активите - 10 000 000 лв.;
2. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г. [*], изм. - ДВ, бр. 72 от 2024 г., в сила от 06.07.2024 г.) нетни приходи от продажби - 20 000 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период - 50 души.
И да бъдат декларирани не в декларация по чл. 55, а в отчетни форми на тримесечие към НСИ, както при попадане в извадка за деклариране на текущи данни към НСИ.
Заложените в предложението данни не касаят данъчни задължения, за да бъдат декларирани в декларация по чл.55. Те следва да се предоставят като отчетни такива към институцията, занимаваща с отчетни данни.
Становището на ИПСБ е публикувано на адрес: https://ipsb.bg/%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d1%89%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b8%d0%bf%d1%81%d0%b1-2/
Становището на ИПСБ е публикувано на адрес: https://ipsb.bg/%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d1%89%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b8%d0%bf%d1%81%d0%b1-2/
Предлаганата промяна в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), с която се създава нова алинея 11 към чл. 123, налага редица допълнителни задължения на лицата, регистрирани по закона. Тези задължения включват деклариране на данни от текущата счетоводна отчетност по отношение на налични дълготрайни активи и материални запаси на тримесечна база. Следните аргументи обосновават негативното ни становище относно приемането на предложената промяна:
Утежняване на работата на счетоводителите: Въвеждането на тримесечно деклариране на информация за дълготрайни активи и материални запаси значително ще утежни работата на счетоводителите. Тази нова административна тежест ще изисква изготвяне на допълнителни справки, преглед на текущи данни и подготовка на информация, която не се изисква в момента на такава база. За да се проследи реално наличността на СМЗ, трябва да бъде извършвана инвентаризация на всяко тримесечие, което противоречи със закона и е непосилно за много от предприятията. Това ще доведе до сериозни затруднения, особено за счетоводителите на по-малки предприятия, които често работят с ограничени ресурси и по-малки екипи.
Вдигане на таксите за счетоводни услуги: Поради допълнителната административна тежест, която тази промяна ще наложи, е неизбежно счетоводните фирми и специалисти да увеличат своите такси към клиентите. Тази промяна ще постави допълнителен финансов натиск върху бизнеса, особено малките предприятия, които са най-уязвими към увеличаване на разходите. Това е контрапродуктивно за общата бизнес среда и икономическата стабилност.
Нереалистични стойности на материалните запаси: Оценяването на материалните запаси на тримесечна база, особено в различни сектори, може да доведе до предоставянето на нереални или колебливи стойности, които не отразяват точно финансовото състояние на предприятията. Причината е, че материалните запаси често са обект на сезонни колебания и различни външни фактори, които правят оценката им на всяко тримесечие особено предизвикателна и трудоемка. Инвентаризацията на един обект отнема много време, в зависимост от стоката. Има фирми с множество обекти. Как си представяте всички бизнеси поне 4 пъти годишно да правят инвентаризация на обектите си? Това е немислим труд и ще доведе до фалшиви стойности, тъй като ще се декларират приблизителни стойности, колкото да има подадена декларация.
Тримесечно приключване: Тази промяна в закона на практика въвежда изискване за тримесечно приключване на счетоводните книги, което е изключително трудно за изпълнение за голям брой предприятия и счетоводни специалисти. Традиционно, счетоводните приключвания се извършват годишно, а тримесечните приключвания значително ще увеличат работното натоварване и ще изискват допълнителни ресурси, които много счетоводители и предприятия не могат да си позволят.
Предвид гореизложените аргументи, считам, че предложената промяна е неподходяща и ще доведе до значителни трудности за счетоводния бранш и бизнеса като цяло. Вместо да улеснява и модернизира отчетността, тя ще създаде допълнителни пречки и разходи, които ще навредят на бизнеса, особено на малките и средните предприятия. Предлагам този текст да не бъде приеман в настоящия му вид.
Предлаганата промяна в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), с която се създава нова алинея 11 към чл. 123, налага редица допълнителни задължения на лицата, регистрирани по закона. Тези задължения включват деклариране на данни от текущата счетоводна отчетност по отношение на налични дълготрайни активи и материални запаси на тримесечна база. Следните аргументи обосновават негативното ни становище относно приемането на предложената промяна:
Утежняване на работата на счетоводителите: Въвеждането на тримесечно деклариране на информация за дълготрайни активи и материални запаси значително ще утежни работата на счетоводителите. Тази нова административна тежест ще изисква изготвяне на допълнителни справки, преглед на текущи данни и подготовка на информация, която не се изисква в момента на такава база. За да се проследи реално наличността на СМЗ, трябва да бъде извършвана инвентаризация на всяко тримесечие, което противоречи със закона и е непосилно за много от предприятията. Това ще доведе до сериозни затруднения, особено за счетоводителите на по-малки предприятия, които често работят с ограничени ресурси и по-малки екипи.
Вдигане на таксите за счетоводни услуги: Поради допълнителната административна тежест, която тази промяна ще наложи, е неизбежно счетоводните фирми и специалисти да увеличат своите такси към клиентите. Тази промяна ще постави допълнителен финансов натиск върху бизнеса, особено малките предприятия, които са най-уязвими към увеличаване на разходите. Това е контрапродуктивно за общата бизнес среда и икономическата стабилност.
