Срок за коментари: 07.06.2024
Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол
Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт
Описание: описание пак и пак
]]>Становище от д-р Станимир Панайотов, специалист, Институт за литература - БАН
Това становище е написано от перспективата на учен, който има опит с първата фаза на Програмата. Критиките и препоръките ми по-надолу са съобразни с личния ми изключително негативен опит с програма „Млади учени и постдокторанти – 1“. Не мога да коментирам фаза 2, тъй като тогава работех в чужбина, а това беше така, защото във фаза 1 се сблъсках с редица поразителни случаи, които описвам по-долу преди да изложа своите препоръки на базата на този практически опит. Моля да се отбележи, че наблюденията и препоръките не се отнасят за цялата система от ДВУ и НО, но все пак произтичат от взаимодействие с такива – три на брой.
През 2020 г. се завърнах в България след придобита докторска степен в Централноевропейски университет, Будапеща и след едногодишен преподавателски опит. Бях ентусиазиран, че ще намеря своето място в българската академична общност чрез програмата в нейната фаза 1. През 2019/20 г. кандидатствах (или се опитах) на три места: ПУ, СУ, ИФС-БАН.
1) В първия случай (ПУ) комисията ретроактивно промени правилата за подбор така, че да намали точките ми, въпреки че имах най-висок бал. Първоначално според условията на конкурса беше позволено кандидатът сам да точкува своите публикации под печат, които ми осигуриха допълнително точки. Това се промени след въпросното заседание на комисията
2) Във втория случай (СУ) кандидатурата ми не беше одобрена, като комисията не предостави никакво становище и рецензия. Това би могло да е въпрос на автономия, но, нещо повече, СУ опорочи замисъла на програмата така, както е замислена от МО, като преформулира условията й: вместо грантовете да са едногодишни (и да могат да се преподписват договори след отчет всяка година, каквото беше правилото на програмата, което масово не се спазваше - вж. 3 по-долу), СУ раздроби грантовете на 6-месечни, за да може да отчете по-голям брой постдокторанти и публикации - като по този начин натовари с невъзможна задача избраните кандидати да публикуват 2 до 3 статии в Scopus/WoS.
3) В третия случай (ИФС-БАН) дори не успях да кандидатствам, защото на сайта на ИФС конкурс никога не беше обявен. След запитване от моя страна получих списък от нужни документи. Едно от условията в списъка беше, че всеки кандидат трябва да има предварително одобрен научен ръководител на проекта си от ИФС. Това на практика прави невъзможно кандидатстването: доколкото фокусът на Програмата беше интегриране на български учени, това условие прави невъзможно интеграцията им - завръщащ се учен обикновено няма контакти в ДВУ и НО. При все това се свързах с уважаван от мен кадър от ИФС с проектно предложение. Бях меко казано нахокан, че съм постъпил така, и ми беше заявено, че: а) тези позиции са само за вътрешни кадри (т.е. вече наети) на ИФС; че б) грантовете са разпределени за 3 години напред (което на практика нарушава разписаните от МО правила на програмата). След това инициирах среща със служители от дирекция "Образование и наука" в МО. На срещата ми беше казано, че за съжаление много ДВУ са опорочили програмата, и че МО не може да им повлияе, защото те имат "академична автономия". Подаденият от мен сигнал не доведе до никакви резултати, въпреки че институцията изрично нарушаваше правилата на програмата.
В резултат на този си опит кандидатствах за работа на международния пазар и си намерих работа в чужбина. В момента съм отново в България, и възнамерявам да се опитам отново да се интегрирам в българската академия чрез фаза 3. С изненада виждам, че както в Доклада на Mинистъра на образованието и науката Красимир Вълчев относно Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на национална програма „Млади учени и постдокторанти – 3“, така и в самия Проект има редица проблематични твърдения и намерения, с които на базата на своя опит категорично не мога да се съглася, доколкото тези твърдения и заявени цели не отразяват изрично вече съществуващи дълбоко структурни проблеми на Програмата.
