Срок за коментари: 07.06.2024
Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол
Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт
Описание: описание пак и пак
]]>
СТАНОВИЩЕ
на Ръководството на БАН
Относно: Предложението за създаване на Институт за повишаване на научноизследователския капацитет в областта на ядрената енергетика и ядрената сигурност в Университета за национално и световно стопанство (УНСС).
Ръководството на Българската академия на науките се солидаризира с изказаното от научната общност на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН, с което изразяват категорично отрицателното си отношение по предложението за създаване на Институт за повишаване на научноизследователския капацитет в областта на ядрената енергетика и ядрената сигурност към Университета за национално и световно стопанство (УНСС).
Споменатите в официалните документи (Становище на МС, Доклад от министъра на образованието, Проект на Постановление, Частична предварителна оценка на въздействието) мотиви отразяват необходимостта от развитие на кадри в ядрения сектор, но нашият широкоспектърен анализ показва сериозни и непреодолими академични, стратегически и ресурсни несъответствия, които правят предложеното създаване на Институт потенциално опасно за националния интерес и дългосрочното развитие на ядрения сектор в България.
Страната ни разполага с ограничен, но утвърден експертен потенциал в областта на ядрената енергетика, концентриран в специализирани институции като Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН (ИЯИЯЕ-БАН), Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Техническия университет-София. Създаването на паралелна за тези доказани центрове за компетентност структура в УНСС би довело до неефективно разпиляване на националния ресурс и допълнителна фрагментация.
Присъединяваме се към мнението, че най-сериозното последствие от създаването на подобен Институт на произволно място без адекватна академична основа е потенциалната заплаха за националната сигурност и ядрената безопасност.
Предложението за учредяване към УНСС на Институт за повишаване на научноизследователския капацитет в областта на ядрената енергетика и ядрената сигурност се базира на съзнателно изкривяване и смесване на ключови понятия; признава липсата на собствен експертен капацитет и игнорира съществуващите национални центрове на компетентност, които вече притежават необходимата традиция, кадри, научен авторитет и инфраструктура.
Призоваваме допълнителни ресурси и политическа подкрепа да се насочват към утвърдените звена в областта на ядрената енергетика, а те са: Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН, Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Техническия университет – София, вместо да се създава още една административна структура, която ще предлага повърхностно обучение и псевдокомпетентност.
Във връзка с гореизложеното единственото отговорно и ангажирано с националната сигурност решение е да се отхвърли това предложение.
С уважение,
чл.-кор. Евелина Славчева,
Председател на БАН
]]>5. Неустойчив модел на финансиране и липса на материално-техническа база
Твърдението в оценката на въздействието, че „не са необходими допълнителни финансови средства“ от държавния бюджет и че институтът ще се самофинансира, е изключително оптимистично, несъстоятелно и рисковано.
* Неустойчивост на проектното финансиране: Научните изследвания във високотехнологична и капиталоемка област като ядрената енергетика изискват стабилно и дългосрочно базово финансиране за поддържане на квалифициран академичен състав и изследователска инфраструктура. Пълната зависимост от проектно финансиране и консултантска дейност ще направи института нестабилен и ще го тласка към комерсиални, а не към дълбоки научни цели.
* Липса на собствена инфраструктура: УНСС няма и не планира да изгражда необходимата експериментална и научна база. Практическото обучение и изследователската дейност ще зависят изцяло от партньорства с други институции, което ограничава автономността и потенциала за научни изследвания.
Заключение
Предложението за създаване на „Институт за повишаване на научноизследователския капацитет в областта на ядрената енергетика и ядрената сигурност“ в УНСС е академично необосновано, стратегически неефективно и рисково за националната сигурност и енергийната независимост на България. То се базира на съзнателно размиване и смесване на ключови понятия, признава липсата на собствен експертен капацитет и игнорира съществуващите национални центрове на компетентност, които вече притежават необходимата история, кадри, научна репутация и инфраструктура.
Вместо да се създава още една административна структура, която рискува да предлага повърхностно обучение и имитация на компетентност, единственото отговорно и държавническо решение е да се отхвърли това предложение.
