1. Относно направеното предложение в § 7: „В ал. 2 след думите „типовите учебни планове“ се добавят думите „по професии“. Следва да се има предвид, че в чл. 13, ал 2 липсва конкретизиране на учебните планове като „типови“. Текстът на ал. 2 гласи: (2) Документацията за професионално обучение на лица, навършили 16 години, включва държавните образователни стандарти за придобиване на квалификация по професии, рамковите програми, учебните планове и учебните програми."

В тази връзка, предлагаме текстът да се промени на:

„В ал. 2 думите „учебни планове“ се заменят с „типови учебни планове по професии“.

Мотиви:

По този начин ще бъде изчистена техническата неточност в текста.

2. Относно направеното предложение в § 15: „(2) Специфичната професионална подготовка се придобива чрез изучаване на учебни предмети или модули, включително и на информационни технологии, относими към спецификата на професията и в съответствие със степента на професионална квалификация, или с частта от професията, за която се извършва обучението.“

Предлагаме текстът да се промени на:

„(2) Специфичната професионална подготовка се придобива чрез изучаване на учебни предмети или модули, включително включващи усвояване на специфични цифрови умения, където е приложимо, относими към спецификата на професията и в съответствие със степента на професионална квалификация, или с частта от професията, за която се извършва обучението.“

Мотиви:

Следва да се има предвид, че във всеки Държавен образователен стандарт има изисквания за разписването на  модул в отрасловата професионална подготовка насочен към ИКТ умения. Като има професии, особено за първа степен на професионална квалификация, в отрасловата подготовка. Например "Работник в озеленяването" или „Помощник в строителството“. Обучаемите, които завършват тези квалификационни курсове, са подготвени да реализират наученото в реална среда, като има случаи, в които на пазара на труда не се изискват специфични за професията цифрови умения или познания в областта на ИКТ.

Съответно на първо място следва да бъде направена разлика между ИКТ и цифрови учения. ИКТ и цифровите умения са свързани, но различни понятия. ИКТ се отнасят до по-широката област, обхващаща технологиите, използвани за управление и обработка на информация, както и комуникационните инструменти, използвани за предаване и споделяне на тази информация. Той включва хардуер, софтуер, мрежи и други инфраструктурни компоненти. ИКТ обхваща широка гама от технологии и приложения като компютри, смартфони, интернет свързаност, бази данни, разработка на софтуер, мрежи, телекомуникации и др. Той се фокусира върху ефективното използване на технологии за обработка на информация и улесняване на комуникацията.

Докато дигиталните умения се отнасят до специфичните компетенции и способности, необходими за ефективно и ефикасно използване на цифрови технологии на работното място. Тези умения са от съществено значение за навигиране, създаване, оценка и предаване на информация с помощта на цифрови платформи и инструменти. Дигиталните умения могат да варират по сложност и могат да включват основни умения като използване на имейл, сърфиране в мрежата и текстообработка, както и по-напреднали умения като програмиране, анализ на данни, дигитален маркетинг, киберсигурност и мултимедийна продукция. Дигиталните умения са подгрупа от ИКТ умения и са необходими на хората, за да се ориентират и да процъфтяват в днешното цифрово общество.

На следващо място предлагаме това да става само когато е приложимо. В момента чрез пилотните проекти на социалните партньори „Развитие на дигиталните умения“, бяха разработени унифицирани профили на дигиталните умения както и секторни квалификационни рамки на тези умения. Но не за всички професии и длъжности са идентифицирани специфичните цифрови умения. Това е задълбочен процес, който първо изисква да се постигне регулиране на самите разработени рамки и едва след това същите могат да се прилагат в ДОС. Самите рамки са приети на браншово ниво, но без законово уреждане на статута им не е редно ЦПО да се задължават (тъй като тези промени касаят и тях), да включват в специфичната професионална подготовка умения, които не са идентифицирани или не се изискват.