Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

За съжаление, резултатът е пълно разочарование.

Проектът на наредбата изглежда подготвен формално, „колкото да има проект“, без реално познаване на практиката и спецификата на нашия бранш. Вместо яснота и ред, се създава излишно напрежение в общественото пространство и несигурност сред работещите в сектора.

Според мен е абсолютно задължително в изготвянето на подобна наредба да участват браншовите организации, за да се избегнат недоразумения, противоречия и напълно нелогични текстове. Допълнително притеснение буди фактът, че срокът за обществено обсъждане е сведен до минимум, което на практика ограничава възможността за реален диалог.

Работя в малък град, в който има само две обществени перални, и то работещи сезонно – само през зимата. Това означава ли, че козметичното студио трябва да функционира само през зимния сезон, след като в радиус от 40 км няма друга обществена пералня? Подобни изисквания са напълно откъснати от реалността и неприложими на практика.

В сложната икономическа обстановка, в която се намираме, тези абсурдни и неадекватни текстове неминуемо ще доведат до разрастване на сивия сектор, вместо до по-добър контрол и по-високи стандарти.

Да, стандарти са нужни – съвременни, ясни и работещи. Но те трябва да бъдат както за нормативните изисквания, така и за професионалните квалификации, съобразени с реалните условия на труд и с дългогодишната практика в бранша.

Необходимо е да се избегне прекомерна административна и финансова тежест, която би затруднила или направила невъзможна практиката на малки обекти, без това реално да води до по-високо ниво на здравна защита. Добре би било да се предвидят ясни, изпълними и пропорционални изисквания, както и преходен период за прилагането им.

Смятам, че активният диалог с представители на професионалната общност (маникюристи, козметици и др.) би допринесъл за по-балансирана и работеща наредба.

В същото време изразявам следните съществени бележки:

1. Срок за обществено обсъждане

Определеният срок за обществено обсъждане е твърде кратък и не позволява задълбочен анализ и ефективно участие на практикуващите специалисти и браншовите организации. Необходим е по-дълъг срок за пълноценно обсъждане на всички дейности, включени в обхвата на Наредбата.

2. Професионална компетентност (чл. 20)

Формулировките в чл. 20 са неясни и не отразяват в достатъчна степен професионалните знания и компетентности, придобити чрез регламентирано професионално образование и сертифициране. Това създава предпоставки за различно тълкуване при прилагането и контрола.

3. Необходимост от разграничаване на изискванията

Наредбата следва ясно да разграничава общите хигиенни изисквания от специфичните условия за различните видове услуги (козметични, фризьорски, маникюр-педикюр, татуировки и др.), за да се избегнат универсални и неприложими правила.

4. Практическа приложимост на отделни разпоредби

Част от изискванията (пране на текстил само в обществени перални, задължителни дневници за козметични продукти, управление на опасни отпадъци) не отчитат реалните условия в малките населени места и водят до непропорционална административна тежест без гаранция за качество.

5. Преходен срок

Предвиденият едногодишен срок за привеждане на дейността в съответствие с новите изисквания се оценява като недостатъчен от значителна част от професионалната общност.

Считам, че удължаването на срока за обществено обсъждане и по-детайлното разглеждане на проекта с активно участие на бранша ще допринесат за приемането на работеща, справедлива и приложима наредба.

Ще изложа мотивите си като човек и като професионалист, без да използвам юридическа терминология и вярвам, че мнението ми, както и на всички останали колеги, ще бъде взето предвид.

Чл. 5. (3) В козметичните салони се обособява помещение за козметични материали (лаборатория) с площ 3 м2.

Тук съществува напълно реален риск да бъде ограничено правото на свободното упражняване на професията на много от колегите, които и в момента работят по правилата и в съответствие с изискванията. Важи в пълна сила за всички, особено по малките населени места.  Това би ни натоварило ненужно финансово, тъй като наемите и така са високи. Не всеки кабинет може да  търпи корекция, както и не всеки наемодател би бил съгласен. Козметичните материали и в момента се съхраняват по надлежния ред и считам това изискване за негодно и недобре обмислено. Редно е обектите регистрирани по предходната наредба  в часта -площи и помещения да бъдат оставени като заварено положение. Част от помещенията са закупени или има сключени договори за дългосрочен наем и привеждането в съответствие с разпоредбите ще доведе до невъзможност за използване на помещенията.

Чл. 6. (1) 2. стая за отдих на персонала с минимална площ от 5 м2, когато са обособени от 3 до 10 работни места и по 0,75 м2 за всяко следващо работно място

Тук мотивите ми са същите като гореописаните – напълно и ненужно изискване, което има риск да доведе до затваряне на много от сега работещите обекти, още повече, когато се работи на 4 и 6-часов работен ден. Не става ясно и дали се касае за едновременно присъствие, постоянно работещ персонал или капацитет на помещението. Това създава реален риск от различно тълкуване и прилагане от контролните органи.    Подкрепям и становището на колега, посочено по-напред – “Предвидените минимални параметри за площи и помещения повторят норматив от 1987 г. (Наредба № 15), който не отразява съвременната организация на работа в салоните за красота, където преобладават микропредприятия с един или няколко специалисти. 

Изискванията за обособяване на стая за отдих на персонала (минимум 5 м²) са непропорционални при обекти с един работещ, а дори при повече специалисти е неясна практическата необходимост при стандартен шестчасов работен ден. 

Би било целесъобразно да бъдат въведени минимални изисквания за площи по конкретни дейности, вместо универсални, които не съответстват на реалните условия на работа.”

Чл. 6. (2) В помещенията по ал. 1 не се допуска съхранението на предмети, изделия и материали, неотговарящи на дейността на обекта.

