Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН"                                                   Конституцията на Република България

 В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН"                                                                                             3.   Противоречие с международни и национални правни актове Предложената промяна противоречи на:

ОСНОВЕН ТЕКСТ: В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН"                     Относно: Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение

Предлагам следното допълнение към предложение проект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО):

„В чл. 3, ал. 2 се създава т. 12:

  „Сътрудничество между всички заинтересовани страни в сферата на образованието, включително чрез сдружаване и партниране в мрежи за усъвършенстване на предучилищното и училищно образованието.

МОТИВИ:

Създаването и функционирането на мрежи в сферата на училищното образованието е стратегически приоритет на повечето европейски държави, а ползите от функционирането на такива мрежи и насърчаването на тяхното създаване с участието на училищата и другите заинтересовани страни се доказват както от научните изследвания, така и от примерите на добрите практики. Добър пример в това отношение са страни като Северна Ирландия и Португалия, в които училищата си сътрудничат в мрежи през последните 10-15 години, обединени от постигането на обща цел – подобряването на различни аспекти на училищното образование, като си партнират не само помежду си, но и с други заинтересовани страни, постигайки положителни резултати и общо ноу-хау. Сътрудничеството в мрежа е регламентирано и подкрепено чрез  националното законодателство в сферата на образованието в двете страни.

Предлагам следното допълнение към предложения проект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО):

„В чл. 252 се създава алинея 6:

                  „(6) По инициатива на РУО контролната дейност и методическата подкрепа може да се реализират и в група институции  - междуинституционални мрежи за обмен на опит, добри педагогически практики, създаване на интелектуални продукти, свързани с  напредъка на децата и учениците и подобряване на образователните резултати на учениците.“

          МОТИВИ:

Предложението е в подкрепа на политиките, които Министерството на образованието и науката прилага за постигане на целите, заложени в Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021-2030), включително Цел 9.2. „Сътрудничество между институциите и свързване в мрежи“  от Приоритетна област 9 „Ефикасно управление и участие в мрежи“.

Целите на предложената нормативна промяна се отнасят до следното:

• Поставяне на акцент в контролната дейност и в методическата подкрепа, осъществявани от РУО, върху ефективността на политиките, прилагани от институциите в системата на предучилищното и училищното образование, с приоритет към резултатите и напредъка на децата и учениците.
• Постигане на синхрон в разпоредбите на нормативните актове, по-конкретно между ЗПУО и ПУФРУО. В чл. 9, ал. 5 от ПУФРУО е регламентирано: „по инициатива на РУО контролната дейност и методическата подкрепа може да се реализират и в група институции (междуинституционални мрежи)“.

Съществуващите към момента регламенти в ЗПУО относно функциите на Регионалните управления на образованието не осигуряват в пълна степен условия за осъществяването на посочените цели.

Предложеното допълнение в ЗПУО ще подпомогне дейността на РУО за постигане на стратегическите цели, както и да бъде съобразена в по-висока степен с обществените очаквания – повишаване ефективността на училищните политики, свързани с резултатите от обучението, възпитанието и социализацията, и с напредъка на децата и учениците.

СВ чл. 252 се създава нова ал. 7:

(7) Министърът на образованието и науката след провеждане на конкурс сключва за срок 5 години договори за управление с началниците на регионалните инспекции по образование.

Създава се нова ал. 8:

(8) За началник на РУО се избира лице:

1. с висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър";

2. с трудов и/или служебен стаж като педагог, не по-малък от 7 години, придобит след завършване на висшето образование по т. 1;

3. което не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер.

Предлагаме промяна в чл. 252 на ЗПУО, изразяваща се в следното:

1. В чл. 252 се добаея нова ал. 6

(6) Районът на дейност на всяка от регионалните управления на образованието обхваща цялата територия на една област по смисъла на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН"                                3.   Противоречие с международни и национални правни актове Предложената промяна противоречи на:Конвенцията за правата на детето:

Член 5 Държавите - страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция.

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН"                     Относно: Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение

Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование

Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" 3. Противоречие с международни и национални правни актове Предложената промяна противоречи на:

Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование Роля на родителя и взаимоотношения с екипа за подкрепа

Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Конституцията на Република България. Настояваме правото на избор на форма на обучение за деца със специални образователни потребности да остане изцяло в ръцете на родителите и/или настойниците им, като те имат подкрепата на компетентни специалисти, но не и ограничение или отнемане на това право.

Тази позиция е израз на уважение към семейството като основна единица на обществото и гаранция за осигуряване на оптимални условия за развитие на всяко дете със специални нужди.

Обосновка:

1. Родителят е правният представител и носи отговорност за детето - Правото и задължението за вземане на решения, свързани с развитието, възпитанието и образованието на детето, са конституционно и законово признати в Република България. Отнемането на правото за избор на форма на обучение нарушава този фундаментален принцип.

2. Родителят познава най-добре индивидуалните особености на детето със специални образователни потребности и трябва да има водеща и заключителна роля при избора на форма на обучение- Децата със специални образователни потребности формират изключително разнородна група, в която всяко дете има уникален профил, нужди и темп на развитие. Родителят е единственият човек, който наблюдава детето ежедневно и дългосрочно и познава в дълбочина познава:

- моментното състояние и динамиката на неговото развитие;

- средовите фактори (семейни, социални, медицински), които влияят върху ученето;

- какво работи и какво не работи в образователния и социалния процес.

ЧАСТ 1/4 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Относно: Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение

Като Фондация „Живот със Синдром на Даун“, защитаваща правата и интересите на лицата със синдром на Даун и подкрепяща техните семейства, както и като експерти от опит, които в дълбочина познават специфичните нужди на децата със синдром на Даун, изразяваме от свое име и от името на родителите категоричното ни несъгласие с предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование.

Предлаганата редакция, с която правото за избор на форма на обучение за ученици със специални образователни потребности се прехвърля от родителите към екип за подкрепа за личностно развитие или към външни лица и експерти, които не са родители или настойници, е неприемлива и неправилна.

Родителите са най-добре запознати с нуждите, желанията и особеностите на своите деца. Те са естествените защитници на техните интереси и имат право и отговорност да вземат решения, свързани с образованието и развитието им. Всяко ограничаване на тази роля подкопава основни принципи на семейството, доверието и личната автономия.

Външни лица, без трайна емоционална и житейска връзка с детето, не могат да имат пълна и дълбока представа за неговите потребности и желания. Поставянето на такива лица в позицията да определят формата на обучение, без изричното съгласие на родителите, може да доведе до решения, които не отговарят на най-добрия интерес на детето.

Считаме, че ролята на екипа за подкрепа или външен оценител и експерт трябва да бъде на консултант и съветник, който подпомага родителите в информирания им избор, а не на заместник или надзорник, който отнема техните права.

Мотиви:

Липсата на физическо пространство в градовете София, Пловдив, Варна и Бургас е причина такива паралелки да не могат да се открият в математическите гимназии, Желанията на родители и ученици да се обучават в математически паралелки след 5-и клас идват именно от четирите големи града  на страната. 

Към настоящия момент на територията на Република България математически гимназии няма във всяка област. Това създава условия за ограничение, препятствие и дискриминация на свободата за достъп до образование. В резултат на извършен национален анализ от ГГ “Математика за всички” чрез публично достъпна информация, придобита по реда на ЗДОИ, е установено, че в областите Търговище, Велико Търново и Кърджали няма математически гимназии, което лишава децата от посочените области до достъп до качествено образование по математика. Констатирахме, че достъпът до математически паралелки в София, Пловдив и Варна е най-нисък от всички градове, където се отварят такива. В София и Пловдив, 1 на всеки 51 деца е прието в математическа гимназия, във Варна – 1 на 34, докато в Кюстендил – 1 на всеки 5. Освен това от анализа се установи, че има деца с конкурентни резултати, които отпадат от държавния план прием в математическа гимназия в 5-и клас заради това, че няма достатъчно разкрити паралелки в съществуващите училища по реда на чл. 38, ал. 3 от ЗПУО.

За целта предложението ни е да се създаде специален алгоритъм, с който се позволява отваряне на математически паралелки в училища за градове, за които се отнася Законът за териториално делене на Столична община и големите градове след четвърти и след седми клас. По този начин децата от бедните и отдалечени райони в големите градове и СО, които са постигнали успешни резултати, ще могат да се обучават в по-близък и достъпен район до тях.

Въведеният алгоритъм за определяне на училищата, които откриват математическа паралелка в даден район в V клас стимулира училищата да информират и работят с повече деца за математически състезания, както и да работят върху подобряване на резултатите на учениците си от националното външно оценяване по математика в VII клас.

5. Добавя се нова ал. 9:

9 Осъществяване на прием в специализирана паралелка в V клас имат право училищата в районите и общините по ал. 7:

1. В случай, че броят на училищата, които отговарят на условията по ал. 5, т. 1 и т. 2 да откриват паралелка е по-голям или равен на предложения брой паралелки (Х) по ал. 8, то отварят паралелка първите Х училища в низходящ ред според средния резултат на националното външно оценяване по математика в VII клас през съответната учебна година.

2. В случай, че броят на училищата, които отговарят на условията по ал. 5, т. 1 и т. 2 да откриват паралелка е по-малък от предложения брой паралелки по ал. 8, то паралелките се разпределят пропорционално между училищата докато остатъка не стане по-малък от броя на участващите училища. Остатъкът се разпределя по ал. 9, т.1.

3. В случай, че няма училища, които да отговарят на критериите да откриват паралелка по ал. 5 т.1 и т.2, ал.9, т.1 може да се прилага по решение на началника на Регионалното управление на образованието за най-добрите училища в района (общината) в низходящ ред според средния резултат на националното външно оценяване по математика в VII клас през съответната година.

4. Добавя се нова ал. 8:

8 Броят на специализираните паралелки в райони и общини по ал. 7 се формира на база броя на местата в специализираните паралелки:

1. Броят на местата в специализираните паралелки в райони и общини по ал. 7, се определя като отношението между броя на населението на района (общината) към базовия достъп в градовете с математически гимназии по ал. 6.

2. Броят на местата в специализираните паралелки в райони и общини по ал. 7, не може да надвишава общия брой явили се ученици на математически състезания за ДПП в V клас през съответната година в съответния район (община).

3. Когато броят на местата по т.1 и т.2 в райони и общини по ал. 7, е над минималния, но под максималния норматив за формиране на допълнителна паралелка, се утвърждава прием на допълнителна паралелка.

4. Когато броят на местата по т.1 и т.2 в райони и общини по ал. 7, е под минималния норматив, паралелка не се формира.

2. Добавя се нова ал. 6:

6. Базов достъп в градовете с математически гимназии е най-малкото число от съотношенията между броя на населението на общините с прием в V клас по чл. 142, ал. 3, т. 5 ЗПУО към общия брой на местата по чл. 142, ал. 3, т. 5 ЗПУО в съответните общини.

3. Добавя се нова ал. 7:

7. Право на прием в специализирани паралелки имат: 

1. Райони на териториално деление, за които важи Закона за териториално деление на Столична община и големите градове

2. Общини, за които не се отнася Закона за териториално деление на Столична община и големите градове, и в които не се осъществява прием в V клас по чл. 142, ал. 3, т. 5 ЗПУО.

§ 29. В чл. 86 се правят следните изменения и допълнения: 

1. Добавя се нова ал. 5:

5. Специализирани паралелки могат да разкриват училища, които отговарят на следните условия:

1. да има поне един ученик от IV клас, явявал се на математически състезания от държавния прием за V клас през съответната учебна година на съответната учебна година на отваряне на паралелката.

2. да има по-висок среден резултат на учениците си на националното външно оценяване  по математика в VII клас от най-слабия среден резултат, постигнат от всички математически гимназии в страната с право на прием по ал.8 през съответната учебна година на отваряне на паралелката.

Предлага се засилване на дискриминацията - предоставяне на ексклузивни права на математическите гимназии и техните ученици спрямо всички останали училища и ученици в страната като се задълбочават настоящите неравенства в системата. Дискриминация съществува и в текущия момент - математическите гимназии са едни от малкото училища в страна, които могат да осъществяват широкомащабен прием в 5-и клас и резултатите от този монопол разделят училищата в прогимназията на привилегировани да създават паралелки по интереси чрез широка селекция и непривилегировани, които се обучават в паралелки по местоживеене, борейки се с последствията за своята среда от селекцията на гимназиите. Очевидният продукт на тази стратегия се вижда от резултатите на НВО-то по математика в 7-и клас, където ХХ процента от учениците на България не могат да покрият 60 точки на външното оценяване (минимумът според световните стандарти), а тези, които успяват го правят е с помощта на частни уроци.

Смущаващо е, че образователна система не вижда възможност за късно профилиране на децата, а на всяко ниво достъпа до качествено образование се обвързва с частни уроци - в 4-и, в 7-и и в 12-и клас. Това ще доведе до удвояване на сектора на частните уроци до 80 млн. на година и разширяване на социалната пропаст, което ще доведе до неминуеми щети на икономиката на държавата заради липса на квалифицирани кадри. Учудващо е, че МОН и Министерски съвет не виждат особен проблем в тези предложения и се планира образование на две нива - качество за елита и посредственост за всички останали.

1. Предложенията на МОН в ЗИД на ЗПУО в § 12, § 13, § 14 и § 15 се премахват. 

Мотиви:

Предложението основният прием в математическа гимназия да се извършва в 4-и клас, а приема в 7-и клас да бъде редуциран до запълващ и ще окаже огромен натиск над психологичното здраве на четвъртокласниците, борещи се за достъп до силно ограничено качествено средно образование в големите градове, при липса на каквито и да е адекватни алтернативи за образование. Няма извършени анализи нито в това направление, нито в посока на социалните неравенства, които и към момента ограничават значителен брой от децата от бедните квартали от възможности за развитие и решават съдбата им още в прогимназията.

Тези предложения категорично не са в полза на обществото, учениците и държавата. Те са в полза на сектора на частни уроци и е смущаващо, че идват от структурата, която трябва да навигира и коригира неравноправието в системата - МОН. Твърденията, че мярката е нужна, защото учениците на гимназиите не могат да запазят местата си, въпреки качествата си, заради проблеми с лесния прием в 7-и клас, са подвеждащи и неверни. Анализите показват, че точно 51% от учениците на гимназиите в София са сред най-добрите 208 деца на столицата на математически състезания. Останалите деца са извън държавния прием и техния достъп до качествено образование, базиран на съревнование и качества, е ограничен. Те са фантоми за МОН, каквито са и останалите 98% от децата в системата.

Категорично се обявяваме против подмяната на реформа и опитите за монетизация на приема в прогимназиалното образование по математика, нужно за развитието на точните сектори в страната и ключ към иновативна икономика. Настояваме включването на промени в ЗПУО, които да овладеят кризата, в която е затънало българското образование, в частност по математика, като:

• предоставяне на качествено образование по математика, решаващо проблемите с понижена базова и функционална грамотност на българските деца

• елиминирането на дискриминацията на база уседналост и решаване проблемите с недостигат на места за разширено математическо образование в прогимназията, пред която са изправени децата от големите градове като се представи широк достъп до разширено математическо образование в прогимназията в тези локации

Предложените промени са резонни, но предвид кратките срокове, бързането да минат всички текстове общо се създава възможност за натрупване на много грешки.

Не са налице сведения за предварително създадени работни групи по всяка една от предложените за промени области с участието на специалисти , където да са индикирани проблемите. 

Необходимо е да не се бърза с внасянето и общото разглеждане, докато не се мине по процедурата на обсъждане на спецификите във всеки един от проблемите. Прецизиране на текстовете без възможност за различни тълкувания. 

В голямата си част предложените от МОН промени в ЗПУО, ще задълбочат негативните последици в образованието и ще създадат условия за открита дискриминация за голяма част от българските ученици. Нещо повече, по повод достъпа до разширено математическо образование се предлага концепция на тотален монопол на елитните училища, обучаващи по специализирана програма и тотален погром за всички останали училища. Липсва концепция за равнопоставеност между различните образователни институции в образователна система, липсват реални възможности за развитие на 98% от децата, не попаднали в елитните два процента, липсва елементарно разбиране за проблемите на прогимназиалното образование, което произвежда неподготвени кандидат-студенти за университетите, и което нееднократно сме комуникирали към МОН. Няма визия за развитие на качествени експертни кадри за индустрията, което да доведе повишаване на брутния вътрешен продукт и просперитет на държавата. Липсва национална стратегия за конкуренция спрямо световните тенденции в годините на яростна надпревара между Китай и САЩ в образованието. Предлага се училищна посредственост, имплементирана чрез енкапсулация, експлоатация и монетизация на капитулиращото образование, облагодетелстваща конкретни образователни кръгове. Създават се огромни социални неравенства и бездни, обричащи родителите на децата да поемат товара на липсващото качество в обучение като компенсират тези липси с частни уроци на всяка стъпка на образованието - при приема в прогимназията, гимназията и университета. В защита на предложенията се цитират позициите на директорите на гимназиите, директора на ИМИ-БАН и Съюза на математиците в България - всички в конфликт на интереси, в частност в СМБ членуват основно учители по математика от математическите гимназии.

Във връзка с публикувания проект на ЗИД на ЗПУО, подложен на обществени консултации в публичната платформа: https://www.strategy.bg/publicconsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=9133 сме изключително притеснени от предложените концептуални промени на образователната система, насочени към изграждането на компетентности и умения за живота на учениците, без да е направен какъвто и да е научен и задълбочен анализ, обуславящ инициираните промени. Липсва идентификация на реалните проблеми в образованието, създаващи пропаст и отдалечаване на българския ученик от значението за бъдещето на човешкия капитал и цялостното социално-икономическо развитие на България. Промените на ЗПУО, предложени от МОН, са в разрез с императивните изисквания на чл.2 и чл. 3 на Конвенцията за правата на детето, чл. 1 от Конвенцията на ЮНЕСКО за борба срещу дискриминацията в областта на образованието, чл.14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, чл. 2 от Протокол 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Те също така възпрепятстват и постигането на Приоритетна област 2 Компетентности и таланти на Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021-2030 г.), в която е заложено доразвиването на базовата и функционалната грамотност в областта на четенето, математиката, природните науки и технологии и дигиталните умения.

Във връзка с публикувания проект на ЗИД на ЗПУО, подложен на обществени консултации в публичната платформа: https://www.strategy.bg/publicconsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=9133 сме изключително притеснени от предложените концептуални промени на образователната система, насочени към изграждането на компетентности и умения за живота на учениците, без да е направен какъвто и да е научен и задълбочен анализ, обуславящ инициираните промени. Липсва идентификация на реалните проблеми в образованието, създаващи пропаст и отдалечаване на българския ученик от значението за бъдещето на човешкия капитал и цялостното социално-икономическо развитие на България. Промените на ЗПУО, предложени от МОН, са в разрез с императивните изисквания на чл.2 и чл. 3 на Конвенцията за правата на детето, чл. 1 от Конвенцията на ЮНЕСКО за борба срещу дискриминацията в областта на образованието, чл.14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, чл. 2 от Протокол 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Те също така възпрепятстват и постигането на Приоритетна област 2 Компетентности и таланти на Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021-2030 г.), в която е заложено доразвиването на базовата и функционалната грамотност в областта на четенето, математиката, природните науки и технологии и дигиталните умения.

Подготвяната промяна дискриминира децата със СОП и техните родители, като ги изключва от процеса на вземане на решение за формата на обучение на децата.

Считам, че това нарушава правата на децата и освен това освобождава училищата от отговорността да направят всичко възможно за интеграцията на децата. В момента родителите са гарант за това, че училището е предприело всички стъпки спрямо закона и наредбите за приобщаващо образование.

Промяната също така противоречи на целите на закона, а именно - подобряване на диалога и взаимодействието между училището и родителите.

Подкрепям напълно становището на ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН

Относно: Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение



  Подготвяната промяна дискриминира децата със СОП и техните родители, като ги изключва от процеса на вземане на решение за формата на обучение на децата.



Считам, че това нарушава правата на децата и освен това освобождава училищата от отговорността да направят всичко възможно за интеграцията на децата. В момента родителите са гарант за това, че училището е предприело всички стъпки спрямо закона и наредбите за приобщаващо образование.



Промяната също така противоречи на целите на закона, а именно - подобряване на диалога и взаимодействието между училището и родителите.



Подкрепям напълно становището на ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН"

Изразявам позицията на учители по БЕЛ, които преподават в 7.клас.

След последното олекотено и безкрайно опростено НВО по БЕЛ, смятаме, че е редно вече изцяло да бъде променен изпитният формат, който трябва задължително да включва и други общообразователни предмети. Не е по силите ни да носим цялата отговорност за бъдещето и реализацията на новото поколение, което не може да чете, не разбира какво чете и трудно формулира мисли в текст. Върху нас се фокусира вниманието и яда на цялото общество: родители и ръководство, а натискът, който сме принудени да търпим още от 5. клас при оформянето на годишните оценки, е винаги в ущърб на работливите и умни деца.

Провеждането на НВО вреди на учебния процес, който е формален 2 седмици.

НВО нека не се превръща в оценка за учителите, защото никой, който обича своя предмет и го преподава с любов и лична отговорност, не би си позволил да неглижира учебния материал, а резултатите ... резултатите са според материала, който имаме. Занижаването на изискванията и елементарните задачи на изпита, няма да направят учениците по-умни, само изкривява чувството за реалност.

Молим Ви, помислете или за премахването на НВО, а кандидатстването да става с изпити, организирани от всяка гимназия по нейните правила и критерии, или променете този формат! Нека се оценяват цялостната подготовка и компетентности на учениците.

С уважение!

 Коментара е относно -  Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение.



  Подготвяната промяна дискриминира децата със СОП и техните родители, като ги изключва от процеса на вземане на решение за формата на обучение на децата.



Считам, че това нарушава правата на децата и освен това освобождава училищата от отговорността да направят всичко възможно за интеграцията на децата. В момента родителите са гарант за това, че училището е предприело всички стъпки спрямо закона и наредбите за приобщаващо образование.



Промяната също така противоречи на целите на закона, а именно - подобряване на диалога и взаимодействието между училището и родителите. 



Подкрепям напълно становището на ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН"

Изразявам пълно несъгласие с предложението за нова алиниея 6 към чл. 199, даваща право ученик да бъде отстранен от училище за срок до 3 дни. Това противоречи на принципите на образователната система, необосновано е и създава рискове за нарушаване на законните интереси на учениците поради липсата на правна възможност за оспорване, както и поради следните причини:

- Не е регламентирано по никакъв начин какво означава "значително" възпрепятстване на провеждането на дейности, а е оставено в субективната преценка на всеки учител;

- посочено е, че ученикът възпрепятства провеждането на дейности, а не провеждането на учебния час, както до сега, което прави текстът още по-неясен - кои са тези дейности?

- не е регламентиран по никакъв начин въпросът с отсъствията през тези 3 дни, което отново се оставя в субективната преценка на всяко училище. Към настоящия момент законът предвижда ученик да бъде отстранен от часа, който възпрепятства, да остане в училището през това време и да получи неизвинено отсъствие. С промяната, ако получи отсъствия за 3 дни, това означава, че би имал приблизително 21 броя неизвинени отсъствия, които съгласно повечето Правилници на училища водят до налагане на санкция "преместване в друго училище".

Освен това, съгласно изменението на чл. 201, ал. 1 мерките по чл. 199, ал. 4, 5, 6 се налагат независимо от санкциите по чл. 199, ал.2, т.е. едно и също действие на ученик, окачествено от субективната преценка на учител като значително възпрепятстване на дейност, може да доведе до отстраняване от училище за срок от 3 дни и преместване в друго училище поради натрупан определен брой неизвинени отсъствия. Това е абсурден правен регламент, който дори създава риск да се превърне във възможност за по-лесно преместване на ученици в други училища и освобождаване на места в определени школа. 

- С какво отсъствието на ученик един, два или три дни от училище ще помогне за подобряване на неговото поведение, мотивация, самоконтрол? Той ще пропусне голям обем учебен материал по много предмети, като е възможно никой друг учител да няма проблеми с този ученик в своя час (или пък в случаи, в които ученик е безупречен в училище, но е нарушил някое правило при извънучилищно мероприятие).

- не е предидена никаква защита за ученика при неправомерно налагане на такава мярка - отстраняването не може да се оспори, родител няма достъп до камерите в училище при съмнение, няма никакъв контрол, дори не може да се възрази срещу субективната преценка на учител дали деянието е "Значително". 

Предложението за нова чл. 6 към чл. 199 е недомислено, нарушава принципите по чл. 3 от ЗПУО, създава повече рискове за учениците поради времето, прекарано сами вкъщи или навън, пропускане на учебен материал, натрупване на неизвинени отсъствия, липса на възможност за оспорване при съмнение за предубедено или неправилно отношение. 

ЗАтова всички тези нови предложения за предупредителни мерки не трябва да бъдат приети. Или в краен случай, да се предвиди за всяка една мярка възможност за съдебен контрол, за да може всеки ученик да има право на независима защита, в случай, че законните му интереси са били нарушени. В притивен случай, всички тези мерки могат да бъдат използвани субективно, пристратно, неправилно, защото налагащият ги субект знае, че не подлежи на никакъв контрол. 

Като майка на три деца в системата на образованието се обявявам категорично против въвеждането на този предмет. Не смятам,че ще има някаква алтернатива и тази, която е посочен като такава, реално не е. Като историк-етнолог смятам,че религиите са застъпени достатъчно в образованието и няма нужда от повече. Като човек смятам,че добродетелите се учат през всички предмети и като личен пример, а не чрез определения.

Като родител на дете със специални образователни потребности, изразявам своето несъгласие и тревога по повод предложената промяна, при която формата на обучение вече се определя изцяло от екипа за подкрепа за личностно развитие, а родителите се изключват от процеса  .

1. Отнемане на родителски права и участие

• Родителите са най-добре запознати с индивидуалните нужди и потенциал на своите деца. Автоматичното им изключване противоречи на основния принцип “най-добрия интерес на детето” заложен в чл. 3, ал. 2 от ЗПУО и българската Конституция  .

• Липсата на възможност за информирано съгласие подкопава доверието между семейство и образователната система.

2. Риск от едностранни и неподходящи решения

• Формата на обучение трябва да бъде персонализирана спрямо индивидуалните нужди – училищният екип може да вземе неправомерно решение, което да навреди на развитието и мотивацията на детето  .

• Реални случаи показват, че без активното участие на родителя често се налагат неподходящи мерки – пример за това е, когато ресурсен учител или психолог не се вземат предвид.

3.Неспазване на правови и етични норми

• Предложеното отнемане на родителски права противоречи на чл. 4, ал. 1 от Конституцията, която изисква ясни, точни и недискриминационни закони  .

• Това може да доведе до административен произвол, липса на прозрачност и дори предпоставки за корупция в образователния процес  .

4. Препоръчителни корекции в законопроекта

Предлагам промяната да бъде реформирана по следния начин:

„Формата на обучение се определя от родителя и екипа за подкрепа за личностно развитие, при съблюдаване на изискванията на ЗПУО, след провеждане на задължителни консултации и информирано съгласие.“

Това ще гарантира:

• Равноправие между родител и екип;

• Прозрачност в решенията;

• Защита на права и интереси на децата със СОП.

Виктория Саркизова 

Новият предмет да е задължителен за всички деца и всички деца в България да познават и да могат да дефинират добродетелите по един и същ светски начин, без значение от дефиницията според религия ИМ.



Обучението по религии да остане в свободноизбираема форма, както е И сега. По религиозните програми да се обръща специално внимание на религиозните дефиниции на добродетелиТЕ, които се различават от светските дефиниции и да се обяснява конкртно от къде идва различието между едната и другата дефиниция.

Във всяко училище да има сборни класове за деца със СОП 1-4 клас, 5-7 клас, 8-10 клас, 11-12 клас, в които да работят специалисти по индивидуални планове с децата и в кооперация с основните учители по предмети. Да се описва от специалисти и след проверка от основния учител конкретно какво е научило дете и какви компетентости е развило за определен период от време, като се проследява развитието му в сравнение с първоначалните му знания и умения, констатирани при започването на отчитания период от време.



За всяко дете със СОП да се изготвя индивидуален план - колко време да прекарва с връстниците си, какви конкретно часове ще посещава, колко часа ще прекарва в сборния клас. Да има минимум хорариум, който да трябва да се прекарва с връстниците в основния клас. В зависимост от развитието на детето часовете прекарани в основния клас може да се напасват нагоре, но да не могат да падат под минимума по Закон и наредба. Всяко едно влизане и излизане от основен и сборен клас да се документира.

Премахването на възможността за обжалване на оценките от матурите да важи само АКО оценките от матурите ДЗИ и НВО е равна или по-висока от средните оценка от класните работи в класовете, за които материалът е релевантен за съответната матура, И от поне една пробната безплатна матура. Поне една безплатна пробна матура да бъде задължителна по програма.



Освен на задължителна пробна матура учениците да минават И на тест, който да се проверява дали знаят какво се очаква от тях и за какво ще им се дадат точкиТЕ на матурата. Този тест да може да се прави неограничен брой пъти, НО да се съхранява само теста с най-много точки.



За целта всички класни работи от съответните години и предмети, както и задължителната пробна матура  да се скенират и съхраняват в портфолиото на ученика. Също така да се качва И теста с познания за очакванията към ученика и за какво ще му се раздават точкиТЕ. 

Предложените промени на чл. 199, 200, 201 от ЗПУО грубо погазват правата на учениците и са незаконосъобразни. Създаването на наказания под форма на предупредителни мерки, които могат да се налагат без право на защита и изясняване на обективната истина създават рискове за пристрастност, субективност и водят до демотивация за децата.

Мотивите за тези промени са необосновани - да се свали административната тежест от директорите на училища чрез изключване на съдебния контрол. Този контрол е стимул за всеки административнонаказващ орган да спазва всички законови и подзаконови нормативни актове и да търси обективната истина. Той е част от всяка система на държавно управление, част от правовата държава и премахването му е правен абсурд. 

Всяко училище самО ще решава за какви неприемливи действия от страна на учениците ще бъде налагана мярка "забележка", което ще доведе до разнопосочни практики в различните училища (в едни може да се налага за сериозни нарушения на дисциплината, а  други - за най - невинни провинения). Дори такава сериозна санкция като "предупреждение за преместване в друго училище" с настоящия проект е изведена като предупредителна мярка и отново е лишена от съдебен контрол. Това изключително много улеснява бързото прилагане на  най - тежката санкция (преместване в друго училище, преминаване в друга форма на обучение), което сериозно ще увреди интересите на учениците в случаите, когато това е незаконосъобразно и в следствие на пристрастност, предубеденост и необективност. Как може да се защити дете, което несправедливо е обвинено, че нарушава Правилника на училището и му се наложи предупредителна мярка - няма административен контрол, няма съдебен контрол, няма достъп до камерите в училище, няма никаква възможност за защита?

Промените ще доведат до по-лесно отпадане на ученици от образователна система и пълната им демотивация. Промените са и в пълно противоречие с новия принцип по чл. 3, ал. 2, т.12, а именно насоченост към благополучието на децата. 

Новият чл. 201, ал. 3 гласи, че когато ученик извърши ново нарушение след налагане на предупредителна мярка, то трябва да му се наложи санкция, съответна по вид на наложената предупредителна мярка. Считам, че тук е допусната правна празнина и липса на всякаква конкретика. Ако на ученик е наложена мярка "забележка", каква санкция ще му бъде наложена след повторно нарушение, след като "забележката" е изключена от обхвата на санкциите? По същия начин е и с "предупреждение за преместване в друго училиюе" - такава санкция вече не е предвидена. Липсата на ясен регламент ще доведе до субективизъм и закононарушения.

Промяната на чл. 201, ал. 4 изисква, когато в рамките на учебната година на ученик са наложени три предупредителни мерки, той да не може да участва в мероприятия, изяви, дейности, извън обучението по учебния план. Това отново противоречи на принципте на ЗПУО, защото по никакъв начин не може да доведе до засилване на вътрешната мотивация на детето да спазва правилата. Напротив - учениците трябва да се насърчават да участват в такива дейности, за да се стимулират да се развиват, да учат нови неща, да са заети с полезни и добри неща, да се уплътнява свободното им време със смислени занимания. Отделно от това тези мерки не могат по никакъв начин да бъдат оспорени, което може да превърне всяко дете в жертва на лично негативно отношение от страна на определен учител.

Всеки ученик трябва да спазва нормативните и вътрешните разпоредни на училището си и да понесе наказание, ако не го прави. Но не и чрез създаване на условия за произвол, субективност, поставяне в положение да не можеш да докажеш правотата си, в ограничаване на права за обучение, за развитие чрез други извънкласни занимания, лишаване от стипендия и т.н. Това би демотивирало възрастен човек, а какво остава за дете/подрастващ? 

Ето защо предлагам да не бъдат извършвани промени в членове 199, 200, 201 от ЗПУО!

Присъединяваме се към изказаните и от други организации притеснения относно пълната забрана за използване на мобилни устройства в училище. Считаме, че подобна стъпка следва да бъде добре осмислена и съобразена и с факта, че това би могло дори да бъде застрашаващо в някои ситуации, особено при деца, които имат по-специфични (здравни) състояния, но и за всяко дете без оглед на здравословното му състояние. Следва да се намери друг механизъм за въвличане на децата в образователния процес, задържане на вниманието и интереса им, ограничаване на използването на мобилни устройства в час. 



Фондация "Нашите недоносени деца"

10. Необходимо е да бъде изяснен механизмът за мониторинг и отчетност при прилагане на предвидените промени, включително кои институции носят отговорност за проследяване на ефектите, как ще се събират и анализират данните, по какъв начин ще се извършват корекции, ако се установят неблагоприятни резултати и др.



Фондация "Нашите недоносени деца"

Бихме искали да обърнем внимание и на необходимостта от по-голям контрол върху обученията и курсовете, които преминават педагогическите специалисти при работа с деца със СОП, защото опитът ни до момента показва, че при текущата ситуация повечето от тези обучения не са достатъчно качествени и ефективни и на практика не повишават реално компетенциите на учителите.



Фондация "Нашите недоносени деца"

8. Предлагаме да се включи заявка за разработване на програми за професионално благополучие и подкрепа на учителите - превенция на бърнаут, емоционална подкрепа, достъп до супервизия. Също така считаме за необходимо да се инвестира в продължаваща квалификация на учителите, насочена към прилагане на съвременни педагогически подходи, както при специфична работа с деца със затруднения, така и с деца “в норма”.  Подходи,  базирани на ефективна работа в клас или в група, така че децата наистина да извличат знания, опит и полезни умения, когато работят по проекти. 



Фондация "Нашите недоносени деца"

7. Бихме искали да се насочи вниманието и към необходимостта за въвеждане на структурирани подходи в училище за развитие на социално-емоционалните умения на децата, превенция на тревожност, агресия и изолация в класната стая, чрез работа с екипи от психолози, социални работници и психотерапевти, каквито на много места липсват. Необходимо е да се обърне внимание на изграждането на система за подкрепа на психичното здраве в училище - чрез екипи от психолози и психотерапевти, които да работят активно с действащи програми, а не на базата на административни мерки.



Фондация "Нашите недоносени деца"

6. Фондация "Нашите недоносени деца" подкрепя и предложението на различни организации, защитаващи интересите на деца с увреждания, за въвеждане на образователни асистенти през целия учебен ден, а не само за 1 час дневно.

5. Споделяме опасение относно разделянето на степените на трудност при определяне на необходимостта на децата със СОП да получат подкрепа - средна, ниска, висока. При така предложените изменения следва най-висока подкрепа да получат децата с най-значими затруднения, което е логично. Но това не бива да бъде за сметка на децата, които са определени със средна или ниска степен на затруднения, които имат потенциал за развитие на определени знания и умения, но на практика все така получават малко часове със специалисти. Нали никой не се заблуждава, че от 1 до 3 часа седмично работа с ресурсен учител биха могли да доведат до значим напредък в образованието на тези деца. Всяко дете със затруднения би трябвало да получи максимална и ако е нужно без рамкови ограничения подкрепа, според индивидуалните му нужди и преценката на специалистите, за да може да развие своя пълен потенциал. Присъединяваме се към изказаните опасения и притеснения и от други граждански организации, че предложените промени в обучението на деца със СОП отново дават възможност за сегрегация на учениците по признак необходимост от допълнителна подкрепа. Има риск промените да доведат до групиране на деца с висока интензивност на нуждата от допълнителна работа в сегрегирани групи, а това противоречи на идеите и философията на приобщаващото образование.Има риск промените да доведат до групиране на деца с висока интензивност на нуждата от допълнителна работа в сегрегирани групи, а това противоречи на идеите и философията на приобщаващото образование.

4. Настояваме изрично за прозрачен и ефективен механизъм за контрол на качеството на обучението на педагозите при работа с деца със СОП. По наблюдения от работата ни и споделен опит от семейства, децата със затруднения на много места са на практика изключени от образователния процес. Работата с тях в клас често е силно ограничена, като не им се дават възможности и не им се отделя целенасочено внимание.



Фондация "Нашите недоносени деца"

Фондация “Нашите недоносени деца” се присъединява към становищата на други граждански организации, работещи със и за деца и семейства в България, и изразените притеснения относно заложените промени в ЗПУО и необходимостта те да бъдат обсъдени и обмислени по-задълбочено.



3. Категорично настояваме да се запази и засили участието на родителите при вземане на решения за начина на обучение на дете със СОП. Бихме искали да добавим също така, че следва да се регламентира възможността детето да бъде консултирано и информирано, съобразно възрастта му, при вземането на решения, които го засягат – включително при преместване, санкции, повтаряне на клас, избор на форма на обучение и др.

Фондация “Нашите недоносени деца” се присъединява към становищата на други граждански организации, работещи със и за деца и семейства в България, и изразените притеснения относно заложените промени в ЗПУО и необходимостта те да бъдат обсъдени и обмислени по-задълбочено.