Нереалистични стойности на материалните запаси: Оценяването на материалните запаси на тримесечна база, особено в различни сектори, може да доведе до предоставянето на нереални или колебливи стойности, които не отразяват точно финансовото състояние на предприятията. Причината е, че материалните запаси често са обект на сезонни колебания и различни външни фактори, които правят оценката им на всяко тримесечие особено предизвикателна и трудоемка. Инвентаризацията на един обект отнема много време, в зависимост от стоката. Има фирми с множество обекти. Как си представяте всички бизнеси поне 4 пъти годишно да правят инвентаризация на обектите си? Това е немислим труд и ще доведе до фалшиви стойности, тъй като ще се декларират приблизителни стойности, колкото да има подадена декларация.
Тримесечно приключване: Тази промяна в закона на практика въвежда изискване за тримесечно приключване на счетоводните книги, което е изключително трудно за изпълнение за голям брой предприятия и счетоводни специалисти. Традиционно, счетоводните приключвания се извършват годишно, а тримесечните приключвания значително ще увеличат работното натоварване и ще изискват допълнителни ресурси, които много счетоводители и предприятия не могат да си позволят.
Предвид гореизложените аргументи, считам, че предложената промяна е неподходяща и ще доведе до значителни трудности за счетоводния бранш и бизнеса като цяло. Вместо да улеснява и модернизира отчетността, тя ще създаде допълнителни пречки и разходи, които ще навредят на бизнеса, особено на малките и средните предприятия. Предлагам този текст да не бъде приеман в настоящия му вид.
Предлаганата промяна в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), с която се създава нова алинея 11 към чл. 123, налага редица допълнителни задължения на лицата, регистрирани по закона. Тези задължения включват деклариране на данни от текущата счетоводна отчетност по отношение на налични дълготрайни активи и материални запаси на тримесечна база. Следните аргументи обосновават негативното ни становище относно приемането на предложената промяна:
Утежняване на работата на счетоводителите: Въвеждането на тримесечно деклариране на информация за дълготрайни активи и материални запаси значително ще утежни работата на счетоводителите. Тази нова административна тежест ще изисква изготвяне на допълнителни справки, преглед на текущи данни и подготовка на информация, която не се изисква в момента на такава база. За да се проследи реално наличността на СМЗ, трябва да бъде извършвана инвентаризация на всяко тримесечие, което противоречи със закона и е непосилно за много от предприятията. Това ще доведе до сериозни затруднения, особено за счетоводителите на по-малки предприятия, които често работят с ограничени ресурси и по-малки екипи.
Вдигане на таксите за счетоводни услуги: Поради допълнителната административна тежест, която тази промяна ще наложи, е неизбежно счетоводните фирми и специалисти да увеличат своите такси към клиентите. Тази промяна ще постави допълнителен финансов натиск върху бизнеса, особено малките предприятия, които са най-уязвими към увеличаване на разходите. Това е контрапродуктивно за общата бизнес среда и икономическата стабилност.
Нереалистични стойности на материалните запаси: Оценяването на материалните запаси на тримесечна база, особено в различни сектори, може да доведе до предоставянето на нереални или колебливи стойности, които не отразяват точно финансовото състояние на предприятията. Причината е, че материалните запаси често са обект на сезонни колебания и различни външни фактори, които правят оценката им на всяко тримесечие особено предизвикателна и трудоемка. Инвентаризацията на един обект отнема много време, в зависимост от стоката. Има фирми с множество обекти. Как си представяте всички бизнеси поне 4 пъти годишно да правят инвентаризация на обектите си? Това е немислим труд и ще доведе до фалшиви стойности, тъй като ще се декларират приблизителни стойности, колкото да има подадена декларация.
Тримесечно приключване: Тази промяна в закона на практика въвежда изискване за тримесечно приключване на счетоводните книги, което е изключително трудно за изпълнение за голям брой предприятия и счетоводни специалисти. Традиционно, счетоводните приключвания се извършват годишно, а тримесечните приключвания значително ще увеличат работното натоварване и ще изискват допълнителни ресурси, които много счетоводители и предприятия не могат да си позволят.
Предвид гореизложените аргументи, считам, че предложената промяна е неподходяща и ще доведе до значителни трудности за счетоводния бранш и бизнеса като цяло. Вместо да улеснява и модернизира отчетността, тя ще създаде допълнителни пречки и разходи, които ще навредят на бизнеса, особено на малките и средните предприятия. Предлагам този текст да не бъде приеман в настоящия му вид.
Предлаганата промяна в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), с която се създава нова алинея 11 към чл. 123, налага редица допълнителни задължения на лицата, регистрирани по закона. Тези задължения включват деклариране на данни от текущата счетоводна отчетност по отношение на налични дълготрайни активи и материални запаси на тримесечна база. Следните аргументи обосновават негативното ни становище относно приемането на предложената промяна:
Утежняване на работата на счетоводителите: Въвеждането на тримесечно деклариране на информация за дълготрайни активи и материални запаси значително ще утежни работата на счетоводителите. Тази нова административна тежест ще изисква изготвяне на допълнителни справки, преглед на текущи данни и подготовка на информация, която не се изисква в момента на такава база. За да се проследи реално наличността на СМЗ, трябва да бъде извършвана инвентаризация на всяко тримесечие, което противоречи със закона и е непосилно за много от предприятията. Това ще доведе до сериозни затруднения, особено за счетоводителите на по-малки предприятия, които често работят с ограничени ресурси и по-малки екипи.