В алинеята се използват терминът “Предмети”, без дефиниция и без препратка към точно определен стандарт, списък или предложение.Не е ясно дали под “Предмети” се разбират инструменти, апарати, консумативи и обзавеждане.

Чл. 14. (2) Изпирането на текстилното бельо се извършва в обществени перални, отговарящи на изискванията на Наредба № 12 от 2018 г. за здравните изисквания към обществените перални (обн., ДВ, бр. 98 от 2018 г.) и вписани в публичния регистър на обектите с обществено предназначение към регионалната здравна инспекция по местонахождението им.

Разпоредбата въвежда задължение, което не отчита реалните условия в различните населени места и типовете обекти.  Не е направена оценка дали целта – хигиена и безопасност  може да бъде постината с по-леки средства, напривер вътрешни процедури, температурни режими, дезинфекция. Задължението създава икономическа бариера, особено за малките обекти, за обектите от малките населени места  и самостоятелните практики.

Чл. 16. (3) В обектите по чл. 1 за всеки употребяван козметичен продукт, върху чиято опаковка фигурира само символ от Приложение VII, т. 2 на Регламент (ЕО) № 1223/2009, последван от периода (в месеци и/или години), се води дневник с информация за датата, до която козметичният продукт, съхраняван при подходящи условия, ще продължи да изпълнява първоначално предвидените си функции.

Алинеята въвежда изискване, което не съдържа обективни критерии за изпълнение и контрол. Липсва яснота и кой носи отговорност как се удостоверява изпълнението. Работим с клиенти, следим за спазване на всички нормативни изисквания, водим графици, водим счетоводство и тн и намирам за напълно излишна тази допълнителна бумащина.

Чл. 18. В обектите по чл. 1 се разрешава употребата на уреди и апарати, които са придружени с документи, удостоверяващи техническите им характеристики, инструкции за експлоатация и безопасна работа и договор за техническо обслужване и поддръжка.

Всички апарати, закупени на територията на България, от вносител или производител, вървят със съответния пакет документи и отговарят на всички европейски и национални изисквания. Също така, се включва гаранционен срок и следгаранционно обслужване. Няма никаква необходимост от допълнително утежняване на работния процес, както и връзка с нормите за хигиена и безопасност.

В заключение ще цитирам отново мотиви на колега, посочени по-горе:

Използването на неясни термини като „рехабилитиране“, „подобряване“ и „отговаря на условията“ създава възможност за различни тълкувания от страна на контролните органи. Субективността при преценката увеличава риска от административен натиск и неправомерни искания. При отсъствие на ясно дефинирани минимални изисквания за площ, оборудване, функционални зони и начин на измерване, се създават предпоставки за неравнопоставено третиране на сходни обекти. Прекомерни или финансово обременяващи изисквания без достатъчна обосновка поставят стопанските субекти в уязвима позиция и увеличават риска от нерегламентирани практики. Въвеждането на допълнителни регистрации, дневници и документи без ясно разписан ред за водене, съхранение и контрол увеличава зависимостта от административна преценка.

Намирам голяма част от предложените мерки за рестриктивни, ненужни и нямащи връзка с реалната цел, а именно спазването на високи и професионални мерки и стандарти за безопасност и хигиена. И не на последно място – проектът е изготвен, без диалог с реално практикуващи колеги или браншови организации. Това няма как да даде представа за истинските проблеми в бранша. 

В Глава 3 ,са разписани изискванията за професионална квалификация на лицата,предоставящи услугите в обекта.Във всеки ДОС са опидани знанията,уменията и компетентността за съответната степен на професионална квалификация ,както и за документите за част от професията.

В Гл.5,чл.16.ал.3-се сазва,че трябва да се въведе дневник за козметичните продукти.Воденето му не гарантира по никакъв начин неговата точност и добросъвестно отношение.Има  варианти за по-съвременни начини на контрол.

В Чл.18-са разписани изискванията към апаратурата,отново с много неяснота и неточност.Тук трябва да има описана точната документация,която се изисква за апаратурата и кой следва да извършва техническата поддръжка.

Чл.20 -е крайно неприемлив и подценява-дори обезличава професията"Козметик".Има образователни стандарти,които ясно описват какво може да извършва козметикът,според неговата степен на квалификация.Ограничаването на работата на специалисти са крайно необосновани.

Чл.24-е изключително трудно приложим,особено в малките населени места.Тук липсва яснота относно фирмите,които извършват тази дейност.

В заключенше мога да кажа,че така написана наредба 15 ,не отговаря на нуждите на бранша и не работи в негова полза.Срокът за изработването на така нужната наредба трябва да бъде удължен и съгласуван с консултанти от съответните дейности.Тя трябва да работи за сигурността на целия бранш и клиентите и да защитава интересите и на двете страни,а не да работи против тях.

Дейности като миглопластика и татуиране изискват по-специална хигиена, проветривост на помещението, както и самото помещение да е напълно отделено от фризьорските /маникюр и песикюр услуги, за да няма пренасяне на косми, прах, замърсяване и да може да се запази средата чиста.

По отнощение на квадратурата, работните места и броя работници, е нужно точно и ясно да е разписано колко работници могат да бъдат назначени на смени на едно работно място. Проблем би се появили, ако в едно помещение с 3 работни места, работят шестима работници на две смени -тогава нужно ли е да има помещение за почивка,  както е изписано в чл.6 от проекта за наредбата. Колкото по-ясно е разписана наредбата, толкова по-лесно ще протича една проверка и няма да има риск от различно тълкуване.

Трябва ли задължително да има стая „лаборатория”, ако дейностите не го изискват. Възниква въпросът кои дейности изискват да има такава стая?