Проблем 1: Привличане срещу задържане на учени
Предложение: Да се наблюдава изрично съотношението „привлечени/задържани“ (на постоянен трудов дооговор) учени. Също така, в края на проектите си учените да имат възможността за постоянен трудов договор на конкурсен принцип. - Коментар: В противен случай целта предотвратяване „изтичане на мозъци“ (т.6 от Проекта) не може да се постигне – а дори и привличането и задържането на учени, връщащи се от чужбина.
Проблем 2: Нарушаване правилата на Програмата от страна на ДВУ и НО
Предложение: В минималните изисквания изрично да се запише, че ДВУ и НО нямат право да се позовават на свои собствени решения и механизми, противоречащи на разписаните нормативни правила според Проекта от МО.
Проблем 3: Мониторинг, отчетност и десегрегация на данни
Въпрос 1: Ако целта е „устойчиво увеличаване на броя на младите хора, занимаващи се с научна дейност, и намаляване на „изтичането на мозъци“ след придобиване на образователната степен „магистър“ и образователната и научна степен „доктор““, както и „прилагането на устойчиви политики за подкрепа на кариерното развитие на изследователите“ (т.1 от Проекта), то как „увеличаването“ ще се превърне в „задържане“?
Въпрос 2: Цели ли се въобще връзка/корелация между увеличаване и задържане?
Въпрос 3: Защо няма предвидени мерки за степен/ниво на задържане (retention rate) във фаза 3? Цел 3 на Националната стратегия за развитието на научните изследвания в Република България 2017 – 2030 (НСРНИ), цитирана в Проекта, припомням, е: „привличане и задържане на талантливи млади хора за научноизследователска работа и въвеждане на подкрепящи мерки, които да направят България активен участник в Европейското научноизследователско пространство (ЕНП).“
Предложение: В част „11. Мониторинг“ изрично да се запише, че ДВУ и НО трябва да наблюдават и отчитат в своите доклади съотношението между: а) новоназначени (външни) / наети (вътрешни) учени; б) между задържани/увеличени количествено като обща бройка учени. – Коментар: Ако правилата на ДВУ и НО са „разработени и приети с решение на ръководните им органи“, нищо не пречи на организациите да НЕ наблюдават тези съотношения, в резултат на което те могат да осуетят целта на Програмата. В този смисъл данните трябва да са както изискуеми, така и десегрегирани по категории.
Проблем 4: Възпрепятстване на конкурсния принцип за сметка на наети/вътрешни кадри
Като показателен факт, демонстриращ колизията между назначени/задържани учени в дизайна и имплементацията на Проекта и Програмата досега, както и опорочаването на Програмата от самите ДВУ и НО, бих искал да посоча като пример Писмо 04-09.117/15.1225 на чл.-кор. Евелина Славчева, Председателка на БАН до г-н Красимир Вьлчев, Министьр на образованието и науката, и г-жа Кристина Николова, дирекция „Наука“, МО. В това писмо БАН протестират относно планираното съотношение новоназначени/външни спрямо назначени/вътрешни учени, предвидено в проекта като 80/20%. Очевидно съотношението демонстрира, че МО е отчело някакъв проблем с наемането на вътрешни кадри за сметка а външни, макар и това да не се споменава изрично в Проекта и Доклада. Писмото на Председателката отразява няколко проблема, като основният е, че очевидно самите учени в БАН и самата институция БАН се притесняват, че заради това съотношение няма да може да се продължи практиката до момента (в разрез с правилата на Програмата) да се разпределят парите по фаза 3 по досегашния начин - а именно, разпределяйки средствата предварително, елиминирайки конкурсния принцип (като например умишлено не се публикуват или популяризират конкурсите) и обезсмисляйки замисъла на програмата (да се спре изтичането на мозъци и т.н., т.6 от Проекта). В Писмото се подчертава интереса на БАН към „привличане и задържане“, като акцентът пада върху „задържане“. Под „задържане“ обаче БАН прикрива друг проблем: че тъй като Институтите нямат достатъчно бюджетиране за щатни бройки, вече назначените по фази 1 и 2 учени, те ще трябва реално да се борят (при правилно разписани и обявени конкурси) с други нови кандидати, които са от категорията „новоназначени/външни“ (80%). В този смисъл би било изключително притеснително, ако подобни писма и инициативи успеят в начинанието си, защото ще подкопаят смисъла и целта на Програмата.
