Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

Уважаеми дами и господа,

Във връзка с публикувания за обществено обсъждане проект на Правилник за изменение и допълнение на Правилника за дейността на КЗЛД и на нейната администрация, представям следното становище и предложение за допълнение в раздела, уреждащ дейностите по обучение, а именно „Глава седма. Обучение в областта на защитата на личните данни (предишна глава пета – дв, бр. 38 от 2023г., в сила от 28.04.2023г.)“.

I. Предложение за изменение

Предлагам в частта на Правилника, която регламентира обученията, да бъде въведено изискване за провеждане на задължително встъпително обучение за всяко лице, определено като Длъжностно лице по защита на данните (ДЛЗД).

Обучението може да бъде:

• задължително и встъпително при определяне на ново лице за ДЛЗД;
• периодично – на всеки 3 години, с цел поддържане и актуализиране на знанията.

Предлагам текстът да бъде включен като нов чл. 84а:

„чл. 84а. (1) За всяко лице, определено като длъжностно лице по защита на данните и вписано в „Регистър на администраторите и обработващите лични данни, които са определили длъжностни лица по защита на данните“, се провежда задължително встъпително обучение, организирано от Комисията за защита на личните данни.  

(2) Вписаните в „Регистър на администраторите и обработващите лични данни, които са определили длъжностни лица по защита на данните“ Длъжностни лица по защита на данните подлежат на периодично обучение с цел поддържане на актуални знания относно нормативната уредба и добрите практики в областта на защитата на личните данни“ като това обучение се провежда на всеки три години.

(3) За обучението по ал. 1 и ал. 2 се събират такси.

II. Мотиви

1. Необходимост от гарантиране на минимално ниво на компетентност на ДЛЗД.
   Съгласно чл. 37, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2016/679 „Длъжностното лице по защита на данните се определя въз основа на неговите професионални качества, и по-специално въз основа на експертните му познания в областта на законодателството и практиките в областта на защитата на данните и способността му да изпълнява задачите, посочени в член 39“.  На практика, много Администратори определят Длъжностно лице по защита на данните без необходимата за същото подготовка, което води до несъответствия, грешки и неправилно тълкуване на регулациите в областта на защита на личните данни.
2. Липса на мотивация и увереност при необучени лица.
   Лица, назначени без предварително обучение, често нямат мотивация да развиват компетенции в областта на защитата на данните. Това понижава качеството на изпълнение на функциите им, а в някои случаи води до формално изпълнение на ролята.
3. Подобряване на съответствието на администраторите и обработващите
   Задължителното обучение ще намали риска от нарушения, ще подпомогне институциите и организациите в правилното прилагане на Регламент (ЕС) 2016/679  и ЗЗЛД и ще повиши нивото на защита на субектите на данните.
4. Уеднаквяване на практиките - В момента нивото на компетентност на ДЛЗД в различните администрации и частни организации варира значително. Въвеждането на официално задължение за обучение ще създаде еднаква минимална база от знания за всички новоназначени длъжностни лица по защита на данните.

5. Превенция на нарушенията на законодателството - Качественото и задължително встъпително обучение ще действа превантивно срещу нарушения на законодателството.

Предложеното допълнение ще допринесе за:

• по-високо ниво на експертиза на ДЛЗД в Р България;
• подобрено съответствие на администраторите на лични данни със законовите изисквания;
• намаляване на риска от нарушения и санкции;
• по-добра защита на правата и свободите на гражданите.

С оглед на гореизложеното, предлагам КЗЛД да включи изискването за задължително встъпително и периодично обучение в окончателния текст на Правилника.

Представям на вниманието Ви бележките и коментарите си по проекта на Правилник за изменение и допълнение на Правилника за дейността на КЗЛД и на нейната администрация:

По § 4: От предвидения проект на нова ал. 7 на чл. 8 не е ясно кой може да отправя мотивирано искане (председател, член, страна в административното производство или друго лице) за заседание от разстояние. Не е предвидено в какъв срок може да се прави такова искане и пред кого (председател или Комисия). Понятието „служебна необходимост“ не е с утвърдено правно значение и също поражда неяснота. Доколкото са предвидени като алтернативи „мотивираното искане“ не следва да е свързано със „служебна необходимост“, а с нещо друго. Понятието „виртуално участие“ не е легално, тъй като то може да се осъществи и чрез дигитален аватар или чатбот. Трябва да се уточни дали се касае само за видеоконферентна връзка с човешко участие или не. Също така не е ясно как тази проекторазпоредба ще се отнася към действащия чл. 12 от ПДКЗЛДНА, който урежда реда за неприсъствено вземане на решения. Като цяло проекторазпоредбата не отговаря на изискванията за формулиране на разпоредби на нормативен акт, установени в Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове.