Вдигане на таксите за счетоводни услуги: Поради допълнителната административна тежест, която тази промяна ще наложи, е неизбежно счетоводните фирми и специалисти да увеличат своите такси към клиентите. Тази промяна ще постави допълнителен финансов натиск върху бизнеса, особено малките предприятия, които са най-уязвими към увеличаване на разходите. Това е контрапродуктивно за общата бизнес среда и икономическата стабилност.
Нереалистични стойности на материалните запаси: Оценяването на материалните запаси на тримесечна база, особено в различни сектори, може да доведе до предоставянето на нереални или колебливи стойности, които не отразяват точно финансовото състояние на предприятията. Причината е, че материалните запаси често са обект на сезонни колебания и различни външни фактори, които правят оценката им на всяко тримесечие особено предизвикателна и трудоемка. Инвентаризацията на един обект отнема много време, в зависимост от стоката. Има фирми с множество обекти. Как си представяте всички бизнеси поне 4 пъти годишно да правят инвентаризация на обектите си? Това е немислим труд и ще доведе до фалшиви стойности, тъй като ще се декларират приблизителни стойности, колкото да има подадена декларация.
Тримесечно приключване: Тази промяна в закона на практика въвежда изискване за тримесечно приключване на счетоводните книги, което е изключително трудно за изпълнение за голям брой предприятия и счетоводни специалисти. Традиционно, счетоводните приключвания се извършват годишно, а тримесечните приключвания значително ще увеличат работното натоварване и ще изискват допълнителни ресурси, които много счетоводители и предприятия не могат да си позволят.
Предвид гореизложените аргументи, считам, че предложената промяна е неподходяща и ще доведе до значителни трудности за счетоводния бранш и бизнеса като цяло. Вместо да улеснява и модернизира отчетността, тя ще създаде допълнителни пречки и разходи, които ще навредят на бизнеса, особено на малките и средните предприятия. Предлагам този текст да не бъде приеман в настоящия му вид.
Уважаеми дами и господа,
С настоящото предоставяме становището на Асоциацията на счетоводителите и счетоводните предприятия (АССП) относно предложения за изменения и допълнения в Закона за данъка върху добавената стойност.
Линк към текста на становището в документ от сайта на АССП: https://www.assp.bg/wp-content/uploads/2024/10/assp-stanovishhe-zdds-site.pdf
Уважаеми дами и господа,
С настоящото предоставяме становището на Асоциацията на счетоводителите и счетоводните предприятия (АССП) относно предложения за изменения и допълнения в Закона за данъка върху добавената стойност.
Линк към текста на становището в документ от сайта на АССП: https://www.assp.bg/wp-content/uploads/2024/10/assp-stanovishhe-zdds-site.pdf
Уважаеми дами и господа,
Споделяме становище на група партньорски организации: https://drive.google.com/file/d/1NttWwDC6vBoxpzFXi7B_Zv7cbXsUMweI/view?usp=sharing
Уважаеми дами и господа,
Споделяме становище на група партньорски организации: https://drive.google.com/file/d/1NttWwDC6vBoxpzFXi7B_Zv7cbXsUMweI/view?usp=sharing
Категорично съм против въвеждането на нови задължения за деклариране със Справката по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО. Ръководител съм на счетоводна кантора и това от практически опит ще доведе до увеличаване на задълженията на физическите и юридическите лица, които обслужвам. За да се осъществи това задължение , което искате да бъде въведено ще се наложи още веднъж на тримесечие да бъде провеждано приключване и инвентаризация на активите. Инвентаризацията понякога отнема повече от месец. С разпоредбата се нарушават и основни постулати на Закона за счетоводството. Подкрепям категорично написаното по този въпрос от колегията в коментарите.
Предлагам да отпадне чл.123, ал.11. Стига безумни закони. Преди да си помислите за някоя нова безумица, помислете как на практика тя ще бъде изпълнена. Обещахте намаление на данъчната тежест. С това , което правите бизнеса не усеща това.
Категорично съм против въвеждането на нови задължения за деклариране със Справката по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО. Ръководител съм на счетоводна кантора и това от практически опит ще доведе до увеличаване на задълженията на физическите и юридическите лица, които обслужвам. За да се осъществи това задължение , което искате да бъде въведено ще се наложи още веднъж на тримесечие да бъде провеждано приключване и инвентаризация на активите. Инвентаризацията понякога отнема повече от месец. С разпоредбата се нарушават и основни постулати на Закона за счетоводството. Подкрепям категорично написаното по този въпрос от колегията в коментарите.
Предлагам да отпадне чл.123, ал.11. Стига безумни закони. Преди да си помислите за някоя нова безумица, помислете как на практика тя ще бъде изпълнена. Обещахте намаление на данъчната тежест. С това , което правите бизнеса не усеща това.