В глава трета са разписани изискванията за професионалната квалификация на лицата, предоставящи услуги в обектите. Във всеки ДОС са описани знанията, уменията и компетентностите за съответната степен на професионална квалификация, както и в документите за част от професията. Необходимо е специалистите от всяка професия или дейност да изброят необходимите документи, съобразени с държавния образователен стандарт, както и други важни за дадената дейност документи.

Глава пета, чл. 16, ал. 3  касае водене на дневник за козметични продукти. - Воденето на такъв дневник на хартия, не гарантира неговата точност и добросъвестно водене. Със сигурност може да се намерят по-съвременни начини за контол.

В чл. 18 са разписани изискванията към апаратите. Ясно ли е точно какви документи се изискват и кой следва да извършва техническата поддръжка? Така изписаните текстове могат да доведат до различно тълкуване, както и до различно санкциониране.

Чл. 20  подценява професионалната компетентност на специалистите.

 За професията „Козметик“ съгласно действащата нормативна уредба специалистът е квалифициран да анализира и определя моментното състояние на кожата и избира безопасна процедура. Може да разпознава промени и при необходимост насочва клиента към съответният медицински специалист. Разпознава симптоми на алергични реакции и други състояния на кожата, които са противопоказани за извършване на  определени козметични услуги. Тези компетентности дават възможност  тези специалисти да вземат информирани и безопасни Формулировките в чл. 20 следва да бъдат променени и  прецизирани така, че да отразяват реално нивото на професионална квалификация на специалистите. Тези текстове трябва да са съобразени  с регламентираното в Закона за професионалното образование и обучение и държавните образователни стандарти.

Чл. 24  касае сключването на  договор с фирма за опасни отпадъци. Въпросът е колко са лицата с разрешение по Закона за управление на отпадъците, които реално обслужват салоните за красота? Колко от тях изобщо са склонни да работят с този сектор, поради нищожните за тях количества, както  и при какви условия?  Когато говорим за големите градове, проблемът може да е по-лесно решим, но за малките населени места едва ли е така. Искам да вярвам, че целта на Наредбата е да създаде работещи правила, а не неизпълними изисквания.

В заключение мога да кажа, че е необходимо срокът за изработване на тази така нужна за бранша ни наредба, да бъде удължен, както и в неговата изработка да бъдат включени консултанти от съответните дейности. Всички ние имаме интерес тази наредба да бъде осъвременена, работеща, даваща сигурност на работещите и на клиентите.

С уважение:

Боряна Драганова  / bdraganova2121@gmail.com

Магистър медицинска козметика

Козметик с над 33 години професионален стаж

Преподавател в Център за Професионално Обучение от 2007 г.

Относно  Проект на Наредба за здравните изисквания към бръснарските, фризьорските и козметичните салони и ателиетата за татуировки и поставяне на обици и други

 Чл. 6 – площи и помещения

Предвидените минимални параметри за площи и помещения повторят норматив от 1987 г. (Наредба № 15), който не отразява съвременната организация на работа в салоните за красота, където преобладават малки салони с един или няколко специалиста често има и наети лица или стажанти на непълен работен ден.

Изискванията за обособяване на стая за отдих на персонала (минимум 5 м²) са непропорционални при обекти с един работещ, а дори при повече специалисти е неясна практическата необходимост при стандартен  работен ден , когато има повече работещи ,но са на непълен работен ден или стажанти.

Глава трета – професионална квалификация.

В сектора работят лица с майсторски свидетелства (фризьорството все още е по Закона за занаятите) и дипломи за „Медицинска козметика“.

„Татуировки се поставят от лица, преминали съответната форма на обучение„ -Каква е тази форма на обучение, кой я определя и какви са Държавни образователни стандарти за професията?

 Така формулираният текст създава реална предпоставка за различни и субективни тълкувания от страна на проверяващите органи.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Обектите по чл. 1, разкрити преди влизане в сила на наредбата, се привеждат в

съответствие с разпоредбите на глава втора в срок до една година от влизането в сила на наредбата.

Редно е обектите регистрирани по предходната наредба  в часта -площи и помещения да бъдат оставени като заварено положение. Част от помещенията са закупени или има сключени договори за дългосрочен наем и привеждането в съответствие с разпоредбите ще доведе до невъзможност за използване на помещенията.

С уважение Илияна Колева

Маникюрист-педикюрист IV СПК,с 27години   професионален стаж

Козметик  III СПК

Собственик на студио за красота от 2000 год

относно риска от корупционни практики при предложения проект на наредба

До:
Министерство на здравеопазването
чрез Портала за обществени консултации
Относно: Проект на наредба, засягаща козметичните и уелнес дейности

1. Въведение

Настоящото становище е изготвено с цел да бъдат посочени потенциални рискове от увеличаване на корупционни практики, произтичащи от неясни, противоречиви или трудни за практическо прилагане разпоредби в предложения проект на наредба, засягаща козметичните и уелнес услуги.

2. Основни рискови фактори

2.1. Широки и неясни формулировки

Използването на неясни термини като „рехабилитиране“, „подобряване“ и „отговаря на условията“ създава възможност за различни тълкувания от страна на контролните органи. Субективността при преценката увеличава риска от административен натиск и неправомерни искания.

2.2. Липса на конкретни стандарти за помещения

При отсъствие на ясно дефинирани минимални изисквания за площ, оборудване, функционални зони и начин на измерване, се създават предпоставки за неравнопоставено третиране на сходни обекти.

2.3. Тежки или трудно изпълними изисквания

Прекомерни или финансово обременяващи изисквания без достатъчна обосновка поставят стопанските субекти в уязвима позиция и увеличават риска от нерегламентирани практики.