Предложение: ДВУ и НО да нямат право да променят по никакъв начин чрез вътрешни правила и механизми предложеното според Проекта съотношение 80/20%. Съотношението да бъде предмет на мониторинг и отчетност във всеки 12-месечен цикъл.
Проблем 5: Невъзможни 6-месечни срокове за ПД проекти
Прав е Председателят на БАН да твърди, че срок от 6 месеца е неподходящ. Поразително е, че в частта ПД МО във фаза 3 на Програмата предлага сроковете да са 6-месечни: това означава или, че МО залага в програмата изключително високи и нереалистични очаквания към учените (публикуването в Scopus/WoS отнема между 12 и 24 месеца, а понякога – и повече време), или че се опитва (макар и по грешен начин) да коригира горепосочения проблем на опороченото конкурсно начало както чрез въвеждане на нова по-кратка срочност, така и чрез процентно съотношение 80/20%. Макар и кратък, със сигурност 12-меечен срок е далеч по-разумен, но ако досега тези срокове не бяха спазвани както в гореописания от мен случай, какво гарантира на МО, че 6-месечните срокове, дори и да останат по план, няма да бъдат осуетени на практика, при положение че няма осъществяван от МО контрол и мониторинг на съотношението привлечени/задържани учени, особено в корелация с конкурсния принцип и неговото спазване? Един възмоожен порочен ефект на тези къси срокове е голямо текучество на новоназначен научен персонал, който лесно ще се демотивира без конкретни мерки за задържане, особено в светлината на късия 6-месечен срок, в който се изискват абсолютно невъзможни постижения (1 до 3 статии в Scopus/WoS). На практика няма национални ПД програми, които да изискват такива научни резултати за 6 месеца.
Предложение: Минималният срок за П проект да е 12 месеца, а още по-добре – 18.
Надявам се горепосочените от мен проблеми и предложения да бъдат взети предвид при финализирането на Проекта.
С уважение,д-р С. Панайотов
]]>
До
Министерство на образованието и науката
Дирекция „Наука“
СТАНОВИЩЕ
ОТ: Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“
ОТНОСНО: Проект на Национална програма „Млади учени и постдокторанти - 3“
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,
Варненският свободен университет „Черноризец Храбър" изразява пълна подкрепа за продължаването на Националната програма „Млади учени и постдокторанти" (НП МУПД-3). Считаме програмата за ключов инструмент за развитие на човешкия капитал в българската наука и оценяваме усилията на Министерството за надграждане на резултатите от предходните етапи.
След детайлен анализ на проектодокумента, съобразен с действащото законодателство, националните стратегически документи и стандартите на Европейското изследователско пространство (ERA), представяме следните предложения за подобряване на законосъобразността, ефективността и синхронизацията с европейските практики.
Проектният документ ограничава допустимите бенефициенти единствено до държавни висши училища и публични научни организации. Това ограничение:
нарушава конституционните принципи за равнопоставеност и държавна подкрепа на науката и образованието;
противоречи на Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2017-2030 (НСРНИ);
ограничава ефективността на използване на националния научен потенциал;
възпрепятства интеграцията с европейските практики.
Аргументация:
1. Нарушаване на конституционния принцип за равнопоставеност и задължението за държавна подкрепа
Член 54, ал. 2 от Конституцията на Република България:
„Свободата на художественото, научното и техническото творчество се признава и гарантира от закона.“
Ограничаването на държавната подкрепа само до учени в държавни структури поставя икономическа бариера пред свободата на научното творчество на изследователите в частния сектор.