Насочването на ресурси и политическа подкрепа към утвърдените научни и инженерни центрове в България – като Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН, Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Техническия университет – София – е пътят към изграждане на истински, устойчив и световно признат капацитет в ядрената енергетика, който да гарантира както енергийната независимост, така и националната сигурност и безопасност на страната.
]]>Доказани центрове на компетентност:
* Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН (ИЯИЯЕ-БАН): Водещ национален научен център с десетилетен опит, изследователски реактор и световно признати учени в областта на ядрената физика и ядрените реактори и технологии и ядрената безопасност, с експертиза в обучението на кадри и акредитирани докторски програми.
* Софийски университет „Св. Климент Охридски“: Физическият факултет с катедра „Атомна физика“ и магистърска програма „Ядрена техника и ядрена енергетика“ е традиционният източник на висококвалифицирани инженер-физици за АЕЦ „Козлодуй“ и Агенцията за ядрено регулиране.
* Технически университет – София: Подготвя инженери за ядрената енергетика, които са гръбнака на настоящия персонал и ръководство на АЕЦ Козлодуй и които осигуряват безопасната експлоатация, поддръжка и модернизация на централата.
Риск от фрагментация и конкуренция за ресурси: Вместо да се инвестира в укрепването, модернизирането и разширяването на капацитета на тези доказани центрове, предложението е за създаване на нова административна структура. Това неминуемо води до фрагментация на експертизата, конкуренция за оскъдното финансиране и човешки ресурс, и в крайна сметка – до разпиляване на съществуващия ограничен потенциал и намаляване на неговата конкурентоспособност.
4. Потенциални рискове за националната сигурност и ядрената безопасност
Най-сериозното последствие от създаването на подобен институт на неподходящо място без адекватна академична основа е потенциалната заплаха за националната сигурност и ядрената безопасност.
* Риск от „камуфлаж“ на експертиза: Програмата рискува да произвежда „експерти“ с дипломи, но без дълбочината на знанията, необходими за адекватно разбиране и управление на ядрените рискове. Тази фалшива компетентност може да подведе държавните институции и регулаторните органи.
* Неадекватни решения в критични ситуации: Историята на ядрената енергетика, особено трагедиите в Чернобил и Фукушима, ни учи, че най-тежките инциденти са резултат от вземане на решения от мениджъри без достатъчно задълбочено техническо разбиране. Кадри, обучени предимно в икономически и административни аспекти, рискуват да вземат погрешни решения като подценят техническите рискове и допуснат компромиси в ядрената безопасност. В критична ситуация, когато трябва да се вземат бързи и правилни решения за избягване на инциденти и аварии, те биха били неадекватни.
* Потенциално компрометиране на регулаторния капацитет: Производството на управленски кадри без необходимата фундаментална инженерно-техническа и ядрено-физична експертиза може да доведе до заемането от тях на ключови позиции в Агенцията за ядрено регулиране или други стратегически институции. Това е предпоставка за занижен контрол и решения, продиктувани от политически или икономически интереси, а не от стриктни научни и инженерни съображения за безопасност.
]]>2. Концептуална дивергенция: Разграничението между „Ядрена сигурност“ и „Ядрена безопасност“
Името на предложения институт – „Институт за повишаване на научноизследователския капацитет в областта на ядрената енергетика и ядрената сигурност“ – е съзнателно подвеждащо и цели размиване и смесване на ключови понятия, което е недопустимо във високотехнологична и критична област като ядрената енергетика.
* Ядрена сигурност (Nuclear Security): Тази дисциплина се фокусира върху предотвратяването на злонамерени действия – кражба на ядрени материали, саботаж, тероризъм. Тя обхваща физическа защита, киберсигурност, регулации, международни договори и политики. Това е област, в която УНСС (с фокус върху икономика, право и международни отношения) би могъл да има някакви приноси.
* Ядрена безопасност (Nuclear Safety): В битовия смисъл „сигурност“ и „безопасност“ са синоними. За разлика от „ядрената сигурност“, обаче, „ядрената безопасност“ е изцяло инженерно-техническа дисциплина. Тя е насочена към предотвратяване на инциденти и аварии чрез правилно проектиране, експлоатация и поддръжка на ядрени съоръжения, както и защита от радиация. За да се развива капацитет в „ядрена енергетика“, което е претенцията на предлагания институт, е абсолютно задължително да има фундаментална експертиза в ядрената безопасност, каквато УНСС обективно в никаква степен не притежава.