2. Обръщаме внимание на необходимостта от опростяване и улесняване на процедурите за отлагане от първи клас, когато това е необходимо. Както сочи нашият опит от работата ни като организация през годините, все още на много места, отлагането от първи клас не се случва или е свързано със значими затруднения, въпреки наличието на становища на специалисти, които работят с децата.  Обръщаме внимание и на възможностите и трудностите за отлагане на първи клас за деца, които имат затруднения и/или дефицити, но нямат поставена официална диагноза от специалист.  Изтъкваме необходимостта да се обръща внимание и да се признава мнението на родителите при вземането на тези решения, тъй като семейството следи най-отблизо състоянието и има най-дългосрочни и продължителни наблюдения върху възможностите на детето си.  Необходимо е също така да бъде улеснена процедурата за повтаряне на ПУГ особено за децата без диагнози, но с изразени трудности.

Становище на Фондация Елия – организация в подкрепа на деца с разстройства от аутистичния спектър и техните семейства

Против предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование

Като организация, подкрепяща семействата с деца с разстройства от аутистичния спектър (РАС), заставаме зад правото на родителите/настойниците на децата със специфични образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение за своите деца, като имат подкрепата на компетентни специалисти, но не и ограничение или отнемане на това право.

Родителят е правният представител и носи отговорност за детето си – Правото и задължението за вземане на решения, свързани със здравето, развитието, възпитанието и образованието на детето са конституционно и законово признати в Република България. Отнемането на правото за избор на формата на обучение, нарушава този фундаментален принцип. В същото време родителят най-добре познава специфичните особености на детето със СОП и трябва да има водеща и заключителна роля в този избор. Всяко дете със СОП има уникален профил, нужди и темпо на развитие и родителят е единствения, който в дълбочина познава моментното състояние, способите за развитие, социалните и медицински фактори, както и подходите за развитие на образователния процес на своето дете. Никой външен специалист, включително и екипа за подкрепа на личностно развитие (ЕПЛР), не познава в такава дълбочина спецификите на детето така, както родителя.

На този етап образователната система не е подготвена да предложи адекватни условия за обучение на деца с РАС, тъй като в училищата и детските градини не се осигуряват асистенти, липсват подходящо оборудвани помещения за качествено протичане на учебния процес, учителите не са подготвени, дори екипите за подкрепа не винаги имат уменията и средствата да се справят с конкретни ситуации, поради което родителите са пряко ангажирани в този процес. Не се предоставят комуникационни средства на невербалните деца и няма обучени кадри, които да въвеждат Допълваща и алтернативна комуникация, липсват поведенчески терапевти, които да подпомогнат детето да се интегрира в училищната среда като развива добри социални умения. Следователно проблема произтича от готовността на системата и компетенциата на специалистите, че да се оставя избора на формата на обучение и окончателното решение в техните ръце. Такова решение би създало предпоставки специалистите да избират формата на обучение, която е най-удобна за системата, а не такава, която да е най-подходяща за детето. Ето защо правилното решение е екипа за подкрепа да консултира и информира за всички възможности, а родителите да вземат информирано решение в интерес на своите деца, съобразено с техните специфични нужди и особености.

Веселина и Станислав Стоянови - Съучредители на Фондация Елия

1. Вместо мярката за повтаряне на I клас, предлагаме да се осигури възможност и фокусът да бъде насочен върху ранна, целенасочена и системна подкрепа за учениците, които изпитват затруднения, чрез индивидуални занимания в рамките на учебната година; допълнителна работа със специалисти, когато това е необходимо и ангажиране и включване на родителите в процеса.

Моля да предоставите задълбочените ВИ анализи по всяка една точка. Нямам предвид Идентифицирани проблемни области в предварителната оценка на въздействието, а истински задълбочени конкретни анализи за всяка една поставена цел.



Например



Цел 1: Гарантиране на правото на образование на всяко дете и на всеки ученик;

За изпълнение на целта в ЗПУО са посочени всички институции, пряко отговорни за гарантиране правото на децата и учениците да получат ранен и равен достъп до качествено образование.



ТУК посочвате ВСИЧКИ институции, пряко отговорни за гарантиране правото на децата и учениците да получат ранен и равен достъп до качествено образование.



Какво е новото в ТУК?! Кои са новите институции, които предвиждате да са отговорни, за кои институции отпада отговорността?! Какви стари и нови задачи имат конкретно вменени, кои от тях се изпълняват съвместно с други институции, как работят сами или съвместно, какви проблеми имат и как предвиждате да им бъде помогнато в работата конкретно, ЗА ДА БЪДЕ гарантирано правото на ВСЯКО дете и ученик да получи ранен и равен достъп до качествено образование.



Приложете статистика относно ранен и равен достъп до качествено образование по възрастови групи, по професионален и финансов статус на родителите, по населени места и области, по тип училище, итн. Как дефинирате и измервате качеството на образованието и как проследявате във времето както качеството на образованието, така и пропускливостта до достъп до качествено образование? Кои са ограничителните мерки за да бъде получен достъп до качестено образование?

 

И така за всички други точки до точка 11.



Благодаря Ви за разбирането. Надявам се, че всички тези доклади Ви стоят по чекмеджета и папките и само трябва да ги качите на платформата, за да ги прочетем и НИЕ.

Уважаеми дами и господа експерти!



Този път ще пропусна да си губя времето да Ви пиша коментари и становища предвид големия брой коментари и становища, част от който се повтарят като разглеждат едно и също, но от различен ъгъл и аргументират по различен начин. Дано да успеете да разпознаете нюансите и всички аргументи да не Ви звучат в една тоналност.

Очаквам като винаги да отговорите по стандарт с 

- Приема се

- Приема се по принцип

- Не се приема



А като мотив или ще цитирате някой си Закон, наредба или или ИЛИ ще напишете:

"Направените предложения предполагат да бъдат подложени на задълбочен анализ и обсъждане със заинтересованите страни при следващи актуализации на ..."



И тук въпросът е ЗАЩО липсват задълбочени анализи и обсъждания със заинтересованите страни до сега?! Защо пропускате да обсъдите предложенията с част от заинтересованите страни, а оставяте някакви си НПОта, но и синдикати, да говорят от тяхно име, да Ви превеждат чужди думи на институционален език и да Ви пригласят по зададен тон?!



Сега ако искате да бъдете коректни, би трябвало преди да изготвите табличката с приема се, не се приема, приема се по принцип, да направите задълбочен анализ и в мотиви да НИ опишете какво казват заинтересованите страни и да се обосновете КОЯ страна взимате ВИЕ. Мотив няма задълбочен анализ НЕ СЕ ПРИЕМА. Моля направете си анализа, преди да качите таблицата на портала!



Благодаря Ви за разбирането и светкавичната промята в начина на работа!

Как я наричате?! - Българска, традиционна.

Сега предлагам да преминете към европейска, нетрадиционна за ВАС (но не и за НАС).



Все пак искаТЕ да приемем еврото и да станем част от ОИСР. Може да се почнете да свиквате какво се очаква от ВАС и как да работите с НАС.





 

Уважаеми дами и господа експерти!



Този път ще пропусна да си губя времето да Ви пиша коментари и становища предвид големия брой коментари и становища, част от който се повтарят като разглеждат едно и също, но от различен ъгъл и аргументират по различен начин. Дано да успеете да разпознаете нюансите и всички аргументи да не Ви звучат в една тоналност.

Очаквам като винаги да отговорите по стандарт с 

- Приема се

- Приема се по принцип

- Не се приема



А като мотив или ще цитирате някой си Закон, наредба или или ИЛИ ще напишете:

"Направените предложения предполагат да бъдат подложени на задълбочен анализ и обсъждане със заинтересованите страни при следващи актуализации на ..."



И тук въпросът е ЗАЩО липсват задълбочени анализи и обсъждания със заинтересованите страни до сега?! Защо пропускате да обсъдите предложенията с част от заинтересованите страни, а оставяте някакви си НПОта, но и синдикати, да говорят от тяхно име, да Ви превеждат чужди думи на институционален език и да Ви пригласят по зададен тон?!



Сега ако искате да бъдете коректни, би трябвало преди да изготвите табличката с приема се, не се приема, приема се по принцип, да направите задълбочен анализ и в мотиви да НИ опишете какво казват заинтересованите страни и да се обосновете КОЯ страна взимате ВИЕ. Мотив няма задълбочен анализ НЕ СЕ ПРИЕМА. Моля направете си анализа, преди да качите таблицата на портала!



Благодаря Ви за разбирането и светкавичната промята в начина на работа!

Как я наричате?! - Българска, традиционна.

Сега предлагам да преминете към европейска, нетрадиционна за ВАС (но не и за НАС).



Все пак искаТЕ да приемем еврото и да станем част от ОИСР. Може да се почнете да свиквате какво се очаква от ВАС и как да работите с НАС.

 

Бих искала да предложа промяна по отношение на организацията на учебния ден в прогимназиален етап за децата, които са на полудневен режим (чл. 102-103 от действация Закон).

В немалко училища училища, особено такива с допълнителни часове, извън задължителната подготовка, часовете в периода V-VII клас са 36-40 седмично или 7/8 учебни часа дневно. При едносменене режим тези деца приключват училище между 14 и 15 ч. 

Предлагам в случаите когато краят на часовете преминава значително 13 ч., да се обособи по-голяма почивка, в рамките на 20-30 минути, в която учениците да могат да обядват, включително да се възползват от стола на училището. Това ще им даде възможност за пълноценен обяд, нещо от което повечето от тях са лишени в момента, при нуждата да се хранят "на крак" за 5-10 минути, докато тичат между кабинети, както и ще подпомогне добрата им концентрация през последните часове.

Изразявам категорично несъгласие с предложените промени в чл.107 на ЗПУО. Децата с увреждане са много специални деца. Да се прави избор на формата им на обучение без участие на родител не може да бъде добре обосновано. Предложението е непедагогично и антихуманно. Ще постави децата със СОП в изолация и ще попречи на тяхната бъдеща социализация в обществото.

Като родител на две деца, съответно в начален и прогимназиален курс, както и като психолог, остро възразявам и изказвам абсолютното си несъгласие да има ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН предмет Религия и добродетели. В модерно и светско общество, каквото надявам се, е българското, през 2025 г. считам, че религията отдавна няма ролята, която е играла през Средновековието, когато е имала ролята на обучителна, възпитателна и пазеща българския дух и култура поради липса на други институции. Да се опитваме отново да й вменим тази роля означава, че считаме, че всички съществуващи в момента институции и структури – от семейството, през съдебната система, до образователните институции не могат да свършат своята работа.

Отделно, но не по-маловажно, немалка част от българското общество не се причислява към нито една религия или се причислява към религия, различна от православие или ислям.

Заявките, че ще има свобода на избор, не се приемат насериозно от никого, при положение, че в момента тази привидна свобода на избор по други предмети, чужди езици, например, не се случва почти никъде поради логистични причини или липса на преподаватели.

Да не говорим, че голяма част от децата дори и в момента имат прекомерно много часове и включването на допълнителни само ще влоши ситуацията. Имаме деца, които от 2. клас учат втора смяна и седят в училище до 18.30 ч. вечер. Сега. При още 1 час това означава някои от тях да приключват училище в 19.20 ч. Съжалявам, но не.

Нравствената култура и добродетелите не се формират „на теория“, а с адекватно поведение на значимите възрастни около децата, които да дадат пример. В контекста на училищната среда това означава учители, които да се държат с уважение към учениците си без да считат, че това уронва авторитета им, да показват емоционална зрялост в поведението си, и да третират всички свои ученици по един и същи начин, без фаворитизиране или отхвърляне.

В този ред на мисли, бих предложила друг подход, който да спомогне за развитието на нравствена култура и добродетели у учениците, а именно курсове за учители, свързани с Управление на конфликти, Емоционална интелигентност, Ненасилствена комуникация и други теми, свързани с развитието на т.нр. меки умения. Работата на учителя е изключително емоционално натоварена и считам, че това ще има ползотворен ефект както за самите преподаватели, така и за учениците им в дългосрочен план.

В допълнение, бих предложила също да се помисли за допълнителна социална придобивка за преподавателите и всички, работещи с директно с деца в сферата на образованието, да има безплатни консултации с терапевт с цел избягване на „емоционално прегаряне“, т.нр. „бърнаут“. Това са придобивки, предлагани от много от големите работодатели в България, и мисля, че биха били особено ценно за хора, които спомагат за отглеждането и обучението на бъдещето на България. Отново, ще има двустранен ефект, тъй като ще е в полза както на самите преподаватели, така и на учениците.

Психическото здраве е тема, която продължава да се подценява в България, а е много важна и е нужно да е фокус при високостресови професии - учители, лекари, пожарникари, полицаи.

Относно: Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение

Относно: Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение

Относно: Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение

Относно: Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение

Относно: Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение

Фокусирането върху санкциите издава устойчиво неразбиране на тяхната безполезност и вредност, както и на фундаменталното значение на подкрепата в развитието на личността. Всяко наказание на практика представлява абдикация от отговорност на възрастните, при това изрично квалифицирани и професионално подготвени, и прехвърлянето ѝ върху детето.

Неслучайно всички значими автори в педагогическата и психологическата литература отричат наказателния подход. Децата и подрастващите имат нужда от подкрепа, насърчение и личен пример, от здрава връзка със зрели и отговорни възрастни, от уважение, което ги учи да уважават себе си и другите, не от санкции. Последните единствено задълбочават усещането им за собственото им безсилие и незначимостта на личността им в училището и в крайна сметка, обществото като цяло. А това именно често стои в корена на агресивното, антисоциално или самоувреждащо поведение.

Културата на санкции и наказания е особено опасна за множеството деца със СОП, при които не става въпрос за нежелание, а за невъзможност за спазване на част от правилата, изисквани в класната стая (макар и често в разрез с детската природа по принцип). Неразбирането, демонстрирано от някои учители, има двойно негативен ефект: както върху самото дете, така и върху съучениците му, които стават свидетели и възприемат за норма нетолерантно и неуважително отношение.

За способстване израстването на отговорни граждани е нужна преди всичко промяна в училищната култура и подготовката на учителите, както и създаване на условия за адекватна подкрепа в работата им. Нужно е разбиране, че правилата се спазват не от страх от наказание или само когато някой те гледа, а защото са важни за благополучието на общността. Нужно е уважение към личността и достойнството на детето във всеки един момент, а не дехуманизиращо и унизително отношение, на каквото често сме свидетели в българското училище и което лесно се мултиплицира в обществото от порастващите деца, превръщащи се един ден самите те в родители и граждани, включително учители, лекари… и полицаи. Всички виждаме резултатите от неумението на училището да изгради фундаментално разбиране за достойнството и ценността на всяко човешко същество.

Настоящият ЗИД не само не показва мислене в тази посока, но напротив, задълбочава проблема, при това в противоречие с водещите образователни и възпитателни принципи на педагогиката и правата на детето.

Особено неприемлив е §93: „(4) Когато в рамките на една учебна година на ученика са наложени три предупредителни мерки, до края на учебната година той няма право да участва в мероприятия, изяви и дейности, извън обучението по учебен план.“  Първо, това означава, че за 3 забележки за говорене в час, тичане по коридора или липса на домашно, някое дете може да се окаже лишено от всички онези дейности, които – доказано – помагат за изграждане на вътрешен усет за необходимостта от спазване на правилата, отговорно поведение в общността и интерес към същината на учебния материал. Второ, придаването на подобна сила на предупредителните мерки – напълно основателно – ще накара много родители много по-решително да ги оспорват както  в директен конфликт с учителите и ръководството, така и по административен път.

В заключение, предложените мерки в ЗИД 1) нямат научни основания, 2) не стъпват на задълбочен анализ на съществуващите проблеми с поведението на учениците и на възможните стъпки за решаването им, 3) не са подкрепени със сериозна оценка на въздействието, отчитане на позициите, аргументите и интересите на всички засегнати страни, 4) не отразяват предложенията за промени, способстващи устойчивото възпитание в училищна среда на редица психолози, специалисти в работата с деца и организации с дългогодишен и успешен опит в сферата.  

чл. 228. (2) Атестирането на учителите, директорите и другите педагогически специалисти се извършва на всеки 4 години от атестационна комисия, определена от работодателя, съгласувано с педагогическия съвет, като в нейния състав задължително се включват:

1. представители на работодателя, на финансиращия орган в случаите, когато той е различен от работодателя, на педагогическия съвет, на регионалното управление на образованието, както и родител от обществения съвет - при атестиране на директорите;

2. представители на работодателя, на регионалното управление на образованието и на педагогическия съвет - при атестиране на учителите и другите педагогически специалисти.

Работата на психолозите и логопедите може да бъде оценена адекватно само от човек, работещ в сферата дейността.

Нито в РУО, нито в образователната институция има други назначени специалисти на длъжност „психолог“ или „логопед“.

Предложение:

В атестационния процес да бъде включен специалист с доказан опит и знания, практикуващ в друго учебно заведение или ДГ. Това не би могъл да бъде представител от РЦПППО, тъй като логопедите и психолозите там нямат същите задължения и дейности при предоставяне на обща и допълнителна подкрепа, както назначените в съответните ДГ и училища психолози и логопеди. 

Раздел IV. Кариерно развитие на педагогическите специалисти

Чл. 227 (4) Кариерното развитие на педагогическите специалисти, с изключение на учителите и възпитателите, се осъществява чрез последователно придобиване на втора и първа степен. Присъждането им се извършва от работодателя.

Степените не се запазват при прекратяване на трудовото правоотношение.

Дискриминационен елемент в определяне на степените за кариерно развитие на психолози и логопеди спрямо това на учителите както и по отношение на техния характер. 

При психолози и логопеди степените не се запазват при промяна на работното място, докато при  учителите те са с постоянен характер.

Чл. 227. (5) Основа за кариерно развитие на педагогическите специалисти са учителският стаж, получените квалификационни кредити, придобитата професионално-квалификационна степен или придобитите следдипломни или други допълнителни квалификации, участие в проекти, научни изследвания и публикации както и резултатите от атестирането им.

(6) По-големият брой квалификационни кредити и по-високата професионално-квалификационна степен са основание за по-бързо кариерно развитие на педагогическите специалисти, независимо от учителския стаж.

Да се включи: Основание за по-бързо кариерно развитие независимо от педагогическия стажа за психолозите и логопедите са придобиването на допълнителна академична степен „бакалавър“ или „магистър“, следдипломната квалификация във висше учебно заведение, свързани със заеманата длъжност в сферата на образователната институция, участие в изследователски проекти и наличие на научни публикации.

Към момента изискване за придобиване на първа степен от кариерното развитие на психолозите и логопедите е 10 години учителски стаж и придобиване на 3 ПКС.

Отново бихме желали да алармираме, че логопедите и психолозите не са педагози и че придобиването на ПКС не трябва да има задължителен характер, както и че трябва да бъде предложена друга алтернативна възможност, чрез която колегите психолози и логопеди да получат втора или първа степен на кариерно развитие.

Това биха могли да бъдат: допълнителна квалификация във ВУЗ по съответна специалност, допълнителна магистратура, бакалавърска степен, свързани с основната специалност, участие в изследователски проекти, наличие на публикации в реномирани издателства и други.  

Раздел IV. Кариерно развитие на педагогическите специалисти

Чл. 227 (4) Кариерното развитие на педагогическите специалисти, с изключение на учителите и възпитателите, се осъществява чрез последователно придобиване на втора и първа степен. Присъждането им се извършва от работодателя.

Степените не се запазват при прекратяване на трудовото правоотношение.

Дискриминационен елемент в определяне на степените за кариерно развитие на психолози и логопеди спрямо това на учителите както и по отношение на техния характер. 

При психолози и логопеди степените не се запазват при промяна на работното място, докато при  учителите те са с постоянен характер.

Чл. 227. (5) Основа за кариерно развитие на педагогическите специалисти са учителският стаж, получените квалификационни кредити, придобитата професионално-квалификационна степен или придобитите следдипломни или други допълнителни квалификации, участие в проекти, научни изследвания и публикации както и резултатите от атестирането им.

(6) По-големият брой квалификационни кредити и по-високата професионално-квалификационна степен са основание за по-бързо кариерно развитие на педагогическите специалисти, независимо от учителския стаж.

Да се включи: Основание за по-бързо кариерно развитие независимо от педагогическия стажа за психолозите и логопедите са придобиването на допълнителна академична степен „бакалавър“ или „магистър“, следдипломната квалификация във висше учебно заведение, свързани със заеманата длъжност в сферата на образователната институция, участие в изследователски проекти и наличие на научни публикации.

Към момента изискване за придобиване на първа степен от кариерното развитие на психолозите и логопедите е 10 години учителски стаж и придобиване на 3 ПКС.

Отново бихме желали да алармираме, че логопедите и психолозите не са педагози и че придобиването на ПКС не трябва да има задължителен характер, както и че трябва да бъде предложена друга алтернативна възможност, чрез която колегите психолози и логопеди да получат втора или първа степен на кариерно развитие.

Това биха могли да бъдат: допълнителна квалификация във ВУЗ по съответна специалност, допълнителна магистратура, бакалавърска степен, свързани с основната специалност, участие в изследователски проекти, наличие на публикации в реномирани издателства и други.   

Раздел III. Повишаване квалификацията на учителите, директорите и

другите педагогически специалисти 

Чл. 224.

(2) Повишаването на квалификацията на конкретния педагогически специалист е насочено и към напредъка на децата и учениците, както и към подобряване на образователните им резултати.

Включване на нова алинея:

Аргумент: Работата на психолозите е свързана с обучение и консултации на учители, и на родители, което предполага да обученията на специлистите да бъдат насочени към подобряване на техните умения и знания в областта на консултирането и тренингите.

Нова: (3) Повишаването на квалификацията е свързана с обучения, насочени към подобряване на работата с родители, учители и институции.

(3) Професионално-квалификационните степени се присъждат от висши училища, които провеждат обучение за придобиване на професионална квалификация "учител" и имат програмни акредитации за провеждане на обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност от професионално направление съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления и за придобиване на образователна и научна степен "доктор" по докторска програма, съответстваща на учебен предмет от училищната подготовка или професионалното направление, в което работи педаготическият специалист.

Докторските програми за психолози и логопеди не са свързани с учебен пердмет от училищната подготовка! Допълнението се налага, за да не се допусне дискриминация между професиите на педагогическите специалисти. 

Глава единадесета. УЧИТЕЛИ, ДИРЕКТОРИ И ДРУГИ ПЕДАГОГИЧЕСКИ

СПЕЦИАЛИСТИ

Раздел I. Общи положения

Чл. 214. (1) В детските градини и училищата от системата на предучилищното и училищното образование се провежда практическа подготовка на:

1. студенти, които се обучават за придобиване на степен на висше образование в професионално направление, съответно на длъжностите на педагогическите специалисти;

2. лицата, които са придобили степен на висше образование и се обучават за придобиване на професионална квалификация "учител", „психолог“, „логопед“.

(2) Лицата по ал. 1, които самостоятелно участват в образователния процес под ръководството на учител-наставник, са стажант-учители, стажант-психолози, стажант-логопеди

Чл. 218.

(2) Държавният образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти определя условията и реда за организиране и провеждане на практическа подготовка на стажант-учителите, стажант-психолозите, стажант-логопедите по чл. 214.

Чл. 219.

(2) Педагогическите специалисти имат следните задължения:

4. да поддържат и повишават квалификацията си съобразно политиките за организационно развитие на съответната институция и специфичните потребности на децата и учениците, с които работят с цел подобряване качеството на образованието и подкрепа на личностното им развитие.

С цел постигане на равнопоставеност на педагогическите специалисти смятам, че е редно да се добавят и стажант-психолозите, и стажант-логопедите. Практическа подготовка на бъдещи психолози, например, към настоящия момент се извършва от назначени в ДГ и училищата психолози, които не получават абсолютно никакво възнаграждение за своя труд, тъй като няма регламентирани правила затова. Наставничеството е доброволно и понякога неефективно поради липса на мотивация и регламентирано време за извършването му. 

Липсата на регламент и адекватно заплащане е пречка за получаване на  реална представа за професията както на бъдещите психолози и логопеди, така и за университетите, които трудно намират възможност за стаж за своите студенти. 

Времето на наставника, предназначено за обучение на младите специалисти, трябва да бъде включено в  работното време, да се зачита за реално отработено време, а не обучението на студентите да се осъществява в извънработно време, което е абсолютно недопустимо и неправомерно!

Допълнение към чл. 219:

Аргумент: В задълженията на педагогическите специалисти се включва индивидуален подход и подкрепа на личностното развитие на децата. (Съгласно Наредба за приобщаващото образование и др.)

Глава единадесета. УЧИТЕЛИ, ДИРЕКТОРИ И ДРУГИ ПЕДАГОГИЧЕСКИ

СПЕЦИАЛИСТИ

Раздел I. Общи положения

Чл. 214. (1) В детските градини и училищата от системата на предучилищното и училищното образование се провежда практическа подготовка на:

1. студенти, които се обучават за придобиване на степен на висше образование в професионално направление, съответно на длъжностите на педагогическите специалисти;

2. лицата, които са придобили степен на висше образование и се обучават за придобиване на професионална квалификация "учител", „психолог“, „логопед“.

(2) Лицата по ал. 1, които самостоятелно участват в образователния процес под ръководството на учител-наставник, са стажант-учители, стажант-психолози, стажант-логопеди

Чл. 218.

(2) Държавният образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти определя условията и реда за организиране и провеждане на практическа подготовка на стажант-учителите, стажант-психолозите, стажант-логопедите по чл. 214.

Чл. 219.

(2) Педагогическите специалисти имат следните задължения:

4. да поддържат и повишават квалификацията си съобразно политиките за организационно развитие на съответната институция и специфичните потребности на децата и учениците, с които работят с цел подобряване качеството на образованието и подкрепа на личностното им развитие.

С цел постигане на равнопоставеност на педагогическите специалисти смятам, че е редно да се добавят и стажант-психолозите, и стажант-логопедите. Практическа подготовка на бъдещи психолози, например, към настоящия момент се извършва от назначени в ДГ и училищата психолози, които не получават абсолютно никакво възнаграждение за своя труд, тъй като няма регламентирани правила затова. Наставничеството е доброволно и понякога неефективно поради липса на мотивация и регламентирано време за извършването му. 

Липсата на регламент и адекватно заплащане е пречка за получаване на  реална представа за професията както на бъдещите психолози и логопеди, така и за университетите, които трудно намират възможност за стаж за своите студенти. 

Времето на наставника, предназначено за обучение на младите специалисти, трябва да бъде включено в работното време, да се зачита за реално отработено време, а не обучението на студентите да се осъществява в извънработно време, което е абсолютно недопустимо и неправомерно!

Аргумент: Чл. 219. (2) Педагогическите специалисти имат следните задължения:

Основно задължение на педагогическите специалисти включва индивидуален подход и подкрепа на личностното развитие на децата!

Чл. 187. (1) Допълнителната подкрепа за личностно развитие включва:

Предложение за допълнение на чл. 187 с нова точка 6:

6. Индивидуална работа на учителите с децата с цел подпомагане усвояването на учебния матриал

Аргумент: 

Обучителните затруднения на децата и учениците със СОП са сериозно предизвикателство, с което образователните институции не винаги се справят. Към настоящия момент ресурсното подпомагане би трябвало да подкрепя работата на учителите, за да могат децата и учениците по-лесно да усвояват учебния материал. Факт е, обаче, че ресрурсните учители нямат необходимите знания и подготовка да осъществяват качествено подкрепата на децата в тази посока, особено в сферата на училищното образование, което прави тяхната работа неефективна и понякога безсмислена.

Обучителните затруднения на децата и учениците изискват допълнителни часове работа с цел адаптиране на материала, разясняване, усвояване и упражнения. Сложността на учебния материал по математика, химия, физика, например, след 4 клас често пъти е сериозна пречка за провеждане на ефективни занимания с ресурсния учител, който няма необходимите знания и подготовка, за да подпомогне ученика в усвояването на учебния материал.

В детските градини също се наблюдават сериозни проблеми в тази посока. Поради това, че се грижат целодневно за много и то малки деца, те не отделят време на децата със СОП с цел индивидуални занимания с обучителна цел, а разчитат на ресурсния учител. Подпомагането на децата със СОП по време на педагогическите ситуации е спорадично, а не целенасочено и задълбочено в зависимост от индивидуалните потребности на детето.

Ресурсните учители в детските градини не винаги подпомагат работата на учителите като работят индивидуално по образователните направления с децата, което включва работа с книжките. Случаите на подпомагане в групата по време на ситуации също са много редки.

Липсва ясно регламентирани правила за работа, контрол и отчетност за работата на ресурсните учители, които играят основна роля в подкрепата на децата с цел преодоляване на обучителните затруднения.

Би трябвало да се преосмисли предоставяното висше образование за тази специалност с цел диференциация на професията за различните етапи от образованието, регламентиране на точни и ясни правила за работа, както и придобиване на необходимите знания за подпомагане на учениците в по-горните класове по учебните предмети, особено природните и точните науки, за да се постигне ефективност и ефикасност в работата.

Чл. 187. (1) Допълнителната подкрепа за личностно развитие включва:

1. работа с дете и ученик по конкретен случай;

2. психо-социална рехабилитация, рехабилитация на слуха и говора, зрителна рехабилитация, рехабилитация на комуникативните нарушения и при физически увреждания;

Предвид дефиницията за психо-социална рехабилитация на Световната Здравна организация, която гласи: 

"ДЕФИНИЦИЯ Психосоциалната рехабилитация е процес, който улеснява възможността на лица, които са с увреждания, инвалидност или инвалиди от психично разстройство, да достигнат оптималното си ниво на независимо функциониране в общността. Това включва както подобряване на компетентността на индивидите, така и въвеждане на промени в средата, с цел да се създаде живот с възможно най-добро качество за хора, които са преживели психично разстройство или имат увреждане на умствените си способности, което води до определено ниво на инвалидност. ПСР има за цел да осигури оптималното ниво на функциониране на индивидите и обществата, и минимизиране на уврежданията и недъгите, като набляга на избора на индивидите как да живеят успешно в общността. ПСР е сложна и амбициозна, защото обхваща много различни сектори и нива, от психиатрични болници до домове и работни среди. Следователно тя обхваща обществото като цяло. Въпреки това, тя е съществена и неразделна част от цялостното управление на лицата с увреждания от психични разстройства. Вследствие на това, органите, участващи в ПСР, също са разнообразни, напр. потребители, професионалисти, семейства, работодатели, мениджъри и администратори на обществени агенции и самата общност като цяло. Предвид тази сложност, средствата за предоставяне на ПСР варират в зависимост от географските, културните, икономическите, политическите, социалните и организационните характеристики на условията, където се предоставя ПСР.."

И която не кореспондира с дефиницията в т. 28 от ЗПУО от Допълнителните разпоредби, а именно: „"Психосоциална рехабилитация" е комплекс от дейности за подпомагане на учениците със затруднения, увреждане или разстройство на тяхното психично здраве за постигане на оптимално ниво на самостоятелност и за придобиване и прилагане на умения, необходими за пълноценно участие в училище.“

Смятам, че определението в нормативната уредба за психологическата работа, насочена към предоставяне на допълнителна подкрепа на деца и ученици, трябва да бъде преформулирано поради следните причини:

1. Определението на СЗО е с медицинска насоченост и обхваща дейности, насочени предимно към лица със сериозни ментални проблеми и заболявания. Предвид българското законодателство и Наредбата за приобщаващото образование, в която детет със СОП би могло да бъде както дете с леки артикулационни нарушения или дете с поведенчески проблеми с положителна перспектива за отшумяване, дължащи се на етапи от развитието, или дете с таланти и т.н., смятам, че това определение е абсолютно неточно.

2. В дефиницията на т. 28 от Допълнителните разпоредби присъства само думата „ученик“ и липсва думата „дете“.

От влизането в сила на Наредба за приобщаващото образование през 2017 година допълнителна подкрепа получават както учениците, така и децата в предучилищна възраст.

Предлагам терминът "психо-социална рехабилитация" да се замени с подходящ/и  термин/и: психологическа работа, психологическа консултация, когнитивен тренинг, психологически тренинг игри или други, след провеждането на сериозно обсъждане в професионалната общност.

Чл. 187. (1) Допълнителната подкрепа за личностно развитие включва:

1. работа с дете и ученик по конкретен случай;

2. психо-социална рехабилитация, рехабилитация на слуха и говора, зрителна рехабилитация, рехабилитация на комуникативните нарушения и при физически увреждания;

Предвид дефиницията за психо-социална рехабилитация на Световната Здравна организация, която гласи: 

https://iris.who.int/handle/10665/60630

"ДЕФИНИЦИЯ Психосоциалната рехабилитация е процес, който улеснява възможността на лица, които са с увреждания, инвалидност или инвалиди от психично разстройство, да достигнат оптималното си ниво на независимо функциониране в общността. Това включва както подобряване на компетентността на индивидите, така и въвеждане на промени в средата, с цел да се създаде живот с възможно най-добро качество за хора, които са преживели психично разстройство или имат увреждане на умствените си способности, което води до определено ниво на инвалидност. ПСР има за цел да осигури оптималното ниво на функциониране на индивидите и обществата, и минимизиране на уврежданията и недъгите, като набляга на избора на индивидите как да живеят успешно в общността. ПСР е сложна и амбициозна, защото обхваща много различни сектори и нива, от психиатрични болници до домове и работни среди. Следователно тя обхваща обществото като цяло. Въпреки това, тя е съществена и неразделна част от цялостното управление на лицата с увреждания от психични разстройства. Вследствие на това, органите, участващи в ПСР, също са разнообразни, напр. потребители, професионалисти, семейства, работодатели, мениджъри и администратори на обществени агенции и самата общност като цяло. Предвид тази сложност, средствата за предоставяне на ПСР варират в зависимост от географските, културните, икономическите, политическите, социалните и организационните характеристики на условията, където се предоставя ПСР.."

И която не кореспондира с дефиницията в т. 28 от ЗПУО от Допълнителните разпоредби, а именно: „"Психосоциална рехабилитация" е комплекс от дейности за подпомагане на учениците със затруднения, увреждане или разстройство на тяхното психично здраве за постигане на оптимално ниво на самостоятелност и за придобиване и прилагане на умения, необходими за пълноценно участие в училище.“

Смятам, че определението в нормативната уредба за психологическата работа, насочена към предоставяне на допълнителна подкрепа на деца и ученици, трябва да бъде преформулирано поради следните причини:

1. Определението на СЗО е с медицинска насоченост и обхваща дейности, насочени предимно към лица със сериозни ментални проблеми и заболявания. Предвид българското законодателство и Наредбата за приобщаващото образование, в която детет със СОП би могло да бъде както дете с леки артикулационни нарушения или дете с поведенчески проблеми с положителна перспектива за отшумяване, дължащи се на етапи от развитието, или дете с таланти и т.н., смятам, че това определение е абсолютно неточно.

2. В дефиницията на т. 28 от Допълнителните разпоредби присъства само думата „ученик“ и липсва думата „дете“.

От влизането в сила на Наредба за приобщаващото образование през 2017 година допълнителна подкрепа получават както учениците, така и децата в предучилищна възраст.

Предлагам думата психо-социална рехабилитация да се замени с подходящ/и  термин/и: психологическа работа, психологическа консултация, когнитивен тренинг, психологически тренинг игри или други, след провеждането на сериозно обсъждане в професионалната общност.

Огтоворността, стресът и натоварването са огромни! Повечето от колегите, които си вършат съвестно работата работят извънредно, за да могат да се справят с поставените им задачи в установените от нормативната уредба срокове. Издъхваме, но всички се правят, че не виждат! Във всяка една институция психолозите са самостоятелна единица, чиято професия с нейните трудности и особености не е разбрана от останалите педагогически специалисти и непедагогически персонал. Качеството на живот на психолозите, заети в сферата на образованието е ниско поради свръхнатовареността, която имат, обезценяването на труда им, липсата на заплащане за допълнителния труд, който полагат, както изкуственото занижаване на престижността на работата им чрез липсата на регулация на професията  Липсва удовлетвореност и мотивация! Психолозите се отказват да работят в такива неравностойни условия на труд и често пъти се преквалифицират в ресурсни учители или логопеди, чиито професии и длъжности са регулирани с ясно установени и регламентирани правила за отчитане на работното време и дейностите!!!

Поемането на толкова много отговорности, допълнително натоварване с несвойствени задачи и бумащина, не ни позволява да обърнем достатъчно голямо внимание и да отделим време на обществено значими проблеми, свързани с необходимостта от превенция на психичното здраве на подрастващите! Очакванията на обществото също са насочени към това да подпомогнем всички деца да се развиват нормално, да живеят спокойно и да получат съответните знания, грижа и подкрепа от нас. За съжаление, обаче, обществото все още не е запознато с проблемите и трудностите, които среща училищния психолог! Родителите също не си дават сметка за това.

Нашето желание е да работим, да практикуваме и да бъдем полезни в сферата на нашата професионална квалификация като психолози, а не да вършим административна работа, да запълваме дупки и да изпълняваме безброй несвойствени задачи! Ние сме невидими за синдикатите, на които плащаме членски внос и които не защитават по никакъв начин интересите ни като гилдия!!! Ние сме невидими и за МОН, и за РУО, и за обществото като цяло! Нашата значимост и авторитет са обезценени и сринати!

Уважаеми законодатели! Психолозите имат желание да практикуват професията си в рамките на своята квалификация, спазвайки етичните принципи в работата си, получавайки равностоен и справедлив статут в нормативната регулация на МОН, равнопоставеност в трудовата ангажираност и достойно заплащане!

 Моля, обърнете сериозно внимание на коментарите в Портала за обществено обсъждане на Наредба 4 !!!! 

Очакваме адекватни промени от Вас – законодателите!

По настоящем в нормативната уредба в предучилищното и училищното образование не се отчита спецификата на психологическата работа, която включва много и разнообразни дейности (Виж коментари в портала за обществено обсъждане Наредба 4): работата с учители, консултации с родители, институции, провеждане на диагностика,  анализ на данни, писане на становища и доклади, провеждане на наблюдения и оценки и пр. И пр..

Реално отчитането на работното време на училищния психолог по нормативна уредба към настоящия момент е 30 часа седмично работа с деца!

В ежедневната си работа психологът работи по график с децата със СОП със същата натовареност, каквато е на ресурсният учител и логопеда, които имат съответно 25 часа САМО работа с деца със СОП, и 21 ТЕРАПЕВТИЧНИ!!!! Часа седмично.