Становището на БСК е публикувано на адрес https://bia-bg.com/uploads/files/positions/2024-10-17-BIA_position_danaci/2024-10-17-BIA_position_ZID_ZDDS.pdf
Становището на БСК е публикувано на адрес https://bia-bg.com/uploads/files/positions/2024-10-17-BIA_position_danaci/2024-10-17-BIA_position_ZID_ZDDS.pdf
В последните години се декларират голям обем данни в кратки срокове. Част от декларираните данни се подават месечно, след това се налага да се обобщават и деклраират и/или тримесечно,съответно декларират и/или годишно отново. Електронният портал на НАП дори и сега се затруднява в определени периоди да приеме всички декларации в определените срокове. Поредното деклариране няма да промени събирането на данъци, каквато би трявало да е целта на промяната. Административната тежест се увеличава и насочва с тези предложения само върху фирми регистрираи по ЗДДС, които редевно декларират данни.
В последните години се декларират голям обем данни в кратки срокове. Част от декларираните данни се подават месечно, след това се налага да се обобщават и деклраират и/или тримесечно,съответно декларират и/или годишно отново. Електронният портал на НАП дори и сега се затруднява в определени периоди да приеме всички декларации в определените срокове. Поредното деклариране няма да промени събирането на данъци, каквато би трявало да е целта на промяната. Административната тежест се увеличава и насочва с тези предложения само върху фирми регистрираи по ЗДДС, които редевно декларират данни.
Мое мнение, а и на цялата колегия е, че тези промени не само няма да изсветлят сивеещата в момента икономика, ами още по-лошо, ще доведат до допълнително и потъмняване.
Причината - създаване на ПОРЕДНАТА ненужна административна тежест спрямо бизнеса и обслужващата го счетоводната гилдия, което освен всичко по никакъв начин няма да доведе до допълнителна увеличена събираемост. Между другото, последното не е обоснован от практическа гледна точка мотив за предложената промяна.
За да се предоставя на всеки три месеца предлаганата от вас информация, счетоводството на всяко данъчно задължено по ЗДДС лице ще трябва да организира своеобразно счетоводно приключване за съответния период. Трудът става още по-непосилен (и още повече ненужен), когато иде реч за сложно и многокомпонентно производство, или за земеделска дейност. Неща, които само в практиката стават ясни. Практика, с която предложителите на промените явно нямат никаква допирна точка.
Още нещо - за да се говори за някаква достоверност на изискваната с предложените промени информация , абсолютно наложително е провеждането и на инвентаризация. Това веднъж противоречи на останалата счетоводна нормативна база, втори път води до извода, че цифрата има чисто и просто декларативен характер и не се опира на никаква обективна действителност.
Нали разбирате, че последното предполага и предлазполага декларирането по предложения от вас начин на практика да се прави абсолютно автоматизирано и единствено с насоченост да не предизвиква вниманието на данъчната администрация. Това от своя страна напълно обезсмисля предложените от вас промени.
За да обобщя - тези промени са практически необосновани, противоречат на останалата счетоводна нормативна база и по никакъв начин няма да доведат до увеличена събираемост.
Те единствено увеличават и без това неадекватно високата административна тежест, както и създават предпоставки за допълнително ненужно изсивяване на останалата жива икономика в страната.
Мое мнение, а и на цялата колегия е, че тези промени не само няма да изсветлят сивеещата в момента икономика, ами още по-лошо, ще доведат до допълнително и потъмняване.
Причината - създаване на ПОРЕДНАТА ненужна административна тежест спрямо бизнеса и обслужващата го счетоводната гилдия, което освен всичко по никакъв начин няма да доведе до допълнителна увеличена събираемост. Между другото, последното не е обоснован от практическа гледна точка мотив за предложената промяна.
За да се предоставя на всеки три месеца предлаганата от вас информация, счетоводството на всяко данъчно задължено по ЗДДС лице ще трябва да организира своеобразно счетоводно приключване за съответния период. Трудът става още по-непосилен (и още повече ненужен), когато иде реч за сложно и многокомпонентно производство, или за земеделска дейност. Неща, които само в практиката стават ясни. Практика, с която предложителите на промените явно нямат никаква допирна точка.
Още нещо - за да се говори за някаква достоверност на изискваната с предложените промени информация , абсолютно наложително е провеждането и на инвентаризация. Това веднъж противоречи на останалата счетоводна нормативна база, втори път води до извода, че цифрата има чисто и просто декларативен характер и не се опира на никаква обективна действителност.
Нали разбирате, че последното предполага и предлазполага декларирането по предложения от вас начин на практика да се прави абсолютно автоматизирано и единствено с насоченост да не предизвиква вниманието на данъчната администрация. Това от своя страна напълно обезсмисля предложените от вас промени.
За да обобщя - тези промени са практически необосновани, противоречат на останалата счетоводна нормативна база и по никакъв начин няма да доведат до увеличена събираемост.
Те единствено увеличават и без това неадекватно високата административна тежест, както и създават предпоставки за допълнително ненужно изсивяване на останалата жива икономика в страната.
Категоричен съм, че новата алинея 11 на член 123 е абсолютно безсмислена и няма да свърши абсолютно никаква работа на данъчната администрация и ще въведе до още повече бюрократични и административни тежести на данъчно задължените лица.
Каква информация ще получи данъчната администрация от общата сума на наличните дълготрайни активи? Абсолютно никаква. В тази обща сума няма нито видове активи, нито тяхната стойност - просто едно общо число.
