Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

Здравейте, предлагам на вашето внимание коментар по следните промени:

• Чл. 10а. (1) Дежурството е специфична организация на работата при подневно или сумирано изчисляване на работното време, при която работникът или служителят е на работното си място и изпълнява или е в готовност да изпълнява трудовите си задължения.(2) Времето на дежурство се включва в работното време на работника или служителя, определено в трудовия договор- Коментар:Въвеждането на термин „дежурство“ като част от работното време може да доведе до неясноти в тълкуването на служебните ангажименти
• „Чл. 10е. Когато по време на разположение работникът или служителят изпълнява трудовите си задължения, в 3-дневен срок от деня, в който е положен трудът, работодателят издава заповед, в която се посочват датата и часът на явяване на работа и продължителността на положения труд.“- Коментар: Въвеждането на такова задължение би донесло нова административна тежест при работодателя без добавена стойност.

В проекта според новият чл. 46ж, ал. 2 отпускът се ползва в календарни дни. Според чл. 164в от КТ този отпуск е в размер на 2 месеца и може да се ползва наведнъж или на части. Ако 2 месеца са 60 дни, при ползване наведнъж лицето ще ползва 2 месеца. Ако обаче ползва отпуска на части и си пуска дните от понеделник до петък, при подневно отчитане на работното време ще ползва реално почти 3 месеца. Никъде не е указано и как следва да се отчита ако служителят работи на график или при сумирано отчитане на работното време. С оглед на тези ситуации е по-удачно отпускът да се ползва в работни дни и да се конкретизира - по личния график или по официалния календар.  

Здравейте,

В предложебия проект за изменение на уредбата на дежурствата и времето на разположение не е изрично указано дали времето на разположеие може да се организира при условията на сумирано или на подневно отчитане на работното време, за разлика от изричната му регулация при времето на дежурство, където изрично е указано това. За времето на разположение е предвидено задължение за работодателя да води графици, което навежда на мисълта за допустимост  освен при възможността за подневно отчитане, но също и на възожност за отчетност при условията на сумирано отчитане на работното време. С оглед изчистването на проблеми в практиката може би е добре този въпрос изрично да бъде уреден. Изхождайки от максимата, че в гражданското право е позволено всичко, което не е изрично забранео ако въпросът не бъде изрично уреден, той ще се разрешава чрез тълкуване (логическо, граматично и т.н.).   В мотивите на проекта липсва обосновка кое налага заплащането на положения през времето на разположение извънреден труд да става в месеца на полагане на труда, при условие, че ако е установено сумирано работно време, то изплащането му се осъществява в месеца, в който се занулява периода на сумирано изчисляване на работното време. Може би е необходимо да се помисли доколко ставката за заплащане  времето на разположение, уредена в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата в размер на минимум 0,10лв. на час  е адекватна за настоящите социално-икономически условия, предвид обстоятелството, че тази ставка може би е била актуална към 2007г., с приемането на НСОРЗ, но в никакъв случаи и към днешна дата. Все пак ангажиментът за задължението за време на разположение изисква спазването на  задължение на работника или служителя за  определна степен на готовност и ограничения  в личния и семейния му живот, които не би могъл да осъществи за разлика от почивката.