Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

Подкрепяме направеното предложение по отношение на чл.50, ал.2 да бъде премахнат текстът  „и не повече от 5 ха за всеки вид зеленчукови култури от приложение № 5.“

Мотиви:

В Стратегическия план е заложено ограничение за общата площ на интервенцията до 50 ха, което е достатъчна мярка за регулация. Въвеждането на допълнителен лимит от 5 ха на култура, който бе приет през 2023 г., не намира логично обосновка и създава редица затруднения за земеделските производители. Представяме следните аргументи:

Възможност за злоупотреби съществува при всякакви мерки и схеми, но те подлежат на контрол и разследване от съответните органи, а не чрез законодателни рестрикции.

Високата ставка по мярката е по-голяма от тази за биологично производство, което може да доведе до отлив на фермери от биопроизводството към устойчиви сортове. Тази опасност бе валидна през предходната година, но към момента ставката по Операция 2 „Насърчаване отглеждането на устойчиви сортове“ е значително понижена, което елиминира този риск.С предишното изменение на наредбата, ограничението от 5 ха, което първоначално бе за всички култури, остана само за зеленчуковите култури. Това доведе до неравнопоставеност между производителите на зеленчуци и овощари. Зеленчукопроизводството често изисква разнообразие от култури на площ под 5 ха, а тези ограничения възпрепятстват диверсификацията и развитието на стопанствата. Освен това, производителите инвестират значителни средства в нови технологии и техника, за да отговорят на пазарните изисквания, което прави изкуствените ограничения нецелесъобразни.Първите две години от прилагането на мярката показаха слаб интерес и ниска усвояемост, което се дължи предимно на допълнителните ограничения в националното законодателство, които не са заложени в Стратегическия план. Именно поради това считаме, че ограничението от 5 ха следва да бъде премахнато, за да се насърчи по-широкото участие на фермерите, особено при по-ниската ставка на подпомагане

Чл. 74. (1) Когато земеделският стопанин заяви за подпомагане дейностите по чл. 72, ал. 1, т. 1, букви "а" и "б", към заявлението за подпомагане предоставя на ДФЗ становище, издадено от директора на съответната областна дирекция по местонахождение на животновъдния обект на БАБХ, в което се съдържа информация най-малко за …

КОМЕНТАР: Да отпадне изискването за становище, когато земеделския стопанин отговаря на изискванията по Наредба 44 от 2006 с Животновъден обект тип Пасище и заявява дейност само по чл. 72, ал. 1, т. 1, буква "б": осигуряване на свободно отглеждане на открито.

Чл. 25. (1) (Изм. – ДВ, бр. 46 от 2024 г., в сила от 31.05.2024 г.)  Държавен фонд "Земеделие" не одобрява за участие в многогодишен ангажимент земеделски парцел, заявен по някоя от интервенциите по чл. 3, ал. 1, когато целият или част от него попада:...

КОМЕНТАР: Какво се случва с вече поетите многогодишни ангажименти, които ще попаднат с повече от 10% в тези географски данни?

1. Предлагаме в чл.50 ал. 2 ДА ОТПАДНЕ ТЕКСТЪТ „и не повече от 5 ха за всеки вид зеленчукови култури от приложение № 5.“

Мотиви:

В Стратегическия план има единствено ограничение по отношение на общата площ за интервенцията , а именно – 50 ха. Целите на интервенцията са поставени и защитени спрямо това ограничение. Въвеждането на допълнително ограничение от 5 ха на култура беше въведено през 2023 г. в националното законодателство в последния момент, със следните аргументи:

- евентуални злоупотреби - които всъщност са възможни за всички мерки и схеми и са предмет на проверки и разследвания от други органи, а не от законодателя

- твърде висока ставка, която е по-висока от ставаката за био производство и би могла да доведе до отлив на биопроизводители в посока отглеждане на устойчиви сортове – в този аргумент имаше смисъл през предходната година, но към момента ставката по Операция  2 „Насърчаване отглеждане на устойчиви сортове“ е силно намалена и такава опасност няма.