Абсолютно същото е и с общата сума на наличните материални запаси - тази стойност пак нищо няма да говори - хайде да не навлизаме в подробности, че ако имаме незавършено произдство,покупки продажби, то сумата може да си остане същата поради една простичка компенсация на стойностите по отделните видове материални запаси.
Аз не мога обаче да разбера - защо периодично данъчната администрация ни засипва с такима фикс идеи? Например предлагаше да се иска информация за неплатените фактури, сега пък стойности на активи и Бог знае още какво друго ще се измисли.
Моето предложение е, текста на чл. 123, ал. 11 да отпадне!
Тошко Поптолев
Категоричен съм, че новата алинея 11 на член 123 е абсолютно безсмислена и няма да свърши абсолютно никаква работа на данъчната администрация и ще въведе до още повече бюрократични и административни тежести на данъчно задължените лица.
Каква информация ще получи данъчната администрация от общата сума на наличните дълготрайни активи? Абсолютно никаква. В тази обща сума няма нито видове активи, нито тяхната стойност - просто едно общо число.
Абсолютно същото е и с общата сума на наличните материални запаси - тази стойност пак нищо няма да говори - хайде да не навлизаме в подробности, че ако имаме незавършено произдство,покупки продажби, то сумата може да си остане същата поради една простичка компенсация на стойностите по отделните видове материални запаси.
Аз не мога обаче да разбера - защо периодично данъчната администрация ни засипва с такима фикс идеи? Например предлагаше да се иска информация за неплатените фактури, сега пък стойности на активи и Бог знае още какво друго ще се измисли.
Моето предложение е, текста на чл. 123, ал. 11 да отпадне!
Тошко Поптолев
Чл.28 ал.1 и 2 от ЗС предвиждат инвентаризация да се прави веднъж годишно, а за предприятия с нетни приходи от продажби до 200000 лева изобщо да не правят такава. С промяната на чл.123 всъщност тези две алинеи се обезсилват и оставаме да работим само в изключенията по алинея 3. Узаконяваме изключенията.
Чл.28 ал.1 и 2 от ЗС предвиждат инвентаризация да се прави веднъж годишно, а за предприятия с нетни приходи от продажби до 200000 лева изобщо да не правят такава. С промяната на чл.123 всъщност тези две алинеи се обезсилват и оставаме да работим само в изключенията по алинея 3. Узаконяваме изключенията.
Новата ал.11 създава допълнителна административна тежест за данъкоплатците, без да е ясно дали въобще ще е от полза за фиска. Така или иначе тези данни се деклалират веднъж годишно в справките за статистиката и при фрапантни несъответствия, са достатъчен ориентир за данъчната администрация при наличие на капацитет да предприеме контролни действия. Сега ще ги добавим и към тримесечните декларации по чл.55, за да не могат счетоводителите на предприятията да не могат да вдигнат глава от безсмислено деклариране. Какъв е проблемът на НАП да взима тази информация от справките за статистиката? В мотивите е посочено, че промяната няма да доведе до допълнителна финансова тежест за лицата, което абсолютно не е вярно. Допълнителните справки ще са или допълнително ръчен труд, който струва пари или допълнителни средства за софтуер, който да го замести. Мярката за пореден път цели счетоводителите да свършат работата на НАП за сметка на данъкоплатеца. Ако НАП има капацитет да прави анализи, агенцията разполага с достатъчно информация за това и сега.
Новата ал.11 създава допълнителна административна тежест за данъкоплатците, без да е ясно дали въобще ще е от полза за фиска. Така или иначе тези данни се деклалират веднъж годишно в справките за статистиката и при фрапантни несъответствия, са достатъчен ориентир за данъчната администрация при наличие на капацитет да предприеме контролни действия. Сега ще ги добавим и към тримесечните декларации по чл.55, за да не могат счетоводителите на предприятията да не могат да вдигнат глава от безсмислено деклариране. Какъв е проблемът на НАП да взима тази информация от справките за статистиката? В мотивите е посочено, че промяната няма да доведе до допълнителна финансова тежест за лицата, което абсолютно не е вярно. Допълнителните справки ще са или допълнително ръчен труд, който струва пари или допълнителни средства за софтуер, който да го замести. Мярката за пореден път цели счетоводителите да свършат работата на НАП за сметка на данъкоплатеца. Ако НАП има капацитет да прави анализи, агенцията разполага с достатъчно информация за това и сега.
Уважаеми господа, преди 3-4 години се говореше за намаляване на административната тежест. През последните 2-3 години се случва точно обратното. Непрекъснато се увеличават изискванията и бумащината, която се изисква от бизнеса. Предлагам вече да се поспрете малко, защото ще стане така че няма да има кой да плаща данъци.
Вече наистина не ви разбирам - сивия сектор си работи от години и не предприемате никакви мерки за неговото изсветляване. За сметка на това хората работещи на светло се натоварват ежегодно с допълнителни тежести.
Абсолютно безобразие е конкретнопо предложение да се декларират на тримесечна база материални запаси и ДМА. Имате ли представа за какъв допълнителен труд говорим. Дали са правени проучвания за баланса между работата и езекта от мярката ? Да не говорим , дружествата нямат задължения да инвентаризират на всяко тримесечие. Като се замисля всички големи фирми и търговски обекти не работят на 01.01. защото се прави инвентаризация. От вашето предложение това трябва да се прави 4 пъти в годината.