2.4. Неяснота при практическото прилагане, въпреки предвидения срок

Въпреки че в проекта е предвиден ясен едногодишен преходен период за адаптация на обектите, липсата на методически указания и конкретика в изискванията създава риск от различно и субективно прилагане още в рамките на този срок.

2.5. Нови документи и изисквания без ясно описана процедура

Въвеждането на допълнителни регистрации, дневници и документи без ясно разписан ред за водене, съхранение и контрол увеличава зависимостта от административна преценка.

2.6. Изискване за тестове за алергии

Предвиденото изискване за представяне на тестове за алергии, издадени от личен лекар, е формулирано без яснота относно обхвата и приложимостта му. Не е посочено за кои процедури е задължително, какъв е срокът на валидност, как следва да се съхраняват тези документи, кой има право на достъп до тях и на какво правно основание. Това поражда сериозни въпроси, свързани със защитата на личните данни и медицинската информация, както и с практическата възможност за изпълнение на изискването.

3. Препоръки

1. Да се конкретизират всички използвани термини.
2. Да се въведат ясни, измерими и обективни критерии.
3. Да се осигури предвидимост при прилагането в рамките на едногодишния преходен период.
4. Да се разработят единни методически указания.
5. Да се гарантира защита на личните данни при въвеждане на нови изисквания.

4. Заключение

Настоящият проект на наредба съдържа елементи, които при липса на прецизиране биха могли да доведат до увеличаване на корупционни практики. Ясната, прозрачна и еднакво прилагана регулаторна рамка е в интерес както на потребителите, така и на професионалистите в сектора.

Оля Тодорова
козметик с дългогодишен професионален опит
собственик на салон за красота
гр. Благоевград

В качеството си на практикуващ козметик с 10 годишен опит и собственик на салон за красота, изразявам подкрепа за необходимостта от актуализиране на Наредба № 15 от 1987 г., която е морално и практично остаряла и не отразява съвременното развитие на сектора.В същото време проектът в настоящия си вид поражда сериозни притеснения.На първо място, липсва ясно и недвусмислено разграничение между козметични и медицински процедури. Това създава риск широкоразпространени, немедицински и доказано безопасни козметични дейности като: – дълбоко почистване на лице,

– повърхностни и средно дълбоки пилинги,

– апаратни козметични процедури ултразвук, RF, микроток, LED терапии и др,да бъдат тълкувани като „инвазивни“ и необосновано ограничени.На следващо място, част от заложените изисквания водят до свръхрегулация, която би затруднила сериозно малките и средни козметични салони, работещи коректно и при високи хигиенни стандарти. Това крие риск от закриване на дейности и изместване на услуги в сивия сектор, което не е в обществен интерес.Считам за изключително важно в процеса на доработване на наредбата да бъдат активно включени практикуващи козметолози и представители на бранша,да се въведат ясни дефиниции и конкретни списъци на позволени козметични процедури.Да се предвиди реалистичен преходен период и ясни указания за прилагане, за да се избегнат различни тълкувания и административен натиск.Подкрепям идеята за по-високи хигиенни и безопасни стандарти, но вярвам, че регулацията следва да бъде балансирана, ясна и съобразена с реалната практика, за да защитава едновременно здравето на клиентите и труда на коректно работещите специалисти.

С уважение,

Елена Чобанова

Относно: Проект на Наредба за здравните изисквания към бръснарските, фризьорските и козметичните салони и ателиетата за татуировки и поставяне на обици

Настоящият проект на наредба създава сериозни притеснения относно неговата необходимост, пропорционалност и реална приложимост.

Първо, проектът въвежда прекомерно детайлни и рестриктивни изисквания, които значително увеличават финансовата и административната тежест за малките и средни обекти. Това поставя в риск икономическата устойчивост на хиляди салони, без да е представен доказуем анализ, че подобни мерки ще доведат до реално подобряване на здравната безопасност.

Второ, липсва ясно разграничение между дейности с висок здравен риск (татуиране, пиърсинг и др.) и стандартни козметични и фризьорски услуги. Прилагането на еднакви изисквания към всички дейности противоречи на принципа на пропорционалност и не отчита реалния риск за клиентите.

Трето, проектът дублира и разширява вече съществуващи регулации, без да отчита ефективността на действащите механизми за контрол. Вместо подобряване на контрола и обучението, се въвежда свръхрегулация, която насърчава формално спазване на правила, а не реално качество и безопасност.

В този си вид наредбата рискува да доведе до закриване на легално работещи обекти, повишаване на цените за крайния потребител и изместване на част от дейностите в сивия сектор, което би имало обратен ефект върху общественото здраве.

С оглед на горното считам, че проектът следва да бъде преработен, като се:

• въведе диференциран подход според степента на риск на дейностите;
• намали административната и финансовата тежест за малките обекти;
• акцентира върху контрол, обучение и добри практики, а не върху формална бюрокрация.

Настоящият проект в сегашния му вид не постига балансирано и устойчиво регулиране на сектора.

Той е добър по намерения (да регулира и да предпазва). Но в сегашния си формат е прекалено тежък, неадекватен, потенциално вреден за сектора, особено за малките и независими салони. Това може да доведе до изтласкване на качествени, персонализирани услуги, растеж на сивия сектор (самоправене у дома), и загуба на работни места. Не вярвам, че строгата наредба ще реши проблемите — ще ги премести другаде.

От друга страна проектът поражда и опасения за регулаторен дисбаланс, при който немедицинските професионални дейности се поставят под изисквания, съпоставими с медицински такива, без наличие на обективни данни за съответен здравен риск.

СТАНОВИЩЕ

Относно Проект на Наредба за здравните изисквания към бръснарските, фризьорските и козметичните салони и ателиетата за татуировки и поставяне на обици и други подобни изделия на различни части на тялото
(Проект за обществено обсъждане – 04.12.2025 – 05.01.2026 г.) 