            При предходното изменение на наредбата ограничението от 5 ха, което съществуваше за всички култури беше променено, като остана единствено за зеленчуковите култури. Това създава поредна неравнопоставеност между овощарите и зеленчукопроизводителите. Именно производството на някои видове зеленчукови култури е нерентабилно, ако се извършва на по-малко от 5 ха, а не е логично да се очаква диверсификация към нови видове култури от фермерите, които вече са ивнестирали в ноу хау, техника и имат опит и пазари за определен вид зеленчук.

            Приемите през първата и втората година по мярката показват изключително слаб интерес и ниско усвояване. Смятаме, че това се дължи основно на допълнителните ограничения, записани в националното законодателство, които не съответстват на стратегическия план. Ето защо смятаме, че ограничението от 5 ха следва да отпадне, особено за операцията по мярката, която е с по-ниска ставка.

            Българска Асоциация Биопродукти

Становище

от Асен Асенов

По Проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 10/23 год. за условията и реда  за прилагане на интервенциите в областта на околната среда и климата и хуманното отношение към животните, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието  и селските райони за периода 2023-2027 г.

Запознах се с  публикуваните за обсъждане текстове  на проекта за изменение на Наредба № 10/23 год. и Доклада на д-р Лозана Василева – зам.министър на МЗХ. Като цяло предприетата тенденция за намаляване на административната тежест и „бумащината“ е добра.

Считам обаче, че част от предложените изменения са неудачни и не следва да се приемат особено в сегашната епизоотична обстановка.

От една страна е видно, че през изтеклата 2024 год. и първия месец на 2025г. е налице влошена епизоотична обстановка в страната- наличие на множество огнища на заболели ЕПЖ и ДПЖ с разнообразни заболявания.

Тази висока заболеваемост, с всички произтичащи от това последици и повишена опасност от влошаване на живота и здравето на животните и на хората,  е възникнала в рамките на сега действащата законодателна рамка.  Тя дава широки правомощия на ветеринарните лекари за  лична преценка, надзор и лечение на поверените им животни в ЖО. Въпреки това обективният факт – нараснала заболеваемост- е налице.

От друга страна следва да отчетем и обективните фактори за това- недостатъчен брой ветеринарни специалисти, които пълноценно и всеобхватно да могат да изпълняват всички дейности, възложени им по ЗВД, Стратегическия план и ДПП.

В тази връзка за мен е необяснимо, а считам и нецелесъобразно, предлаганото изменение в  чл.70 ал.3 т.4 от Наредбата с което на ветеринарните лекари им се вменява още едно съществено задължение- „преценка от страна на регистрирания ветеринарен лекар  обслужващ ЖО  за необходимостта от вземане на проби за лабораторни изследвания в т.ч. и кръвни проби, като част от диагностиката за определяне здравния статус на животните с оглед правилна преценка за кои болести да бъдат включени ваксини в имунопрофилактичния  план “- както е записано в мотивите на доклада на зам.министър Василева.

Считам, че това изменение  на чл.70  ал.3 т.4 от Наредбата  трябва да отпадне.

С него се дава възможност от една страна на ветеринарния лекар да прави една абсолютно субективна преценка на здравния статус на животните, която може да бъде и погрешна, особено при наблюдаване и лечение на голям брой животни. Това от своя страна може да доведе до непредвидими икономически и здравни последици.

От друга страна- когато законодателят му е дал тази възможност за „преценка“, дори и тази преценка да се окаже погрешна това, ще послужи за основание да отпадне личната отговорност на ветеринарния лекар от тази погрешна преценка и грешката ще остане за сметка на нас фермерите.

Считам, че колкото  повече ОБЕКТИВНИ, а не субективни, критерии за преценка се залагат от Законодателя в Наредбата, толкова повече ще се постигнат нейните цели и тези на Стратегическия план за програмния период 2023-2027.

В резултат на предлаганата промяна отпада един от малкото обективни и задължителни критерии- „ ваксинирането на животните „ и се заменя със субективната преценка на съответния ветеринарен лекар .

Освен това, дали  дейността по ваксинацията е извършена и успешна от ветеринарния лекар , може да бъде преценено само с вземане на кръвни проби за лабораторни изследвания и то когато тези проби не се вземат самоцелно, а по критериите предвидени в нормативната уредба.

Ето защо НЕ СЛЕДВА ДА ОТПАДА действащото до сега правило с посочване съотношението общ брой животни/ към  броя животни, от които следва да се вземат кръвните проби за изследване.

Асен Асенов

……………….