По § 5: С проекторазпоредбата е предвидено да се отмени воденето на стенографски протокол на заседанията, без обаче да се въвеждат други изисквания за пълнота и форма на протоколирането. Такъв подход би накърнил принципите, при които администрацията осъществява своята дейност (чл. 2 от Закона за администрацията).

По § 6: Направената препратка е неточна. Предвидената в § 4, т. 1 нова ал. 7 на чл. 8 няма две изречения. Трябва да се препраща към ал. 8 (сегашна ал. 7).

По § 7: Заслужава да се отбележи, че с предложеното изменение на чл. 13, ал. 2 се цели обхващането и на проверките по сигнали за нарушения на ЗЗЛПСПОИН. Продължава обаче да бъде неясно по какви критерии КЗЛД ще мотивира решенията си за извършване на проверки без уведомяване на проверяваните лица. Ноторен факт е, че по-голямата част от извършваните от КЛЗД проверки са свързани с посещения в частни жилищни или нежилищни имоти. При липса на предварително уведомяване на техните собственици или ползватели се рискува проверките да не бъдат реализирани поради обективна невъзможност за осигуряване на достъп до тях. Това от своя страна би породило нецелесъобразни разходи на бюджетни средства за целите на командироване на проверяващите длъжностни лица от КЗЛД.

По § 8: Мотивите за обособяване на общата администрация в две дирекции са неубедителни. Заявява се декларативно, че е обусловено от функционалните специфики и различния предмет на дейност на звената. Твърди се, че обособяването ѝ в две дирекции е „стратегически оправдано тъй като подобрява управлението, увеличава ефективността и отчетността, позволява специализация и развитие на служителите, съответства на съвременните административни стандарти“. Съвременните административни стандарти обаче са свързани с оптимизиране на работни процеси, респ. на структурите и звената, които отговарят за тях. По никакъв начин не е съобразен численият състав на общата администрация на КЗЛД, който видно от приложението към настоящия ПДКЗЛДНА не е толкова многоброен (29 щатни бройки), че да налага такава необходимост. По силата на чл. 12, ал. 7 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията общата администрация се организира в една дирекция, когато определената обща численост на административната структура е до 50 щатни бройки.  Премахването на приложението към чл. 15, ал. 6, определящо числеността на персонала в организационната структура и административните звена на КЗЛД, създава предпоставки за непрекъснати структурни промени и дисциплинарен произвол. Зад представените „кухи“ мотиви по-скоро прозира стремеж за разкриване на допълнителни ръководни длъжности, което е в дисонанс с утвърдената държавна политика за оптимизиране, а не „раздуване“ на административните структури и звена.

По § 9: Отпадането на задължението на директорите на дирекции да изготвят отчети на тримесечие не съответства на принципа за отговорност и отчетност при работата на администрацията (чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за администрацията).

По § 11: В проекторазпоредбата на чл. 22а, т. 6 е оставен текст, който не отразява промените в Кодекса на труда. Вследствие на тях, считано от 1 юни 2025 г., работодателите вече не изпращат уведомления до НАП, а са длъжни да извършват вписвания в Единния електронен трудов запис на работника или служителя за сключването, изменението или прекратяването на трудов договор. Същият режим ще се прилага и за служебните правоотношения от 1 юни 2026 г.

В проекторазпоредбата на чл. 22а, т. 7 е предвидено, че дирекцията ще отговаря единствено за организирането на обученията в областта на защитата на личните данни, но не и за тези в областта на защита на сигнализиращите или публично оповестяващите информация за нарушения лица.

Предвиденото в чл. 22а, т. 27 функционално задължение за поддържане на интернет страницата на КЗЛД като основно и постоянно средство за осигуряване на обществената информираност не включва дейността на Комисията като Централен орган за външно подаване на сигнали по ЗЗЛПСПОИН.