* Риск от повърхностно образование: Предлагайки институт, който претендира да обхваща „ядрена енергетика“ без собствен капацитет в тази област, УНСС рискува да създаде кадри с административни и управленски познания, но без жизнено необходимото дълбоко разбиране на сложните физични и инженерни процеси, които са в основата на безопасната работа на ядрените съоръжения.
3. Дублиране на съществуващ национален капацитет и неефективно разходване на ресурси
С Решение на Министерския съвет от 15.06.2022 е приета Национална стратегия за развитие на човешките ресурси в ядрената сфера 2022-2032 г.. Целта на стратегията е да бъде изградена устойчива система за подготовка, усъвършенстване и развитие на специалистите, необходими за ефективната работа на ядрения сектор, и да се преодолее несъответствието между потребностите и наличието на кадри.
„Професионални направления „4.1 Физически науки“ и „5.4 Енергетика“, където са повечето ядрени специалности, съгласно Национална карта на висшето образование в Република България, приета с РМС №538/22.07.2021 год. “Националната карта на висшето образование”, попадат в група 2, която е за професионални направления и специалности от регулираните професии, които са с висока степен на реализация на завършилите и ниска степен на търсене на висше образование от кандидат-студентите.“
„Съгласно приетата Национална карта на висшето образование в Република България, броят на дипломираните български граждани в периода 2016 – 2020 г. в образователно-квалификационна степен (ОКС) „Бакалавър“ от професионално направление „5.4 Енергетика“, спрямо броят на приетите студенти – български граждани в същата ОКС в периода 2012 – 2016 г. е 55%. За ОКС „Професионален бакалавър“ в „5.4 Енергетика“ съотношението дипломирани (2016 – 2020 г.) към приети (2013 – 2017 г.) е 89%, за ОКС „Магистър“ дипломирани (2016 – 2020 г.) към приети (2011 – 2015 г.) е 89%. Относно професионално направление „4.1 Физически науки“, данните съотнесени за същите периоди са: за ОКС „Бакалавър – 49% и за ОКС „Магистър – 75%.“
„Отделеният капацитет за професионалните направления от Националната агенция за оценка и акредитация се запълва на по-малко от 50%. Определеният капацитет значително надвишава реалното търсене и без проблем може да удовлетвори многократно по-голям интерес.“
Следователно, липсата на студенти в ядрените специалности, не е свързана с ограничения в броя или капацитета на съществуващите образователни и изследователски центрове.
България разполага с ограничен, но утвърден експертен потенциал в областта на ядрената енергетика, концентриран в специализирани институции. Създаването на паралелна структура в УНСС би довело до неефективно разпиляване на националния ресурс и допълнителна фрагментация.
]]>Уважаеми представители на академичните среди, държавните институции и заинтересовани страни,
С настоящото становище, ръководството и научната общност на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към Българската академия на науките (ИЯИЯЕ-БАН) изразяват своето категорично отрицателно отношение по предложението за създаване на „Институт за повишаване на научноизследователския капацитет в областта на ядрената енергетика и ядрената сигурност“ в структурата на Университета за национално и световно стопанство (УНСС).
Въпреки, че изложените в официалните документи мотиви (Становище на МС, Доклад от министъра на образованието, Проект на Постановление, Частична предварителна оценка на въздействието) отразяват правилно необходимостта от развитие на кадри в ядрения сектор, нашият всеобхватен анализ разкрива сериозни и непреодолими академични, стратегически и ресурсни несъответствия, които правят предложеното начинание не само неефективно, но и потенциално опасно за националния интерес и дългосрочното развитие на ядрения сектор в България.
1. Фундаментално несъответствие с академичния профил на УНСС и липса на вътрешна експертиза
Основният и най-съществен аргумент срещу предложението се корени в изцяло различния академичен профил на УНСС спрямо изискванията на ядрената енергетика.
