Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

Министъра на здравеопазването

СТАНОВИЩЕ

на фондация АЙВЪР

Относно: Проекта на Националната програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции в Република България, 2026–2030 г.

I. ЗАЩО СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ АЙВЪР Е КЛЮЧОВО?

Фондация АЙВЪР (ЕИК: 205421934) е неправителствена организация с обществено полезна дейност и единствената НПО в България със 100% фокус върху здравето на гей и бисексуалните мъже – групата, която по данни на самото Министерство на здравеопазването е диспропорционално засегната от ХИВ и сексуално предавани инфекции (СПИ). Уебсайтът на фондацията (www.ivor.bg) достига до над 43 000 уникални потребители годишно от ключовите засегнати общности, което осигурява пряк канал за превенция, информиране и обратна връзка.

Настоящото становище се основава на:

·       над 6 години последователни, писмени и аргументирани предложения до Министерството на здравеопазването;

·       национални анонимни анкети, проведени от фондация АЙВЪР сред гей/би мъже и хора, живеещи с ХИВ;

·       ежедневна практическа работа с хора, засегнати от ХИВ и СПИ;

·       пряк опит с дефицитите на здравната система в областта на превенцията, диагностиката и проследяването.

След задълбочен анализ на Проекта на Националната програма за периода 2026–2030 г. и Плана за действие към нея, фондация АЙВЪР констатира, че предложеният модел възпроизвежда стари, доказано неефективни и икономически нерационални практики, които България поддържа от години.

В този си вид програмата:

·       не оптимизира публичния ресурс;

·       не използва съвременни, доказано ефективни инструменти за превенция;

·       прехвърля тежестта върху пациентите и системата, вместо да я намали;

·       и изключва реалното участие на най-засегнатите общности в управлението на политиките.

Фондация АЙВЪР заявява категорично:

Липсата на национални програми за ПрЕП (преекспозиционна профилактика), ПЕП (постекспозиционна профилактика), модерна ваксинационна политика, рационална организация на грижата за хората, живеещи с ХИВ, и измерими цели за ключовите популации е по-скъп избор за държавата от тяхното незабавно въвеждане.

II. ОСНОВЕН ПРОБЛЕМ НА ПРОЕКТА: СКЪПА НЕЕФЕКТИВНОСТ

Проектът признава, че:

·       ХИВ в България е концентрирана епидемия;

·       над 40% от новите случаи са сред мъже, които правят секс с мъже (МСМ), като следва да се отчете, че по неофициални данни и международни анализи (UNAIDS, ECDC) недекларирането на хомосексуални контакти при диагностика е широко разпространен феномен в държави с висока стигма, което води до системно подценяване на реалния дял на МСМ сред новите случаи.

·       85% от заразяванията са по сексуален път;

·       броят на хората, живеещи с ХИВ, ще продължи да нараства.

Въпреки това, проектът:

·       не предлага реална първична превенция;

·       не въвежда национална ПрЕП програма, а само „работни групи“ и „пилоти“;

·       не осигурява незабавен достъп до лечение;

·       поддържа административно неефективен модел за проследяване на пациентите;

·       не залага индикатори по ключови популации, което прави програмата практически неотчетна.

Това е модел, който струва повече и постига по-лоши резултати.

Проектът възпроизвежда остарял модел на публична политика – фокус върху лекуване на превантивни заболявания, вместо върху ефективна, системна превенция.

Липсата на национална програма за преекспозиционна профилактика (ПрЕП) не е неутрално решение, а избор с доказано по-висока цена за публичната система. Международният опит и анализи на СЗО, UNAIDS и ECDC показват, че ПрЕП е една от най-рентабилните интервенции за превенция на ХИВ сред ключови популации, като предотвратява нови инфекции и значително намалява дългосрочните разходи за лечение, проследяване и социални услуги. Отлагането на въвеждането на ПрЕП води до акумулиране на бъдещи разходи, които многократно надвишават инвестицията в превенция.

III. ПРИНЦИПНА ПОЗИЦИЯ НА ФОНДАЦИЯ АЙВЪР

Фондация АЙВЪР подчертава ясно:

Предоставянето на услуги за превенция, диагностика и лечение на ХИВ и СПИ е основна отговорност на държавата.

Ролята на неправителствените организации следва да бъде:

·       поддържаща и допълваща, а не заместваща;

·       чрез експертиза, обучение, достигане до труднодостъпни групи;

·       насочване към държавните здравни структури;

·       независим мониторинг на качеството на услугите.