А  след последните обсъждания на Наредба 4 се очаква 25 астрономически часа на ресурсния учител да станат УЧЕБНИ!!!!!

Освен това, обаче, докато тяхната работа приключва с изпълнението на графика за деня, то психологът е продължава с работните задачи. Той е длъжен да обърне внимание на проблемите, свързани с останалите деца в институцията като всеки казус изисква индивидуално внимание и методи за разрешаване. Следват разговори с учители, родители, близки и роднини, осъщесвяване на срещи, писане на документи, протоколи и становища до институции. Справянето с проблемите изискват отдаденост в работата, професионализъм, много голям времеви и психо-емоционален ресурс. Разговорите с родителите понякога са трудни и много тежки. Очакванията на общността са психологът да бъде медиатор и добър професионалист, който да умее да общува качествено с всички, да балансира добре взаимоотношенията и да се справя успешно с възникналите проблеми. Често пъти психологът се включва в разрешаването на конфликти и между колеги. Той предоставя индивидуални консултации и психо-емоционална подкрепа на всички служители в институцията, когато бъде поискана такава.

В допълнение към тези специфични за психологическата работа функции, може да се включи и работата като координатор без допълнително заплащане на повечето от психолозите в сферата на образованието с вменените допълнително немалко отговорности и несвойствени работни задачи, които вкарват допълнително натоварване и напрежение в работата, тъй като координаторът е човекът, който изисква документацията да бъде изрядна, сроковете на изпълнение на задачите да бъдат спазвани, т.е. функциите му са предимно КОНТРОЛНИ!!! И поради това, изисквайки от своите колеги учители, психологът приема друга роля, на изискващ администратор, какъвто не е! Този конфликт на професионални роли не хармонира положително върху взаимоотношенията психолог – педагог!

Редно е тази работна позиция да се изпълнява от директор, зам.директор или главен учител. Това са служители, заемащи по-високо йерархично ниво в организацията, чиито задължения включват осъществяването на контролни функции.

Моля, обърнете сериозно внимание на коментарите в Портала за обществено обсъждане на

Наредба 4 !!!! Очакваме адекватни промени от Вас – законодателите!

Чл. 186. (1) Видовете и съдържанието на дейностите по мотивация и преодоляване на проблемното поведение се определят от детската градина и от училището и може да включват:

Предложение: 

Включване на нови точки:

9. Консултация с родителите

10. Консултация на учители

Раздел II. Подкрепа за личностно развитие на децата и учениците

чл. 178. (1) Общата подкрепа за личностно развитие включва:

Да се включат нови точки:

15. Дейности, свързани с адаптацията и реадаптация на децата в ДГ

16. Консултации и работа с родители и учители

Мотив 1:       чл. 185 ал. 2, т. 3 – „партньорство с родителите“ – за преодоляване на тормоза

Мотив 2:       чл. 208. (1) Сътрудничеството и взаимодействието между родителите и детската градина или училището се осъществяват чрез индивидуални консултации, родителски срещи, обучения, както и всеки път, когато конкретна ситуация или поведение на детето или ученика го прави необходимо.

(2) Средство за постоянна връзка между училището и родителя е бележникът за кореспонденция.

Мотив 3: Чл. 209. Родителите имат следните права:

1. периодично и своевременно да получават информация за успеха и развитието на децата им в образователния процес, за спазването на правилата в детската градина и в училището и за приобщаването им към общността;

2. да се срещат с ръководството на детската градина или училището, с класния ръководител, с учителите и с другите педагогически специалисти в определеното приемно време или в друго удобно за двете страни време;

Мотив 4: чл. 210. (1) Родителите имат следните задължения:

7. да се явяват в училището след покана от учител, директор или друг педагогически специалист в подходящо за двете страни време.

Мотив 5: Чл. 219. (2) Педагогическите специалисти имат следните задължения:

3. да зачитат правата и достойнството на децата, учениците и другите участници в предучилищното и училищното образование и да сътрудничат и партнират със заинтересованите страни;

Психолозите, заети в сферата на предучилищното образование, имат съществени задачи, свързани с консултиране на родители и подкрепа на децата по време на адаптационния период в детските градини, който често пъти продължава от месец септември до месец декември. Дейностите включват участие в родителски срещи, провеждане на обучения, индивидуални консултации на родители, наблюдение на децата в първите и ясленските групи, идентифициране на различни проблеми, свързани с хранене, режим на сън и бодърстване, преодоляване на тревожността както на децата, така и на родителите, които за първи път се отделят от своите малки деца.

Адаптацията на малките деца, постъпващи за първи път в детските градини е сложен и дълъг процес, изискващ много отдаденост, време и ресурс. Провеждат се дълги наблюдения на децата в групите, анализира се тяхното поведение, провеждат се многогратно консултации с учителите, а след това и с двамата родители, предоставят се насоки за работа с детето, както и такива с цел промяна начина на живот и режим на хранене и спане, проследява се процеса на адаптация в продължение на няколко месеца, докато той приключи.

Всичко това не е включено като ангажимент на психолога в общата подкрепа, въпреки че всички психолози в детските градини извършват тези дейности, които не се зачитат като работа, тъй като тя не е описана като такава в нормативната уредба.

Работата на психолога, който предоставя и допълнителна подкрепа, и обща подкрепа включва много повече дейности и задължения, които изисква естеството на нашата професия, но нито ролята, нито множеството отговорности, нито натовареността на психолозите за оценени достойно като престиж и заплащане.

Неравностойното положение на психолозите спрямо логопедите и ресурсните учители, както и тяхната свръхнатовареност с много професионални отговорности и задачи, но и с много несвойствени дейности, поставят вече крещящо въпроса за преоценка на труда и политиките, свързани с регулацията на професията и свързаните с това промени в нормативната уредба на страната.

Моля, обърнете сериозно внимание на коментарите в Портала за обществено обсъждане на Наредба 4 !!!! Очакваме адекватни промени от Вас – законодателите!

Раздел II. Подкрепа за личностно развитие на децата и учениците

чл. 178. (1) Общата подкрепа за личностно развитие включва:

12. Дейности по превенция на насилието и преодоляване на проблемното поведение;

Предложение 1: Включване на допълнителни точки към съществуващата 12 т.:

12. 1 Работа с родители

12.2 Работа с учители

Дейността по превенция на насилието и преодоляване на проблемното поведение е приоритет на психологическата работа в институцията, която изисква провеждане на консултации освен с детето/ученика, така и работа с родители, учители и други значими възрастни.

Това е основен метод за работа, особено при малките деца в предучилищна възраст, който е свързан с влагане на професионален ресурс, анализ на получената информация,  предоставяне на консултации както на родители, така и на учители с цел осъществяване на психо-корекционна промяна, работно време и т.н..

Работата на психолога не може и не трябва да бъде обвързана единствено с работа с дете или ученик! Тя представлява комплекс от различни дейности и консултации, които трябва да се отчитат в работното време на психолога в образователната институция!

В тази връзка са необходими сериозни законодателни промени, които да регулират дейностите на психологическата работа, с които да се отчита и оценява справедливо труда на училищния психолог!

Предложение 2:

Към точка 13. Ранно оценяване на потребностите и превенция на обучителните затруднения;

Да се включи работа на ресурсния учител

Ранното оценяване на потребностите и превенцията на обучителните затруднения изискват специално внимание, задълбоченост, професионализъм и добро познаване както на изискванията по ДОС, така и на приобщаващото образование.

Това са процеси, които трябва да се случат преди предоставянето на общата подкрепа (тъй като е свързано с индентифициране на проблема) и след това в рамките на общата подкрепа. В тези първоначални етапи от приобщаващото образование, обаче, нормативната уредба предвижда само и единствено учителите да са хората, които могат да идентифицират риск от обучителни затруднения и само те да осъщствяват обща подкрепа в посоко превенция на обучителните затруднения.

С оглед на това, че в задълженията на учителите е това те да се грижат и отглеждат останалите деца в групата в ДГ, както и да преподават и да обърнат внимание на всички останали деца/ученици, смятам, че е редно в този процес да бъде включен ресурсният учител, който активно да съдейства за установяване на обучителните затруднения на дете/ученик след сигнализиране от страна на учителите.

Към настоящия момент ресурсните учители работят единствено и само с децата със СОП и те не са вкючени по никакъв начин в процеса на установяване на проблема, както и предоставянето на обща подкрепа (3 месеца) на децата с обучителни затруднения, което не кореспондира по никакъв начин с тяхната функция и роля на подкрепящи работата на учителите в процеса на преодаляване на обучителните затруднения при децата.

Смятам, че е редно, както логопедът и психологът в образователната институция провеждат диагностика, терапия и психологическа работа с децата, провеждат консултации с родителите с цел преодаляване на затрудненията, така и ресурсният учител би могъл навреме да се включи със своята компетентност, знания и опит, за да подпомогне превенцията на обучителните затруднения на децата и учениците, предоставяйки обща подкрепа.  

Раздел II. Подкрепа за личностно развитие на децата и учениците

чл. 178. (1) Общата подкрепа за личностно развитие включва:

2. Допълнително индивидуално обучение по учебни предмети и направления при условията на този закон, предоставено от учителите;

Обучителните затруднения на децата и учениците със СОП са сериозно предизвикателство, с което образователните институции не винаги се справят. Към настоящия момент ресурсното подпомагане би трябвало да подкрепя работата на учителите, за да могат децата и учениците по-лесно да усвояват учебния материал. Факт е, обаче, че ресрурсните учители нямат необходимите знания и подготовка да осъществяват качествено подкрепата на децата в тази посока, особено в сферата на училищното образование, което прави тяхната работа неефективна и понякога безсмислена.

Обучителните затруднения на децата и учениците изискват допълнителни часове работа с цел адаптиране на материала, разясняване, усвояване и упражнения. Сложността на учебния материал по математика, химия, физика, например, след 4 клас често пъти е сериозна пречка за провеждане на ефективни занимания с ресурсния учител, който няма необходимите знания и подготовка, за да подпомогне ученика в усвояването на учебния материал.

В детските градини също се наблюдават сериозни проблеми в тази посока. Поради това, че се грижат целодневно за много и то малки деца, учителите не отделят време на децата със СОП с цел индивидуални занимания с обучителна цел, а разчитат на ресурсния учител. Подпомагането на децата със СОП по време на педагогическите ситуации е спорадично, а не целенасочено и задълбочено в зависимост от индивидуалните потребности на детето.

Ресурсните учители в детските градини не винаги подпомагат работата на учителите като работят индивидуално по образователните направления с децата, което включва работа с книжките. Случаите на подпомагане в групата по време на ситуации също са много редки.

Липсва ясно регламентирани правила за работа, контрол и отчетност за работата на ресурсните учители, които играят основна роля в подкрепата на децата с цел преодоляване на обучителните затруднения.

Би трябвало да се преосмисли предоставяното висше образование за тази специалност с цел диференциация на професията за различните етапи от образованието, регламентиране на точни и ясни правила за работа, както и придобиване на необходимите знания за подпомагане на учениците в по-горните класове по учебните предмети, особено природните и точните науки, за да се постигне ефективност и ефикасност в работата.

Като родител на дете със специални образователни потребности изказвам несъгласието ми с предложените промени в чл.107 (4), а именно отпадане мнението на родителя при вземане на решение за формата на обучение. Децата ни са с индивидуални нужди, възможности и необходимости и само един родител може да прецени каква форма на обучение е в полза на детето му. Въпреки че, експертното мнение на външен екип е важно за незвисима оценка с цел определяне мястото на детето в обществото, естествено и логично идва следния въпрос:

Доколко обществото е склонно да приеме разликите и да осигури жизнено важната социализация на хората със специални образователни потребности?....

 Интеграция? ? ?....

 - ПО-СКОРО препоръката на екипа ще е естествено насочена към изолация и избягване на трудностите по прием на такава личност в група, т.е. към индивидуално обучение без социализация.

БЕЗ СОЦИАЛЕН ЖИВОТ ЧОВЕК НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПЪЛНОЦЕНЕН И ВСЕКИ ОПИТ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА МАЛКОТО МУ РАДОСТИ В СЪЩЕСТВУВАНЕТО МУ ВОДИ ДО ТЪЖЕН КРАЙ.

Изключването на изречението в чл.107(4) води до риск на еднолично решение, което може да не е най-доброто решение за съдбата на детето. Отнемат се правата на родителите по чл.12 ал.2 от този закон в частта отнасяща се за малолетни и непълнолетни лица.

 ИНТЕГРИРАНЕТО НА ДЕЦАТА  със специални образователни потребности става когато се даде възможност на двете страни да се опознаят и социализират, а слабостта ни като общество да не можем  практически да  осигурим защитата на интересите на едната „нормална“ страна (виж чл.107(3) ) НЕ БИ ТРЯБВАЛО ДА води до ИЗКЛЮЧВАНЕТО НА ДРУГАТА !!!!

Сестра ми е със специални образователни потребности. Свидетел съм на постоянните борби на родителите ми да осигурят нормалните гарантирани от закона образователни обучения и дейности на сестра ми. Категорично съм против предлаганата промяна. Така много деца в същото положение като сестра ми няма да имат шанса за подходяща форма на обучение. Категорично родителя трябва да има окончателен избор. Моите родители решаваха всичко свързано с моето обучение. Защо когато трябва да се решава формата на обучение  на сестра ми те са изключени от този процес?

Дъщеря ми е дете със специални образователни потребности. Категорично не съм съгласна с предложените промени за отпадане ролята на родителя при вземане на решение за формата на обучение. Всеки родител има най-точната преценка за възможностите на детето си. Въпреки диагнозата всяко дете е различно и има индивидуални граници, които са известни най-добре на хората, които са най-близо до него. Затова е от изключителна важност да се вземе решение от екип с окончателно решение от страна на родителя. В противен случай се стига до ситуация, човек който не е запознат в основи с процеса на равитие на детето ми да определя капацитетите му. Къде остава ролята на родителя цитирана в чл.12 ал.2 от този закон? Как се получава интеграция на децата ни когато безпроблемно без наше съгласие биват изключвани от заниманията в клас и извеждани в индивидуална форма? Къде остава социалзацията, за която толкова много се говори? За мене това са недопустими корекции в закона, отнемащи права, които имат родителите на деца в норма.

Относно: Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Относно: Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение

Подготвяната промяна дискриминира децата със СОП и техните родители, като ги изключва от процеса на вземане на решение за формата на обучение на децата.

Считам, че това нарушава правата на децата и освен това освобождава училищата от отговорността да направят всичко възможно за интеграцията на децата. В момента родителите са гарант за това, че училището е предприело всички стъпки спрямо закона и наредбите за приобщаващо образование.

Промяната също така противоречи на целите на закона, а именно - подобряване на диалога и взаимодействието между училището и родителите.

Подкрепям напълно становището на ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН"

Стефка Илиева

МОТИВИ

Дошло е време политиката на държавата за правата на децата да стане видима за всички в училищната общност и извън нея. Днешните деца не могат да бъдат само обекти, независимо от възрастта им. Докато учениците не станат съ-субекти с възрастните чрез структурите на ученическото самоуправление на всички нива (паралелка, клас, училищен етап, училище), учителите много трудно ще постигат образователно-възпитателните цели в конкуренция с технологиите и изкуствения интелект.

Като допълнителни мотиви Ви представяме само част от  възможностите, ценностите и ползите, които носи със себе си ученическото самоуправление: Много по-активно участие в живота на училищната общност и придобиване на социални умения. Осъзнаване и практикуване на връзката между упражняване на правата и носенето на отговорност като осъзнато гражданско поведение. Реализиране на гражданско образование за научаване чрез правене (информално учене). Увеличаване на броя на социално активните деца и млади хора в училището, чрез които могат да се постигат по-високи образователни и възпитателни цели. Превенция на нежелано поведение. Възпитаване на доброволчество и социална ангажираност с обществени каузи. Повишаване на личната отговорност към обществото.

ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Предложение 1 е изпратено в писмен вид до УС на Съвета на ректорите и до Председателя на БСК в етапа на обществено обсъждане на ЗПУО. Предложението се приема по принцип и ще продължим съвместната работа за конкретизиране и формализиране на идеята. Подобен стимул за бъдеща приложимост на придобити меки умения ще повиши интереса на учениците към дейности, които практически развиват личностните им и бъдещите им професионални качества.

Всички предложения, свързани с ученическото самоуправление, са апробирани чрез анкети за ученици, класни ръководители, родители, директори и медиатори от 28 училища от всички области в България, а резултатите от тях са публикувани в сборника с добри практики „Управляваме училището с ученическо самоуправление“, включен в колекция „Материали за ученическо самоуправление“ от Каталог на образователни ресурси със свободен достъп в Дигиталната раница на МОН тук: https://oer.mon.bg/s/oer/item-set/28594, с. 250-280.

Настоятелство на Фондация „Институт за информални иновации”

Председател - д-р Таня Желязкова-Тея

До Красимир Вълчев – министър на образованието и науката

Вх. № 1105-128/20.06.2025 г.

Във връзка с цялостната философия за промяна на действащия от 2016 г. ЗПУО и натрупания опит от неговото функциониране в реалната практика, считаме за целесъобразно да се намерят работещи механизми за стимулиране на учениците за активно участие в организационните процеси в училищната общност чрез ученическото самоуправление като колективна форма на детско участие.

Предлагаме в ЗПУО да се направят следните допълнения:

1. чл. 171 ал. 1 от ЗПУО като т. 14 от правата на децата/учениците:

Чл. 171 (1) 14. да получават обобщен сертификат за организационната им и творческа активност в училищната възраст за бъдещата им реализация в университетите и на пазара на труда.

Предложението осигурява приемственост между средното образование с университетите и  пазара на труда като стимулира учениците към „придобиване на различни групи компетентности – комуникативни, личностни, социални и граждански“ (из „Частична предварителна оценка на въздействието“, с. 7), включително чрез ученическото самоуправление като учене чрез правене. Данните за сертификата са извадка от ЛОД на ученика в системата НЕИСПУО.

2. § 95 чл. 203 се изменя така:

(2) Предупредителната мярка „забележка“ се налага от класния ръководител или всеки учител, който преподава на ученика, след становище на Ученическия съвет на паралелката, от която е ученика, а всички останали предупредителни мерки - от директора.

Предложението ще задвижи „механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците“ (из „Частична предварителна оценка на въздействието“, с. 7) чрез прилагане на подхода „деца помагат на деца“.

3. § 141. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:

9. Създава се т. 33а:

„33а. „Социално-емоционални умения“ са уменията за осъзнаване и управление на вътрешни състояния, нагласи и поведение на индивида и включват себепознание, самоконтрол, социални умения, самоинициатива и творческа активност в процеса на ученическото самоуправление за взаимодействие с останалите и отговорност при вземане на решения.“

Ако не се направи това допълнение, не става ясно кой, къде, как и защо си взаимодейства с останалите и проявява отговорност при вземане на решения.

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Конституцията на Република България

Настояваме правото на избор на форма на обучение за деца със специални образователни потребности да остане изцяло в ръцете на родителите и/или настойниците им, като те имат подкрепата на компетентни специалисти, но не и ограничение или отнемане на това право.

Тази позиция е израз на уважение към семейството като основна единица на обществото и гаранция за осигуряване на оптимални условия за развитие на всяко дете със специални нужди.

Обосновка:

1. Родителят е правният представител и носи отговорност за детето - Правото и задължението за вземане на решения, свързани с развитието, възпитанието и образованието на детето, са конституционно и законово признати в Република България. Отнемането на правото за избор на форма на обучение нарушава този фундаментален принцип.

2. Родителят познава най-добре индивидуалните особености на детето със специални образователни потребности и трябва да има водеща и заключителна роля при избора на форма на обучение- Децата със специални образователни потребности формират изключително разнородна група, в която всяко дете има уникален профил, нужди и темп на развитие. Родителят е единственият човек, който наблюдава детето ежедневно и дългосрочно и познава в дълбочина познава:

- моментното състояние и динамиката на неговото развитие;

- средовите фактори (семейни, социални, медицински), които влияят върху ученето;

- какво работи и какво не работи в образователния и социалния процес.

ЧАСТ 1/4 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Относно: Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение

Като Фондация „Живот със Синдром на Даун“, защитаваща правата и интересите на лицата със синдром на Даун и подкрепяща техните семейства, както и като експерти от опит, които в дълбочина познават специфичните нужди на децата със синдром на Даун, изразяваме от свое име и от името на родителите категоричното ни несъгласие с предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование.

Предлаганата редакция, с която правото за избор на форма на обучение за ученици със специални образователни потребности се прехвърля от родителите към екип за подкрепа за личностно развитие или към външни лица и експерти, които не са родители или настойници, е неприемлива и неправилна.

Родителите са най-добре запознати с нуждите, желанията и особеностите на своите деца. Те са естествените защитници на техните интереси и имат право и отговорност да вземат решения, свързани с образованието и развитието им. Всяко ограничаване на тази роля подкопава основни принципи на семейството, доверието и личната автономия.

Външни лица, без трайна емоционална и житейска връзка с детето, не могат да имат пълна и дълбока представа за неговите потребности и желания. Поставянето на такива лица в позицията да определят формата на обучение, без изричното съгласие на родителите, може да доведе до решения, които не отговарят на най-добрия интерес на детето.

Считаме, че ролята на екипа за подкрепа или външен оценител и експерт трябва да бъде на консултант и съветник, който подпомага родителите в информирания им избор, а не на заместник или надзорник, който отнема техните права.

чл 26, ал.3  Pодителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца.

Конституцията на Република България

Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.

ЗПУО

чл. 7, ал. 2 – приобщаващото образование не може да се прилага чрез ограничаване на права, а само чрез гарантиране на достъп, подкрепа и избор.

4.Нарушаване на принципа на равнопоставеност

Особено силно впечатление прави фактът, че учениците без специални образователни потребности и техните родители имат право на избор на форма на обучение, докато се предвижда това право да бъде отнето именно от родителите на деца със специални потребности. Това е очевидна форма на дискриминация, противоречаща на принципите на приобщаването.

5. Недопустимост на прехвърляне на решението към външни органи - Да се даде повече тежест на мнението на външен екип, отколкото на преценката на родителя, е:

- юридически необосновано – тъй като родителят носи правна отговорност за избора и благосъстоянието на детето;

- етично уязвимо – защото ограничава автономността на семейството;

- образователно нецелесъобразно – защото външен екип не може да направи обективна и трайна преценка въз основа само на фрагментарно наблюдение.

не е допустимо в нормативен текст да се отнема или прехвърля на друг орган правото на родителя да вземе решение за формата на обучение на своето дете. Това право не може да бъде ограничено чрез административен механизъм.

Тази наредба дескриминира децата със специални образователни потребности!

Конвенцията за правата на детето:

 Член 5 Държавите - страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция.

Член 18

1. Държавите - страни по Конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето. Родителите или според случая законните настойници носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа.

2. С цел гарантиране и закрила на правата, изложени в тази Конвенция, държавите-страни по нея оказват подходяща помощ на родителите и законните настойници при осъществяване на тяхната отговорност по отглеждане на децата и осигуряват създаването на институции, служби и услуги в областта на грижите за децата.

3. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки, за да осигурят на децата на работещите родители правото да се възползуват от услугите за деца и детските заведения, които се полагат за тяхното отглеждане.

Конвенция за правата на хората с увреждания

 Член 5 - Равенство и забрана на дискриминация

1.Държавите - страни по настоящата конвенция, признават, че всички хора са равни пред закона и имат право без каквато и да било дискриминация на еднаква закрила и еднакво третиране от закона.

2.Държавите - страни по настоящата конвенция, забраняват всякаква дискриминация по признак на увреждане и гарантират на лицата с увреждания равноправна и ефективна защита от закона срещу всякаква дискриминация на каквито и да било основания.

3.С оглед осигуряването на равнопоставеност и премахването на всякаква дискриминация държавите - страни по конвенцията, предприемат всички необходими стъпки, за да осигурят разумни улеснения на хората с увреждания.

Член 7 Деца с увреждания 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, предприемат всички необходими мерки за осигуряване на пълноценното упражняване от деца с увреждания на всичките им права на човека и основни свободи наравно с останалите деца.

Всеобщата декларация за правата на човека

Като родител на дете със СОП съм твърдо против тази промяна в закона!

Ние родителите сме най-добре запознати с нуждите, желанията и особеностите на своите деца. Ние сме естествените защитници на техните интереси и имаме право и отговорност да вземаме решения, свързани с образованието и развитието им. Всяко ограничаване на тази роля подкопава основни принципи на семейството, доверието и личната автономия.

Смятам , че това се прави с цел да се  улесни работата на уилището и учителите , да се отърват от оговорноста за това дете и да се се остави в ъгъла без никой да няма мотив да се занимава с него.

Отнемането или ограничаването на правото на родителя да участва пълноценно и да има последната дума при избора на форма на обучение е неприемливо вмешателство в личния и семеен живот и същевременно нарушава правата му като законен представител на детето.

Противоречие с международни и национални правни актове Предложената промяна противоречи на:

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Конституцията на Република България

Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.

ЗПУО

чл. 7, ал. 2 – приобщаващото образование не може да се прилага чрез ограничаване на права, а само чрез гарантиране на достъп, подкрепа и избор.

4.Нарушаване на принципа на равнопоставеност

Особено силно впечатление прави фактът, че учениците без специални образователни потребности и техните родители имат право на избор на форма на обучение, докато се предвижда това право да бъде отнето именно от родителите на деца със специални потребности. Това е очевидна форма на дискриминация, противоречаща на принципите на приобщаването.

5. Недопустимост на прехвърляне на решението към външни органи - Да се даде повече тежест на мнението на външен екип, отколкото на преценката на родителя, е:

- юридически необосновано – тъй като родителят носи правна отговорност за избора и благосъстоянието на детето;

- етично уязвимо – защото ограничава автономността на семейството;

- образователно нецелесъобразно – защото външен екип не може да направи обективна и трайна преценка въз основа само на фрагментарно наблюдение.

Затова не е допустимо в нормативен текст да се отнема или прехвърля на друг орган правото на родителя да вземе решение за формата на обучение на своето дете. Това право не може да бъде ограничено чрез административен механизъм. Вместо това е необходимо:

- да се развиват подкрепящи инструменти, с които може да се въздейства и помогне на родителите, които се нуждаят от съдействие – чрез психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ, - достъп до експерти и информирано съгласие – но не и чрез ограничаване на техните законови права.

Заключение: Предлаганата редакция на чл. 107, ал. 1 нарушава основни принципи на правото, дискриминира родители на деца със специални образователни потребности и противоречи на международните задължения на България. Настояваме текстът да не бъде променян и да запази законното право на родителя да избира формата на обучение на своето дете, в сътрудничество с екипа за подкрепа, но не под негов натиск.

Керанка Димитрова

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" 3. Противоречие с международни и национални правни актове Предложената промяна противоречи на:

Конвенцията за правата на детето:

Член 5 Държавите - страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция.

Член 18

1. Държавите - страни по Конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето. Родителите или според случая законните настойници носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа.

2. С цел гарантиране и закрила на правата, изложени в тази Конвенция, държавите-страни по нея оказват подходяща помощ на родителите и законните настойници при осъществяване на тяхната отговорност по отглеждане на децата и осигуряват създаването на институции, служби и услуги в областта на грижите за децата.

3. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки, за да осигурят на децата на работещите родители правото да се възползуват от услугите за деца и детските заведения, които се полагат за тяхното отглеждане.

Конвенция за правата на хората с увреждания

Член 5 - Равенство и забрана на дискриминация

1. Държавите - страни по настоящата конвенция, признават, че всички хора са равни пред закона и имат право без каквато и да било дискриминация на еднаква закрила и еднакво третиране от закона.

2. Държавите - страни по настоящата конвенция, забраняват всякаква дискриминация по признак на увреждане и гарантират на лицата с увреждания равноправна и ефективна защита от закона срещу всякаква дискриминация на каквито и да било основания.

3. С оглед осигуряването на равнопоставеност и премахването на всякаква дискриминация държавите - страни по конвенцията, предприемат всички необходими стъпки, за да осигурят разумни улеснения на хората с увреждания.

Член 7 Деца с увреждания 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, предприемат всички необходими мерки за осигуряване на пълноценното упражняване от деца с увреждания на всичките им права на човека и основни свободи наравно с останалите деца.

Всеобщата декларация за правата на човека

чл 26, ал.3 Pодителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца.

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Конституцията на Република България

Настояваме правото на избор на форма на обучение за деца със специални образователни потребности да остане изцяло в ръцете на родителите и/или настойниците им, като те имат подкрепата на компетентни специалисти, но не и ограничение или отнемане на това право.

Тази позиция е израз на уважение към семейството като основна единица на обществото и гаранция за осигуряване на оптимални условия за развитие на всяко дете със специални нужди.

Обосновка:

1. Родителят е правният представител и носи отговорност за детето - Правото и задължението за вземане на решения, свързани с развитието, възпитанието и образованието на детето, са конституционно и законово признати в Република България. Отнемането на правото за избор на форма на обучение нарушава този фундаментален принцип.

2. Родителят познава най-добре индивидуалните особености на детето със специални образователни потребности и трябва да има водеща и заключителна роля при избора на форма на обучение- Децата със специални образователни потребности формират изключително разнородна група, в която всяко дете има уникален профил, нужди и темп на развитие. Родителят е единственият човек, който наблюдава детето ежедневно и дългосрочно и познава в дълбочина познава:

- моментното състояние и динамиката на неговото развитие;

- средовите фактори (семейни, социални, медицински), които влияят върху ученето;

- какво работи и какво не работи в образователния и социалния процес.

Роля на родителя и взаимоотношения с екипа за подкрепа

Никой външен специалист – включително и екипът за подкрепа за личностно развитие (ЕПЛР) – няма дълбочината на познание и контекста, който има родителят за своето дете. Отнемането или ограничаването на правото на родителя да участва пълноценно и да има последната дума при избора на форма на обучение е неприемливо вмешателство в личния и семеен живот и същевременно нарушава правата му като законен представител на детето. Предлагаме случаите на разминаване между мнението на родителя и препоръките на ЕПЛР или друг външен експерт родителят да бъде подкрепен чрез ефективни механизми – психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ или други форми на подкрепа, които да му помогнат да вземе информирано и уверено решение в интерес на детето.

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Относно: Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение

Като Фондация „Живот със Синдром на Даун“, защитаваща правата и интересите на лицата със синдром на Даун и подкрепяща техните семейства, както и като експерти от опит, които в дълбочина познават специфичните нужди на децата със синдром на Даун, изразяваме от свое име и от името на родителите категоричното ни несъгласие с предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование.

Предлаганата редакция, с която правото за избор на форма на обучение за ученици със специални образователни потребности се прехвърля от родителите към екип за подкрепа за личностно развитие или към външни лица и експерти, които не са родители или настойници, е неприемлива и неправилна.

Родителите са най-добре запознати с нуждите, желанията и особеностите на своите деца. Те са естествените защитници на техните интереси и имат право и отговорност да вземат решения, свързани с образованието и развитието им. Всяко ограничаване на тази роля подкопава основни принципи на семейството, доверието и личната автономия.

Външни лица, без трайна емоционална и житейска връзка с детето, не могат да имат пълна и дълбока представа за неговите потребности и желания. Поставянето на такива лица в позицията да определят формата на обучение, без изричното съгласие на родителите, може да доведе до решения, които не отговарят на най-добрия интерес на детето.

Считаме, че ролята на екипа за подкрепа или външен оценител и експерт трябва да бъде на консултант и съветник, който подпомага родителите в информирания им избор, а не на заместник или надзорник, който отнема техните права.

Подкрепям изцяло следните мотиви против промяна  „12. да не използват мобилни устройства за комуникация в училище, освен за строго образователни цели, по здравословни причини или при форсмажорни обстоятелства“ :

Предложението разширява обсега на сега съществуващата забрана за използване на  мобилни телефони по време на учебните часове (ЗПУО, чл. 172. Новата формулировка може да доведе до пълна забрана за използване на мобилни устройства, включително отнемането им за цял ден и налагане на санкции при употребата им при възникване на спор дали е имало уважителна причина за това. 

Това би могло да има крайно неблагоприятни и опасни последствия.

1. Всяка мислима процедура за задължаване на учениците да оставят телефоните си за целия ден би била унизителна за тях и затрудняваща учителите.

2. Телефоните са буквално спасение за много деца. За тези, които се чувстват изолирани от съучениците си, и в междучасието се обаждат на приятел. За тези, които са станали обект на злепоставяне, вербално насилие или дори физическо от страна на връстници или учители и в междучасието се обаждат на родителите си - не с оглед на разправа, а споделяне и утеха. За тези, които са получили паник атака по време на изпитване или  са закъснели за час и искат да обяснят, преди родителят им да види електронния дневник. За тези, които се чувстват зле физически или психически, но медицинската сестра / психологът не е на работа и наблизо няма ДОВЕРЕН учител, на когото да споделят и да им обърне внимание.

3. Крайно време е да започнем да вземаме решения, основаващи се на научни изследвания, анализи и прогнози. През м. февруари 2025 г. в сп. Lancet беше публикувано мащабно изследване, показващо, че сама по себе си забраната за телефони в училищата не води нито до подобряване на образователните резултати, нито до положителен ефект върху благополучието на учениците, нито дори до намаляване на общото екранно време.

Училищното образование у нас се намира в тежка криза, част от която е липсата на усещане за смисъл у учениците и чувството, че са бездушни обекти на обучително и възпитателно въздействие в система, предназначена да служи преди всичко сама на себе си. Учебният материал не съответства на потребностите им и не способства развиването на умения, които са им необходими днес и ще им бъдат необходими в бъдеще. Оценяването е фокусирано върху тестове, които не измерват полезни знания и умения и не дават полезна обратна връзка, за сметка на това води до силен стрес, възпрепятстващ ученето, и често се използват като наказателен инструмент от учителите. Липсват възможности за свободно целеполагане, избор на средства за следване на поставените цели и самооценка. Липсва уважение към личността на ученика, възможности за изразяване на мнение и водене на дебати, за реално участие в управлението на училищния живот и мн. др. Всичко това неминуемо води до усещане за безсилие и незначимост, което често стои в корена на агресивното, антисоциално или самоувреждащо поведение и импулса за нарушаване на правилата. В този контекст всеки разговор за санкции и забрани води само и единствено до задълбочаване на проблема. Вместо това следва да работим активно за качествена промяна в подготовката на учителите, учебната програма и училищната култура като цяло, за да създадем човеколюбива и уважителна среда, възпитаваща по естествен път. Най-просто казано: да правим така, че учениците да не злоупотребяват с телефоните си не поради страх от наказание, а от интерес към случващото се в часа и уважение към съучениците и учителя. Не бива да забравяме, че това и сега става изключително успешно в много класни стаи благодарение на добри педагогически практики. Необходимо е да търсим начини да ги подкрепяме и разпространяваме, а не още повече да отблъскваме учениците от училището.

8. В ЗИД не се уточнява кога следва да се въведе въпросният предмет, което на практика позволява той да бъде въведен масово още от следващата учебна година. Но дори да се спази декларираното намерение това да се случи от 2026/2027 г. и само за 1 клас, такъв неприемливо ранен срок не би позволил разработване на качествени програми, адекватна подготовка на учителите, пилотно въвеждане  и апробация, задълбочен анализ на резултатите и последващи корекции, създаване на качествени учебници и др.

9. Намерението да се въведе за 1 клас само по себе си е силно обезпокоително. Първо, на тази възраст няма изградено абстрактно мислене. Второ, идеята да преподават началните учители поставя логичния въпрос за дълбокия когнитивен дисонанс у децата: как един и същи авторитет в един час ще говори за креационизъм, а в следващия – за еволюция? Как един и същи учител ще води различни програми? Как ще възпитаваме общочовешки ценности, ако децата от най-малки учат, че са по-добри от съучениците си, защото тяхната религия е по-добра и единствено вярна?

10. Особено тревожни са прокрадващите се сигнали, вкл. в изявления на министър Вълчев, че програмата, предвидена за деца, които не желаят да изучават религия, също ще съдържа значителна част религиозен материал. Възпитанието в добро обаче не е прерогатив на религията и внушението за обратното има опасни последици.

Безспорно училището има важна възпитателна роля, но поставянето на знак за тъждество между морала и религията е манипулативно и нередно. Силно неоснователно е също да смятаме, че с час по „добродетели“ може да се постигне полезен възпитателен ефект, намаляване на агресията, ограничаване употребата на вредни вещества и др. Изследванията показват, че тези проблеми имат дълбоки корени, които следва да се адресират с промяна в цялостната култура, в т.ч. семейството, училището и обществото, а не с „час по добродетели“.

11. Страната ни е на последните места в Европа по ред показатели, свързани с образованието: академични и социално-емоционални умения, критично и творческо мислене, мотивация за учене през целия живот, здравна култура, толерантност, гражданско самосъзнание и други важни компетентности. Учениците ни се представят под критичния минимум на собствените ни и международните изпити. На този фон МОН предлага… религия.

12. Дори да говорим за час по етика, това не бива да се случва прибързано, както в момента. Вместо да пилеем огромни ресурси за въвеждането на нов предмет, за който още не знаем какво ще съдържа, как ще се впише между останалите и как ще повлияе на учениците и тяхното израстване, трябва да започнем сериозен и задълбочен експертен и обществен дебат за целите на образованието; да очертаем нужните реформи, стъпвайки на надеждни данни, анализи и научно обосновани принципи и прогнози; да набележим стъпките в близък и далечен план за осъществяването им, включително адекватно проследяване на резултатите и  своевременни корекции. Едва тогава ще видим как, къде и в каква форма има място подобен предмет.

В заключение изразявам категорично мнение против въвеждането на задължителен учебен предмет „Добродетели и религии“.

Възразявам срещу предложението  в § 25. В чл. 76  Учебният предмет Добродетели и религии е насочен към ценностно формиране на личността и възпитание, подкрепяйки  следните мотиви:

1. Изучаването на религиите в  исторически, културен и философски аспект и сега присъства в хуманитарните предмети от задължителната програма.