Член 6, ал. 2 от Конституцията на Република България:
„Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на … лично и обществено положение или имуществено състояние.“
Недопустимо е млади учени и постдокторанти да бъдат лишавани от достъп до национален ресурс единствено поради формата на собственост на тяхната институция, при положение че тя отговаря на същите държавни стандарти за качество.
Член 23 от Конституцията на Република България:
„Държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага.“
Държавата има задължение да подпомага науката като система, а не селективно според административния статут на организациите. Конституцията не прави разграничение между „държавна“ и „частна“ наука.
2. Нарушен принцип на „програмно-състезателно финансиране“ (НСРНИ)
Националната стратегия (стр. 22), приета от Народното събрание, изрично постановява преход към модел на финансиране, основан на качеството на научния продукт, а не на институционалния статут. Ограничаването на достъпа до програмата „по право“ (само за държавни структури), а не „по резултати“, връща системата към по-стари модели на финансиране, които НСРНИ цели да надмогне, и демотивира конкуренцията.
3. Противоречие с Оперативна цел 1 на НСРНИ
Цел 1 е дефинирана в НСРНИ като: „Създаване на устойчива и атрактивна среда за кариерно развитие на учените“. Изключването на акредитирани институции ограничава възможностите за реализация на младите учени в България само до държавния сектор. Това на практика насърчава „изтичането на мозъци“, тъй като ако млад учен намери реализация в частна научна организация, държавата го лишава от подкрепа.
4. Несъответствие с целта за интеграция с бизнеса
Стратегията извежда като критична слабост „слабата връзка наука-бизнес“. Частните висши училища и научни организации често са естествен мост между академията и икономиката, включително чрез партньорства с предприятия, иновационни центрове и стартиращи компании. Изключването им от НП МУПД-3 капсулира науката в бюджетната сфера и възпрепятства трансфера на знания и технологии към реалната икономика.
5. Разминаване с европейските принципи („Хоризонт Европа“)
В рамките на Европейското изследователско пространство финансирането се основава на научно качество, капацитет и въздействие, без да се прави разграничение между публични и частни организации. Поддържането на противоположен подход в национална програма затруднява интеграцията на българската научна система в европейските практики и намалява стимулите за изграждане на конкурентоспособни изследователски структури във всички институционални форми.
6. Неефективно използване на националния научен потенциал и инфраструктура
Частните висши училища и научни организации развиват нишови направления и поддържат модерна изследователска инфраструктура със собствени средства. Изключването им от обхвата на програмата води до непълно използване на наличния национален научен потенциал и ограничава въздействието на публичния ресурс върху екосистемата. В обществен интерес е тази инфраструктура да бъде включена в националния научен обмен, а не да бъде изолирана.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ 1: Да се разшири кръгът на бенефициентите на програмата, като в т. 7:
терминът „държавни висши училища“ се замени с родовия термин „висши училища“;
терминът „публични научни организации“ се замени с „научни организации по смисъла на Закона за насърчаване на научните изследвания и иновациите“.
Предложение за редакция на т. 7:
„Бенефициенти по програмата могат да бъдат всички висши училища и научни организации по смисъла на Закона за насърчаване на научните изследвания и иновациите, независимо от формата на собственост, които:
а) притежават институционална акредитация и програмна акредитация за образователна и научна степен „доктор“ от НАОА;
б) са вписани в Регистъра на научната дейност към НАЦИД;
в) отговарят на минималния праг за интензивност на научна продукция (брой публикации на учен общо за последните три завършени календарни години, за които е налична пълна информация преди годината на стартиране на програмата) над единица съгласно информация, получена от базите данни Web of Science и Scopus).“
Този текст гарантира достъп до финансиране единствено за организации, които реално развиват високо качествена наука (доказано чрез акредитация и публикации), без дискриминация по форма на собственост и с пълноценно използване на националния научен капацитет.