Настояваме държавните структури (РЗИ, КАБКИС, ХИВ секторите) да бъдат гръбнакът на системата, а не временни проекти.

IV. КОНКРЕТНИ И КАТЕГОРИЧНИ ИСКАНИЯ

1️⃣ КАБКИС като национален стандарт

НАСТОЯВАМЕ:

всички РЗИ в България да разполагат с КАБКИС, предоставящи безплатно и анонимно изследване за:

·       ХИВ;

·       сифилис, гонорея, хламидия, микоплазма;

·       хепатит A, B и C;

·       всички пет ХИВ сектора в страната да разполагат с КАБКИС.

МОТИВ:

КАБКИС в рамките на ХИВ сектор позволява незабавна консултация с инфекционист и по-бързо започване на ХИВ терапия – това ускорява подобряването на имунитета на пациента с ХИВ, намалява предаването на инфекцията и бъдещите разходи.

2️⃣ Same-day ART – терапия още в деня на първия положителен ХИВ тест

НАСТОЯВАМЕ:

разработване на национален алгоритъм за започване на антиретровирусна терапия още в деня на първия положителен ХИВ тест, когато той е направен в КАБКИС към ХИВ сектор.

МОТИВ:

Ранното започване на терапия:

·       подобрява прогнозата;

·       намалява вирусния товар;

·       предотвратява нови инфекции;

·       спестява значителни бъдещи разходи.

3️⃣ 6-месечни рецепти за стабилни пациенти с ХИВ

НАСТОЯВАМЕ:

хората, живеещи с ХИВ и с неоткриваем вирусен товар, да получават рецепти за 6 месеца, съобразно реалната честота на контролните изследвания.

МОТИВ:

Настоящият модел:

·       създава ненужни посещения;

·       изразходва човешки и административен ресурс;

·       не носи медицинска полза.

·       е административно и финансово неефективен модел.

4️⃣ Национална ПрЕП програма – не „пилоти“, а политика

НАСТОЯВАМЕ:

създаване на реална национална ПрЕП програма, която:

·       предоставя ПрЕП безплатно;

·       е насочена към групи с повишен риск (вкл. гей/би мъже, секс работници и др.);

·       се реализира чрез държавните здравни структури;

·       включва регулярен мониторинг за СПИ и ваксинации;

·       използва експертната поддържаща роля на НПО.

КАТЕГОРИЧНО:

Всяка нова ХИВ инфекция означава доживотни разходи за лечение. Липсата на ПрЕП е по-скъп избор за държавата.

5️⃣ Достъпна и навременна ПЕП

НАСТОЯВАМЕ:

·       осигуряване на безплатна ПЕП (в рамките на първите 72 часа след рисков контакт) в поне едно спешно отделение във всеки областен град;

·       прилагане по ясен медицински протокол, независимо от здравноосигурителния статус.

6️⃣ Ваксинации като неразделна част от превенцията

НАСТОЯВАМЕ:

·       предоставяне на безплатни ваксинации в КАБКИС за инфекции, за които има ваксини (HAV, HBV, HPV, маймунска шарка, менингококи);

·       безплатни ваксинации за хората, живеещи с ХИВ, като стандарт на грижа.

Предоставянето на безплатни ваксинации за ключови популации и за хората, живеещи с ХИВ, е утвърдена мярка за намаляване на общата заболеваемост (disease burden) и на разходите за хоспитализации и лечение и следва да се разглежда като инвестиция в устойчивостта на публичната здравна система, а не като допълнителен разход.

7️⃣ Измерими индикатори по ключови популации (MSM)

НАСТОЯВАМЕ:

·       всички ключови дейности (тестване, ПрЕП, ПЕП, ваксинации, кампании) да имат отделни, ясни индикатори за гей и бисексуални мъже (МСМ).

·       Без такива индикатори програмата е неотчетна и неуправляема.

8️⃣ Chemsex, психично здраве и качество на услугите

НАСТОЯВАМЕ:

обученията на медицински специалисти и информационните кампании да включват:

·       специфични рискови практики като chemsex;

·       психосоциални аспекти на ХИВ и СПИ;

·       мерки срещу стигмата и дискриминацията.

Това пряко влияе върху ранната диагностика и разходите на системата.