2. И сега желаещите могат да изучават религия (православие, ислям или т.нар. неконфесионална, но също религиозно насочена програма) като избираем предмет. Не е ясно кое налага превръщането на въпросния предмет в задължителен за всички.

3. Въвеждането на религиозно обучение като част от задължителната учебна програма, дори да има възможност за избор, накърнява светския характер на училището и поставя под въпрос мисията му да гради умения за критично мислене, основаващо се на научни достижения.

4. Въвеждането на религиозно обучение като част от задължителната учебна програма, дори да има възможност за избор, създава предпоставки за опасно разделение и противопоставяне на децата от малки. Училището следва да бъде място на обединение и подчертаване на общото помежду ни.

5. Очевидно липсва обществен консенсус по този изключително важен въпрос, който засяга пряко всички ученици, техните родители и всички граждани на Република България, защото решението крие потенциал да повлияе на облика на образованието и обществото като цяло. Омбудсманът неслучайно призова за прозрачност на процеса по обсъждане и вземане на решение с обществен консенсус. И двете видимо липсват. Отвореното писмо против въвеждането на предмета като част от задължителната учебна програма има 9000 подписа, а МОН така и не отговори на въпросите, зададени в придружаващото писмо при внасянето му.

6. Не е ясно как ще се гарантират фундаментални права.

Позоваването на европейската практика („навсякъде се учи религия“) е силно спекулативно. Почти навсякъде, където присъства такъв предмет, програмата няма нищо общо с одобрените у нас към момента (припомням, че според информация от МОН конфесионалните до голяма степен ще се запасят), има възможност за отказ (на места дори само по желание на детето), а в някои държави – избор на друг, коренно различен и напълно неутрален предмет. Много държави, в които тази възможност не е била добре уредена, са понесли осъдителни решения от Европейския съд за правата на човека.

У нас обаче се планира въвеждането на общ задължителен предмет „Добродетели и религии“, който да дава възможност за избор между различни програми. Въпросните програми могат лесно да се променят без поправки в ЗПУО.

Споменатият чл. 12, ал. 2 гласи само: „Изборът по ал. 1 за малолетните се извършва вместо тях и от тяхно име от техните родители, а за непълнолетните - от учениците със съгласието на техните родители“. Всички знаем, че в реалният избор в българското училище е силно ограничен: за чуждите езици, за нивата,  на които се изучават, за спорта, за профилиращите предмети и пр. Няма никаква яснота как ще се случва съставянето на групи. Министър Вълчев „успокоява“, че никой няма да бъде принуден да изучава религия, ако не желае, само че няма никакви гаранции за това. Не е ясно как ще се случва, когато децата са недостатъчно за сформиране на група. Има разлика дали принуждаваме децата да учат език, който не отговаря на желанието им, или религия, която не отговаря на личните им разбирания и тези на семейството им.

Възразявам със следните мотиви срещу промените в  „§ 50. В чл. 120 се създава ал. 9, касаещо НВО И ДЗИ:

Решение 3305/ 28.03.2025 на Върховния административен съд ,с което той обяви за нищожна забраната да се оспорват оценките от матурите, въведена в Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. Съдът заключва, че наредба, която съставлява подзаконов нормативен акт, не може да се уреждат първични отношения извън уредените такива в закона и по този начин да се дописва законът. Невъзможността за оспорване и промяна на оценка при несъответствие нарушава правата на учениците и има огромно значение за тяхното бъдеще.  Известни са много случаи на технически грешки и некоректно оценяване. Важно е да има работеща процедура за повторна проверка и коригирането на оценката, а не да се въвежда забрана в закона, което е в противоречие с основния закон.

Считам, че с предложенията за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) целите не са да се  модернизира и усъвършенства правната регулация на обществените отношения в системата, а да се затруднят още повече родителите и най-уязвимите- децата, чиито интереси следва да бъдат най-голям приоритет на държавата.  Предложените промени не само няма да  подобрят партньорството между институциите, родителите, социалните партньори и бизнеса, а ще отворят още по-голяма бездна. Държавата спешно трябва да вземе мерки, с които да съобрази спецификата на новите поколения, които идват с коренно различен начин на мислене. Те са нови хора с ново поведение и психика, на които предложените промени за повече санкции и безсмислени предмети няма как да повлияят позитивно. Системата трябва да спре да санкционира различните, защото всички от новата генерация са различават от сегашния шаблон. Училището трябва да открива позитивното в различността. Всъщност системата и учителите трябва да бъдат обучени да работят с новите деца и да разпознават техните нужди, възможности, таланти и емоции, а не да санкционира и наказва и това е промяната, от която има нужда образованието ни. Това няма как да се постигне със забрани. Промени ще има, когато училището започне да подкрепя и разбира.

Възразявам, срещу променете в „§ 47. В чл. 117, касаещи  ОЦЕНЯВАНЕТО НА УЧЕНИЦИТЕ със следните мотиви:

Не е ясно какво следва да означава "синхрон в оценяването по различни предмети".

               Предложението в §47, т. 4. а именно: „Чрез оценяването в процеса на училищното обучение се насърчава активното учене и придобиването на житейски значими умения и се отчитат и придобитите от учениците социално–поведенчески умения“ е неприемливо. Това ще даде възможност  наказателните оценки съвсем законно да бъдат  смесвани с оценката за знания и умения.

Оценката за поведение/дисциплина категорично неприемлива. Оценката за поведение е наказателна мярка, която в някои случаи може да постигне краткотрайно подчинение , но не и полезен ефект във формирането на личността. Децата имат нужда от подкрепа и  уважение, което ги учи да уважават себе си и другите, не от санкции и оценки.  В прикрития вид, който в момента ни се предлага, тази оценка е още по-опасна.

Методите на оценяване следва да се преразгледат изцяло, тъй като сегашните варианти на оценяване, включително НВО И ДЗИ са безполезни тестовете, които възпитават налучкване, но не и креативно мислене. Най-същественият проблем тук е, че НВО и ДЗИ не показват реални постижения на детето и училището, а показват колко усиля е хвърлило семейството, за да покрие безумните изисквания на тестовете чрез частни уроци, помощ вкъщи, частни учители и т.н. Това не повишава знанията на детето, а струва скъпо на семейството, най-вече уврежда здравето и психиката на родители и деца.

Неясните формулировки в предложението ще бъдат предпоставка за повече проблеми с включването на компонент поведение.

По съшество:

- С чл. 51а, се създава Национален център по кариерно ориентиране (НЦКО). По-надолу в допълнителните разпоредби е написано, че този център се създава при обединението на (там са посочени конкретно) самостоятелните центрове за кариерно ориентиране. За мен поне не става ясно, ще има ли все пак структури на местно ниво, които да прилагат политиките на територията на отделните области. Приветствам създаването на НЦКО, но смятам, че за да е ефективна организацията, дейността и контрола, е необходимо все пак да има и местни структури. Така бе при създаване на системата за кариерно ориентиране в училищното образование през 2012 г. когато бяха обособени 28 областни центрове за кариерно ориентиране.

- В чл.51а (3) е посочено, че мястото на работа на кариерните консултанти (КК) може да бъде определяно на територията на цялата страна. Какво сте искали да кажете с този текст? Че КК ще трябва да работят и в останалите общини на областния град, както беше до момента, или че ще могат да бъдат командировани и в други области?

- Видяхме в становището на МС относно предвидените промени, че е необходимо да се привлекат в обсъжданията в работните групи всички заинтересовани страни. Моята молба също е такава. Освен обсъждането на настоящите промени, предстои да се изготви правилник за дейността на НЦКО, да се допълват и коригират наредби. Смятам, че присъствието на кариерни консултанти, които имат 13 години опит в реализирането на политиките и дейностите по кариерно ориентиране в работните групи е не само желателно, но и наложително. До момента, поне аз, не съм информиран за подобна инициатива.

Колеги, това е закон. Ако сега не се направи както трябва, следващата възможност за корекция няма да бъде възможна в близко бъдеще. Половинчат Закон ще доведе до обратния на търсения ефект и подозирам отлив на кариерни консултанти от системата. А вече изгубихме достатъчно квалифицирани колеги, за да можем да си го позволим.

С уважение, Пенко Атанасов!

Част 3

(7) Движимите вещи, предоставени за управление на институциите по ал. 1, т. 1 – 6 до влизане в сила на закона, преминават в собственост на държавата и се управляват от Националния център за кариерно ориентиране.

Коментар: Част от движимите вещи са придобити със средства предоставени от общините. Не е посочено как държавата ще придобие вещи общинска собственост и как ще се оформи това. Ако не се отнася за тях в текстът следва да се прецизира, че придобиването ще е само по отношение на вещите придобити с държавни средства. Не е ясно какви ще са критериите и документите, по които ще се определя собствеността.

От изложените мотиви, цели и очаквани резултати не става ясно до каква степен ще бъдат засегнати интересите на определени групи. Единственото пришито механично определение е „педагогически специалисти“ без обосновка от резонна необходимост.

Позовавайки се на становището на Администрацията на МС по предложените като цяло промени, смятаме, че е необходимо цялостно задълбочено проучване на ситуацията в частта кариерно ориентиране, еднозначно дефиниране на текстовете съпроводено с анализ на риска и отражение върху засегнатите страни.

Добър модел е досега съществуващите самостоятелни звена да обединят териториално управлението на кариерните услуги в близките области, предвид вече натрупан опит и позиции, разпознаваемост и капацитет.

Надяваме се предложенията и коментарите да бъдат обсъдени и взети под внимание, като оставаме на разположение за съдействие и отговори.

ЧАСТ 2

Коментар: Спорен е въпроса за мястото § 144 ал.1 и 2, като  текст в закон, дори и в Преходни и заключителни разпоредби:

Сливането на общински структури в държавна по наше мнение е противоречиво. Поражда редица въпроси и бъдещи административни проблеми.

§ 144. (1) Националният център за кариерно ориентиране се създава чрез сливане на:

1. Център за подкрепа на личностно развитие – кариерно ориентиране и консултиране

– София;

2. Център за подкрепа на личностно развитие – кариерно ориентиране и консултиране

– Варна;

3. Център за подкрепа на личностно развитие – кариерно ориентиране и консултиране

– Видин;

4. Център за подкрепа на личностно развитие – кариерно ориентиране и консултиране

– Габрово

5. Център за подкрепа на личностно развитие – кариерно ориентиране и консултиране

– Кърджали

6. Център за подкрепа на личностно развитие – кариерно ориентиране и консултиране

– Пазарджик.

(2) След влизане в сила на закона Националният център за кариерно ориентиране правоприемник на правата и задълженията на институциите по ал. 1, т. 1 – 6 .

Коментар: Тези действия са свързани с редица формални и не дотам формални прекратявания на редица функции на структурите, изискващи време и ресурс.

(3) Дейността по кариерно ориентиране и консултиране на заварените към влизане в сила на този закон центрове за подкрепа за личностно развитие, извън тези по ал. 1, след влизане в сила на закона продължава да се осъществява от Националния център за кариерно ориентиране.

(4) Трудовите правоотношения на лицата, заемащи длъжността „кариерен консултант“, в институциите по ал. 1 и 3, се уреждат при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда.

Предложение: Трудовите правоотношения на лицата, заемащи длъжността „кариерен

консултант“, в институциите по ал. 1 и 3, и директор по ал.1 като част от броя кариерни консултанти съгласно заповед на министъра, се уреждат при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда.

(5) Лицата по ал. 4 ползват правата на педагогически специалисти след влизане в сила

на изискванията за заемане на длъжност „кариерен консултант“ в държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, ако отговарят на тези изисквания.

Коментар: Съгласно класификатора на длъжностите не е ясна връзката между „кариерен консултант“ и квалификацията „педагогически специалист“, в чл.211 от Закона за предучилищното и училищното образование не са предложени промени кореспондиращи със създаването на НЦКО.

Съгласно Националния класификатор на професиите и длъжностите, кариерните консултанти се намират в Клас 24: „Стопански и административни специалисти“, подклас 2423- специалисти по управление на персонала и кариерно развитие с код: 6009 (с който са назначени всички кариерни консултанти). В клас 23 са Преподаватели с подклас други преподаватели. Този коментар поражда въпрос за промяна на НКПД в тази част, за да си кореспондира с така желаните промени .

(6) Лицата по ал. 4, които не отговарят на изискванията по ал. 5, са длъжни да придобият необходимото образование и професионална квалификация в срок до две години след влизане в сила на изискванията за заемане на длъжността „кариерен консултант“, приети с държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти.

Предложение: Лицата по ал. 4, които не отговарят на изискванията по ал. 5, и нямат минимум 5 години опит в кариерното ориентиране са длъжни да придобият необходимото образование и професионална квалификация в срок до две години след влизане в сила на изискванията за заемане на длъжността „кариерен консултант“, приети

с държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти.

Коментар: Придобиването на квалификация може да бъде валидирано чрез специално създадена програма за квалификация на МОН, при условие, че са ясни критериите за заемане на длъжността.

ЧАСТ 1

Очакваната в продължение на  тринадесет  години промяна в статута на кариерните консултанти и бъдещето на кариерното ориентиране като държавна политика, са на път да се случат. Важно е, че се обръща внимание на тази определена като приоритетна област. В продължение на целия период от 2012 г. до момента, качеството на кариерните услуги в средното образование претърпя своето развитие в положителен аспект. Създаде се капацитет със средства от ЕС, с държавно и общинско участие. Създаването на самостоятелни кариерни центрове се доказа като добре работеща структура, спазвайки правилата и нормите създадени в специално подготвена Програма за кариерно ориентиране. За съжаление териториалната диспропорция, липсата на държавен образователен стандарт за кариерно ориентиране и неуточненото място в системата на средното образование създаваха редица трудности в годините по региони.

Очакванията след запознаване с предложените промени в Закона за предучилищното и училищното образование, представиха много въпросителни.

Стараейки се да намерим паралел между визията на МОН преди тринадесет години при проектното създаване на дейността и критериите към онзи момент за назначаване на кариерни консултанти, си задаваме въпросите:

• Кое налага рязката промяна в изискванията за длъжността?
• Къде е мястото на кариерния консултант в системата на средното образование и къде в класификатора на професиите?

 Текстовете в предложените промени са формулирани твърде общо без конкретика, непрецизирани и даващи воля на въображението при тълкуване. Ето защо ще си позволим без претенции за правна компетентност, но от позицията на тринадесетгодишен опит, да обърнем внимание и предложим промени в някои от тях. Тук разсъжденията и предложенията са в конкретиката на закона, с ясната мисъл, че предстоят поднормативни актове за пълнота на действието в изработката на които се надяваме да бъдат включени кариерни консултанти с опит в тази специфична дейност.

§ 19. Създава се чл. 51а:

„51а. (1) Създава се Национален център за кариерно ориентиране като специализирано обслужващо звено по чл. 50, ал. 1, т. 2 и 3, който може да извършва и дейности по чл. 49, ал. 1, т. 2.

Предложение: (1) Създава се Национален център за кариерно ориентиране като специализирано обслужващо звено по чл. 50, ал. 1, т. 2 и 3, който извършва дейности по чл. 49, ал. 1, т. 2.

(2) Националният център за кариерно ориентиране извършва дейности по провеждане на държавната политики в областта на кариерното ориентиране и консултиране, на организационното подпомагане и методическото ръководство на кариерното ориентиране и консултиране, осъществявано от центровете за подкрепа за личностно развитие и от училищата, както и квалификацията на кариерните консултанти в тях.

Коментар: В този текст личи изместване на функциите на кариерните консултанти от досега осъществяваните и отваряне на нови позиции в училищата, както и изместване на предмета на дейност, свързан с пряката им досегашна дейност и квалификация.

(3) Кариерните консултанти в Националния център за кариерно ориентиране извършват кариерно ориентиране и консултиране и мястото им на работа може да бъде определяно на територията на цялата страна.

Коментар: ал. 3 противоречи на намеренията в ал.2, като същевременно не дава еднозначно тълкуване на формулировката „ на територията на цялата страна“

Предложение: Кариерните консултанти в НЦКО извършват кариерно ориентиране и консултиране на територията на областта в която са ситуирани според пропорционално на броя на ученици на областно ниво.

(4) Директорът на Националния център за кариерно ориентиране сключва и прекратява трудовите правоотношения с кариерните консултанти в специализираното обслужващо звено.

(5) Устройството и дейността на Националния център за кариерно ориентиране се уреждат с правилник, издаден от министъра на образованието и науката.“

Предложение: (5) Устройството и дейността на Националния център за кариерно ориентиране се уреждат с правилник създаден с участието на кариерни консултанти, издаден от министъра на образованието и науката.“

Изискванията за лицата, посочени в  § 144. (5) и (6) от преходните и заключителни разпоредби на ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ, да се отнасят единствено за новопостъпилите кариерни консултанти, а не за преназначените такива.

На кариерните консултанти, които имат стаж от 5 години и повече в системата на кариерното ориентиране и консултиране, да им бъдат валидирани уменията като педагогическа правоспособност. За лицата, които имат стаж под 5 години, да бъде създадена квалификационна програма към МОН, с която да придобият педагогическа правоспособност.

Посочените изисквания да бъдат включени в ДОС за кариерните консултанти.

Становище: Предварителната оценка не съдържа информация относно очакваните въздействия върху идентифицираните заинтересовани страни. С оглед пълнотата и аналитичната стойност на оценката следва да бъдат разгледани както положителните, така и потенциалните негативни ефекти върху всички, или поне върху основните групи заинтересовани страни.

В мотивите към проекта не са посочени причините, които налагат закриване на центровете по § 144 ал. 1, т. 1- 6 и създаване на Националния център за кариерно ориентиране. Не става ясно с какво това централизиране ще подобри целите и очакваните резултати от дейностите по кариерно ориентиране и консултиране.

Предложения:

Изменение на § 19, чл. 51а, ал. 3:

Думите „ ….и мястото им на работа може да бъде определяно на територията на цялата страна.“ да бъдат заменени с „… и мястото им на работа да бъде определяно на територията на областта.“

Мотиви:

При така формулираната алинея в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование се създава хипотезата, че кариерни консултанти от една област ще бъдат принудени да работят в отдалечена област, което е предпоставка за отлив на квалифицирани кариерни консултанти от системата за кариерно ориентиране, градена с години.

Допълнение към § 19, чл. 51а, ал. 5:

След „…. министъра на образованието и науката,“ да се добави „ …със съдействието на консултативна група от директори на ЦПЛР – ЦКО и кариерни консултанти, участващи в разработването на Правилника за устройството и дейността на Националния център за кариерно ориентиране.“

Мотиви:

Работещите към момента директори на ЦПЛР – ЦКО и кариерните консултанти притежават необходимия опит и професионална експертиза по въпросите, касаещи кариерното ориентиране и консултиране на национално ниво и са в състояние да подпомогнат в значителна степен министъра на образованието и науката при изготвянето на Правилника за устройството и дейността на Националния център за кариерно ориентиране.

Допълнение към § 144, ал. 4, да се създаде т. 1 и т. 2

1. Трудовите правоотношения на лицата, заемащи длъжността „директор“, в институциите по ал. 1, се уреждат при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда.
2. Трудовите правоотношения на лицата, заемащи длъжността „главен счетоводител“, в институциите по ал. 1 се уреждат при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда.

Мотиви:

Така предложения текст по § 144, ал. 4 в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, противоречи на чл. 16 от Конституцията на РБ,  чл. 1, ал. 3 и чл. 2 от КТ относно служителите заемащи други длъжности, различни от длъжността „кариерен консултант“.

Съгласно чл. 130б от КТ не е проведено разяснение относно мотивите и решенията, което би могло да доведе до съществени промени в трудовите правоотношения на директора и главния счетоводител.

Изискванията за лицата, посочени в  § 144. (5) и (6) от преходните и заключителни разпоредби на ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ, да се отнасят единствено за новопостъпилите кариерни консултанти, а не за преназначените такива.

На кариерните консултанти, които имат стаж от 5 години и повече в системата на кариерното ориентиране и консултиране, да им бъдат валидирани уменията като педагогическа правоспособност. За лицата, които имат стаж под 5 години, да бъде създадена квалификационна програма към МОН, с която да придобият педагогическа правоспособност.

Посочените изисквания да бъдат включени в ДОС за кариерните консултанти.

Становище: Предварителната оценка не съдържа информация относно очакваните въздействия върху идентифицираните заинтересовани страни. С оглед пълнотата и аналитичната стойност на оценката следва да бъдат разгледани както положителните, така и потенциалните негативни ефекти върху всички, или поне върху основните групи заинтересовани страни.

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Относно: Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение



Подготвяната промяна дискриминира децата със СОП и техните родители, като ги изключва от процеса на вземане на решение за формата на обучение на децата.

Считам, че това нарушава правата на децата и освен това освобождава училищата от отговорността да направят всичко възможно за интеграцията на децата. В момента родителите са гарант за това, че училището е предприело всички стъпки спрямо закона и наредбите за приобщаващо образование.

Промяната също така противоречи на целите на закона, а именно - подобряване на диалога и взаимодействието между училището и родителите.

Подкрепям напълно становището на ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" , изразено тук:

12 юни 2025 г. 08:08:27 ч.

Изключително добър закон, който включва множество отдавна чакани промени. Адресирани са голяма част от недостатъци на сега действащия закон. Добре би било единствено, да се преразгледат средствата за постигане на по-силен акцент върху възпитанието, като част от образованието. Възпитанието е преди всичко право и отговорност на родителите. Училището може да има роля там, където родителите не справят, което е измеримо посредством честотата, броя и вида на налаганите предупредителни мерки. Въвеждането на допълнителен предмет, акцентиращ върху възпитанието в добродетели и ценности за всички ученици е нецелесъобразно и икономически необосновано, доколкото повечето деца са получили и разширяват тези знания в семейна среда. Предметът следва да се разглежда в контекста на превенцията на проблемно поведение и да не е задължителноизбираем за всички, а само за ученици, които имат реална необходимост. За останалите деца предметът може да бъде свободноизбираем. Това ще спести ресурси на държавата, които могат да се насочат към развитието на таланти у децата, например за допълнителни часове по математика, спорт или изкуства, за които в момента родителите отделят собствени средства.

Коментар относно въвеждането на предмет "Религия и добротедели"

Бих искала да изразя мнението си против предложеното въвеждане на нов предмет "Религия и добродетели".

Информация за основните световни религии и съдържание по темата с добродетелите има достатъчно и сега. 

С предложението всъщност се задължават всички ученици под една или друга форма да изучават вероучение или съдържание с елементи вероучение, което противоречи на светския характер на образованието в България. 

Това не само нарушава правата и свободата на личността, но и отнема, гарантираното от Европейската Харта на правата на човека, право на родителите да възпитават религиозно децата си.

Допълнително, няма яснота как ще се осъществи на практика обучениено на децата в разлечните направления (православно християнство, ислям, добродетели). 

При обсъжданията беше споменато бегло, че всеки родител ще може да избере какво да изучава детето му, което предмолага разделяне на децата за тези часове. Разделяне, изцяло основано религиозен признак, което е предпоставка за противопоставяне и потенциални конфликти на етническа и религиозна основа.

Предложението децата, приети в математически гимназии след 4-ти клас, да продължат обучението си без изпит след 7-ми клас ограничава достъпа до и без това малкото математически паралелки. Приемът след 4ти клас е фокусиран върху състезателна математика, която стандартно не се изучава в училище. Това означава, че ще се подкрепи допълнително порочната практика с частните уроци и математическите гимназии ще бъдат достъпни само за децата, чиито родители могат да си позволят да ги пращат на школи и частни уроци.

Предложението децата, приети в математически гимназии след 4-ти клас, да продължат обучението си без изпит след 7-ми клас ограничава достъпа до и без това малкото математически паралелки. Приемът след 4ти клас е фокусиран върху състезателна математика, която стандартно не се изучава в училище. Това означава, че ще се подкрепи допълнително порочната практика с частните уроци и математическите гимназии ще бъдат достъпни само за децата, чиито родители могат да си позволят да ги пращат на школи и частни уроци.

В чл. 145, ал. 2 след думите „по чл. 142, ал. 3, т. 1“ се поставя запетая и се добавя „на учениците в VIII клас в математическите гимназии и в природоматематическите гимназии, извън приетите в V клас,“.

Нормата е противоконституционна, освен, че противоречи на ЗПУО.

Противоречи на чл. 6 от Конституцията и на чл. 3, ал.2, т.1., т.3 и т.4. от ЗПУО.

Или всички деца полагат изпити по НВО спрямо, които се определя приема в VIII клас или НВО да отпадне за всички деца.

В останалите специализирани училища децата държат изпити по НВО и кадидатсват на „общо основание“ за оставане в тези училища.

Не може децата приети в математически училища след пети клас да са изключени от системата на външно оценяване. В крайна сметка изпита за прием в пети клас на тези „специализирани“ училища е само по математика. Т.е. изпит по български и двойка да имат няма значение, няма да готвят биология, химия или география за природоматематически гимназии, защото са приети в V клас?

Нормата следва да отпадне.

Ако нормата не отпадне, следва да има отложено влизане в сила с поне 5 години, за да осигури равен достъп на децата, които са в момента в 4, 5 и 6 клас и ще бъдат поставени в неравностойно положение спрямо децата кандидатсвали и приети миналата или тази година. Подготовката за изпитите за математическите състезания за прием след 4 клас НПМГ или СМГ е две години, което касае децата и от втори и трети клас от тази годинина. 

Чл. 48. (1) Спортните училища осигуряват общообразователна подготовка и специализирана подготовка в областта на спорта, а в средната степен на образование - и професионална подготовка в професионално направление "Спорт".

Липсат текстове, в които да се посочи в каква професионална подготовка ще предоставят новите специализирани училища и в кое професионално направление., съгласно националните и европейски класификатори. Когато се разширява кръга на специализираните училища следва да се посочат мотиви съотносими с критериите за другите училища поставени в същата категория.

Относно промените в Чл. 39. (1) Специализирани са училищата за подготовка на кадри в областта на спорта, изкуствата, културата и за нуждите на вероизповеданията.

Досегащният текст определя като специализирани училища, които са или включени в списък на защитени професии, или за разширено изучаване на дисциплини извън Европейската квалификационна рамка за ключови компетентности.

Математиката и прородоматематическите науки са част от Европейската референтна рамка - математическа компетентност и компетентност в областта на точните науки, технологиите и инженерството.

С тези промени излиза, че на ключовите компетености определени на ниво ЕС в България ще се изучават само в специализираните училища.

Още повече в мотивитие към тази промяна представен от МОН на www.strategy.bg е записано:

„Към момента училищата с профил „Математически“ и/или „Природни науки“ имат право да осъществяват държавен план-прием след завършен IV клас и да обучават ученици за придобиване на разширена подготовка в областта на математиката и природните науки в прогимназиалния етап на основното образование. Ученици, завършили основно образование в такива училища, на общо основание отново кандидатстват за прием в същите училища.

В преобладаващата част от случаите се прилагат рутинни практики за оценяване, фокусирано върху оценката, без да се дава информация за напредъка на ученика към определен момент, а това пречи да се установяват силните и слабите му страни като предпоставка за отчитането на неговия прогрес в постигане на целите, да се направят необходимите констатации, да се анализират причините и да се препоръчват конкретни стъпки, за да се намали „незнанието“. Сравнително слабо е използвано формиращото оценяване в системата, особено в класовете след начален етап. Не се оценяват в достатъчна степен социално-емоционални и социално-поведенчески умения.“

Промените целят, според записаното от МОН само на учениците в специализираните математически училища да се прилагат системи за проследяване и адаптиране към средата, което противоречи на целите на ЗПУО.

Къде остава равния достъп до образование и равнотото третирание на учениците?

Препоръка: да се оставят ткестовете в настоящият вид или да се представят мотиви и/или добри практитки от други страни членки на ЕС доколко това не е ограничаване на достъпа до качествено образование на всички деца, съобразно етапите на обучение.

Против всякакви норми е чужди хора да решават в каква форма на обучение да е детето ми в училище. Над 15 години работят да приобщават децата ни и сега изведнъж някой предлага да ги осъжда на ИФО, когато преценят. А ние всички знаем какво означава това. Почти винаги ще е такава преценката. Звучи ми като: Осъждам детето Ви на доживотна присъда в самота!!! Защото точно това се случва. 11 години затворени в една стая с един учител след това не искат да се срещат с хора, не искат да излизат, затварят се в себе си. 

ТОВА ЛИ ИСКАТЕ???? ДА УНИЩОЖИТЕ ДЕЦАТА НИ!!! НЯМА ДА СТАНЕ!!! ЩЕ ИЗЛЕЗЕМ ВСИЧКИ НА ПРОТЕСТ!!!

Струва си МОН внимателно да се запознае с всяко от изброените възражения и да преосмисли позицията си, според която предложението се радва на широк обществен консенсус. Консенсусът по-скоро е в обратната посока: подобен предмет, наложен като задължителен, е опасен и вреден. 



Затова предлагам:

Оттегляне на предложението по чл. 11, ал. 1 „Обучение, свързано с религиите, включително с елементи на конфесионално обучение, в системата на предучилищното и училищното образование се осъществява само при условията и по реда на този закон.“ и свързаните с него промени в останалата част на ЗПУО. 



Часът по религия следва да остане както е в момента - като избираем предмет. Противното би обезсмислило твърдението, че всяко дете ще има избор. Най-ясният гарант за подобен избор и именно предметът да остане избираем. 

Ако се въвежда нов час, целящ да осъществи възпитателна функция, борба с агресията, създаване на добродетели, възпитаване на ценности и пр., то той следва да е изцяло светски (без конфесионални елементи), да се посещава от всички ученици (а не да се прилага сегрегация на религиозна основа), и да се обмисли внимателно след широк дебат между професионалните общности: педагози, психолози, философи, литератори, специалисти по гражданско образование и т.н. Този час не бива да се свързва с която и да е религиозна общност, защото това е автоматична предпоставка за разделение сред учениците, а също и сред обществото. 

Конфесионалното образование има своето място и то е в храма: чрез неделни училища, летни училища, извънкласни клубове по интереси, всякакви доброволчески инициативи и пр. Живеем в демократична държава, член на Европейския съюз, и никой не ограничава правата на вярващите да упражняват своята религия, нито правата на децата да се запознават с различните религии. Но това трябва да стъпва на изцяло доброволна основа и не бива да минава през институционално наложеното и задължително за всички образование в страната.

МОН следва да се съобрази с обществените нагласи и да не допусне поредното разделение в обществото около това силно контестирано предложение. 

Д-р Емилия Славова, университетски преподавател, инициатор на "12 писма до дванайсетокласниците", съосновател на първия родителски кооператив в България

Наред с предложението за насилствени религиозни индоктринации, в проекта е разписно, че се отнема правото на родителите да проверяват и обжалват оценките от матурите. Правото за обжалвана и прозрачността са базови принципи и права на гражданите във всяка демократична държава.

Предложено и оценяването да се формира и на база някакви неясни "поведенчески" критерии, които ще са напълно недоказуеми и субективни. Реално, предложението казва, че МОН и служителите в системата не могат да грешат. Премахва се прозрачността и се легитимира субективността в оценяването. Дава се практически неоспоримо право на учителят да оценява уменията и знанията на ученика без ясни критерии.

Това ще е още една косвена принуда върху родителите да плащаме за правилните школи и правилните частни уроци и да не смеем да подаваме сигнали за нередности под страх от субективно отношение към детето ни като възможна форма на отмъщение. 

Проблемите в образованието не могат да се решат чрез отнемане на права на родители и деца за сметка на администрацията и работещите в системата.  

И в трите предложени форми на обучение в закона е разписано, че ще има "конфесионални елементи", което означава,че няма светска форма, а фактически задължителното налагане на религиозни въгледи. Ислям и православие се изучава и сега. Информация за религгиите и изобилно съдържание по темата с добродетелите има достатъчно и сега. С предложението всъщност се задължават всички ученици под една или друга форма да изучават вероучение или съдържание с елементи вероучение.

Това не само нарушава правата и свободата на личността, но и отнема, гарантираното от Европейската Харта на правата на човека, право на родителите да възпитават религиозно децата си.

И не само грубо се нарушават правата и свободите на гражданите, но практически избор няма да има - децата ще бъдат разделени по етнически и/или религиозен признак и така ще се формират класове, което ще дискриминира децата, за които няма да има нито материална, нито ресурсна база, за да им се гарантира избор. Родителите много добре знаем как се случва - ще се дадат документи просто за подпис и ще се каже, че няма клас и/или възможност за друга група. Това, ще доведе до религиозно противопоставяне, насилствено налагане на възгледи, потенциални религиозни конфликти, а особено в смесените и отдалечени райони е потенциална опасност за етническия мир и ислямска радикализация.

Малките населени места са децентрализирани и особено в смесените райони няма как да се осъществява контрол какво се случва. Кой може да гарантира, че няма даж се появи финансиране с цел ислямска или православна радикализация? В сегашната динамична ситуация да поставяме бомби със закъснител, да противопоставяме, разделяме и радикализираме децата и съответно - обществото, е риск за националната сигурност на страната. Искаме ли на територията на България религиозни и етнически конфликти? Искаме ли пренасяне на кървави конфликти между шиити и сунити тук? Искаме ли радикален ислям? Искаме ли противопоставяне между протестанти, православни и католици? Искаме ли противопоставяне между тези общности и еврейските, например? Или всички срещу агностици/атеисти? 

Предложеният предмет е опасност за националната ни сигурност, няма как да се осъществи истински избор на практика и ше донесе само конфликти и противопоставяне. Освен това, се харчи обществен финансов и обучителен ресурс без никакво национално съгласие и въпреки многобройните исторически и научни доказателства, че религиозните въгледи не трябва да се внушават насила в светското училище под никакъв предлог. 

* Отворено писмо на представители на българската академична общност относно въвеждането на религия в училище (https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSeQ_bPTuH2nr-nwIC5isVgRmZ5D6uegSZUzJGIu4bkKmu4J1Q/viewform)  

* Становище на Обществения съвет към 41 ОУ „Св. Патриарх Евтимий“ относно концепцията на МОН за изучаване на добродетели и религи (https://www.facebook.com/vera.asenova);

* Становище на граждански организации и експерти от сферата на образованието относно “Концепция за изучаване на добродетели и религии – програма „добродетели/ етика“​ (https://zaednovchas.bg/reformata-v-obrazovanieto-iziskva-poveche-ot-30-dni/​)​;

* Петиция до Омбудсмана на РБ в защита на светския характер в българското образование (https://www.peticiq.com/485611);

*Два протеста под надслов "Училището не е църква!" на 8 май и 15 май 2025 г.; 

* Множество изразени позиции​ в медиите против въвеждането на този предмет на интелектуалци и университетски преподаватели: проф. Амелия Личева, проф. Валерия Фол, проф. Веселин Дафов, д-р Женя Лазарова, проф. Калин Янакиев, проф. Олег Йорданов, проф. Сергей Игнатов и т.н.;

* Дори православни формации изразяват негативно отношение към това предложение, както става ясно от сайта Hristianstvo.bg (https://hristianstvo.bg/от-евангелие-към-методичка/; https://hristianstvo.bg/когато-вярата-се-подменя-с-национална/; https://hristianstvo.bg/религия-православие-патриотизъм-иде/ и т.н.)

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Конституцията на Република България

Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.

ЗПУО

чл. 7, ал. 2 – приобщаващото образование не може да се прилага чрез ограничаване на права, а само чрез гарантиране на достъп, подкрепа и избор.

4.Нарушаване на принципа на равнопоставеност

Особено силно впечатление прави фактът, че учениците без специални образователни потребности и техните родители имат право на избор на форма на обучение, докато се предвижда това право да бъде отнето именно от родителите на деца със специални потребности. Това е очевидна форма на дискриминация, противоречаща на принципите на приобщаването.

5. Недопустимост на прехвърляне на решението към външни органи - Да се даде повече тежест на мнението на външен екип, отколкото на преценката на родителя, е:

- юридически необосновано – тъй като родителят носи правна отговорност за избора и благосъстоянието на детето;

- етично уязвимо – защото ограничава автономността на семейството;

- образователно нецелесъобразно – защото външен екип не може да направи обективна и трайна преценка въз основа само на фрагментарно наблюдение.

Затова не е допустимо в нормативен текст да се отнема или прехвърля на друг орган правото на родителя да вземе решение за формата на обучение на своето дете. Това право не може да бъде ограничено чрез административен механизъм. Вместо това е необходимо:

- да се развиват подкрепящи инструменти, с които може да се въздейства и помогне на родителите, които се нуждаят от съдействие – чрез психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ, - достъп до експерти и информирано съгласие – но не и чрез ограничаване на техните законови права.

Заключение: Предлаганата редакция на чл. 107, ал. 1 нарушава основни принципи на правото, дискриминира родители на деца със специални образователни потребности и противоречи на международните задължения на България. Настояваме текстът да не бъде променян и да запази законното право на родителя да избира формата на обучение на своето дете, в сътрудничество с екипа за подкрепа, но не под негов натиск.

Денко Стойчев

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" 3. Противоречие с международни и национални правни актове Предложената промяна противоречи на:

Конвенцията за правата на детето:

Член 5 Държавите - страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция.

Член 18

1. Държавите - страни по Конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето. Родителите или според случая законните настойници носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа.

2. С цел гарантиране и закрила на правата, изложени в тази Конвенция, държавите-страни по нея оказват подходяща помощ на родителите и законните настойници при осъществяване на тяхната отговорност по отглеждане на децата и осигуряват създаването на институции, служби и услуги в областта на грижите за децата.

3. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки, за да осигурят на децата на работещите родители правото да се възползуват от услугите за деца и детските заведения, които се полагат за тяхното отглеждане.

Конвенция за правата на хората с увреждания

Член 5 - Равенство и забрана на дискриминация

1. Държавите - страни по настоящата конвенция, признават, че всички хора са равни пред закона и имат право без каквато и да било дискриминация на еднаква закрила и еднакво третиране от закона.

2. Държавите - страни по настоящата конвенция, забраняват всякаква дискриминация по признак на увреждане и гарантират на лицата с увреждания равноправна и ефективна защита от закона срещу всякаква дискриминация на каквито и да било основания.

3. С оглед осигуряването на равнопоставеност и премахването на всякаква дискриминация държавите - страни по конвенцията, предприемат всички необходими стъпки, за да осигурят разумни улеснения на хората с увреждания.

