Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

В чл. 9, ал. 4 да се създаде нова точка със следното съдържание: "Удостоверение за промени на настоящ адрес, в случаите по чл. 3, ал.1, т.  1 и т. 4".

Мотиви: С удостоверенние за промени на настоящия адрес се удостоверява фактическо преместване и датата на събитието. От адресната карта не е видно къде са регистрирани членовете на семейството на военнослужещия преди преместването.

Коментар:   Съгласно текстовете на Наредбата, в чл.5 и чл.9, е заложено изискване за предоставяне на адресна регистрация по настоящ адрес в населеното място по новото местослужене (чл.5, ал.2, т.1 - изискване за представяне на адресната регистрация по настоящ адрес в населеното място по новото местослужене;  чл.9, ал.4, т.1 - изискване за предоставяне на документ за адресна регистрация по настоящ адрес в новото местослужене, издаден от съответната община или кметство на територията на страната).

Това изискване е валидно само за тези военнослужещи, които след завръщане от дългосрочна командировка извън територията на страната (изпълнявали длъжност извън страната) се назначават на длъжност в населено място, което е различно от населеното място, в което са изпълнявали длъжност преди да бъдат дългосрочно командировани (т.е ако военнослужещият е изпълнявал длъжност във Варна, командирован е на длъжност в Брюксел, след което се е завърнал обратно в страната, но е назначен на длъжност в София).

Не така стои въпросът обаче с тези военнослужещи, които са командировани дългосрочно извън страната и след завръщането си обратно в страната са назначени на длъжност в същото населено място от което са заминали на дългосрочна командировка (т.е. военнослужещ на длъжност в София се назначава на длъжност в Брюксел, след което се завръща обратно в страната и е назначен на длъжност в София). Как на съответният служител ще му бъде издаден документ за настоящ адрес, след като той най-вероятно вече има такъв? И за какво ще му служи след като за някои военнослужещи ще е валиден и факта, че настоящият им адрес е същият, като постоянния им адрес, който е записан в личната им карта?!

Предложение:   Изискването за предоставяне на адресна регистрация за настоящ адрес да се прилага само за тези военнослужещи, които са изпълнявали длъжност в едно населено място, командировани са дългосрочно за изпълнение на длъжност извън страната и след завръщането си обратно в страната са назначени на длъжност в друго населено място.

За тези служители които запазват населеното място, в което са изпълнявали длъжност преди дългосрочното им командироването им извън страната и след завръщането си обратно в страната и са назначени на длъжност в същото населено място да не се изисква предоставяне на адресна регистрация за настоящ адрес.

В случай, че трябва да се доказва адресна регистрация, то тогава да се предвиди в Наредбата изискване за удостоверяване на адрес по лична карта, нотариално заверен договор за наем или нотариален акт за жилищен имот в съответното населено място.

В чл. 5, ал. 2 да се създаде нова точка със следното съдържание: "Удостоверение за промени на настоящия адрес, в случаите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 4".

Мотиви: С удовстоверение за промени за настоящия адрес се установява фактическо премества и датата на събитието. От адресната карта не е видно къде е регистриран военнослужещия преди преместването.

Предлагам чл. 3, ал. 2 да се измени по следния начин:

Предлагам ал. 3 на чл. 13 да се отмени.

Мотиви: С тази алинея не се дава възможност да се изплащат транспортни разходи по ал. 1 на същия член от Наредбата, на военнослужещите, завършили висшите военни училища, при първо назначаване на офицерски длъжности в съответствие с присвоеното им звание. На тези млади хора, решили да служат на родината си, завършвайки военните училища също им се налага, и то не по-малко, отколкото на останалите военнослужещи, да пътуват и да превозват покъщнината си до населеното място, в което са разпределени. Място, което в някои случаи е на другия край на България.

Считам, че с отмяната на ал. 3 на чл. 13 ще се премахне една несправедливост, въведена през 2016 г.

В контекста на отлив от военната професия, въвеждането на подобни ограничения към младите офицери не само, че не е полезно, а дори е вредно.