По § 13: В мотивите липсва информация за необходимостта от премахване на задължението за поддържане на регистър на постъпилите жалби. Предложението е странно, тъй като основната част от работата на КЗЛД е свързана именно с разглеждането на жалби от субекти на данни. Поддържането на регистър на постъпилите жалби е в пряка връзка и с поддържането на „регистър с лични данни“ по чл. 4, т. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679, формиращ се от постъпващите и съхранявани от КЗЛД жалби.

По § 15: Отмяната на правилото, по силата на което с решение на Комисията се определя служител, който да отговаря за разглеждането на сигнали по вътрешния канал на КЗЛД води до правна несигурност при неговото определяне. Изискванията за независимост и липса на конфликт на интереси при осъществяване на неговите задължения могат да бъдат накърнени, в случай че се определя еднолично, а не чрез решение на колегиалния орган, който всъщност е задълженият субект по ЗЗЛПСПОИН.

По § 19 и 20: Липсват каквито и да е мотиви за отменянето на чл. 44 и чл. 45, които уреждат цели производства пред КЗЛД и касаят упражняването на права на субектите на данни, гарантирани с Глава осма от ЗЗЛД, респ. Директива (ЕС) 2016/680.

По § 21: В чл. 51, т. 1 се реферира към параграф 4, а не към параграф 1 на чл. 36 от Регламент (ЕС) 2016/679. Особен интерес будят мотивите, според които становищата на КЗЛД по чл. 36, пар. 4 от Регламент (ЕС) 2016/679 са „правопораждащи/правопреграждащи и по дефиниция се явяват индивидуални административни актове, подлежащи на съдебен контрол“. Визираната разпоредба предвижда задължение за държавите членки да извършват консултация с надзорния орган по време на изготвянето на предложения за законодателни мерки, които да бъдат приети от националните парламенти, или на регулаторни мерки, основани на такива законодателни мерки, които се отнасят до обработването. В тази хипотеза се очаква надзорният орган да бъде ангажиран с нормотворческия процес (на законово или подзаконово равнище), когато се изготвят проекти на нормативни актове, касаещи дейности по обработване на лични данни. Целта е да се осигури форма на предварителен контрол за съответствие на предложените мерки с нормативните изисквания за защита на личните данни. Актът на надзорния орган по чл. 36, пар. 4 е становище, което има консултативен (правно необвързващ) характер. Хипотезата на чл. 36, пар. 4 е специална по отношение на общото правило за извършване на предварителна консултация по параграф 1. Тя е специална и по отношение на хипотезата за предварителна консултация по чл. 36, пар. 5, където изрично се посочва, че надзорният орган се произнася с [раз]решение (вж. и чл. 61 от ПДКЗЛДНА). Противното разбиране, освен че е правно необосновано, би довело до фактическо блокиране (вето) на нормотвоческия процес от надзорния орган - правомощие, с което той не е овластен.

По § 22: Не е ясно какви са предложените изменения в чл. 72, доколкото при сравнение текстът на проекторазпоредбата се припокрива напълно с действащата.

По § 23: Чрез предложените в чл. 73, ал. 5 изменения се допълват изр. 1 и 2, които машинално преписват разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от ЗЗЛПСПОИН, при положение че тя е пряко приложима за служителите от звеното на КЗЛД за външно подаване на сигнали по силата на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛПСПОИН. Репликирането на законови разпоредби в нормативен акт от по-нисък ранг е юридически недопустимо, тъй като води до правна несигурност, а и няма никаква добавена стойност по отношение на регулацията на подзаконово равнище.

По § 25: В проектонормата на чл. 75, ал. 1 е предвидено, че служителят, отговарящ за разглеждането на сигнала ще извършва само някои от функциите по чл. 16 от ЗЗЛПСПОИН. Следва да се има предвид, че чл. 23, ал. 2 от ЗЗЛПСПОИН указва ясно и недвусмислено, че при приемането и работата със сигнали от звеното – канал за външно подаване на сигнали неговите служители прилагат разпоредбата на чл. 16 в цялост, а не избирателно.

Фактите и обстоятелствата по един сигнал се изясняват от съответния компетентен орган по чл. 20 от ЗЗЛПСПОИН, който има правомощия да извърши проверка по същество на изнесените твърдения, а не от служител на външния канал, както е предвидено в чл. 75, ал. 2 от проекта.

