становище на 33 неправителствени организации: част 1

Ние, долуподписаните организации, сме активни и доказали се в своята работа професионалисти в сферата на социалните услуги, застъпничеството и социалното включване - доставчици на социални услуги, представители на ползватели на социални услуги, мрежи на организации, организации с дългогодишна история, богат практически опит и професионална експертиза на национално и международно ниво. Много от нас познават социалните услуги в общността в страната от самия им старт и участват активно в тяхното развитие и усъвършенстване. За всички нас добрата регулация на сектора на социалните услуги е преди всичко възможност да се подобри достъпът до подкрепа на уязвимите групи и гаранция за осигуряване на техните права, качество на живот и социално включване.

Принципно изразяваме нашата подкрепа към изготвянето на нов закон за социалните услуги, поради необходимостта да се даде адекватен отговор на предизвикателствата в социалната сфера, които възникнаха като проблематика още след 2003 г.  Безспорно е необходимо да се подобри правната рамка, за да се гарантира предоставянето на услуги, които имат реален положителен ефект върху живота на техните потребители и съдействат за включването им в обществото и зачитане на правата им.

Настоящата Концепция беше предложена в този вид още на първото заседание на работната група за изработване на Закон за социалните услуги през 2014 г., и както става ясно, до този момент не е претърпяла никаква актуализация, въпреки развитието на средата и сектора в последните три години и натрупаните за това време проблеми и практика.

Още при първото й представяне за обсъждане през 2014 г., а по-късно и през 2015 г., подписаните по-долу организации са пращали редица становища, които макар да изразяват принципно приемане на точките на Концепцията, изискват тяхното съдържателно доразвиване. Тези становища не са коментирани и съдържателно обсъждани на заседания на работна група или в друг експертен формат. Следва да отчетем последствията и рисковете, до които води липсата на съгласуваност за начина, по който общата формулировка е изработена и следва да се приложи. Пример за това е въведената при последните промени в Закона за социално подпомагане мултидисциплинарна оценка на потребностите (изм. на ЗСП от 2015г.). Тя бе въведена без предварително задълбочено обсъждане на целите, същността и механизмите за изпълнението й и развита като мярка в Правилника за прилагане на ЗСП, което доведе до огромни неясноти и затруднения, и в крайна сметка, блокира прилагането на Закона в тази му част.

Нашето становище е, че предложената Концепция вече е морално остаряла и, по-важно, по никакъв начин не отразява нововъзникналите обществени потребности (като например, нуждите на нови целеви групи като търсещи международна закрила лица от трети страни) и не адресира трупани с годините проблеми (например, темите свързани с младежко правосъдие и социалната подкрепа за тях, липсата на интегриран и комплексен подход за спазване правата на децата и поставянето на фокус върху превенцията, ранната интервенция и подкрепата на родителите, наличието на многобройни институции за възрастни, отсъствието на услуги в общността за възрастни с достатъчна специализация, които да отговорят на специфичните потребности и пр.).

становище на 33 неправителствени организации: част 2

Според нас, актуални за този дебат са следните теми, които трябва да залегнат в новата правна регулация:

1. Изясняване на целите и визията на Концепцията и на новия закон за развитие на социалните услуги в България, разработени и съгласувани с участието на всички заинтересовани страни

Създаването на взаимодействие и обединение (синергия) между всички заинтересовани страни относно разработването на политики, оценка на нуждите, планиране на услугите, предоставяне на услугите, мониторинг и оценка, ще гарантират предоставяне на адекватни и достъпни социални услуги, които способстват за социално включване и повишаване качеството на живот.

Това взаимодействие е изведено като качествен критерий при оценка на отношенията и партньорството между доставчиците на социални услуги, публичния сектор, социалните партньори и други заинтересовани страни в Общата рамка за качество на социалните услуги от общ интерес в Европа.

2. Процесът на разработване на Закона следва да се организира така, че да гарантира реално запознаване, съобразяване и стъпване на постигнатото до момента в развитието на социалните услуги, социалната система, добрите практики и пилотираните модели и подходи, за да се избегне регулация, която не е съобразена с практиката и постиженията:

• Гарантиране на научна и практическа обоснованост и обективност на предложенията, т.е. да се стъпи на проучвания и анализи, включително и с цялостна оценка на въздействието по Закона за нормативните актове.
• Съобразяване на резултатите от проведени до сега анализи, както и от такива, които са стартирали (например: Анализите по проект „Нови стандарти за социалните услуги“, който включва анализ и разработване на стандарти за качество и финансиране на социалните услуги).
• Провеждане  на проучвания и анализ, които да дадат информация за реалните потребности на различните целеви групи и за ефекта от някои от предлаганите и обсъждани мерки, сред които, но не само:
  • Анализ на потребностите на различните целеви групи и различните възрастови групи, с оглед ориентация на дейността на услугите, очакваните резултати, очаквания ефект и начина на организация и финансиране;
  • Анализ на добрите практики и на проблемите в системата на социалните услуги с оглед на всички въвлечени страни (държава, общини и частни доставчици и ползватели);
  • Анализ на ефекта от приложението на подхода „парите следват клиента“ при реализация на проектите по ОПРЧР, Процедура „Да не изоставяме нито едно дете – Компонент 2: Разкриване на социални услуги в общността“, който създаде изключително много проблеми с начина, по който беше приложен.

Отказът или пренебрегването за провеждане на този подход ще доведе до обезценяване на работещи модели на българската социална система, както и до ситуация да бъдат предложени решения, които да се окажат неадекватни и несъобразени с контекста, в последствие – и неприложими.