Казвам се Йоана Вълчанова и съм козметик с 34 години професионален опит, от които над 20 години преподавателска дейност в областта на козметиката и професионалното обучение. Управител съм на център за красота от 1998 г. и директор на Център за професионално обучение от 2007 г. Член съм на Управителния съвет на Асоциацията на козметиците в България и на Секторния съвет за умения „Услуги за личността и дома“ към МОН.

Представям своето становище по Проекта на Наредбата, както и аргументирано становище от името на значителна част от практикуващите специалисти в сектора „Услуги за личността“.

1. Срок за обществено обсъждане и липса на структурирано участие на бранша

Срокът за обществено обсъждане на Проекта е изключително кратък и не осигурява реална възможност за задълбочен експертен диалог. При изготвянето не е осъществено целенасочено и структурирано участие на браншовите организации, представляващи реално работещите специалисти, което е необходимо при разработването на нормативен акт с пряко въздействие върху професионалната дейност в сектора. 

2. Глава шеста, чл. 20 – професионална компетентност

Формулировките в чл. 20 на Проекта създават възможност за неясно и непълно признаване на професионалните компетентности на специалистите, което може да доведе до различни тълкувания при контрол и приложението на Наредбата. Това е особено важно в контекста на актуализираните Държавни образователни стандарти и развитието на професионалното образование и обучение.

Предложените формулировки не отчитат изцяло ясно разписаните знания, умения и компетентности, които специалистите придобиват чрез систематично професионално обучение и сертифициране. Например за професията „Козметик“ съгласно действащата нормативна уредба специалистът е квалифициран да:

• анализира и определя моментното състояние на кожата и избира безопасна процедура;

• разпознава промени и при необходимост насочва клиента към лекар;

• преценява условия, при които не следва да се извършват определени услуги;

• разпознава симптоми на алергични реакции и предприема съответните превантивни мерки.

Тези компетентности доказват способността на обучените специалисти да вземат информирани, отговорни и безопасни решения в интерес както на клиентите, така и на обществения здравен ред. Формулировките в чл. 20 следва да бъдат прецизирани така, че да отразяват адекватно нивото на професионална компетентност на специалистите, регламентирано в Закона за професионалното образование и обучение и съответните държавни образователни стандарти.

3. Необходимост от разграничаване на общи и специфични изисквания

Считам за необходимо Наредбата ясно да разграничва:

• общи хигиенни и здравни изисквания, приложими за всички обекти по чл. 1;

• специфични условия за отделни видове услуги (фризьорство, маникюр-педикюр, козметика, татуировки и др.).

Липсата на подобно разграничение може да доведе до универсални изисквания, които не отчитат специфичните условия и рискове, свързани с отделните дейности. 

4. Чл. 6 – площи и помещения

Предвидените минимални параметри за площи и помещения повторят норматив от 1987 г. (Наредба № 15), който не отразява съвременната организация на работа в салоните за красота, където преобладават микропредприятия с един или няколко специалисти. 

Изискванията за обособяване на стая за отдих на персонала (минимум 5 м²) са непропорционални при обекти с един работещ, а дори при повече специалисти е неясна практическата необходимост при стандартен шестчасов работен ден. 

Би било целесъобразно да бъдат въведени минимални изисквания за площи по конкретни дейности, вместо универсални, които не съответстват на реалните условия на работа. 

5. Глава четвърта, чл. 14 – пране на текстилното бельо

Изискването текстилното бельо да се пере единствено в регистрирани обществени перални не отчита, че услугите се извършват и в малки населени места, където такива перални липсват. Това прави изпълнението на изискването трудно или невъзможно в много случаи. 

6. Глава пета, чл. 16, ал. 3 – дневник за козметични продукти

Въвеждането на задължение за водене на дневник със срокове на годност на козметичните продукти представлява административна тежест без пряка връзка с повишаване на качеството и безопасността на услугите, като подобна информация може да бъде проверена чрез електронни и други съвременни средства. 

7. Чл. 24 – опасни отпадъци

Подкрепям принципът на разписаните изисквания, но липсва анализ на реалната възможност за изпълнение, включително наличието на оператори по Закона за управление на отпадъците, които да обслужват салоните за красота в различни населени места. 

8. Преходен срок

Определеният едногодишен срок за привеждане на дейността в съответствие с новите изисквания за площи, помещения и оборудване не отчита икономическите реалности на малкия бизнес и се оценява от професионалистите в бранша като нереалистичен. 

Заключение

Настоящият Проект, макар и адекватен по стремежа си да модернизира здравните изисквания след повече от 35 години без промяна, не отчита в достатъчна степен реалните условия на работа и професионалните компетентности на специалистите. Заложените формулировки са неясни, в някои случаи неприложими, и без широко съгласуване с браншовите организации създават риск от непоследователно прилагане на нормативния акт.

Считам, че Проектът следва да бъде преработен и допълнен с участието на професионалната общност, така че да гарантира както здравните изисквания, така и устойчивостта и ефективността на услугите в сектора.

Считам, че професията „козметик“ е подценена като експертност и че липсва ясен диалог с практикуващите специалисти при изготвянето на наредбата.

Необходимо е проектът да се преразгледа и доработи с участието на хора от реалната практика.

    Като козметик с 27-годишен професионален стаж си позволявам да изразя своето мнение, което държа да отбележа, че се споделя от  от голяма част от колегите ми в бранша.