Основен критерий за допустимост и разпределение на средствата е интензивността на публикации в Web of Science и Scopus. Фокусът върху тези метрики е важен за STEM направленията, но поставя в неизгодно положение социалните, хуманитарните и правните науки, където спецификата на публикационната активност е различна.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ 2: Въвеждане на корекционни коефициенти за научна продукция
При изчисляване на интензивността на научната продукция и при класирането на кандидатите да се въведе корекционен коефициент по научни области, за да се отчетат структурните различия между природните и обществените науки - например коефициенти от порядъка на:
природни и технически науки: 1,0
медицина и биология: 1,1
социални и икономически науки: 1,3
хуманитарни и правни науки: 1,5
Това гарантира по-справедливо представяне на областите с по-ниска публикационна активност в Web of Science и Scopus, но с висок обществен принос.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ 3: Механизъм за индексация спрямо МРЗ
Бюджетът на програмата е фиксиран на 8 млн. евро. Възнагражденията обаче са плаващи - обвързани са с МРЗ (150% за млади учени, 250-300% за постдокторанти).
Тъй като се очаква МРЗ да расте през периода 2026-2029 г., разходите за един учен ще се увеличават и възниква реален риск от дефицит. При фиксиран общ бюджет в края на периода ще могат да бъдат назначени по-малко хора, което застрашава индикаторите за изпълнение (цел: 1800 учени общо).
Предлагаме да се включи клауза за индексация на общия бюджет или механизъм за редукция на индикаторите при драстично повишаване на МРЗ, за да не се окажат бенефициентите в невъзможност да изплащат възнаграждения в края на програмата.
Предложение за допълнение в т. 9:
„При изменение на МРЗ с повече от 15% в рамките на период от 12 последователни месеца, бенефициентите получават право да подадат искане за актуализация на броя на подпомаганите лица или за допълнително финансиране от централния бюджет, но не повече от 10% от първоначалния размер на гранта.“
ПРЕДЛОЖЕНИЕ 4: Увеличаване на непреките разходи
Администрирането на очаквания брой хора, отчети и конкурси изисква сериозен административен капацитет, който в момента е недофинансиран в българските висши училища и научни организации. Предложеният праг до 5% за непреки разходи е крайно недостатъчен за покриване на административната тежест (конкурси, отчетност, правно обслужване, вътрешен контрол и одит и др.).
Предлагаме този процент да бъде увеличен на 8%, което ще позволи по-професионален мениджмънт на програмата, без съществено да се намалява ресурсът за пряка подкрепа на младите учени и постдокторантите.
Настоящият модел на финансиране рискува да задълбочи дисбаланса център-периферия, което противоречи на целите за полицентрично развитие, заложени в НСРНИ (стр. 27), Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) 2021-2027 г. и Националната карта на висшето образование.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ 5: Да се предвидят допълнителни стимули за проектни предложения и екипи, които:
се реализират в научни центрове и висши училища, разположени в райони с по-ниски равнища на заетост и/или по-висока безработица от средните за страната, съгласно официалните данни на НСИ; и
тематично съответстват на приоритетните области на Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) за съответния район на планиране.
Конкретните стимули могат да бъдат под формата на:
допълнителни точки в оценяването на проектите;
приоритетно финансиране при равен брой точки;
или отделна целева квота от ресурса на програмата за такива предложения.
Подобен подход ще:
ограничи риска от прекомерна концентрация на подкрепата в икономически по-развитите райони;
подпомогне развитието на научния и иновационния потенциал в цялата страна, със специален фокус върху райони с по-ниска заетост и по-слабо развит научно-иновационен капацитет;
осигури по-добро съгласуване между националната научна политика, целите на ИСИС и политиката на сближаване на ЕС, чрез насочване на подкрепата към области със заявен потенциал за интелигентна специализация, но по-ограничени икономически възможности.