становище на 33 неправителствени организации: част 3

3. Продължителността на процеса на изготвяне на Закона за социалните услуги следва да позволи събиране на данните и преглед на резултатите от анализите, постигане на съгласие за принципите и визията за новия начин, по който трябва да функционира системата – с широко участие на всички засегнати страни, без пренебрегване на хората, които работят на терен и хората, които ползват услугите - и едва тогава да се разработва концепция за регламентация на определени въпроси, като накрая се изпишат юридическите текстове.
4. Основните нови правни институти, които следва да бъдат дискутирани и да намерят своята нова регулация в закона, са:

• Механизмите на индивидуалната оценка, която да гарантира адекватна подкрепа и ефективен достъп;
• Дефинирането на подкрепата, която се предоставя в социалните услуги и съобразяване на потребностите на различните целеви групи;
• Избягване на кодификацията на материята по отношение на услугите и мерките за закрила на деца, предвид регламентираните обществени отношения, свързани с гарантиране правата на децата, в Закона за закрила на детето. Избягване на механичното смесване на мерките за закрила и социалните услуги за деца; социалните услуги следва да имат принос в гарантирането на правата на децата, но и да бъдат разграничени от мерките за закрила;  
• Планиране на услугите според потребностите на населението;
• Възможности за по-добро договаряне на услугите и реално партньорство между частните доставчици и публичните органи;
• Осигуряване на междуинституционалните механизми за взаимодействие на ниво работа и управление на конкретен случай с ясни роли и отговорности на всички заинтересовани страни и възможност за интегриране на формите на подкрепа. Въвеждане на ясни стандарти за качество на всички социални услуги и подобряване на механизмите за мониторинг и контрол.

5. Поемане на сериозни ангажименти за институционални промени, които да доведат до децентрализация на системата на социално подпомагане и до реорганизация на функциите на Агенция за социално подпомагане.

В заключение, предлагаме изготвяне на нова концепция, която:

• да е с ясни цели и визия за развитие на социалните услуги в страната;
• да стъпва на проучвания и анализи, които да дадат информация за реалните потребности на различните целеви групи и за ефекта на предлаганите мерки и
• е изготвена и съгласувана с различните заинтересовани страни, на база добре организиран и достъпен за всички тях консултативен процес.

Изразяваме своята готовност да участваме активно в процеса на разработване на новата Концепция и законопроекта, на основата на взаимен диалог и съгласуване на общата визия, цели, структура и конкретни текстове.

становище на 33 неправителствени организации: част 4

ВНОСИТЕЛИ:

1. БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА НЕСТОПАНСКО ПРАВО
2. ФОНДАЦИЯ „МЕЖДУНАРОДНА СОЦИАЛНА СЛУЖБА – БЪЛГАРИЯ“
3. ФОНДАЦИЯ „СВЕТЪТ НА МАРИЯ“
4. ФОНДАЦИЯ „ИНСТИТУТ ЗА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ В ОБЩНОСТТА”
5. ФОНДАЦИЯ „СИЙДЪР“
6. СДРУЖЕНИЕ „ЕКВИЛИБРИУМ“
7. ФОНДАЦИЯ „ЛУМОС“
8. АСОЦИАЦИЯ НА ДОСТАВЧИЦИТЕ НА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ" (АДСУ)
9. НАЦИОНАЛНА МРЕЖА ЗА ДЕЦАТА
10. ГЛОБАЛНА ИНИЦИАТИВА В ПСИХИАТРИЯТА
11. КАРИТАС БЪЛГАРИЯ
12. СДРУЖЕНИЕ „ДЕТЕ И ПРОСТРАНСТВО“
13. ФОНДАЦИЯ „ЗАСЛУШАЙ СЕ“
14. ФОНДАЦИЯ „КОНКОРДИЯ БЪЛГАРИЯ“
15. ФОНДАЦИЯ „ОЧИ НА ЧЕТИРИ ЛАПИ“
16. ФОНДАЦИЯ „ЗА НАШИТЕ ДЕЦА“
17. БЪЛГАРСКИ ХЕЛЗИНКСКИ КОМИТЕТ
18. БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ ЗА ЛИЦА С ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ
19. НОУ-ХАУ ЦЕНТЪР ЗА АЛТЕРНАТИВНИ ГРИЖИ ЗА ДЕЦА
20. СДРУЖЕНИЕ „ДЕЦА И ЮНОШИ“
21. ФОНДАЦИЯ „АСОЦИАЦИЯ АНИМУС“
22. ЖЕНСКО СДРУЖЕНИЕ „ЕКАТЕРИНА КАРАВЕЛОВА“
23. ФОНДАЦИЯ ЕКИП
24. ФОНДАЦИЯ „ЖУЛЕВИЯ ДОМ“
25. СДРУЖЕНИЕ „САМАРЯНИ“
26. СДРУЖЕНИЕ „ГРАЖДАНСКИ ИНИЦИАТИВИ - ГР. ЛОВЕЧ“
27. ФОНДАЦИЯ „ПРИЯТЕЛИ 2006“
28. ЖЕНСКО РОМСКО СДРУЖЕНИЕ „ХАЯЧИ“ – НОВИ ПАЗАР
29. КЛУБ НА НЕСТОПАНСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ – ТЪРГОВИЩЕ
30. ФОНДАЦИЯ „ЗДРАВЕТО НА РОМИТЕ“
31. СДРУЖЕНИЕ „НОВ ПЪТ“ – ХАЙРЕДИН
32. СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ „ЖАНЕТА“
33. АСОЦИАЦИЯ „БЪЛГАРСКО ПСИХОАНАЛИТИЧНО ПРОСТРАНСТВО“