    Години наред очаквахме преработването и осъвременяването на този изключително важен за нашата дейност нормативен документ. Затова приѐхме с надежда информацията, че се подготвя проект за нова Наредба за здравните и хигиенните изисквания към салоните за красота. Разчитахме, че в нея ще бъдат отчетени както съвременните тенденции в развитието на услугите за красота, така и реалните нужди на професионалистите от ясни, добре обосновани и прецизно формулирани текстове – такива, които от една страна да осигуряват необходимия контрол, а от друга да не налагат необосновано рестриктивни изисквания и излишни финансови и административни тежести върху малкия бизнес.

    Още при първия прочит на Проекта разочарованието ми беше факт, а надеждата, че най-накрая някой е положил усилия да внесе реален ред и яснота в организацията и изпълнението на услугите в салоните за красота, угасна.

   По-долу излагам аргументите си по същество:

1. Липса на диалог с бранша.
   Не е потърсено мнението на реално работещите специалисти чрез браншовите организации, които представляват професионалистите в сектора. Не става въпрос за индивидуални мнения, а за структурирано експертно участие при изработването на нормативен акт с толкова сериозно отражение върху целия бранш.
2. Чл. 6 – площи и помещения.
   Посочените квадратури напълно повтарят параметрите от Наредба №15 от 1987 г. Днес обаче организацията на работа в салоните за красота е коренно различна. Масова практика са микропредприятията, в които работят малък брой специалисти, а често и едно лице. За разлика от 1987 г., когато услугите са се извършвали в големи битови комбинати с възможност за обособяване на множество помещения, днес подобни изисквания биха създали сериозни затруднения за малкия бизнес, а за някои – дори биха означавали фалит и прекратяване на дейността.
   Смятам, че е далеч по-адекватно да бъдат разписани конкретни критерии и минимални изисквания за площи по отделни дейности, а не общо за всички.
3. Глава трета – професионална квалификация.
   Начинът, по който са изписани професиите съгласно новоприетите Държавни образователни стандарти (ДОС) от 12.2025 г., поражда сериозно объркване относно статута на специалистите, завършили преди 01.01.2026 г. В сектора работят лица с майсторски свидетелства (фризьорството все още е по Закона за занаятите), с удостоверения по част от професията, както и с дипломи за „Медицинска козметика“. Така формулираният текст създава реална предпоставка за различни и субективни тълкувания от страна на проверяващите органи.
4. Глава четвърта, чл. 14 – пране на текстилното бельо.
   Изискването текстилното бельо задължително да се пере само в регистрирани обществени перални не отчита факта, че услугите от направление „Услуги за личността“ се извършват и в малки населени места, включително села, където такива перални на практика липсват. Това прави изпълнението на изискването изключително затруднено или дори невъзможно за част от колегите.
5. Глава пета, чл. 16, ал. 3 – водене на дневник за козметични продукти.
   Изискването за водене на дневник с информация за срока, до който козметичният продукт запазва първоначалните си функции, представлява поредна административна тежест, която не води до повишаване качеството на услугите или безопасността на клиентите. В 21 век подобна информация може да бъде проверена бързо и надеждно по множество съвременни начини, без да се въвежда допълнителна и напълно излишна бумащина.
6. Чл. 18 – изисквания към апаратите.
   Не е ясно какви точно документи се изискват и кой следва да извършва техническата поддръжка на апаратите, което отново отваря поле за различни тълкувания и несигурност за работещите в сектора.
7. Глава шеста, чл. 20 – подценяване на професионалната компетентност.
   За мен този текст е обиден спрямо компетентността на обучените и сертифицирани специалисти съгласно Закона за професионалното образование и обучение. Във всеки ДОС ясно са разписани знанията, уменията и компетентностите на завършилите.
   Примерно, съгласно Наредба №9 от 27.08.2018 г. за професията „Козметик“, специалистът:

• определя моментното състояние на кожата и избира безопасна процедура;
• разпознава промени и при необходимост насочва към лекар;
• преценява състояния, при които не трябва да се работи;
• разпознава симптоми на алергични реакции.

   Всичко това ясно показва, че специалистите по козметика, маникюр-педикюр и фризьорство имат компетентността да анализират, преценяват, избират подходящи продукти и процедури или да откажат услуга и да насочат клиента към лекар-специалист.

8. Чл. 24 – опасни отпадъци.
   Съгласна съм с принципа на разписания текст, но е редно да се зададе въпросът: колко са лицата с разрешение по Закона за управление на отпадъците, които реално обслужват салоните за красота в България? Колко от тях изобщо са склонни да работят с този сектор и при какви условия? Ако целта на Наредбата е да създаде работещи правила, а не неизпълними изисквания, тези въпроси не могат да бъдат пренебрегнати.
9. Преходен срок.
   Срокът от една година за промени в площи, помещения и оборудване е напълно нереалистичен.

  В заключение считам, че настоящият Проект не отговаря на съвременните тенденции в развитието на бюти услугите в България. Той не е съобразен нито с реалните нужди на потребителите, нито с практическите условия, в които работят специалистите. Вместо това се въвеждат множество неясни, неточни и трудно приложими изисквания, без дори да е допусната възможността този нормативен акт да бъде предварително обсъден и съгласуван с бранша.

Надявам се, че не ни възприемате като безотговорни и некомпетентни хора, които не разбират как трябва да бъде организирана и изпълнявана една разкрасителна процедура при спазване на здравните изисквания.

Вярвам, че ще се вслушате в коментарите на професионалистите и ще вземете решение за преработване на настоящия Проект.

С уважение,
Татяна Викторова
Козметик IV СПК, 27 години професионален стаж
Член на УС на Асоциацията на козметиците в България
Член на ССУ „Услуги за личността и дома“ към МОН
Член на Експертната комисия „Услуги за личността“ към НАПОО
Управител и собственик на студио за красота от 2006г

С оглед постигане на баланс между целите за защита на общественото здраве, качеството на предоставяните услуги и правото на труд и свободна стопанска инициатива, предлагаме конкретни редакции, подробно мотивирани в Приложение № 1 към настоящото писмо.

