1. Отмяна на чл. 15, ал. 3 (§ 5 от проекта)

Централен и най-проблематичен елемент на проекта е предложената отмяна на чл. 15, ал. 3, уреждащ минималния праг на трудовото възнаграждение на специализантите. Мотивите на вносителя почиват на твърдението, че разпоредбата е станала излишна поради фактическото изравняване на минималния осигурителен доход с минималната работна заплата.

Това съображение е формално точно, но нормативно недостатъчно. Отмяната на разпоредба поради временна конвергенция на два показателя не е обоснована политика, тъй като двете величини могат отново да се разминат при бъдещо тристранно договаряне. При последващо разминаване специализантите ще останат без изрична секторна закрила в наредбата, разчитайки единствено на общите разпоредби на Кодекса на труда. Нещо повече: разпоредбата на чл. 15, ал. 4 запазва специален режим (2,5 МРЗ) единствено за специализантите на държавно финансирани места по клинични специалности. Отмяната на ал. 3 би създала неоправдана регулаторна асиметрия между тях и останалите специализанти, при положение че всички изпълняват сходни по обем и характер трудови задължения.

Предложение: Чл. 15, ал. 3 да не се отменя, а да се прецизира: размерът на минималното трудово възнаграждение на специализанта да се определи като не по-малко от минималната работна заплата за страната, установена по реда на чл. 244, т. 1 от Кодекса на труда за съответната календарна година. Алтернативно, ако законодателното намерение е именно повишаване на заплащането, следва да се обмисли обвързване с коефициент, аналогичен на въведения с ал. 4.

2. Електронен портал за специализанти и електронна книжка (§ 2 от проекта — нови чл. 8а и 8б)

Въвеждането на електронна книжка за специализация и централизиран портал като структурен компонент на Националната здравноинформационна система е по принцип позитивна стъпка, чиито ефекти зависят изцяло от качеството на практическото изпълнение. В тази връзка следва да се отбележат следните дефицити в предложения нормативен текст.

Отговорност при технически откази. Проектът не урежда последиците от системни технически проблеми с портала — напр. невъзможност за регистрация на специализант или за подаване на заявление за допускане до изпит в установените срокове. Липсата на резервни процедури (fallback mechanisms) е сериозен пропуск, особено предвид критичния характер на изпитните срокове.

Защита на личните данни. Проектът не съдържа нормативно препращане към изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 (GDPR), нито задължение за провеждане на оценка на въздействието върху защитата на данните (DPIA) преди въвеждането на портала. Централизираното съхранение на чувствителни персонализирани данни за здравни специалисти изисква изрична уредба на сроковете за съхранение и правата на субектите.

Предложение: В чл. 8а да се добавят алинеи, уреждащи: реда за достъп при техническа невъзможност за идентификация по стандартния ред; отговорността на Министерството на здравеопазването при системни откази; задължителното провеждане на DPIA преди пускането в експлоатация на портала; съответствието с действащото законодателство за защита на личните данни.

3. Служител по координация на обучението (§ 1 от проекта — нова ал. 2 към чл. 6)

Задължението на базите за обучение да определят координатор на специализантите е разумна административна мярка. Въпреки това предложеният текст е прекалено общ: не се предвижда минимална квалификация на служителя, не се урежда в каква форма той осъществява „методическото съдействие", нито са предвидени механизми за контрол или санкции при неизпълнение. Без тези елементи разпоредбата рискува да остане декларативна.

Предложение: Нормата да бъде допълнена с изисквания за минимален опит или квалификационен профил на координатора, задължение за публично оповестяване на данните за контакт с него на портала за специализанти и отговорност на ръководителя на базата при непровеждане на назначение.

4. Уточняване на срока на срочния трудов договор (§ 3 от проекта)

Предложеното прецизиране на чл. 11, ал. 1, т. 1 — договорът да е до изпълнението на всички модули и раздели от учебната програма и индивидуалния учебен план, включително минималния задължителен брой практически дейности е правно-технически обосновано. Следва обаче да се изясни дали тази редакция изключва колоквиумите от обхвата на договора, тъй като мотивите изрично сочат, че оставащи колоквиуми не налагат продължаване на трудовото правоотношение. Ако колоквиумите не попадат в условието за прекратяване, това трябва да бъде отразено недвусмислено в текста на разпоредбата, за да не се стига до спорна практика.