Член 7 Деца с увреждания 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, предприемат всички необходими мерки за осигуряване на пълноценното упражняване от деца с увреждания на всичките им права на човека и основни свободи наравно с останалите деца.

Всеобщата декларация за правата на човека

чл 26, ал.3 Pодителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца.

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Конституцията на Република България

Настояваме правото на избор на форма на обучение за деца със специални образователни потребности да остане изцяло в ръцете на родителите и/или настойниците им, като те имат подкрепата на компетентни специалисти, но не и ограничение или отнемане на това право.

Тази позиция е израз на уважение към семейството като основна единица на обществото и гаранция за осигуряване на оптимални условия за развитие на всяко дете със специални нужди.

Обосновка:

1. Родителят е правният представител и носи отговорност за детето - Правото и задължението за вземане на решения, свързани с развитието, възпитанието и образованието на детето, са конституционно и законово признати в Република България. Отнемането на правото за избор на форма на обучение нарушава този фундаментален принцип.

2. Родителят познава най-добре индивидуалните особености на детето със специални образователни потребности и трябва да има водеща и заключителна роля при избора на форма на обучение- Децата със специални образователни потребности формират изключително разнородна група, в която всяко дете има уникален профил, нужди и темп на развитие. Родителят е единственият човек, който наблюдава детето ежедневно и дългосрочно и познава в дълбочина познава:

- моментното състояние и динамиката на неговото развитие;

- средовите фактори (семейни, социални, медицински), които влияят върху ученето;

- какво работи и какво не работи в образователния и социалния процес.

Роля на родителя и взаимоотношения с екипа за подкрепа

Никой външен специалист – включително и екипът за подкрепа за личностно развитие (ЕПЛР) – няма дълбочината на познание и контекста, който има родителят за своето дете. Отнемането или ограничаването на правото на родителя да участва пълноценно и да има последната дума при избора на форма на обучение е неприемливо вмешателство в личния и семеен живот и същевременно нарушава правата му като законен представител на детето. Предлагаме случаите на разминаване между мнението на родителя и препоръките на ЕПЛР или друг външен експерт родителят да бъде подкрепен чрез ефективни механизми – психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ или други форми на подкрепа, които да му помогнат да вземе информирано и уверено решение в интерес на детето.

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Относно: Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение

Като Фондация „Живот със Синдром на Даун“, защитаваща правата и интересите на лицата със синдром на Даун и подкрепяща техните семейства, както и като експерти от опит, които в дълбочина познават специфичните нужди на децата със синдром на Даун, изразяваме от свое име и от името на родителите категоричното ни несъгласие с предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование.

Предлаганата редакция, с която правото за избор на форма на обучение за ученици със специални образователни потребности се прехвърля от родителите към екип за подкрепа за личностно развитие или към външни лица и експерти, които не са родители или настойници, е неприемлива и неправилна.

Родителите са най-добре запознати с нуждите, желанията и особеностите на своите деца. Те са естествените защитници на техните интереси и имат право и отговорност да вземат решения, свързани с образованието и развитието им. Всяко ограничаване на тази роля подкопава основни принципи на семейството, доверието и личната автономия.

Външни лица, без трайна емоционална и житейска връзка с детето, не могат да имат пълна и дълбока представа за неговите потребности и желания. Поставянето на такива лица в позицията да определят формата на обучение, без изричното съгласие на родителите, може да доведе до решения, които не отговарят на най-добрия интерес на детето.

Считаме, че ролята на екипа за подкрепа или външен оценител и експерт трябва да бъде на консултант и съветник, който подпомага родителите в информирания им избор, а не на заместник или надзорник, който отнема техните права.

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Конституцията на Република България

Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.

ЗПУО

чл. 7, ал. 2 – приобщаващото образование не може да се прилага чрез ограничаване на права, а само чрез гарантиране на достъп, подкрепа и избор.

4.Нарушаване на принципа на равнопоставеност

Особено силно впечатление прави фактът, че учениците без специални образователни потребности и техните родители имат право на избор на форма на обучение, докато се предвижда това право да бъде отнето именно от родителите на деца със специални потребности. Това е очевидна форма на дискриминация, противоречаща на принципите на приобщаването.

5. Недопустимост на прехвърляне на решението към външни органи - Да се даде повече тежест на мнението на външен екип, отколкото на преценката на родителя, е:

- юридически необосновано – тъй като родителят носи правна отговорност за избора и благосъстоянието на детето;

- етично уязвимо – защото ограничава автономността на семейството;

- образователно нецелесъобразно – защото външен екип не може да направи обективна и трайна преценка въз основа само на фрагментарно наблюдение.

Затова не е допустимо в нормативен текст да се отнема или прехвърля на друг орган правото на родителя да вземе решение за формата на обучение на своето дете. Това право не може да бъде ограничено чрез административен механизъм. Вместо това е необходимо:

- да се развиват подкрепящи инструменти, с които може да се въздейства и помогне на родителите, които се нуждаят от съдействие – чрез психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ, - достъп до експерти и информирано съгласие – но не и чрез ограничаване на техните законови права.

Заключение: Предлаганата редакция на чл. 107, ал. 1 нарушава основни принципи на правото, дискриминира родители на деца със специални образователни потребности и противоречи на международните задължения на България. Настояваме текстът да не бъде променян и да запази законното право на родителя да избира формата на обучение на своето дете, в сътрудничество с екипа за подкрепа, но не под негов натиск.

Серкан Бозаджи

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" 3. Противоречие с международни и национални правни актове Предложената промяна противоречи на:

Конвенцията за правата на детето:

Член 5 Държавите - страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция.

Член 18

1. Държавите - страни по Конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето. Родителите или според случая законните настойници носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа.

2. С цел гарантиране и закрила на правата, изложени в тази Конвенция, държавите-страни по нея оказват подходяща помощ на родителите и законните настойници при осъществяване на тяхната отговорност по отглеждане на децата и осигуряват създаването на институции, служби и услуги в областта на грижите за децата.

3. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки, за да осигурят на децата на работещите родители правото да се възползуват от услугите за деца и детските заведения, които се полагат за тяхното отглеждане.

Конвенция за правата на хората с увреждания

Член 5 - Равенство и забрана на дискриминация

1. Държавите - страни по настоящата конвенция, признават, че всички хора са равни пред закона и имат право без каквато и да било дискриминация на еднаква закрила и еднакво третиране от закона.

2. Държавите - страни по настоящата конвенция, забраняват всякаква дискриминация по признак на увреждане и гарантират на лицата с увреждания равноправна и ефективна защита от закона срещу всякаква дискриминация на каквито и да било основания.

3. С оглед осигуряването на равнопоставеност и премахването на всякаква дискриминация държавите - страни по конвенцията, предприемат всички необходими стъпки, за да осигурят разумни улеснения на хората с увреждания.

Член 7 Деца с увреждания 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, предприемат всички необходими мерки за осигуряване на пълноценното упражняване от деца с увреждания на всичките им права на човека и основни свободи наравно с останалите деца.

Всеобщата декларация за правата на човека

чл 26, ал.3 Pодителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца.

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Конституцията на Република България

Настояваме правото на избор на форма на обучение за деца със специални образователни потребности да остане изцяло в ръцете на родителите и/или настойниците им, като те имат подкрепата на компетентни специалисти, но не и ограничение или отнемане на това право.

Тази позиция е израз на уважение към семейството като основна единица на обществото и гаранция за осигуряване на оптимални условия за развитие на всяко дете със специални нужди.

Обосновка:

1. Родителят е правният представител и носи отговорност за детето - Правото и задължението за вземане на решения, свързани с развитието, възпитанието и образованието на детето, са конституционно и законово признати в Република България. Отнемането на правото за избор на форма на обучение нарушава този фундаментален принцип.

2. Родителят познава най-добре индивидуалните особености на детето със специални образователни потребности и трябва да има водеща и заключителна роля при избора на форма на обучение- Децата със специални образователни потребности формират изключително разнородна група, в която всяко дете има уникален профил, нужди и темп на развитие. Родителят е единственият човек, който наблюдава детето ежедневно и дългосрочно и познава в дълбочина познава:

- моментното състояние и динамиката на неговото развитие;

- средовите фактори (семейни, социални, медицински), които влияят върху ученето;

- какво работи и какво не работи в образователния и социалния процес.

Роля на родителя и взаимоотношения с екипа за подкрепа

Никой външен специалист – включително и екипът за подкрепа за личностно развитие (ЕПЛР) – няма дълбочината на познание и контекста, който има родителят за своето дете. Отнемането или ограничаването на правото на родителя да участва пълноценно и да има последната дума при избора на форма на обучение е неприемливо вмешателство в личния и семеен живот и същевременно нарушава правата му като законен представител на детето. Предлагаме случаите на разминаване между мнението на родителя и препоръките на ЕПЛР или друг външен експерт родителят да бъде подкрепен чрез ефективни механизми – психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ или други форми на подкрепа, които да му помогнат да вземе информирано и уверено решение в интерес на детето.

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Относно: Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение

Като Фондация „Живот със Синдром на Даун“, защитаваща правата и интересите на лицата със синдром на Даун и подкрепяща техните семейства, както и като експерти от опит, които в дълбочина познават специфичните нужди на децата със синдром на Даун, изразяваме от свое име и от името на родителите категоричното ни несъгласие с предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование.

Предлаганата редакция, с която правото за избор на форма на обучение за ученици със специални образователни потребности се прехвърля от родителите към екип за подкрепа за личностно развитие или към външни лица и експерти, които не са родители или настойници, е неприемлива и неправилна.

Родителите са най-добре запознати с нуждите, желанията и особеностите на своите деца. Те са естествените защитници на техните интереси и имат право и отговорност да вземат решения, свързани с образованието и развитието им. Всяко ограничаване на тази роля подкопава основни принципи на семейството, доверието и личната автономия.

Външни лица, без трайна емоционална и житейска връзка с детето, не могат да имат пълна и дълбока представа за неговите потребности и желания. Поставянето на такива лица в позицията да определят формата на обучение, без изричното съгласие на родителите, може да доведе до решения, които не отговарят на най-добрия интерес на детето.

Считаме, че ролята на екипа за подкрепа или външен оценител и експерт трябва да бъде на консултант и съветник, който подпомага родителите в информирания им избор, а не на заместник или надзорник, който отнема техните права.

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Конституцията на Република България

Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.

ЗПУО

чл. 7, ал. 2 – приобщаващото образование не може да се прилага чрез ограничаване на права, а само чрез гарантиране на достъп, подкрепа и избор.

4.Нарушаване на принципа на равнопоставеност

Особено силно впечатление прави фактът, че учениците без специални образователни потребности и техните родители имат право на избор на форма на обучение, докато се предвижда това право да бъде отнето именно от родителите на деца със специални потребности. Това е очевидна форма на дискриминация, противоречаща на принципите на приобщаването.

5. Недопустимост на прехвърляне на решението към външни органи - Да се даде повече тежест на мнението на външен екип, отколкото на преценката на родителя, е:

- юридически необосновано – тъй като родителят носи правна отговорност за избора и благосъстоянието на детето;

- етично уязвимо – защото ограничава автономността на семейството;

- образователно нецелесъобразно – защото външен екип не може да направи обективна и трайна преценка въз основа само на фрагментарно наблюдение.

Затова не е допустимо в нормативен текст да се отнема или прехвърля на друг орган правото на родителя да вземе решение за формата на обучение на своето дете. Това право не може да бъде ограничено чрез административен механизъм. Вместо това е необходимо:

- да се развиват подкрепящи инструменти, с които може да се въздейства и помогне на родителите, които се нуждаят от съдействие – чрез психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ, - достъп до експерти и информирано съгласие – но не и чрез ограничаване на техните законови права.

Заключение: Предлаганата редакция на чл. 107, ал. 1 нарушава основни принципи на правото, дискриминира родители на деца със специални образователни потребности и противоречи на международните задължения на България. Настояваме текстът да не бъде променян и да запази законното право на родителя да избира формата на обучение на своето дете, в сътрудничество с екипа за подкрепа, но не под негов натиск.

Фейме Бозаджи

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" 3. Противоречие с международни и национални правни актове Предложената промяна противоречи на:

Конвенцията за правата на детето:

Член 5 Държавите - страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция.

Член 18

1. Държавите - страни по Конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето. Родителите или според случая законните настойници носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа.

2. С цел гарантиране и закрила на правата, изложени в тази Конвенция, държавите-страни по нея оказват подходяща помощ на родителите и законните настойници при осъществяване на тяхната отговорност по отглеждане на децата и осигуряват създаването на институции, служби и услуги в областта на грижите за децата.

3. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки, за да осигурят на децата на работещите родители правото да се възползуват от услугите за деца и детските заведения, които се полагат за тяхното отглеждане.

Конвенция за правата на хората с увреждания

Член 5 - Равенство и забрана на дискриминация

1. Държавите - страни по настоящата конвенция, признават, че всички хора са равни пред закона и имат право без каквато и да било дискриминация на еднаква закрила и еднакво третиране от закона.

2. Държавите - страни по настоящата конвенция, забраняват всякаква дискриминация по признак на увреждане и гарантират на лицата с увреждания равноправна и ефективна защита от закона срещу всякаква дискриминация на каквито и да било основания.

3. С оглед осигуряването на равнопоставеност и премахването на всякаква дискриминация държавите - страни по конвенцията, предприемат всички необходими стъпки, за да осигурят разумни улеснения на хората с увреждания.

Член 7 Деца с увреждания 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, предприемат всички необходими мерки за осигуряване на пълноценното упражняване от деца с увреждания на всичките им права на човека и основни свободи наравно с останалите деца.

Всеобщата декларация за правата на човека

чл 26, ал.3 Pодителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца.

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Конституцията на Република България

Настояваме правото на избор на форма на обучение за деца със специални образователни потребности да остане изцяло в ръцете на родителите и/или настойниците им, като те имат подкрепата на компетентни специалисти, но не и ограничение или отнемане на това право.

Тази позиция е израз на уважение към семейството като основна единица на обществото и гаранция за осигуряване на оптимални условия за развитие на всяко дете със специални нужди.

Обосновка:

1. Родителят е правният представител и носи отговорност за детето - Правото и задължението за вземане на решения, свързани с развитието, възпитанието и образованието на детето, са конституционно и законово признати в Република България. Отнемането на правото за избор на форма на обучение нарушава този фундаментален принцип.

2. Родителят познава най-добре индивидуалните особености на детето със специални образователни потребности и трябва да има водеща и заключителна роля при избора на форма на обучение- Децата със специални образователни потребности формират изключително разнородна група, в която всяко дете има уникален профил, нужди и темп на развитие. Родителят е единственият човек, който наблюдава детето ежедневно и дългосрочно и познава в дълбочина познава:

- моментното състояние и динамиката на неговото развитие;

- средовите фактори (семейни, социални, медицински), които влияят върху ученето;

- какво работи и какво не работи в образователния и социалния процес.

Роля на родителя и взаимоотношения с екипа за подкрепа

Никой външен специалист – включително и екипът за подкрепа за личностно развитие (ЕПЛР) – няма дълбочината на познание и контекста, който има родителят за своето дете. Отнемането или ограничаването на правото на родителя да участва пълноценно и да има последната дума при избора на форма на обучение е неприемливо вмешателство в личния и семеен живот и същевременно нарушава правата му като законен представител на детето. Предлагаме случаите на разминаване между мнението на родителя и препоръките на ЕПЛР или друг външен експерт родителят да бъде подкрепен чрез ефективни механизми – психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ или други форми на подкрепа, които да му помогнат да вземе информирано и уверено решение в интерес на детето.

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Относно: Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение

Като Фондация „Живот със Синдром на Даун“, защитаваща правата и интересите на лицата със синдром на Даун и подкрепяща техните семейства, както и като експерти от опит, които в дълбочина познават специфичните нужди на децата със синдром на Даун, изразяваме от свое име и от името на родителите категоричното ни несъгласие с предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование.

Предлаганата редакция, с която правото за избор на форма на обучение за ученици със специални образователни потребности се прехвърля от родителите към екип за подкрепа за личностно развитие или към външни лица и експерти, които не са родители или настойници, е неприемлива и неправилна.

Родителите са най-добре запознати с нуждите, желанията и особеностите на своите деца. Те са естествените защитници на техните интереси и имат право и отговорност да вземат решения, свързани с образованието и развитието им. Всяко ограничаване на тази роля подкопава основни принципи на семейството, доверието и личната автономия.

Външни лица, без трайна емоционална и житейска връзка с детето, не могат да имат пълна и дълбока представа за неговите потребности и желания. Поставянето на такива лица в позицията да определят формата на обучение, без изричното съгласие на родителите, може да доведе до решения, които не отговарят на най-добрия интерес на детето.

Считаме, че ролята на екипа за подкрепа или външен оценител и експерт трябва да бъде на консултант и съветник, който подпомага родителите в информирания им избор, а не на заместник или надзорник, който отнема техните права.

Относно проекта на закона за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, се обръщам с предложение да бъдат разгледани текстовете в чл. 64 и чл. 66, засягащи организацията на работа в детските градини. Липсата на законоустановени периоди на ваканции поражда конфликти между детски градини, общини и родители. По време на ваканциите за училищата, определени със заповед на министъра на образованието и науката, детските градини работят в условия на сборни групи. Това се налага заради намален брой деца, посещаващи детските градини. През летния период голяма част от детските градини на територията на Столична община работеха при условия на дежурни градини, като затваряха за присъствие в рамките един месец. Това позволяваше да се направят нужните ремонтни дейности в безопасна среда - без присъствие на деца и персонал. Спомагаше и за едномесечен непрекъснат отпуск за педагогическия, непедагогическия, кухненския и административен персонал, които изправени пред предизвикателството на целогодишна непрекъсната работа, се сблъскват с невъзможност за пълноценно възстановяване и почивка. Появява се риск от демотивация, намалена ефективност и изнервеност. При работа с деца е от изключителна важност да се запазва спокойствие, търпение и уравновесеност. При недостатъчна продължителност на ползване на отпуск (полагаем) горните са трудно постижими. Всички искат мотивирани педагози, които осъзнато и ефективно да упражняват своята професия и да постигат добри резултати с децата.

Наличието на лятна ваканция в размер на един месец за детските градини не е непосилна и революционна идея. Съществуват много примери в държави от Европа  – Франция, Германия, Италия, Румъния, Швеция, Финландия, които доказват, че нормативно може да бъде регламентирана почивката и в детските градини. Законодателното право регулира отпуск с мисъл за възстановяване, а не за административно удобство.

След гореизложеното предлагам изменения и допълнения в Закона за предучилищно и училищно образование на текстовете на чл. 64 и чл. 66, така че да се възпроизведат точно текста на чл.101 и чл.104 от ЗПУО по отношение на ваканциите и да осигурят равнопоставеност на институциите в предучилищното и училищно образование.

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Конституцията на Република България

Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.

ЗПУО

чл. 7, ал. 2 – приобщаващото образование не може да се прилага чрез ограничаване на права, а само чрез гарантиране на достъп, подкрепа и избор.

4.Нарушаване на принципа на равнопоставеност

Особено силно впечатление прави фактът, че учениците без специални образователни потребности и техните родители имат право на избор на форма на обучение, докато се предвижда това право да бъде отнето именно от родителите на деца със специални потребности. Това е очевидна форма на дискриминация, противоречаща на принципите на приобщаването.

5. Недопустимост на прехвърляне на решението към външни органи - Да се даде повече тежест на мнението на външен екип, отколкото на преценката на родителя, е:

- юридически необосновано – тъй като родителят носи правна отговорност за избора и благосъстоянието на детето;

- етично уязвимо – защото ограничава автономността на семейството;

- образователно нецелесъобразно – защото външен екип не може да направи обективна и трайна преценка въз основа само на фрагментарно наблюдение.

Затова не е допустимо в нормативен текст да се отнема или прехвърля на друг орган правото на родителя да вземе решение за формата на обучение на своето дете. Това право не може да бъде ограничено чрез административен механизъм. Вместо това е необходимо:

- да се развиват подкрепящи инструменти, с които може да се въздейства и помогне на родителите, които се нуждаят от съдействие – чрез психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ, - достъп до експерти и информирано съгласие – но не и чрез ограничаване на техните законови права.

Заключение: Предлаганата редакция на чл. 107, ал. 1 нарушава основни принципи на правото, дискриминира родители на деца със специални образователни потребности и противоречи на международните задължения на България. Настояваме текстът да не бъде променян и да запази законното право на родителя да избира формата на обучение на своето дете, в сътрудничество с екипа за подкрепа, но не под негов натиск.

Бойчо Димитров

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" 3. Противоречие с международни и национални правни актове Предложената промяна противоречи на:

Конвенцията за правата на детето:

Член 5 Държавите - страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция.

Член 18

1. Държавите - страни по Конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето. Родителите или според случая законните настойници носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа.

2. С цел гарантиране и закрила на правата, изложени в тази Конвенция, държавите-страни по нея оказват подходяща помощ на родителите и законните настойници при осъществяване на тяхната отговорност по отглеждане на децата и осигуряват създаването на институции, служби и услуги в областта на грижите за децата.

3. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки, за да осигурят на децата на работещите родители правото да се възползуват от услугите за деца и детските заведения, които се полагат за тяхното отглеждане.

Конвенция за правата на хората с увреждания

Член 5 - Равенство и забрана на дискриминация

1. Държавите - страни по настоящата конвенция, признават, че всички хора са равни пред закона и имат право без каквато и да било дискриминация на еднаква закрила и еднакво третиране от закона.

2. Държавите - страни по настоящата конвенция, забраняват всякаква дискриминация по признак на увреждане и гарантират на лицата с увреждания равноправна и ефективна защита от закона срещу всякаква дискриминация на каквито и да било основания.

3. С оглед осигуряването на равнопоставеност и премахването на всякаква дискриминация държавите - страни по конвенцията, предприемат всички необходими стъпки, за да осигурят разумни улеснения на хората с увреждания.

Член 7 Деца с увреждания 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, предприемат всички необходими мерки за осигуряване на пълноценното упражняване от деца с увреждания на всичките им права на човека и основни свободи наравно с останалите деца.

Всеобщата декларация за правата на човека

чл 26, ал.3 Pодителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца.

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Конституцията на Република България

Настояваме правото на избор на форма на обучение за деца със специални образователни потребности да остане изцяло в ръцете на родителите и/или настойниците им, като те имат подкрепата на компетентни специалисти, но не и ограничение или отнемане на това право.

Тази позиция е израз на уважение към семейството като основна единица на обществото и гаранция за осигуряване на оптимални условия за развитие на всяко дете със специални нужди.

Обосновка:

1. Родителят е правният представител и носи отговорност за детето - Правото и задължението за вземане на решения, свързани с развитието, възпитанието и образованието на детето, са конституционно и законово признати в Република България. Отнемането на правото за избор на форма на обучение нарушава този фундаментален принцип.

2. Родителят познава най-добре индивидуалните особености на детето със специални образователни потребности и трябва да има водеща и заключителна роля при избора на форма на обучение- Децата със специални образователни потребности формират изключително разнородна група, в която всяко дете има уникален профил, нужди и темп на развитие. Родителят е единственият човек, който наблюдава детето ежедневно и дългосрочно и познава в дълбочина познава:

- моментното състояние и динамиката на неговото развитие;

- средовите фактори (семейни, социални, медицински), които влияят върху ученето;

- какво работи и какво не работи в образователния и социалния процес.

Роля на родителя и взаимоотношения с екипа за подкрепа

Никой външен специалист – включително и екипът за подкрепа за личностно развитие (ЕПЛР) – няма дълбочината на познание и контекста, който има родителят за своето дете. Отнемането или ограничаването на правото на родителя да участва пълноценно и да има последната дума при избора на форма на обучение е неприемливо вмешателство в личния и семеен живот и същевременно нарушава правата му като законен представител на детето. Предлагаме случаите на разминаване между мнението на родителя и препоръките на ЕПЛР или друг външен експерт родителят да бъде подкрепен чрез ефективни механизми – психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ или други форми на подкрепа, които да му помогнат да вземе информирано и уверено решение в интерес на детето.

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Относно: Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение

Като Фондация „Живот със Синдром на Даун“, защитаваща правата и интересите на лицата със синдром на Даун и подкрепяща техните семейства, както и като експерти от опит, които в дълбочина познават специфичните нужди на децата със синдром на Даун, изразяваме от свое име и от името на родителите категоричното ни несъгласие с предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование.

Предлаганата редакция, с която правото за избор на форма на обучение за ученици със специални образователни потребности се прехвърля от родителите към екип за подкрепа за личностно развитие или към външни лица и експерти, които не са родители или настойници, е неприемлива и неправилна.

Родителите са най-добре запознати с нуждите, желанията и особеностите на своите деца. Те са естествените защитници на техните интереси и имат право и отговорност да вземат решения, свързани с образованието и развитието им. Всяко ограничаване на тази роля подкопава основни принципи на семейството, доверието и личната автономия.

Външни лица, без трайна емоционална и житейска връзка с детето, не могат да имат пълна и дълбока представа за неговите потребности и желания. Поставянето на такива лица в позицията да определят формата на обучение, без изричното съгласие на родителите, може да доведе до решения, които не отговарят на най-добрия интерес на детето.

Считаме, че ролята на екипа за подкрепа или външен оценител и експерт трябва да бъде на консултант и съветник, който подпомага родителите в информирания им избор, а не на заместник или надзорник, който отнема техните права.

1. Родителят е правният представител и носи отговорност за детето - Правото и задължението за вземане на решения, свързани с развитието, възпитанието и образованието на детето, са конституционно и законово признати в Република България. Отнемането на правото за избор на форма на обучение нарушава този фундаментален принцип.

2. Родителят познава най-добре индивидуалните особености на детето със специални образователни потребности и трябва да има водеща и заключителна роля при избора на форма на обучение- Децата със специални образователни потребности формират изключително разнородна група, в която всяко дете има уникален профил, нужди и темп на развитие. Родителят е единственият човек, който наблюдава детето ежедневно и дългосрочно и познава в дълбочина познава:

- моментното състояние и динамиката на неговото развитие;

- средовите фактори (семейни, социални, медицински), които влияят върху ученето;

- какво работи и какво не работи в образователния и социалния процес.

101. Какви мерки ще се предприемат, за да се гарантира, че религиозното образование ще бъде светско, неутрално и балансирано?

102. Как ще бъде гарантирано, че религиозното образование няма да нарушава принципа на отделеност на религиозните институции от държавата?

103. Кои религии ще бъдат включени в учебната програма и как ще бъде осигурено равнопоставено и обективно представяне на всяка от тях, без да се фаворизира една конкретна вяра?

104. Как ще бъде гарантирана подготовката на преподавателите по религиозно образование – какви академични, педагогически и етични изисквания ще бъдат прилагани, както и тяхната компетентност?

105. Как ще бъде гарантирана безпристрастността на преподавателите, така че да не влияят с лични религиозни убеждения върху учениците?

106. Ще бъде ли предметът задължителен или по избор? Ще се осигури ли механизъм за писмен отказ от участие от страна на родители и ученици?

107. Ще се гарантира ли пълноценен алтернативен учебен предмет за учениците, които изберат да не участват в религиозното обучение?

108. Как ще се контролира съдържанието на учебните материали, така че да се избягва насаждането на нетолерантност, предразсъдъци или фанатизъм?

109. Ще се включат ли представители на различните религиозни общности, академични експерти по религиознание и специалисти по междукултурен диалог при разработването на учебното съдържание?

110. Какви ще бъдат индикаторите за измерване на ефективността на този предмет по отношение на междуличностната толерантност, културна осведоменост и гражданска отговорност?

111. Как ще бъдат защитени децата от религиозна дискриминация и от евентуален натиск да приемат убеждения, различни от тези, които изповядват техните семейства?

112. Как ще се гарантира, че участието на децата в религиозното образование ще бъде в съответствие с тяхното право на свобода на съвестта и вероизповеданието, както е установено в Конституцията на Република България (чл. 37)?

113. МОН защо не обяснят ясно границата между преподаване, проповядване и пропаганда?

114. С какво новите промени на МОН ще подготвят децата за реалния живот след завършване на училище?

115. Каква е целта на този предмет? Ако е образователна, то защо не е в плана по история или философия?

116. Ако ще е изучаване на религиите, то кой ще го преподава, с какъв ценз и кадри?

117. Кой и как ще контролира спазването на закона, който забранява религиозна агитация в училищата?

118. По какъв начин МОН ще гарантира, че преподавателите на този предмет няма да бъдат проводник на религиозна нетърпимост или видове радикализирани религиозни течения?

119. Какви конкретни мерки възнамерява да предприеме Министерството на образованието за справяне с тревожните тенденции сред децата – нарастващата агресия, ранното пристрастяване към наркотични вещества, вейпове и хазарт, които вече засягат деца още от 12-годишна възраст?

120. Какъв е този лов на вещици срещу родителите за отсъствия, оценки за поведение, религия и глоби, вместо подобряване на комуникацията?

121. Кога и как МОН възнамерява да обърне внимание на реалните нужди на децата, а не на измислените? Кога МОН планира образованието в България ще стане наистина безплатно и достъпно за всички деца?

71. Защо е задължителна, а не избирателна дисциплина? Какъв е проблемът в избирателната?

72. Какво МОН знае за Илин и неговата идеология, която е заложена в програмата и която е представена пред обществото?

73. За кои религии иде реч? На света има познати около 4200 вида религии?

74. На каква база са решили, че повечето РОДИТЕЛИ искат религиозен брейнуошинг на децата си?

75. При близо 50% функционално неграмотни младежи при завършването, как религията ще им помогне да се реши този проблем?

76. Защо в програмата им за неконфесионално образование всичките примери са от християнството? Ще учат ли децата текстове от Корана, Талмуда, будистки текстове и други?

77. Попове ли смята МОН да вкарат в светските училища?

78. Как мисли МОН да се съобрази с разделението на държавата от религиозните институции по конституция в новия задължителен предмет „религия“?

79. В какви срокове възнамерявате да си подадете оставката, за това което правите с образованието и религията?

80. Планира ли МОН да подготвят наличните учители, които да преподават религия, как точно ще стане?

81. Кога и как ще минат нужното обучение “специалистите по религия” за следващата година?

82. Има ли също достатъчно специалисти, които да подготвят учителите по други религии, например за деца, изповядващи ислям, юдаизъм и т.н.?

83. Как ще се избегнат разделението и конфликтите на база верски различия, при положение, че всяка религия претендира да е единствено правилната?

84. Как ще се избегне стигматизацията на децата от атеистични семейства, ако се приема, че само религиозните са носители на нравственост?

85. Как МОН ще гарантира, че децата с различна сексуална ориентация няма да станат обект на още по-голям тормоз? Каква е целта на цялото занятие и кой ще поема отговорност за очаквания виден и от сега провал?

86. Има ли МОН поглед върху проучвания за отражението на подобни предмети в други държави?

87. Кога МОН планира да започне да си върши работата, а не само да въвежда фиктивни, частични промени без качествени резултати?

88. Какви са точните критерии за оценка на поведението? Какви гаранции дава МОН, че оценяването на поведението няма да бъде субективно?

89. Ще се преподават ли протестантски деноминации, децата от католически семейства какво ще правят, деца от мюсюлмански или еврейски семейства?

90. Защо МОН ще задълбочава религиозната неравнопоставеност?

91. Отделни паралелки за деца от други религии ли ще има?

92. Деца от семейства на агностици? Какво ще правят?

93. По какъв начин новите промени искани от МОН ще направят изучавания материал по-интересен за децата?

94. Как ще се избегне забраната за пропагандиране на религии в училище, заложена в нашето законодателство?

95. При несъгласие от страна на родителите на някои деца да изучават определена тема, как ще се процедира?

96. От кой клас ще започне обучението по този предмет? До кой клас?

97. Как ще се оценяват учениците?

98. Кой ще контролира учителите да не промиват мозъците на децата с рашистки идеи?

99. Къде ще се публикува подробна информация за съдържанието на предмета по класове, за да се следи от обществото?

100. Кой ще квалифицира учителите и къде можем да проверяваме дали даден учител има нужната квалификация?

45. Какво точно ще учат децата, чиито родители не искат да посещават религия?

46. Защо не се учи чисто информативно за всички религии, паралели между тях?

47. Тези часове допълнителни ли ще са или ще отпаднат други от програмата?

48. Как ще се преподава религия в класове с деца с повече от 3-4 религии. Ако ги делят на групи, това може да създаде противопоставяне и конфликти. Как ще управляват тези конфликти между децата и в последствие с родителите?

49. Кой и как ще се финансира преподаването на религия в училище?

50. На базата на какви изследвания МОН взема това решение за въвеждане на религия? Ако може да не се използват анкети от медиите, а изследвания базирани на науката, която МОН управлява!

51. Защо не се допуска алтернатива при изучаването предмета религия?

52. Няма ли по-важни неща, с които да се занимаят от МОН?

53. Как, какво и кой точно ще (се) преподава по етика в начален курс?

54. МОН осъзнава ли, че религиозното обучение е в разрез с Конституцията?

55. Какво ще се изучава по предмет “религия” и кой ще изготви учебен план?

56. В кои класове ще се изучава и в колко часа?

57. Това допълнителни часове ли ще са към програмата или ще бъдат сложени на мястото на нещо друго (какво ще е то)?

58. При въвеждане на пълна забрана на телефоните в училище, по какъв начин децата ще имат връзка с родителите си?

59. По конституция училището не е ли светско? Въвеждането на религия не нарушава ли основния закон?

60. Това значи ли, че следва свикване на ВНС за промяна на Конституцията?

61. За сметка на кой предмет ще се добави още един час към програмата, при положение, че всички знаем за каква натовареност от брой часове говорим?

62. Къде, в чии хотели, срещу какви пари ще се обучават новите “учители” по религия?

63. Кой ще пише и печата учебниците по религия?

64. Защо МОН иска да насилва децата с делюзии и фалш?

65. Всяко такова решение трябва да почива на анализ и изследване, а не на интуитивни решения. Какво и кога е направено проучване от МОН за нуждата от религиозното образование в българското училище?

66. В кои класове е предвидено да се учат другите грехове освен хомосексуалния секс, които се наказват със смърт?

67. Кога ще има здравно образование?

68. За мен Религия или Вероучение трябва да бъде свободно избираема дисциплина. По призвание ставаш вярващ, а не на сила. Кое налага вероучението да е задължително?

69. МОН, защо не попитате родителите атеистите какво религиозно образование искат?

70. Дали и по какъв начин ще бъде заложен принципът на толерантност между различните религии?

21. Защо религия, а не психология, където възпитанието в ценностите и добродетелите са научно обосновани, а не митологизирани?

22. Кой и защо иска този предмет да се учи от децата?

23. Как ще осигурят равнопоставеност на различните религии и атеизма? Или ще се набляга главно на православието?

24. Вярата започва от семейството, а не от Министерството и защо МОН иска да обърква мозъците на децата с религиозни догми?

25. Какво ще се преподава за предбрачния секс, защото в Стария завет заръката е извършващите го да бъдат убивани с камъни?

26. Когато изкуствения интелект и квантовите компютри превземат света - на кой Бог да се молим за икономически растеж и намиране на работа?

27. Защо в държава, в която църквата винаги е била и е отделена от държавата ще се изучава вероучение?

28. Кому е нужно в училище да се внася напрежение, конфликти и взаимни обвинения по една толкова лична и чувствителна тема като религиозните вярвания?

29. Няма стратегически и визионерски документ, който да казва, че предметът религия ще реши актуален проблем на образованието. Защо при наличието на редица анализи и документи, които сочат за реалните проблеми и пътищата им за разрешаване не се предприемат мерки от страна на МОН и не се осигуряват политически цели за постигането им?

30. Как часовете по религия ще съобразяват с уроци по физика, химия, анатомия и биология от гледна точка на произход на човека? Как ще слагат в главите на деца абсолютно диаметрални по смисъл догми?

31. Господ дава избор, а МОН защо задължават?

32. В публикуваните програми от МОН има скандални неща, които противоречат на законите на държавата - като налагането на смъртно наказание за еднополови отношения, например. Как ще се разглеждат такива казуси? Как ще се разглеждат твърдения, които противоречат на убежденията на нерелигиозните семейства, например, че "всички сме божии чеда"?

33. Как ще се съгласуват взаимно противоречащи си тези на програмите по религия и другите предмети, например, създаването на човека от кал и на жената от ребро в единия час и теорията за еволюцията в другия? Сътворението на света за 7 дни и часовете по физика и астрономия?

34. Защо вместо религия и добродетели няма часове по безопасност, действия при аварийни ситуации, опазване на околната среда (вкл да не си купуваме пластмасови бутилки с вода всеки ден, а да си носим многократни), здравословен начин на живот (хранене, спорт) и тн наистина полезни теми?

35. Пребиването с камъни в кой клас ще го учат?

36. Към кого е поетият политически ангажимент да се вкара религията в училище, защото е явно, че изпълнява някакъв ангажимент?

37. Защо ще се набляга на традиции, които не присъстват в Библията и дори противоречат на нея?

38. Кой точно ще преподава религия и каква гаранция имаме, че е човек на вярата, а не просто на заплатата?

39. Защо държавата се меси в нещо толкова лично като вярата, вместо да остави това на семейството?

40. Защо ще се пълнят главите на децата с разни измислени религии, вместо християнството?

41. Всеки клас (1-12) ли ще има такъв предмет и какво различно ще се учи всеки клас? 2. Ще има ли отсъствия и оценки?

42. Кой изготвя учебници, материала, кой го одобрява?

43. Каква е гаранцията, че ще се преподава еднакво от всички преподаватели?

44. Кой ще преподава религия на децата?

120 въпроса от родители и граждани относно предложението за въвеждане на задължителен час по религия, на голяма част от които все още няма отговор от МОН. Въпросите са събрани от Национална мрежа за децата и са връчени на министъра на образованието и науката на 24 април 2025г. 

1. Каква е целта на задължителното изучаване на религия според МОН? Коя е причината поради която, в случа, че се смята, че тя прави децата по-добри, няма нито едно научно доказателство, че религиозните хора са по-морални, по-малко агресивни и като цяло по-добри от нерелигиозните?