Предлагам ви да изпратите ваш представител в нашия офис - малка провинциална счетоводна къща и да ви демонстрирам нагледно какво представлява едно годишно приключване и какво ще коства 80% от него да се прави 4 пъти в годината.
Вече наистина не ви разбирам - сивия сектор си работи от години и не предприемате никакви мерки за неговото изсветляване. За сметка на това хората работещи на светло се натоварват ежегодно с допълнителни тежести.
В заключение ако престанете за увеличавате административната тежест мога да ви предложа някои идеи за ограничаване на сивия сектор в страната.
Също така подобни предложения демотивират хората да гласуват за такива като вас. Резултата се видя на предните избори. Сега се очертава още по-голяма трагедия.
Уважаеми господа, преди 3-4 години се говореше за намаляване на административната тежест. През последните 2-3 години се случва точно обратното. Непрекъснато се увеличават изискванията и бумащината, която се изисква от бизнеса. Предлагам вече да се поспрете малко, защото ще стане така че няма да има кой да плаща данъци.
Вече наистина не ви разбирам - сивия сектор си работи от години и не предприемате никакви мерки за неговото изсветляване. За сметка на това хората работещи на светло се натоварват ежегодно с допълнителни тежести.
Абсолютно безобразие е конкретнопо предложение да се декларират на тримесечна база материални запаси и ДМА. Имате ли представа за какъв допълнителен труд говорим. Дали са правени проучвания за баланса между работата и езекта от мярката ? Да не говорим , дружествата нямат задължения да инвентаризират на всяко тримесечие. Като се замисля всички големи фирми и търговски обекти не работят на 01.01. защото се прави инвентаризация. От вашето предложение това трябва да се прави 4 пъти в годината.
Предлагам ви да изпратите ваш представител в нашия офис - малка провинциална счетоводна къща и да ви демонстрирам нагледно какво представлява едно годишно приключване и какво ще коства 80% от него да се прави 4 пъти в годината.
Вече наистина не ви разбирам - сивия сектор си работи от години и не предприемате никакви мерки за неговото изсветляване. За сметка на това хората работещи на светло се натоварват ежегодно с допълнителни тежести.
В заключение ако престанете за увеличавате административната тежест мога да ви предложа някои идеи за ограничаване на сивия сектор в страната.
Също така подобни предложения демотивират хората да гласуват за такива като вас. Резултата се видя на предните избори. Сега се очертава още по-голяма трагедия.
“(11) Регистрираните по този закон лица декларират поотделно за съответното календарно тримесечие с декларацията по чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и чл. 201, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, данни от текущата си счетоводна отчетност както следва: 1. общата сума на наличните дълготрайни активи към края на съответното календарно тримесечие по смисъла на § 1, т. 83 от допълнителните разпоредби, оценени по цена на придобиване; 2. общата сума на наличните материални запаси, оценени в съответствие с приложимите счетоводни стандарти; за лицата, които не са предприятия по смисъла на Закона за счетоводството, приложимите счетоводни стандарти са националните счетоводни стандарти.“
В последните години се умопомрачихме от деклариране на какво ли не! Сега на тримесечие и материалните запаси и ДМА. Стига глупости! Оставете хората да работят! Щом ви притесняват запаси и ДМА, декларираме ви ги веднъж годишно - предостатъчно да си направите анализите и изводите.
На всичкото отгоре постоянно твърдите, че намалявате административната тежест, докато правите точно обратното!
По този начин ще принудите фирмите да назначат допълнителни счетоводители. Канторите не смогваме да направим всичко в кратките срокове, в които претендирате за това вие. Съответно трябва да назначим още хора, за да се справим с утежнените изисквания, което ще повиши таксата за счетоводно обслужване на клиентите. С това увеличавате освен административната и финансовата тежест на фирмите, за да се облагодетелства държавата, като направи проверки по определени критерии и изкара някой лев от допълнителни данъци. Смятам, че и на този етап имате предостатъчно информация, която ви дава представа кое ДЗЛ изпълнява задълженията си по данъчните закони и кое не. На базата и на наличната ви към момента информация тормозите фирмите с купища проверки. Какво още искате от нас? Оставете ни на мира да работим! Съберете си данъците от големите фирми, стига сте тормозили малките и стига сте действали на принципа "на когото можем"! Когато законите започнат да важат еднакво за всички фирми, когато се справите с ДДС измамите и запушите пробойните в бюджета, няма да се налага да тормозите хората с непрекъснати декларираници и проверки!
В последна сметка нека ви кажа какъв ще е ефектът от мярката за фирмите - нека направя предварителен анализ на финансовия ефект:
Като противодействие на безумните изисквания за все повече и повече деклариране на какво ли не, колегите счетоводители ще се съберем и ще приемем Единна тарифа за минималния размер на таксите за счетоводно обслужване, като ще ги актуализираме с всяко допълнително изискване към счетоводното и данъчното отчитане на фирмите, която налагате. Сумите, които ще постъпят в бюджета допълнително от постоянното увеличаване на изискванията за деклариране и увеличаване на административната тежест ще бъдат нищожно малки в сравнение с финансовата тежест, която ще трябва да понесат фирмите, заради непрекъснато повишаващите се административни изисквания към финансовата отчетност. Също така българският данъкоплатец ще трябва да издържа допълнителните служители, които ще трябва да назначите в данъчните служби, за да обслужват допълнителните купища проверки! Не забравяйте, че заплатите ви идват от нашите данъци!