По този начин програмата ще допринесе не само за кадровото обновяване на академичната общност, но и за намаляване на регионалните различия в заетостта и за формиране на устойчиви научно-иновационни екосистеми в райони с по-ниско ниво на икономическо развитие. Така НП МУПД-3 ще подпомогне и изпълнението на целите за регионално сближаване и полицентрично развитие, заложени в националните стратегически документи.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ 6: Въвеждане на компонент „Индустриална постдокторантура“
С оглед прякото изпълнение на заявената в програмата цел за „подобряване на връзката наука-бизнес“, предлагаме в Модул „Постдокторанти“ да се създаде подмодул „Индустриална постдокторантура“ със следните параметри:
Постдокторантът изпълнява индивидуалния си изследователски план в споделена среда между акредитирано висше училище/научна организация и иновативно предприятие.
Минимално 30% и максимално 70% от работното време се изпълнява в предприятието (по договаряне).
Предприятието участва с минимум 25% съфинансиране на възнаграждението (може да бъде в натура - оборудване, материали, софтуер).
Правата върху интелектуалната собственост се уреждат с тристранно споразумение (МОН-ВУ/НО-предприятие) по модела на Marie Skłodowska-Curie Industrial Doctorates.
Предвиден бюджет на подмодула - до 20 % от общия бюджет на модула „Постдокторанти“.
Този подход е напълно съвместим с действията „Мария Склодовска-Кюри“ и с успешните национални схеми в Дания, Норвегия и Швеция и ще превърне НП МУПД-3 в реално работещ инструмент за трансфер на технологии към индустрията.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ 7: „Външни“ постдокторанти
Изискването за висок процент - минимум 80% - „външни“ постдокторанти е принципно правилно, но в някои специфични научни направления в България има само 1-2 акредитирани звена. Намирането на 80% външни постдокторанти с подходяща експертиза може да се окаже невъзможно.
Предлагаме текстът на т. 9.2 да се допълни, както следва:
„При липса на достатъчен брой подходящи външни кандидати след проведена открита процедура, бенефициентът може да насочи свободния ресурс към вътрешни кандидати, отговарящи на условията.“
ПРЕДЛОЖЕНИЕ 8: Мобилност за млади учени
За постдокторантите има отделен бюджет за мобилност (до 15%). За младите учени разходите за командировки са включени в общите 20% за научни задачи, от които трябва да се финансират и материали/оборудване. Това ограничава ранната международна интеграция, която е критична за кариерното развитие на младите учени.
Препоръка: Обособяване на 5% за мобилност на млади учени с покриване до 100% за конференции, осигуряване на минимум две международни пътувания за 9-месечен период и финансиране на краткосрочни визити (1-3 месеца) в чуждестранни научни институции.
Стратегията залага като основен приоритет обръщане на „изтичането на мозъци“, но в програмата липсват конкретни инструменти за това.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ 9: Пакет за завръщащи се млади учени и постдокторанти
Да се обособи специален стимул за млади учени и постдокторанти, които:
са придобили научната си степен в чужбина; или
са работили през последните 2 години извън България.
Възможен примерен пакет:
еднократна помощ за релокация: 3 000 евро за София и 2 500 евро за други градове;
месечна квартирна надбавка: 800 евро за София, 600 евро за други градове (вместо 500 евро).
България се конкурира за научни таланти с държави като Румъния, Полша и страните от Прибалтика, където вече се прилагат целенасочени мерки за привличане и задържане на млади учени. Подобни инструменти са минимален необходим стандарт, за да останем конкурентоспособни в тази среда.