2. На базата на какви изследвания е преценено, че въвеждането на задължително изучаване на религия, ще направи децата по-добри и разбиращи?

3. По какъв начин се планира да се измерват постигането на целите от обучението по религия, в това число и децата да са по-добри?

4. Колко от родителите са избрали избираемия предмет "Религия" до този момент? Тези данни показват истинската картина на родителските предпочитания много по-добре от всякакви набързо проведени допитвания с неясно формулирани въпроси.

5. По какъв начин се планира да се организира обучението по предмета "Религия и добродетели", ако в едно училище има само една паралелка в съответния клас и в нея 6 деца избират православие, 4 - католицизъм, 5 - ислям, 6 - етика, 1 е еврейче и 1 - китайче? Как ще се гарантира свободата на избор? А ако в голямо училище има само 2 деца, които избират нещо различно от масовия избор, как ще се подсигури тяхното право на избор?

6. По какъв начин се преподава религия на деца със специални потребности и увреждания, като се има предвид, че те са абсолютно уязвими на внушение?

7. Освен с децата от други религии, какво правим с децата от нерелигиозни, атеистични или агностични семейства?

8. Децата, които не са православни, не са кръстени, не познават идеята за Бог и семействата им не желаят на 6-7 години да я познават, какво ще прави МОН с тях?

9. В случаите когато родителите са атеисти и не желаят детето им да изучава религия, ще имат ли право на отказ от този час?

10. Как ще се доказва кой каква религия изповядва и кой е атеист? Ако родителите не желаят този предмет има ли начин как да заявят/декларират, че са атеисти? Какво ще се случва в тези случаи? Как ще се процедира с хората, които не желаят да обявяват религията си?

11. Религията ще се въведе с нов час, в и без това безумно претъпканата програма, или ще вземем от несъществените часове като БЕЛ и математика?

12. За сметка на кои други часове ще бъдат часовете по религия в програмата?

13. Как на фона, твърденията, че няма време да се намали броят на отсъствията по семейни причини, защото нямало достатъчно учебно време, се намери такова време за религия?

14. По какъв начин ще се въведат задължителен предмет религия без да е ясна целта и учебното съдържание?

15. Ние сме в челото по аборти на тийнейджъри, на деца злоупотребяващи с алкохол, упойващи вещества и тютюнопушене, по какъв начин религията ще се справи с това? Моля да поясните с ясни мотиви и нагледни примери?

16. Добродетели трябва да се възпитават във всички предмети от добре подготвени учители. Ние и сега имаме проблем с това в училище, а как ще подготвите тези които ще преподават религия?

17. В епохата на изкуствения интелект ще се очаква ли децата да вярват в нещо, в което и бабите им не са вярвали?

18. Не е въпрос, а настояване. Религиите трябва да се изучават чисто информативно, без задълбаване в постулати, догми и отречени отдавна от реалния живот безумия. Това ще помогне да няма настройване един срещу други, няма да го има издевателството на мюсюлмани да преподаваш християнство, както и обратното. И най-вече, да се наблегне основно на добродетелите и възпитанието. Те нямат религия.

19. Как точно този предмет „религия“ ще има между предметна връзка с природонаучните предмети?

20. Защо налагаме религията в една светска държава, където по Конституция има свобода на вероученията (напомнете, че в етиката също е заложено православието)?

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН"                                                   Конституцията на Република България

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН"                                                                                             3.   Противоречие с международни и национални правни актове Предложената промяна противоречи на:

Теодора Саркизова 

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН"                     Относно: Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение

Бележки:

[1] ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА от 22 май 2019 година за висококачествени системи за образование и грижи в ранна детска възраст (2019/C 189/02) https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32019H0605(01)&from=LV

[2] Manual on rights-based education: global human rights requirements made simple. (2004). Bangkok: UNESCO Bangkok https://www.right-to-education.org/sites/right-to-education.org/files/resource-attachments/ManualonRights-basedEducation_Tomasevski_0.pdf /Бел.: преводът е наш/

[3] Визия за децата. Пълен доклад от изследването (2023) https://kaleidoscope.bg/2024-2/

[4] Информация от медиите за 2025 и 2025: 

https://www.moreto.net/novini.php?n=494880

https://www.varna24.bg/novini/varna/13-na-vseki-100-varnencheta-ostavat-bez-myasto-v-detska-gradina-2077295

https://www.mediapool.bg/blizo-10-hil-detsa-ostanaha-izvan-detskite-gradini-v-sofiya-sled-parvoto-klasirane-news371026.html

[5] EUROCHILD срещу България — № 221/2023 https://www.coe.int/en/web/european-social-charter/-/new-complaint-concerning-bulgaria?fbclid=IwAR0zW66-6C4WJRnmCbFdJNdbhAOZAXvCDDNmDUWGsnuUMt7Lc5aKwteh73k

[6] OECD (2025), Reducing Inequalities by Investing in Early Childhood Education and Care, Starting Strong, OECD Publishing, Paris, https://doi.org/10.1787/b78f8b25-en

За постигане на гореизложеното предлагаме да се добави следната промяна в ЗПУО, с която това да се случи:

ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(Обн., ДВ, бр. 79 от 2015 г., изм. и доп., бр. 98 от 2016 г., изм., бр. 105 от 2016 г., бр. 58 от 2017 г., изм. и доп., бр. 99 от 2017 г., изм., бр. 24 от 2018 г., изм. и доп., бр. 92 от 2018 г., изм., бр. 108 от 2018 г., бр. 24 от 2019 г., доп., бр. 42 от 2019 г., изм., бр. 100 от.2019 г., бр. 101 от 2019 г., изм. и доп., бр. 17 от 2020 г., бр. 82 от 2020 г., изм., бр. 17 от 2022 г., изм. и доп., бр. 34 от 2022 г., изм., бр. 102 от 2022 г., изм. и доп., бр. 11 от 2023 г, изм., бр. 102 от 2023 г., изм. и доп., бр. 23 от 2024 г., бр. 27 от 2024 г., бр. 69 от.2024 г., бр. 26 от 2025 г.)

§ 1a. в чл. 2 се правят следните изменения:

1. Създава се ал. 6:

(6) Системата по ал. 1 включва и допълващите услуги за ранно детско образование и грижа за деца от три месеца до задължителна възраст за училищно образование, които се регламентират с наредба на министъра на образованието и науката и на министъра на здравеопазването.

Към § 149., с който се предвиждат промени в чл. 118 от  Закона за здравето да се добавят следните изменения:

1а. В ал.1 след думите “детски ясли и детски кухни” се добавя “и се предвиждат допълващи услуги за ранно детско образование и грижа.”

3. Създава се ал. 5:

(5) Допълващите услуги за ранно детско образование и грижа и изискванията към тях се определят с наредба на министъра на образованието и науката и на министъра на здравеопазването.

Посочената наредба следва също да замени актуалната НАРЕДБА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ И ИЗПЛАЩАНЕ НА СРЕДСТВА ОТ ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ ЗА КОМПЕНСИРАНЕ НА РАЗХОДИТЕ, ИЗВЪРШЕНИ ОТ РОДИТЕЛИТЕ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕТО И ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦАТА, КОИТО НЕ СА ПРИЕТИ В ДЪРЖАВНИ ИЛИ ОБЩИНСКИ ДЕТСКИ ГРАДИНИ ИЛИ УЧИЛИЩА ПОРАДИ ЛИПСА НА СВОБОДНИ МЕСТА и да позволи пренасочването на държавната субсидия към публично-частни и частни услуги да се случва без излишна административна тежест и по избор на родителя. 

Предвид изложените аргументи и сериозността на несъответствията с международното право и ключовите международни документи, изразяваме увереност, че МОН няма да отклони България от европейския ни курс към качествено ранно детско развитие и законопроектът ще бъде приведен в синхрон с препоръките на  ЕС относно политиките за демократизиране, децентрализиране и плурализиране на образованието и грижата за децата. Имаме готовност да подкрепим МОН и НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ при изготвянето на посочената в предлаганите промени на закона наредба за допълващите услуги за ранно детско образование и грижа.

Оставаме на разположение за диалог и  бъдещи партньорства.

С уважение,

Нора Гавазова

Председател на Фондация за детско развитие “Калейдоскоп”

• Липса на холистичен модел за ранно детско развитие и учене през първите седем.

“Предлаганите услуги се организират най-добре, когато се изхожда от разбирането, че образованието и грижите са неделими. Това следва да се основава на разбирането, че детството е ценност само по себе си и че децата следва не само да бъдат подготвени за училище и за зрелостта, но и да бъдат подкрепяни и ценени в ранните години.” [1]

“Рамките за детецентрирани, основани на науката за детското развитие, учебни програми, трябва да обхващат всички възрастови групи и видове заведения за ОГРДВ. Тъй като децата учат чрез игра и се развиват в множество области (включително когнитивни и социално-емоционални), моделите на учебните програми могат да поддържат холистичен и базиран на играта подход към ранното развитие, като същевременно вграждат възможности за по-целенасочени взаимодействия, фокусирани върху специфични умения, съобразени с етапите на развитие на децата.”  [6]

Спрямо най-малките си граждани България прилага модел на ранна институционализация в хомогенна и стандартизирана система, която е опционална за възрастта до 3г. и задължителна; ориентирана към постиженията, вместо към детството като ценност – от 4 до 6г. В настоящия проект на Закона за изменение и допълнение на ЗПУО виждаме, че този модел ще се затвърди, но вече ще се нарича “Система за ранно детско развитие”. Внасянето на понятието “ранно детско развитие” в ЗПУО следва да бъде не само “на хартия”, а да бъде обвързано с цел за изграждане на единен холистичен модел от раждането на детето до постъпването му в първи клас, каквито са препоръките на ЕС за висококачествени системи за образование и грижи в ранна детска възраст. В този смисъл, възразяваме срещу поставената основна цел за запазване на статуквото чрез “синхронизация” и “приемственост” на вече съществуващите услуги "като отделни етапи на ОГРДВ, без да се променят организацията, структурата и управлението на детските ясли, нито правомощията по компетентност на съответните министри."

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ВКЛЮЧВАНЕ НА НОВИ ИЗМЕНЕНИЯ И

ДОПЪЛНЕНИЯ

Непредоставянето на човешките права и правата на децата, както и липсата на качество, места, холистична насоченост, гъвкавост на услугите и равен достъп до тях за всички групи от населението, изискват от България да следва препоръките на ЕС за изграждане на висококачествени системи за ОГРДВ и да ориентира системата към нуждите и ресурсите на съвременното демократично общество. Необходимо е да бъдат отстранени несъответствията с международното право; да бъдат легитимирани неинституционалните, алтернативни на държавния модел услуги, които следва да се регулират директно от общините; да бъдат насърчени гъвкави модели по отношение на работното време и местоположението; образователните програми и партньорствата между родители и учители.

За да гарантират едновременно качество, достъпност и детецентрираност, държавите в ЕС се разграничават от модел на финансиране, обвързан с унифицирана държавна философия, какъвто е българският. Вместо това, публичното финансиране е разширено до палитра от услуги, които поставят на фокус образователния плурализъм и насочват частната инициатива в полза на споделената грижа за децата. Българското общество има спешна необходимост законопроектът да се свърже с европейските препоръки за равен достъп до образователно многообразие, за да бъде спряно погубването на държавната система по модела на цитираното по-горе “нарицателно за „лошо държавно образование за бедните“. Прозрачен механизъм за разпределяне на държавната субсидия към палитра от държавни и не-държавни ранно образователни услуги по избор на родителя ще даде възможност това да се случи.

• Ниско обществено доверие и ниво на адаптираност към нуждите на децата, семействата, общините.

“Правителствата са длъжни да гарантират, че образованието е достъпно, като същевременно зачитат свободата на родителския избор по отношение на образованието на техните деца. Международният закон за правата на човека изисква от държавата да зачита свободата на родителите и общностите да създават и управляват образователни институции. Целта е да се предотврати държавният монопол върху образованието и да се защити образователният плурализъм.”  [2]

“(13) За да се превърне участието на родителите в реалност, услугите за образование и грижи в ранна детска възраст трябва да бъдат разработени в партньорство със семействата и да се основават на доверие и взаимно уважение”  [1]

”Табл. 1.3. Пътна карта на политиките за ОГРДВ с трайно въздействие върху равенството и приобщаването 

Области на политиката и свързани насоки

1. Намаляване на разликите в участието в ОГРДВ

1.1: Преодоляване на преките бариери пред участието в ОГРДВ

(…) “гъвкави или алтернативни форми на предоставяне на ОГРДВ (напр. работно време, продължителност, съвместно ползване на услуги), които да смекчат бариерите пред участието на уязвими семейства”

1.2. Преодоляване на косвените бариери пред участието в ОГРДВ:

(…) Насърчаване на участието на семейството и общността в ОГРДВ, за да се засили доверието в качеството и приобщаването на услугите в ОГРДВ

2.2: Справедливо разширяване на възможностите на децата да участват във висококачествени процеси

Разширяване на обхвата на регулациите и рамките за качество до традиционно нерегулираните заведения по пропорционален начин (…)” [6]

Проектът следва да бъде допълнен с мерки за синхронизирането на България с Препоръките към Конвенцията за правата на детето, Европейската рамка за качество и насоките на ОИСР, в частта, касаеща правото на родителите и общностите да създават и управляват независими и алтернативни на държавния модел образователни институции в полза на системата. У нас такива са родителските кооперативи и други форми на сдружаване (детски центрове, читалищни услуги, групи за майки и бебета, работилници с деца от маргинализирани квартали и др.). Тези услуги са гъвкави, произлизат от локалния контекст и са насочени към подобряването му, затова навсякъде в Европа практиката е, те да допълват и подпомагат усилията на общината в осигуряването на места за всички деца. Към момента МОН изгражда директни бариери пред участието на алтернативния сектор и образователния плурализъм, поставяйки най-малките деца в ситуация на образователен монопол и в разрез с международното право. Проектът следва да разреши това, като предостави на кметовете възможност да управляват регистър на самоорганизираните алтернативни услуги за ОГРДВ. По този начин проблемите с наличността, достъпността, ниското доверие и отнетите от родителите и общността права за осигуряване на споделени услуги ще получат реално и устойчиво решение – както в големите градове, така и в малките населени места.

При липса на водеща цел “качество” и конкретни мерки в посока предоставяне на права и промяна на структурите, основните цели на проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗПУО по отношение на възрастта 0-7, формулирани като “обхващане, включване и предотвратяване на отпадането” на децата в институциите, са в пряко противоречие с Препоръката на Съвета за висококачествени системи за ОГРДВ. В частта “Очаквани резултати от прилагането на новата уредба” в Мотивите към проекта дори се предполага, че създаването на законова основа за гарантиране правото на образование на всяко дете и на всеки ученик се изчерпва с “посочване на всички институции, пряко отговорни за обхвата на децата и учениците, както и с регламентиране на реда, в съответствие с който се създават райони и екипи за обхват”. Извеждането на подобна причинно-следствена връзка е крайно неуместно за държава-членка на ЕС и буди притеснение относно базовата политическа грамотност и мотивите на авторите на проекта. Задължителното образование в демократичната държава е едновременно задължение и право: компонентът на задължението в това право следва да е насочен към най-добрия интерес на детето, а не против него. България не може да си позволи законопроект, който си служи с инструментите на тоталната държава, в разрез с международното право и прилагането му в образованието: “националното законодателство често отразява нагласата, че задължителното образование е просто една възможност за държавата да упражнява властта си да налага, регулира, принуждава и контролира най-ранния образователен етап, а самото право на образование често се пренебрегва. Необходими са мерки за защита на правата на човека, за да се предотврати злоупотребата с това правомощие от страна на държавата.”  [2]

• Недостиг на местата в големите градове; липсващи услуги за ОГРДВ в малките населени места.

“Близо 10 хил. деца останаха извън детските градини в София след първото класиране”

“13 на всеки 100 варненчета остават без място в детска градина. (…) В Стара Загора местата са едва 87 на 100, в Пловдив – 79 на 100. Прави впечатление, че през последните години няма значителни промени, а в най-големите общини показателят се влошава.”

“3300 деца над допустимото са записани във варненските градини и ясли. В 68 % от групите не е спазено изискването за всяко дете да има осигурени 4 кв. м. площ” [4]

Липсата на цялостна правна уредба и държавна визия за демократизиране на образованието и грижите в ранна детска възраст вече стана причина за образуване на първо дело срещу България [5] пред Европейския комитет за социални права. Настоящият проект на Закона за изменение и допълнение на ЗПУО следва задължително да адресира като основна цел демократизирането на достъпа и качеството чрез мерки, базирани на препоръките на ЕС, с които показателите да започнат да се подобряват. Вместо това, сред поставените цели виждаме очакване “да бъде повишен обхватът на децата и на учениците в системата на задължителното предучилищно и училищно образование чрез регламентиране на законово равнище на ангажимента на държавните институции съвместно и координирано да работят за обхващане, включване и предотвратяване на отпадането от образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст.” Как и къде ще бъдат обхванати хилядите деца в големите градове, чиито общински и частни институции са препълнени, и стотиците в малките населени места, където е невъзможно да бъде отворена масова услуга?

• Неравен и неравнопоставен достъп до висококачествени услуги.

“Разрастването на частния сектор все повече създава две паралелни образователни системи с две различни нива на качество, при което държавното образование става нарицателно за „лошо държавно образование за бедните“. Възможността за безплатно образование за много родители не е „безплатна“ в пълния смисъл на думата, защото тяхната отговорност към децата им не им оставя друг избор, освен да отпаднат от държавното образование и да се влеят в частното. Това прави образованието на децата зависимо от покупателната способност на семейството им и е в пряк конфликт с международните документи за правата на човека, изискващи от правителствата да осигурят равен достъп до образование за всяко дете.” [2]

Считаме, че заключението на Анализа за съответствие с правото на ЕС, ако такъв действително е бил направен, не съответства на реалността. От спешна необходимост е чрез проекта да бъде създадена нова нормативна уредба, която да легитимира и насърчи цялата палитра от частни и публично-частни услуги, които се развиват в българското общество, за да бъде постигнато:

• разширяване и демократизиране на публичната мрежа от заведения за предучилищно образование и грижа;
• партньорство между общините, публично-частните и частните услуги при осигуряването и разпределянето на места за децата в предучилищна възраст по райони;
• разнообразяване на подходите към ранното детско образование;
• осигуряване на реален достъп до различни по вид и начин на управление услуги за ОГРДВ, съобразно насоките на ЕС за изграждане на висококачествени системи за ОГРДВ.

Долуизброените проблеми, които са определящи за българския контекст на западащо образователно качество и нарастващи образователни неравенства, изискват следното синхронизиране на целите и мерките в законопроекта с конкретните препоръки на ЕС за политиките за ранно детско развитие:

• Непредоставени права.

“Докато националните и местните образователни системи трябва да се основават на различните международни договори за правата на човека, целящи да защитят най-добрите интереси на всички деца, институциите за образование и учебните програми трябва да бъдат ориентирани по такъв начин, че да допринасят за упражняването на всички човешки права от всеки член на обществото.” [2]

“...“Ето, сега затворете книжките и ще скачаме като зайчета”... Това да му викате “игра”?! Лъжете се. Това не е автентична игра. В последните години ние (б.а. — от Университета) виждаме как децата все повече са уморени и все по-малко имат кога да играят истински, защото плановете ви са препълнени и вие препускате от ситуация в ситуация… Това НЕ е автентична игра и съвсем не развива същите умения за живот в детето.” [3]

Изследването “Визия за децата”, проведено с 12 фокус групи в 10 населени места през 2023 [3], показа, че в България институциите на детската градина и яслата най-често изискват от детето да бъде обект на пасивно учене и послушание; потискат естествените умения за учене и развитие чрез експериментиране, игра и общуване; не съществуват в синергия със семейството, общността и живия свят, а съставляват една реалност, в която изборите и интересите, дори игрите, които детето може да управлява само или да участва в управлението им, са сведени до минимум. В мотивите, целите и мерките на настоящия проект не откриваме стремеж, системата да бъде демократизирана чрез ориентирането й към участие и реално предоставяне на липсващите права: проблем, който по същество е в основата на всички други обществени кризи, свързвани с държавната образователна система – неграмотност и образователна бедност; задълбочаващи се неравенства; ниски нива на гражданско участие; нарастващи конфликти в отношенията между родители и учители и др.

• Незадоволително качество.

“Данните сочат, че само висококачествените услуги за образование и грижи в ранна детска възраст носят ползи, докато услугите с ниско качество имат значително отрицателно влияние върху децата и върху обществото като цяло. Съображенията, свързани с качеството, трябва да имат приоритет при разработването на политики и мерки и при провеждането на реформи.” [1]

До: 

Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката 

СТАНОВИЩЕ 

от

Фондация за детско развитие “Калейдоскоп”

Относно: проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование

Уважаеми г-н Вълчев,

На основание чл. 27, ал. 1 от Закона за нормативните актове и в нормативно установения срок, Ви предоставям становище на Фондация за детско развитие “Калейдоскоп” по проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование в частта, касаеща ранното детско развитие:

Фондация “Калейдоскоп" подкрепя необходимостта от внасяне на промени в Закона за предучилищното и училищното образование. По отношение на образованието в ранна детска възраст, което полага основите за бъдещ успех на отделните хора и общностите, целите и мерките на законопроекта следва да подсилват функцията на системата за ранно образование и грижа като двигател за обществено развитие и да бъдат насочени към:

• изграждане на холистичен модел за ранно образование и грижа, базиран на детското участие и преживяване; 
• премахване на съществуващите бариери пред частните и самоорганизирани услуги за образование и грижа в ранна детска възраст (ОГРДВ);
• преминаване към модел на равноправно субсидиране на държавни и недържавни услуги по избор на семействата, който ще работи за изравняване на неравенствата, вместо за задълбочаването им.

Алармираме както МОН, така и българското общество, че в предложения Проект на Закона за изменение и допълнение на ЗПУО не е предвидена нито една цел/мярка, предоставяща основни права или насочена към подобряването на качеството и реалната наличност (“provision”) и достъпност на висококачествени услуги за образование и грижа в ранна детска възраст — четирите основни стълба, върху които трябва да се изграждат системите за ранно детско развитие и учене в Европейския съюз [1]. В частта, засягаща ОГРДВ, настоящият проект отдалечава България от европейските препоръки за качество и базирани на данни политики за ранно детско развитие.

ОБОСНОВКА

Разбирането, че институции, които не предоставят на практика основните човешки права и правата на детето, са вредни за системата и обществото, е в основата на политиките на ЕС по отношение на образованието и грижата за децата. Ако спецификите на рамките за качество в образованието следва да се разработват на национално ниво, то ЕС дефинира като базова предпоставка за качествено ОГРДВ предоставянето на основните човешки права, най-вече правата на детето – например гарантирането, че децата няма да бъдат поставяни в позицията на обект на пасивно учене и дисциплиниране, а ще развиват умения за живот – с подкрепата на техните семейства, общността и добре подготвени и достатъчно на брой специалисти. [1] [3] [5] Данните за София, Пловдив, Варна, Стара Загора от години показват нарастващ недостиг на местата в детските  градини, вследствие на който се стига до масово завишаване на допустимия брой деца в група; влошаване на качеството на работния процес и прегаряне на работещите в институциите. Затвърждаването на една изкривена нормалност, в която групите в големите градове достигат до над 30, в някои случаи и 40 деца, се случва паралелно с невъзможността за отваряне на по-малки групи в малките населени места, където деца в рискови групи нямат достъп до услуги за ОГРДВ или са превозвани до други градове с цената на продължително транспортно време и рискове. От една страна, част от тези неравенствата се запълват успешно от самоорганизирани от общностите услуги като кооперативи, детски центрове, читалищна грижа и др., които се радват на нарастващо доверие от родителите и обществото. От друга – самоорганизираните услуги са обхванати единствено в НАРЕДБА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ И ИЗПЛАЩАНЕ НА СРЕДСТВА ОТ ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ ЗА КОМПЕНСИРАНЕ НА РАЗХОДИТЕ, ИЗВЪРШЕНИ ОТ РОДИТЕЛИТЕ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕТО И ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦАТА, КОИТО НЕ СА ПРИЕТИ В ДЪРЖАВНИ ИЛИ ОБЩИНСКИ ДЕТСКИ ГРАДИНИ ИЛИ УЧИЛИЩА ПОРАДИ ЛИПСА НА СВОБОДНИ МЕСТА, без да са припознати като образователни по смисъла на НАРЕДБА № 24 от 10 септември 2020 г. за физическата среда .. и Наредба за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, поради което не могат да допринасят за огъвкавяването и разрастването на системата за ОГРДВ.

Подкрепям законопроекта на МО относно това учениците приети в МГ след 4 клас да продължат в МГ без изпит след 7 клас.

Те вече са се преборили за местата си там и то с много повече и по-тежки изпити. Подлагайки ги на повторно кандидатстване се обезсмисля труда им и си е чиста дискриминация.Децата се класират на базата на явяване на 3 тежки състезания и 1 училищна олимпиада, оценки от НВО в 4 клас и оценки по математика и средния успех от свидетелството за завършен 4 клас. На практика се оценяват на база резултати от 6 изпита - състезанията + НВО. Явяват се на задачи с повишена трудност извън изучаваното в у-ще. Тези деца са заслужили местата си в МГ и не следва да кандидатстват повторно след 7 клас наравно с останалите, а трябда свободно да продължат образованието си там!

Считам, че децата приети в математически гимназии след 4 клас  следва да продължат в тези гимназии без изпит след 7 клас. Те вече са се преборили за местата си  в МГ и няма логика и причина на общо основание да кандидатстват за там повторно, иначе са поставени в неравностойно положение. Кандидатстването след 4 клас е много по-трудно тъй като обхваща материал извън училище.Децата се класират на базата на явяване на 3 тежки състезания и 1 училищна олимпиада, оценки от НВО в 4 клас и оценки по математика и средния успех от свидетелството за завършен 4 клас. На практика се оценяват на база резултати от 6 изпита - състезанията + НВО. Явяват се на задачи с повишена трудност извън изучаваното в у-ще.

Тези децата, са минали мнгого повече и по-трудни изпити за да влязат в МГ, а повторното им кандидатстване за там след 7 клас на практика обезсмисля труда и изживения стрес на съвсем крехка възраст. Тези деца следва да продължат след 7 клас в МГ без изпит/матура. Приветсват законопроекта на МО в тази посока!

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Конституцията на Република България

Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.

ЗПУО

чл. 7, ал. 2 – приобщаващото образование не може да се прилага чрез ограничаване на права, а само чрез гарантиране на достъп, подкрепа и избор.

4.Нарушаване на принципа на равнопоставеност

Особено силно впечатление прави фактът, че учениците без специални образователни потребности и техните родители имат право на избор на форма на обучение, докато се предвижда това право да бъде отнето именно от родителите на деца със специални потребности. Това е очевидна форма на дискриминация, противоречаща на принципите на приобщаването.

5. Недопустимост на прехвърляне на решението към външни органи - Да се даде повече тежест на мнението на външен екип, отколкото на преценката на родителя, е:

- юридически необосновано – тъй като родителят носи правна отговорност за избора и благосъстоянието на детето;

- етично уязвимо – защото ограничава автономността на семейството;

- образователно нецелесъобразно – защото външен екип не може да направи обективна и трайна преценка въз основа само на фрагментарно наблюдение.

Затова не е допустимо в нормативен текст да се отнема или прехвърля на друг орган правото на родителя да вземе решение за формата на обучение на своето дете. Това право не може да бъде ограничено чрез административен механизъм. Вместо това е необходимо:

- да се развиват подкрепящи инструменти, с които може да се въздейства и помогне на родителите, които се нуждаят от съдействие – чрез психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ, - достъп до експерти и информирано съгласие – но не и чрез ограничаване на техните законови права.

Заключение: Предлаганата редакция на чл. 107, ал. 1 нарушава основни принципи на правото, дискриминира родители на деца със специални образователни потребности и противоречи на международните задължения на България. Настояваме текстът да не бъде променян и да запази законното право на родителя да избира формата на обучение на своето дете, в сътрудничество с екипа за подкрепа, но не под негов натиск.

Йоана Дончева

: В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" 3. Противоречие с международни и национални правни актове Предложената промяна противоречи на:

Конвенцията за правата на детето:

Член 5 Държавите - страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция.

Член 18

1. Държавите - страни по Конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето. Родителите или според случая законните настойници носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа.

2. С цел гарантиране и закрила на правата, изложени в тази Конвенция, държавите-страни по нея оказват подходяща помощ на родителите и законните настойници при осъществяване на тяхната отговорност по отглеждане на децата и осигуряват създаването на институции, служби и услуги в областта на грижите за децата.

3. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки, за да осигурят на децата на работещите родители правото да се възползуват от услугите за деца и детските заведения, които се полагат за тяхното отглеждане.

Конвенция за правата на хората с увреждания

Член 5 - Равенство и забрана на дискриминация

1. Държавите - страни по настоящата конвенция, признават, че всички хора са равни пред закона и имат право без каквато и да било дискриминация на еднаква закрила и еднакво третиране от закона.

2. Държавите - страни по настоящата конвенция, забраняват всякаква дискриминация по признак на увреждане и гарантират на лицата с увреждания равноправна и ефективна защита от закона срещу всякаква дискриминация на каквито и да било основания.

3. С оглед осигуряването на равнопоставеност и премахването на всякаква дискриминация държавите - страни по конвенцията, предприемат всички необходими стъпки, за да осигурят разумни улеснения на хората с увреждания.

Член 7 Деца с увреждания 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, предприемат всички необходими мерки за осигуряване на пълноценното упражняване от деца с увреждания на всичките им права на човека и основни свободи наравно с останалите деца.

Всеобщата декларация за правата на човека

чл 26, ал.3 Pодителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца.

Йоана Дончева

: В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Относно: Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение

Като Фондация „Живот със Синдром на Даун“, защитаваща правата и интересите на лицата със синдром на Даун и подкрепяща техните семейства, както и като експерти от опит, които в дълбочина познават специфичните нужди на децата със синдром на Даун, изразяваме от свое име и от името на родителите категоричното ни несъгласие с предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование.

Предлаганата редакция, с която правото за избор на форма на обучение за ученици със специални образователни потребности се прехвърля от родителите към екип за подкрепа за личностно развитие или към външни лица и експерти, които не са родители или настойници, е неприемлива и неправилна.

Родителите са най-добре запознати с нуждите, желанията и особеностите на своите деца. Те са естествените защитници на техните интереси и имат право и отговорност да вземат решения, свързани с образованието и развитието им. Всяко ограничаване на тази роля подкопава основни принципи на семейството, доверието и личната автономия.

Външни лица, без трайна емоционална и житейска връзка с детето, не могат да имат пълна и дълбока представа за неговите потребности и желания. Поставянето на такива лица в позицията да определят формата на обучение, без изричното съгласие на родителите, може да доведе до решения, които не отговарят на най-добрия интерес на детето.

Считаме, че ролята на екипа за подкрепа или външен оценител и експерт трябва да бъде на консултант и съветник, който подпомага родителите в информирания им избор, а не на заместник или надзорник, който отнема техните права.

Настояваме правото на избор на форма на обучение за деца със специални образователни потребности да остане изцяло в ръцете на родителите и/или настойниците им, като те имат подкрепата на компетентни специалисти, но не и ограничение или отнемане на това право.

Тази позиция е израз на уважение към семейството като основна единица на обществото и гаранция за осигуряване на оптимални условия за развитие на всяко дете със специални нужди.

Обосновка:

1. Родителят е правният представител и носи отговорност за детето - Правото и задължението за вземане на решения, свързани с развитието, възпитанието и образованието на детето, са конституционно и законово признати в Република България. Отнемането на правото за избор на форма на обучение нарушава този фундаментален принцип.

2. Родителят познава най-добре индивидуалните особености на детето със специални образователни потребности и трябва да има водеща и заключителна роля при избора на форма на обучение- Децата със специални образователни потребности формират изключително разнородна група, в която всяко дете има уникален профил, нужди и темп на развитие. Родителят е единственият човек, който наблюдава детето ежедневно и дългосрочно и познава в дълбочина познава:

- моментното състояние и динамиката на неговото развитие;

- средовите фактори (семейни, социални, медицински), които влияят върху ученето;

- какво работи и какво не работи в образователния и социалния процес.

Роля на родителя и взаимоотношения с екипа за подкрепа

Никой външен специалист – включително и екипът за подкрепа за личностно развитие (ЕПЛР) – няма дълбочината на познание и контекста, който има родителят за своето дете. Отнемането или ограничаването на правото на родителя да участва пълноценно и да има последната дума при избора на форма на обучение е неприемливо вмешателство в личния и семеен живот и същевременно нарушава правата му като законен представител на детето. Предлагаме случаите на разминаване между мнението на родителя и препоръките на ЕПЛР или друг външен експерт родителят да бъде подкрепен чрез ефективни механизми – психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ или други форми на подкрепа, които да му помогнат да вземе информирано и уверено решение в интерес на детето.

Йоана Дончева

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН"                                                   Конституцията на Република България

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН"                                                                                             3.   Противоречие с международни и национални правни актове Предложената промяна противоречи на:

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН"                     Относно: Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Конституцията на Република България

Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.

ЗПУО

чл. 7, ал. 2 – приобщаващото образование не може да се прилага чрез ограничаване на права, а само чрез гарантиране на достъп, подкрепа и избор.

4.Нарушаване на принципа на равнопоставеност

Особено силно впечатление прави фактът, че учениците без специални образователни потребности и техните родители имат право на избор на форма на обучение, докато се предвижда това право да бъде отнето именно от родителите на деца със специални потребности. Това е очевидна форма на дискриминация, противоречаща на принципите на приобщаването.

5. Недопустимост на прехвърляне на решението към външни органи - Да се даде повече тежест на мнението на външен екип, отколкото на преценката на родителя, е:

- юридически необосновано – тъй като родителят носи правна отговорност за избора и благосъстоянието на детето;

- етично уязвимо – защото ограничава автономността на семейството;

- образователно нецелесъобразно – защото външен екип не може да направи обективна и трайна преценка въз основа само на фрагментарно наблюдение.

Затова не е допустимо в нормативен текст да се отнема или прехвърля на друг орган правото на родителя да вземе решение за формата на обучение на своето дете. Това право не може да бъде ограничено чрез административен механизъм. Вместо това е необходимо:

- да се развиват подкрепящи инструменти, с които може да се въздейства и помогне на родителите, които се нуждаят от съдействие – чрез психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ, - достъп до експерти и информирано съгласие – но не и чрез ограничаване на техните законови права.

Заключение: Предлаганата редакция на чл. 107, ал. 1 нарушава основни принципи на правото, дискриминира родители на деца със специални образователни потребности и противоречи на международните задължения на България. Настояваме текстът да не бъде променян и да запази законното право на родителя да избира формата на обучение на своето дете, в сътрудничество с екипа за подкрепа, но не под негов натиск.

Антон Дончев

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" 3. Противоречие с международни и национални правни актове Предложената промяна противоречи на:

Конвенцията за правата на детето:

Член 5 Държавите - страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция.

Член 18

1. Държавите - страни по Конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето. Родителите или според случая законните настойници носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа.

2. С цел гарантиране и закрила на правата, изложени в тази Конвенция, държавите-страни по нея оказват подходяща помощ на родителите и законните настойници при осъществяване на тяхната отговорност по отглеждане на децата и осигуряват създаването на институции, служби и услуги в областта на грижите за децата.

3. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки, за да осигурят на децата на работещите родители правото да се възползуват от услугите за деца и детските заведения, които се полагат за тяхното отглеждане.

Конвенция за правата на хората с увреждания

Член 5 - Равенство и забрана на дискриминация

1. Държавите - страни по настоящата конвенция, признават, че всички хора са равни пред закона и имат право без каквато и да било дискриминация на еднаква закрила и еднакво третиране от закона.

2. Държавите - страни по настоящата конвенция, забраняват всякаква дискриминация по признак на увреждане и гарантират на лицата с увреждания равноправна и ефективна защита от закона срещу всякаква дискриминация на каквито и да било основания.

3. С оглед осигуряването на равнопоставеност и премахването на всякаква дискриминация държавите - страни по конвенцията, предприемат всички необходими стъпки, за да осигурят разумни улеснения на хората с увреждания.

Член 7 Деца с увреждания 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, предприемат всички необходими мерки за осигуряване на пълноценното упражняване от деца с увреждания на всичките им права на човека и основни свободи наравно с останалите деца.

Всеобщата декларация за правата на човека

чл 26, ал.3 Pодителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца.

Антон Дончев

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Относно: Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение

Като Фондация „Живот със Синдром на Даун“, защитаваща правата и интересите на лицата със синдром на Даун и подкрепяща техните семейства, както и като експерти от опит, които в дълбочина познават специфичните нужди на децата със синдром на Даун, изразяваме от свое име и от името на родителите категоричното ни несъгласие с предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование.

Предлаганата редакция, с която правото за избор на форма на обучение за ученици със специални образователни потребности се прехвърля от родителите към екип за подкрепа за личностно развитие или към външни лица и експерти, които не са родители или настойници, е неприемлива и неправилна.

Родителите са най-добре запознати с нуждите, желанията и особеностите на своите деца. Те са естествените защитници на техните интереси и имат право и отговорност да вземат решения, свързани с образованието и развитието им. Всяко ограничаване на тази роля подкопава основни принципи на семейството, доверието и личната автономия.

Външни лица, без трайна емоционална и житейска връзка с детето, не могат да имат пълна и дълбока представа за неговите потребности и желания. Поставянето на такива лица в позицията да определят формата на обучение, без изричното съгласие на родителите, може да доведе до решения, които не отговарят на най-добрия интерес на детето.

Считаме, че ролята на екипа за подкрепа или външен оценител и експерт трябва да бъде на консултант и съветник, който подпомага родителите в информирания им избор, а не на заместник или надзорник, който отнема техните права.

Настояваме правото на избор на форма на обучение за деца със специални образователни потребности да остане изцяло в ръцете на родителите и/или настойниците им, като те имат подкрепата на компетентни специалисти, но не и ограничение или отнемане на това право.