* УНСС е утвърден като водещ университет в областта на икономическите и социалните науки, със специализация в администрацията, управлението, правото, финансите и международните отношения. За разлика от това, ядрената енергетика е мултидисциплинарна област, която изисква дълбоки познания по ядрена физика, реакторна физика, ядрено инженерство, материалознание, термодинамика, радиационна защита и други точни и инженерни науки. В структурата на УНСС изцяло липсват факултети, катедри и специализиран хабилитиран състав, който да има експертиза в тези фундаментални дисциплини.
* Зависимост от външни ресурси: Самата „Частична предварителна оценка на въздействието“ признава, че съществуващата магистърска програма по „Ядрена сигурност“ разчита на „висококвалифицирани преподаватели от над 10 университета и институции от България и чужбина“. Това е категорично доказателство, че УНСС не разполага със собствен вътрешен капацитет за преподаване дори в по-тясната област на ядрената сигурност. Създаването на цял научноизследователски институт на тази база би го превърнало в административна структура за координация на външни експерти, а не в център за генериране на оригинално научно знание и развитие на собствена академична школа. Липсата на собствено академично ядро прави института виртуална куха структура без реален научен потенциал.
]]>Браво, браво, браво,
но защо в един проект за постановление само два института, може три, четири или повече. Защо не и институт за космически изследвания с първи български космонавт (бойконавт) и напарник македонско девойче. Сега по-сериозно:
По точка първа напълно подкрепям идеята за откриване на Институт за изкуствен интелект в икономиката в структурата на Университета за национално и световно стопанство, гр. София с аргументацията, че те нямат собствен, присъщ такъв.
По точка втора не подкрепям идеята за откриване на Институт за повишаване на научноизследователския капацитет в областта на ядрената енергетика и ядрената сигурност в структурата на Университета за национално и световно стопанство, гр. София с аргументацията, че те нямат компетентност по тези въпроси. Това не е тройно американско счетоводство: взимам, давам и за мен остава. Непременно трябва да се включи и споделеното от проф. Севдалина Димитрова мнение, което цитирам
„…трябва да се акцентира още в началото, това да е тезата ни, която обосноваваме в становището, че съществува Национална стратегия за развитие на човешкия потенциал в ядрената сфера 2022-2032, приета от Министерския съвет и Тригодишен план за нейното изпълнение и в тези документи не се предлага създаване на такъв институт в УНСС. В стратегията са предвидени други мерки за преодоляване на проблемите с кадровия потенциал в ядрената сфера“
Впрочем, тригодишният план е изтекъл, а нищо не е направено. Вероятно, това е причината колегите от УНСС да се активизират. Завършвам с още едно БРАВО!
Проф. д-р дфзн инж. физик
Венцислав Русанов Янков
Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика
Българска академия на науките
]]>
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Българската асоциация на електротехниката и електрониката - БАСЕЛ изразява пълна и безусловна подкрепа за проекта за създаване на Институт за повишаване на научноизследователския капацитет в областта на ядрената енергетика и ядрената сигурност в структурата на УНСС.
Считаме, че този проект е от национално и регионално значение, тъй като съчетава академична и научна среда с реалните нужди на енергийния и индустриалния сектор. Реализацията му ще донесе дългосрочни ползи в няколко основни направления:
1. Енергийна сигурност и устойчиво развитие
2. Подкрепа за българския бизнес и индустрия
3. Научен и технологичен прогрес
4. Международно сътрудничество и престиж
5. Дългосрочна полза за обществото
БАСЕЛ вярва, че Институтът за повишаване на научноизследователския капацитет в областта на ядрената енергетика и ядрената сигурност в структурата на УНСС ще се превърне в ключов фактор за устойчивото развитие на българската енергетика, за технологичното обновление на икономиката и за утвърждаването на България като регионален лидер в областта на ядрената безопасност.
Нашата асоциация заявява готовност да подкрепи активно както процеса на изграждане, така и бъдещата дейност на института чрез експертиза, партньорства и участие в съвместни инициативи.
С уважение,
Д-Р ИНЖ. ДИМИТЪР БЕЛЕЛИЕВ
Председател на УС на БАСЕЛ
]]>