С цел пълна съвместимост на НП МУПД-3 с рамковата програма „Хоризонт Европа“ и националните стратегически документи, предлагаме въвеждането на конкретни измерими индикатори за равнопоставеност и отворена наука.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ 10: Гарантиране на равнопоставеност на половете
В съответствие с изискванията на Европейската комисия за наличие на Планове за равнопоставеност на половете (Gender Equality Plans) и Националната стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете 2021-2030, предлагаме да се въведе целеви индикатор за равнопоставеност на половете на национално ниво:
„Бенефициентите се задължават да осигурят минимум 40% от подпомогнатите млади учени и постдокторанти да бъдат от по-слабо представения пол в съответното професионално направление (изчислявано към общия брой договори за всеки модул). При неизпълнение на този праг с повече от 10 процентни пункта без обосновано основание, бенефициентът губи правото на разходване на до 5 % от оставащия грант за съответния модул, които се преразпределят към други бенефициенти с по-висок дял на представителство.“
Алтернативно - по-мек вариант (препоръчителен вместо санкционен):
„При равен брой точки в класирането на кандидатите предимство получават предложения, в които делът на по-слабо представения пол в съответното професионално направление сред подкрепените лица е над 40 %. Допълнително 5 % от общия бюджет на програмата може да се резервира за кандидати, постигащи над 50 % по-слабо представения пол в съответното професионално направление.“
Това ще гарантира балансирано развитие на човешкия потенциал и ще предотврати полова сегрегация в науката, като същевременно ще синхронизира националната програма с критериите за допустимост по „Хоризонт Европа“.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ 11: Задължителен „Отворен достъп“ (Open Access)
В проекта на програмата липсва задължение за отворен достъп до публикациите и данните, генерирани с публични средства. Това ограничава общественото въздействие на програмата и я отдалечава от утвърдените европейски стандарти.
Република България е страна-членка на Европейското изследователско пространство и участник в „Хоризонт Европа“, където отвореният достъп е задължителен за всички публикации и силно препоръчителен за данните (FAIR принципа). Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2017-2030 (стр. 29) изрично поставя като цел „повишаване на видимостта и достъпността на българската наука“.
С цел повишаване на видимостта и цитируемостта на българската наука, предлагаме обвързване на финансирането с принципите на Отворената наука, като в раздел 8 или в нов раздел „Задължения на бенефициентите“ се добави текст:
„Минимум 80 % от рецензираните научни публикации, възникнали в резултат на подкрепа по настоящата програма, следва да бъдат публикувани в отворен достъп (Open Access) - чрез златен път (списания с отворен достъп) или зелен път (депозиране в Българския портал за отворена наука BPOS, или институционално хранилище за научна информация в срок до 6 месеца след публикуване). Разходите за публикуване в списания с отворен достъп и Q-ранг са допустим разход до 2 500 евро на публикация и се покриват от бюджета на бенефициента по програмата.“
Допълнително (по-силен вариант):
„Бенефициентите представят ежегодно справка за спазване на изискването за отворен достъп. При неизпълнение на прага от 80 % без уважителни причини, МОН си запазва правото да намали с до 3 % оставащия грант за съответния бенефициент.“
Това изискване ще повиши значително международната видимост на българската наука, ще улесни достъпа на бизнеса и гражданите до резултатите и ще доближи програмата до най-добрите европейски практики без допълнително финансово натоварване върху държавния бюджет.
Интегрирането на предложените мерки ще трансформира НП МУПД-3 в модерен европейски инструмент, гарантиращ качество, законност и висока добавена стойност.
Основни ползи:
Конституционална законосъобразност чрез осигуряване на равнопоставеност и държавна подкрепа на науката и образованието.
Повишена ефективност чрез максимално използване на националния научен потенциал.
Регионално участие и стимулиране на полицентричното развитие.
Икономическа интеграция чрез индустриалните постдокторантури.
Международна конкурентоспособност чрез привличане на таланти и отворен достъп.
Европейска синхронизация с принципите на „Хоризонт Европа"
Разширяването на обхвата към всички акредитирани висши училища и научни организации ще изпрати силен сигнал, че държавата подкрепя качествената наука, независимо от институционалната форма. Това не е въпрос на институционален интерес, а национална отговорност. Българската наука трябва да се обединява около качеството и резултатите, а не да се разделя по административни признаци. В случай че Министерството прецени, че запазването на сегашния ограничен обхват е по-целесъобразно, въпреки императивните норми на Конституцията, бихме били благодарни да ни бъдат предоставени мотивите за това решение.
Оставаме на разположение за допълнителни консултации и експертна подкрепа при финализиране на програмата.
С уважение,
проф. д.ик.н. Димитър Канев
Заместник-ректор по академичните дейности
Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“