Тази позиция е израз на уважение към семейството като основна единица на обществото и гаранция за осигуряване на оптимални условия за развитие на всяко дете със специални нужди.

Обосновка:

1. Родителят е правният представител и носи отговорност за детето - Правото и задължението за вземане на решения, свързани с развитието, възпитанието и образованието на детето, са конституционно и законово признати в Република България. Отнемането на правото за избор на форма на обучение нарушава този фундаментален принцип.

2. Родителят познава най-добре индивидуалните особености на детето със специални образователни потребности и трябва да има водеща и заключителна роля при избора на форма на обучение- Децата със специални образователни потребности формират изключително разнородна група, в която всяко дете има уникален профил, нужди и темп на развитие. Родителят е единственият човек, който наблюдава детето ежедневно и дългосрочно и познава в дълбочина познава:

- моментното състояние и динамиката на неговото развитие;

- средовите фактори (семейни, социални, медицински), които влияят върху ученето;

- какво работи и какво не работи в образователния и социалния процес.

Роля на родителя и взаимоотношения с екипа за подкрепа

Никой външен специалист – включително и екипът за подкрепа за личностно развитие (ЕПЛР) – няма дълбочината на познание и контекста, който има родителят за своето дете. Отнемането или ограничаването на правото на родителя да участва пълноценно и да има последната дума при избора на форма на обучение е неприемливо вмешателство в личния и семеен живот и същевременно нарушава правата му като законен представител на детето. Предлагаме случаите на разминаване между мнението на родителя и препоръките на ЕПЛР или друг външен експерт родителят да бъде подкрепен чрез ефективни механизми – психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ или други форми на подкрепа, които да му помогнат да вземе информирано и уверено решение в интерес на детето.

Антон Дончев

2. На следващо място - децата с дислексия да имат право да продължат обучението си след VІІ клас като деца със специални образователни потребности по смисъла на чл. 140 от Наредба за приобщаващо образование. Децата с дислексия да бъдат включени сред децата със специални образователни потребности, които на основание становище от регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование продължават обучението си в профили и специалности от професии, които са съобразени с индивидуалните им потребности и здравословното им състояние.

Професионалистите от съответния регионален център за подкрепа ще направят преценка на индивидуалните потребности, личните интереси, мотивацията и възможностите на децата с дислексия с цел продължаване на обучението им в подходящи профили или в специалности от професии. По този начин тези деца ще бъдат адекватно насочени към подходящ профил, съответно специалност от професия и ще бъдат дадени конкретни препоръки за изготвянето на индивидуалния учебен план, за адаптирането на учебната среда при необходимост и за подходящата форма на обучение на ученика.

Към настоящия момент, въпреки че децата с дислексия са деца със специални образователни потребности, те следва да кандидатстват по общия ред за прием в училища след завършен VІІ клас. По този начин са в едно изключително неблагоприятно положение, тъй като не се отчитат техните затруднения и се преценят индивидуалните им телущи и  бъдещи потребности.

• Описаните промени са изключително важни и следва да бъдат разгледани сериозно и в кратки срокове. Тези методи се използват успешно от редица години в редица други държави членки на ЕС. Приемането и прилагането на тези промени ще отговори напълно на състоянието на децата и на обучителните им нужди. В допълнение те ще позволят пълноценната  адаптацията, реалното им обучение, завършване на образователна степен и последващата им реализация на трудовия пазар и интеграция в обществото. Исканите промени ще позволят развитието на едни децата, които няма да бъдат обиждани, демотивирани и дискриминирани.

Следва да се подчертае, че с приемането и прилагането на описаните промени в сферата на обучението на деца с дислексия ще се постигне синхронизиране на българската правна рамка с тази, възприета в други държави членки на ЕС.

• Изразявам изричното си желание във връзка с всички въпроси, повдигнати в настоящото заявление, за участие в работни срещи и обществени обсъждания и за предоставяне на допълнителна информация за изложените практики в други държави. 

• Настоящото заявление е подкрепено от Синдиката на българските учители, правно становище , както и  285 родители и професионалисти съгласно наделжо подписан списък.

[1] [1] В Международна класификация на болестите (МКБ-10) дислексията (Специфично разстройство на четенето) е включена в рубрика F80 – „Специфични разстройства на училищните умения“. Това са група разстройства, които не са причинени от неадекватно обучение в училище, както и не са резултат от умствено изоставане, не се дължат на мозъчна травма или прекарано мозъчно заболяване. Наред с дислексията, в рубрика F80 са включени още Специфично разстройство на правописа (дисграфия) и Специфично разстройство на аритметичните умения (дискалкулия).

Уважаеми дами и господа,

Във връзка с публикувания проект за изменение на закона за предучилищно и училищно образование, насочвам Вашето внимание към следните три ключови аспекта, които изискват спешно разглеждане и нормативно уреждане в подкрепа на учениците със специфични обучителни трудности.

• промени в начина на текущо изпитване в училище (1-12 клас) на децата с дислексия/ дисграфия /дискалкулия [1], които представляват разстройство на училищните умения/.
•  
• промени при изпитването (национално външно оценяване) и съответно приема на деца след 7 ми клас със състояние „ дислексия/ дисграфия//дискалкулия “ .
•  
• въвеждането на целенасочено обучение за всички учители (от 1. до 12. клас), с цел изграждане на капацитет за разпознаване на специфични обучителни трудности като дислексия, дисграфия и дискалкулия, особено в начален етап, където ранната идентификация  и интервенция е ключова. Необходимо е и систематично обучение за прилагане на адаптирани методи на преподаване и оценяване, включително устни и проектни форми, използване на визуални и практико-ориентирани подходи, както и умения за създаване на подкрепяща учебна среда, съобразена с индивидуалните потребности на учениците.

Към момента съществуващата практика е напълно дискриминационна спрямо децата с дислексия/дисграфия/дискалкулия , тъй като  при текущото им писмено изпитване( контролни, класни и т.н.) по никакъв начин не се вземат предвид ограниченията, които налага това състояние. Европейската практика разпорежда при деца с увреждания да се изпитват устно, да им се дава повече време или да не се зачитат правописните грешки ,ако изпитването е устно. ( виж по – долу за подробна информация).

Единствено при  полагане на писмени изпити за НВО  учениците с дислексия имат право на 30% удължено време при полагането на тези изпити.

Тук идва и следващата дискриминационна практика спрямо децата с дислексия/ дисграфия/дискалкулия . Както знаете за да продължат след 7ми клас учениците кандидатстват на базата на бал формиран от срочните оценки в училище и резултатите по български език и математика на НВО. Ето и тази практика е напълно дискриминационна, тъй като дете с дислексия/диспраксия/дисграфия/дискалкулия никога няма да може изложи знанията си писмено в отличен вид, поради ограниченията на състоянието си.

Съществуващите и използвани в образователната сфера в момента в България практики относно децата с дислексия са в грубо и директно нарушение на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания,  по-специално на чл. 24 – изрично посветен на образованието. Цитираната конвенция е ратифицирана България през 2012г., от която дата следва да се спазва и прилага. 

• С настоящото заявление бих искала да инициирам промени в нормативната уредба относно децата с дислексия в следните насоки:  

1. На първо  място – да бъдат извършени ефективни промени в начина на

• текущо изпитване в училище и
• провеждане на национално външно оценяване на децата с дислексия,

              като бъдат предприети следните конкретни стъпки при текущото изпитване и при националното външно оценяване:

1. Изпитване на ученика с дислексия устно и/или проектно, а не писмено.
1. Ученикът с дислексия да не чете на глас пред останалите съученици.
1. Провеждането на писмен изпит да се извърши с техническо устройство /компютър, таблет/ и да се използват текстообработващи/редактиращи софтуерни програми.
1. При оценяване на писмената работа да не се намаля оценката на ученика, заради пунктуацията и правописа му.
1. При провеждане на всяко текущо изпитване да се предостави поне 30% повече време за работа на ученика с дислексия.
1. Да се позволи използването на:

• калкулатор или отпечатано копие на таблиците за умножение и геометрични формули.
• таймери за проследяване на времето
• маркери за отбелязване на текст
• планери за проследяване на задачите
• графична хартия за организиране на математически задачи на лист.
  1. Изпитването да бъде извършено в стая, която не отвлича вниманието, ако е налице дефицит на вниманието.

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Конституцията на Република България

Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.

ЗПУО

чл. 7, ал. 2 – приобщаващото образование не може да се прилага чрез ограничаване на права, а само чрез гарантиране на достъп, подкрепа и избор.

4.Нарушаване на принципа на равнопоставеност

Особено силно впечатление прави фактът, че учениците без специални образователни потребности и техните родители имат право на избор на форма на обучение, докато се предвижда това право да бъде отнето именно от родителите на деца със специални потребности. Това е очевидна форма на дискриминация, противоречаща на принципите на приобщаването.

5. Недопустимост на прехвърляне на решението към външни органи - Да се даде повече тежест на мнението на външен екип, отколкото на преценката на родителя, е:

- юридически необосновано – тъй като родителят носи правна отговорност за избора и благосъстоянието на детето;

- етично уязвимо – защото ограничава автономността на семейството;

- образователно нецелесъобразно – защото външен екип не може да направи обективна и трайна преценка въз основа само на фрагментарно наблюдение.

Затова не е допустимо в нормативен текст да се отнема или прехвърля на друг орган правото на родителя да вземе решение за формата на обучение на своето дете. Това право не може да бъде ограничено чрез административен механизъм. Вместо това е необходимо:

- да се развиват подкрепящи инструменти, с които може да се въздейства и помогне на родителите, които се нуждаят от съдействие – чрез психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ, - достъп до експерти и информирано съгласие – но не и чрез ограничаване на техните законови права.

Заключение: Предлаганата редакция на чл. 107, ал. 1 нарушава основни принципи на правото, дискриминира родители на деца със специални образователни потребности и противоречи на международните задължения на България. Настояваме текстът да не бъде променян и да запази законното право на родителя да избира формата на обучение на своето дете, в сътрудничество с екипа за подкрепа, но не под негов натиск.

Деян Толумов

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" 3. Противоречие с международни и национални правни актове Предложената промяна противоречи на:

Конвенцията за правата на детето:

Член 5 Държавите - страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция.

Член 18

1. Държавите - страни по Конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето. Родителите или според случая законните настойници носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа.

2. С цел гарантиране и закрила на правата, изложени в тази Конвенция, държавите-страни по нея оказват подходяща помощ на родителите и законните настойници при осъществяване на тяхната отговорност по отглеждане на децата и осигуряват създаването на институции, служби и услуги в областта на грижите за децата.

3. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки, за да осигурят на децата на работещите родители правото да се възползуват от услугите за деца и детските заведения, които се полагат за тяхното отглеждане.

Конвенция за правата на хората с увреждания

Член 5 - Равенство и забрана на дискриминация

1. Държавите - страни по настоящата конвенция, признават, че всички хора са равни пред закона и имат право без каквато и да било дискриминация на еднаква закрила и еднакво третиране от закона.

2. Държавите - страни по настоящата конвенция, забраняват всякаква дискриминация по признак на увреждане и гарантират на лицата с увреждания равноправна и ефективна защита от закона срещу всякаква дискриминация на каквито и да било основания.

3. С оглед осигуряването на равнопоставеност и премахването на всякаква дискриминация държавите - страни по конвенцията, предприемат всички необходими стъпки, за да осигурят разумни улеснения на хората с увреждания.

Член 7 Деца с увреждания 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, предприемат всички необходими мерки за осигуряване на пълноценното упражняване от деца с увреждания на всичките им права на човека и основни свободи наравно с останалите деца.

Всеобщата декларация за правата на човека

чл 26, ал.3 Pодителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца.

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Конституцията на Република България

Настояваме правото на избор на форма на обучение за деца със специални образователни потребности да остане изцяло в ръцете на родителите и/или настойниците им, като те имат подкрепата на компетентни специалисти, но не и ограничение или отнемане на това право.

Тази позиция е израз на уважение към семейството като основна единица на обществото и гаранция за осигуряване на оптимални условия за развитие на всяко дете със специални нужди.

Обосновка:

1. Родителят е правният представител и носи отговорност за детето - Правото и задължението за вземане на решения, свързани с развитието, възпитанието и образованието на детето, са конституционно и законово признати в Република България. Отнемането на правото за избор на форма на обучение нарушава този фундаментален принцип.

2. Родителят познава най-добре индивидуалните особености на детето със специални образователни потребности и трябва да има водеща и заключителна роля при избора на форма на обучение- Децата със специални образователни потребности формират изключително разнородна група, в която всяко дете има уникален профил, нужди и темп на развитие. Родителят е единственият човек, който наблюдава детето ежедневно и дългосрочно и познава в дълбочина познава:

- моментното състояние и динамиката на неговото развитие;

- средовите фактори (семейни, социални, медицински), които влияят върху ученето;

- какво работи и какво не работи в образователния и социалния процес.

Роля на родителя и взаимоотношения с екипа за подкрепа

Никой външен специалист – включително и екипът за подкрепа за личностно развитие (ЕПЛР) – няма дълбочината на познание и контекста, който има родителят за своето дете. Отнемането или ограничаването на правото на родителя да участва пълноценно и да има последната дума при избора на форма на обучение е неприемливо вмешателство в личния и семеен живот и същевременно нарушава правата му като законен представител на детето. Предлагаме случаите на разминаване между мнението на родителя и препоръките на ЕПЛР или друг външен експерт родителят да бъде подкрепен чрез ефективни механизми – психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ или други форми на подкрепа, които да му помогнат да вземе информирано и уверено решение в интерес на детето.

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Относно: Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение

Като Фондация „Живот със Синдром на Даун“, защитаваща правата и интересите на лицата със синдром на Даун и подкрепяща техните семейства, както и като експерти от опит, които в дълбочина познават специфичните нужди на децата със синдром на Даун, изразяваме от свое име и от името на родителите категоричното ни несъгласие с предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование.

Предлаганата редакция, с която правото за избор на форма на обучение за ученици със специални образователни потребности се прехвърля от родителите към екип за подкрепа за личностно развитие или към външни лица и експерти, които не са родители или настойници, е неприемлива и неправилна.

Родителите са най-добре запознати с нуждите, желанията и особеностите на своите деца. Те са естествените защитници на техните интереси и имат право и отговорност да вземат решения, свързани с образованието и развитието им. Всяко ограничаване на тази роля подкопава основни принципи на семейството, доверието и личната автономия.

Външни лица, без трайна емоционална и житейска връзка с детето, не могат да имат пълна и дълбока представа за неговите потребности и желания. Поставянето на такива лица в позицията да определят формата на обучение, без изричното съгласие на родителите, може да доведе до решения, които не отговарят на най-добрия интерес на детето.

Считаме, че ролята на екипа за подкрепа или външен оценител и експерт трябва да бъде на консултант и съветник, който подпомага родителите в информирания им избор, а не на заместник или надзорник, който отнема техните права.

Становището на БСК е публикувано на адрес https://bia-bg.com/standpoint/view/34202/

Как щеше без мобилен телефон това дете да защити правата си от престъпника, който обижда, нанася телесни повреди и гони ученици от клас "защото така"?



https://www.facebook.com/100063504634713/videos/567800283058998/?__cft__[0]=AZUPYdy-TnNTDx1XTVSQRPdIlnogpk3fDFWsJvs--LE01RAFsm0hWD7PHjM5ZFzD7bI9h9mfKTbMzXGQRItJIwaRGEP6_GddNOAjCa4TcFhgtUJVt-MJoUl2YlM5v8Zxlm64ixrLH0_848d9kAEW3qlD9Lm8OdVguabL4CyH81hsyqaL0gf5dv_5mJB4NH6NfzL-y_MHRo15SpqLupSdPKFI&__tn__=%2CO%2CP-R

СТАНОВИЩЕ

ЗАГЛАВИЕ: ЧАСТ 2 от 3 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование ОСНОВЕН ТЕКСТ: В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" 3. Противоречие с международни и национални правни актове Предложената промяна противоречи на:

Конвенцията за правата на детето:

Член 5 Държавите - страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция.

Член 18

1. Държавите - страни по Конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето. Родителите или според случая законните настойници носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа.

2. С цел гарантиране и закрила на правата, изложени в тази Конвенция, държавите-страни по нея оказват подходяща помощ на родителите и законните настойници при осъществяване на тяхната отговорност по отглеждане на децата и осигуряват създаването на институции, служби и услуги в областта на грижите за децата.

3. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки, за да осигурят на децата на работещите родители правото да се възползуват от услугите за деца и детските заведения, които се полагат за тяхното отглеждане.

Конвенция за правата на хората с увреждания

Член 5 - Равенство и забрана на дискриминация

1. Държавите - страни по настоящата конвенция, признават, че всички хора са равни пред закона и имат право без каквато и да било дискриминация на еднаква закрила и еднакво третиране от закона.

2. Държавите - страни по настоящата конвенция, забраняват всякаква дискриминация по признак на увреждане и гарантират на лицата с увреждания равноправна и ефективна защита от закона срещу всякаква дискриминация на каквито и да било основания.

3. С оглед осигуряването на равнопоставеност и премахването на всякаква дискриминация държавите - страни по конвенцията, предприемат всички необходими стъпки, за да осигурят разумни улеснения на хората с увреждания.

Член 7 Деца с увреждания 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, предприемат всички необходими мерки за осигуряване на пълноценното упражняване от деца с увреждания на всичките им права на човека и основни свободи наравно с останалите деца.

Всеобщата декларация за правата на човека

чл 26, ал.3 Pодителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца.

Димитър Димитров

ЗАГЛАВИЕ: ЧАСТ 2 от 3 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование ОСНОВЕН ТЕКСТ: В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" 3. Противоречие с международни и национални правни актове Предложената промяна противоречи на:

Конвенцията за правата на детето:

Член 5 Държавите - страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция.

Член 18

1. Държавите - страни по Конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето. Родителите или според случая законните настойници носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа.

2. С цел гарантиране и закрила на правата, изложени в тази Конвенция, държавите-страни по нея оказват подходяща помощ на родителите и законните настойници при осъществяване на тяхната отговорност по отглеждане на децата и осигуряват създаването на институции, служби и услуги в областта на грижите за децата.

3. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки, за да осигурят на децата на работещите родители правото да се възползуват от услугите за деца и детските заведения, които се полагат за тяхното отглеждане.

Конвенция за правата на хората с увреждания

Член 5 - Равенство и забрана на дискриминация

1. Държавите - страни по настоящата конвенция, признават, че всички хора са равни пред закона и имат право без каквато и да било дискриминация на еднаква закрила и еднакво третиране от закона.

2. Държавите - страни по настоящата конвенция, забраняват всякаква дискриминация по признак на увреждане и гарантират на лицата с увреждания равноправна и ефективна защита от закона срещу всякаква дискриминация на каквито и да било основания.

3. С оглед осигуряването на равнопоставеност и премахването на всякаква дискриминация държавите - страни по конвенцията, предприемат всички необходими стъпки, за да осигурят разумни улеснения на хората с увреждания.

Член 7 Деца с увреждания 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, предприемат всички необходими мерки за осигуряване на пълноценното упражняване от деца с увреждания на всичките им права на човека и основни свободи наравно с останалите деца.

Всеобщата декларация за правата на човека

чл 26, ал.3 Pодителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца.

Димитър Димитров

ЗАГЛАВИЕ: ЧАСТ 2 от 3 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование ОСНОВЕН ТЕКСТ: В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" 3. Противоречие с международни и национални правни актове Предложената промяна противоречи на:

Конвенцията за правата на детето:

Член 5 Държавите - страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция.

Член 18

1. Държавите - страни по Конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето. Родителите или според случая законните настойници носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа.

2. С цел гарантиране и закрила на правата, изложени в тази Конвенция, държавите-страни по нея оказват подходяща помощ на родителите и законните настойници при осъществяване на тяхната отговорност по отглеждане на децата и осигуряват създаването на институции, служби и услуги в областта на грижите за децата.

3. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки, за да осигурят на децата на работещите родители правото да се възползуват от услугите за деца и детските заведения, които се полагат за тяхното отглеждане.

Конвенция за правата на хората с увреждания

Член 5 - Равенство и забрана на дискриминация

1. Държавите - страни по настоящата конвенция, признават, че всички хора са равни пред закона и имат право без каквато и да било дискриминация на еднаква закрила и еднакво третиране от закона.

2. Държавите - страни по настоящата конвенция, забраняват всякаква дискриминация по признак на увреждане и гарантират на лицата с увреждания равноправна и ефективна защита от закона срещу всякаква дискриминация на каквито и да било основания.

3. С оглед осигуряването на равнопоставеност и премахването на всякаква дискриминация държавите - страни по конвенцията, предприемат всички необходими стъпки, за да осигурят разумни улеснения на хората с увреждания.

Член 7 Деца с увреждания 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, предприемат всички необходими мерки за осигуряване на пълноценното упражняване от деца с увреждания на всичките им права на човека и основни свободи наравно с останалите деца.

Всеобщата декларация за правата на човека

чл 26, ал.3 Pодителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца.

Димитър Димитров

ЗАГЛАВИЕ: ЧАСТ 1 от 3 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование ОСНОВЕН ТЕКСТ: В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Относно: Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение

Като Фондация „Живот със Синдром на Даун“, защитаваща правата и интересите на лицата със синдром на Даун и подкрепяща техните семейства, както и като експерти от опит, които в дълбочина познават специфичните нужди на децата със синдром на Даун, изразяваме от свое име и от името на родителите категоричното ни несъгласие с предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование.

Предлаганата редакция, с която правото за избор на форма на обучение за ученици със специални образователни потребности се прехвърля от родителите към екип за подкрепа за личностно развитие или към външни лица и експерти, които не са родители или настойници, е неприемлива и неправилна.

Родителите са най-добре запознати с нуждите, желанията и особеностите на своите деца. Те са естествените защитници на техните интереси и имат право и отговорност да вземат решения, свързани с образованието и развитието им. Всяко ограничаване на тази роля подкопава основни принципи на семейството, доверието и личната автономия.

Външни лица, без трайна емоционална и житейска връзка с детето, не могат да имат пълна и дълбока представа за неговите потребности и желания. Поставянето на такива лица в позицията да определят формата на обучение, без изричното съгласие на родителите, може да доведе до решения, които не отговарят на най-добрия интерес на детето.

Считаме, че ролята на екипа за подкрепа или външен оценител и експерт трябва да бъде на консултант и съветник, който подпомага родителите в информирания им избор, а не на заместник или надзорник, който отнема техните права.

Настояваме правото на избор на форма на обучение за деца със специални образователни потребности да остане изцяло в ръцете на родителите и/или настойниците им, като те имат подкрепата на компетентни специалисти, но не и ограничение или отнемане на това право.

Тази позиция е израз на уважение към семейството като основна единица на обществото и гаранция за осигуряване на оптимални условия за развитие на всяко дете със специални нужди.

Обосновка:

1. Родителят е правният представител и носи отговорност за детето - Правото и задължението за вземане на решения, свързани с развитието, възпитанието и образованието на детето, са конституционно и законово признати в Република България. Отнемането на правото за избор на форма на обучение нарушава този фундаментален принцип.

2. Родителят познава най-добре индивидуалните особености на детето със специални образователни потребности и трябва да има водеща и заключителна роля при избора на форма на обучение- Децата със специални образователни потребности формират изключително разнородна група, в която всяко дете има уникален профил, нужди и темп на развитие. Родителят е единственият човек, който наблюдава детето ежедневно и дългосрочно и познава в дълбочина познава:

- моментното състояние и динамиката на неговото развитие;

- средовите фактори (семейни, социални, медицински), които влияят върху ученето;

- какво работи и какво не работи в образователния и социалния процес.

Роля на родителя и взаимоотношения с екипа за подкрепа

Никой външен специалист – включително и екипът за подкрепа за личностно развитие (ЕПЛР) – няма дълбочината на познание и контекста, който има родителят за своето дете. Отнемането или ограничаването на правото на родителя да участва пълноценно и да има последната дума при избора на форма на обучение е неприемливо вмешателство в личния и семеен живот и същевременно нарушава правата му като законен представител на детето. Предлагаме случаите на разминаване между мнението на родителя и препоръките на ЕПЛР или друг външен експерт родителят да бъде подкрепен чрез ефективни механизми – психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ или други форми на подкрепа, които да му помогнат да вземе информирано и уверено решение в интерес на детето.

Димитър Димитров

ЗАГЛАВИЕ: ЧАСТ 1 от 3 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование ОСНОВЕН ТЕКСТ: В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Относно: Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение

Като Фондация „Живот със Синдром на Даун“, защитаваща правата и интересите на лицата със синдром на Даун и подкрепяща техните семейства, както и като експерти от опит, които в дълбочина познават специфичните нужди на децата със синдром на Даун, изразяваме от свое име и от името на родителите категоричното ни несъгласие с предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование.

Предлаганата редакция, с която правото за избор на форма на обучение за ученици със специални образователни потребности се прехвърля от родителите към екип за подкрепа за личностно развитие или към външни лица и експерти, които не са родители или настойници, е неприемлива и неправилна.

Родителите са най-добре запознати с нуждите, желанията и особеностите на своите деца. Те са естествените защитници на техните интереси и имат право и отговорност да вземат решения, свързани с образованието и развитието им. Всяко ограничаване на тази роля подкопава основни принципи на семейството, доверието и личната автономия.

Външни лица, без трайна емоционална и житейска връзка с детето, не могат да имат пълна и дълбока представа за неговите потребности и желания. Поставянето на такива лица в позицията да определят формата на обучение, без изричното съгласие на родителите, може да доведе до решения, които не отговарят на най-добрия интерес на детето.

Считаме, че ролята на екипа за подкрепа или външен оценител и експерт трябва да бъде на консултант и съветник, който подпомага родителите в информирания им избор, а не на заместник или надзорник, който отнема техните права.

Настояваме правото на избор на форма на обучение за деца със специални образователни потребности да остане изцяло в ръцете на родителите и/или настойниците им, като те имат подкрепата на компетентни специалисти, но не и ограничение или отнемане на това право.

Тази позиция е израз на уважение към семейството като основна единица на обществото и гаранция за осигуряване на оптимални условия за развитие на всяко дете със специални нужди.

Обосновка:

1. Родителят е правният представител и носи отговорност за детето - Правото и задължението за вземане на решения, свързани с развитието, възпитанието и образованието на детето, са конституционно и законово признати в Република България. Отнемането на правото за избор на форма на обучение нарушава този фундаментален принцип.

2. Родителят познава най-добре индивидуалните особености на детето със специални образователни потребности и трябва да има водеща и заключителна роля при избора на форма на обучение- Децата със специални образователни потребности формират изключително разнородна група, в която всяко дете има уникален профил, нужди и темп на развитие. Родителят е единственият човек, който наблюдава детето ежедневно и дългосрочно и познава в дълбочина познава:

- моментното състояние и динамиката на неговото развитие;

- средовите фактори (семейни, социални, медицински), които влияят върху ученето;

- какво работи и какво не работи в образователния и социалния процес.

Роля на родителя и взаимоотношения с екипа за подкрепа

Никой външен специалист – включително и екипът за подкрепа за личностно развитие (ЕПЛР) – няма дълбочината на познание и контекста, който има родителят за своето дете. Отнемането или ограничаването на правото на родителя да участва пълноценно и да има последната дума при избора на форма на обучение е неприемливо вмешателство в личния и семеен живот и същевременно нарушава правата му като законен представител на детето. Предлагаме случаите на разминаване между мнението на родителя и препоръките на ЕПЛР или друг външен експерт родителят да бъде подкрепен чрез ефективни механизми – психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ или други форми на подкрепа, които да му помогнат да вземе информирано и уверено решение в интерес на детето.

Димитър Димитров

ЗАГЛАВИЕ: ЧАСТ 3 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование ОСНОВЕН ТЕКСТ: В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Конституцията на Република България

Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.

ЗПУО

чл. 7, ал. 2 – приобщаващото образование не може да се прилага чрез ограничаване на права, а само чрез гарантиране на достъп, подкрепа и избор.

4.Нарушаване на принципа на равнопоставеност

Особено силно впечатление прави фактът, че учениците без специални образователни потребности и техните родители имат право на избор на форма на обучение, докато се предвижда това право да бъде отнето именно от родителите на деца със специални потребности. Това е очевидна форма на дискриминация, противоречаща на принципите на приобщаването.

5. Недопустимост на прехвърляне на решението към външни органи - Да се даде повече тежест на мнението на външен екип, отколкото на преценката на родителя, е:

- юридически необосновано – тъй като родителят носи правна отговорност за избора и благосъстоянието на детето;

- етично уязвимо – защото ограничава автономността на семейството;

- образователно нецелесъобразно – защото външен екип не може да направи обективна и трайна преценка въз основа само на фрагментарно наблюдение.

Затова не е допустимо в нормативен текст да се отнема или прехвърля на друг орган правото на родителя да вземе решение за формата на обучение на своето дете. Това право не може да бъде ограничено чрез административен механизъм. Вместо това е необходимо:

- да се развиват подкрепящи инструменти, с които може да се въздейства и помогне на родителите, които се нуждаят от съдействие – чрез психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ, - достъп до експерти и информирано съгласие – но не и чрез ограничаване на техните законови права.

Заключение: Предлаганата редакция на чл. 107, ал. 1 нарушава основни принципи на правото, дискриминира родители на деца със специални образователни потребности и противоречи на международните задължения на България. Настояваме текстът да не бъде променян и да запази законното право на родителя да избира формата на обучение на своето дете, в сътрудничество с екипа за подкрепа, но не под негов натиск.

Димитър Димитров

ЗАГЛАВИЕ: ЧАСТ 3 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование ОСНОВЕН ТЕКСТ: В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Конституцията на Република България

Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.

ЗПУО

чл. 7, ал. 2 – приобщаващото образование не може да се прилага чрез ограничаване на права, а само чрез гарантиране на достъп, подкрепа и избор.

4.Нарушаване на принципа на равнопоставеност

Особено силно впечатление прави фактът, че учениците без специални образователни потребности и техните родители имат право на избор на форма на обучение, докато се предвижда това право да бъде отнето именно от родителите на деца със специални потребности. Това е очевидна форма на дискриминация, противоречаща на принципите на приобщаването.

5. Недопустимост на прехвърляне на решението към външни органи - Да се даде повече тежест на мнението на външен екип, отколкото на преценката на родителя, е:

- юридически необосновано – тъй като родителят носи правна отговорност за избора и благосъстоянието на детето;

- етично уязвимо – защото ограничава автономността на семейството;

- образователно нецелесъобразно – защото външен екип не може да направи обективна и трайна преценка въз основа само на фрагментарно наблюдение.

Затова не е допустимо в нормативен текст да се отнема или прехвърля на друг орган правото на родителя да вземе решение за формата на обучение на своето дете. Това право не може да бъде ограничено чрез административен механизъм. Вместо това е необходимо:

- да се развиват подкрепящи инструменти, с които може да се въздейства и помогне на родителите, които се нуждаят от съдействие – чрез психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ, - достъп до експерти и информирано съгласие – но не и чрез ограничаване на техните законови права.

Заключение: Предлаганата редакция на чл. 107, ал. 1 нарушава основни принципи на правото, дискриминира родители на деца със специални образователни потребности и противоречи на международните задължения на България. Настояваме текстът да не бъде променян и да запази законното право на родителя да избира формата на обучение на своето дете, в сътрудничество с екипа за подкрепа, но не под негов натиск.

Димитър Димитров

ЗАГЛАВИЕ: ЧАСТ 3 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование ОСНОВЕН ТЕКСТ: В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Конституцията на Република България

Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.

ЗПУО

чл. 7, ал. 2 – приобщаващото образование не може да се прилага чрез ограничаване на права, а само чрез гарантиране на достъп, подкрепа и избор.

4.Нарушаване на принципа на равнопоставеност

Особено силно впечатление прави фактът, че учениците без специални образователни потребности и техните родители имат право на избор на форма на обучение, докато се предвижда това право да бъде отнето именно от родителите на деца със специални потребности. Това е очевидна форма на дискриминация, противоречаща на принципите на приобщаването.

5. Недопустимост на прехвърляне на решението към външни органи - Да се даде повече тежест на мнението на външен екип, отколкото на преценката на родителя, е:

- юридически необосновано – тъй като родителят носи правна отговорност за избора и благосъстоянието на детето;

- етично уязвимо – защото ограничава автономността на семейството;

- образователно нецелесъобразно – защото външен екип не може да направи обективна и трайна преценка въз основа само на фрагментарно наблюдение.

Затова не е допустимо в нормативен текст да се отнема или прехвърля на друг орган правото на родителя да вземе решение за формата на обучение на своето дете. Това право не може да бъде ограничено чрез административен механизъм. Вместо това е необходимо:

- да се развиват подкрепящи инструменти, с които може да се въздейства и помогне на родителите, които се нуждаят от съдействие – чрез психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ, - достъп до експерти и информирано съгласие – но не и чрез ограничаване на техните законови права.

Заключение: Предлаганата редакция на чл. 107, ал. 1 нарушава основни принципи на правото, дискриминира родители на деца със специални образователни потребности и противоречи на международните задължения на България. Настояваме текстът да не бъде променян и да запази законното право на родителя да избира формата на обучение на своето дете, в сътрудничество с екипа за подкрепа, но не под негов натиск.

Димитър Димитров

ЗАГЛАВИЕ: ЧАСТ 2 от 3 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование ОСНОВЕН ТЕКСТ: В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" 3. Противоречие с международни и национални правни актове Предложената промяна противоречи на:

Конвенцията за правата на детето:

Член 5 Държавите - страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция.

Член 18

1. Държавите - страни по Конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето. Родителите или според случая законните настойници носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа.

2. С цел гарантиране и закрила на правата, изложени в тази Конвенция, държавите-страни по нея оказват подходяща помощ на родителите и законните настойници при осъществяване на тяхната отговорност по отглеждане на децата и осигуряват създаването на институции, служби и услуги в областта на грижите за децата.

3. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки, за да осигурят на децата на работещите родители правото да се възползуват от услугите за деца и детските заведения, които се полагат за тяхното отглеждане.

Конвенция за правата на хората с увреждания

Член 5 - Равенство и забрана на дискриминация

1. Държавите - страни по настоящата конвенция, признават, че всички хора са равни пред закона и имат право без каквато и да било дискриминация на еднаква закрила и еднакво третиране от закона.

2. Държавите - страни по настоящата конвенция, забраняват всякаква дискриминация по признак на увреждане и гарантират на лицата с увреждания равноправна и ефективна защита от закона срещу всякаква дискриминация на каквито и да било основания.

3. С оглед осигуряването на равнопоставеност и премахването на всякаква дискриминация държавите - страни по конвенцията, предприемат всички необходими стъпки, за да осигурят разумни улеснения на хората с увреждания.

Член 7 Деца с увреждания 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, предприемат всички необходими мерки за осигуряване на пълноценното упражняване от деца с увреждания на всичките им права на човека и основни свободи наравно с останалите деца.

Всеобщата декларация за правата на човека

чл 26, ал.3 Pодителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца.

Димитър Димитров

Здравейте "умни" глави! Защо се опитвате да отнемете правото на родителите на деца със СОП да решават, кое е добре за техните деца и кое НЕ! С тези малоумни промени прехвърляте тези права на екип от "експерти", които най-вероятно за пръв път виждат детето и на които абсолютно не им пука за него, а са там да си вземат държавната заплата и да си улеснят живота! Ако тябва да изброя колко пъти важите "ЕКСПЕРТИ" са се мъчили да ми изхвълят детето от училището в което учеше до скоро няма да ми стигнат пръстите на двете ръце! И накрая ме принудиха да го направя, защото беше непрекъснат тормоз. Сега всеки ден карам сина си на едно село 15 километъра от Варна, защото вашите "експерти" бяха ни подложили на постоянен тормоз!!! Внимавайте в картинката за да не ви се види министерството тясно!

Във връзка с предложената промяна в чл. 107 за ЗПУО, която цели отнемането на правата на родителите да участват в процеса на вземане на решение относно формата на обучение на деца със специални образователни потребности, изразявам категоричното си несъгласие и възмущение от това предложение.

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН"                                                   Конституцията на Република България

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН"                                                                                             3.   Противоречие с международни и национални правни актове Предложената промяна противоречи на:

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН"                     Относно: Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение

5. Недопустимост на прехвърляне на решението към външни органи - Да се даде повече тежест на мнението на външен екип, отколкото на преценката на родителя, е:

- юридически необосновано – тъй като родителят носи правна отговорност за избора и благосъстоянието на детето;

- етично уязвимо – защото ограничава автономността на семейството;

- образователно нецелесъобразно – защото външен екип не може да направи обективна и трайна преценка въз основа само на фрагментарно наблюдение.

Затова не е допустимо в нормативен текст да се отнема или прехвърля на друг орган правото на родителя да вземе решение за формата на обучение на своето дете. Това право не може да бъде ограничено чрез административен механизъм. Вместо това е необходимо:

- да се развиват подкрепящи инструменти, с които може да се въздейства и помогне на родителите, които се нуждаят от съдействие – чрез психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ, - достъп до експерти и информирано съгласие – но не и чрез ограничаване на техните законови права.

Заключение: Предлаганата редакция на чл. 107, ал. 1 нарушава основни принципи на правото, дискриминира родители на деца със специални образователни потребности и противоречи на международните задължения на България. Настояваме текстът да не бъде променян и да запази законното право на родителя да избира формата на обучение на своето дете, в сътрудничество с екипа за подкрепа, но не под негов натиск.

Име Теодора Йорданова Тодорова

Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование ОСНОВЕН ТЕКСТ: В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Конституцията на Република България

Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.

ЗПУО

чл. 7, ал. 2 – приобщаващото образование не може да се прилага чрез ограничаване на права, а само чрез гарантиране на достъп, подкрепа и избор.

4.Нарушаване на принципа на равнопоставеност

Особено силно впечатление прави фактът, че учениците без специални образователни потребности и техните родители имат право на избор на форма на обучение, докато се предвижда това право да бъде отнето именно от родителите на деца със специални потребности. Това е очевидна форма на дискриминация, противоречаща на принципите на приобщаването.