9️⃣ Експертен съвет по ХИВ и СПИ с участието на НПО

НАСТОЯВАМЕ:

В случай на създаване на нов експертен/консултативен съвет, или оптимизиране на съществуващ такъв:

задължително участие на фондация АЙВЪР като организация с уникален и доказан фокус върху най-засегнатата група.

АРГУМЕНТАЦИЯ:

Програма, разработвана без формалното участие на засегнатите общности, е по дефиниция неефективна.

V. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Фондация АЙВЪР настоява настоящият проект да бъде съществено преработен, така че:

·       политиката да бъде с фокус върху превенцията като по-рентабилен и ефективен подход от лечението на ХИВ и на ваксинопредотвратими сексуално предавани инфекции;

·       държавата да поеме реалната си отговорност;

·       ресурсът да се използва рационално;

·       политиката да се основава на данни, а не на формални компромиси.

В сегашния си вид програмата не решава проблема с ХИВ в България, а го управлява скъпо и неефективно.

Фондация АЙВЪР е готова за експертен диалог, но не приема отлагане на решения, които са медицински, икономически и морално наложителни.

С уважение,

Явор Конов

Председател

Фондация АЙВЪР

Проектът на Национална програма за превенция на ХИВ и сексуално предавани инфекции за периода 2026–2030 г. представлява важна стъпка към продължаване на държавната политика в областта на превенцията, диагностиката и грижата за хората, засегнати от ХИВ и СПИ. В този контекст приветстваме възможността за обществено обсъждане и отчитаме редица положителни елементи, които кореспондират с предложенията, направени от организация „Здраве без граници“, представени в работната фаза на изработването на документа.

Програмата ясно признава ключовата роля на неправителствените организации и работата в общността като основен механизъм за достигане до уязвимите групи. Това съответства на дългогодишната практика и експертиза на гражданския сектор и е в унисон с международните препоръки на СЗО и UNAIDS. Положително оценяваме изричният фокус върху ключови популации, включително мъже, които правят секс с мъже, хора, употребяващи наркотици, секс работници и мигранти. В програмата е заложен и мултидисциплинарен подход в грижата за хората, живеещи с ХИВ, включително достъп до психологическа подкрепа, което отговаря на съвременните стандарти за интегрирана, пациент-центрирана грижа. Включването на предекспозиционната профилактика (PrEP) като инструмент за превенция, макар и в ограничен обем, показва признаване на нейната значимост и представлява важна концептуална стъпка напред. Нов момент е създаването на възможност за превенция, изследване и консултиране за СПИ в извънболничната медицинска помощ, а не само в РЗИ и специализирани кабинети. Това отваря вратата към по-ранна диагностика, ако бъде реално приложено. Програмата предвижда доизграждане на информационната система, включително софтуерна свързаност между лечебни заведения и референтни лаборатории, както и онлайн достъп на пациентите с ХИВ до резултатите от изследванията им (включително и чрез НЗИС). Това е качествено нов елемент спрямо предходни програми.

Наред с положителните аспекти, програмата остава предпазлива и недостатъчно ангажирана в някои ключови области. PrEP е предвиден единствено като пилотна дейност. Мерките за намаляване на стигмата и дискриминацията са формулирани общо и декларативно. Участието на гражданското общество и засегнатите общности е заложено основно на ниво изпълнение, но не и като структурно участие в управлението, мониторинга и оценката на програмата.

Програмата създава значителен потенциал за надграждане на партньорството между държавните институции и гражданския сектор и за развитие на community-led подходи в превенцията на ХИВ и СПИ. Съществува реална възможност PrEP да бъде развит от пилотна инициатива в устойчив национален модел в следващия програмен период. Развитието на националната информационна система за СПИ и подобреното използване на данните могат да допринесат за по-добро планиране, мониторинг и прозрачност, както и за по-ефективно достигане до скрити и труднодостъпни групи.

Основното ограничение на програмата е рискът тя да остане силна стратегическа рамка с ограничен практически ефект поради липсата на бюджет, политическата нестабилност и инертност при смяната на правителствата. Ограничените ресурси за иновативни интервенции, включително PrEP, както и продължаващата стигма и дискриминация, представляват сериозни предизвикателства пред постигането на заложените цели. Също така, без ясно разписани механизми за отчетност и реално участие на гражданското общество съществува риск потребностите на най-уязвимите групи да останат частично или формално адресирани.

УС на Сдружение "Здраве без граници"