В крайна сметка пак ще го отнесе българският данъкоплатец - фирми и физически лица, които винаги са плащали за безумията на управляващите, а кучето ще си лае, администрацията ще си върви, тормозът ще е на ниво, а държавата ще си свирка!
Стига безумни предложения от чиновници! Спрете се!
“(11) Регистрираните по този закон лица декларират поотделно за съответното календарно тримесечие с декларацията по чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и чл. 201, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, данни от текущата си счетоводна отчетност както следва: 1. общата сума на наличните дълготрайни активи към края на съответното календарно тримесечие по смисъла на § 1, т. 83 от допълнителните разпоредби, оценени по цена на придобиване; 2. общата сума на наличните материални запаси, оценени в съответствие с приложимите счетоводни стандарти; за лицата, които не са предприятия по смисъла на Закона за счетоводството, приложимите счетоводни стандарти са националните счетоводни стандарти.“
В последните години се умопомрачихме от деклариране на какво ли не! Сега на тримесечие и материалните запаси и ДМА. Стига глупости! Оставете хората да работят! Щом ви притесняват запаси и ДМА, декларираме ви ги веднъж годишно - предостатъчно да си направите анализите и изводите.
На всичкото отгоре постоянно твърдите, че намалявате административната тежест, докато правите точно обратното!
По този начин ще принудите фирмите да назначат допълнителни счетоводители. Канторите не смогваме да направим всичко в кратките срокове, в които претендирате за това вие. Съответно трябва да назначим още хора, за да се справим с утежнените изисквания, което ще повиши таксата за счетоводно обслужване на клиентите. С това увеличавате освен административната и финансовата тежест на фирмите, за да се облагодетелства държавата, като направи проверки по определени критерии и изкара някой лев от допълнителни данъци. Смятам, че и на този етап имате предостатъчно информация, която ви дава представа кое ДЗЛ изпълнява задълженията си по данъчните закони и кое не. На базата и на наличната ви към момента информация тормозите фирмите с купища проверки. Какво още искате от нас? Оставете ни на мира да работим! Съберете си данъците от големите фирми, стига сте тормозили малките и стига сте действали на принципа "на когото можем"! Когато законите започнат да важат еднакво за всички фирми, когато се справите с ДДС измамите и запушите пробойните в бюджета, няма да се налага да тормозите хората с непрекъснати декларираници и проверки!
В последна сметка нека ви кажа какъв ще е ефектът от мярката за фирмите - нека направя предварителен анализ на финансовия ефект:
Като противодействие на безумните изисквания за все повече и повече деклариране на какво ли не, колегите счетоводители ще се съберем и ще приемем Единна тарифа за минималния размер на таксите за счетоводно обслужване, като ще ги актуализираме с всяко допълнително изискване към счетоводното и данъчното отчитане на фирмите, която налагате. Сумите, които ще постъпят в бюджета допълнително от постоянното увеличаване на изискванията за деклариране и увеличаване на административната тежест ще бъдат нищожно малки в сравнение с финансовата тежест, която ще трябва да понесат фирмите, заради непрекъснато повишаващите се административни изисквания към финансовата отчетност. Също така българският данъкоплатец ще трябва да издържа допълнителните служители, които ще трябва да назначите в данъчните служби, за да обслужват допълнителните купища проверки! Не забравяйте, че заплатите ви идват от нашите данъци!
В крайна сметка пак ще го отнесе българският данъкоплатец - фирми и физически лица, които винаги са плащали за безумията на управляващите, а кучето ще си лае, администрацията ще си върви, тормозът ще е на ниво, а държавата ще си свирка!
Стига безумни предложения от чиновници! Спрете се!
В чл. 176в, ал.4, т.2 думите „десет на сто“ се заменят с „две на сто“.
В чл. 176в, ал.16 думите „10 на сто“ се заменят с „2 на сто“.
Мотиви за направените предложения:
Предлаганият процент, а именно 2 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки, придобиванията или стойността на получените течни горива, освободени за потребление за предходния данъчен период, реално също ще преобезпечи задълженията на задължените лица за ДДС, като няма да създаде рискове за фиска, но ще облекчи данъчната тежест на икономическите оператори. Защото предложението касае само доказано изрядните търговци, които през три последователни години са извършвали дейности по този член, без да са констатирани нарушения. С тази промяна в размера на обезпечението ще се освободи огромен ресурс, който дружествата ще могат да ползват за други цели в дейността си. В повечето случаи това са банкови гаранции, които са немалък разход за банкови такси, нотариални такси, ипотеки, блокирани суми за гарантирането им и други подобни. Намаляването им неминуемо би довело до намаляване на цената на горивата на вътрешният пазар.
Именно по този начин повлия предходното изменение на нормата, а статистическите данни не показват негативен ефект като увеличение на нарушенията от ДЗЛ. Цифрата 2 процента е повече от достатъчна за обезпечение на реално събираните суми от ДДС от ДЗЛ.