1. Държавите - страни по настоящата конвенция, признават, че всички хора са равни пред закона и имат право без каквато и да било дискриминация на еднаква закрила и еднакво третиране от закона.

2. Държавите - страни по настоящата конвенция, забраняват всякаква дискриминация по признак на увреждане и гарантират на лицата с увреждания равноправна и ефективна защита от закона срещу всякаква дискриминация на каквито и да било основания.

3. С оглед осигуряването на равнопоставеност и премахването на всякаква дискриминация държавите - страни по конвенцията, предприемат всички необходими стъпки, за да осигурят разумни улеснения на хората с увреждания.

Член 7 Деца с увреждания 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, предприемат всички необходими мерки за осигуряване на пълноценното упражняване от деца с увреждания на всичките им права на човека и основни свободи наравно с останалите деца.

Всеобщата декларация за правата на човека

чл 26, ал.3 Pодителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца.

Родителите или според случая законните настойници носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа.

2. С цел гарантиране и закрила на правата, изложени в тази Конвенция, държавите-страни по нея оказват подходяща помощ на родителите и законните настойници при осъществяване на тяхната отговорност по отглеждане на децата и осигуряват създаването на институции, служби и услуги в областта на грижите за децата.

3. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки, за да осигурят на децата на работещите родители правото да се възползуват от услугите за деца и детските заведения, които се полагат за тяхното отглеждане.

Конвенция за правата на хората с увреждания

Член 5 - Равенство и забрана на дискриминация

Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование ОСНОВЕН ТЕКСТ: В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" 3. Противоречие с международни и национални правни актове Предложената промяна противоречи на:

Конвенцията за правата на детето:

Член 5 Държавите - страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция.

Член 18

1. Държавите - страни по Конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето.

Родителят е единственият човек, който наблюдава детето ежедневно и дългосрочно и познава в дълбочина познава:

- моментното състояние и динамиката на неговото развитие;

- средовите фактори (семейни, социални, медицински), които влияят върху ученето;

- какво работи и какво не работи в образователния и социалния процес.

Роля на родителя и взаимоотношения с екипа за подкрепа

Никой външен специалист – включително и екипът за подкрепа за личностно развитие (ЕПЛР) – няма дълбочината на познание и контекста, който има родителят за своето дете. Отнемането или ограничаването на правото на родителя да участва пълноценно и да има последната дума при избора на форма на обучение е неприемливо вмешателство в личния и семеен живот и същевременно нарушава правата му като законен представител на детето. Предлагаме случаите на разминаване между мнението на родителя и препоръките на ЕПЛР или друг външен експерт родителят да бъде подкрепен чрез ефективни механизми – психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ или други форми на подкрепа, които да му помогнат да вземе информирано и уверено решение в интерес на детето.

Обосновка:

1. Родителят е правният представител и носи отговорност за детето - Правото и задължението за вземане на решения, свързани с развитието, възпитанието и образованието на детето, са конституционно и законово признати в Република България. Отнемането на правото за избор на форма на обучение нарушава този фундаментален принцип.

2. Родителят познава най-добре индивидуалните особености на детето със специални образователни потребности и трябва да има водеща и заключителна роля при избора на форма на обучение- Децата със специални образователни потребности формират изключително разнородна група, в която всяко дете има уникален профил, нужди и темп на развитие.

Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование ОСНОВЕН ТЕКСТ: В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Относно: Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение

Като Фондация „Живот със Синдром на Даун“, защитаваща правата и интересите на лицата със синдром на Даун и подкрепяща техните семейства, както и като експерти от опит, които в дълбочина познават специфичните нужди на децата със синдром на Даун, изразяваме от свое име и от името на родителите категоричното ни несъгласие с предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование.

Предлаганата редакция, с която правото за избор на форма на обучение за ученици със специални образователни потребности се прехвърля от родителите към екип за подкрепа за личностно развитие или към външни лица и експерти, които не са родители или настойници, е неприемлива и неправилна.

Родителите са най-добре запознати с нуждите, желанията и особеностите на своите деца. Те са естествените защитници на техните интереси и имат право и отговорност да вземат решения, свързани с образованието и развитието им. Всяко ограничаване на тази роля подкопава основни принципи на семейството, доверието и личната автономия.

Външни лица, без трайна емоционална и житейска връзка с детето, не могат да имат пълна и дълбока представа за неговите потребности и желания. Поставянето на такива лица в позицията да определят формата на обучение, без изричното съгласие на родителите, може да доведе до решения, които не отговарят на най-добрия интерес на детето.

Считаме, че ролята на екипа за подкрепа или външен оценител и експерт трябва да бъде на консултант и съветник, който подпомага родителите в информирания им избор, а не на заместник или надзорник, който отнема техните права.

Настояваме правото на избор на форма на обучение за деца със специални образователни потребности да остане изцяло в ръцете на родителите и/или настойниците им, като те имат подкрепата на компетентни специалисти, но не и ограничение или отнемане на това право.

Тази позиция е израз на уважение към семейството като основна единица на обществото и гаранция за осигуряване на оптимални условия за развитие на всяко дете със специални нужда.

Конвенция за правата на хората с увреждания

Член 5 - Равенство и забрана на дискриминация

1. Държавите - страни по настоящата конвенция, признават, че всички хора са равни пред закона и имат право без каквато и да било дискриминация на еднаква закрила и еднакво третиране от закона.

2. Държавите - страни по настоящата конвенция, забраняват всякаква дискриминация по признак на увреждане и гарантират на лицата с увреждания равноправна и ефективна защита от закона срещу всякаква дискриминация на каквито и да било основания.

3. С оглед осигуряването на равнопоставеност и премахването на всякаква дискриминация държавите - страни по конвенцията, предприемат всички необходими стъпки, за да осигурят разумни улеснения на хората с увреждания.

Член 7 Деца с увреждания 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, предприемат всички необходими мерки за осигуряване на пълноценното упражняване от деца с увреждания на всичките им права на човека и основни свободи наравно с останалите деца.

Всеобщата декларация за правата на човека

чл 26, ал.3 Pодителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца.

ЗАГЛАВИЕ: ЧАСТ 3 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование ОСНОВЕН ТЕКСТ: В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Конституцията на Република България

Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.

ЗПУО

чл. 7, ал. 2 – приобщаващото образование не може да се прилага чрез ограничаване на права, а само чрез гарантиране на достъп, подкрепа и избор.

4.Нарушаване на принципа на равнопоставеност

Особено силно впечатление прави фактът, че учениците без специални образователни потребности и техните родители имат право на избор на форма на обучение, докато се предвижда това право да бъде отнето именно от родителите на деца със специални потребности. Това е очевидна форма на дискриминация, противоречаща на принципите на приобщаването.

5. Недопустимост на прехвърляне на решението към външни органи - Да се даде повече тежест на мнението на външен екип, отколкото на преценката на родителя, е:

- юридически необосновано – тъй като родителят носи правна отговорност за избора и благосъстоянието на детето;

- етично уязвимо – защото ограничава автономността на семейството;

- образователно нецелесъобразно – защото външен екип не може да направи обективна и трайна преценка въз основа само на фрагментарно наблюдение.

Затова не е допустимо в нормативен текст да се отнема или прехвърля на друг орган правото на родителя да вземе решение за формата на обучение на своето дете. Това право не може да бъде ограничено чрез административен механизъм. Вместо това е необходимо:

- да се развиват подкрепящи инструменти, с които може да се въздейства и помогне на родителите, които се нуждаят от съдействие – чрез психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ, - достъп до експерти и информирано съгласие – но не и чрез ограничаване на техните законови права.

Заключение: Предлаганата редакция на чл. 107, ал. 1 нарушава основни принципи на правото, дискриминира родители на деца със специални образователни потребности и противоречи на международните задължения на България. Настояваме текстът да не бъде променян и да запази законното право на родителя да избира формата на обучение на своето дете, в сътрудничество с екипа за подкрепа, но не под негов натиск.

Име: Йордан Йорданов 

ЗАГЛАВИЕ: ЧАСТ 2 Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование ОСНОВЕН ТЕКСТ: В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" 3. Противоречие с международни и национални правни актове Предложената промяна противоречи на:

Конвенцията за правата на детето:

Член 5 Държавите - страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция.

Член 18

1. Държавите - страни по Конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето. Родителите или според случая законните настойници носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа.

2. С цел гарантиране и закрила на правата, изложени в тази Конвенция, държавите-страни по нея оказват подходяща помощ на родителите и законните настойници при осъществяване на тяхната отговорност по отглеждане на децата и осигуряват създаването на институции, служби и услуги в областта на грижите за децата.

3. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки, за да осигурят на децата на работещите родители правото да се възползуват от услугите за деца и детските заведения, които се полагат за тяхното отглеждане.

Име: Йордан Йорданов 

Обосновка:

1. Родителят е правният представител и носи отговорност за детето - Правото и задължението за вземане на решения, свързани с развитието, възпитанието и образованието на детето, са конституционно и законово признати в Република България. Отнемането на правото за избор на форма на обучение нарушава този фундаментален принцип.

2. Родителят познава най-добре индивидуалните особености на детето със специални образователни потребности и трябва да има водеща и заключителна роля при избора на форма на обучение- Децата със специални образователни потребности формират изключително разнородна група, в която всяко дете има уникален профил, нужди и темп на развитие. Родителят е единственият човек, който наблюдава детето ежедневно и дългосрочно и познава в дълбочина познава:

- моментното състояние и динамиката на неговото развитие;

- средовите фактори (семейни, социални, медицински), които влияят върху ученето;

- какво работи и какво не работи в образователния и социалния процес.

Роля на родителя и взаимоотношения с екипа за подкрепа

Никой външен специалист – включително и екипът за подкрепа за личностно развитие (ЕПЛР) – няма дълбочината на познание и контекста, който има родителят за своето дете. Отнемането или ограничаването на правото на родителя да участва пълноценно и да има последната дума при избора на форма на обучение е неприемливо вмешателство в личния и семеен живот и същевременно нарушава правата му като законен представител на детето. Предлагаме случаите на разминаване между мнението на родителя и препоръките на ЕПЛР или друг външен експерт родителят да бъде подкрепен чрез ефективни механизми – психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ или други форми на подкрепа, които да му помогнат да вземе информирано и уверено решение в интерес на детето.

Име: Йордан Йорданов 

Външни лица, без трайна емоционална и житейска връзка с детето, не могат да имат пълна и дълбока представа за неговите потребности и желания. Поставянето на такива лица в позицията да определят формата на обучение, без изричното съгласие на родителите, може да доведе до решения, които не отговарят на най-добрия интерес на детето.

Считаме, че ролята на екипа за подкрепа или външен оценител и експерт трябва да бъде на консултант и съветник, който подпомага родителите в информирания им избор, а не на заместник или надзорник, който отнема техните права.

Настояваме правото на избор на форма на обучение за деца със специални образователни потребности да остане изцяло в ръцете на родителите и/или настойниците им, като те имат подкрепата на компетентни специалисти, но не и ограничение или отнемане на това право.

Тази позиция е израз на уважение към семейството като основна единица на обществото и гаранция за осигуряване на оптимални условия за развитие на всяко дете със специални нужди.

Име: Йордан Йорданов 

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Конституцията на Република България

Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.

ЗПУО

чл. 7, ал. 2 – приобщаващото образование не може да се прилага чрез ограничаване на права, а само чрез гарантиране на достъп, подкрепа и избор.

4.Нарушаване на принципа на равнопоставеност

Особено силно впечатление прави фактът, че учениците без специални образователни потребности и техните родители имат право на избор на форма на обучение, докато се предвижда това право да бъде отнето именно от родителите на деца със специални потребности. Това е очевидна форма на дискриминация, противоречаща на принципите на приобщаването.

5. Недопустимост на прехвърляне на решението към външни органи - Да се даде повече тежест на мнението на външен екип, отколкото на преценката на родителя, е:

- юридически необосновано – тъй като родителят носи правна отговорност за избора и благосъстоянието на детето;

- етично уязвимо – защото ограничава автономността на семейството;

- образователно нецелесъобразно – защото външен екип не може да направи обективна и трайна преценка въз основа само на фрагментарно наблюдение.

Затова не е допустимо в нормативен текст да се отнема или прехвърля на друг орган правото на родителя да вземе решение за формата на обучение на своето дете. Това право не може да бъде ограничено чрез административен механизъм. Вместо това е необходимо:

- да се развиват подкрепящи инструменти, с които може да се въздейства и помогне на родителите, които се нуждаят от съдействие – чрез психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ, - достъп до експерти и информирано съгласие – но не и чрез ограничаване на техните законови права.

Заключение: Предлаганата редакция на чл. 107, ал. 1 нарушава основни принципи на правото, дискриминира родители на деца със специални образователни потребности и противоречи на международните задължения на България. Настояваме текстът да не бъде променян и да запази законното право на родителя да избира формата на обучение на своето дете, в сътрудничество с екипа за подкрепа, но не под негов натиск.

Мария Пеева

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" 3. Противоречие с международни и национални правни актове Предложената промяна противоречи на:

Конвенцията за правата на детето:

Член 5 Държавите - страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция.

Член 18

1. Държавите - страни по Конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето. Родителите или според случая законните настойници носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа.

2. С цел гарантиране и закрила на правата, изложени в тази Конвенция, държавите-страни по нея оказват подходяща помощ на родителите и законните настойници при осъществяване на тяхната отговорност по отглеждане на децата и осигуряват създаването на институции, служби и услуги в областта на грижите за децата.

3. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки, за да осигурят на децата на работещите родители правото да се възползуват от услугите за деца и детските заведения, които се полагат за тяхното отглеждане.

Конвенция за правата на хората с увреждания

Член 5 - Равенство и забрана на дискриминация

1. Държавите - страни по настоящата конвенция, признават, че всички хора са равни пред закона и имат право без каквато и да било дискриминация на еднаква закрила и еднакво третиране от закона.

2. Държавите - страни по настоящата конвенция, забраняват всякаква дискриминация по признак на увреждане и гарантират на лицата с увреждания равноправна и ефективна защита от закона срещу всякаква дискриминация на каквито и да било основания.

3. С оглед осигуряването на равнопоставеност и премахването на всякаква дискриминация държавите - страни по конвенцията, предприемат всички необходими стъпки, за да осигурят разумни улеснения на хората с увреждания.

Член 7 Деца с увреждания 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, предприемат всички необходими мерки за осигуряване на пълноценното упражняване от деца с увреждания на всичките им права на човека и основни свободи наравно с останалите деца.

Всеобщата декларация за правата на човека

чл 26, ал.3 Pодителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца.

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Конституцията на Република България

Настояваме правото на избор на форма на обучение за деца със специални образователни потребности да остане изцяло в ръцете на родителите и/или настойниците им, като те имат подкрепата на компетентни специалисти, но не и ограничение или отнемане на това право.

Тази позиция е израз на уважение към семейството като основна единица на обществото и гаранция за осигуряване на оптимални условия за развитие на всяко дете със специални нужди.

Обосновка:

1. Родителят е правният представител и носи отговорност за детето - Правото и задължението за вземане на решения, свързани с развитието, възпитанието и образованието на детето, са конституционно и законово признати в Република България. Отнемането на правото за избор на форма на обучение нарушава този фундаментален принцип.

2. Родителят познава най-добре индивидуалните особености на детето със специални образователни потребности и трябва да има водеща и заключителна роля при избора на форма на обучение- Децата със специални образователни потребности формират изключително разнородна група, в която всяко дете има уникален профил, нужди и темп на развитие. Родителят е единственият човек, който наблюдава детето ежедневно и дългосрочно и познава в дълбочина познава:

- моментното състояние и динамиката на неговото развитие;

- средовите фактори (семейни, социални, медицински), които влияят върху ученето;

- какво работи и какво не работи в образователния и социалния процес.

Роля на родителя и взаимоотношения с екипа за подкрепа

Никой външен специалист – включително и екипът за подкрепа за личностно развитие (ЕПЛР) – няма дълбочината на познание и контекста, който има родителят за своето дете. Отнемането или ограничаването на правото на родителя да участва пълноценно и да има последната дума при избора на форма на обучение е неприемливо вмешателство в личния и семеен живот и същевременно нарушава правата му като законен представител на детето. Предлагаме случаите на разминаване между мнението на родителя и препоръките на ЕПЛР или друг външен експерт родителят да бъде подкрепен чрез ефективни механизми – психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ или други форми на подкрепа, които да му помогнат да вземе информирано и уверено решение в интерес на детето.

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Относно: Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение

Като Фондация „Живот със Синдром на Даун“, защитаваща правата и интересите на лицата със синдром на Даун и подкрепяща техните семейства, както и като експерти от опит, които в дълбочина познават специфичните нужди на децата със синдром на Даун, изразяваме от свое име и от името на родителите категоричното ни несъгласие с предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование.

Предлаганата редакция, с която правото за избор на форма на обучение за ученици със специални образователни потребности се прехвърля от родителите към екип за подкрепа за личностно развитие или към външни лица и експерти, които не са родители или настойници, е неприемлива и неправилна.

Родителите са най-добре запознати с нуждите, желанията и особеностите на своите деца. Те са естествените защитници на техните интереси и имат право и отговорност да вземат решения, свързани с образованието и развитието им. Всяко ограничаване на тази роля подкопава основни принципи на семейството, доверието и личната автономия.

Външни лица, без трайна емоционална и житейска връзка с детето, не могат да имат пълна и дълбока представа за неговите потребности и желания. Поставянето на такива лица в позицията да определят формата на обучение, без изричното съгласие на родителите, може да доведе до решения, които не отговарят на най-добрия интерес на детето.

Считаме, че ролята на екипа за подкрепа или външен оценител и експерт трябва да бъде на консултант и съветник, който подпомага родителите в информирания им избор, а не на заместник или надзорник, който отнема техните права.

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Конституцията на Република България

Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.

ЗПУО

чл. 7, ал. 2 – приобщаващото образование не може да се прилага чрез ограничаване на права, а само чрез гарантиране на достъп, подкрепа и избор.

4.Нарушаване на принципа на равнопоставеност

Особено силно впечатление прави фактът, че учениците без специални образователни потребности и техните родители имат право на избор на форма на обучение, докато се предвижда това право да бъде отнето именно от родителите на деца със специални потребности. Това е очевидна форма на дискриминация, противоречаща на принципите на приобщаването.

5. Недопустимост на прехвърляне на решението към външни органи - Да се даде повече тежест на мнението на външен екип, отколкото на преценката на родителя, е:

- юридически необосновано – тъй като родителят носи правна отговорност за избора и благосъстоянието на детето;

- етично уязвимо – защото ограничава автономността на семейството;

- образователно нецелесъобразно – защото външен екип не може да направи обективна и трайна преценка въз основа само на фрагментарно наблюдение.

Затова не е допустимо в нормативен текст да се отнема или прехвърля на друг орган правото на родителя да вземе решение за формата на обучение на своето дете. Това право не може да бъде ограничено чрез административен механизъм. Вместо това е необходимо:

- да се развиват подкрепящи инструменти, с които може да се въздейства и помогне на родителите, които се нуждаят от съдействие – чрез психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ, - достъп до експерти и информирано съгласие – но не и чрез ограничаване на техните законови права.

Заключение: Предлаганата редакция на чл. 107, ал. 1 нарушава основни принципи на правото, дискриминира родители на деца със специални образователни потребности и противоречи на международните задължения на България. Настояваме текстът да не бъде променян и да запази законното право на родителя да избира формата на обучение на своето дете, в сътрудничество с екипа за подкрепа, но не под негов натиск.

Елена Измирлиева

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" 3. Противоречие с международни и национални правни актове Предложената промяна противоречи на:

Конвенцията за правата на детето:

Член 5 Държавите - страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция.

Член 18

1. Държавите - страни по Конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето. Родителите или според случая законните настойници носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа.

2. С цел гарантиране и закрила на правата, изложени в тази Конвенция, държавите-страни по нея оказват подходяща помощ на родителите и законните настойници при осъществяване на тяхната отговорност по отглеждане на децата и осигуряват създаването на институции, служби и услуги в областта на грижите за децата.

3. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки, за да осигурят на децата на работещите родители правото да се възползуват от услугите за деца и детските заведения, които се полагат за тяхното отглеждане.

Конвенция за правата на хората с увреждания

Член 5 - Равенство и забрана на дискриминация

1. Държавите - страни по настоящата конвенция, признават, че всички хора са равни пред закона и имат право без каквато и да било дискриминация на еднаква закрила и еднакво третиране от закона.

2. Държавите - страни по настоящата конвенция, забраняват всякаква дискриминация по признак на увреждане и гарантират на лицата с увреждания равноправна и ефективна защита от закона срещу всякаква дискриминация на каквито и да било основания.

3. С оглед осигуряването на равнопоставеност и премахването на всякаква дискриминация държавите - страни по конвенцията, предприемат всички необходими стъпки, за да осигурят разумни улеснения на хората с увреждания.

Член 7 Деца с увреждания 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, предприемат всички необходими мерки за осигуряване на пълноценното упражняване от деца с увреждания на всичките им права на човека и основни свободи наравно с останалите деца.

Всеобщата декларация за правата на човека

чл 26, ал.3 Pодителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца.

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Конституцията на Република България

Настояваме правото на избор на форма на обучение за деца със специални образователни потребности да остане изцяло в ръцете на родителите и/или настойниците им, като те имат подкрепата на компетентни специалисти, но не и ограничение или отнемане на това право.

Тази позиция е израз на уважение към семейството като основна единица на обществото и гаранция за осигуряване на оптимални условия за развитие на всяко дете със специални нужди.

Обосновка:

1. Родителят е правният представител и носи отговорност за детето - Правото и задължението за вземане на решения, свързани с развитието, възпитанието и образованието на детето, са конституционно и законово признати в Република България. Отнемането на правото за избор на форма на обучение нарушава този фундаментален принцип.

2. Родителят познава най-добре индивидуалните особености на детето със специални образователни потребности и трябва да има водеща и заключителна роля при избора на форма на обучение- Децата със специални образователни потребности формират изключително разнородна група, в която всяко дете има уникален профил, нужди и темп на развитие. Родителят е единственият човек, който наблюдава детето ежедневно и дългосрочно и познава в дълбочина познава:

- моментното състояние и динамиката на неговото развитие;

- средовите фактори (семейни, социални, медицински), които влияят върху ученето;

- какво работи и какво не работи в образователния и социалния процес.

Роля на родителя и взаимоотношения с екипа за подкрепа

Никой външен специалист – включително и екипът за подкрепа за личностно развитие (ЕПЛР) – няма дълбочината на познание и контекста, който има родителят за своето дете. Отнемането или ограничаването на правото на родителя да участва пълноценно и да има последната дума при избора на форма на обучение е неприемливо вмешателство в личния и семеен живот и същевременно нарушава правата му като законен представител на детето. Предлагаме случаите на разминаване между мнението на родителя и препоръките на ЕПЛР или друг външен експерт родителят да бъде подкрепен чрез ефективни механизми – психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ или други форми на подкрепа, които да му помогнат да вземе информирано и уверено решение в интерес на детето.

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Относно: Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение

Като Фондация „Живот със Синдром на Даун“, защитаваща правата и интересите на лицата със синдром на Даун и подкрепяща техните семейства, както и като експерти от опит, които в дълбочина познават специфичните нужди на децата със синдром на Даун, изразяваме от свое име и от името на родителите категоричното ни несъгласие с предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование.

Предлаганата редакция, с която правото за избор на форма на обучение за ученици със специални образователни потребности се прехвърля от родителите към екип за подкрепа за личностно развитие или към външни лица и експерти, които не са родители или настойници, е неприемлива и неправилна.

Родителите са най-добре запознати с нуждите, желанията и особеностите на своите деца. Те са естествените защитници на техните интереси и имат право и отговорност да вземат решения, свързани с образованието и развитието им. Всяко ограничаване на тази роля подкопава основни принципи на семейството, доверието и личната автономия.

Външни лица, без трайна емоционална и житейска връзка с детето, не могат да имат пълна и дълбока представа за неговите потребности и желания. Поставянето на такива лица в позицията да определят формата на обучение, без изричното съгласие на родителите, може да доведе до решения, които не отговарят на най-добрия интерес на детето.

Считаме, че ролята на екипа за подкрепа или външен оценител и експерт трябва да бъде на консултант и съветник, който подпомага родителите в информирания им избор, а не на заместник или надзорник, който отнема техните права.

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Конституцията на Република България

Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.

ЗПУО

чл. 7, ал. 2 – приобщаващото образование не може да се прилага чрез ограничаване на права, а само чрез гарантиране на достъп, подкрепа и избор.

4.Нарушаване на принципа на равнопоставеност

Особено силно впечатление прави фактът, че учениците без специални образователни потребности и техните родители имат право на избор на форма на обучение, докато се предвижда това право да бъде отнето именно от родителите на деца със специални потребности. Това е очевидна форма на дискриминация, противоречаща на принципите на приобщаването.

5. Недопустимост на прехвърляне на решението към външни органи - Да се даде повече тежест на мнението на външен екип, отколкото на преценката на родителя, е:

- юридически необосновано – тъй като родителят носи правна отговорност за избора и благосъстоянието на детето;

- етично уязвимо – защото ограничава автономността на семейството;

- образователно нецелесъобразно – защото външен екип не може да направи обективна и трайна преценка въз основа само на фрагментарно наблюдение.

Затова не е допустимо в нормативен текст да се отнема или прехвърля на друг орган правото на родителя да вземе решение за формата на обучение на своето дете. Това право не може да бъде ограничено чрез административен механизъм. Вместо това е необходимо:

- да се развиват подкрепящи инструменти, с които може да се въздейства и помогне на родителите, които се нуждаят от съдействие – чрез психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ, - достъп до експерти и информирано съгласие – но не и чрез ограничаване на техните законови права.

Заключение: Предлаганата редакция на чл. 107, ал. 1 нарушава основни принципи на правото, дискриминира родители на деца със специални образователни потребности и противоречи на международните задължения на България. Настояваме текстът да не бъде променян и да запази законното право на родителя да избира формата на обучение на своето дете, в сътрудничество с екипа за подкрепа, но не под негов натиск.

Стефка Пеева

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" 3. Противоречие с международни и национални правни актове Предложената промяна противоречи на:

Конвенцията за правата на детето:

Член 5 Държавите - страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция.

Член 18

1. Държавите - страни по Конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето. Родителите или според случая законните настойници носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа.

2. С цел гарантиране и закрила на правата, изложени в тази Конвенция, държавите-страни по нея оказват подходяща помощ на родителите и законните настойници при осъществяване на тяхната отговорност по отглеждане на децата и осигуряват създаването на институции, служби и услуги в областта на грижите за децата.

3. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки, за да осигурят на децата на работещите родители правото да се възползуват от услугите за деца и детските заведения, които се полагат за тяхното отглеждане.

Конвенция за правата на хората с увреждания

Член 5 - Равенство и забрана на дискриминация

1. Държавите - страни по настоящата конвенция, признават, че всички хора са равни пред закона и имат право без каквато и да било дискриминация на еднаква закрила и еднакво третиране от закона.

2. Държавите - страни по настоящата конвенция, забраняват всякаква дискриминация по признак на увреждане и гарантират на лицата с увреждания равноправна и ефективна защита от закона срещу всякаква дискриминация на каквито и да било основания.

3. С оглед осигуряването на равнопоставеност и премахването на всякаква дискриминация държавите - страни по конвенцията, предприемат всички необходими стъпки, за да осигурят разумни улеснения на хората с увреждания.

Член 7 Деца с увреждания 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, предприемат всички необходими мерки за осигуряване на пълноценното упражняване от деца с увреждания на всичките им права на човека и основни свободи наравно с останалите деца.

Всеобщата декларация за правата на човека

чл 26, ал.3 Pодителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца.

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Конституцията на Република България

Настояваме правото на избор на форма на обучение за деца със специални образователни потребности да остане изцяло в ръцете на родителите и/или настойниците им, като те имат подкрепата на компетентни специалисти, но не и ограничение или отнемане на това право.

Тази позиция е израз на уважение към семейството като основна единица на обществото и гаранция за осигуряване на оптимални условия за развитие на всяко дете със специални нужди.

Обосновка:

1. Родителят е правният представител и носи отговорност за детето - Правото и задължението за вземане на решения, свързани с развитието, възпитанието и образованието на детето, са конституционно и законово признати в Република България. Отнемането на правото за избор на форма на обучение нарушава този фундаментален принцип.

2. Родителят познава най-добре индивидуалните особености на детето със специални образователни потребности и трябва да има водеща и заключителна роля при избора на форма на обучение- Децата със специални образователни потребности формират изключително разнородна група, в която всяко дете има уникален профил, нужди и темп на развитие. Родителят е единственият човек, който наблюдава детето ежедневно и дългосрочно и познава в дълбочина познава:

- моментното състояние и динамиката на неговото развитие;

- средовите фактори (семейни, социални, медицински), които влияят върху ученето;

- какво работи и какво не работи в образователния и социалния процес.

Роля на родителя и взаимоотношения с екипа за подкрепа

Никой външен специалист – включително и екипът за подкрепа за личностно развитие (ЕПЛР) – няма дълбочината на познание и контекста, който има родителят за своето дете. Отнемането или ограничаването на правото на родителя да участва пълноценно и да има последната дума при избора на форма на обучение е неприемливо вмешателство в личния и семеен живот и същевременно нарушава правата му като законен представител на детето. Предлагаме случаите на разминаване между мнението на родителя и препоръките на ЕПЛР или друг външен експерт родителят да бъде подкрепен чрез ефективни механизми – психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ или други форми на подкрепа, които да му помогнат да вземе информирано и уверено решение в интерес на детето.

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Относно: Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение

Като Фондация „Живот със Синдром на Даун“, защитаваща правата и интересите на лицата със синдром на Даун и подкрепяща техните семейства, както и като експерти от опит, които в дълбочина познават специфичните нужди на децата със синдром на Даун, изразяваме от свое име и от името на родителите категоричното ни несъгласие с предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование.

Предлаганата редакция, с която правото за избор на форма на обучение за ученици със специални образователни потребности се прехвърля от родителите към екип за подкрепа за личностно развитие или към външни лица и експерти, които не са родители или настойници, е неприемлива и неправилна.

Родителите са най-добре запознати с нуждите, желанията и особеностите на своите деца. Те са естествените защитници на техните интереси и имат право и отговорност да вземат решения, свързани с образованието и развитието им. Всяко ограничаване на тази роля подкопава основни принципи на семейството, доверието и личната автономия.

Външни лица, без трайна емоционална и житейска връзка с детето, не могат да имат пълна и дълбока представа за неговите потребности и желания. Поставянето на такива лица в позицията да определят формата на обучение, без изричното съгласие на родителите, може да доведе до решения, които не отговарят на най-добрия интерес на детето.

Считаме, че ролята на екипа за подкрепа или външен оценител и експерт трябва да бъде на консултант и съветник, който подпомага родителите в информирания им избор, а не на заместник или надзорник, който отнема техните права.

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Конституцията на Република България

Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.

ЗПУО

чл. 7, ал. 2 – приобщаващото образование не може да се прилага чрез ограничаване на права, а само чрез гарантиране на достъп, подкрепа и избор.

4.Нарушаване на принципа на равнопоставеност

Особено силно впечатление прави фактът, че учениците без специални образователни потребности и техните родители имат право на избор на форма на обучение, докато се предвижда това право да бъде отнето именно от родителите на деца със специални потребности. Това е очевидна форма на дискриминация, противоречаща на принципите на приобщаването.

5. Недопустимост на прехвърляне на решението към външни органи - Да се даде повече тежест на мнението на външен екип, отколкото на преценката на родителя, е:

- юридически необосновано – тъй като родителят носи правна отговорност за избора и благосъстоянието на детето;

- етично уязвимо – защото ограничава автономността на семейството;

- образователно нецелесъобразно – защото външен екип не може да направи обективна и трайна преценка въз основа само на фрагментарно наблюдение.

Затова не е допустимо в нормативен текст да се отнема или прехвърля на друг орган правото на родителя да вземе решение за формата на обучение на своето дете. Това право не може да бъде ограничено чрез административен механизъм. Вместо това е необходимо:

- да се развиват подкрепящи инструменти, с които може да се въздейства и помогне на родителите, които се нуждаят от съдействие – чрез психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ, - достъп до експерти и информирано съгласие – но не и чрез ограничаване на техните законови права.

Заключение: Предлаганата редакция на чл. 107, ал. 1 нарушава основни принципи на правото, дискриминира родители на деца със специални образователни потребности и противоречи на международните задължения на България. Настояваме текстът да не бъде променян и да запази законното право на родителя да избира формата на обучение на своето дете, в сътрудничество с екипа за подкрепа, но не под негов натиск.

Филип Филипов 

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" 3. Противоречие с международни и национални правни актове Предложената промяна противоречи на:

Конвенцията за правата на детето:

Член 5 Държавите - страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция.

Член 18

1. Държавите - страни по Конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето. Родителите или според случая законните настойници носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа.

2. С цел гарантиране и закрила на правата, изложени в тази Конвенция, държавите-страни по нея оказват подходяща помощ на родителите и законните настойници при осъществяване на тяхната отговорност по отглеждане на децата и осигуряват създаването на институции, служби и услуги в областта на грижите за децата.

3. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки, за да осигурят на децата на работещите родители правото да се възползуват от услугите за деца и детските заведения, които се полагат за тяхното отглеждане.

Конвенция за правата на хората с увреждания

Член 5 - Равенство и забрана на дискриминация

1. Държавите - страни по настоящата конвенция, признават, че всички хора са равни пред закона и имат право без каквато и да било дискриминация на еднаква закрила и еднакво третиране от закона.

2. Държавите - страни по настоящата конвенция, забраняват всякаква дискриминация по признак на увреждане и гарантират на лицата с увреждания равноправна и ефективна защита от закона срещу всякаква дискриминация на каквито и да било основания.

3. С оглед осигуряването на равнопоставеност и премахването на всякаква дискриминация държавите - страни по конвенцията, предприемат всички необходими стъпки, за да осигурят разумни улеснения на хората с увреждания.

Член 7 Деца с увреждания 1. Държавите - страни по настоящата конвенция, предприемат всички необходими мерки за осигуряване на пълноценното упражняване от деца с увреждания на всичките им права на човека и основни свободи наравно с останалите деца.

Всеобщата декларация за правата на човека

чл 26, ал.3 Pодителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца.

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Конституцията на Република България

Настояваме правото на избор на форма на обучение за деца със специални образователни потребности да остане изцяло в ръцете на родителите и/или настойниците им, като те имат подкрепата на компетентни специалисти, но не и ограничение или отнемане на това право.

Тази позиция е израз на уважение към семейството като основна единица на обществото и гаранция за осигуряване на оптимални условия за развитие на всяко дете със специални нужди.

Обосновка:

1. Родителят е правният представител и носи отговорност за детето - Правото и задължението за вземане на решения, свързани с развитието, възпитанието и образованието на детето, са конституционно и законово признати в Република България. Отнемането на правото за избор на форма на обучение нарушава този фундаментален принцип.

2. Родителят познава най-добре индивидуалните особености на детето със специални образователни потребности и трябва да има водеща и заключителна роля при избора на форма на обучение- Децата със специални образователни потребности формират изключително разнородна група, в която всяко дете има уникален профил, нужди и темп на развитие. Родителят е единственият човек, който наблюдава детето ежедневно и дългосрочно и познава в дълбочина познава:

- моментното състояние и динамиката на неговото развитие;

- средовите фактори (семейни, социални, медицински), които влияят върху ученето;

- какво работи и какво не работи в образователния и социалния процес.

Роля на родителя и взаимоотношения с екипа за подкрепа

Никой външен специалист – включително и екипът за подкрепа за личностно развитие (ЕПЛР) – няма дълбочината на познание и контекста, който има родителят за своето дете. Отнемането или ограничаването на правото на родителя да участва пълноценно и да има последната дума при избора на форма на обучение е неприемливо вмешателство в личния и семеен живот и същевременно нарушава правата му като законен представител на детето. Предлагаме случаите на разминаване между мнението на родителя и препоръките на ЕПЛР или друг външен експерт родителят да бъде подкрепен чрез ефективни механизми – психологическа подкрепа, групи за взаимопомощ или други форми на подкрепа, които да му помогнат да вземе информирано и уверено решение в интерес на детето.

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН" Относно: Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение

Като Фондация „Живот със Синдром на Даун“, защитаваща правата и интересите на лицата със синдром на Даун и подкрепяща техните семейства, както и като експерти от опит, които в дълбочина познават специфичните нужди на децата със синдром на Даун, изразяваме от свое име и от името на родителите категоричното ни несъгласие с предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование.

Предлаганата редакция, с която правото за избор на форма на обучение за ученици със специални образователни потребности се прехвърля от родителите към екип за подкрепа за личностно развитие или към външни лица и експерти, които не са родители или настойници, е неприемлива и неправилна.

Родителите са най-добре запознати с нуждите, желанията и особеностите на своите деца. Те са естествените защитници на техните интереси и имат право и отговорност да вземат решения, свързани с образованието и развитието им. Всяко ограничаване на тази роля подкопава основни принципи на семейството, доверието и личната автономия.

Външни лица, без трайна емоционална и житейска връзка с детето, не могат да имат пълна и дълбока представа за неговите потребности и желания. Поставянето на такива лица в позицията да определят формата на обучение, без изричното съгласие на родителите, може да доведе до решения, които не отговарят на най-добрия интерес на детето.

Считаме, че ролята на екипа за подкрепа или външен оценител и експерт трябва да бъде на консултант и съветник, който подпомага родителите в информирания им избор, а не на заместник или надзорник, който отнема техните права.

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН"                                                   Конституцията на Република България

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН"                                                                                             3.   Противоречие с международни и национални правни актове Предложената промяна противоречи на:

В подкрепа на СТАНОВИЩЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН"                     Относно: Предложената промяна в чл. 107, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), свързана с ограничаване правото на родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) да избират формата на обучение