Надявам се предложените текстове и мотиви да бъдат взети предвид при окончателното изготвяне на наредбата.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ И МОТИВИ

по Проект на Наредба за здравните изисквания към бръснарските, фризьорските и козметичните салони и ателиетата за татуировки и поставяне на обици и други подобни изделия на различни части на тялото**

I. По Глава трета

„Изисквания за професионалната квалификация на лицата, предоставящи услуги в обектите по чл. 1“

1. Предложение за редакция на чл. 13, ал. 2

Предложение:

Чл. 13, ал. 2 да придобие следната редакция:

„(2) Всички видове услуги в обектите по чл. 1 се извършват само от лица със съответната професионална квалификация, придобита съгласно изискванията на Закона за професионалното образование и обучение и съответните наредби за придобиване на квалификация по професиите „Козметични услуги“, „Фризьорство“ и „Маникюр, педикюр и ноктопластика“, както и от лица, придобили квалификация като майстори и/или калфи по занаят „Фризьорство“ в съответствие с Глава ІV „Занаятчийско обучение“ от Закона за занаятите.“

Мотиви:

Занаятът „Фризьорство“ е регламентиран по смисъла на Закона за занаятите и Приложение 1 към него. Квалификация за калфа или майстор се придобива след дългогодишно обучение чрез работа (между 3 и 5 години), под ръководството на доказан, дългогодишен майстор-наставник, и завършва с полагане на изпит пред компетентна комисия, съставена от майстори занаятчии.

Волното или неволно пропускане на занаятчиите-фризьори в проекта на наредбата води до необосновано изключване на категория лица с призната от

държавата квалификация, което противоречи на принципите на равнопоставеност, правна сигурност и защита от дискриминация.

2. Предложение за създаване на нова алинея в чл. 13

Предложение:

В чл. 13 да се създаде нова алинея със следното съдържание:

„(…) Национална занаятчийска камара и Регионалните занаятчийски камари допълнително организират и провеждат обучения по занаят „Фризьорство“ за непрекъснато повишаване на квалификацията и уменията, опреснителни курсове за лица, придобили квалификация по реда на Закона за занаятите и/или професионална квалификация по Закона за професионалното образование и обучение. Обученията се провеждат от майстори фризьори с доказан професионален опит и се удостоверяват с удостоверение за занаятчийско обучение.“

Мотиви:

До настоящият момент допълнителните обучения в сектора се извършват основно т.нар. „академии“, представляващи частни търговски дружества, организиращи краткосрочни обучения срещу значително заплащане. Обученията обикновено завършват с издаване на сертификати и удостоверения без нормативно определена правна стойност и върху тях няма установен институционален контрол за съдържанието и качеството на обучението.

Национална занаятчийска камара е организация, създадена със закон, с функции по опазване и развитие на занаятите. Регламентирането на нейната роля в непрекъснатото обучение ще гарантира:

• легитимност на обучителния процес;
• единни стандарти за качество;
• защита на упражняващите занаята и професията „Фризьор“ от финансово натоварващи и нерегламентирани обучения.

II. Социално-икономически ефекти

Ако проектът бъде приет без предложените корекции, съществува реален риск от прекратяване на дейността на значителна част от малките фризьорски салони, особено в по-малките населени места. Това би засегнало занаятчии, които са основен източник на доход за своите домакинства, в условията на нарастващи разходи за електроенергия, вода, данъци и консумативи, както и техните клиенти, които ще трябва да ползват услугите на друго място, което ще наложи към разходите за тях да се добавят допълнително и разходи за транспорт, което значително ще оскъпи услугата.

Предложените промени са насочени към съразмерност, устойчивост на сектора и защита на поминъка на занаятчиите, без компромис със здравето и безопасността на клиентите.

Изискването за диплома по професията също е ключова стъпка напред. То ще постави ясна граница между квалифицираните специалисти и хората, които работят без нужните знания и умения. Такива „самоуки“ изпълнители не само застрашават здравето на клиентите, но и оронват престижа, за който истинските професионалисти се борят ежедневно.

Време е професията да бъде защитена, стандартизирана и уважавана. А това се постига чрез ясни правила, контрол и реални критерии за компетентност. Новата наредба е стъпка в правилната посока.

Бих желал да обърна внимание на :

Глава трета:

,,Изисквания за професионалната квалификация на лицата, предоставящи услуги в

обектите по чл. 1”:

(3) Татуировки се поставят от лица, преминали съответната форма на обучение.

Колкото и разумно да изглежда подобно изискване ,то може да бъде трудно приложимо и дори подвеждащо!

В следващите редове ще аргументирам това свое твърдение.

Казвам се Андон Скевов и татуирам от тридесет години ,като последните двадесет професионално.

 Въпросната трудова квалификация  доотваря вече отворена врата за злоупотреба.

Предлагат се курсове за татуиране, които подвеждат желаещите да се научат, и издадените документи подвеждат бъдещите клиенти и държавната администрация.

 Татуирането е комбинация от изкуство и определен набор от инструменти, които ,използвани неправилно ,биха могли да навредят.

Също така татуирането е сложен процес, който се усъвършенства с течение на времето.

Всеки ,който желае, може да посещава семинари или да получи насоки от татуисти с повече опит,било то технически или творчески.

Не е приемливо подобен сертификат или квалификация да определят  творческите умения на човека ,който предлага услугата ,и също така е силно неуместно същият сертификат да удостоява когото и да е било с такива умения.

Много по-важен въпрос е: кой ще има право да предлага удостоверение за подобна квалификация и на базата на какъв опит и умения?