Информацията за упоменатите данни е налична в отговори на въпроси от НАП, зададени по ЗДОИ.
В чл. 176в, ал.4, т.2 думите „десет на сто“ се заменят с „две на сто“.
В чл. 176в, ал.16 думите „10 на сто“ се заменят с „2 на сто“.
Мотиви за направените предложения:
Предлаганият процент, а именно 2 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки, придобиванията или стойността на получените течни горива, освободени за потребление за предходния данъчен период, реално също ще преобезпечи задълженията на задължените лица за ДДС, като няма да създаде рискове за фиска, но ще облекчи данъчната тежест на икономическите оператори. Защото предложението касае само доказано изрядните търговци, които през три последователни години са извършвали дейности по този член, без да са констатирани нарушения. С тази промяна в размера на обезпечението ще се освободи огромен ресурс, който дружествата ще могат да ползват за други цели в дейността си. В повечето случаи това са банкови гаранции, които са немалък разход за банкови такси, нотариални такси, ипотеки, блокирани суми за гарантирането им и други подобни. Намаляването им неминуемо би довело до намаляване на цената на горивата на вътрешният пазар.
Именно по този начин повлия предходното изменение на нормата, а статистическите данни не показват негативен ефект като увеличение на нарушенията от ДЗЛ. Цифрата 2 процента е повече от достатъчна за обезпечение на реално събираните суми от ДДС от ДЗЛ.
Информацията за упоменатите данни е налична в отговори на въпроси от НАП, зададени по ЗДОИ.
Хубаво го прекратявате автоматично, но как и по какъв канал ще информирате регистрираното лице...
Хубаво го прекратявате автоматично, но как и по какъв канал ще информирате регистрираното лице...
Закона за данък върху добавената стойност или Закон за данъчните кредити и заеми ?!
Моля да обясните на хората на по-прост език кой на кого и през кого дава кредит или заем, и кой кога на кого трябва да върне кредита или заема и каква е ролята на държавата в тази игра.
Закона за данък върху добавената стойност или Закон за данъчните кредити и заеми ?!
Моля да обясните на хората на по-прост език кой на кого и през кого дава кредит или заем, и кой кога на кого трябва да върне кредита или заема и каква е ролята на държавата в тази игра.
18.09.2024
18.10.2024
14.11.2024
---
Окончателен акт на Министерския съвет
Част 4
Пример за подобна ненужна и икономическо неефективна практика и въведено законодателство е дублирането на данни относно доходите на физическите лица. Анализът показва, че приходната агенция не е повишила събираемостта и прозрачността, нито е свила дейността на сивия сектор благодарение на подаването на следните данни:
Практиката показва, че целият този труд и стрес не води до никакви ползи за държавния бюджет, а е само в разход и стрес за бизнеса.
6. Искаме да обърнем внимание и на един срок в проекта "§ 65. (1) За всяко данъчно задължено лице с облагаем 166 000 лв. или повече за предходната календарна година към 31 декември 2024 г. включително, към 1 януари 2025 г. възниква задължение за регистрация по § 14 относно чл. 96, ал. 1, като подава до 3 януари 2025 г. включително заявление за регистрация по образец, определен в приложение 1 към чл. 74, ал. 1 от правилника за прилагане на закона". При положение, че 01.01.25 е почивен ден, технически е невъзможно да се подаде заявление за регистрация предвид факта, че този оборот не може да се установи за 1 работен ден и на втория вече да е докоснат краен срок. Предлагаме срокът за регистрация да е седемдневен.В заключение искаме да обърнем внимание, че законодателната тъкан е единна и взаимосвързана. Всяко необмислено изменение, нарушаващо стройната логика на правните принципи, подкопава доверието в стабилността на законодателната рамка за бизнеса в България.
С уважение: Нели Балинова, Илка Гачева
Част 4
Пример за подобна ненужна и икономическо неефективна практика и въведено законодателство е дублирането на данни относно доходите на физическите лица. Анализът показва, че приходната агенция не е повишила събираемостта и прозрачността, нито е свила дейността на сивия сектор благодарение на подаването на следните данни:
Практиката показва, че целият този труд и стрес не води до никакви ползи за държавния бюджет, а е само в разход и стрес за бизнеса.
6. Искаме да обърнем внимание и на един срок в проекта "§ 65. (1) За всяко данъчно задължено лице с облагаем 166 000 лв. или повече за предходната календарна година към 31 декември 2024 г. включително, към 1 януари 2025 г. възниква задължение за регистрация по § 14 относно чл. 96, ал. 1, като подава до 3 януари 2025 г. включително заявление за регистрация по образец, определен в приложение 1 към чл. 74, ал. 1 от правилника за прилагане на закона". При положение, че 01.01.25 е почивен ден, технически е невъзможно да се подаде заявление за регистрация предвид факта, че този оборот не може да се установи за 1 работен ден и на втория вече да е докоснат краен срок. Предлагаме срокът за регистрация да е седемдневен.В заключение искаме да обърнем внимание, че законодателната тъкан е единна и взаимосвързана. Всяко необмислено изменение, нарушаващо стройната логика на правните принципи, подкопава доверието в стабилността на законодателната рамка за бизнеса в България.
С уважение: Нели Балинова, Илка Гачева