По § 27: Не е ясно какви са предложените изменения в чл. 77, доколкото при сравнение текстът на проекторазпоредбата се припокрива напълно с действащата.

По § 28: В предложената нова редакция на чл. 78 не са включени членовете на КЗЛД, които съгласно чл. 6, ал. 1, т. 14 от Закона за противодействие на корупцията също попадат в кръга на лицата, заемащи публични длъжности. Изпуснат е и главният секретар на КЗЛД, който също попада в кръга на лицата, заемащи публични длъжности.

По § 29: В текста на чл. 79 не е предвиден механизъм за уведомяване на председателя на КЗЛД, тогава когато самият директор на дирекция „Канал за външно подаване на сигнали“ не изпълнява в срок задълженията си по ЗЗЛПСПОИН и по този правилник.

По § 30: В правния мир не съществува орган с наименование – Изпълнителна агенция „Електронно управление“. От 2022 г. Държавна агенция „Електронно управление“ е закрита, а нейният правоприемник е Министерството на електронното управление. Може би вносителят е имал предвид Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“.

По § 32: Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 6 от ЗЗЛД на Комисията е възложена задача да организира, координира и провежда обучения в областта на защитата на личните данни. Комисията също така има правомощие да издава сертификат на лицата, преминали обучението (чл. 16, ал. 2 от ЗЗЛД). Видно от законовите изисквания законодателят е възложил провеждането на обучения на колегиалния орган, а не еднолично на нейния председател. Още повече, че съгласно чл. 83, ал. 2 от ПДКЗЛДНА обученията могат да се провеждат и от членове на Комисията. Поради тези аргументи следва да се запази настоящият текст на чл. 83, ал. 1, според който именно Комисията утвърждава структурата, съдържанието, методологията и продължителността на обучението в областта на защитата на личните данни.

По § 33: Без абсолютно никакви мотиви се предвижда да отпадне безплатното предоставяне на копия от документи по преписка, поискани от страните. Мярката е в ущърб на страните в административното производство и води до накърняване на принципа за достъпност, публичност и прозрачност по чл. 12 от АПК. Това е сериозно отклоняване от стандарта за добро административно обслужване.

По § 36: Предвиденото премахване на приемното време на Комисията би било флагрантно нарушение на изричното изискване на Закона за администрацията и Наредбата за административното обслужване за осигуряване и обявяване на приемното време за граждани и организации.

По § 38: Важи написаното за § 8.

§ 2. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 2:

„(2) Комисията приема организационната структура, щата и вътрешните правила за работната заплата.“

Предлагам да се премахне „щата“ от текста. На негово място да е числеността на администрацията или длъжностите в администрацията.

Съгласно Закона за администрацията няма „щат“, а длъжности в администрацията в глава трета.

Съгласно Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията няма „щат“,  там са посочени длъжностите в администрацията.

§ 3. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:

1.      Точка 8 се изменя така:

„8. утвърждава длъжностно, щатно и поименно разписание на комисията;“

Съгласно Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията няма „щатно разписание. Съгласно чл. 11 от  Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията се изготвя длъжностно разписание и поименно разписание. Реално длъжностно разписание и щатно е едно и също нещо.

Така, че предлагам „щатно“ да отпадне от текста.

§ 11. Създава нов чл. 22а:

„Чл. 22а. Дирекция „Административно-правно  и информационно обслужване“

2.      изготвя и актуализира длъжностното и щатното и поименно разписание на комисията и нейната администрация;

Тук също да отпадне „щатно“ от текста.

6.      изготвя и изпраща в законоустановения срок уведомленията до териториалното поделение на НАП за възникването, изменението и прекратяването на трудовите правоотношения със служители на комисията;

            Съгласно изменението на Закона за държавния служител и Кодекса на труда, считано от 01.06.2025 г. не се подават уведомление до НАП за възникването, изменението и прекратяването на трудовите правоотношения със служители на комисията.

Текста да придобие следната редакция:

Вписва данните в регистъра на заетостта за сключването или изменението на трудовия договор и за неговото прекратяване.

§ 30. В чл. 79и, ал. 2 думите „Държавна агенция „Електронно управление“ се заменят с „Изпълнителна агенция „Електронно управление“.

Тук сигурно сте имали предвид  Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“.

 https://iaieu.egov.bg/wps/portal/agency-iaieu/home