Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-6 от 21 декември 2022 г. за функционирането на Националната здравноинформационна система - отпаднала

2024-03-14T15:54:12+02:00

Област на политика: Държавна администрация

Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

Начало на обществената консултация

2024-03-13T00:00:00+02:00

Приключване на консултацията

2024-04-11T00:00:00+03:00

Справка за получените предложения

2024-06-27T00:00:00+03:00

Коментар #4 от Ясен Танев

2024-04-22T16:44:36+03:00

Достъп да устройства на трета страна, дефиниция техническа възможност и задръстване на Лични лекари

Предложението за изменение в алинея 3, точка а, повдига важни въпроси относно въвеждането на допълнителни административни и технически натоварвания върху личните лекари. Разбира се, всяко добавяне на нови задължения изисква детайлен анализ на потенциалните последици, особено когато става въпрос за сектора на здравеопазването, където ефективността и достъпността на услугите са от критично значение.

Проблема е в изменението на текста : Алинея 3 : а при техническа възможност - и от избрания от лицето лекар в лечебно заведение за първична медицинска извънболнична помощ (личния лекар)

Проблеми и рискове, идентифицирани в предложението:

Претоварване на лекарите: Въвеждането на задачи, които изискват технически умения или допълнително време за административна работа, може да отклони лекарите от тяхната основна дейност – лечение и грижа за пациентите.

Липса на експертиза и неясна дефиниция за техническа възможност: Не всеки лекар може да притежава необходимите технически умения или ресурси, за да изпълни новите задачи. Освен това, ако терминът "техническа възможност" не е ясно дефиниран, това може да създаде правна несигурност и неравнопоставеност в предоставянето на услугите.

Рискове за доказване на идентичност и собственост на устройството: Включването на личните лекари в процеса на верификация на устройства и идентификация на пациенти може да породи рискове свързани със сигурността на данните и личната информация.

Задръстване на здравната система: Повишеното натоварване върху личните лекари и потенциалното увеличение на времето за изчакване за пациентите може да доведе до негативни последици за цялостната ефективност на здравната система.

Предложение: тескта да отпадне или да се прецизира много ясно "техническа възможност", компетентност за педоставяне на услугата, както и след предоставяне на риска от грешки, забавяне, повреда на устройства и др.

Действията трябва да бъдат ограничени и описани и не трябва да включват задачи свързани с устройства на третеи страни и досега до тях.

Коментар #3 от Преслав Недев

2024-04-22T16:44:36+03:00

Предложението не е обмислено добре.

Предложението за промяна на чл.23 ал.2 т.3 не е обмислено добре. Ограничавате се само до мобилни устройства и две операционни системи, за които е създадено приложението. Това НЕ включва преносими устройства (таблет) с операционна система Windows.

Предложението ми е да помислите дали не може да се разшири достъпа до самият портал като се допусне възможност за идентификация чрез ПИК на НАП или ПИК на НОИ. В момента се използва Системата за електронна идентификация към Министерство на електронното управление, като специално за "Моето пациентско досие" в www.his.bg са изключени тези възможности за идентификация. Така би било по-удобно за пациентите и би им дало възможност сами да "сдвояват" неограничен брой устройства.

Т.е. предложението ми е да "пипнете" чл.23 ал.2 т.2 от Наредбата, ако ПИК на НАП или ПИК на НОИ не отговарят на условията за електронна идентификация по смисъла на Закона за електронната идентификация.

Коментар #2 от Елисавета Новакова

2024-04-22T16:44:36+03:00

КЕП за всички?!

Моля да гарантирате, че например работодателите, които "използват" личните мобилни устройства на своите служители за верификация и друг вид комуникация, нямат възможност през програми и апликации да копират, свалят и пренасочат данните от мобилно приложение „еЗдраве“ към друг сървър, облак итн.

Какви са предимствата на КЕП и в частност повишена ли е защитата на данните и защитата от изтичане на некодирани данни при използването му?

Към момента персонален КЕП струва около десет лева на година. Ако нивото на сигурност на данните е по-висока при използването на КЕП, моля да предоставите безплатнен КЕП на всички, а да не намаляте умишлено нивото на сигурност на данните НИ. Ако някой иска сам да продаде срещу пари данните си за научни цели моля да го информирате за възможността и да му дадете възможност да направи САМ информиран избор.

Ако планината не дойде при Мохамед, Мохамед отива към планината...

...

Като знам колко струваха хиляда имена с телефонни номера преди двадесет години, мога да си представят колко биха стрували здравните досиета на служители в даден бранш... Дори данните да се използват за научни изследвания с прогнозна цел, както на времето в професионалните болници се правиха навремето профили на типичните професионални болести. Не може ли данните да се доставят от застрахователите с допълнителни застрахователни пакети за фирмите?! Аха, те не са достатъчни или вече са продадени на добра цена и се вижда бизнес потенциал за реализация на нови печалби в ИТ сектора?!

Коментар #1 от Елисавета Новакова

2024-04-22T16:44:36+03:00

Становище на специалист по защита на личните данни и киберсигурност

В приложените документи липсва становище на специалист по защита на личните данни и киберсигурност. Моля да платите за такова и да го приложите към документацията!