Изхождайки от това ,че става въпрос за здравето и на предлагащия услугата, и на клиента:

Квалификация за боравене с остри предмети,опасни отпадъци, оказване на първа  долекарска помощ,дезинфекция и стерилизация биха били значително по-градивни.

Тук държавата разполага с квалифициран ресурс ,който може да бъде използван.

Унифицирана бланка с рисковете от всяка манипулация  би допринесла.

Също така е редно да се отчете и да се вземе под внимание еволюцията на предлаганата услуга.

Годините, когато в студиата имаше огромен инструментариум за многократна употреба , са в миналото.

Образно казано,татуирането се е превърнало в една технически еднократна  манипулация.

Която,да носи рискове!

Редно е новата наредба да отчете този напредък и да е адекватна за времето ,в което се приема ,както и да е далновидна за бъдещето.

Смятам ,че контролиращите органи могат да определят опасните практики и да прилагат заложените в закона мерки.

В заключение:

Личното ми мнение на база годините опит,работа в колектив с голям брой професионалисти,в различни държави и студия е:

Татуирането  е процес,който с правилните насоки ,може да бъде ускорен,но не е процес ,който може да бъде усвоен в рамките на ден ,два или месец.

И би било удачно,решения ,свързани с дадена професия ,да са поне съгласувани с хората ,които я практикуват.

С уважение,

Андон Скевов

1. Публичен регистър на обектите (нов член след чл. 4)

Чл. 4а. (1) Регионалните здравни инспекции поддържат публичен регистър на обектите по чл. 1 на своята територия.

(2) Регистърът по ал. 1 съдържа следната информация:

1. наименование на обекта и седалище на управление;
2. адрес на обекта;
3. булстат на търговеца;
4. видове предоставяни услуги по чл. 2;
5. брой работни места;
6. дата на подаване на уведомлението по чл. 4, ал. 2;
7. дата и резултат от последната извършена проверка;
8. наложени административни мерки и санкции, ако има такива.

(3) Регистърът по ал. 1 се публикува на интернет страницата на съответната регионална здравна инспекция и се актуализира в 7-дневен срок от настъпване на промяна в обстоятелствата по ал. 2.

(4) Националният център по обществено здраве и анализи поддържа обобщен национален регистър на базата на информацията от регионалните здравни инспекции, който се публикува на интернет страницата на центъра.

(5) При прекратяване на дейността собственикът на обекта уведомява писмено съответната регионална здравна инспекция в 7-дневен срок, като обектът се отписва от регистъра.

2. Здравни изисквания към персонала (нова глава след Глава трета)

Глава трета "а"
Здравни изисквания към лицата, предоставящи услуги в обектите по чл. 1

Чл. 13а. (1) Лицата, извършващи процедури по чл. 2, т. 13 и 14, преди започване на работа представят на работодателя здравен сертификат, издаден от личния лекар или лекар по трудова медицина, удостоверяващ, че:

1. са имунизирани срещу хепатит В с пълна ваксинална схема (три дози);
2. са проведени лабораторни изследвания за:
   • HBsAg (повърхностен антиген на хепатит В) – отрицателен резултат;
   • anti-HCV (антитела срещу хепатит С) – отрицателен резултат;
   • HIV – отрицателен резултат;
3. не са носители на Staphylococcus aureus в носоглътката (назофарингеален секрет).

(2) Здравният сертификат по ал. 1 се издава за срок до една година и се подновява ежегодно.

(3) Имунизацията срещу хепатит В се удостоверява с:

1. здравна книжка, извечения от НЗИС или друг документ, удостоверяващ проведена имунизация; или
2. количествено определяне на anti-HBs (антитела срещу повърхностния антиген на хепатит В) с титър ≥ 10 mIU/ml.

(4) При титър на anti-HBs под 10 mIU/ml се прилага бустерна доза от ваксината срещу хепатит В, като след 4 седмици се извършва повторно измерване на титъра.

Чл. 13б. (1) Лабораторните изследвания по чл. 13а, ал. 1, т. 2 и 3 се провеждат:

1. преди започване на работа;
2. ежегодно – за HBsAg, anti-HCV и HIV;
3. ежегодно – за Staphylococcus aureus при лица, извършващи процедури по чл. 2, т. 13 (поставяне на обици).

(2) При положителен резултат от изследване за Staphylococcus aureus лицето не се допуска до извършване на процедури по чл. 2, т. 13, докато не представи две последователни изследвания през 30 дни с отрицателен контролен резултат.

(3) При положителен резултат от изследванията по чл. 13а, ал. 1, т. 2, т. 1 и 2 (HBsAg, anti-HCV, HIV) лицето не се допуска до извършване на процедури по чл. 2, т. 13 и 14.

Чл. 13в. (1) Здравните сертификати и документите за имунизация по чл. 13а се съхраняват в обекта и се представят при проверка от органите на държавния здравен контрол.

(2) Работодателят води регистър на здравните сертификати на персонала, съдържащ:

1. име на лицето;
2. длъжност/вид извършвани процедури;
3. дата на издаване на здравния сертификат;
4. дата на валидност на здравния сертификат;
5. дати на проведени лабораторни изследвания и резултати;
6. ваксинален статус за хепатит В.

Чл. 13г. Разходите за изследванията и имунизацията по чл. 13а и 13б са за сметка на работодателя.

3. Допълнение към Преходни и заключителни разпоредби

§ 3а. Лицата, които към датата на влизане в сила на наредбата извършват процедури по чл. 2, т. 13 и 14, се привеждат в съответствие с изискванията на глава трета "а" в срок до 6 месеца от влизането й в сила.

д-р Костадинов, д. м.